С ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014 г. в сила от 01.01.2015 г. се създаде нов чл. 255б в Наказателния кодекс, който криминализира укриването на осигурителни вноски в големи размери. Законовият текст гласи:
Когато задълженията за задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.Който укрие задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в големи размери, като:
1. обяви осигурителен доход в по-малък размер от действителния за осигуреното лице;
2. не подаде декларация;
3. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;
4. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите;
5. унищожи или укрие в законоустановените срокове счетоводни документи, счетоводни регистри или ведомости за заплати;
се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева.
Интерес представлява т. 4 от ал. 1 на цитирания член, според която отговорност носи и счетоводител, който при воденето на счетоводство използва документи с невярно съдържание и представя невярна информация пред органите по приходите (НАП).
Новият член 255 ''б'' е в глава седма на Наказателния кодекс, където се визират: ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ФИНАНСОВАТА И ДАНЪЧНАТА И ОСИГУРИТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ. Характерно за престъпленията в тази глава е това, че те се извършват умишлено и то с пряк умисъл. Такъв умисъл е налице, когато деецът съзнава обществената опасност на своето деяние, предвижда, че в резултат на поведението му ще настъпят обществено опасни последици, но въпреки това иска (пряко цели) настъпването на тези последици.
За да се ангажира отговорността на счетоводителя е необходимо престъплението да бъде довършено, а това ще стане чрез кумулативното наличие и осъществяване на две действия: използването на документи с невярно съдържание и представянето на невярната информация в НАП. Това прави престъплението ''укриване на осигуровки'' своеобразно съчетание от две дейности: фактическа – използване на неистинни документи и юридическа – подаване на невярната информация в НАП.
Освен това, за да има престъпление е необходимо деецът (счетоводителят) да е действал умишлено - да е знаел, че работи с неистинни документи, както и че подава такива документи. Обратно: липсата на умисъл (съзнанието, че работи с действителна информация) би довело до несъставомерността на извършеното, по-специално до несъставомерност на престъплението от субективна страна, което би означавало липса на престъпление. Разбира се умисълът (знанието у счетоводителя, че работи с неистинни документи) следва да се докаже в съда от прокуратурата и то по несъмнен начин, тъй като никоя присъда не може да почива на предположения.
Ето защо считам, че умисъл у счетоводителя, ако не невъзможно, то ще бъде изключително трудно да бъде доказан, което, според мен, означава, че делата срещу счетоводители ще бъдат екзотична рядкост, а осъдителните присъди ще липсват. Това, разбира се, извън случаите на явна незаконна дейност – водене на двойно счетоводство и наличие на документи, доказващи воденето на такова.
Престъплението по новия чл. 255 ''б'' не се различава съществено от съществуващото престъпление по чл 255 ал. 1, т. 6 от НК. Съгласно закона: "Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като: състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители се наказва с лишаване от свобода от 1 до 6 години или глоба до 2 хил. лева." Това престъпление е известно като ''незаконна счетоводна дейност''.
И при двете престъпления са налице незаконни действия на лица във вреда на държавния бюджет. И при двете не е необходимо да се е стигнало до невнасяне на дължимите суми или казано иначе до реално ощетяване на държавата. Те се считат за извършени с осъществяването на противозаконната счетоводна дейност (подаването на информацията), което ги прави престъпления на просто извършване – без престъпен резултат – действително увреждане.
С цел осуетяване на дори хипотетичната възможност за образуване на досъдебни и съдебни производства срещу счетоводители, в които разследващите и прокуратурата ще се изправят пред трудно преодолимите трудности в доказване наличието на умисъл за извършване на престъплението ''укриване на осигуровки'', ми се струва, че за личното спокойствие и в полза на всеки счетоводител, би било да изисква от управата на фирмата на декларация за истинността на предоставените им документи. Такава декларация би парирала прокурорския обвинителен уклон и неговото съмнение за наличието на умисъл и би доказала добросъвестността на представилия информацията в НАП, както и неговото желание да спазва закона.
Тази декларация би могла да съдържа следния текст: ''Декларирам истинността на представените документи за периода от...... до.......''
Или: ''Декларирам, че информацията и документите, предоставени на счетоводната кантора, отговарят на действителността на стопански операции на управляваното от мен дружество.''
Интересно е какво би могъл да стори счетоводителят при отказ от страна на фирмата да представи такава декларация. В този случай би следвало всеки да изисква заверяване на документите и декларациите (Д1, Д6, справки-декларации по ЗДДС) от управата на фирмите преди изпращането им в НАП. Добра практика е счетоводителят да приема документите по опис от фирмата.
При евентуална невъзможност от осъществяване на горните хипотези, в краен случай и предвид сроковете за подаване на документи, би могло да се да изисква потвърждаване на действителността на документите чрез официалната електронна поща на фирмата, адресирано до счетоводителя, което потвърждаване да е недвусмислено, че изхожда управителя или от оправомощено лице. Изискването на такова потвърждаване и осъществяването му ще се ползва с много по-слаба доказателствена стойност от декларацията, но все пак е индикация за добрите намерения на конкретния счетоводител да работи законосъобразно.
Настоящата статия изразява личното мнение на автора, тя със сигурност не е изчерпателна, особено относно сложната материя за наличието и доказването на умисъл в осъществяване на престъпление. Предвид новостта на материята липсва и практика на съдилищата, особено на върховните, която би била ценен източник за изясняване на тези нови моменти в законодателството.
