С помощта на УП-2 може да създадете попълнен PDF файл с образец УП-2. Бланката автоматично разделя периода помесечно или годишно, като изчислява календарния период между зададените дати.
Виж упътването за попълването на УП-2 или го изтегли като файл UP-2-Guide.doc
Удостоверението за осигурителния доход (обр. УП-2) се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, съгласно чл. 40, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В случаите, когато тези документи липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения обр. УП-2 и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния доход (чл. 40, ал. 5 НПОС).
В графа 4-та се посочват получените брутни възнаграждения и други доходи от трудова дейност, върху които се изчисляват и внасят осигурителни вноски, за лицата, осигурени по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За лицата, работили по трудови правоотношения за времето след 31.12.2002 г., а за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО за времето след 26.12.2003 г., сумата на месечния осигурителен доход не може да бъде по-малка от минималния месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО. Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 – 4 и ал. 2 КСО, които нямат минимален осигурителен доход, подлежат на задължително осигуряване върху изплатеното възнаграждение, но не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната.
Когато няма данни за получаваното трудово възнаграждение (чл. 40, ал. 6 НПОС), в издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната работна заплата за страната за съответния период, а за времето след 31.12.2002 г. - минималният месечен осигурителен доход за работниците и служителите, както и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговските дружества, когато имат сключени трудови договори.
Осигурителният доход за лицата, работещи по трудови правоотношения, включва получените, начислените и неизплатени (за времето след 31.12.2006 г.) трудови възнаграждения или неначислените (за времето след 31.12.2009 г.) възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155 - 157, 159, 161, 162, 166, 168 - 170 и 319 от Кодекса на труда (КТ), но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 1, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите върху които се правят осигурителни вноски).
Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на законоустановен отпуск или законна стачка, съгласно чл. 70а, ал. 3 КСО и чл. 46, ал. 3 НПОС се взема предвид:
1. За времето на ползван платен отпуск, заплащан от работодателя или от органа по назначаването – възнаграждение за този отпуск, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски (чл. 46, ал. 3, т. 1 НПОС).
2. За времето на временна неработоспособност или бременност и раждане, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване:
а) преди 01.01.2000 г. - доходът, от който е изчислено паричното обезщетение, съгласно действащите разпоредби;
б) за периода 01.01.2000 г. - 31.12.2004 г. - обезщетението, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски;
в) от 01.01.2005 г. - доходът, от който е изчислено паричното обезщетение (чл. 46, ал. 3, т. 2 НПОС).
От 01.01.2007 г. за първия ден от неработоспособността в УП-2 се включва среднодневното брутно възнаграждение за месеца по чл. 40, ал. 5 КСО, а от 01.07.2010 г. до 31.12.2012 г. за първите 3 работни дни - 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца по § 22о, ал. 1 ПЗР на КСО.
3. За времето на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, или на законна стачка: до 31.12.2010 г. – минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период (отм. т. 3 на чл. 46, ал. 3 НПОС); след 31.12.2010 г. – не се взема предвид при определяне на осигурителния доход (чл. 46, ал. 2, т. 9 НПОС).
4. За времето на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 4 и 5 КТ – възнаграждението, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски, а ако осигурителни вноски не се дължат – минималната работна заплата, установена за страната за съответния период (чл. 46, ал. 3, т. 4 НПОС).
При определяне на осигурителния доход за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 КСО начислените и неизплатени възнаграждения не се включват за периоди до 31.12.2006 г., а за периоди до 31.12.2009 г. – неначислените възнаграждения (чл. 70а, ал. 4 КСО). За периоди след 31.12.2009 г., за които лицата имат неначислени възнаграждения, върху които се дължат осигурителни вноски по реда на чл. 6, ал. 2 КСО, се посочват сумите, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски, но не по малко от минималния осигурителен доход/минималната работна заплата. В забележка се вписват периодите за съответната година, през които лицата имат неначислени възнаграждения и минималния месечен осигурителен доход за съответната икономическа дейност и професия.
Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3 КСО, се взема предвид доходът, върху който са внесени или са дължими осигурителните вноски (чл. 46, ал. 4 НПОС).
За лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 КСО (и чл. 4а, ал. 1 КСО, когато няма данни в Регистъра на осигурените лица по чл. 5, ал. 4 КСО), които са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи и са получили обезщетение за това по съответните закони за периоди: до 31.12.1999 г. – полученото обезщетение по КТ (чл. 225, ал. 1 КТ, върху което се дължат осигурителни вноски за всички осигурителни случаи за съответната категория труд, при която лицата са работили преди уволнението); 01.01.2000 г. - 31.12.2001 г. – когато не са работили при друг работодател - осигурителният доход се формира на база полученото брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението; когато са работили при друг работодател - от работодателя, извършил неправомерното уволнение, не се дължат осигурителни вноски и не се изготвя обр. УП-2; от 01.01.2002 г. – когато не са осигурявани - осигурителният доход се формира на база последното брутно възнаграждение; когато са осигурявани - доходът, върху който се дължат осигурителни вноски от работодателя, извършил признатото за незаконно уволнение, се формира на база разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако е по-малък. За времето след 01.01.2000 г. осигурителните вноски се внасят в размерите, определени за фонд “Пенсии”, в зависимост от категорията на труда, при условията на които е работило лицето преди уволнението. От 01.01.2002 г. се дължат осигурителни вноски и за ДЗПО в професионален и универсален пенсионен фонд, а от 01.01.2012 г. и за Учителския пенсионен фонд. От 01.01.2003 г. – възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност на осигурителя.
В осигурителния доход се включват средствата за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски. От 01.01.2003 г. се посочват на отделен ред (не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя).
В осигурителния доход за времето след 08.08.2000 г. се включва изплатеното обезщетение за времето, през което лицето е останало без работа (чл. 222, ал. 1 от КТ, чл. 106, ал. 2 от Закона за държавния служител, чл. 58, ал. 3 от Закона за висшето образование; до 31.12.2001 г. и чл. 134, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 263 от Закона за МВР).
За периоди преди 01.01.1997 г., когато са получавани допълнителни възнаграждения от трудовата дейност, изплащани тримесечно или годишно, в брутното трудово възнаграждение, или дохода, който се вписва в графа 4-та, се посочва само част от сумата им, съответстваща на периода, от който се определя пенсията.
Доходът, върху който се дължат или са внесени осигурителни вноски, се посочва в графа 4-та както следва:
а) за 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето – в неденоминирани лева;
б) за осигурителен стаж от 01.01.1997 г. до 30.06.1999 г. – в неденоминирани лева;
в) за осигурителен стаж от 01.07.1999 г. до 31.12.1999 г. - в деноминирани лева;
г) за осигурителен стаж от 01.01.2000 г. до датата на пенсионирането – за всяка календарна година на отделен ред.
В забележка (по периоди или обща, ако са включени едни и същи елементи) се посочват елементите на възнаграждението, които участват при формирането на съответния осигурителен доход, без да се прави рекапитулация на сумите по размери.
За пенсиите за осигурителен стаж и възраст осигурителният доход се посочва до датата на пенсиониране; за пенсиите за инвалидност - до датата на пенсиониране (за периоди до 01.01.2011 г. – до датата на инвалидизиране), а за слепите и инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпването им на работа - до датата на заявлението.
В удостоверението следва изрично да се впише забележка на стр. 2 или 3 дали за посочените периоди са внесени или дължими осигурителни вноски и спазени ли са разпоредбите на чл. 6, ал. 2 КСО и чл. 46 НПОС.
За времето след 31.12.2002 г., когато лицето е работило при няколко осигурителя, от които и при непълно работно време, удостоверенията обр. УП-2 се издават помесечно.
В случаите, когато удостоверението за осигурителния доход обр. УП-2 е изготвено на отделни страници, на всяка следва да са посочени личните данни на лицето, за което се отнася (ЕГН, име), да е заверена с подписите на главен счетоводител и ръководител и да е подпечатана с печата на фирмата, организацията или институцията, която го издава.
