намалението на ДОД заради ТЕЛК обхваща цялата година, тоест няма значение от кога ще почнете да намалявате, понеже в края на годината ще трябда да намалите осигурителният доход с пълният размер от 7920 лв.

тоест да, започнете от 10м., за да може годишното изравняване да ви е с по-малка сума
Мисля, че издаден болничен на лице , което е неосигурено към момента на издаването на болничния е неправомерно действие и противоречи на Наредбата за медицинска експертиза. И няма как да отбележим, че лицето е осигурено за ОЗМ като то не е.

Един линк от дело по подобен въпрос с ясното съзнаване, че съдебната практика може и да е " шарена " и не е гаранция за 100 % отговор / и все пак..../

http://admsudhaskovo.org/2014/apr/VAS/372-13.htm


Въпроса е че ако болничен не бъде издаден човека е заплашен от дисциплинарно уволнение, така че болничният, въпреки че няма да е платен служи за оневиняване на отсъствия. От друга страна болничният не възстановява (дали?) прекъснатото осигуряване,  а няма работен ден, който да възстанови осигураването преди реалното прекратяване на договора.
Доста омазана ситуация
софтуера на НАП го използвам само за проверка на данните излизащи от фирмената програма, трз софтуера ми е "направи си сам", така че в частните случаи съм на ръчен труд  :(

При подобен случай - лице в самоотлъчка - носи болничен от третия ден на самоотлъчката. Не го приехме, не го подадохме, не са ни търсили от НОИ да правим каквото и да било. Просто лицето е неосигурено към момента на издаване на болничния и няма право на такъв.

има логика, но от друга страна в приложение 9 има полета дали лицето въобще е осигурено за ОЗМ и дата считано от кога е прекъснато осигуряването. И докато второто може да стане и по време на болничният, то първото може да се случи само преди началото на болничният. Тоест хипотеза за самоотлъчка е заложена в приложение 9
не искаме неплатен отпуск. неплатен отпуск и самоотлъчка са две коренно различни неща...

като наглася нещата ще пиша пак, ако на някой би му било интересно
Вашия служител е бил на работа до 31.10.2019г. и до тогава е задължително осигурен, съгласно КСО чл.4, ал.1, т.1. Няма прекратяване на осигуряването преди 31.10.2019 без да му е прекратен трудовия договор.Това, че е бил самоотлъчка намалява осигурителния му доход, но не прекратява осигуряването му.
Ако сте прекратили ТД на 21.10.2019 със Заповед за прекратяване и регистрация в НАП на прекратяването на ТД, тогава може да се твърди, че му е прекратено осигуряването.

прекратил съм го сч от 1.11.19, но в д1 как се описва болничният без осигурителни права. Д1 не ми е много ясно дали трябда да е един запис или два записа, като вторият описва болничният следващ деня на самоотлъчка
Здравейте,
Боря се тук със следният ребус. Имаме служител, чието предизвестие изтича на 1.11.19. До 20.10.2019 вкл. е в болничен, на 21.10.19 не се явява на работа, на 22.10.19 носи болничен от 22.10.19 до 31.10.19вкл.

Така 21.10 му се води самоотлъчка. Тоест в приложение 9 за болничния смятам да впиша:

1. че към деня на настъпване на риска лицето не е осигурено за ОЗМ;
2. осигуряването е прекратено сч от 21.10.19;
3. 0 раб. дни с право на обезщетение за периода на болничният (22-31.10)

в д1 мисля да пусна два записа, един с край на осигуряването 20.10.19 и може би втори с начало на осигураване 22.10 и край 31.10 в поле 16.4 -8дни. Вторият запис ми е малко мъгляв, не съм убеден, че болничният по някакъв начин възстановява осигуряването във връзка с отчитането в д1.

ще съм благодарен за коментари  :smile1:
и реално не може да се ползва отпуск по време на официален празник както и през съботи и недели. Просто този ден Ви е бил почивен и реално няма начисления конкретно за него
Аз не ги уведомявам, като секнат парите ЧСИ-тата си имат достъп до НАП и могат да видят, че договора е прекратен. Аман от вменена бумащина...

Освен това задължението за уведомяването е на лицето, а не на третата страна. В ТК само запор за издръжка бих писал
то дори и да са с еднакви кодове и наименования може да не бъде признат стажа. Примерно продавач в цветарски магазин =/= продавач на бяла техника.
Информацията какво приема фирмата за сходен стаж трябва да е в ПВТР и/или в някое приложение към правилника
текст че осигурителния и трудовия стаж не са равни не е необходим. До това заключение се достига когато липсва другият печат или текста цитиран от ХХХХ
Трябва да присъства, нали тя е основанието за изплащане на обезщетението... А от бюрото по труда искат трудова книжка и заповед за освобождаване. Та да нека се впише
принципно следващият работодател през годината трябва да иска от работника служебна бележка от предходният работодател за изразходваният отпуск, където вие да отбележите, че са използвани всичките 20 дни и така лицето ще има 0 дни до края на годината при последният работдател.
Голяма рядкост е тази процедура и само 2-3 пъти са искали такава бележка от мен (аз никога не съм искал  :hmmm:).
да, с корекция. 7 дни би трябвало да е срока, но дори и да е минал може да пробвате корекцията, направо е изумително какви неща минават при декларирането на трудовите договори.
към момента закона още не е гласуван. Държавата ни все още е с поне 2-3 крачки назад и отново доказва, че няма необходимият капацитет за да изпълнява задълженията си на законотворец.
Както и да е аз за 10 000 говорих и смятам, че това е доста малка цифра, освен за най-малките фирмички
Така е, няма нещо конкретно за което всеки администратор/ обработващ да знае влиза ли или не влиза в това определение. Например, "Брой на засегнатите субекти на данни.." не е ясно дали към момента на влизане в сила на регламента или в някакъв по-голям период, например последните 5 години. Защото в момента всички субекти са ни под 250 със сигурност, но за последните 5 години сме над 250 със сигурност. От друга страна - за една липса на мащабност към момента на влизане в сила на Регламента не може да имаме някакви задължения, при условие, че към момента не отговаряме на това изискване си мисля..Същото се отнася за останалите три точки от фактори за "мащабно обработване" - няма конкретност. Та така не може да се обоснове и КЗЛД защо ако нямам ДЛЗЛД трябва да имам и да ме задължи като администратор.

грешно го разглеждате времевият аспект. Времевият аспект е до изтичане на срока на съхранение и заличаване на документите. Тоест Вие обработвате лични данни на всички текущи служители + на всички напуснали, за които не е изтекъл 50 годишният давностен период. Прибавете към това и данните от фактури на ФЛ/земеделски производители/нотариуси/ЧСИ-та/прочие, които сте длъжни да съхранявате 10 години. И ето, че броя на субектите, чиито лични данни обработвате се увеличава геометрично.
Да не говорим, че има виждания където мол-а във фактурите също са лични данни. Та в крайна сметка може да излезе, че почти навсякъде ще трябва да се назначи DPO. Много исках да го избегна това при нас, но уви трябваше да се направи...
има значение и диагнозата. Въпроса е дали на 9.4 той е оздравял от едното заболяване и на 10.4 се е разболял от друго. Ето няколко отговора на мой запитвания.

Цитат
УВАЖАЕМИ Г-Н .................,

Във връзка с Ваше писмо, вх. № 1030-40-3054 на Националния осигурителен институт (НОИ) от 02.12.2016 г., относно определяне на дните, за които следва да се изплати възнаграждение от работодателя и обезщетение от НОИ, предвид направените уточнения, Ви отговаряме следното:

Независимо, че първият и вторият болничен лист са първични и са с различни причини, лицето се намира в непрекъсната временна неработоспособност от 21.11. до 30.11 2016 г. При това положение и предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване възнаграждение за сметка на работодателя се дължи само за първите 3 работни дни от непрекъснатата неработоспособност, т.е за 21, 22 и 23.11 2016 г. За останалите работни дни от неработоспособността (24, 25, 28, 29 и 30.11 2016 г.) се дължи парично обезщетение от средствата на ДОО.

и

Цитат
УВАЖАЕМИ Г-Н .........,

Във връзка с Ваше писмо, вх. 96-4534-2 #3 на Националния осигурителен институт от 22.10.2014 г., относно изплащане на възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност от работодателя, Ви отговаряме следното:
Съгласно чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
При изплащането на възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност следва да се има предвид налице ли е прекъсване на неработоспособността, а не дали издадените болнични листове са първични или продължение. Прекъсване на временната неработоспособност е налице, когато между два първични болнични листове лицето е било работоспособно.
В конкретния случай, при настъпилата временна неработоспособност за периода от 13.10.2014 г. до 17.10.2014 г. вкл. с причина “01” – общо заболяване, възнаграждение за първите три работни дни (13, 14 и 15 октомври) се изплаща от работодателя. По болничния лист за периода от 20.10.2014 г. до 24.10.2014 г. вкл. с причина “26” – придружаване и гледане на дете до 18 – годишна възраст, който е издаден като първичен, също следва да се изплатят от работодателя първите три работни дни (20, 21 и 23). Болничните листове, които са издадени на Вашия служител са с една и съща диагноза, но с различни причини, поради което се предполага че в събота и неделя той е бил здрав, но от 20.10.2014 г. се е разболяло детето му, за което се е наложило да полага грижи. Затова временната неработоспособност по втория болничен лист, отпускът по който започва непосредствено след почивните дни (събота и неделя), се приема за новопостъпила, когато болничният лист правомерно е издаден като първичен и с друга причина без връзка със заболяването по предходния болничен лист, отпускът по който изтича непосредствено преди почивните дни.

принципно в такива ситуации са най-виновни лекарите, които от недолеждане пускат болничните само в рамките на работните дни. А НОИ естествено си го тълкуват, така че разходите за бюджета да са най-малки.
                                                               

Може да си направя отделна колона в книгата за изходящи номера. Важното е всичко да е с "доброволно" съгласие и това съгласие да е писмено документирано.
когато имаш законово основание, не само, че не ти е необходимо писмено съгласие, а дори е вредно да се взема, понеже така залъгваш субекта, че може да го оттегли. Уведомяване на какво основание се събират данните - да, но писмено съгласие за данни събирани на основание законови нормативи - не
имена и ЕГН задължително. Ти бележката я даваш на самото лице, а то на кого ще я дава и дали ще я дава въобще си е негова работа.


п.с. на много бележки имах зададени адрес и данни за лична карта. Тези данни с чисто сърце вече няма да попълвам. Ако на институцията им трябват, самото лице може да си ги попълне. Име + егн са достатъчни индетификатори
Малко офтопик - някой има ли поглед върху такива (медиини, форумни) дискусии в другите страни? Тези милиони са огромни за нас, но са огромни и за западните компании и фирмички и частни предприемачи, не всички са милиардни корпорации.

в разговорите с фирма, която предлага разработването на политика по GDPR, ни дадоха като пример, че в юропата (Италия, Германия, Франция и др.) са направили нещо като кодекси за поведение по отрасли. Вземаш го този наръчник, където е изброено какво трябва да правиш, първо, второ, трето, правиш го и си изпълнил изискванията. Дадоха за пример и естония, където държавата се захванала и минала през всяка една фирма и им дала насоки какво конкретно да правят за да са изрядни.
В това време ние сме заложили промените в законите и наредбите по защита на личните данни да се разглеждат в министерски съвет на 30.05.18г.  :noexpression:

п.с. това означава, че би трявало да има свободно достъпни "политики" поне на италиански и френски.
зависи какви данни събирате. Име, ЕГН, адрес, телефон - може да си ги защитите като нормативно необходими. Но ако събирате паспортни снимки, удостоверения от следствие и прочие ще Ви трябва съгласие. Имайте предвит, че целта е да събирате колкото се може по-малко (дори въобще да няма такива) данни, за които е необходимо съгласие.