правилата на чл. 111, ал. 2 ЗДДС са приложими и при дерегистрация по чл. 176 ЗДДС и последваща регистрация на лицето в рамките на един данъчен период. Цели се да се избегне излишното начисляване на данък, доколкото в същия данъчен период лицето се регистрира наново и съответно ще ползва начисления данък като данъчен кредит по повод повторната регистрация.

В този случай данъкът по ал. 1 се включва в резултата за последния данъчен период. Доколкото при дерегистрация по инициатива на органа по приходите актът за дерегистрация не се връчва на лицето е възможно лицето да не подаде справка-декларация за последния данъчен период. В този случай дължимите данъци се определят чрез ревизионен акт по реда на ДОПК.

Когато към датата на дерегистрация лицето е в процедура по приспадане по реда на чл. 92 ЗДДС, се приема, че към тази дата двата едномесечни периода са изтекли.

Чл. 106.
(2) Регистрацията се прекратява:
2. по инициатива на органа по приходите, когато:
б) е налице обстоятелство по чл. 176.
Глава двадесет и пета.
ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНИТЕ ПО ПРИХОДИТЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДАНЪЧНИ ИЗМАМИ
Отказ или прекратяване на регистрация във връзка с данъчни нарушения
Чл. 176. Компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което:
1. не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
За дата на дерегистрацията по ДДС се счита датата на връчване на акта– чл.110, ал.(2), изр. 2 ЗДДС.  Независимо, че акта за дерегистрация е обжалваем и не е влязъл в сила. Това несъвършенство и противоречие на правната уредба, дава възможност на данъчните служители, в голяма част от случаите, да дерегистрират по ДДС на основание чл.176,т. 1 ЗДДС  при формално осъществени проверки дали лицето може да бъде намерено на посочения адрес, което по същността си е  превратно упражняване на власт.

Благодаря

Центалният курс на БНБ към датата на издаване на импортната фактура е различен спрямо валутния курс за митническите оценки който се прилага от Митническите власти в повечето случаи е той е малко по - висок 

благодаря за отговорите
Между другото при определяне на дължимите лихви към коя дата следва да изчислят- към дата на плащане/превода или ............

Възстановяване на здравноосигурителните права на безработен през последните 36мес.
След като е установен размера на дължимите вноски и лихви  , преди да се преведат по сметка на НАП какви декларации се подават преди това – например декл.обр. 7 и/или Заявление по чл.2а от Наредба Н-8 от 2005 г. ?
Необходимо ли е и къде трябва да се посочат периодите за които се погасяват дължимите вноски и лихви например за 36 мес назад. В  декл.обр. 7 – т.1 ” Началната дата от периода, за който възниква задължението ми за внасяне на вноски”- следва ли и коя ще е началната дата която следва да се посочи ? Заявление по чл.2а от Наредба Н-8 от 2005 г. подава ли се в тези случаи? В преводното нареждане необходимо ли е да се посочва периода „от /до” за който се правят вноските? Следва ли да се поясни в платежното, че преведената сума вкл. главница и лихва? 

няма, в свободен текст

При получател данъчно незадължено лице, установено в Европейския съюз доставките на услуги, извършвани по електронен път, предоставяни от данъчно задължени лица на данъчно незадължени лица, установени в Европейския съюз, се облагат в държавата, където получателят им е установен. Съгласно чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, изм., ДВ, бр. 105 от 19.12.2014 г., в сила от 01.01.2015
 Съгласно чл. 156, ал. 1 от ЗДДС право да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, 98 или чл. 100, ал. 1 или ал. 3, за което са налице едновременно следните условия:

- извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели – данъчно незадължени лица, които пребивават в друга държава членка.

- установено е по седалище и адрес на управление на територията на страната

- не е регистрирано за прилагането на този режим в друга държава членка

- не е в сила ограничение за регистрация по ал. 12 на чл. 156 от ЗДДС

Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния прцесуален кодекс с квалифициран електронен подпис.

Благодаря за отговора.
 Въпроса ми е провокиран от действителноста и пораждащите се спорни моменти при прилагането на тази разпоредба. Спора който възникна с инспектора извършваш проверката е в това че дори и да се направи корекция до приключване на проверката по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1 това нямало да как да предотврати след приключване на проверката назначаване на ревизия с която ще се определи какъв ще е общия данъчния ефект за фиска, тъй като  проверката е била назначена по данни от ВАТ именно за да установи наличието и  основанието за допуснатите грешки .   

При наличието на проверка(ПУФО) има ли ограничения на правото - задълженото лице да коригира грешка  на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС в хода на проверката?

   

Здравейте,

Както сте описали във въпроса Ви съгласно Чл. 113 Ал. (13) от ППЗДДС Регистрираните лица, които са извършили през календарното тримесечие вътреобщностни доставки на нови превозни средства, по които получатели са нерегистрирани за целите на ДДС лица в други държави членки, отразяват извършените през календарното тримесечие доставки в регистър за вътреобщностните доставки на нови превозни средства.
За да отговоря на въпроса Ви ще цитирам и ал. 14 Лицата предоставят информация от регистъра по ал. 13 на магнитен или оптичен носител до 14-о число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася.
От тази алинея разбирам, че регистърът трябва да се предостави в съответната териториална дирекция на НАП на магнитен или оптичен носител.

Съгласно разпоредбата на чл.29а, ал.1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност на регистрирани по закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, се определя по реда на чл.26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл.28, тоест като еднолични търговци. Съгласно чл.29а, ал.5.
 от ЗДДФЛ, физическите лица, задължени или избрали реда на облагане по чл.29а от с.з. се приравняват на ЕТ за целите на Закона за счетоводството /ЗСч/ и за определяне на облагаемия им доход.Не се визира приравняване например за целите на преотстъпване на данък по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ. С това счетоводно и специфично данъчно приравняване, физическото лице не придобива правен статут на ЕТ по смисъла на Търговския закон /ТЗ/.
Облагаемият доход от стопанска дейност на регистрираните по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ физически лица, които са регистрирани като  земеделски производители, се определя по реда на чл. 26, като доход на лице, което независимо че няма регистрация като едноличен търговец, формира облагаемия си доход по реда на Закона за корпоративното и подоходно облагане /ЗКПО/, т.е. формира данъчния си финансов резултат на базата на заведена счетоводна отчетност като предприятие по смисъла на Закона за счетоводство.

По принцип трябва да има подадена - Декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ за упражняване правото на избор от земеделците.
 Декларацията се подава от физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които не са регистрирани по Закона за данъка върху добавената стойност, вашия ЗП е ДЗЛ по см. на ЗДДС така че следва да декларирате.

Задълженито за предоставяне на информация са от платци на доходи
предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платци на доход

 никога не подлежат на деклариране в справката по чл. 73 ЗДДФЛ, независимо от размера им, следните доходи, изплатени на физически лица през данъчната година:
необлагаемите доходи, които не са сред посочените в т. 4 на чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ и не са свързани с прехвърляне на права или имущество, независимо от размера им
•   доходите от трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, т.е. включително както и досега и доходите по договори за управление и контрол, и доходите на съдружници/собственици, свързани с полагане на личен труд в дружеството, в което имат дялово участие в капитала;
•   доходите в полза на ЕТ и доходите на физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, избрали да се облагат по реда на чл. 29а ЗДДФЛ];

Дохода се декларира се ако ЗП се облага по реда на чл.29 от ЗДДФЛ в колона 9 се посочва сума без ДДС

Сърдечно благодаря

Дохода е получен през трето тримесечие, и до колкото разбирам е следвало да подам Д. по чл.55 и да внеса авансов данък. Сега при декларирането му с ГДД няма ли с това да се породи евнтуално и някаква санкция за мен за неподадена Д. по чл.55 и от невнасяне на авансов данък .
За да избегна евнтуална санкция в бъдеще мисля да не прилагам банково извлечение от което да е видно периода на получаване на дохода, а същият да се доказва пред НАП в случай на проверка от тях,евентуално.
Ще приложа единствено СБ за дохода ми по ТД.
В крайна сметка е важно да се подаде ГДД и внесе данъка в срок.   

благодаря за отговора,
Тъй като нямам данни и документ от който да е видно да е удържан данък от платеца, приемам че данъка се дължи от мен, който между другото след приспадане на нормативно признати разходи/ 25 на сто/ възлиза на  8.50лв.
Не ми стана ясно - следва ли и къде в приложение 3 се посочва данни за платеца на дохода, т.е. държавата и/или име и ЕИК на фирмата, при положение, че в Част ІІІ - Данни за лицето, изплатило доход е посочено че се попълва само за доходи от източници в България с код на дохода  304 или 307.
Ясно е че в моя случай дохода е под код 307.
Тъй като възнаграждението  е изплатено по банков път, други документи нямам можели само въз основа на издаден документ от банката / не знам какъв точно / същият да послужи освен като доказателство за получаване на превода и за вида на дохода  така че декларираните данни в ГДД  да не породят оспорване от страна на НАП в последствие .
Понеже през 2014г. съм работил на ТД при двама работодатели по отделно следва ли и от двамата да изискам СБ за целите на ГДД.
Предварително благодаря и се извинявам за конкретиката в която изпадам. 
 

дохода е от извършен превод на учебна литература, платец на дохода е английски университет

какви документи се прилагат към ГДД по чл.50 за доходи от чужбина, следва ли ако има договор той да е легализиран и приведен, какви документи се прилагат относно получаване на дохода,следва ли да се попълва и Образец 2091: Приложение № 9 към ГДД,прилагане на методи за избягване на двойното данъчно облагане, как се установява дали платеца на дохода не е удържал данък, как се установява има ли скл. СИДДО със страната от където е дохода, имам ли право да го ползвам и в кой от всичките регламентирани методи за ИДДО попада съотв.доход, къде в приложенията се посочва данни за страната от където е дохода в прил.3 част III или прил.9