Здравейте,

Имам казус, за който не съм много наясно как да го измисля за да е изрядно всичко. Казуса е следния:

Имаме свинеферма, в която има около 5000 животни - бозайници, подрастващи, майки и нерези. Има моменти в годината, при които има рязко увеличаване на смъртността на животните. Бракуваме мъртвите животни и ги отписваме счетоводно и от наличостта в самата свинеферма. Но има едно чудене, примерно при майките - самите майки са с висока отчетна стойност спрямо другите животни /водят се активи/ В един месец може да умре 1, в следващия 13. Има норми, за които може да се признае разхода, но когато бройката на мъртвите надвиши тези норми трябва да възстановим ДДС на държавата. И тук се заформя въпроса как да определим това ДДС, което трябва да възстановим /все пак за определяне на тяхната себестойност влизат разходите за заплати, лекарства, храни, режийни разход и т.н./ и какъв документ трябва да съставим, освен протокол за брак на ДМА? Благодаря предварително на тези, които се включат в казуса.
Благодаря за отговора
Д1 с код корекция и верните данни за лицето и Д6 с код корекция и верните данни общо за осигурителя. Датата да бъде същата като на вече подадената Д6.

Подава се на място в НАП.

Здравейте,
и аз да се включа в темата, че казуса е подобен. За м. 9 и м.10.2023 г. са объркани дните при болничен и имам писмо от НОИ да отстраня грешките. Ок, коригирах ги в програмата, а НАП връща че са извън срока, изпратих документите с уведомително писмо до НАП. Оттам ми звънят, че съм в срока и да си ги подам с код корекции. Аз вече се обърках - мога ли с електронния подпис или трябва да ходя в нап?
Здравейте,
Имам случай в който реално не знам как да тълкувам закона. Назначили сме лице под 18 год. миналата година по реда си , като вече има навършени 18 (2023 ги навърши). Този месец ми предоставя болничен и от НОИ ми връщат отказ да изплатят болничния понеже няма 6 месеца осигуряване. По принцип непълнолетен има право на болничен,  но като навърши 18 мога ли да се позова на факта,че при назначението си няма 18 години или като стане пълнолетен губи тази привилегия?
Това с еднаквите номера е интересно. Не мога да си представя, че е възможно.
Щом колежката Ви е упълномощена от 01.02., кой е подавал уведомленията преди това? Управителят, друг счетоводител, ... с КЕП или на място...? Все някой ще трябва да е подал нещо, за да се генерира справката от 27.01. 
Каква, разписана от работника справка, се пази в досието му?
И защо Вашата колежка е подала уведомление на 13.02, след като е заварила ТД от 27.01. по който работникът вече е започнал работа?
Нещо много неясноти станаха....
Управителя не е упълномощавал никого, няма личен КЕП. И точно на това,което вие се чудите се чудя и аз. На работника е представена справка от 27.01. За мен си е директно ръчно редактиран документ за да не се задават излишни въпроси и да се разбере че е изпуснала срока
Ако гледате "Справка за актуалното състояние на всички трудови договори към дата ... ", то в нея не фигурират заличените ТД. Проверете в списъка с подадените уведомления /там, където се подава Ув.62/. Там се отразяват всички подадени, приети, неприети, коригирани уведомления. Почнете от дата 27.01 и прегледайте записите от следващите няколко /или повече/ дни. В списъка ги няма само тези уведомления, които са подадени на място в НАП.

От картинката, която сте показали, се вижда, че от 1 бр. подадени уведомления 1 бр. е прието. За да го няма в справката на ТД, единствените възможности са: 1. в справката, която сте снимали, да е записано друго име /не допускам, че може не сте обърнали внимание/; 2. уведомлението да е заличено по незнайни причини.

От любопитство: Подавани ли са Д1 за периода 27.01 - 13.02? Кога работникът е постъпил на работа? От коя дата е вписан във ведомостта за заплати?

Първото което проверих е подадени данни. Колежката е подала общо 3 уведомления - 1 сключен договор от 13.02, второ на 20.03 за прекратяване,което е отхвърлено заряди грешни данни и 3-о вече с коректни данни за прекратяване. Подадено уведомление на 27.01 няма. Колежката е упълномощена на 01.02, което означава че няма как да го пусне на 27.01. Другото което е, че двете уведомления които качих са с един и същ номер, с една и съща Дата и Час, дори и секундите. Имената на работника и на фирмата са 1:1, там грешка няма. Подадени са данни за януари в Д1 и Д6, приети са че и са ги платили
Първите подавани данни в НАП са от 13.02. Дори да не е прието на 27.01 щеше да го има в списъка, но няма
Здравейте,

Да дам малко развръзка по случая. Най-после получих достъп до е-услугите и там виждам, че Уведомление от 27.01. няма. Има от 13.02. Въпросната колежка твърди, че първо и е приело уведомлението, после го е отхвърлило /нещо, което аз не мисля че ще стане - или приема или не/. Реших да поискам пълния комплект документи, който е изпратен на Управителя за да може работника да си ги разпише и какво виждам. Ами вижте в снимките и ми кажете според вас какво е. Аз нямам обяснение и решение към момента.
В ТД пише 27.01, в книжката 13.02
Привет на всички,

С мен се свърза една дама с един казус, с който аз за първи път се сблъсквам и не знам точно как да процедирам.

Та, въпросната жена има фирма и ползва услуги на счетоводител, който е назначил служител в тази фирма на 27.01.2023 /както е по ТД за фирмата и за служителя/, а в НАП го декларира с дата 13.02.2023 г. Минава месец и половина и освобождават служителя. Работника решава да се запише в Бюрото по труда и от там я връщат понеже има несъответствие в данните. Ако някой може да даде някакви насоки как да ги оправим нещата? Благодаря предварително.
Проблем няма за тези, които имат платената версия на Adobe. Тези, които я нямат на ръка ще въвеждат в НАП
Здравейте,

Обръщам се към хората,които живеят и работят в София ако могат да ми съдействат. Търся работещ в София нотариус (не живея в София). Прерових гугъла, но просто не вярвам на актуалността на написаното. Благодаря предварително
Здравейте, имам казус, в чийто отговор не съм сигурен и не намирам точен отговор. Казуса е следният - жена, работеща на трудов договор е бременна в третия месец. Иска обаче когато вземе болничния 45 дни преди раждането да отиде при роднина в Холандия и там роди, понеже вярва повече на тамошните лекари и условия в лечебните заведения. Това, че раждането ще е чужбина, може ли да и изиграе лоша шега с последващото майчинство, което и се полага в България? Никъде не прочетох, че раждането трябва да е на територията на страната.  Ще съм благодарен на всяка насока и отговор
Привет на всички.

Имам едно питане, понеже не мога да намеря  отговора. Студент, обучаващ се в чужбина решава да си отвори българска фирма. Университета в чужбина го осигурява здравно, както си е реда. Фирмата още не е създадена, но когато това стане факт има ли проблем или евентуално какво трябва да се предприеме относно осигуровките, понеже тук трябва да се плащат, а в същото време Университета го осигурява.
Ще съм много благодарен на насоки или отговор на казуса.
П.п. Университета е в ЕС,ако има някакво значение
Не правите в случая записването 702/304. Нямате стойност там и не записвате кредит на 304
Закрийте директро в банката 401/503. Точка 2. формирате допълнителни 12 лв и в каса и към доставчик - няма смисъл от тях.

602/401 - 10
4531/401 - 2
401/503 - 12
Здравейте. Имам много неизвестни относно СИДДО, четох и четох и не можах да си отговоря на въпросите. Става въпрос за българско дружество, регистрирано по чл. 97а от ЗДДС, което фактурира на гръцка фирма /с валиден VAT/ няколко услуги за социалните медии през 2021 г - рекламни постове. Гърците изпращат едни бланки за СИДДО,които да попълним и да им изпратим за да ги ползват пред тяхната данъчна служба. Бланките ще ги попълня, няма проблем но ми изникват въпросите - ние трябва ли нещо да подаваме пред НАП преди/или след изпращането на бланките на гърците? За прилагането на СИДДО ме навежда мисълта, че гръцката фирма е регистрирана и по ДДС в България и затова е това искане за да не се облагат 2 пъти,но не мога да намеря регистрация в България на гръцката фирма. Дали ми е правилно мисленето?
Здравейте!
Имаме дружество, което е регистрирано на основание чл.97а от ЗДДС и имаме лек спор. Дилемата е заради различното тълкуване на чл. 96. Лицето почти е стигнало общ оборот от 50 000 лв. , но оборота от предоставените услуги в ЕС са около 15 000лв, а на територията на страната е почти 35 000 лв. Въпроса е кой оборот трябва да следим за регистрация на общо основание - общия или само за фактурите към българските дружества? Единия казва, че следим оборота към БГ дружествата /понеже вечи има по чл.97/, другия казва общия понеже в чл.96, ал.2 се казва и облагаемите с нулева ставка.