Може ли и на мен да помогнете с подобен случай. Българска фирма закупуват от Франция стока (мокет) и я продават на друга българска фирма. Стоката обаче пътува директно от Франция към Белгия, където клиентът работи върху обзавеждането на обект и влага мокета в него (т.е не се препродава стоката самостоятелно на белгийска фирма, a част от по-голяма сделка). Транспортът е за сметка на купувача - българска фирма. Правилно ли разбирам, че място на сделката между двете БГ фирми е Франция и не трябва да има начислено ДДС в приходната фактура? Няма и ВОП следователно не правя протокол за разходната фактура за закупуването на мокета, но я вкарвам в ДДС дневниците без право на ДДС?
Ползваме Бизнес навигатор за дружество с услуги, тип отдаване на офиси и работни места под наем, провеждане на обучения и други подобни. Има плащания в брой по касов апарат и счетоводството е на място в обекта. Бизнес навигатор е така организиран, че според мен дори да фактурираш на кочан пак се счита за СУПТО (самата операция се създава под формата на документ тип "фактура"). Бизнес навигатор все още не са в списъка на лицензираните софтуери - твърдят че са подали заявка отдавна, но все още не са одобрени от НАП. Ако до петък не влязат в списъка какво трябва да се направи с този касов апарат - трябва ли да го бракувам изцяло или мога временно да не пускам плащания в брой, без да бракувам апарата. Звънях в НАП - не можаха да ми отговорят.
Имам следния случай - българско дружество предоставя услуга по видео заснемане на събития (конференции и подобни мероприятия) в друга страна от ЕС. Клиенти са и както данъчно задължени лица, така и данъчно незадължени (неправителствени организации). Услугата представлява наем на техника и оператор на място (30% от цената) и стрийминг по интернет в реално време и качването на записа на платформа на компанията и даването на достъп за определен период. също така се добавят към записа и някакви анимирани надписи. Как да определя мястото на доставка:
- като далекосъобщителна услуга/услуга по електронен път (чл. 21, ал. 6)- тогава ще се начислява ДДС-то на страната на клиента ДНЛ и ще се подава справка в MOSS, но ме  притеснява, че услугата не е автоматизирана (видеозаснемането с оператор е 30% от стойността) и не става въпрос за радио и телевизионно излъчване, а в регламента примерите са само за такова
- като услуга свързана с организиране на събитие - тогава ако е данъчно незадължено лице ще е по чл. 21, ал. 4, буква а или по чл. 21, ал. 2 - ако е ДЗЛ- все ще е там където е събитието.
- да си гледам само разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и 2 без да го обвързвам като услуга за събитие?
Досега е подавано като електронни услуги, съответно е подавана справка в МОСС, но аз колкото повече чета, толкова повече си мисля че не е правилно.
Майка е излязла в майчинство март 2015 г и е сляла майчинствата за 2 породени деца до 11.2018 . В 11. 2018 прекратява договора си по взаимно съгласие и следва да и се плати обезщетение за времето, в което е била в майчинство - т 2015 до 2018. Обаче тя има и 5 дни от 2014 г, които са били отложени от нея за 2015 и така и не ги е ползвала в периода 1-3.2015. въпросът е тези 5 дни за годината преди майчинството погасени ли са вече по давност. Колебая се защото първоначалното им отлагане не е било заради друг вид отпуск и тя е имала възможност да ги ползва през 2015 преди майчинството, но не го е направила. Второто отлагане на този отпуск попада ли в разпоредбите за спиране на давността на чл. 176 и 176а от КТ или не?
За първи път ми се налага да подавам декларация през системата MOSS. След като я разгледах стигнах до извода, че в нея се вкарват само обобщените суми по страни. Регистъра по чл. 120, ал. 3 се съставя само за вътрешни цели и се предоставя при поискване, но не се качва в самата система (както ние подаваме всеки месец ДДС дневници в България). Права ли съм?
В същото време обаче регистъра трябва да е електронен, а не намирам на страницата на НАП програма, с която да го генерирам.Вие как го правите?
За първи път ми се налага да подавам декларация през системата MOSS. След като я разгледах стигнах до извода, че в нея се вкарват само обобшенинте суми по страни. Регистъра по чл. 120, ал. 3 се съставя само за вътрешни цели и се предоставя при поискване, но не се качва в самата система (както ние подаваме всеки месец ДДС дневници в България). Права ли съм?
В същото време обаче регистъра трябва да е електронен, а не намирам на страницата на НАП програма, с която да го генерирам.Вие как го правите?
Български турагенция, нерегистрирана по ДДС,  ПОЛУЧАВА комисионна от booking.com за направени рзервации в хотели на територията на страната. Booking.com са данъчно задължно лице, регистрирано в Холандия. Понеже услугата е свързана с настаняван в хотели в страната според мен сделката  с място на изпълнение в страната по чл. 21, ал. 4, т. в
(4) Мястото на изпълнение при доставка на услуга е:
1. мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
в) настаняване в хотели

В чл. 97а не виждам за случая, в които ако нрегистрирано лице ПРЕДОСТАВЯ услуга с място на изпълнение на територията на страната на друго регистрирано в чужбина да трябва да се регистрира по ДДС.
Права ли съм , че в случая българското дружество не трябва да подава заявление за регистрация по ДДС на чл. 97а и не трябва да плаща ДДС?
Фирма плаща на управителя паркомясто, карта за фитнес, медицинска застраховка, карта за градски транспорт. Останалите служители не се ползват от тези привилегии. Управителят не  е собственик на дружеството и е осигурен на максимума (т.е осигуровките не ме касаят). Как да третирам тези разходи - като представителни или като лично ползване на имуществото. Данъкът все ще е 10%, но се колебая ако трябва да ги третирам като лично ползване могат ли да се считат за разход преди данъчно облагане или ще се извадят в данъчната декларация.
Българско дружество да предоставим услуга по чл. 21 на страна от ЕС. Българското дружество не е достигнало оборот от 50 000 лв. за регистрация по ЗДДС, но е регистрирано по чл. 97а точно за такъв вид услуги. Контрагента в ЕС е дружество, което също не е регистрирано на база на оборота, но нямат и специална регистрация за услуги от други страни и отказват да си направят такава - т.е ще получа декларация от тях, че са данъчно задължено лице, но нямат ДДС номер. Съответно аз няма как да подам за тази сделка ВИЕС декларация.
Кака да прценя къде ми е оборота за ДДС тогава - в България, защото отстрещната страна няма ДДС номер или в Литва, защото все пак са данъчно задължени лица (чл. 21, ал. 2)? Уязвима ли съм за това, че не съм подала ВИЕС при положение, че контрагентът ми е декларирал, че няма ДДС номер, но е данъчно задължен?
Управител на фирма ЕООД излиза в болничн за бременност и майчинство. В дружеството има назначен друг човек на длъжност Управител, но същият не е вписан в ТР като представляващ. Звънях на НОИ и служителката ми каза, ч няма нужда да го вписваме в ТР, можело да остане и така и нямало да има проблем с болничните, обаче на мн ми звучи твърде хубаво, за да е истина. Знате ли дали може да не се вписва управителя в ТР или са ме заблудили?
А има ли член от наредба или някакво указание,че не се коригира? Проблемът е, че от НАП на няколко пъти са настоявали,че трябва да коригира (забелязали са разминаването поради други корекции, които правил), но инспектор в НОИ е казал, че ако коригира декларация 1 ще е върху осигурителен доход от 460 лв. и човека се притснява ако коригират надолу с толкова много дали няма да го накарат да връща болничните. Въпросът е как да убеди НАП, че няма нужда от корекция?
Да - по 1500 лв. на месец, попълнени в приложение № 3 доходи от друга стопанска дейност
Объркал се е. Получавал е всеки месец по 1500 лв, но като смятал дължимите осигуровки за внасяне забравил да приспадне 25% НПР и се усетил чак като правил данъчната декларация. Таблица 1 и 2 за осигурителния доход в данъчната декларация  попълнена коректно с 1125 лв. на месц и доколкото разбрах НАП са възстановили и надвнесните осигуровки.
Самоосигуряващ се подава с госишната си данъчна декларация по-малък одигурителен доход отколкото този върху който се е осигурявал авансово (авансово е внасял върху 1500 лв, а при подаване на данъчна декларация осигурителният доход се получава 1125 лв.) Трябва ли да се подават коригиращи декларации 1 за миналата година, за да се намали осигурителния доход (ако се получи по-голям доход ясно, че не се подават, но случая е обратен). Ако одаде коригиращи декларации ще го накарат ли от НОИ да върне част от ползваните болнични при доход 1500 лв.?
Сумата е да кажем 'леко' голяма, за да се изчисти цялата само в 3 месеца. Не че е невъзможно с N-на брой протоколи, но както се казва 'да не дразним лъва в бърлогата' допълнително.  То и с протоколи за всички месеци на 2016 пак изглежда нереалистично и на който го проверява после ще му стане ясно, че парите съвсем не са разпределени през 2016, а доста преди това.
Управителя е запознат с варианта за дивидент през 2017, обмислил го е и реши, че ще се признае за виновен в 2016. Запознат е с глобите и лихвите и е ОК с тях.  Така че всички варианти са изчетени, обмислени и решението е взето, последиците са горе-долу ясни.
Въпросът е само аз дали не пропускам някоя декларация.
Декларирам скрито разпрделение на печалбата за 2016 г - всеки месец от 2016 по 1 протокол в брой. Ще подам следните коригиращи декларации:
1. Коригираща декларация по чл. 92 за 2016 г - по електронен път
2. 4 коригиращи декларации по чл. 55 за начислени данък дивиденти за всяко тримесечие на 2016 - на хартия в НАП - не виждам опция за корекция по електронен път
3. Коригираща декларация по чл. 73 за 2016 г с общата сума на получения дивидент и данъка дивидент за всеки съдружник - пак на хартия в НАП.

Пропускам ли нещо?
За съжаление получателят обърна и иска да издам протокол за анулиране и нова фактура в сегашния месец. Искам да му докажа, че няма нужда от излишни документи, но не намирам конкретното указание.
Имам фактура от минал месец, в която името на получателя е сгрешено (разместени са местата на 2 букви в името), но всички останали реквизити са правилни. Помня, че преди години имаше едно писмо, може би на МФ, че в този случаи не се изисква корекция на фактурата, защото верният БУЛСТАТ достатъчно ясно посочва кои е получателя, но сег ане го намирам. Някой дали се сеща за това писмо и да го има?
Фирма подава заявление за регистрация по ддс на 31.05. Актът за регистрация е подписан на 12.06. На 01.06  сключен договор за доставка на стоки като е платна 100% от дължимата сума авансово. Самата стока ще се получи на 16.06 - т.е аванса е платен преди регистрацията по ДДС, а стоката е получена след регистрацията. Въпросът е тази стока трябва ли да се описва в описа за налични активи преди датата на регистрация по ДДС. Имам ли право на ползвам ДДС-то по авансовата фактура за стоки? Или трябва да искам от фирмата доставчик да издаде кредитно известие за аванса и да издаде нова фактура за пълната стойност на закупениете стоки към датата на получаването им и да го включа в дневника за първия период?
delphine очакването ми беше, че ще се появят оповестяванията под линия с о лв или ще има изречение, че няма суми за оповестяване. Иначе как на четящия отчета ще му стане ясно, че всъщност няма нищо за оповестяване. Ако няма никакъв обозначителен текст може да се сметне, че не съм оповестила нужното и не съм спазила закона.