Здравейте, във връзка с промените искам да попитам следното:
Доколкото разбирам, всички продажби на стоки на ФЛ за ЕС (дистанционни продажби), когато надхвърлят общо 10000 евро, ще трябва да са с място на изпълнение държавата на получателя. Досега при надхвърлянето на определени прагове за всяка държава, трябваше да се регистрираме по ДДС там. Сега това какво означава - че подобно на услугите по електронен път, като минем 10000 евро (общо) ще трябва или да се отчитаме с MOSS, или да се регистрираме във всяка държава?
Здравейте колеги, някой има ли яснота какви са минималните документи за доказване на ВОД, след прословутия Регламент и промените в ППЗДДС от края на март.
Можем ли да избираме документите за доказване на ВОД да са по ППЗДДС, а не по Регламента?
Чета новия текст на чл. 45, т.2 „ документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато не прилага презумпцията по чл. 45а от Регламента…“ Не знам какво имат предвид, с този текст..
Здравейте,
Ще изплащаме дивидент на съдружник в БГ дружество – с двойно гражданство (САЩ и България), центъра на жизнените му интереси обаче е в САЩ (т.е. чуждестранно лице). Правилно ли разсъждавам – удържаме му 5% окончателен данък, декларираме го с Дек.55 на тримесечие, както и при местно лице (чл.38). Има ли някакви особености при деклариране на данъка? И как лицето да докаже пред данъчната администрация в САЩ, че му е удържан данък в БГ?
Много благодаря, delphine! Вдъхнахте ми сигурност и нещата се изясниха напълно :)
Здравейте,

Преди малко бях на консултация за попълване на Т1 и Т2 при методолозите в НАП и ми обясниха следното:

Пример: От началото на 2018 СОЛ започва дейност с личен труд. Възнаграждението му се изплаща в следващия месец, т.е. за 2018 има получени  11х510=5610 лв., а осигурителен доход 12х510=6120 лв. За 2019 е ясно – в колона 4 разпределяме 6120, а в к.5 – 5610.
А през 2019 г. получава доход: 510 лв. от м.12/2018 + 11х560 лв. – 6670 лв., което декларираме в приложение 1. Правим корекция на Т1 и Т2 за 2018 в колона 5 – 12х510=6120, а в к.5 за 2019 г. декларираме 11х560=6160 лв., което съответно не е равно на приложение 1, въпреки указанията за попълване на Т1 и Т2.

Съмненията ми са породени от това, че сумите в колона 5 няма да отговарят на приложение 1. Т.е. всяка година декларирам по 11 месеца в колона 5 и коригирам предходната година със сумата от месец  декември, изплатена януари. Инспекторката каза, че няма проблем, че не се равняват.
Моля за вашето мнение, дали този е правилния начин. Страхувам се, да не съм разбрала погрешно.
В чл. 67, ал. 1 пише: "..... задължените лица трябва да изготвят на годишна база план за въвеждащо и продължаващо обучение на служителите си".
А ако няма служители, т.е. счетоводната дейност се извършва изцяло то управителите/собствениците, това задължение остава ли?
Здравейте,
Самоосигуряващо се лице - управител, се осигурява на трудов договор над максималния праг. Има болничен за 3 дни. За самоосигуряването в Д1 попълваме в кл. 16.2 дните в болничен и в 16.4 останалите. Но не знам дали попълваме кл. 17? В тази връзка не знам дали като СОЛ ще се начислява и ЗО за дните в болничен.
Ще съм много благодарна ако някой ми помогне!
Здравейте,

Чл. 52м, с който се въвеждат изискванията за елекронните магазини, се отнася само за лицата по чл. 3 от наредбата. А това са тези, които са задължени да издават касов бон. Следователно за останалите не важат изискванията на чл. 52м.

Поставили сме и на НАП този въпрос и за момента устно ни отговориха - да изискванията на чл. 52м, не се отнасят за електронните магазини, които не са задължени да издават касови бонове. Пуснали сме и официално писмено запитване и чакаме отговор. Когато го получим, ще го публикуваме в сайта.

Благодаря за запитването в НАП, ще чакаме да видим развитието.
Има много търговци, които използват платформи за търговия като Ebay и Etsy, нямат задължение за издаване на касов бон, като продават единствено за чужбина. Т.е. ако устния отговор на НАП се потвърди - би трябвало те да нямат задължение за реигстрация.
Здравейте, правилно ли съм разбрала - ако използваме електронен магазин, но разплащанията са само по банков път - нямаме задължение за декларирането му в НАП?
Здравейте,
Имаме закупен ле автомобил от физическо лице от ЕС - с договор, без фактура, съответно при покупката не е начислявано ДДС с протокол.
За разходите за експлоатацията на автомобила (гориво, ремонт) не е използван данъчен кредит, защото нямаме право на това.
Автомобила сега ще се продава на физическо лице в БГ.
Трябва ли да начисляваме ДДС?
Благодаря за отговора!
И аз съм на принципа, че документалното подсигуряване е винаги по-добре. Затова например смятам да изготвим регистри по чл. 30 от GDPR, въпреки че по-всичко личи, че по-скоро няма да имаме задължение за това.
Но чисто принципно - при условие, че действителните собственици на всеки клиент съвпадат (поне при нас) с посочените в Търговския регистър, а той е публичен – не виждам защо посочването им (в качеството им на управители или собственици) било то в договор, вътрешни правила към ДАНС или дори споразумение между администратор и обработващ – би било основание да сме администратор. Как да пазим лични данни, които се подвизават публично и всеки може да ги види.
   Малка счетоводна къща ,която обслужва  примерно 10 фирми  какво следва да предприеме?/След всички теми,коментари,форуми и т.н. /

1.Да подаде заявление към КЗЛД.
2.С всяка фирма да има договор  за защита на личните данни.
3.Всяка фирма следва да си даде съгласието за обработка на данните.
4.Всяко физическо лице следва да попълни декларация-съгласие за обработки на личните данни.
5.За по -сигурно да се води регистър/независимо ,че се касае за фирми с ф.л. над 250/ 6.Да се разполага с програми -антивирусна и криптираща?

Ако например гореописаната счетоводна кантора няма нает персонал, а в нея работят само собствениците и няма клиенти ФЛ - трябва ли да е администратор на лични данни или може само да е обработващ? Единствените лични данни ще са идентификацията на управителите в договорите за счетоводно обслужване и в пълномощните (име и  ЕГН), но те са публично обявени в Търговския регистър, заедно с другите данни на фирмата.
Задължения за обработващия лични данни - https://www.tita.bg/free/commercial-law/539
Зравейте – пецизирането на споразумения с клиентите (или анекс към договорите) по повод обработването на лични данни е много важен момент. Добре е да се обсъди въпроса и който има идеи – да ги споделя, за да не пропуснем нещо.

Хрумна ми една идея – понеже навсякъде се казва, че според Регламента декларацията-съгласие за обработка на лични данни на служителя може да се оспори, защото страните по трудово правоотношение не били равнопоставени – може да се подписва такава декларация преди да се сключи трудовия договор (например от същата дата) като се пояснява, че данните ще започнат да се обработват след сключване на договора. Така няма да има спор, че страните са равнопоставени в момента на подписването и.
Примерите, които са дали (и които са неизчепрателни), са далеч от нашата дейност:
- обработване на пациентски данни в обичайните условия на осъществяване на дейността на болница;
- обработване на данни за пътувания на физически лица, използващи системата на обществен транспорт на даден град (например проследяване чрез карти за пътуване);
- обработване в реално време на данни за определяне на географското местоположение на клиенти на международна верига за бързо хранене за статистически цели от страна на обработващ лични данни, който е специализиран в предоставянето на тези услуги;
- обработване на клиентски данни от застрахователно дружество или банка в обичайните условия на осъществяване на дейността;
- обработване на лични данни от търсачка с цел поведенческа реклама;
- обработване на данни (съдържание, трафик, местоположение) от доставчици на телефонни или интернет услуги (13).“
Реално една счетоводна кантора обработва следните "чуствителни" данни: болнични листове, медицински свидетелства за постъпване на работа, свидетелства за съдимост. Микро и малките счетоводни кантори обработват 10-20-50.. такива данни ежемесечно. Същото се отнася и за малките и средни фирми - там се налага да обработват и лични данни с подбор на персонал например. Ако за всички тези случаи се тълкува, че се обработват "мащабно" и трябва да назначават длъжностно лице - то не знам първо от къде пазара на труда ще смогне да ги осигури и второ това ще доведе до фалити на много фирми
Много е важно да се конкретизират критериите, при които назначаването на длъжностно лице е задължително. На практика всяка счетоводна кантора, независимо че може да се състои от 1-2 работещи собственици, обработва чувствителни данни – например отчита болнични листове (същото се отнася и за всички фирми с персонал, като администратори).

Критерият за назначаване на длъжностно лице, който ни засяга е: „мащабно обработване на специални категории данни съгласно член 9 от GDPR (например, данни за расов и етнически произход, данни за здравословното състояние и др.) или на лични данни, свързани с присъди и нарушения.“
Чета едно тълкувание на това, какво е „мащабно“ - https://www.tita.bg/free/commercial-law/537 , който пак не дава пълна яснота:
„За да се определи кое обработване е „мащабно“ трябва да се имат предвид най-малко следните критерии:
 брой на засегнатите субекти на данните или като конкретен брой, или като дял от съответното население;
обем на данните и/или диапазон от различни елементи на данните, които се обработват;
продължителност или постоянство на дейността по обработване на данните;
географски обхват на дейността по обработване (12).
Съгласно Работната група по чл. 29, консултативен орган в ЕС, който дава тълкувания на правилата за защита на личните данни, неизчерпателни примери за мащабно обработване са следните дейности:
 обработване на пациентски данни в обичайните условия на осъществяване на дейността на болница;
обработване на данни за пътувания на физически лица, използващи системата на обществен транспорт на даден град (например проследяване чрез карти за пътуване);
обработване в реално време на данни за определяне на географското местоположение на клиенти на международна верига за бързо хранене за статистически цели от страна на обработващ лични данни, който е специализиран в предоставянето на тези услуги;
обработване на клиентски данни от застрахователно дружество или банка в обичайните условия на осъществяване на дейността;
обработване на лични данни от търсачка с цел поведенческа реклама;
обработване на данни (съдържание, трафик, местоположение) от доставчици на телефонни или интернет услуги (13).“

Тук може да се включат и медицинско свидетелство и свидетелство за съдимост, при постъпване на работа, автобиография при подбор на персонал и т.н.

На какво мнение сте колеги – мащабно ли обработваме специални категории данни?
Чета интервю на председателя на КЗЛД - http://www.economy.bg/bulgaria/view/30799/Predsedatelyat-na-KZLD-Vencislav-Karadzhov-za-noviya-reglament-GDPR
Този текст би отговорил на въпроса за конфликтите с други закони (би трябвало например такъв да е и ЗСч за сроковете на съхранение на информация), както и че в определени случаи личните данни трябва да бъдат обработвани и съхранявани независимо дали лицето е съгласно или не:
"Друга често дискутирана промяна са основанията за обработване на лични данни. Какво е новото при използването на съгласието като основание?
И в нашия Закон за защита на личните данни, и в Регламента има минимум 6-7 основания, на които могат да се обработват лични данни. Има правни основания в различни видове специални закони. Знаете, че Законът за защита на личните данни е от правна гледна точка общ закон, т.е. той регулира общата материя по защита на личните данни и има такива, които са специални спрямо него, примерно Законът за мерките срещу изпиране на пари, Законът за банките и кредитното дело, Законът за митниците, Законът за МВР, прокуратурата, Законът за съдебната власт и т.н., наказателният кодекс. Това са все специални закони. Ако тези закони предоставят или въвеждат задължения на различните органи, които прилагат процедурите в тая област, то те трябва да имат предимство пред Закона за защита на личните данни и в този смисъл, ако има такова законно овластяване, то е основание да се обработват лични данни независимо от съгласието. Съгласието е последното правно основание, ако мога така да се изразя. Ако няма друго правно основание за обработване на личните данни, предвидено в Регламента или в нашия Закон в момента, то тогава личните данни могат да бъдат обработени със съгласието на физическото лице. "
Точно така - в месеца имаме неплатен и отработени дни. Но в ТРЗ софтуера не се приспадат от данъчната основа за ДОД. Май ще трябва да им пиша по въпроса (исках първо да съм убедена, че се приспадат).
На мен също това ми изглежда така. Но в момента закупих ТРЗ софтуер и се опитвам да го тествам - забелязах, че не вади ЗО болничен за неплатения отпуск от данъчната основа на ДОД (за месеца). Но все още търся къде в ЗДДФЛ е описано това, за да се обоснова пред софтуерната компания - в чл,42 описанието е много общо.
Здравейте,
Имам един технически въпрос, във връзка с темата. Ако имаме неплатен отпуск (по желание на служителя) - намалява ли се данъчната основа за ДОД със ЗО за неплатения отпуск?