Полезно: Калкулатор при промяна на авансови вноски по ЗКПО.

До 15-ти декември се внася последната месечна или тримесечна авансова вноска за корпоративен данък за 2020 г. Същевременно това е последният срок, в който фирмите имат възможност да направят корекция на декларираните от тях авансови вноски за 2020 година, за да не надвнесат ненужно данък или за да не плащат лихви към НАП при определени несъответствия на вноските.
 
Често в практиката прогнозираните авансови вноски за корпоративен данък по ЗКПО се оказват доста по-високи или по-ниски от дължимия годишен данък. Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на НАП или пък до нужда от възстановяване на данък, съпроводено с данъчни ревизии или проверки.

В тази връзка, законодателят е дал възможност на предприятията сами да намаляват или увеличават своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен корпоративен данък. Намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларация за промени на авансовите вноски.

Как можем да помогнем?

В помощ при анализът за това каква да бъде прецизираната авансова вноска, ние Ви предлагаме едно от често използваните онлайн приложения в КиК Инфо по това време на годината:
Калкулатор при промяна на авансови вноски по ЗКПО.

Чрез този калкулатор можете лесно и бързо да направите точни изчисления и съпоставка, за това какво да бъде увеличението/намалението на авансовата вноска (тримесечна или месечна), така че НАП да не начислява лихви, ако е декларирано по-малка авансова вноска, и съответно колко е надвишението при внесени по-високи авансови вноски и отчетена реално по-ниска данъчна печалба.

Кога се дължат лихви при неточно прогнозирани авансови вноски?

Лихви ще се дължат:
  • За месечните авансови вноски, когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 20% сумата от определените авансови вноски;
  • За тримесечните авансови вноски, когато 75% дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 20% сумата от определените авансови вноски.

За да избегнем лихвите, както и за по-добра съпоставка на сумите, ние сме предвидили в приложението прецизно изчисление на:
  • Сумата на превишението на авансовите вноски над данъка, съответстващ на новата прогнозна печалба;
  • Сумата която, ако годишният корпоративен данък не превиши, то няма да се начисляват лихви от НАП върху превишението;
  • Сумата която, ако годишната данъчна печалба не превиши, то няма да се начисляват лихви от НАП върху превишението;
  • Изчисленията при намаление с 20%, за още по-точни сметки.

Кои предприятия не внасят авансови вноски през годината?

Не всички предприятия са задължени да правят авансови вноски. Данъчно задължените лица, които са новообразувани (без новообразуваните, чрез преобразуване) и тези, чиито нетни приходи от продажби от предходната година са по-малко от 300 000 лева, не правят авансови вноски за корпоративния данък. Месечни авансови вноски правят данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби от предходната година надхвърлят 3 000 000 лева, а всички останали данъчно задължени лица правят тримесечни авансови вноски.

Цитат
Спести време и пресметни лесно!
Чрез Калкулатор при промяна на авансови вноски по ЗКПО лесно и удобно можеш да направиш изчисление за промяната на авансовата вноска за 2020 г.
Внимание: Окакват се законови промени при определянето и внасянето на авансовите вноски за 2021 г. Следете сайта ни за повече информация.



kik info
По-бързо. По-лесно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители избраха абонамент за пълен достъп и ежедневно ползват kik-info.com.
Върховният административен съд отмени текстове от Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Административно дело № 8705 от 2019 г. бе образувано по жалби на БСК и над 40 организации и фирми. Отменени са чл. 3, ал. 16, чл. 16, ал. 3, чл. 38, ал. 4, чл. 52б, чл. 52 г, чл. 52д, чл. 52и, чл. 52к, ал. 2, чл. 52н и Приложение № 34 и 35 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

А тази седмица парламентът гласува на второ четене в ресорната комисия промени в ЗДДС свързани с отмяната на изискванията на СУПТО и превръщането на режима от задължителен в доброволен срещу определени данъчни облекчения. Повече за промените в ЗДДС четете в сайта ни след публикуването им в Държавен вестник.

Ето кое по-подробно е отменено чрез решение на ВАС № 14406 от 20.11.2020 г.

Отменя се чл. 3, ал. 16.
➤ С отмяна на чл. 3, ал. 16 отпада възможността на електронните магазини да издават електронна касова бележка чрез ФУ. На практика тази възможност така и не бе реализирана.

Отменя се следното: (16) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) Лице по ал. 1, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита продажбите чрез издаване на фискален/системен бон, генериран в електронен вид, без да се отпечатва на хартиен носител, който се предоставя на електронен адрес на клиента. Лицето е длъжно да съхрани данни за изпращането му. Фискален/системен бон в електронен вид може да се издава само за регистриране и отчитане на продажби чрез електронен магазин.

Внимание: Остава възможността по чл. 3, ал. 17 за електронните магазини да могат да регистрират и отчитат продажбите си вместо с фискален бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта при определени условия и при подаване на стандартизиран одиторски файл.

Отменя се чл. 16, ал. 3.
➤ Средствата за измерване от състава на ЕСПФ няма да преминават контрол пред БИМ преди въвеждането на експлоатация ЕСФП.

Отменя се следното: (3) (Нова - ДВ, бр. 76 от 2017 г.) Преди въвеждане в експлоатация и регистрация на ЕСФП в НАП средствата за измерване, включени в състава на ЕСФП, трябва да са преминали контрол от БИМ по реда на Закона за измерванията.

Отменя се чл. 38, ал. 4.
➤ Отпада задължението за съхранение на копие за регистрация на ФУ при продажби на  стоки и услуги от автомати на самообслужване и при продажби само чрез електронен магазин.

Отменя се следното: (4) (Нова - ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) При продажби на стоки и услуги от автомати на самообслужване и при продажби само чрез електронен магазин лицето по чл. 3 съхранява копие на актуално свидетелство за регистрация на ФУ на адреса за кореспонденция.

Отменя се 52б.
➤ Отпадат изискванията към производителите и разпространителите на СУПТО да декралират софтуерите в НАП.

Отменя се следното: Чл. 52б. (Нов - ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 01.12.2018 г.) (1) Всяко лице, производител/разпространител на софтуер за управление на продажби в търговски обект, е длъжно да декларира в НАП обстоятелствата, посочени в чл. 118, ал. 14 от ЗДДС.
(2) Декларацията по ал. 1 за софтуер, произведен от лице, установено или с постоянен адрес на територията на страната, се подава от това лице.
(3) Декларацията по ал. 1 за софтуер, произведен от лице, установено на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, се подава от това лице или от един оторизиран разпространител за територията на страната.
(4) Декларацията по ал. 1 за софтуер, произведен от неустановено на територията на Европейския съюз лице, се подава от един оторизиран разпространител на софтуера, установен на територията на Европейския съюз.
(5) Изискването по ал. 1 не се отнася за лица, оторизирани от производител/разпространител да разпространяват софтуер, за който производителят/разпространителят е декларирал обстоятелствата съгласно чл. 118, ал. 14 от ЗДДС.
(6) Националната агенция за приходите поддържа публичен списък със софтуерите, за които е декларирано съответствие с нормативните изисквания. Списъкът е достъпен на интернет страницата на НАП и съдържа информация съгласно приложение № 35.


Отменя се 52г.
➤ Отпада задължението при Saas базата данни да се съхранява само на територията на Република България или на държава - членка на ЕС.

Отменя се следното: Чл. 52г. (Нов - ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 01.12.2018 г.) Производител на софтуер за управление продажби, който предоставя софтуера като облачна услуга (SaaS), може да съхранява базата данни на лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС само на територията на Република България или на държава - членка на ЕС.

Отменя се чл. 52д.
➤ Отпада изискванията към производителите/разпространителите на софтуер да оказват съдействие на НАП за достъп до базите данни и да предоставят дистанционен достъп до "одиторския профил" на софтуера за конкретно задължено лице.

Отменя се следното: Чл. 52д. (Нов - ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 01.12.2018 г.) (1) Производителите/разпространителите са длъжни да оказват съдействие на органите по приходите за достъп, четене и експорт в четим вид на информация от реална и/или архивна база данни на разработвания/разпространявания от тях софтуер, включително на обектите в базата данни.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) Когато софтуерът се предоставя като облачна услуга - "Софтуер като услуга" (SaaS), при поискване от орган по приходите в хода на производства по глава петнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, производителите са длъжни да предоставят дистанционен достъп до "одиторския профил" на софтуера за конкретно задължено лице, както и да предоставят цялата информация от базата данни, отнасяща се за това лице. Когато информацията представлява лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 или здравна информация по смисъла на чл. 27 от Закона за здравето, тези данни не се предоставят.
(3) Производителите/разпространителите са длъжни незабавно писмено да уведомят НАП, в случай че установят манипулиране на софтуера или на информацията в базата данни при задължено лице - потребител на софтуера.


Отменя се чл. 52и.
➤ Отпада изискването към задължените лица да осигурят достъп до всички устройства, които работят с използвания в обекта софтуер, както и достъп до “одиторски профил”.

Отменя се следното: Чл. 52и. (Нов - ДВ, бр. 80 от 2018 г.) (1) При извършване на проверка в търговски обект лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС са длъжни по искане от орган по приходите незабавно да осигурят достъп до всички устройства, които работят с използвания в обекта софтуер - сървъри, работни станции, ФУ и др. В случай че местонахождението на част от устройствата е извън проверявания обект, до тях следва незабавно да се осигури отдалечен достъп.
(2) Когато софтуерът е инсталиран в среда на задълженото лице (собствена или наета) и при поискване от орган по приходите в хода на извършване на контролни действия в търговски обект, същото е длъжно незабавно да осигури:
1. достъп до конфигурирания в софтуера "одиторски профил";
2. директен достъп с пълни права за четене и експорт на информацията от текущата и архивните БД на използвания в обекта софтуер за управление на продажбите, независимо от местонахождението на БД.
(3) Когато софтуерът се ползва като облачна услуга, предоставена от производител/разпространител, и при поискване от орган по приходите в хода на извършване на контролни действия в търговски обект, задълженото лице е длъжно незабавно да осигури:
1. достъп до конфигурирания в софтуера "одиторски профил";
2. достъп до инсталирани локални софтуерни компоненти;
3. директен достъп с пълни права за четене и експорт на информацията от текущата и архивните бази данни на използвания в обекта софтуер за управление на продажбите, в случай че се използва локална база данни.

Отменя се чл. 52к, ал. 2.
➤ Отпада изискването задължените лица да предоставят при поискване на НАП достъп с възможност за експорт и копиране през потребителския интерфейс на софтуера.

Отменя се следното: (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) Лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС са длъжни при поискване от орган по приходите в хода на производства по глава петнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс да осигурят достъп до информацията по ал. 1 с възможност за експорт и копиране през потребителския интерфейс на софтуера. Когато софтуерът е част от или е свързан с интегрирана информационна система за управление на продажбите/търговската дейност на лицето по чл. 3 и използваната технология за реализацията му не позволява изпълнението на всички или на част от изискванията по т. 16, 17, 18 и 19 от приложение № 29, изпълнението на тези изисквания следва да бъде осигурено чрез функционалността на интегрираната система.

Отменя се чл. 52н.
➤ Отпада изискването към електронните магазини при поискване от НАП да осигурят достъп до базата си данни с възможност за експорт и копиране на данни.

Отменя се следното: Чл. 52н. (Нов - ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 29.12.2018 г.) Лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, са длъжни да съхраняват в сроковете по чл. 38, ал. 1 от ДОПК създаваната чрез софтуера на електронния магазин информация (текуща база данни и архивни копия на базата данни) и при поискване от органите по приходите да осигурят достъп до нея с възможност за експорт и копиране на данни.

➤ Съответно отпадат средните приложения от Наредба Н-18:
Приложение № 34 - Изисквания към процедурата за извличане на информация от КЛЕН
Приложение № 35 - Съдържание на публичния списък на софтуерите, за които е декларирано съответствие с изискванията, посочени в приложение 29 към чл. 52а от Наредба № Н-18 от 2006 г. съгласно чл. 118, ал. 14 от ЗДДС.

За достъпа и съхранението на информацията

Въпреки отменянето на изискванията в Наредба № Н-18 за задължение за осигуряване на достъп до използвания софтуер и базите данни, в чл. 39 от ДОПК е регламентирано общото изискване за достъп до информация на технически носител. Съгласно него ревизираните или проверяваните лица са длъжни да осигурят на органите по приходите достъп до автоматизираните си информационни системи, продукти или архиви, когато събирането, съхраняването и обработката на информацията се извършва по този начин.

Съгласно чл. 38 от ДОПК счетоводната и търговската информация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват от задълженото лице по реда, установен в Закона за Националния архивен фонд, в следните срокове:
1. ведомости за заплати - 50 години;
2. счетоводни регистри и финансови отчети - 10 години;
3. документи за данъчно-осигурителен контрол - 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани;
4. всички останали носители - 5 години.

След изтичането на срока за съхранението им носителите на информация (хартиени или технически), които не подлежат на предаване в Националния архивен фонд, могат да се унищожават.

Задължените лица, които при създаването и обработката на цялата или на част от информацията  използват информационни системи, продукти или архиви, съхраняват създадените данни в електронен вид за същите периоди независимо от съхранението им на друг носител.

Решението на Вас можете да свалите от тук.

Следете сайта ни за повече информация.
Катя Крънчева,
Моля да прегледате и този профил. Също има доста съобщения.
https://kik-info.com/forum/index.php?action=profile;area=showposts;u=172279

Благодаря много! Спамерът Mahi01 също е блокиран вече, а съобщенията му са изтрити.
Здравейте,

Потребител monika01 е спамър, който се е регистрирал днес в 07:43 и за 2 - 3 часа е успял да оспами форума с 59 поста. Вече е блокиран, а постовете изтрити.

Потребител gergenеtsite също е блокиран, поради неспазването на правилата на форума.

Благодаря на всички, които алармирахте за проблемите!
Относно т. 2 се признава разходът за личния труд на СОЛ, тоест ако е чекнато: "Осигурителният доход ще се изплаща като възнаграждение през ЕООД".

Калкулациите са представени така:

Вариант I при работа като ФЛ: всички осигуровки и данъци на физическото лице
Вариант II при работа като ЕООД: всички осигуровки и данъци на ЕООД + тези на СОЛ, които ще плаща, защото лицето е длъжно да се самоосигурява при този вариант

Идеята е да видим сумата на всички осигуровки и данъци при единия вариант и след това сумата на всички осигуровки и данъци при другия варианта и да се сравнят.

При вариант II СОЛ ще плаща осигуровки за самоосигуряването си, така че събираме сумите през ЕООД-то с тези на СОЛ-а по втория вариянт и така получаваме общо сметката за вариант II. Тази сметка я сравняваме със сметката по вариант I.
Министерството на финансите предложи изменения в данъчно-счетоводното законодателство за 2021 г.

Промените са предложени чрез ЗИД на ЗДДС, а пакетът промени обхваща:
• Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС);
• Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО);
• Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ);
• Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ);
• Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС);
• Закона за счетоводството (ЗСч).

В Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)

• Отмяна на СУПТО
Предлага се отмяна на разпоредбите на чл. 118 от ЗДДС, касаещи изискванията за деклариране и използване на софтуера за управление на продажбите (СУПТО), по конкретно отменят се ал. 4, т. 7 и ал. 14-18 на чл. 118. Предлага се тези промени да влязат в тридневен срок от обнародване на закона в „Държавен вестник“. В тази връзка се очакват и промени в Наредба Н-18, която е подзаконов акт на ЗДДС.

Внимание: Изискванията за регистрация на електронните магазини в НАП, както и изискванията за предаване на данни при неприсъствено плащане с банкова карта остават в сила. Следете страницата ни за информация при следващи изменения.

• Вътреобщностни дистанционни продажби на стоки
Вътреобщностни дистанционни продажби на стоки са изпращането или транспортирането на стоките, извършено от доставчика или от негово име, от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до данъчно незадължено лице, в т. ч. данъчно задължено лице и данъчно незадължено юридическо лице, което извършва освободени вътреобщностни придобивания. Стоките следва да са произведени на територията на ЕС или вече да са допуснати за свободно обращение.

• Дистанционни продажби на стоки внасяни от трети страни или територии
Дистанционни продажби на стоки внасяни от трети страни или територии са изпращането или транспортирането на стоките от доставчика или от негово име, включително от трети територии или трети страни, до получател в държава членка. Получателят по доставката е данъчно незадължено лице, в т. ч. данъчно задължено лице и данъчно незадължено юридическо лице, което извършва освободени вътреобщностни придобивания. В тези случаи, стоките следва да се намират на територията на трета страна или територия в момента на продажбата.

• Вътрешни дистанционни продажби
Вътрешни дистанционни продажби са продажбите на стоки от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на ЕС на стоки, произведени на територията на ЕС или на стоки вече допуснати за свободно обращение, изпращането или транспортирането на които, започва и завършва на територията на една и съща държава членка.

• Доставки, улеснявани от лице, което управлява електронен интерфейс
Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс се счита, че улеснява доставката на стоки, когато използването на електронния интерфейс позволява на получател и на доставчик, предлагащ стоки за продажба, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс. Лицето, което управлява електронен интерфейс, ще се счита, че лично е получило и доставило стоките при дистанционни продажби, като ще са налице едновременно две доставки.

По едната доставка данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс, ще е получател по доставката, с доставчик лицето предлагащо стоката за продажба, а по втората доставка данъчно задълженото лице, което управлява електронния е интерфейс ще е доставчик, с получател, данъчно незадълженото лице закупило стоката.

Данъчното събитие за тези доставки ще възниква и данъкът ще става изискуем в момента на приемане на плащането. Предвижда се за първата доставка да се прилага нулева ставка на данъка, като за доставчика ще възниква право на данъчен кредит по общите правила на закона.

Лицето, което управлява електронен интерфейс, ще може да прилага както режим в Съюза за вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и някои вътрешни дистанционни доставки на стоки, така и режим на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро.

При регистрацията за режим на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, лицето, което управлява електронен интерфейс ще получава един индивидуален идентификационен номер по ДДС, независимо от броя на лицата, на които улеснява дистанционната продажба на стоки. При прилагане и на двата режима, за лицето е предвидено да води и съхранява регистри за извършените през режима доставки. Лице, което управлява управляващо електронен интерфейс, но не улеснява посочените по-горе доставки също трябва да води и съхранява регистри за извършените през електронен интерфейс доставки.

Съществуващият праг от 10 000 евро за доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, е предложено да се прилага и за доставки на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно незадължени лица. Прагът от 10 000 евро, без данъка върху добавената стойност, ще е общ за всички извършени доставки на тези услуги и стоки от доставчика, като всички други условия за прилагане на този праг и място на изпълнение на доставката са запазени. Този праг няма да се прилага от данъчно задължени лица, които са установен извън ЕС при предоставяне на доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, както и от лица, които прилагат режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.

Предлага се въвеждане на нови правила, свързани с прилагане на режим в Съюза и режим извън Съюза и създаване на нови специални режими:
Със законопроекта се предлага съществуващите режими извън Съюза и в Съюза в закона за доставки на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или услуги, извършвани по електронен път, извършени от данъчно задължени лица неустановени, съответно установени в Европейският съюз да се разширят до всички други услуги, предоставяни на данъчно незадължени лица, установени в ЕС, като например – транспортни услуги, отдаване под наем превозни средства и др., с място на изпълнение в друга държава членка.

Предлага се обхватът на доставките, попадащи в режим в Съюза, да се разшири и с вътреобщностни дистанционни продажби на стоки или някои вътрешни дистанционни продажби на стоки.

С разширяване обхвата на доставките лицата ще могат вече да декларират и плащат ДДС само в една държава членка, независимо от това къде е дължим данъкът.

Разширен е и обхватът на лицата, които могат да прилагат режима в Съюза, като освен данъчно задължени лица, установени в ЕС, режима ще могат да прилагат и лица, които управляват електронен интерфейс, чрез който се улеснява извършването на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки или някои вътрешни дистанционни продажби на стоки, както и лица, установени извън ЕС.

Предложено е срокът за подаване на справка-декларацията по режимите да е до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията. Също така е предвидено, корекцията на подадена справка-декларация за данъчни периоди след влизане в сила на § 67 от този закон да се извършва в следваща справка-декларация, като за корекции за данъчни периоди преди влизане в сила на § 67 от този закон се запазва досегашният ред. Лицата, прилагащи режими извън Съюза и в Съюза, следва да водят и съхраняват регистри във връзка с извършените доставки. За данъчно задължените лица, регистрирани за прилагане на режим извън Съюза и режим в Съюза, е предвидена възможност да продължат регистрацията си по режимите, като за целта следва да подадат заявление по електронен път за актуализация на данните в първоначално подаденото заявление за регистрация, считано от 1 април до 30 юни 2021 г.

Предлага се въвеждане на нов режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, който може да се прилага за стоки, под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с изключение на стоките, облагаеми с акциз, когато вносът им се осъществява в която и да е държава членка и независимо за коя държава членка са предназначени.

Режимът ще се прилага от данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, когато е установено на територията на ЕС или в трета страна, с която ЕС е сключил споразумение за взаимопомощ в областта на ДДС. В този случай, лицето ще може да се представлява от представител, установен на територията на ЕС.

Когато данъчно задълженото лице, включително което управлява електронен интерфейс, е установено в трета страна, с която ЕС не е сключил споразумение за взаимопомощ в областта на ДДС, лицето задължително се представлява от представител, установен на територията на ЕС. В случаите, когато данъчно задълженото лице се представлява за този режим от представител, който действа от негово име и сметка, представителя ще извършва регистрацията за прилагане на режима.

Проектът предвижда представителя да е регистриран за целите на ЗДДС и за прилагане на режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии. При регистрацията за режима лицата ще получават индивидуален идентификационен номер по ДДС, който ще се използва единствено за целите на режима. Посредникът ще получава индивидуален идентификационен номер за изпълнението на задълженията по режима и отделно индивидуален идентификационен номер по ДДС за всяко данъчно задължено лице, което представлява. Индивидуалният идентификационен номер по ДДС ще се посочва само в митническата декларация за внос, което ще е основание за освобождаване на стоката от митница, без да се внася данък към този момент.

Данъчното събитие и изискуемостта на данъка при дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии ще възниква към момента на доставката, като ще се считат за доставени в момента, в който е било прието плащането. Данъчният период ще е едномесечен и справка-декларацията ще се подава до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията. Предвидено е също така, да може да се извършва корекция на подадена справка декларация в следваща справка-декларация.

Предвижда се при прекратяване на регистрация по режима на представител да се прекратява и регистрацията на данъчно задължените лица, представлявани от него. Предлага се, когато прекратяването на данъчно задълженото лице не е на основание системно неспазване на задълженията по режима, индивидуалният идентификационен номер по ДДС да остава валиден за период, който не може да надвишава 2 месеца, считано от дата на прекратяване, в случаите когато има внос на стоки, които са били доставени преди датата на прекратяване на регистрация.

За лицата, прилагащи режима на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, е въведено изискване за водене и съхраняване на регистри във връзка с извършените доставки.

Предлага се въвеждане на нов режим за деклариране и отложено плащане на данъка при внос, който ще може да се прилага от лица, които не са регистрирани за прилагане на режим на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро. Тази мярка за опростяване е предназначена за пощенски оператори, експресни превозвачи или митнически агенти в ЕС, които обикновено декларират стоки с ниска стойност.

При прилагането на режима, законопроектът предвижда, пратките да се декларират в митническата декларация от данъчно задължено лице, регистрирано по закона, имащо разрешение за отсрочено плащане на вносни мита, издадено по реда и условията на митническото законодателство на Съюза и да действа като косвен представител по митническото законодателство на Съюза. При наличието на всички предвидени условия за прилагане на режима, митническите органи ще вдигат стоките, без данъкът да е ефективно внесен в бюджета към този момент.

При приемане на пратката от получателя, същият следва да заплати данъка по митническата декларация на данъчно задълженото лице – пощенски оператор. Пощенският оператор следва да подава месечна декларация по специалния режим за деклариране и отложено плащане на ДДС при внос пред Агенция „Митници“, да събира данъка от всички получатели, приели пратките през съответния период и да го внася по реда за внасяне на митата. Предвидено е операторът да води електронен регистър за целите на специалния режим, който да позволява на митническите органи да проверяват правилното прилагане на този режим.

Направено е предложение за прецизиране на освобождаването от облагане с данък върху добавената стойност на застрахователни и презастрахователни услуги. Към момента ЗДДС подчинява освобождаването от ДДС на доставките на застрахователни и презастрахователни услуги, от една страна, на формално признато качество на данъчно задълженото лице (застраховател, презастраховател, брокер или застрахователен агент) и, от друга страна на спазването на условията и реда на Кодекса за застраховането, което е в противоречие с член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС. В резултат на изменението, освобождаването по чл. 47 от ЗДДС ще е в зависимост от вида на доставката, а не от формалните изискванията на Кодекса на застраховането.

В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)


Предложена е промяна, съгласно която се променя срокът за подаване на декларацията за промени на авансовите вноски за корпоративен данък по чл. 88 от ЗКПО, като данъчно задължените лица ще могат да правят това най-късно до 25 ноември на годината, за която се дължат авансовите вноски. До момента този срок е 15 декември. В мотивите си МФ посочва, че по този начин ще се осигури по-голяма предвидимост на данъчните приходи в бюджета, съответно ще се осигури възможност на разпоредителите с бюджет да извършат присъщите си разходи в подходящ срок, както и ще се избегне концентрацията на значителни данъчни приходи от авансови вноски в средата на последния месец от годината и свързания с това кратък срок за уреждане на бюджетните взаимоотношения.

С проекта на закон се предлага и удължаване на възможността за прилагане на данъчното облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната в случаите на минимална помощ по чл. 188 от ЗКПО, срокът на което изтича на 31 декември 2020 г. По този начин ще се осигури предвидимост и правна сигурност за данъчно задължените лица, прилагащи мярката. По отношение на действащите данъчни облекчения под формата на държавна помощ за регионално развитие и на държавна помощ за земеделски стопани, сроковете за прилагането на които също изтичат на 31 декември 2020 г., се очаква промяна в допустимия срок за прилагане, регламентиран в съответното европейското законодателство. След приемане на промените в актовете на Европейския съюз, регламентиращи държавните помощи, в обхвата на които попадат тези две данъчни облекчения, ще бъдат анализирани съответните промени и при необходимост изготвени предложения за удължаване на сроковете за прилагането им, в съответствие с промените в съответното законодателство и изпълнение на процедурите за удължаване.

Във връзка с въвеждането на правна възможност за организиране на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти, чрез който се осигурява възможност за малките и средни предприятия да набират капитал при по-облекчени условия относно обхвата и периодичността на разкриваната от тях информация и въз основа на публикуването на облекчен по форма и съдържание проспект, се предлага изравняване в режима на данъчно третиране на доходите от разпореждане с финансови инструменти и на доходите от лихви от облигации и други дългови ценни книжа, търгувани на регулиран пазар с тези, търгувани на пазар за растеж.

В Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Предложена е промяна във връзка с необходимостта от синхронизация на разпоредбите на ЗДДФЛ с тези на Закона за защита на личните данни и успоредно с това създаване на прецизирани правила, касаещи задължението на физическите лица да издават документи, когато извършват стопанска дейност или получават доходи от наем.

Към настоящия момент тези лица са задължени да издават първичен счетоводен документ, когато платецът не издава сметка за изплатени суми, независимо дали плащането е в брой или по банков път. Законът изисква в документа да се съдържат и данни за платеца на дохода, включително когато той е физическо лице, а това не съответства на действащите изисквания за защита на личните данни.

С предложението това се отстранява, като успоредно с това ще отпадне необходимостта от издаването на документ, когато плащането е направено по банков път. Изискването за издаване на първичен счетоводен документ с данни за платеца на дохода се запазва само за случаите, когато платецът на доходите от друга стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, което води счетоводна отчетност и не издава сметка за изплатени суми.

Във връзка с въвеждането на правна възможност за организиране на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти, чрез който се осигурява възможност за малките и средни предприятия да набират капитал при по-облекчени условия. Предлага изравняване в режима на действащото данъчно третиране на доходите на физическите лица от разпореждане с финансови инструменти и на доходите от облигации или други дългови ценни книжа допуснати до търговия на регулиран пазар, с тези, допуснати до търговия на пазар на растеж.

В Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)

Предложена е промяна, свързана с предвиденото в закона изискване, за целите на данъка върху недвижимите имоти, завършването на сграда или части от нея да се установява освен с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване.

В Закон за счетоводството (ЗСч)

Във връзка с изложените от Европейската комисия аргументи в посока, че е необходимо уточнение по отношение на съдържанието на нефинансовата декларация, включително и консолидираната, са направените изменения в чл. 48, ал. 1-3, чл. 51 и чл. 52 от ЗСч.

Документите с предложените текстове можете да свалите от тук.
 
Срок за уведомяване на ФР на ДАНС e 7-дневен срок от определянето или смяната на лицето, а не 21.08.2020. Едва ли ще Ви наложат санкция, ако сте закъсняла.
Можете да сметнете най-общо с този калкулатор как биха изглеждали нещата при работа с фирма или като физическо лице: https://kik-info.com/danatsi/samonaet-eood.php

Внимавайте за задължителната регистрация по ЗДДС, ако продавате в ЕС.
Подава се само уведомление. И то само ако не сте изпращали досега. Не им изпращайте нищо друго.
Здравейте, приложението не помни данни, за да не е СУПТО, но можете да я преиздадете със същия номер.
Ако сте сред изброените в чл. 4 задължени лица, то имате задължение за подаване на уведомление.
Комплексни проверки и идентификации се правят на всички клиенти - стари и нови. Така беше и по стария закон, респективно по досегашните вътрешни правила.

След приемането на новите правила:
1. За новите клиенти се прави преди сключване на договора или сделката (така бе и по стария закон/правила);
2. За заварените клиенти има срок във вътрешните правила за оформянето на досиетата по новия начин до края на първото годишно приключване. Като участник в работната група, аз специално настоявах за това, за да имаме някакъв толеранс от ДАНС. Но тези стари клиенти трябва така или иначе трябва да са идентифицирани по старите правила със съответните стари декларации и тн.
---
Срокът за подготвянето на клиентските досиета на настоящите клиенти е определен в допълнителните разпоредби на примерните вътрешни правила. Съгласно § 2 от допълнителните разпоредби на примерните вътрешни правила актуализирането на информацията, данните и документите в клиентските досиета на клиентите, с които счетоводното предприятие е встъпило в делови отношения до приемането на правилата се извършва до края на първото годишно счетоводно приключване на финансовата година след приемане на правилата.
Срок за уведомяване на ДАНС: в 7-дневен срок от определянето или смяната на лицето. Нали сме подали 2019 г. Ако няма промяна, значи няма и задължение за изпращане на уведомление. 21.08.2020 е за приемане на вътрешните правила. Така го разбирам аз.

Ако сте подали уведомление по чл. 107 за лицето, заедно с плановете за обучение, които се изпращаха до 15.01.2019 г., то сега не подавате.
Колеги, от къде се получи този срок 21.08.2020г., че не мога да го свържа с нищо.

Срокът за приемане на правилата бе по-ранен, но поради извънредното положение, той спря да тече. Ето съобщение от страницата на ДАНС до задължените субекти по чл. 4 от ЗМИП относно срокове за изготвяне на вътрешни правила:

На 13.05.2020 г. влезе в сила Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за здравето. Съгласно § 13 от същия сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., започват да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИД на Закона за здравето.

Във връзка с горното:

Сроковете по чл. 102, ал. 1 и 2, чл. 104, ал. 2 и 4, чл. 106, ал. 4 и 5 и § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), изтичат в 24.00 часа на 21 август 2020 г.
Здравейте, съветът ми е щом не сте изпращали, то определите лицето сега и да уведомете ДАНС в 7 дневен срок. 
Здравейте, довършваме го. В началато на другата седмица ще е наличен на сайта. Ще имате време да се подготвите, защото правилата не се изпращат в ДАНС. Подготвяме разяснения относно стъпките по изготвянето на документацията.

Допълнено:
Линк към модулите: https://kik-info.com/zmip/
и линк към новата тема с Обща информация за всички модули по ЗМИП
В Държавен вестник бр. 28 от 24.3.2020 г. е публикуван Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИЗ) Наред с удължаването на сроковете по годишното счетоводни приключване и плащането на определени данъци, със законът се предприемат някои важни промени за работодателите. По-долу са извадките от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, които касаят работодателите.



Чрез ЗМДВИЗ
(в сила от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение)

Не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения. (чл. 5. (2), в сила от 24.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение)

Работодателите и органите по назначаване в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване може да възлагат надомна работа или работа от разстояние на работниците и служителите си без тяхно съгласие, освен когато това е невъзможно. Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя или органа по назначаване (чл. 7. (1))

Работодателите и органите по назначаване може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие. (чл. 7. (2))

Въведените ограничения за полагане на извънреден труд и за неговата продължителност не се прилагат за работниците и служителите на намалено работно време, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ, съответно за държавните служители, които по длъжностна характеристика или разпореждане на ръководител подпомагат оказването на медицинска помощ. (чл. 8. (1))

В Кодекса на труда се правят следните допълнения:
(в сила от 13.03.2020 г.)

Нов чл. 120б:

Възлагане на надомна работа и работа от разстояние при обявено извънредно положение


Чл. 120б. (1) Работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор.

(2) Промяната по ал. 1 се извършва със заповед на работодателя, в която се определят условията по чл. 107в, ал. 2 и/или чл. 107и, ал. 2.

Нов чл. 120в:

Преустановяване на работата при обявено извънредно положение


Чл. 120в. (1) При обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение.

(2) Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.

3. В чл. 138а се създава се нова ал. 2, а ал. 3 се допълва:

Въвеждане на непълно работно време от работодателя

Чл. 138а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) При намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.

(2) (Нова - бр. 28 от 2020 г.) В предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.

(3) Продължителността на работното време по ал. 1 и по ал. 2 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.

(4) С оглед създаване на възможност за преминаване от пълно на непълно работно време или обратно работодателят:

1. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието;

2. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност;

3. предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време или обратно; тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2;

4. предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности, и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.

Нов чл. 173а:

Ползване на отпуск при обявено извънредно положение

Чл. 173а. (1) Когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

(2) Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на:
1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3.

(3) Времето, през което се ползва отпуск по ал. 1 и 2, се признава за трудов стаж.

Нов чл. 267а:

Трудово възнаграждение при преустановяване на работата при обявено извънредно положение

Чл. 267а. За времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.

В Кодекса за социално осигуряване се правят следните допълнения:   
(в сила от 13.03.2020 г.)

По време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация. § 6. (1)

Средствата, превеждани по реда на ал. 1, са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване. § 6. (2)

В случай че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата по ал. 1, той ги възстановява. § 6. (3)
В Държавен вестник бр. 28 от 24.3.2020 г. е публикуван Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. С него се удължават счетоводни и данъчни срокове по годишното счетоводно приключване.






Срокове за 2020 г.

Срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и внасянето на данъците по нея се удължава до 30.06.2020 г.

Срокът за подаване на годишните отчети за дейността (ГОД) се удължава до 30.06.2020 г, очаква се и съвместна заповед на НСИ и НАП.

Срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и внасяне на данъците по нея само за лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а се удължава до 30.06.2020 г.

Отстъпката по чл. 53, ал. 6 ще се ползва от тези лица, ако декларацията е подадена и данъкът е внесен в срок до 31.05.2020 г.

Срокът от ЗСч за публикуването на годишните финансови отчети (ГФО) се удължава до 30.09.2020 г.

Срокът от ЗСч за публикуването на декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 2 при неосъществяване на дейност през 2019 г. се удължава до 30.06.2020 г.

През 2020 г. отстъпка 5 на сто се прави на лицата, предплатили до 30 юни данъка върху недвижимите имоти за цялата година или данъка върху превозните средства за цялата година.

Изчислението на авансовите вноски за 2020 г. се прави на база прогнозната данъчна печалба, както до сега, като промените са само в начина и сроковете за деклариране.

През 2020 г. авансовите вноски по Закона за корпоративното подоходно облагане се правят при условията и по реда на глава четиринадесета от ЗКПО, при съобразяване със следните особености:

1. когато до влизането в сила на този закон е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното; при необходимост лицата могат да подадат коригираща декларация по реда на чл. 88 от Закона за корпоративното подоходно облагане;

2. когато до 15 април 2020 г. е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното;

3. когато до 15 април 2020 г. не е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се декларират с образеца на годишната данъчна декларация до 15 април 2020 г., като се попълва само тази част от нея, касаеща декларирането на авансови вноски за текущата година.

Одит

През 2020 г. при съставяне на годишните финансови отчети за 2019 г. подписите по чл. 25, ал. 2 и 4 от Закона за счетоводството може да бъдат електронни подписи по смисъла на чл. 13 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Когато всички подписи върху годишния финансов отчет и одиторския доклад са електронни подписи, не се изисква полагането на професионалния печат на регистрирания одитор. В този случай върху годишния финансов отчет и одиторския доклад се вписва регистрационният номер на одитора от регистъра по чл. 20 от Закона за независимия финансов одит.

През 2020 г. срокът по:
1. член 62, ал. 3 от Закона за независимия финансов одит се удължава до 31 юли 2020 г.;
2. член 108, ал. 1, т. 9 от Закона за независимия финансов одит се удължава до 30 септември 2020 г.

Линк към Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Проектът с удължените срокове, очаквано, е приет. Нищо по-малко. :)
Днес, на вечерното заседание на правната комисия Менда Стоянова оттегли предложението си за авансово облагане на печалбата за януари-юни 2020 на база ½ от печалбата от 2018 г.

Предложението бе направено към Законопроекта за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, за което съобщихме по-рано тук.

Същевременно вносителите от ГЕРБ са предложили и удължаване на сроковете по годишното счетоводно приключване, включително удължаване и внасянето на определени данъци. Удължаването на сроковете бе прието от членовете на правната комисия. Повече за приетите удължени срокове тук.

Утре предстои гласуването на законопроекта на второ четене в пленарна зала.