№ 53-02-386 от 08. 07. 2008 г.  относно данъчно третиране по ЗДДС на цесия на парично вземане

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ДИРЕКЦИЯ “ОУИ” – СОФИЯ


В запитването е посочено, че представляваното от Вас дружество има вземане от друго търговско дружество ( длъжник), произтичащо от неизпълнено задължение за плащане на продажната цена по договор за покупко-продажба на стока. За това вземане е издаден изпълнителен лист в полза на дружеството, което представлявате. С договор за цесия, вземането е прехвърлено на друго дружество – цесионер.
В тази връзка са зададени следните въпроси:
1. Облагаема или освободена доставка е цесията по смисъла на ЗДДС, т.е. следва ли да се начислява ДДС върху цената уговорена в договора за цесия и ако доставката е освободена, коя е приложимата законова разпоредба?
2. Ако доставката се третира като освободена по смисъла на ЗДДС - какъв документ следва да издаде представляваното от Вас дружеството в качеството му на цедент на цесионера за дължимата и платена цена по този договор?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка  и относимата към въпросите нормативна уредба изразяваме следното становище:
Цесията на парично вземане, съобразно терминологията на чл. 46, т. 3 ЗДДС, е доставка на парично вземане, която е освободена. Цесията или прехвърлянето на право на парично вземане е специфична, нетипична търговска сделка от финансов характер. Нормативната уредба се намира в чл. 99 и 100 от Закона за задълженията и договорите. В цесията “участват” три лица - цедент, цесионер и цедиран длъжник.
Цедентът е лицето, което е първият кредитор на вземането. Той е продавачът на това вземане. За целите на ЗДДС  цедентът е доставчик. Цесионерът е лицето, което придобива вземането, т.е. неговият купувач. За целите на ЗДДС цесионерът е получател по смисъла  на ЗДДС. Цедираният длъжник е лицето, което дължи прехвърляното вземане. За него това е дълг. В резултат на цесията, цедираният длъжник престава да дължи на цедента и започва да дължи на цесионера. В самата сделка цедираният длъжник не участва като страна, а само бива уведомяван за нейното сключване, за да знае, че трябва да плати на друго лице. Следователно, цедираният длъжник не е нито доставчик, нито получател по смисъла на ЗДДС. Предвид обстоятелството, че паричното вземане има финансов характер, то и “доставката” по неговото прехвърляне има характера на финансова услуга.
Предвид горното  относно прилагането на чл. 46, ал. 1 ЗДДС, а именно – третирането на договора за прехвърляне на вземане като доставка на финансова услуга, представляваното от Вас дружество, в качеството му на цедент  е  доставчик на финансови услуги по смисъла на чл. 46 ЗДДС, а като получател на услугата е цесионерът по договора за прехвърляне на вземане.
По отношение на документирането на извършената доставка с предмет – парично вземане, предвид разпоредбата на  чл.113, ал.3, т.2 от ЗДДС фактура може да не се издава. В този случай, съгласно чл 119 от ЗДДС следва да се състави отчет за извършените продажби, чието съдържание е регламентирано в чл.112 от правилника за прилагане на ЗДДС.

Здравейте!
Предстои прдажба на ДМА офис, който ще се продаде заедно с климатик също ДМА, но за него не са минали 5 г. от ползването на данъчния кредит. Как трябва да се определи данъчната основа при продажбата?
Здравейте,
Определяте данъчната основа според договорената цена с клиента. Няма ограничения.
Разбира се, не трябва да е толкова ниска, че да е по-скоро дарение. :smile1:
Ако през м.ноември сумата за внасяне  отново е 200 лв.,тогава в к.70 посочвам 100 лв. и в к.71 100 лв. така ли трябва да е.
Да, точно така.  :smile1:
През м.септември фирма излиза на възстановяване на ДДС 300 лв..През м.октомври сумата за внасяне е 200 лв..Трябва ли сумата от 200 лв. да се посочи в клетка 70 на Справка-декларацията.
Да, сумата трябва да се посочи в клетка 70, защото в противен случай трябва да внесете ефективно тези 200 лв. и губите право на възстановяване на 300 лв. в рамките на започналия през септември период. Ако не посочите сумата 200 лв. в кл.70, правото на възстановяване на 300 лв. може да упражните през следващите 5 години по процедурата на чл. 129 от ДОПК.
Декларират се вземанията от физически лица или собственици.Нали в Декл. чл.55 не се декларират вземанията от фирми?
Вземания от фирми не се декларират.
И на тази врътка ще й дойде времето, ще измислят нещо да прекратят тия нон-стоп разпределяния под прага. Очеизвадно е, че се правят за заобикаляне на закона.
Къде е очевидно "заобикалянето на закона"?!
Съгласно становището на НАП, понятието "авансово разпределен дивидент" се прилага при наличие на текуща печалба и обоснована прогноза за годишна такава. Въпреки, че не е обложен все още, се предполага, че това е разпределение на реален положителен финансов резултат и той не е вземане. Вземане от съдружниците има само при скрито разпределение на печалбата.
С декларацията по чл. 55 декларирате данъка върху дивидента, но не и вземане от съдружниците по този повод, ако сте изпълнили условието за разпределяне на авансов дивидент.
Здравейте,
Прилагате чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, защото имотът е извън България и това е водещо при определянето на мястото на извършване на услугата.
Няма де включвате във VIES декларацията.
Ще отразите продажбата в колона 23 на дневника продажби и клетка 18 на Декларацията.
Здравейте,

Стоките са постоянно променяща се величина.
Към кой момент се засичате с управителя, та стигате до извода, че имате разминаване?

Как ще постъпите, ако сте сигурни, че има разминавне точно установено, зависи от това дали ще водите стоките само стойностно или ще започнете да ги водите и количествено по асортимент.
Здравейте,
Когато се чудим как е правилно да осчетоводим дадено икономичско действие, се обръщаме към действащите счетоводни стандарти.
Ако прилагате НСС, приходите от услуги се признават съгласно НСС-18:
Скрит текст :
Имате ВОД. Не начислявате ДДС. Издавате фактура с текст "обратно начисляване" и изисквате от белгийската фирма потвърждение за получаването на стоката в Белгия. Фактурата включвате в дневниците по ЗДДС като ВОД и в декларацията за VIES.
"Чл. 45. За доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) документ за доставката:
а) (изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) фактура за доставката, която съдържа идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от друга държава членка, под който номер му е извършена доставката;
б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона - в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона;
в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона - когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона;
2. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, когато не прилага презумпцията по чл. 45а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (ОВ, L 311/10 от 7 декември 2018 г.):
а) (доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г., доп. - ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество;
б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
благодаря ви,а има ли значение че всичките контировки са ми директни 613/401,сега трябва ли да ги мина през 60гр,611гр и тогава в 122 или направо 613/122
Директно 122/613.
Предполага се, че вече веднъж са отразени 60/613.
Ако не, и директно са осчетоводени в 613, още по-малко основание имате сега да ги минавате през група 60.
и сега още един казус ,в сметка 613 са събрани разходи от 2020 до 2023г ,защото имаше идея за проект,но сега се оказва че няма да има такъв,какво правя с тези натрупани разходи?
Тези за 2020, 2011 и 2022 дайте през 122/613,
А тези за 2023 си ги отнесете по видове разходи.
Подобренията за сметка на наема ли са?

А първият данъчен период 15.06 - 30.06 ли трябва да е? Или целият месец юни?

В самия Акт за регистрация пише кой е първият данъчен период.
Опис не се подава от години...
Включвате фактурата в дневника с реалната дата.
Подкрепям. Това е вариантът. Само допълвам, че може да я включите и в следващите 12 месеца по ваш избор.
Скрит текст :
Здравейте,

Принципно активи се отписват по следния начин.
Да предположим, че имаме актив за 10 000 с натрупана амортизация 8 500.

При бракуване правим следните записи:
Дт амортизация 8 500
Дт други разходи 1 500
     Кт актив                   10 000

В ГДД се прави преобразуване със счетоводната и данъчната балансова стойност на отписания актив.
Здравейте,
Амортизацията започва да тече от момента на протокола за въвеждане на актива в експлоатация.
Ако фирмата има дейност и използва този актив, но все още няма приходи и очакваните приходи са свързани с употребата на актива, може да отразите амортизацията като разход за бъдещ период.
Ако фирмата няма дейност, това значи, че активът не се използва и няма основание да му се начисляват амортизации.
Колкото до броя години, счетоводната амортизация не се регулира със закон. Тя е по преценка на ръководството в зависимост от плановете му за подмяна на този актив.
ЗКПО определя максималните нива на данъчната амортизация, които са данъчно признати. Над тези нива се налага преобразуване на СФР.
Няма ограничение в посока повече години и по-нисък процент на амортизация.
Здравейте,

Масови са тези писма и касаят 2019 година.
Ако има телефон, обаждате се и питате за кой период става дума и кои документи ги смущават.
Не е задължително пропуска да е във Вас. Явно имат нов софтуер и нещо засичат между контрагенти.