Здравейте.

Сключен е договор за еврофинансиране за популяризиране по тема (услуга) по приет бюджет. Част се покрива със собствени средства.

Трябва да се признае пасив по договора на разчет на датата на договора.

Приходът се признава на еднакви части през срока на договора за сметка на пасива.

С преводите, които идват, включително авансов (няма още изпълнение), се намалява разчета.

Когато се отчитат дейностите по 6-месечие, се признава разход, а за заплащането се прилага процентът финансиране/самоучастие.

Въпросът ми е, правилно ли разсъждавам до тук.

И второ, ако усвоените суми са за по-малко (има разходи за по-малко, отколкото е по бюджета) т.е. накрая трябва да се връщат пари, за тази част от признатия приход трябва да се направи сторно или какво? И също, какво става с този приход, когато през първия период дейност няма и преди третия (от 4), срокът се удължи с още 1?

Много благодаря за помощта!


За ДУК е само осигурителен стаж, ако е по ЗЗД т.е. не е по КТ. За базата нямам информация колко е, но по принцип да, щом се плаща максималното...
Да, разнородна е и съдебната практика.

За ЕООД собственикът не може да сключва трудов договор със себе си.

Въпросът е когато не е собственик дали има колизия.
Представлява и управлява дружеството. Вписан е в АгВп. Това нали е мандатен договор т.е. по ЗЗД, въпреки, че по ЗДФФЛ се приравнява на трудов. Трудовият договор е за изготвяне проекти, архитектурни планове, от този род.

Въпросът е, че върши две дейности в същата фирма, на ниво фирма и на ниво наето от фирмата лице. Ясно е, че осигуровките са поотделно за всяка, до максимума.
Българинът представлява ЕООД-то и е на трудов договор в него.

За собственика е в смисъл, че няма нито служебен, нито личен номер, нито адрес в България. Само притежава дяловете.
Здравейте,

ЕООД, собственик на капитала гражданин на ЕС, който няма да идва в България засега.

Българин, който управлява дружеството и работи на трудов договор в него. В доста публикации се застъпва тезата, че ДУК се счита за трудов само за целите на ЗДДФЛ, тъй като е мандатен т.е. както и да е наречен, трябва да е по ЗЗД. Моля за помощ за осигуряването на българина:

1. Ако той не е собственик - ДУК е по ЗЗД, ТД е по ТК - има ли проблем, тъй като излиза, че назначава сам себе си;

2. Ако той участва в капитала - ДУК е по ЗЗД, ТД е по ТК - има ли проблем, тъй като излиза, че назначава сам себе си;

3. Ако друг българин участва в капитала - първият бъгарин е с ДУК е по ЗЗД, ТД е по ТК - има ли проблем, тъй като излиза, че назначава сам себе си.

Всякакви мнения ще са от полза!
Благодаря предварително за помощта!
Ако имате писмена декларация от човека, че е СОЛ, не.
Наложен платеж означава плащане при получаване, така че запишете това във фактурата при начин на плащане и това е.
Озадачих се от тази публикация - според нея излиза, че СОЛ-вещо лице трябва да издава фактура на Съда за извършени експертизи😲

Моля за мнение, който има опит в областта🙏

https://zakonnik.bg/document/view/qanda/168900/5352910
Много Ви благодаря, dgconsult👍😊

Спирането на дейността като съдружник СОЛ се налага, докато получи назначаването на експертиза като вещо лице и такъв вид СОЛ съответно  - заради липса на поръчки към дружеството.

Значи, трябва да отиде сега със заявление в регистър Булстат и страницата от ДВ за допълване на дейността на СОЛ. А когато получи назначаване, да подаде ОКД5 с актуализирания Булстат като СОЛ-вещо лице?
Много благодаря за отговора😊 Като основание страницата от ДВ или?

А ОКД5  - когато получи назначение за извършване на експертиза, нали така?
Здравейте, човекът има един стар булстат "развиващ дейност", ползван малко за застраховки. После има трудов договор х години, после булстат на собствена фирма с осигуряване като СОЛ през нея. Сега се регистрира като вещо лице.

Трябва ли нов булстат, специално за рег. като вещо лице?

Дейност ще започне (нали до 7 дни трябва да пусне окд-5), когато му възложат експертиза или като се яви на самото дело?

Много благодаря на отзовалите се!😊
 t.trifonov66, много много благодаря за помощта!:)

Весело посрещане на празниците!:)
 t.trifonov66, много благодаря за помощта! Да, осигуряване от 01.11 до 10.11 и от 25.11 до 29.11 т.е. 11 дни в осигуряване. Значи, в т.16 е 1100, и съответно в 16.1 е 11?
Здравейте,

моля за малко помощ - за СОЛ, което има непълен месец в осигуряване -  започване (25.11) и с две дати на прекъсване (11.11 и 30.11)  в един и същи месец - как се попълват клетки 14 и 15, понеже дава грешка - на 16 е попълнено на първа позиция 1, че е непълен месец, после 11 брой дни, колкото са и 0, но не го приема?

Много благодаря!
Това и аз си го помислих първоначално, тъй като фактурата е между два БГ номера. Обаче нали има и транспортен документ т.е. има физическо движение на стоки от ЕС към БГ. За съжаление, консултациите на НАП в четвъртъците вече са отменени. Имам горчив опит със запитване по имейла за отразяване в интрастат на върната стока, който беше напълно безполезен. По телефон няма гаранция за компетентността, нито има отговорност. Остава варианта да попитате познат служител, ако имате.
В разписката, която имате, може ли да се идентифицира кой плаща и какво е платено - ако да, това Ви е достатъчно. Ако картата се регистрира в e-pay, от там може да се извади справка по дати, суми, доставчици и да се приложи и тя - това обаче за в бъдеще. Може да се иска справка по сметката на картата от банката, но това ще се таксува, предполагам.
Абсолютно подкрепям Nickolay - това е прехвърляне средствата от персонална партида в общ кюп на фона на постоянно разрастващите се изисквания за право на пенсия.
СС № 4 - ОТЧИТАНЕ НА АМОРТИЗАЦИИТЕ

Този стандарт не се отнася за следните активи, които се считат за неамортизируеми:

г) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) неупотребявани в дейността на предприятията:                                                                                                                                                                           - консервирани за периода, през който не се употребяват - активи, които независимо от причините са изведени от употреба за минимум дванадесет месеца, след изтичането на които се очаква предприятието отново да ги въведе в употреба; за признаването на активи като консервирани е необходимо предприятието да направи: икономическа обосновка за вземането на решение за консервацията на активите; план с конкретните процедури за осъществяване на консервацията; изискванията, при изпълнението на които ще се осъществи повторното въвеждане на активите в употреба, както и прогноза за осъществяването на тези изисквания;
Щом са получени стоките, значи са платени. Щом са платени, трябва да има документ за плащане (Наредбата за разплащанията в брой и ЗДДС) - трябва да отидете в същия офис и да си го поискате, например, издали са го, но е изгубен.