Такива фактури за покупки на хляб и брашно, би следвало да мога да включа и в следващ данъчен период? Това дали правилно съм разбрала?
Че не са ми необходими. Обаче може грешно да съм разбрала.
Аз се зачудих, ако имам само покупки на хляб и брашно от страната, тоест нямам нито ВОД, нито внос, трябва ли да правя актуализация на програмата? Тези кодове, които споменавате необходими ли са в дневник покупки?
Здравейте, имам два казуса:
1. ФЛ с доходи от трудов договор и доход от дейност, като ЕТ - сега в срок до 03.05 трябва ли да подам ГДД само с доходите от трудовия договор в Приложение 1 и после в срок до 30.06 доходите в приложение 2. Ако сега трябва да се подаде ГДД, Приложение 1, трябва ли да сложа отметка, че лицето е самоосигуряващо? Съответно да попълня осигурителния доход в Таблица 1 и 2. Надписа: Декларираният от Вас размер на определените месечни авансови вноски на ред 21.1 или 21.2, част IV, Приложение № 2, не съответства на сумата на декларираните през 2021 г. авансови вноски, трябва ли да ме притеснява?  Евентуално да не предизвика проверка, преди да се подаде Приложение 2 или някакъв друг проблем да създаде. Сега няма да се подава Приложение 2.

2. ФЛ, пенсионер с доход от продажба на имот, който следва да се декларира в Приложение 13 и доход от дейност, като ЕТ. Пак сега/до 03.05./ трябва ли да подаде ГДД с Приложение 13 и после в срок до 30.06 ГДД с Приложение 2. Съответно сега,  трябва ли да се сложи отметка, че лицето е самоосигуряващо се или после при подаване на ГДД с Приложение 2?

Също се замислих, ако сега подавам ГДД с доходи различни от Приложение 2, а после в срок до 30.06 Приложение 2, ако се наложи ще може ли да правя корекции по ГДД в срок до 30.09? Ако не се лъжа на първата декларация, подадена до 03.05, ще изписва Коригирана, като подам после до 30.06.
Здравейте, и аз попаднах в същата ситуация, как процедирахте? Като каква третирахте сделката?
Линкът по-горе в темата, не се отваря.
Здравейте, м. 09.2017г сме закупили земеделска земя в България от физическо лице, родено в България, но гражданин на САЩ, земята е наследствена, има и ЕГН. Следвало ли е да обложа дохода?
Здравейте, назначихме лице/правим услуга/ на срочен трудов договор за периода от 19.12.2017г до 30.12.2017г, преди това има почти 4 години стаж. Сега взе да ме притеснява дали ще е достатъчно, като период, за да му бъде отпуснато максимално възможното обезщетение за безработица?
Трудно му било да следи кой кога плаща и постоянно да декларира доход. Учуди се дори, че аз му искам размер на доход. Лошото е, че надхвърля максималния. Умувам как да го направя.
Здравейте, имаме сключен граждански договор с изпълнител, който освен ГД с нас, има още няколко други такива, както и ТД. Среща затруднение относно попълване на декларацията, която му бях изпратила за месечния му осигурителен доход, защото по другите граждански договори не му плащали всеки месец/макар и уговорено така в договора/, а накуп веднъж за няколко месеца. Трудът се полага всеки месец. Според мен, пред нас трябва да декларира всички предхождащи ни ГД + ТД, без значение, че няма плащане по тях. Правилно ли разсъждавам?
ЕТ, има надвнесен данък, ако не отметна на ред 18,1 в Приложение 2, означава ли че ще остане за погасяване на други публични задължения? Или някъде другаде, в момента не мога да видя, колкото и да се взирам в декларацията, трябва да се отметне,
[spoiler№ 2_510 от 26. 03. 2012 г. относно преотстъпването на корпоративен данък по реда на чл. 189 б от ЗКПО


НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ДИРЕКЦИЯ “ОУИ” – ВАРНА


„………………….” ООД е регистриран земеделски производител. През 2011 година извършва дейност по производството на непреработена растителна продукция.
Дружеството прилага Международен счетоводен стандарт 41 /МСС41/. Отчело е приходи от първично признаване на земеделска продукция, представляваща разлика между пазарната цена на готовата продукция и нейната фактическа себестойност. В резултат на това продукцията е заведена по пазарна цена, а не по фактическа себестойност.
Дружеството е отчело приходи от субсидии, представляващи плащания за единица площ и признати приходи от финансиране за закупуване на активи по мярка 121, равни на счетоводните амортизации на тези активи.
Дружеството е отчело приходи от застрахователни обезщетения, представляващи плащания за компенсиране на настъпили застрахователни събития като например погиване на незавършено производство.
В тази връзка сте поставили следните въпроси:
Как следва да се определи данъчната печалба от дейността по производство на непреработена растителна продукция, от която се изчислява 60% от корпоративния данък за преотстъпване по реда на чл.189б от ЗКПО. Кои от изброените приходи участват при определяне размера на данъчната основа за облагане.
В случай, че всички по-горе изброени приходи формират данъчна печалба от производство на непреработена растителна продукция, как се определя коефициентът по чл.169, ал.1 от ЗКПО.
Изхождайки от непълната и недостатъчно ясно изложената фактическа обстановка и съобразно действащата към момента нормативна уредба, изказаното от нас становище е принципно:
Данъчното облекчение за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.189б от ЗКПО се предоставя на данъчно задължени лица, регестрирани земеделски производители, в размер до 60 на сто за данъчната им печалба от дейност по производството  на непреработена растителна и животинска продукция.
В запитването не сте коментирали дали дружеството извършва друга дейност освен тази по производството на непреработена растителна продукция, поради което за целите на настоящето становище приемаме, че това е единствената Ви дейност.
В тази хипотеза всички отчетени приходи в счетоводството са свързани с земеделската дейност на дружеството, поради което те следва да намерят отражение при формирането на счетоводният финансов резултат /СФР/, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти, съгласно чл.13, ал.1 от Закона за счетоводството.
Съгласно чл.18 от ЗКПО, данъчният финансов резултат се определя като счетоводният финансов резултат се преобразува по реда на закона.
   Данъчното третиране на приходите, отчетени през текущата година, в резултат на прилагане разпоредбите на МСС 41  Земеделие е уредено в чл.36 от ЗКПО.
   Съгласно чл.36, ал.1 от ЗКПО превишението на приходите /печалбите/ от първоначално признаване и последваща оценка на селскостопанска /земеделска/ продукция над разходите, отчетени по повод тази продукция, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. ЗКПО признава превишението на приходите чрез възникналата данъчна временна разлика в годината на продажбата на земеделската продукция, т.н. обратно проявление.
   Към запитването не сте приложили никакви документи, относно получените и отчетени приходи от субсидии. От написаното приемаме, че в качеството на регистриран земеделски производител сте получили целеви субсидии от Фонд "Земеделие" за растениевъдство и едновременно с това суми за закупуване на материални активи по линията на „мярка 121” Модернизиране на селските райони по Програма за развитие на селските райони  2007-2013 г.
      Участието на субсидиите и финансиранията при формирането на облагаемата печалба на дружеството следва да е в съответствие с нормите на Закона за счетоводството по отношение на счетоводната отчетност, а за целите на определяне на данъчния финансов резултат с разпоредбите на част втора от ЗКПО.
   В МСС 20 Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ” е регламентирано счетоводното отчитане на получените субсидии в зависимост от съответната схема за подпомагане.
Съгласно §17 от стандарта, безвъзмездните средства, свързани с амортизируеми активи, обикновено се признават като приход през периодите и в съотношенията, в които на тези активи се начислява амортизация.
Съгласно §20 от стандарта, безвъзмездните средства, предоставени от държавата, които подлежат на получаване като компенсация за разходи или загуби, които вече са понесени или за целите на предоставяне на незабавна финансова подкрепа за предприятието без бъдещи свързани разходи, се признават като приход за периода, в който те станат вземане.
В ЗКПО няма специално данъчно третиране на тези приходи.
   Съгласно чл.25 от ЗКПО, за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в закона е посочено, че приход/разход е признат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, с него не се преобразува финансовия резултат за текущата или следващите години.
   Данъчното третиране на отчетени приходи от получени застрахователни обезщетения е регламентиран в чл.29 от ЗКПО. 
В запитването не сте уточнили, във връзка с погиването на незавършено производство, дали сте отчели в счетоводството разходи от липси/брак и дали тяхното данъчно третиране е по реда на чл.28 от ЗКПО, т.е. е извършено увеличение на СФР с тяхната сума.
При условие, че е извършено увеличение на финансовия резултат по реда на чл.28 от ЗКПО, дружеството следва при отразяване на прихода от застраховки, обезщетения или други суми, свързани със коментираното събитие, да приложи нормата на чл.29 от закона.
Съгласно регламента на чл.29 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на липси и брак на активи или вземане, свързано с тях, до размера на непризнатите разходи по чл.28 от закона. За данъчни цели следва да бъде извършено намаление на резултата до размера на непризнатите разходи и да бъде признат приход в размер на превишението /ако е налице такова/ от получените приходи и отчетените разходи при отписване на погиналото незавършено производство.
По приложение нормата на чл.169 от ЗКПО:
Правилото на чл.169 от ЗКПО се прилага, когато данъчното облекчение се ползва за определени дейности, извършвани от данъчно задълженото лице, а за други дейности лицето няма право на данъчни облекчения.
В този случай, когато са налице разходи или приходи, които не могат да се отнесат изцяло към дейността, за която се ползва данъчно облекчение или изцяло към дейността, за която не е налице право на преотстъпване на данък, се прилага чл.169, ал.1 от ЗКПО. Съгласно правилото на тази норма, частта от неразпределяемите приходи или разходи, съответстваща на дейностите, за които се ползва преотстъпването на корпоративния данък, се определя, като общият им размер се умножи по съотношението между нетните приходи от продажби от дейностите, за които се ползва преотстъпването и всички нетни приходи от други продажби.
Същата формула се ползва и при наличието на неразпределяеми суми, с които се преобразува счетоводният финансов резултат по смисъла на глава девета от закона, когато не могат да се отнесат само към определена дейност и са свързани с осъществяването на дейност, за която се ползва преотстъпване, чл.169, ал.2 от ЗКПО.
   Дефиницията на понятието „нетни приходи”, дадено  в  §1, т.49 от ДР на ЗКПО препраща към определението на понятието, дадено в §1, т.11 от ДР на ЗСч - сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, генерирани от обичайната дейност на предприятието, намалени с търговските отстъпки, отбивите, рабатите и данъка върху добавената стойност.
   Съгласно определението на понятието „обичайна дейност” в §1, т.12 от ДР на ЗСч това е съвкупност от стопански операции, извършвани регулярно от предприятието в рамките на осъществяваната от него дейност.
   При изчисляване на коефициента по реда на чл.169, в нетните приходи не следва да се включва сумата на получените финансирания, тъй като тези постъпления не са генерирани в предприятието при осъществяване на стопанската му дейност.

][/spoiler]
Аз порових и намерих това писмо № 2_510 от 26. 03. 2012 г. относно преотстъпването на корпоративен данък по реда на чл. 189 б от ЗКПО на ДИРЕКЦИЯ “ОУИ” – ВАРНА и клоня към това да включа обезщетението.
За да не отварям нова тема: Получено застрахователно обезщетение включва ли се в базата за изчисляване на преотстъпения корпоративен данък?
Например в други вземания.
Здравейте! За да не отварям нова тема, ако може тук да попитам: Дали може ЕТ да дава под наем мпс на ФЛ, собственик на ЕТ-то?
Здравейте, един въпрос за програмата на НОИ, ако може.
Трябва да подам болничен, който е продължение, но не мога да видя къде в програмата, трябва да отбележа, че болничният е продължение?
Благодаря предварително!
Може би не съм се изразила правилно, нямам колебание, че е приход полученото обезщетение, колебая се само за осигурителния доход
Освен приходи от непреработена продукция, субсидии има и това обезщетение/за пропаднали площи вследствие на наводнение/. Трябва ли да прави годишно изравняване за него?
Според мен не, защото пак е свързано със земеделската дейност, но ми се иска да чуя и други мнения. Благодаря предварително.
Би следвало да остава за прихващане на следващи задължения за данъци