според мен това само през съдилище може да се уреди
само ако е служиелят е работил по-малко от 10 години при него (за наличието на прекъсвания в трудовият стаж не съм сигурен как се отчита).

Имах случай, където разсрочихме плащането на 6те заплати в два месеца по 3, но това стана със съгласието на работника и въпреки това не е много редно...
не се облага с дод - регламентирано в ЗДДФЛ (чл. 24, ал. 2, т. 8)
не се облага с осигуровки - наредбата за елементите върху които се дължат осигуртелни вноски (чл. 1, ал. 8, т. 7)
Промяна няма, първо закрива текущите задължения и чак после лихви. Не е трябвало да подавате текущите д1 и д6 в същият ден. Сега като направите плащанията по д1 и д6 част от лихвите ще бъдат покрити и ще останат някакви стотинки висящи
Здравейте,
за първи път се сблъсквам с пенсионер по граждански договор, който не иска да се осигурява за фонд Пенсии. Осигурителният доход е около 1000 лв, тоест ще има поне здравни осигуровки.
По мои разбирания в д1 в поле 21 се записва осиг. доход, в полета 22А и 22Б нули и в полета 22.1А и 22.2Б процентите за ЗО. Проблема е че при тази постановка софтуера на НАП ми дава грешка и ме пуска като изряден само в случая, когато задам в поле 22А - 18.80, а в поле 22Б - 0. Което на мен ми се вижда доста странно, излиза че кгато пенсионер се откаже от осигуряване във фонд пенсии тази тежест се прехвърля на осигурителя
поне един, като работодателят Ви трябва първо да подаде документи за 50% майчинство, а после промяна за минаването на 100% майчинство до 2рата година
за пращането по поща за да се вземе предвит дата на подаване, а не дата на пристигане декларациите се пускат в точно определени станции, който предоставят тази услуга. Има ги определени в сайта на БГ пощи, по спомен са около 10ина за София (Гара Искър в дружба и Младост 1 зад Йерусалим имаха тази опция преди)
прекратяване на трудов договор дори и по взаимно съгласие по време на болничен не бих пуснал. С предизвестие е най-чисто било то между съпрузи
едномесечно предизвестие от майката с дата на представяне преди болничният.
Така увисва за втората година, но първата поне е покрита
чл. 71 по инициатива на работодателя
може да се наложи преназначение със срок на изпитание предшестващо освобождаването, но това зависи от данните за назначаването
в д1 засечката е само на база ЕГН, имената дори не ги проверяват. Това от опит го казвам на пускане на служител в д1 с грешна фамилия 2-3 месеца
проблема е че несеквестируемия доход не е ясно регламентиран в ГПК, а е изведен от тълкувателно решение на съда, което реално пренаписва ГПК. Но не всички работодатели имат идея за това тълкувателно решение. Повечето си гледат разписаното в ГПК и си карат по него, което дефакто ощетява работниците и е в полза на ЧСИ-тата.

А защо законодателните ни органи не правят корекции в ГПК за да рефлектират на реалната ситуация е друг, сериозен проблем.
Секвестируем и несеквестируем доход.

След като се определи месечното възнаграждение за съответния месец, следва да се определи секвестируемия и несеквестируемия размер от това възнаграждение.

Несеквестируемата сума е тази, върху която НЕ МОЖЕ дабъде наложен запор. Запорът НЕ обхваща тази сума. Секвестируемата сума е тази, върху която може да се наложи запор. От нея се прави удръжката по наложения запор.
•Съгласно разпоредбата на чл.446 ГПК и ТР 2/2015г. на ВКС, изцяло несеквестируема е сумата в размер на определената от Министерския съвет минимална работна заплата за страната.  Към момента 20.01.2017г. МРЗ е в размер на 460 лв… Това означава, че тази сума е несеквестируема и следва да се изплати в пълен размер на длъжника/служителя. Тя  НЕ трябва да се включва в сумите, от които се прави удръжка по запора. От определената база за месечно трудово възнаграждение се изважда несеквестируемата сума и се превежда в пълен размер на служителя.
•Запорът се налага САМО ВЪРХУ СЕКВЕСТИРУЕМАТА част от месечното трудово възнаграждение на служителя. Ако работната заплата за съответния месец  е в размер, по-голям от определената за страната минимална работна заплата, то следва да се направи удръжка от сумата, която е НАД размера на МРЗ. Каква част следва да се удържи от тази сума се конкретизира за всеки случай поотделно в зависимост от размера на сумата и от това дали служителят има деца, които издържа.

Пример:

Месечната работна заплата на служителя след приспадане на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски е в размер на 530 лв.. От тази сума първо отделяме несеквестируемия доход в размер на минималната за страната работна заплата – 460 лв. След приспадане на тази сума остава сумата в размер на 70 лв. Тази сума е секвестируема и върху нея е наложен запорът. Тъй като служителят има 1 дете под 18 г., което издържа, то в случая ще сме в хипотезата на чл.446, ал.1, т.1 ГПК и следва да му бъде удържана 1/5 от секвестируемата сума  в размер на 70 лв.  т.е. сумата, която следва да бъде преведена по запора ще бъде в размер на  14 лв.

според това тълкуване сумата за запор трябва да е 72.50 лв (750-460=290, 290*1/4= 72.50 ).
Аз лично продължавам да залагам на 145.

Междудругото децата, който задълженото лице издържа в домакинството си може да са и над 18 год. възраст. За това задължително писмена декларация от лицето.
145 лв. - втори път
00000
гаранция, че таксито ще взема само градтски курсове няма.
няма значение дали държавата е съседна или не, разценката на парите се прави по реда на чл. 18, като има известна свобода за тълкуване когато не е пълен ден. Но все пак не трябва да се издевателства над служителите.

Чл. 18. (1) С дневните пари се осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи.

(2) Средствата за вътрешен транспорт се определят заедно с маршрута и превозното средство в заповедта за командировка. В случаите, когато разходите за транспорт от летището до населеното място на командировката превишават 30 на сто от размера на дневните пари, тези разходи са за сметка на ведомството или предприятието и се отчитат срещу представен разходооправдателен документ.

(3) Относителният дял на отделните компоненти в размера на дневните пари за целите на определянето на намалените размери дневни пари при поемане на част от разходите от приемащата държава или организация е, както следва:
1. за хранене, включително:
а) обяд - 35 на сто;
б) вечеря - 35 на сто;
2. други разходи - 30 на сто.
Гърция в евро 35 на ден
Турция в щатски долари 30 на ден

Доколкото разбирам от новата наредба за командироването на служители в ЕС в Гърция дневното заплащане трябва да е съобразено с техните минимални ставки.
 
 
според мен болничен, поне да натрупа малко трудов и осигурителен стаж, че за младите е важно, особено за жените. С едномесечното предизвестие нищо не печели. Гаранция какво ще й бъде изплатено няма. ИТ като крайно решение също е вариант
без да знам какъв софтуер е използван бих предположил, че е необходимо само корекция на дните във вашата програма. Приложение 9 би трябвало да си е наред и данните към НОИ коректни, а д1 и д6 за 07 все още да не са изпратени. Така че всичко ми изглежда ОК на пръв поглед
длъжни сте да превеждате определена част от парите, които дължите на работника по сметка на ЧСИ. Никъде не виждам да трябва да го играете и секретар и да уведомявате за каквито и да е факти произлизащи от трудово-правните ви отношения с вашият служител.