41
Отговаря Христо ДОСЕВ - д.е.с.
След извършена финансова инспекция от АДФИ е изготвен акт за начет на МОЛ - управител, който вече не е на тази длъжност, за неправомерно получени суми по трудов договор. Препоръката на АДФИ е дружеството да осчетоводи начета и законовата лихва върху него като вземане по липси и начети по индивидуална партида на управителя, както и да потърси по съдебен ред сумата от лицето. Дружеството няма задължение за заплащане на суми към АДФИ по този акт за начет.
Как следва да бъде осчетоводена сумата и по кои балансови или задбалансови счетоводни сметки следва да бъде отразено това вземане съгласно разпоредбите на счетоводните стандарти и Закона за държавната финансова инспекция? Как следва да бъдат третирани счетоводно сумите за юридически услуги и съдебни такси, възникващи в хода на съдебното производство?
За да осчетоводите акта за начет по повод неправомерно получени суми, означава да признаете вземане по липси и начети (т.е. да дебитирате сметка Вземания по липси и начети). В същото време вие нямате сметка, която да кредитирате, тъй като, видно от запитването, начетът е по повод на вече получени суми, а не във връзка например на установени липси. Единственият вариант е срещу завеждането на вземането да признаете приход, но считаме, че в конкретния случай това е неуместно и в нарушение на счетоводното ни законодателство с оглед спазване принципа на предпазливост.
От една страна, дебитирането на сметка Вземания по липси и начети означава, че вие ще признаете финансов актив в баланса на дружеството. Общите разпоредби към Националните счетоводни стандарти определят, че активът е ресурс, който е контролиран от предприятието в резултат на минали събития и от който се очаква в предприятието да постъпят бъдещи икономически ползи. Според нас фактът, че има издаден акт за начет, не означава автоматично, че посочените в него суми ще постъпят в предприятието. Ако предприятието не потърси сумата по съдебен ред, то няма основание да смята, че физическото лице ще я възстанови в касата (банката) на дружеството доброволно. В допълнение в Общите разпоредби към НСС изрично е указано, че сделки и събития, които се очакват да настъпят в бъдеще, каквото е евентуалното възстановяване на суми от лицето, не пораждат актив.
Също така признаването и оценяването на едно вземане е предмет на разглеждане в СС 32 Финансови инструменти. Според параграф 2.4.1 от цитирания стандарт вземания, възникнали първоначално в предприятието, са финансови активи, създадени от предприятието, посредством директно предоставяне на пари, стоки или услуги и същите се признават първоначално, когато предприятието стане страна по договора и вследствие на това има право да получава пари в брой (пар. 4.1, буква “а”).
Същевременно НСС определят, че “приход” е увеличението на икономически изгоди през периода под формата на входящи потоци или увеличение на активи, които водят до увеличаване на собствения капитал, което не е свързано с вноски в капитала.
Нашето мнение е, че докато нямате влязло в сила съдебно решение, което да потвърждава факта, че имате право да получите сумата по начета, в т.ч. и законовата лихва по нея, то вие нямата основание да заведете вземането в активите на предприятието и да признаете счетоводен приход.
В подкрепа на казаното дотук е и регламентираният в Закона за счетоводството принцип на предпазливост, който изисква при изготвяне на финансовите отчети да се оценяват и отчитат предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат, или да нямаме надценени активи и подценени задължения (пасиви).
Считаме, че това вземане поради факта, че е несигурно, изцяло попада в дефиницията на условен актив, дадена в СС 37 Провизии, условни задължения и условни активи, съгласно която условен е възможен актив, който произлиза от минали събития (в случая изплатени суми на лицето) и чието съществуване ще бъде потвърдено само от настъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат изцяло контролирани от предприятието (съдебно решение, което да потвърди правата и сумите по изготвения акт за начет). А такива условни активи съгласно пар. 8.3. то СС 37 “не се признават във финансовите отчети, тъй като това може да има за резултат признаването на приход, който може никога да не бъде реализиран”. Тези условни активи подлежат на оповестяване в приложението към финансовия отчет, когато постъпването на поток от икономически ползи е вероятно.
По принцип нашето счетоводно законодателство не предвижда воденето на задбалансови счетоводни сметки и записвания. Поради което вие следва извънсчетоводно да си заведете информация за размера на иска по заведеното дело и едва след като има наличие на съдебно решение, което потвърждава правото ви на вземане срещу лицето, да заведете счетоводно размера на присъденото вземане и да признаете наличието на текущ приход.
По отношение на платените от вас разноски по предявяване на иск то всички платени от вас разноски - съдебни такси, такси за вещи лица, адвокатски хонорари, следва да осчетоводявате като текущ разход, а не като вземане от лицето, срещу което е заведен искът. Причината отново е фактът, че имате несигурност от изхода на съдебния спор. В случай че впоследствие те ви бъдат присъдени, вие следва да ги осчетоводите като вземане и текущ приход.
След извършена финансова инспекция от АДФИ е изготвен акт за начет на МОЛ - управител, който вече не е на тази длъжност, за неправомерно получени суми по трудов договор. Препоръката на АДФИ е дружеството да осчетоводи начета и законовата лихва върху него като вземане по липси и начети по индивидуална партида на управителя, както и да потърси по съдебен ред сумата от лицето. Дружеството няма задължение за заплащане на суми към АДФИ по този акт за начет.
Как следва да бъде осчетоводена сумата и по кои балансови или задбалансови счетоводни сметки следва да бъде отразено това вземане съгласно разпоредбите на счетоводните стандарти и Закона за държавната финансова инспекция? Как следва да бъдат третирани счетоводно сумите за юридически услуги и съдебни такси, възникващи в хода на съдебното производство?
За да осчетоводите акта за начет по повод неправомерно получени суми, означава да признаете вземане по липси и начети (т.е. да дебитирате сметка Вземания по липси и начети). В същото време вие нямате сметка, която да кредитирате, тъй като, видно от запитването, начетът е по повод на вече получени суми, а не във връзка например на установени липси. Единственият вариант е срещу завеждането на вземането да признаете приход, но считаме, че в конкретния случай това е неуместно и в нарушение на счетоводното ни законодателство с оглед спазване принципа на предпазливост.
От една страна, дебитирането на сметка Вземания по липси и начети означава, че вие ще признаете финансов актив в баланса на дружеството. Общите разпоредби към Националните счетоводни стандарти определят, че активът е ресурс, който е контролиран от предприятието в резултат на минали събития и от който се очаква в предприятието да постъпят бъдещи икономически ползи. Според нас фактът, че има издаден акт за начет, не означава автоматично, че посочените в него суми ще постъпят в предприятието. Ако предприятието не потърси сумата по съдебен ред, то няма основание да смята, че физическото лице ще я възстанови в касата (банката) на дружеството доброволно. В допълнение в Общите разпоредби към НСС изрично е указано, че сделки и събития, които се очакват да настъпят в бъдеще, каквото е евентуалното възстановяване на суми от лицето, не пораждат актив.
Също така признаването и оценяването на едно вземане е предмет на разглеждане в СС 32 Финансови инструменти. Според параграф 2.4.1 от цитирания стандарт вземания, възникнали първоначално в предприятието, са финансови активи, създадени от предприятието, посредством директно предоставяне на пари, стоки или услуги и същите се признават първоначално, когато предприятието стане страна по договора и вследствие на това има право да получава пари в брой (пар. 4.1, буква “а”).
Същевременно НСС определят, че “приход” е увеличението на икономически изгоди през периода под формата на входящи потоци или увеличение на активи, които водят до увеличаване на собствения капитал, което не е свързано с вноски в капитала.
Нашето мнение е, че докато нямате влязло в сила съдебно решение, което да потвърждава факта, че имате право да получите сумата по начета, в т.ч. и законовата лихва по нея, то вие нямата основание да заведете вземането в активите на предприятието и да признаете счетоводен приход.
В подкрепа на казаното дотук е и регламентираният в Закона за счетоводството принцип на предпазливост, който изисква при изготвяне на финансовите отчети да се оценяват и отчитат предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат, или да нямаме надценени активи и подценени задължения (пасиви).
Считаме, че това вземане поради факта, че е несигурно, изцяло попада в дефиницията на условен актив, дадена в СС 37 Провизии, условни задължения и условни активи, съгласно която условен е възможен актив, който произлиза от минали събития (в случая изплатени суми на лицето) и чието съществуване ще бъде потвърдено само от настъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат изцяло контролирани от предприятието (съдебно решение, което да потвърди правата и сумите по изготвения акт за начет). А такива условни активи съгласно пар. 8.3. то СС 37 “не се признават във финансовите отчети, тъй като това може да има за резултат признаването на приход, който може никога да не бъде реализиран”. Тези условни активи подлежат на оповестяване в приложението към финансовия отчет, когато постъпването на поток от икономически ползи е вероятно.
По принцип нашето счетоводно законодателство не предвижда воденето на задбалансови счетоводни сметки и записвания. Поради което вие следва извънсчетоводно да си заведете информация за размера на иска по заведеното дело и едва след като има наличие на съдебно решение, което потвърждава правото ви на вземане срещу лицето, да заведете счетоводно размера на присъденото вземане и да признаете наличието на текущ приход.
По отношение на платените от вас разноски по предявяване на иск то всички платени от вас разноски - съдебни такси, такси за вещи лица, адвокатски хонорари, следва да осчетоводявате като текущ разход, а не като вземане от лицето, срещу което е заведен искът. Причината отново е фактът, че имате несигурност от изхода на съдебния спор. В случай че впоследствие те ви бъдат присъдени, вие следва да ги осчетоводите като вземане и текущ приход.
42
Данъци и счетоводство » Данъчни облекчения за деца
12.06.2017, 12:46Отговаря Лорета ЦВЕТКОВА – данъчен експерт
Въпрос: При прекратяване на трудовия договор на едно лице през м. декември има ли право да ползва облекчението по чл. 22в чрез работодателя, при който договорът му е прекратен?
Отговор: Данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания могат да се ползват само в годишен аспект, т.е. при годишното облагане на физическото лице, както следва:
– Във връзка с определянето на годишен данък за доходите от трудови правоотношения по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ, т.е. чрез работодател, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на физическото лице или
– С подаване на годишна данъчна декларация на основание чл. 23, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Тъй като в конкретния случай правоотношението с работодателя е прекратено преди 31 декември, същият не може да се счита за работодател по основно трудово правоотношение на лицето към тази дата и съответно няма право да формира годишна данъчна основа и да определя годишен данък за доходите от трудови правоотношения на това лице, както и да прилага предвидените в чл. 49, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчни облекчения. Ако към 31 декември на годината лицето няма друг работодател то може да ползва облекчението за деца само с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, независимо от факта, че през течение на годината е получавало единствено доходи от трудови правоотношения.
Въпрос: При прекратяване на трудовия договор на едно лице през м. декември има ли право да ползва облекчението по чл. 22в чрез работодателя, при който договорът му е прекратен?
Отговор: Данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания могат да се ползват само в годишен аспект, т.е. при годишното облагане на физическото лице, както следва:
– Във връзка с определянето на годишен данък за доходите от трудови правоотношения по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ, т.е. чрез работодател, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на физическото лице или
– С подаване на годишна данъчна декларация на основание чл. 23, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Тъй като в конкретния случай правоотношението с работодателя е прекратено преди 31 декември, същият не може да се счита за работодател по основно трудово правоотношение на лицето към тази дата и съответно няма право да формира годишна данъчна основа и да определя годишен данък за доходите от трудови правоотношения на това лице, както и да прилага предвидените в чл. 49, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчни облекчения. Ако към 31 декември на годината лицето няма друг работодател то може да ползва облекчението за деца само с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, независимо от факта, че през течение на годината е получавало единствено доходи от трудови правоотношения.
43
Отговаря Христо Досев - д.е.с.
Фирмата ни е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) чрез фотоволтаична централа (ФЕЦ). За изграждането на ФЕЦ съм получил безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските район за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Помощта е отпусната на осн. чл. 31, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и при спазването на Регламент (ЕО) No 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година - относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ (de minimis), след подадено заявление на 14.09.2009 г. и сключен договор 26/312/01050/11.07.2011 г. с Държавен фонд “Земеделие”.
С приетите на 22.07.2015 г. от Народното събрание на Република България със Закон за изменение и допълнение на ЗЕ (обн. в брой 56 от 24.7.2015 г.), с които се измениха и допълниха текстовете на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), в ПЗР на ЗИД на ЗЕ: “Нов § 18. (1) За производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон”.
Въз основа на гореизложеното какво се случва на практика в счетоводството на фирмата: ФЕЦ в счетоводния амортизационен план сме завели по покупна стойност, а в данъчния амортизационен план по стойност до размера на собствените средства, които сме вложили при изграждането й (покупната стойност - финансовата помощ). Всяка година признаваме като приходи 1/10 от размера на финансовата помощ. Дотук всичко е нормално. Финансовият резултат е положителен. Приет е прословутият § 18 и какво става - изкупните цени на ел. енергия се намаляват пет пъти. Амортизациите се запазват. Трябва да признавам за приход пропорционално част от финансирането. И въпреки това приходите са толкова ниски, че финансовият резултат остава отрицателен. Де факто чрез намаляване изкупните цени на ел. енергията не ни се признава финансовата помощ от ДФЗ. Мога ли да променя в счетоводния амортизационен план амортизационна стойност на ФЕЦ, да стане равна на амортизационната стойност от данъчния амортизационен план (това са собствените средства, които сме вложили при изграждането на ФЕЦ)? Ще продължа с част от финансирането да увеличавам финансовия резултат. Другият вариант е да намаля амортизационна стойност в счетоводния план на ФЕЦ с остатъка от финансирането, което все още не сме признали за приход. Така резултатът ще бъде реален.
При положение че счетоводното законодателство (Законът за счетоводството и приложимият за целта счетоводен стандарт СС 20/респективно МСС 20) и данъчното законодателство в лицето на ЗКПО не са променени в областта на счетоводното отчитане и представяне на дълготрайни активи, закупени с помощта на правителствени дарения, то вие няма как да промените счетоводната си политика при отчитане и представяне на ДМА. Първоначалната оценка на фотоволтаичната централа за счетоводни цели следва да е еквивалентна на цената на придобиването й, а данъчната й амортизируема стойност по реда на чл. 53, ал. 1 от ЗКПО следва да бъде историческата цена на актива, намалена с даренията, свързани с актива. При равни други условия съвсем нормално е при намаление на вашите приходи от продажби пет пъти, дружеството да не може да реализира печалба и да не успее да възстанови своята инвестиция за предвидените от вашето предприятие 10-годишен срок. Ако считате, че построената от вашето предприятие инвестиция вместо 10 години ще може да се ползва 50 години, то тогава ръководството би имало основание да разсрочи разходите за амортизация на въпросния ДМА за този период. В противен случай заниженият разход за амортизация на ДМА няма да отговаря на предполагаемия модел на черпене на бъдещи икономически ползи от използването на актива - фотоволтаична централа.
Фирмата ни е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) чрез фотоволтаична централа (ФЕЦ). За изграждането на ФЕЦ съм получил безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските район за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Помощта е отпусната на осн. чл. 31, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и при спазването на Регламент (ЕО) No 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година - относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ (de minimis), след подадено заявление на 14.09.2009 г. и сключен договор 26/312/01050/11.07.2011 г. с Държавен фонд “Земеделие”.
С приетите на 22.07.2015 г. от Народното събрание на Република България със Закон за изменение и допълнение на ЗЕ (обн. в брой 56 от 24.7.2015 г.), с които се измениха и допълниха текстовете на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), в ПЗР на ЗИД на ЗЕ: “Нов § 18. (1) За производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон”.
Въз основа на гореизложеното какво се случва на практика в счетоводството на фирмата: ФЕЦ в счетоводния амортизационен план сме завели по покупна стойност, а в данъчния амортизационен план по стойност до размера на собствените средства, които сме вложили при изграждането й (покупната стойност - финансовата помощ). Всяка година признаваме като приходи 1/10 от размера на финансовата помощ. Дотук всичко е нормално. Финансовият резултат е положителен. Приет е прословутият § 18 и какво става - изкупните цени на ел. енергия се намаляват пет пъти. Амортизациите се запазват. Трябва да признавам за приход пропорционално част от финансирането. И въпреки това приходите са толкова ниски, че финансовият резултат остава отрицателен. Де факто чрез намаляване изкупните цени на ел. енергията не ни се признава финансовата помощ от ДФЗ. Мога ли да променя в счетоводния амортизационен план амортизационна стойност на ФЕЦ, да стане равна на амортизационната стойност от данъчния амортизационен план (това са собствените средства, които сме вложили при изграждането на ФЕЦ)? Ще продължа с част от финансирането да увеличавам финансовия резултат. Другият вариант е да намаля амортизационна стойност в счетоводния план на ФЕЦ с остатъка от финансирането, което все още не сме признали за приход. Така резултатът ще бъде реален.
При положение че счетоводното законодателство (Законът за счетоводството и приложимият за целта счетоводен стандарт СС 20/респективно МСС 20) и данъчното законодателство в лицето на ЗКПО не са променени в областта на счетоводното отчитане и представяне на дълготрайни активи, закупени с помощта на правителствени дарения, то вие няма как да промените счетоводната си политика при отчитане и представяне на ДМА. Първоначалната оценка на фотоволтаичната централа за счетоводни цели следва да е еквивалентна на цената на придобиването й, а данъчната й амортизируема стойност по реда на чл. 53, ал. 1 от ЗКПО следва да бъде историческата цена на актива, намалена с даренията, свързани с актива. При равни други условия съвсем нормално е при намаление на вашите приходи от продажби пет пъти, дружеството да не може да реализира печалба и да не успее да възстанови своята инвестиция за предвидените от вашето предприятие 10-годишен срок. Ако считате, че построената от вашето предприятие инвестиция вместо 10 години ще може да се ползва 50 години, то тогава ръководството би имало основание да разсрочи разходите за амортизация на въпросния ДМА за този период. В противен случай заниженият разход за амортизация на ДМА няма да отговаря на предполагаемия модел на черпене на бъдещи икономически ползи от използването на актива - фотоволтаична централа.
44
Отговаря Гошо Мушкаров - д-р по икономика
В момента съм в неплатен отпуск за отглеждане на дете до осем години в размер на шест месеца. Искам да ползвам още пет месеца отпуск за бащата, който работи по трудов договор в чужбина. Кметът отказва да ми даде отпуск с мотива, че бащата не работи в България. Прав ли е?
В съответствие с чл. 167а, ал. 1 от КТ всеки от родителите (осиновителите), който работи по трудово правоотношение, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер по 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст, при условие че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Освен това при същото условие всеки от родителите (осиновителите) може да ползва още и до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово писмено съгласие. Необходимо е вторият родител да има право на отпуски по КТ, в това число за отглеждане на малко дете.
В случая бащата работи в чужда държава, а не по КТ. Поради това той няма право на неплатен отпуск по чл. 167а от КТ в размер 6 месеца и майката не може да ползва 5 месеца от този отпуск.
В момента съм в неплатен отпуск за отглеждане на дете до осем години в размер на шест месеца. Искам да ползвам още пет месеца отпуск за бащата, който работи по трудов договор в чужбина. Кметът отказва да ми даде отпуск с мотива, че бащата не работи в България. Прав ли е?
В съответствие с чл. 167а, ал. 1 от КТ всеки от родителите (осиновителите), който работи по трудово правоотношение, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер по 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст, при условие че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Освен това при същото условие всеки от родителите (осиновителите) може да ползва още и до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово писмено съгласие. Необходимо е вторият родител да има право на отпуски по КТ, в това число за отглеждане на малко дете.
В случая бащата работи в чужда държава, а не по КТ. Поради това той няма право на неплатен отпуск по чл. 167а от КТ в размер 6 месеца и майката не може да ползва 5 месеца от този отпуск.
45
Данъци и счетоводство » Облагане по ЗДДФЛ на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ
12.04.2017, 16:44Отговаря Гошо Мушкаров - д-р по икономика
Облага ли се по ЗДДФЛ обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ?
При незаконно уволнение работодателят дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутната му трудова заплата за времето на незаконно уволнение, но за не повече от 6 месеца. Ако през това време лицето е работило на по-ниска брутна заплата, обезщетението се изчислява от разликата между заплатите.
Въпросът за данъчното облагане на обезщетенията по Кодекса на труда (както и по други трудови закони) е уреден нормативно. В разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е посочено, че в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват само изрично посочените обезщетения, именно тези по чл. 200, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 222, ал. 2 и 3 и чл. 226, ал. 3 от Кодекса на труда. Следователно, след като в закона не е посочено като освободено, обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ подлежи на данъчно облагане по реда на ЗДДФЛ заедно с другите доходи от трудови правоотношения.
Облага ли се по ЗДДФЛ обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ?
При незаконно уволнение работодателят дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутната му трудова заплата за времето на незаконно уволнение, но за не повече от 6 месеца. Ако през това време лицето е работило на по-ниска брутна заплата, обезщетението се изчислява от разликата между заплатите.
Въпросът за данъчното облагане на обезщетенията по Кодекса на труда (както и по други трудови закони) е уреден нормативно. В разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е посочено, че в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват само изрично посочените обезщетения, именно тези по чл. 200, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 222, ал. 2 и 3 и чл. 226, ал. 3 от Кодекса на труда. Следователно, след като в закона не е посочено като освободено, обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ подлежи на данъчно облагане по реда на ЗДДФЛ заедно с другите доходи от трудови правоотношения.
46
Данъци и счетоводство » Формиране на оборот по ЗДДС
06.04.2017, 14:47Отговаря Мариета Плочева - данъчен консултант
Фирма провежда онлайн обучения за IT специалисти. Клиенти са както физически лица, така и фирми от ЕС и от България. Поставя се въпросът, а именно така формираният оборот освободен ли е от начисляване на ДДС съгласно чл. 41 от ЗДДС, както и въпрос следва ли фирмата да притежава лиценз за упражняваната дейност от Министерството на образованието.
В разпоредбата на чл. 41 от ЗДДС са изброени случаите, в които законодателят е регламентирал наличие на освободени доставки, свързани с образование, спорт или физическо възпитание. По смисъла на чл. 41, т. 1 освободена доставка е предучилищната подготовка и възпитание, училищното или университетско образование, професионалното образование и обучение, следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, обучението за придобиване на ключови компетентности. С б. “а” и б. “б” на цитираната разпоредба са визирани субектите, които ЗДДС приема като доставчици на изброените форми на обучение, относно които се приема, че извършват освободени доставки.
Съгласно чл. 91, ал. 1, т. 1 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) право за осъществяване на обучение за придобиване на професионална квалификация имат професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи, училища по изкуствата и центрове за професионално обучение.
В чл. 10, ал. 1 от ЗПОО е посочено, че придобиването на професионална квалификация в системата на професионалното образование и обучение се регламентира с рамкови програми, утвърдени от министъра на образованието, младежта и науката. Предвид текста на чл. 6, ал. 1 от ЗПОО професионалното обучение и професионалното образование се осъществяват по професии и специалности, включени в Списъка на професиите за професионално образование и обучение.
При условие че извършвате професионално образование и обучение съобразно рамкови програми, утвърдени от министъра на образованието, и същите се осъществяват по професии и специалности, включени в Списъка на професиите за професионално образование и обучение за вашата фирма, ще е приложима нормата на чл. 41, т. 1 от ЗДДС. Осъществяваните доставки ще се третират като освободени по смисъла на закона и за тях не следва да се начислява ДДС.
По отношение на определянето на облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96 от ЗДДС се взема предвид сумата от данъчните основи на извършените от данъчно задълженото лице облагаеми доставки, включително облагаемите доставки с нулева ставка, доставките на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС и доставките на застрахователни услуги по чл. 47 от закона.
Предвид посоченото, в случай че отговаряте на критериите, определящи вашите доставки във връзка с осъществяване на обучение като освободени за целите на ЗДДС, нямате задължение за задължителна регистрация по реда на закона. Независимо от посоченото обстоятелство, тъй като законодателят е регламентирал възможност за регистрация по избор съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, то вие имате право да се регистрирате по реда на ЗДДС.
Фирма провежда онлайн обучения за IT специалисти. Клиенти са както физически лица, така и фирми от ЕС и от България. Поставя се въпросът, а именно така формираният оборот освободен ли е от начисляване на ДДС съгласно чл. 41 от ЗДДС, както и въпрос следва ли фирмата да притежава лиценз за упражняваната дейност от Министерството на образованието.
В разпоредбата на чл. 41 от ЗДДС са изброени случаите, в които законодателят е регламентирал наличие на освободени доставки, свързани с образование, спорт или физическо възпитание. По смисъла на чл. 41, т. 1 освободена доставка е предучилищната подготовка и възпитание, училищното или университетско образование, професионалното образование и обучение, следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, обучението за придобиване на ключови компетентности. С б. “а” и б. “б” на цитираната разпоредба са визирани субектите, които ЗДДС приема като доставчици на изброените форми на обучение, относно които се приема, че извършват освободени доставки.
Съгласно чл. 91, ал. 1, т. 1 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) право за осъществяване на обучение за придобиване на професионална квалификация имат професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи, училища по изкуствата и центрове за професионално обучение.
В чл. 10, ал. 1 от ЗПОО е посочено, че придобиването на професионална квалификация в системата на професионалното образование и обучение се регламентира с рамкови програми, утвърдени от министъра на образованието, младежта и науката. Предвид текста на чл. 6, ал. 1 от ЗПОО професионалното обучение и професионалното образование се осъществяват по професии и специалности, включени в Списъка на професиите за професионално образование и обучение.
При условие че извършвате професионално образование и обучение съобразно рамкови програми, утвърдени от министъра на образованието, и същите се осъществяват по професии и специалности, включени в Списъка на професиите за професионално образование и обучение за вашата фирма, ще е приложима нормата на чл. 41, т. 1 от ЗДДС. Осъществяваните доставки ще се третират като освободени по смисъла на закона и за тях не следва да се начислява ДДС.
По отношение на определянето на облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96 от ЗДДС се взема предвид сумата от данъчните основи на извършените от данъчно задълженото лице облагаеми доставки, включително облагаемите доставки с нулева ставка, доставките на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС и доставките на застрахователни услуги по чл. 47 от закона.
Предвид посоченото, в случай че отговаряте на критериите, определящи вашите доставки във връзка с осъществяване на обучение като освободени за целите на ЗДДС, нямате задължение за задължителна регистрация по реда на закона. Независимо от посоченото обстоятелство, тъй като законодателят е регламентирал възможност за регистрация по избор съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, то вие имате право да се регистрирате по реда на ЗДДС.
47
Данъци и счетоводство » Данъци при сделки с недвижими имоти
29.03.2017, 14:13Отговаря Лиляна Панева – данъчен консултант
Въпрос: Дружеството е регистрирано по ЗДДС. Основната му дейност е строителство на жилищни кооперации.
Предстои му строителство на жилища на терен, собственост на дружеството, за които има проект, но няма все още разрешение за строеж.
Преди да премине теренът в собственост на дружеството, неформално 1/6 част от него е бил собственик - родственик на собственика на капитала на дружеството. Имали са устна договореност, че дружеството ще търси начин да го удовлетвори като бивш собственик на част от УПИ.
При положение че имаме проект на жилищната кооперация, която ще се строи, възможно ли е дружеството да направи дарение на жилища, в проектна готовност - част от кооперацията, на бившия собственик - физическото лице, което ще си поеме по-нататък строителството или да извършим покупко-продажба на заделените му проектирани жилища?
За да не нарушим данъчните закони, възможно ли е да извършим такива сделки, ако е възможно, какви данъци дължим при дарение и при покупко-продажба?
Отговор: В запитването не се дава информация нито относно вида на родствената връзка между собственика на дружеството и въпросното лице, което следва да бъде удовлетворено, нито какво точно означава „неформална” собственост на последното на част от УПИ, върху който ще се осъществи бъдещото строителство. По правило данните за вида на връзката между дарявания и дарителя са от значение за оценката на размера на данъка по ЗМДТ при прехвърляне на собственост по дарение, а тези за собствеността на въпросното лице - за законосъобразността на начина, по който дружеството е станало собственик на неговата част от имота. Още повече че след като лицето е собственик на част от имота, прехвърлянето на собствеността върху бъдещия строителен продукт върху този имот би могло да се оформи като размяна, известна в практиката като „бартер”.
Изключвайки въпросите, които повдига изложеното, по принцип дружеството има право да прехвърли собственост върху заделените за лицето проектирани жилища както чрез покупко-продажба, така и чрез дарение. При покупко-продажбата обаче остава открит въпросът относно това кой ще плати стойността на тези жилища и подоходния корпоративен данък, дължим за печалбата на дружеството, която се формира при тази продажба. Що се касае до задълженията при варианта „дарение”, следва да се има предвид, че:
- по силата на чл. 31 от ЗКПО разходите за дарения са данъчно признати само когато са направени в полза на лицата, посочени в неговите разпоредби, какъвто случаят не е;
- на основание чл. 16, ал. 2, т. 2 от същия закон безвъзмездното предоставяне за ползване на материални и нематериални блага се квалифицира като „отклонение от данъчно облагане” и
- съгласно чл. 44 от ЗМДТ даренията на недвижим имот подлежи на облагане с данък.
Следователно:
- счетоводните разходи за дарението на заделените имоти няма да бъдат признати за данъчни цели и върху тях ще се дължи подоходен данък. Данъчна основа за определяне размера на облагаемия доход ще е пазарната цена на имотите;
- физическото лице, получило дарението, ще дължи на общината, на територията на която се намират имотите, данък дарение в размер, определен по реда на чл. 47, ал. 1 от ЗМДТ. При съответното споразумение данъкът би могъл да се сподели солидарно от лицето и дружеството или да се поеме изцяло от последното.
Въпрос: Дружеството е регистрирано по ЗДДС. Основната му дейност е строителство на жилищни кооперации.
Предстои му строителство на жилища на терен, собственост на дружеството, за които има проект, но няма все още разрешение за строеж.
Преди да премине теренът в собственост на дружеството, неформално 1/6 част от него е бил собственик - родственик на собственика на капитала на дружеството. Имали са устна договореност, че дружеството ще търси начин да го удовлетвори като бивш собственик на част от УПИ.
При положение че имаме проект на жилищната кооперация, която ще се строи, възможно ли е дружеството да направи дарение на жилища, в проектна готовност - част от кооперацията, на бившия собственик - физическото лице, което ще си поеме по-нататък строителството или да извършим покупко-продажба на заделените му проектирани жилища?
За да не нарушим данъчните закони, възможно ли е да извършим такива сделки, ако е възможно, какви данъци дължим при дарение и при покупко-продажба?
Отговор: В запитването не се дава информация нито относно вида на родствената връзка между собственика на дружеството и въпросното лице, което следва да бъде удовлетворено, нито какво точно означава „неформална” собственост на последното на част от УПИ, върху който ще се осъществи бъдещото строителство. По правило данните за вида на връзката между дарявания и дарителя са от значение за оценката на размера на данъка по ЗМДТ при прехвърляне на собственост по дарение, а тези за собствеността на въпросното лице - за законосъобразността на начина, по който дружеството е станало собственик на неговата част от имота. Още повече че след като лицето е собственик на част от имота, прехвърлянето на собствеността върху бъдещия строителен продукт върху този имот би могло да се оформи като размяна, известна в практиката като „бартер”.
Изключвайки въпросите, които повдига изложеното, по принцип дружеството има право да прехвърли собственост върху заделените за лицето проектирани жилища както чрез покупко-продажба, така и чрез дарение. При покупко-продажбата обаче остава открит въпросът относно това кой ще плати стойността на тези жилища и подоходния корпоративен данък, дължим за печалбата на дружеството, която се формира при тази продажба. Що се касае до задълженията при варианта „дарение”, следва да се има предвид, че:
- по силата на чл. 31 от ЗКПО разходите за дарения са данъчно признати само когато са направени в полза на лицата, посочени в неговите разпоредби, какъвто случаят не е;
- на основание чл. 16, ал. 2, т. 2 от същия закон безвъзмездното предоставяне за ползване на материални и нематериални блага се квалифицира като „отклонение от данъчно облагане” и
- съгласно чл. 44 от ЗМДТ даренията на недвижим имот подлежи на облагане с данък.
Следователно:
- счетоводните разходи за дарението на заделените имоти няма да бъдат признати за данъчни цели и върху тях ще се дължи подоходен данък. Данъчна основа за определяне размера на облагаемия доход ще е пазарната цена на имотите;
- физическото лице, получило дарението, ще дължи на общината, на територията на която се намират имотите, данък дарение в размер, определен по реда на чл. 47, ал. 1 от ЗМДТ. При съответното споразумение данъкът би могъл да се сподели солидарно от лицето и дружеството или да се поеме изцяло от последното.
48
Отговаря Мариета Плочева - данъчен консултант
Фирма, регистрирана по ЗДДС в България, извършва управление/надзор на строителни обекти в Алжир. Фирмата - получател на услугата, е регистрирана по реда на ЗДДС в Италия.
Поставените въпроси са следните:
1. Налице ли е ВОД или доставка към трета страна в този случай?
2. Какъв е редът на облагане?
3. Как следва да се отрази доставката в дневника за продажби?
4. Трябва ли доставката, съответно фактурата да бъде отразена във VIES декларацията?
Отговор на 1-ви въпрос:
Във вашия случай не е налице ВОД. Предвид описания от вас характер на доставката в случая е налице извършване на услуга по управление, надзор на строителни обекти - т.е. налице е хипотезата на чл. 9 от ЗДДС. Вътрешнообщностна доставка е налице, когато е налице прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока между държави - членки на ЕС, съгласно чл. 6 и чл. 7 от ЗДДС.
Отговор на 2-ри въпрос:
За определяне данъчното третиране на вида на доставката, осъществена от вашата фирма, следва да се извърши анализ и преценка относно нейния характер. За режима на данъчно облагане по реда на ЗДДС е от значение видът на доставката, както и мястото на изпълнение на същата. Видът на доставката се определя от предмета на сделката между страните, а именно предоставяне на услуги по управление, надзор на строителни обекти на територията на Алжир.
Относно мястото на изпълнение на доставката и реда на облагане от 01.07.2011 г. се прилагат дефинициите, поясненията и тълкуването на Директива 2006/112/ЕО, променена с Директива 2008/8/ЕО от 12.02.2008 г. Те са дефинирани с Регламент №282/2011 на Съвета на ЕО от 15.03.2011 г. относно правната рамка на функциониране на ДДС при вътреобщностната търговия. Директивата съдържа разпоредби, които в някои случаи са предмет на различно тълкуване от страна на държавите членки. Това е наложило приемане на общи правила за тяхното прилагане, които гарантират, че вътреобщностната система на ДДС в голяма степен съответства на целите на общия пазар. С оглед на това е приет цитираният регламент. Същият е задължителен и директно приложим за всички държави членки.
Предвид определяне на параметрите на извършваната от вашата фирма доставка - извършване на услуги по управление и надзор на строителни обекти на територията на Алжир, е нужно да се изяснят следните обстоятелства:
- дали получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено лице (данъчният статут на получателя на услугите) - това касае общия принцип/общите правила на закона. Вашият попада в специфичния и съответно изключението, което ще разгледаме по-долу;
- къде е мястото на установяване на получателя на услугите (получателят е установен само в една държава или в повече от една държава);
- определяне на постоянния обект на получателя (чл. 11, ал. 1 от регламента), на който се предоставя услугата (в случая, в който услугите се предоставят на получател, установен на две или повече места) - тук следва да се има предвид, че това е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанската дейност, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект;
- къде е установено мястото на лицето доставчик;
- дали доставката обслужва стопанската дейност на лицето получател или на негови служители/лични нужди, т.нар. “качество на получателя на услугата”.
С оглед изброените обстоятелства, предвид дадените с регламента определения и описаната от вас фактическа обстановка приемаме, че:
- получателят на услугата е данъчно задължено лице по реда на ЗДДС в Италия - вие следва да разполагате с всички предвидени в регламента (чл. 18, ал. 1) доказателства за това, а именно: доставчикът може да счита, че получателят на услугите, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице, ако е налице една от следните две хипотези:
I хипотеза: получателят е съобщил на доставчика идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаните с него име и адрес (съгласно чл. 31 от Регламент/ЕО/№904/2010 на Съвета от 07.10.2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС). Въпросното потвърждение се получава по електронен път чрез интернет страницата на Европейската комисия, достъп до която има и през интернет страницата на НАП.
II хипотеза: получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се е сдобил с каквото и да е доказателство за това, че получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено юридическо лице, задължено да се регистрира за целите на ДДС:
- получателят е установен в Италия;
- мястото на установяване на доставчика (т.е. вашата фирма в качеството на доставчик е установена на територията на България);
- доставката на услугите обслужва стопанската дейност на лицето получател, а не негови лични или на негови служители лични нестопански нужди.
Общият принцип относно определяне мястото на изпълнение при доставката на услуга е регламентирано с разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
Изключение от този общ принцип се съдържа в чл. 21, ал. 4, т. 1, б. “б” от ЗДДС - мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други.
Предвид гореизложеното в конкретния случай извършваната от вашата фирма доставка (извършване на управление, надзор на строителни обекти в Алжир) е с място на изпълнение извън територията на България и мястото на изпълнение е там, където се намира недвижимият имот, а именно на територията на Алжир (трета страна извън ЕС).
Във връзка с горното следва да имате предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. С нея е регламентирано, че не се начислява данък при извършване на доставки с място на изпълнение извън територията на страната - каквато е налице в конкретния случай.
Относно реда на документиране - следва да имате предвид разпоредбата на чл. 79, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС - при доставки с място на изпълнение извън територията на страната следва да бъдат издавани фактури, като в тях като основание за неначисляване на ДДС се вписва съответната разпоредба от ЗДДС, съгласно която доставката на услугата е с място на изпълнение извън територията на страната - в случая това е разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1, б. “б” от ЗДДС.
Отговор на 3-ти въпрос:
Издадените фактури следва да бъдат отразени в дневника за продажби, за периода, в който са издадени, колона 23 “данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, включително данъчна основа на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка”. В Справката декларация по ЗДДС тези фактури се отразяват в клетка 18.
Отговор на 4-ти въпрос:
Поради обстоятелството, че осъществените от вашата фирма доставки на услуги попадат в хипотезата на чл. 21, ал. 4, т. 1, б. “б” от ЗДДС, същите не следва да се посочват във VIES декларацията.
Предвид факта, че извършваните от вашата фирма доставки - услуги по управление, надзор на строителни обекти, са с място на изпълнение на територията на Алжир, е необходимо да се запознаете с действащото в Алжир данъчно законодателство в областта на данъчното облагане с данък върху добавената стойност.
Фирма, регистрирана по ЗДДС в България, извършва управление/надзор на строителни обекти в Алжир. Фирмата - получател на услугата, е регистрирана по реда на ЗДДС в Италия.
Поставените въпроси са следните:
1. Налице ли е ВОД или доставка към трета страна в този случай?
2. Какъв е редът на облагане?
3. Как следва да се отрази доставката в дневника за продажби?
4. Трябва ли доставката, съответно фактурата да бъде отразена във VIES декларацията?
Отговор на 1-ви въпрос:
Във вашия случай не е налице ВОД. Предвид описания от вас характер на доставката в случая е налице извършване на услуга по управление, надзор на строителни обекти - т.е. налице е хипотезата на чл. 9 от ЗДДС. Вътрешнообщностна доставка е налице, когато е налице прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока между държави - членки на ЕС, съгласно чл. 6 и чл. 7 от ЗДДС.
Отговор на 2-ри въпрос:
За определяне данъчното третиране на вида на доставката, осъществена от вашата фирма, следва да се извърши анализ и преценка относно нейния характер. За режима на данъчно облагане по реда на ЗДДС е от значение видът на доставката, както и мястото на изпълнение на същата. Видът на доставката се определя от предмета на сделката между страните, а именно предоставяне на услуги по управление, надзор на строителни обекти на територията на Алжир.
Относно мястото на изпълнение на доставката и реда на облагане от 01.07.2011 г. се прилагат дефинициите, поясненията и тълкуването на Директива 2006/112/ЕО, променена с Директива 2008/8/ЕО от 12.02.2008 г. Те са дефинирани с Регламент №282/2011 на Съвета на ЕО от 15.03.2011 г. относно правната рамка на функциониране на ДДС при вътреобщностната търговия. Директивата съдържа разпоредби, които в някои случаи са предмет на различно тълкуване от страна на държавите членки. Това е наложило приемане на общи правила за тяхното прилагане, които гарантират, че вътреобщностната система на ДДС в голяма степен съответства на целите на общия пазар. С оглед на това е приет цитираният регламент. Същият е задължителен и директно приложим за всички държави членки.
Предвид определяне на параметрите на извършваната от вашата фирма доставка - извършване на услуги по управление и надзор на строителни обекти на територията на Алжир, е нужно да се изяснят следните обстоятелства:
- дали получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено лице (данъчният статут на получателя на услугите) - това касае общия принцип/общите правила на закона. Вашият попада в специфичния и съответно изключението, което ще разгледаме по-долу;
- къде е мястото на установяване на получателя на услугите (получателят е установен само в една държава или в повече от една държава);
- определяне на постоянния обект на получателя (чл. 11, ал. 1 от регламента), на който се предоставя услугата (в случая, в който услугите се предоставят на получател, установен на две или повече места) - тук следва да се има предвид, че това е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанската дейност, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект;
- къде е установено мястото на лицето доставчик;
- дали доставката обслужва стопанската дейност на лицето получател или на негови служители/лични нужди, т.нар. “качество на получателя на услугата”.
С оглед изброените обстоятелства, предвид дадените с регламента определения и описаната от вас фактическа обстановка приемаме, че:
- получателят на услугата е данъчно задължено лице по реда на ЗДДС в Италия - вие следва да разполагате с всички предвидени в регламента (чл. 18, ал. 1) доказателства за това, а именно: доставчикът може да счита, че получателят на услугите, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице, ако е налице една от следните две хипотези:
I хипотеза: получателят е съобщил на доставчика идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаните с него име и адрес (съгласно чл. 31 от Регламент/ЕО/№904/2010 на Съвета от 07.10.2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС). Въпросното потвърждение се получава по електронен път чрез интернет страницата на Европейската комисия, достъп до която има и през интернет страницата на НАП.
II хипотеза: получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се е сдобил с каквото и да е доказателство за това, че получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено юридическо лице, задължено да се регистрира за целите на ДДС:
- получателят е установен в Италия;
- мястото на установяване на доставчика (т.е. вашата фирма в качеството на доставчик е установена на територията на България);
- доставката на услугите обслужва стопанската дейност на лицето получател, а не негови лични или на негови служители лични нестопански нужди.
Общият принцип относно определяне мястото на изпълнение при доставката на услуга е регламентирано с разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
Изключение от този общ принцип се съдържа в чл. 21, ал. 4, т. 1, б. “б” от ЗДДС - мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други.
Предвид гореизложеното в конкретния случай извършваната от вашата фирма доставка (извършване на управление, надзор на строителни обекти в Алжир) е с място на изпълнение извън територията на България и мястото на изпълнение е там, където се намира недвижимият имот, а именно на територията на Алжир (трета страна извън ЕС).
Във връзка с горното следва да имате предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. С нея е регламентирано, че не се начислява данък при извършване на доставки с място на изпълнение извън територията на страната - каквато е налице в конкретния случай.
Относно реда на документиране - следва да имате предвид разпоредбата на чл. 79, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС - при доставки с място на изпълнение извън територията на страната следва да бъдат издавани фактури, като в тях като основание за неначисляване на ДДС се вписва съответната разпоредба от ЗДДС, съгласно която доставката на услугата е с място на изпълнение извън територията на страната - в случая това е разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1, б. “б” от ЗДДС.
Отговор на 3-ти въпрос:
Издадените фактури следва да бъдат отразени в дневника за продажби, за периода, в който са издадени, колона 23 “данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, включително данъчна основа на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка”. В Справката декларация по ЗДДС тези фактури се отразяват в клетка 18.
Отговор на 4-ти въпрос:
Поради обстоятелството, че осъществените от вашата фирма доставки на услуги попадат в хипотезата на чл. 21, ал. 4, т. 1, б. “б” от ЗДДС, същите не следва да се посочват във VIES декларацията.
Предвид факта, че извършваните от вашата фирма доставки - услуги по управление, надзор на строителни обекти, са с място на изпълнение на територията на Алжир, е необходимо да се запознаете с действащото в Алжир данъчно законодателство в областта на данъчното облагане с данък върху добавената стойност.
49
Отговаря Гошо Мушкаров - д-р по икономика
Искам да получа разрешение от Инспекцията по труда да прекратя трудовия договор на служителка на основание на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ - поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Служителката в момента използва отпуск по чл. 163 от КТ, а след него ще попадне под друга закрила - като майка на дете до 3 години. Мога ли да поискам от Инспекцията по труда разрешение за прекратяване на трудовия договор преди изтичането на отпуска по чл. 163 от КТ?
Разпоредбата на чл. 333, ал. 6 от КТ сочи, че работник или служител, който ползва отпуск по чл. 163 от КТ, може да бъде уволнен само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ - тоест поради закриване на предприятието. След като изтече този отпуск, майката на дете до 3 годишна възраст попада под закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ, независимо дали ползва отпуск за гледане на детето. Закрилата се отнася само за уволнените на основание чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. В тези случаи работодателят може да уволни майката само с предварително поименно писмено разрешение на инспекцията по труда, което трябва да е получил към момента на връчване на заповедта за уволнение.
Закрилите по чл. 333 от КТ не се прилагат при уволнение на правно основание, което не е изрично посочено в разпоредбата. Независимо от това дали се ползва от закрила при уволнението, всеки работник или служител има право да го оспори пред работодателя или пред съда в срок 2 месеца от връчването на заповедта за уволнение.
Искам да получа разрешение от Инспекцията по труда да прекратя трудовия договор на служителка на основание на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ - поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Служителката в момента използва отпуск по чл. 163 от КТ, а след него ще попадне под друга закрила - като майка на дете до 3 години. Мога ли да поискам от Инспекцията по труда разрешение за прекратяване на трудовия договор преди изтичането на отпуска по чл. 163 от КТ?
Разпоредбата на чл. 333, ал. 6 от КТ сочи, че работник или служител, който ползва отпуск по чл. 163 от КТ, може да бъде уволнен само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ - тоест поради закриване на предприятието. След като изтече този отпуск, майката на дете до 3 годишна възраст попада под закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ, независимо дали ползва отпуск за гледане на детето. Закрилата се отнася само за уволнените на основание чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. В тези случаи работодателят може да уволни майката само с предварително поименно писмено разрешение на инспекцията по труда, което трябва да е получил към момента на връчване на заповедта за уволнение.
Закрилите по чл. 333 от КТ не се прилагат при уволнение на правно основание, което не е изрично посочено в разпоредбата. Независимо от това дали се ползва от закрила при уволнението, всеки работник или служител има право да го оспори пред работодателя или пред съда в срок 2 месеца от връчването на заповедта за уволнение.
50
Данъци и счетоводство » Прекратяване на трудов договор поради неизплатена заплата
23.02.2017, 10:53Отговаря Гошо Мушкаров - д-р по икономика
Служител, назначен на срочен трудов договор в администрация, подава тримесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326 от КТ. Още за следващия месец работодателят забавя над 15 дни изплащането на дължимата заплата. Има ли служителят право да прекрати трудовия договор без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ?
Срокът на предизвестие за прекратяване на срочен трудов договор по чл. 326 от КТ е три месеца, но не по-малко от остатъка на срока по самия договор. През срока на предизвестието трудовото правоотношение продължава да съществува в същия вид и страните по трудовия договор имат същите права и задължения. Поради това, ако работодателят (органът по назначаването) забави изплащането на трудовото възнаграждение по смисъла на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работникът или служителят има пълното право да прекрати без предизвестие трудовия договор на същото основание.
Важно е да се уточни какво има предвид законодателят при тълкуване на забавянето за изплащане на трудовото възнаграждение. В разпоредбата на чл. 245, ал. 1 и 2 от КТ е посочено, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период. За да може работникът или служителят да прекрати трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят трябва да е забавил изплащането на цялото трудово възнаграждение, а не само на част от него. В случай че работодателят изплаща ежемесечно трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, а забавя плащането само на разликата до пълния размер на заплатата, няма основание трудовият договор да бъде прекратен по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
При прекратяване на трудов договор на това основание работодателят дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ. При прекратяване на срочен трудов договор обезщетението е в размер на действителните вреди, тоест в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на прекратеното трудово правоотношение.
Служител, назначен на срочен трудов договор в администрация, подава тримесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326 от КТ. Още за следващия месец работодателят забавя над 15 дни изплащането на дължимата заплата. Има ли служителят право да прекрати трудовия договор без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ?
Срокът на предизвестие за прекратяване на срочен трудов договор по чл. 326 от КТ е три месеца, но не по-малко от остатъка на срока по самия договор. През срока на предизвестието трудовото правоотношение продължава да съществува в същия вид и страните по трудовия договор имат същите права и задължения. Поради това, ако работодателят (органът по назначаването) забави изплащането на трудовото възнаграждение по смисъла на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работникът или служителят има пълното право да прекрати без предизвестие трудовия договор на същото основание.
Важно е да се уточни какво има предвид законодателят при тълкуване на забавянето за изплащане на трудовото възнаграждение. В разпоредбата на чл. 245, ал. 1 и 2 от КТ е посочено, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период. За да може работникът или служителят да прекрати трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят трябва да е забавил изплащането на цялото трудово възнаграждение, а не само на част от него. В случай че работодателят изплаща ежемесечно трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, а забавя плащането само на разликата до пълния размер на заплатата, няма основание трудовият договор да бъде прекратен по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
При прекратяване на трудов договор на това основание работодателят дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ. При прекратяване на срочен трудов договор обезщетението е в размер на действителните вреди, тоест в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на прекратеното трудово правоотношение.
51
Данъци и счетоводство » Правната уредба на трудов договор с условие за стажуване
16.02.2017, 11:47Отговаря Андрей Александров - д-р по трудово и осигурително право
Има ли олекотен режим за назначаване на временни трудови договори на стажанти по различни програми, т.е. за определена работа - обект, в нашата област - архитектурно-строителното проектиране?
В гл. XI КТ “Професионална квалификация” са уредени различни по правната си природа споразумения. Договорите за придобиване, повишаване на професионалната квалификация и преквалификация съпътстват трудовия договор между страните или се сключват между лица, които се подготвят да встъпят в трудово правоотношение. Те не са трудови договори. Договорът с условие за обучение по време на работа и договорът с условие за стажуване са специфични видове трудови договори, при които присъстват и допълнителни елементи, целящи придобиването и натрупването на професионален опит от работника или служителя.
Трудовият договор с условие за стажуване беше въведен с промените в Кодекса на труда от 2014 г. Стажуването представлява изпълнение на работа под наставничеството на работодателя или на определено от него лице - наставник, с цел усвояване на практически умения по придобита професия или специалност (чл. 233а, ал. 1 КТ). Работодателят може да сключи трудов договор с условие за стажуване с лице на възраст до 29 години, завършило средно или висше училище и без трудов стаж или професионален опит по придобитата от него професия или специалност (чл. 233б, ал. 1 КТ). Целта на това допълнение в Кодекса на труда беше да се преустановят някои злоупотреби със стажовете, на които се обръщаше внимание в различни доклади и препоръки на институции на ЕС (експлоатиране на труда на младите хора, възлагане на задачи от технически характер, които нямат нищо общо с придобитата от тях специалност, ниско или никакво заплащане на стажовете и т.н.).
Времетраенето на този договор не може да бъде по-малко от 6 и повече от 12 месеца.
В случая трябва внимателно да се прецени дали са изпълнени предпоставките за сключване на трудов договор за стажуване по смисъла на Кодекса на труда. Ако не са (напр. стажантът не е завършил средно или висше училище, вече има професионален стаж по придобитата от него специалност или е на възраст над 29 години), очевидно не са налице предпоставkите за сключване на трудов договор с условие за стажуване. При това положение страните могат да търся други форми за уреждане на отношенията си - напр. срочен трудов договор за определен срок, ако работата може да се определи като временна, и пр.
Има ли олекотен режим за назначаване на временни трудови договори на стажанти по различни програми, т.е. за определена работа - обект, в нашата област - архитектурно-строителното проектиране?
В гл. XI КТ “Професионална квалификация” са уредени различни по правната си природа споразумения. Договорите за придобиване, повишаване на професионалната квалификация и преквалификация съпътстват трудовия договор между страните или се сключват между лица, които се подготвят да встъпят в трудово правоотношение. Те не са трудови договори. Договорът с условие за обучение по време на работа и договорът с условие за стажуване са специфични видове трудови договори, при които присъстват и допълнителни елементи, целящи придобиването и натрупването на професионален опит от работника или служителя.
Трудовият договор с условие за стажуване беше въведен с промените в Кодекса на труда от 2014 г. Стажуването представлява изпълнение на работа под наставничеството на работодателя или на определено от него лице - наставник, с цел усвояване на практически умения по придобита професия или специалност (чл. 233а, ал. 1 КТ). Работодателят може да сключи трудов договор с условие за стажуване с лице на възраст до 29 години, завършило средно или висше училище и без трудов стаж или професионален опит по придобитата от него професия или специалност (чл. 233б, ал. 1 КТ). Целта на това допълнение в Кодекса на труда беше да се преустановят някои злоупотреби със стажовете, на които се обръщаше внимание в различни доклади и препоръки на институции на ЕС (експлоатиране на труда на младите хора, възлагане на задачи от технически характер, които нямат нищо общо с придобитата от тях специалност, ниско или никакво заплащане на стажовете и т.н.).
Времетраенето на този договор не може да бъде по-малко от 6 и повече от 12 месеца.
В случая трябва внимателно да се прецени дали са изпълнени предпоставките за сключване на трудов договор за стажуване по смисъла на Кодекса на труда. Ако не са (напр. стажантът не е завършил средно или висше училище, вече има професионален стаж по придобитата от него специалност или е на възраст над 29 години), очевидно не са налице предпоставkите за сключване на трудов договор с условие за стажуване. При това положение страните могат да търся други форми за уреждане на отношенията си - напр. срочен трудов договор за определен срок, ако работата може да се определи като временна, и пр.
52
Отговаря Лиляна Панева – данъчен консултант
Въпрос: Дружество с основна дейност търговия с медицински и фармацевтични продукти внася от страни от Европейския съюз такива продукти. Регистрирано по ЗДДС и Интрастат. Ежемесечно се издават и включват протоколи по чл. 117 от ЗДДС в дневниците за покупки и продажби. Една от фирмите вносителки прави корекция на цените на продуктите и издава кредитно известие не в/у конкретна фактура, а само като цени. След осчетоводяването на КИ следва ли да издам протокол със знак“-“, който да бъде включен в дневниците. И как трябва да постъпя с Интрастат декларацията - ако е със знак „-“ на база КИ, няма как да посоча „Вид на сделката“, „Вид транспорт“, „Националност на транспортното средство“, „Нето тегло в кг“?
Отговор: Предвид хармонизацията на правилата за функциониране на ДДС в държавите - членки на ЕС, в закона за прилагане на данъка в държавата членка, в която е установена фирмата, издала ви въпросното кредитно известие, би следвало да присъства член, съответстващ на чл. 115, ал. 4 от нашия ЗДДС, в съответствие с който то трябва да съдържа номерата на фактурите, които засягат промените в данъчната основа на доставките. Както става ясно от запитването, това не е направено, но липсата на тези номера не прави известието невалидно, при положение че промяната в цената засяга точно определени доставки, което може да се докаже с други документи или разменена с доставчика кореспонденция.
Осчетоводяването на известието не отменя необходимостта от издаване на протокол, с който фактически се намалява данъчното ви задължение в съответствие с променената по-ниска данъчна основа, върху който сте начислили данък при отразяването и отчитането на засегнатите фактури. За целта в протокола следва да посочите всички фактури, засегнати от известието, и съответните промени в данъчните основи на документираните в тях доставки.
Що се отнася до промените в данните за целите на Интрастат, отразете в коригиращата декларация като промяна само онези данни, които са изменени в резултат на известието, т.е. в случая само стойността на засегнатите доставки.
Въпрос: Дружество с основна дейност търговия с медицински и фармацевтични продукти внася от страни от Европейския съюз такива продукти. Регистрирано по ЗДДС и Интрастат. Ежемесечно се издават и включват протоколи по чл. 117 от ЗДДС в дневниците за покупки и продажби. Една от фирмите вносителки прави корекция на цените на продуктите и издава кредитно известие не в/у конкретна фактура, а само като цени. След осчетоводяването на КИ следва ли да издам протокол със знак“-“, който да бъде включен в дневниците. И как трябва да постъпя с Интрастат декларацията - ако е със знак „-“ на база КИ, няма как да посоча „Вид на сделката“, „Вид транспорт“, „Националност на транспортното средство“, „Нето тегло в кг“?
Отговор: Предвид хармонизацията на правилата за функциониране на ДДС в държавите - членки на ЕС, в закона за прилагане на данъка в държавата членка, в която е установена фирмата, издала ви въпросното кредитно известие, би следвало да присъства член, съответстващ на чл. 115, ал. 4 от нашия ЗДДС, в съответствие с който то трябва да съдържа номерата на фактурите, които засягат промените в данъчната основа на доставките. Както става ясно от запитването, това не е направено, но липсата на тези номера не прави известието невалидно, при положение че промяната в цената засяга точно определени доставки, което може да се докаже с други документи или разменена с доставчика кореспонденция.
Осчетоводяването на известието не отменя необходимостта от издаване на протокол, с който фактически се намалява данъчното ви задължение в съответствие с променената по-ниска данъчна основа, върху който сте начислили данък при отразяването и отчитането на засегнатите фактури. За целта в протокола следва да посочите всички фактури, засегнати от известието, и съответните промени в данъчните основи на документираните в тях доставки.
Що се отнася до промените в данните за целите на Интрастат, отразете в коригиращата декларация като промяна само онези данни, които са изменени в резултат на известието, т.е. в случая само стойността на засегнатите доставки.
53
Данъци и счетоводство » Заемане на длъжност въз основа на конкурс
14.12.2016, 12:09Отговаря Гошо Мушкаров - д-р по икономика
Служителка, която е в отпуск поради майчинство, иска да се яви на обявен от работодателя конкурс за заемане на държавна служба. Ако спечели конкурса, длъжна ли е да прекъсне отпуска и да встъпи в длъжност?
Правото на служителката да ползва отпуски за бременност и раждане и за отглеждане на деца не зависи от заеманата длъжност и от евентуално спечеления конкурс. В конкретния случай няма пречка след спечелването на конкурса за длъжността служителката да продължи да ползва отпуска по майчинство и да се яви на работа след изтичането на отпуска.
Служителка, която е в отпуск поради майчинство, иска да се яви на обявен от работодателя конкурс за заемане на държавна служба. Ако спечели конкурса, длъжна ли е да прекъсне отпуска и да встъпи в длъжност?
Правото на служителката да ползва отпуски за бременност и раждане и за отглеждане на деца не зависи от заеманата длъжност и от евентуално спечеления конкурс. В конкретния случай няма пречка след спечелването на конкурса за длъжността служителката да продължи да ползва отпуска по майчинство и да се яви на работа след изтичането на отпуска.
54
Данъци и счетоводство » Амортизация на активи
08.12.2016, 11:15Отговаря доц. д-р Али Вeйсел - д.е.с.
Фирма има земя и построени къщички, които собственикът/управител иска да прехвърли на себе си като ФЛ. Има оценка от лицензиран оценител, направена на 01.08.2016 г. за пазарната стойност, която е валидна 6 месеца. Тъй като управителят внася периодично пари във фирмата за закупуването на имота плаща частично срещу издадени фактури с ДДС, към каква дата да се спрат амортизациите на ДМА и да се отпишат от фирмата? След изплащане на последната вноска или на датата на оценката, която важи шест месеца?
Земята е закупена с ДДС от общината - за 120 000 лв. Тя няма амортизация. Къщичките са построени и имат амортизации. Също и оборудването в тях. Лицата са свързани - фирмата продава на собственика/управител. Имаме пазарна оценка, която общо земя и къщички е по-ниска даже от цената на самата земя. Моля да ми разясните, ако може и с цифров пример, как да се оформи сделката - фирмата е регистрирана по ДДС. Оценката е от 01.08.2016 и важи 6 месеца. Оценката е примерно за 100 000 лв. - общо земя и къщички, но само земята е 120 000 лв. Приели сме, че сумата ще се изплаща на части, за които се издават фактури с ДДС, защото ако се издаде една фактура за цялата стойност, за фирмата е непосилно да внесе цялото ДДС по нея. От друга страна, доколкото земята е освободена сделка, в нашия случай - при ползвано ДДС при закупуване - също трябва да го начислим. До момента имаме само оценка на оценител и вноски, които са на различна стойност и издадени фактури за тях. Осчетоводени са 411/495 - разчети със собственик й плюс ДДС. Правилно ли е?
В параграф 6.2 от Счетоводен стандарт (СС) 4 Отчитане на амортизациите е посочено, че начисляването на амортизацията се преустановява от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е изведен от употреба, независимо от причините за това.
Амортизации се начисляват, когато активът се използва от предприятието. Когато вече не се използва, например поради продажба, трябва да се преустанови начисляването им.
Относно отписването на актива значение има СС 16 Дълготрайни материални активи. Съгласно параграф 11.1 от този стандарт дълготраен материален актив се отписва при продажба или когато не се очакват никакви икономически изгоди от използването на актива или при освобождаването от него.
При продажба разликата между нетния приход от продажбата и балансовата стойност се отчита като печалба или загуба (параграф 11.2 от стандарта). Пазарната оценка, определена от лицензиран оценител, има значение за определяне на продажната цена относно отклонението от данъчно облагане съгласно чл. 16 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Следователно активът трябва да се отпише при прехвърлянето му върху собственика.
Ако има договор преди прехвърлянето на собствеността и всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива, са прехвърлени, трябва да се установи дали договорът не може да се отчита като финансов лизинг съгласно СС 17 Лизинг.
В параграф 2 от СС 7 са посочени следните определения за лизинг и финансов лизинг:
- лизингов договор - споразумение, по силата на което наемодателят предоставя на наемателя срещу еднократно плащане или серия от плащания (наем) правото на ползване на определен актив за договорен срок;
- финансов лизинг - лизингов договор, при който наемодателят прехвърля на наемателя в значителна степен всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива. В крайна сметка правото на собственост може да бъде или да не бъде прехвърлено.
Съгласно параграф 4.4 при финансовите лизингови договори наемодателят:
а) отчита като вземане определените в договора наемни плащания; в сумата им се включват: справедливата (продажната) цена на отдадения актив; разликата между общата сума на договорените наемни плащания и справедливата цена на отдадения актив, която се отразява като финансови приходи за бъдещи периоди;
б) отписва отдадения актив по неговата балансова стойност;
в) отчита в текущия период финансовите приходи за бъдещи периоди пропорционално на относителния дял на подлежащите на получаване суми по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания;
г) отчита в намаление на вземането по договора получените през срока на договора плащания.
Както се вижда от горната разпоредба, в този случай активът се отписва, въпреки че не са изплатени всички вноски.
1. Оценката е 100 000 лв. Следователно земята и къщичките могат да се продадат за 100 000 лв. - с ДДС, ако тази оценка включва ДДС-то.
От представеното предполагам, че отчетната стойност на земята е 100 000 лв., защото е закупена за 120 000 лв. с ДДС. Това противоречи на написаното “...но само земята е 120 000 лв.”. Предполагам, че в случая се има предвид покупната цена с ДДС на земята, която не е отчетна стойност.
2. Не може вие да определите дали да издавате фактурата в началото или на части. Това зависи от характера на сделката. Не може голямото ДДС да е обяснение да се издават фактури на части.
3. Както сте посочили, ако третирате земята като освободена сделка - при продажбата трябва да начислите корекция на ползвания данъчен кредит - 20 000 лв. Ако не третирате земята като освободена доставка, а като облагаема (на основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДС), няма да начислите корекция, но ще начислите ДДС върху продажбата. Така данъкът ще бъде на по-малка стойност, защото общата продажна цена на земята и къщичките е 100 000 лв. (< 120 000 лв.).
4. Посочили сте, че имате вноски, но не става ясно какъв договор е сключен - за продажба или за финансов лизинг с предвидено прехвърляне или с опция за придобиване. Ако е договор за продажба - трябва да издадете фактура за цялата стойност. Ако е финансов лизинг с предвидено прехвърляне, също се начислява ДДС в началото (на цялата стойност) - основание чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Ако е финансов лизинг с опция за прехвърляне - ДДС-то се начислява при вноските.
5. За мен е необяснимо вноските да са различни - т.е. без договор.
6. Счетоводната статия:
Дт с/ка 411 Клиенти
Кт с/ка 495 Разчети със собственици
Дт с/ка 4532 ДДС на продажбите
За мен няма смисъл.
Продажбата на ДМА се отчита с операцията:
Дт с/ка 411 Клиенти
Кт с/ка 706 Приходи от продажби на ДМА
Дт с/ка 4532 ДДС на продажбите
Ако искате да приключите вземането с пари, които се дължат към собственика:
Дт с/ка 495 Разчети със собственици
Кт с/ка 411 Вземания от клиенти.
Но това е случаят при продажба - когато целият приход и цялото ДДС се отчитат в началото. Ако е лизинг - трябва да се отчита като лизинг.
Фирма има земя и построени къщички, които собственикът/управител иска да прехвърли на себе си като ФЛ. Има оценка от лицензиран оценител, направена на 01.08.2016 г. за пазарната стойност, която е валидна 6 месеца. Тъй като управителят внася периодично пари във фирмата за закупуването на имота плаща частично срещу издадени фактури с ДДС, към каква дата да се спрат амортизациите на ДМА и да се отпишат от фирмата? След изплащане на последната вноска или на датата на оценката, която важи шест месеца?
Земята е закупена с ДДС от общината - за 120 000 лв. Тя няма амортизация. Къщичките са построени и имат амортизации. Също и оборудването в тях. Лицата са свързани - фирмата продава на собственика/управител. Имаме пазарна оценка, която общо земя и къщички е по-ниска даже от цената на самата земя. Моля да ми разясните, ако може и с цифров пример, как да се оформи сделката - фирмата е регистрирана по ДДС. Оценката е от 01.08.2016 и важи 6 месеца. Оценката е примерно за 100 000 лв. - общо земя и къщички, но само земята е 120 000 лв. Приели сме, че сумата ще се изплаща на части, за които се издават фактури с ДДС, защото ако се издаде една фактура за цялата стойност, за фирмата е непосилно да внесе цялото ДДС по нея. От друга страна, доколкото земята е освободена сделка, в нашия случай - при ползвано ДДС при закупуване - също трябва да го начислим. До момента имаме само оценка на оценител и вноски, които са на различна стойност и издадени фактури за тях. Осчетоводени са 411/495 - разчети със собственик й плюс ДДС. Правилно ли е?
В параграф 6.2 от Счетоводен стандарт (СС) 4 Отчитане на амортизациите е посочено, че начисляването на амортизацията се преустановява от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е изведен от употреба, независимо от причините за това.
Амортизации се начисляват, когато активът се използва от предприятието. Когато вече не се използва, например поради продажба, трябва да се преустанови начисляването им.
Относно отписването на актива значение има СС 16 Дълготрайни материални активи. Съгласно параграф 11.1 от този стандарт дълготраен материален актив се отписва при продажба или когато не се очакват никакви икономически изгоди от използването на актива или при освобождаването от него.
При продажба разликата между нетния приход от продажбата и балансовата стойност се отчита като печалба или загуба (параграф 11.2 от стандарта). Пазарната оценка, определена от лицензиран оценител, има значение за определяне на продажната цена относно отклонението от данъчно облагане съгласно чл. 16 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Следователно активът трябва да се отпише при прехвърлянето му върху собственика.
Ако има договор преди прехвърлянето на собствеността и всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива, са прехвърлени, трябва да се установи дали договорът не може да се отчита като финансов лизинг съгласно СС 17 Лизинг.
В параграф 2 от СС 7 са посочени следните определения за лизинг и финансов лизинг:
- лизингов договор - споразумение, по силата на което наемодателят предоставя на наемателя срещу еднократно плащане или серия от плащания (наем) правото на ползване на определен актив за договорен срок;
- финансов лизинг - лизингов договор, при който наемодателят прехвърля на наемателя в значителна степен всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива. В крайна сметка правото на собственост може да бъде или да не бъде прехвърлено.
Съгласно параграф 4.4 при финансовите лизингови договори наемодателят:
а) отчита като вземане определените в договора наемни плащания; в сумата им се включват: справедливата (продажната) цена на отдадения актив; разликата между общата сума на договорените наемни плащания и справедливата цена на отдадения актив, която се отразява като финансови приходи за бъдещи периоди;
б) отписва отдадения актив по неговата балансова стойност;
в) отчита в текущия период финансовите приходи за бъдещи периоди пропорционално на относителния дял на подлежащите на получаване суми по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания;
г) отчита в намаление на вземането по договора получените през срока на договора плащания.
Както се вижда от горната разпоредба, в този случай активът се отписва, въпреки че не са изплатени всички вноски.
1. Оценката е 100 000 лв. Следователно земята и къщичките могат да се продадат за 100 000 лв. - с ДДС, ако тази оценка включва ДДС-то.
От представеното предполагам, че отчетната стойност на земята е 100 000 лв., защото е закупена за 120 000 лв. с ДДС. Това противоречи на написаното “...но само земята е 120 000 лв.”. Предполагам, че в случая се има предвид покупната цена с ДДС на земята, която не е отчетна стойност.
2. Не може вие да определите дали да издавате фактурата в началото или на части. Това зависи от характера на сделката. Не може голямото ДДС да е обяснение да се издават фактури на части.
3. Както сте посочили, ако третирате земята като освободена сделка - при продажбата трябва да начислите корекция на ползвания данъчен кредит - 20 000 лв. Ако не третирате земята като освободена доставка, а като облагаема (на основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДС), няма да начислите корекция, но ще начислите ДДС върху продажбата. Така данъкът ще бъде на по-малка стойност, защото общата продажна цена на земята и къщичките е 100 000 лв. (< 120 000 лв.).
4. Посочили сте, че имате вноски, но не става ясно какъв договор е сключен - за продажба или за финансов лизинг с предвидено прехвърляне или с опция за придобиване. Ако е договор за продажба - трябва да издадете фактура за цялата стойност. Ако е финансов лизинг с предвидено прехвърляне, също се начислява ДДС в началото (на цялата стойност) - основание чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Ако е финансов лизинг с опция за прехвърляне - ДДС-то се начислява при вноските.
5. За мен е необяснимо вноските да са различни - т.е. без договор.
6. Счетоводната статия:
Дт с/ка 411 Клиенти
Кт с/ка 495 Разчети със собственици
Дт с/ка 4532 ДДС на продажбите
За мен няма смисъл.
Продажбата на ДМА се отчита с операцията:
Дт с/ка 411 Клиенти
Кт с/ка 706 Приходи от продажби на ДМА
Дт с/ка 4532 ДДС на продажбите
Ако искате да приключите вземането с пари, които се дължат към собственика:
Дт с/ка 495 Разчети със собственици
Кт с/ка 411 Вземания от клиенти.
Но това е случаят при продажба - когато целият приход и цялото ДДС се отчитат в началото. Ако е лизинг - трябва да се отчита като лизинг.
55
Данъци и счетоводство » Начисляване на ДДС при продажба на стоки в страна извън ЕС
29.11.2016, 15:21Отговаря Христо Досев – д.е.с.
Въпрос: Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, продава оборудване на сръбска фирма. Монтирането на това оборудване е извършено от друга сръбска фирма, като сръбската фирма, извършила монтажа, издава фактура на българската фирма с начислено сръбско ДДС, тъй като мястото на изпълнение е в Сърбия. Как следва да се отразят в месечната справка декларация по ЗДДС тези доставки? Какво трябва да бъде третирането по ЗКПО на финансовия резултат от дейността в Сърбия в случая?
Отговор: Получената фактура, в която има начислен ДДС по реда на сръбското данъчно законодателство, не представлява данъчен документ по смисъла на ЗДДС. Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчни документи са фактурата, известието към фактурата и протоколът. След като по силата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС данъчно задълженото лице е длъжно да включи в своите отчетни регистри (дневник за покупките) получените от него данъчни документи, то в случая получената фактура с начислен ДДС по реда на сръбското данъчно законодателство не следва да бъде включена в дневника за покупките на местното юридическо лице. За съжаление българската фирма няма да има възможността да си поиска начисления ДДС по реда на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 година, тъй като съответната наредба предоставя възможност на регистрираните по ЗДДС лица да възстановяват платения в друга държава – членка на Европейския съюз, данък върху добавената стойност. След като Република Сърбия все още не е държава - членка на ЕС, то механизмът на възстановяване на ДДС, начислен в Сърбия, не е приложим.
По отношение на прилагането на ЗКПО питащият не дава информация дали българското дружество има място на стопанска дейност в Сърбия. Приемаме, че българското дружество няма място на стопанска дейност в чужбина, а оказаната в Сърбия услуга е свързана с продажбите на стоки, които дружеството реализира в съответната държава. В този случай получената услуга, свързана с дейността на дружеството, следва да се третира като текущ разход във връзка с продажбите, които осъществява българското дружество и ако съответният разход е документално обоснован, следва да се признае за данъчни цели при определянето на данъчния финансов резултат на предприятието по реда на ЗКПО.
Въпрос: Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, продава оборудване на сръбска фирма. Монтирането на това оборудване е извършено от друга сръбска фирма, като сръбската фирма, извършила монтажа, издава фактура на българската фирма с начислено сръбско ДДС, тъй като мястото на изпълнение е в Сърбия. Как следва да се отразят в месечната справка декларация по ЗДДС тези доставки? Какво трябва да бъде третирането по ЗКПО на финансовия резултат от дейността в Сърбия в случая?
Отговор: Получената фактура, в която има начислен ДДС по реда на сръбското данъчно законодателство, не представлява данъчен документ по смисъла на ЗДДС. Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчни документи са фактурата, известието към фактурата и протоколът. След като по силата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС данъчно задълженото лице е длъжно да включи в своите отчетни регистри (дневник за покупките) получените от него данъчни документи, то в случая получената фактура с начислен ДДС по реда на сръбското данъчно законодателство не следва да бъде включена в дневника за покупките на местното юридическо лице. За съжаление българската фирма няма да има възможността да си поиска начисления ДДС по реда на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 година, тъй като съответната наредба предоставя възможност на регистрираните по ЗДДС лица да възстановяват платения в друга държава – членка на Европейския съюз, данък върху добавената стойност. След като Република Сърбия все още не е държава - членка на ЕС, то механизмът на възстановяване на ДДС, начислен в Сърбия, не е приложим.
По отношение на прилагането на ЗКПО питащият не дава информация дали българското дружество има място на стопанска дейност в Сърбия. Приемаме, че българското дружество няма място на стопанска дейност в чужбина, а оказаната в Сърбия услуга е свързана с продажбите на стоки, които дружеството реализира в съответната държава. В този случай получената услуга, свързана с дейността на дружеството, следва да се третира като текущ разход във връзка с продажбите, които осъществява българското дружество и ако съответният разход е документално обоснован, следва да се признае за данъчни цели при определянето на данъчния финансов резултат на предприятието по реда на ЗКПО.
56
Данъци и счетоводство » Особености при отчитане на нощния труд
17.11.2016, 14:30Отговаря Андрей Александров - доктор по трудово и осигурително право
Какви са особеностите при отчитането на нощния труд?
Съгласно чл. 140 КТ нощен е трудът, полаган от пълнолетни работници и служители, в интервала между 22.00 ч. и 06.00 ч. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет (чл. 261 КТ). Министерският съвет е упражнил делегираното му правомощие да определи тези размери в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно чл. 8 НСОРЗ за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00 и 6.00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малък от 0,25 лв. По пътя на индивидуалното или колективното трудово преговаряне страните могат да договорят и по-висок размер на това възнаграждение.
Задължителните елементи от съдържанието на трудовия договор са предвидени в чл. 66, ал. 1 КТ, като сред тях попадат допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер и продължителността на работния ден или седмица. Следователно още при сключването на трудовия договор в него следва да се предвиди, че трудът ще се полага през нощта, поради което нормалната продължителност на работното време ще е 7 часа и ще се дължи допълнително трудово възнаграждение за положения нощен труд.
Необходимо е да се обърне внимание и на някои особености още на етапа на възникване на трудовото правоотношение, по което ще се полага нощен труд, и неговото съдържание. По-конкретно работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя {#}(чл. 140а, ал. 2 КТ), впоследствие те подлежат и на периодични медицински прегледи, трябва да им бъдат осигурени топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд и пр.
Съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Следва да се има предвид, че когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта, чл. 9 НСОРЗ не се прилага, тъй като той регламентира други хипотези (сумирано изчисляване на работното време). Обратно, увеличеното заплащане по чл. 8 (минимум 0,25 лв./час) се прилага по отношение на всеки отработен нощен час или част от него, без значение при какви условия е сключен трудовият договор.
Какви са особеностите при отчитането на нощния труд?
Съгласно чл. 140 КТ нощен е трудът, полаган от пълнолетни работници и служители, в интервала между 22.00 ч. и 06.00 ч. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет (чл. 261 КТ). Министерският съвет е упражнил делегираното му правомощие да определи тези размери в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно чл. 8 НСОРЗ за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00 и 6.00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малък от 0,25 лв. По пътя на индивидуалното или колективното трудово преговаряне страните могат да договорят и по-висок размер на това възнаграждение.
Задължителните елементи от съдържанието на трудовия договор са предвидени в чл. 66, ал. 1 КТ, като сред тях попадат допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер и продължителността на работния ден или седмица. Следователно още при сключването на трудовия договор в него следва да се предвиди, че трудът ще се полага през нощта, поради което нормалната продължителност на работното време ще е 7 часа и ще се дължи допълнително трудово възнаграждение за положения нощен труд.
Необходимо е да се обърне внимание и на някои особености още на етапа на възникване на трудовото правоотношение, по което ще се полага нощен труд, и неговото съдържание. По-конкретно работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя {#}(чл. 140а, ал. 2 КТ), впоследствие те подлежат и на периодични медицински прегледи, трябва да им бъдат осигурени топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд и пр.
Съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Следва да се има предвид, че когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта, чл. 9 НСОРЗ не се прилага, тъй като той регламентира други хипотези (сумирано изчисляване на работното време). Обратно, увеличеното заплащане по чл. 8 (минимум 0,25 лв./час) се прилага по отношение на всеки отработен нощен час или част от него, без значение при какви условия е сключен трудовият договор.
57
Данъци и счетоводство » Облагане доходите на български гражданин, работещ в чужбина
01.11.2016, 14:35Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант
Въпрос: На български граждани живеещ, целогодишно в България, му е предложено да стане управител на юридическо лице, установено в юрисдикция с преференциален данъчен режим (офшорна зона – Гибралтар). Лицето няма собственост в юридическото лице, на което ще е управител. Лицето ще осъществява дейността по управление на дружеството от България.
Дейността на дружеството е покупка и продажба на телефонен трафик от телекомуникационни компании, което позволява да извършва дейността си като управител, без да напуска България. Възнаграждението ще се изплаща на лицето по банков път всеки месец. За полученото възнаграждение лицето какви данъци и осигуровки ще дължи по българското законодателство? Ще възникне ли за него задължение за регистрация по ЗДДС като физическо лице при преминаване на праг от 50 000 лв. за 12 месеца?
Отговор: Относно облагането на дохода
Предвид изложеното в запитването при посочените обстоятелства въпросното физическо лице е местно за данъчни цели. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина. Съгласно действащия ЗДДФЛ доходите на български физически лица, получени от източник в чужбина (включително тези от територии с преференциален данъчен режим), не са изключени от реда за подоходно облагане, определен от закона. Съгласно чл. 12, ал. 1 от закона облагаем са доходите от всички източници, придобити от данъчно задължените лица през данъчната година, с изключение на тези квалифицирани от него като необлагаеми. Тези, получени за управление на юридическо лице, установено в чужбина, не са посочени като такива.
По за целите на данъчното облагане правоотношенията с физическите лица по договор за управление и контрол се приравняват на трудови (разпоредбите на ЗДДФЛ – т. 26, б. „з“ от § 1 на ДР), но това се отнася само за тези договори, сключени от лицата с работодател по смисъла на т. 27 от § 1 на ДР на закона, т.е. с местен работодател.
Следователно при разглежданите обстоятелства не може да се приеме, че физическото лице получава доходи от трудови правоотношения по смисъла на КТ и ЗДДФЛ. Доходът му не може да се квалифицира и като доход от извънтрудови такива по смисъла на т. 30 от ДР на закона, тъй като не се дължи в изпълнение на договор, по силата на който физическото лице постига определен резултат. Тъй като видът доход, който получава въпросното лице при посочените обстоятелства, не попада в квалификацията и на другите видове доходи, облагането на които е регламентирано в ЗДДФЛ, това според нас дава основание да се направи извод, че неговият доход би следвало да се третира у нас като доход, придобит и обложен в държавата, където е получен, и да се облага или не, или съответно приспада платен в нея данък у нас съобразно сключеното между нея и България СИДДО.
На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от РБългария, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба.
Що се отнася до осигуряването, то българските граждани на работа в чужбина при изплащане на възнаграждения за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Лицата следва да декларират това обстоятелство и да определят окончателен размер на осигурителния си доход с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Аналогична е и разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО по отношение дължимостта на здравноосигурителни вноски върху изплатени възнаграждения за работа без трудови правоотношения.
В заключение ще добавим, че предвид липсата на ясно регламентиран ред или указания на данъчната администрация относно данъчните и осигурителните задължения на лицата при обстоятелства като посочените е целесъобразно въпросите да бъдат изяснени с администрацията на ТД на НАП, където е адресът на въпросното лице.
Относно регистрацията по ЗДДС
По силата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС данъчно задължено лице за целите на ДДС е всяко лице, извършващо независима икономическа дейност.
Съгласно чл. 3, ал. 4 от закона дейността на физическите лица, които не са ЕТ, и извършват уредена в закон дейност по управление и контрол на юридически лица, не се квалифицира като независима икономическа дейност.
Не можем да бъдем сигурни обаче, че при посочените обстоятелства договор за управление и контрол, сключен с чуждестранно юридическо лице, ще бъде приет като такъв и за целите на ЗДДС. Предвид местоустановеността на работодателя му обаче, дори и при такова тълкуване на обстоятелствата, за него няма да възникне задължение за регистрация, тъй като местоизпълнението на евентуално възникващите доставки на услуги е с местоизпълнение извън територията на страната.
Въпрос: На български граждани живеещ, целогодишно в България, му е предложено да стане управител на юридическо лице, установено в юрисдикция с преференциален данъчен режим (офшорна зона – Гибралтар). Лицето няма собственост в юридическото лице, на което ще е управител. Лицето ще осъществява дейността по управление на дружеството от България.
Дейността на дружеството е покупка и продажба на телефонен трафик от телекомуникационни компании, което позволява да извършва дейността си като управител, без да напуска България. Възнаграждението ще се изплаща на лицето по банков път всеки месец. За полученото възнаграждение лицето какви данъци и осигуровки ще дължи по българското законодателство? Ще възникне ли за него задължение за регистрация по ЗДДС като физическо лице при преминаване на праг от 50 000 лв. за 12 месеца?
Отговор: Относно облагането на дохода
Предвид изложеното в запитването при посочените обстоятелства въпросното физическо лице е местно за данъчни цели. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина. Съгласно действащия ЗДДФЛ доходите на български физически лица, получени от източник в чужбина (включително тези от територии с преференциален данъчен режим), не са изключени от реда за подоходно облагане, определен от закона. Съгласно чл. 12, ал. 1 от закона облагаем са доходите от всички източници, придобити от данъчно задължените лица през данъчната година, с изключение на тези квалифицирани от него като необлагаеми. Тези, получени за управление на юридическо лице, установено в чужбина, не са посочени като такива.
По за целите на данъчното облагане правоотношенията с физическите лица по договор за управление и контрол се приравняват на трудови (разпоредбите на ЗДДФЛ – т. 26, б. „з“ от § 1 на ДР), но това се отнася само за тези договори, сключени от лицата с работодател по смисъла на т. 27 от § 1 на ДР на закона, т.е. с местен работодател.
Следователно при разглежданите обстоятелства не може да се приеме, че физическото лице получава доходи от трудови правоотношения по смисъла на КТ и ЗДДФЛ. Доходът му не може да се квалифицира и като доход от извънтрудови такива по смисъла на т. 30 от ДР на закона, тъй като не се дължи в изпълнение на договор, по силата на който физическото лице постига определен резултат. Тъй като видът доход, който получава въпросното лице при посочените обстоятелства, не попада в квалификацията и на другите видове доходи, облагането на които е регламентирано в ЗДДФЛ, това според нас дава основание да се направи извод, че неговият доход би следвало да се третира у нас като доход, придобит и обложен в държавата, където е получен, и да се облага или не, или съответно приспада платен в нея данък у нас съобразно сключеното между нея и България СИДДО.
На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от РБългария, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба.
Що се отнася до осигуряването, то българските граждани на работа в чужбина при изплащане на възнаграждения за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Лицата следва да декларират това обстоятелство и да определят окончателен размер на осигурителния си доход с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Аналогична е и разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО по отношение дължимостта на здравноосигурителни вноски върху изплатени възнаграждения за работа без трудови правоотношения.
В заключение ще добавим, че предвид липсата на ясно регламентиран ред или указания на данъчната администрация относно данъчните и осигурителните задължения на лицата при обстоятелства като посочените е целесъобразно въпросите да бъдат изяснени с администрацията на ТД на НАП, където е адресът на въпросното лице.
Относно регистрацията по ЗДДС
По силата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС данъчно задължено лице за целите на ДДС е всяко лице, извършващо независима икономическа дейност.
Съгласно чл. 3, ал. 4 от закона дейността на физическите лица, които не са ЕТ, и извършват уредена в закон дейност по управление и контрол на юридически лица, не се квалифицира като независима икономическа дейност.
Не можем да бъдем сигурни обаче, че при посочените обстоятелства договор за управление и контрол, сключен с чуждестранно юридическо лице, ще бъде приет като такъв и за целите на ЗДДС. Предвид местоустановеността на работодателя му обаче, дори и при такова тълкуване на обстоятелствата, за него няма да възникне задължение за регистрация, тъй като местоизпълнението на евентуално възникващите доставки на услуги е с местоизпълнение извън територията на страната.
58
Отговаря Гошо Мушкаров - д-р по икономика
Може ли да се сключи трудов договор по време на ползване на отпуск за временна неработоспособност? Коя дата следва да се посочи за начало на неговото изпълнение?
Няма пречка трудовият договор да бъде сключен по време на отпуск за временна неработоспособност. Тъй като става дума за ползване на отпуск, то е възможно само при наличие на трудово отношение, тоест по този начин може да се сключи само договор за допълнителен труд при същия или при друг работодател. Ако действащият трудов договор бъде прекратен, лицето престава да ползва отпуск поради временна неработоспособност, макар и да получава парично обезщетение по реда и при условията на КСО.
Новото трудово правоотношение възниква със сключването на трудовия договор. Но за начало на изпълнението следва да се посочи датата, на която лицето реално се яви на работа, за да изпълнява задълженията си по новия трудов договор (чл. 63, ал. 4 от КТ).
Може ли да се сключи трудов договор по време на ползване на отпуск за временна неработоспособност? Коя дата следва да се посочи за начало на неговото изпълнение?
Няма пречка трудовият договор да бъде сключен по време на отпуск за временна неработоспособност. Тъй като става дума за ползване на отпуск, то е възможно само при наличие на трудово отношение, тоест по този начин може да се сключи само договор за допълнителен труд при същия или при друг работодател. Ако действащият трудов договор бъде прекратен, лицето престава да ползва отпуск поради временна неработоспособност, макар и да получава парично обезщетение по реда и при условията на КСО.
Новото трудово правоотношение възниква със сключването на трудовия договор. Но за начало на изпълнението следва да се посочи датата, на която лицето реално се яви на работа, за да изпълнява задълженията си по новия трудов договор (чл. 63, ал. 4 от КТ).
59
Данъци и счетоводство » Данъчно третиране на бартер
17.10.2016, 12:54Отговаря Лиляна Пенева - данъчен консултант
Фирма ООД, регистрирана по ДДС, отдава под наем инвестиционен имот от 01.06.2016 г. (с нотариално заверен договор) на физическо лице за жилище. Физическото лице е съдружник във фирмата (не е регистрирано по ДДС), а месечната наемна цена е пазарна, определена от лицензиран оценител. Жилището се нуждае от довършителни ремонтни дейности и обзавеждане, затова по договор наемателят е длъжен:
- със собствени средства, по предварителен проект да ремонтира имота;
- за направените разходи да представи фактури.
За размера на разходите е определен таван и срок до 12 месеца.
След изпълнение на ремонта ще се състави протокол за предаване и приемане на ремонта и ще се подпише анекс, в който ще се посочат точният размер на разхода и точният брой на месеците, които той покрива от наемния период.
Наемателят ще дължи плащане по банков път след пълното приспадане.
Въпроси: При спазване на ЗСч, СС, ЗКПО, ЗДДС и ЗДДФЛ:
1. На чие име да бъдат фактурите за направените от физическото лице (наемател) разходи (с дата м. юни вече има фактури на името на физическото лице)?
2. От кой момент фирмата (наемодател) започва да издава фактури (с ДДС или с нулева ставка) за наема?
3. Някоя от страните длъжна ли е да подава декларация и да внася данък наем?
При така изложената фактическа обстановка с оглед действащите нормативни разпоредби е налице договор, по силата на който физическо лице извършва ремонт и обзавеждане на жилище, собственост на регистрирано по ЗДДС дружество, на което е наемател. При това лицето осъществява в полза на дружеството доставки на услуга и стока, които не са безвъзмездни, тъй като според изложеното в запитването има наличие на прихващане на разходите за тях срещу наема. Това означава, че в случая става въпрос за бартер, тъй като е налице доставка, по която възнаграждението е определено в стоки и услуги. Редът за данъчното третиране на тези доставки по ЗДДС е уреден в чл. 130 от закона В случая са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. В алинея 2 на същия член се регламентира, че данъчното събитие и за двете доставки възниква на датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната от тях. Данъчната основа на извършените доставки според чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем.
По същество това е общата нормативна постановка на ЗДДС, свързана с казуса.
• В тази връзка по първия поставен въпрос - на чие име да бъдат издадени фактурите за извършените от наемателя разходи, те следва да бъдат издадени на името на наемателя - доставчик на услугата, тъй като представляват документите, с които се доказва стойността на неговата насрещна престация срещу предоставяната му от дружеството наемна услуга. Окончателният размер на тази престация ще стане ясен и документиран с договорения приемателно-предавателен протокол:
• По втория въпрос: относно момента за издаването на фактури от дружеството - от момента, в който започва да тече наемната услуга. Доставката е свързана с отдаване под наем на жилище на физическо лице и по силата на чл. 45, ал. 4 от ЗДДС е освободена от облагане (освободена, а не облагаема с нулева данъчна ставка). Разпоредбата на чл. 45, ал. 7 от закона обаче дава право на дружеството на избор и по своя преценка то може да начисли за нея данък по стандартната данъчна ставка;
• По третия въпрос: относно декларирането на прихода от наем - този приход е част от приходите на дружеството в качеството му на данъчно задължено лице, чиито финансови резултати се формират и подлежат на облагане съгласно ЗКПО. За времето, в което вместо наем то получава доставка на услуга и обзавеждане, тяхната стойност се явява за него приход, който то следва да отчете и обложи по съответния ред. “Данък наем” като самостоятелен такъв не ни е известен.
Фирма ООД, регистрирана по ДДС, отдава под наем инвестиционен имот от 01.06.2016 г. (с нотариално заверен договор) на физическо лице за жилище. Физическото лице е съдружник във фирмата (не е регистрирано по ДДС), а месечната наемна цена е пазарна, определена от лицензиран оценител. Жилището се нуждае от довършителни ремонтни дейности и обзавеждане, затова по договор наемателят е длъжен:
- със собствени средства, по предварителен проект да ремонтира имота;
- за направените разходи да представи фактури.
За размера на разходите е определен таван и срок до 12 месеца.
След изпълнение на ремонта ще се състави протокол за предаване и приемане на ремонта и ще се подпише анекс, в който ще се посочат точният размер на разхода и точният брой на месеците, които той покрива от наемния период.
Наемателят ще дължи плащане по банков път след пълното приспадане.
Въпроси: При спазване на ЗСч, СС, ЗКПО, ЗДДС и ЗДДФЛ:
1. На чие име да бъдат фактурите за направените от физическото лице (наемател) разходи (с дата м. юни вече има фактури на името на физическото лице)?
2. От кой момент фирмата (наемодател) започва да издава фактури (с ДДС или с нулева ставка) за наема?
3. Някоя от страните длъжна ли е да подава декларация и да внася данък наем?
При така изложената фактическа обстановка с оглед действащите нормативни разпоредби е налице договор, по силата на който физическо лице извършва ремонт и обзавеждане на жилище, собственост на регистрирано по ЗДДС дружество, на което е наемател. При това лицето осъществява в полза на дружеството доставки на услуга и стока, които не са безвъзмездни, тъй като според изложеното в запитването има наличие на прихващане на разходите за тях срещу наема. Това означава, че в случая става въпрос за бартер, тъй като е налице доставка, по която възнаграждението е определено в стоки и услуги. Редът за данъчното третиране на тези доставки по ЗДДС е уреден в чл. 130 от закона В случая са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. В алинея 2 на същия член се регламентира, че данъчното събитие и за двете доставки възниква на датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната от тях. Данъчната основа на извършените доставки според чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем.
По същество това е общата нормативна постановка на ЗДДС, свързана с казуса.
• В тази връзка по първия поставен въпрос - на чие име да бъдат издадени фактурите за извършените от наемателя разходи, те следва да бъдат издадени на името на наемателя - доставчик на услугата, тъй като представляват документите, с които се доказва стойността на неговата насрещна престация срещу предоставяната му от дружеството наемна услуга. Окончателният размер на тази престация ще стане ясен и документиран с договорения приемателно-предавателен протокол:
• По втория въпрос: относно момента за издаването на фактури от дружеството - от момента, в който започва да тече наемната услуга. Доставката е свързана с отдаване под наем на жилище на физическо лице и по силата на чл. 45, ал. 4 от ЗДДС е освободена от облагане (освободена, а не облагаема с нулева данъчна ставка). Разпоредбата на чл. 45, ал. 7 от закона обаче дава право на дружеството на избор и по своя преценка то може да начисли за нея данък по стандартната данъчна ставка;
• По третия въпрос: относно декларирането на прихода от наем - този приход е част от приходите на дружеството в качеството му на данъчно задължено лице, чиито финансови резултати се формират и подлежат на облагане съгласно ЗКПО. За времето, в което вместо наем то получава доставка на услуга и обзавеждане, тяхната стойност се явява за него приход, който то следва да отчете и обложи по съответния ред. “Данък наем” като самостоятелен такъв не ни е известен.
60
Отговаря Андрей Александров - доктор по трудово и осигурително право
Въпрос: Заплати за месец април 2016 г. са изплатени на 28.04.2016 г. Какви са сроковете за подаване на декларация образец 1 и образец 6 с данни за осигуряване към НАП и съответно внасяне на осигурителни вноски и данък?
Отговор: От началото на 2016 г. влезе в сила важно изменение в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Две от най-често подаваните осигурителни декларации - образец 1 и образец 6, вече се изпращат от работодателите в НАП в един и същи срок. С това се целеше както улесняване на адресатите на задължението, така и по-добра събираемост на публичните задължения.
Декларация образец № 1 съдържа данни за социално, здравно осигуряване, фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (ГВРС) на осигурените лица и облагаемия доход. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от наредбата декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна ТД на НАП от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.
Декларация образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“ съдържа данни за дължимите осигурителни вноски за фондовете на Държавното обществено осигуряване, УчПФ, ДЗПО, здравното осигуряване, фонд ГВРС и за удържания авансово данък върху доходите от трудови правоотношения на физическите лица. Съгласно чл. 3, ал. 3 от наредбата декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна ТД на НАП от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд ГВРС едновременно с подаване на декларация образец № 1.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 КСО (работниците и служителите по трудово правоотношение) се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл. 7, ал. 1 КСО). Данъкът, който работодателят е задължен да удържа по чл. 42 ЗДДФЛ, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан (чл. 65, ал. 11 ЗДДФЛ).
Въпрос: Заплати за месец април 2016 г. са изплатени на 28.04.2016 г. Какви са сроковете за подаване на декларация образец 1 и образец 6 с данни за осигуряване към НАП и съответно внасяне на осигурителни вноски и данък?
Отговор: От началото на 2016 г. влезе в сила важно изменение в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Две от най-често подаваните осигурителни декларации - образец 1 и образец 6, вече се изпращат от работодателите в НАП в един и същи срок. С това се целеше както улесняване на адресатите на задължението, така и по-добра събираемост на публичните задължения.
Декларация образец № 1 съдържа данни за социално, здравно осигуряване, фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (ГВРС) на осигурените лица и облагаемия доход. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от наредбата декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна ТД на НАП от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.
Декларация образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“ съдържа данни за дължимите осигурителни вноски за фондовете на Държавното обществено осигуряване, УчПФ, ДЗПО, здравното осигуряване, фонд ГВРС и за удържания авансово данък върху доходите от трудови правоотношения на физическите лица. Съгласно чл. 3, ал. 3 от наредбата декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна ТД на НАП от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд ГВРС едновременно с подаване на декларация образец № 1.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 КСО (работниците и служителите по трудово правоотношение) се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл. 7, ал. 1 КСО). Данъкът, който работодателят е задължен да удържа по чл. 42 ЗДДФЛ, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан (чл. 65, ал. 11 ЗДДФЛ).