81
Отговаря Лорета Цветкова – данъчен експерт
Въпрос: Земеделски производител (не е търговец) е регистриран по ДДС. При изготвяне на годишната данъчна декларация по чл 50 от ЗДДФЛ има ли право да избира по кой член да се облагат неговите доходи – чл. 28 или чл. 29а?
Отговор: На основание чл. 29а, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от същия закон. Във връзка с цитираната разпоредба е необходимо да се направят следните уточнения:
1. Правото на избор, регламентирано в цитираната разпоредба, може да се упражнява както от физически лица – земеделски стопани, които не са регистрирани по реда на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), така и от физически лица – земеделски стопани, които са регистрирани. Това правило обаче е в сила от 01.01.2014 г.
2. В редакцията на закона, действаща до 31.12.2013 г., физическите лица – земеделски производители, регистрирани по реда на ЗДДС, бяха задължени да се облагат с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ.
Правото на избор по чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ се упражнява с подаване на специален образец данъчна декларация, като срокът за подаването й е до 31 декември на предходната година (виж чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ). Актуалният към момента образец може да бъде намерен на страницата на Националната агенция за приходите www.nap.bg. Изключение от това правило е регламентирано в нормата на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на ЗДДФЛ, където първоначално беше предвиден по-дълъг срок за регистрираните по ЗДДС лица, а именно – 31 януари 2014 г., в случай че лицата желаеха да се облагат и за 2014 г. с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. Необходимостта от въвеждането на преходен режим специално за регистрираните по ЗДДС лица се обосновава с това, че до 31.12.2013 г. те нямаха право на избор, а задължително се облагаха с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, поради което не подаваха декларацията по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ. Тъй като правото им на избор за облагане с този данък е в сила от 01.01.2014 г., те не биха могли да го упражнят в рамките на предходната година. В тази връзка подчертавам, че избраният ред на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 се прилага за срок не по-кратък от 5 последователни данъчни години – това изрично е указано в разпоредбата на чл. 29а, ал. 3 от ЗДДФЛ.
Предвид цитираните разпоредби при облагане на доходите, придобити през 2015 г. от физическото лице в конкретния случай, са възможни следните хипотези:
Лицето е подало декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срока по § 11 от ПЗР на ЗДДФЛ (до 31.01.2014 г.), с която е заявило, че избира да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ за 2014 г. и за следващите след нея четири данъчни години (2015, 2016, 2017 и 2018 г.). В този случай лицето ще е задължено да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ в рамките на целия петгодишен период, за който се отнася подадената декларация, в т.ч. и за 2015 г.
Лицето е подало декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ до 31.12.2014 г., с която е заявило, че избира да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ за 2015 г. и за следващите след нея четири данъчни години (2016, 2017, 2018 и 2019 г.). В този случай лицето ще е задължено да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ в рамките на целия петгодишен период, за който се отнася подадената декларация, в т.ч. и за 2015 г.
В случай че физическото лице не е подавало декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ за 2015 г., то задължително се облага по общия ред, регламентиран в данъчния закон за физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (виж т. 4 по-долу). Липсва правна възможност изборът за облагане с данък върху годишната данъчна основа по ч. 28 от ЗДДФЛ за 2015 г. да се упражнява в годишната данъчна декларация.
На основание чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва:
- с 60 на сто за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност;
- с 40 на сто за доходи от дейността на физическите лица за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство (включително от продажба на произведена декоративна растителност), от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловно стопанство и от рибно стопанство.
Въпрос: Земеделски производител (не е търговец) е регистриран по ДДС. При изготвяне на годишната данъчна декларация по чл 50 от ЗДДФЛ има ли право да избира по кой член да се облагат неговите доходи – чл. 28 или чл. 29а?
Отговор: На основание чл. 29а, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от същия закон. Във връзка с цитираната разпоредба е необходимо да се направят следните уточнения:
1. Правото на избор, регламентирано в цитираната разпоредба, може да се упражнява както от физически лица – земеделски стопани, които не са регистрирани по реда на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), така и от физически лица – земеделски стопани, които са регистрирани. Това правило обаче е в сила от 01.01.2014 г.
2. В редакцията на закона, действаща до 31.12.2013 г., физическите лица – земеделски производители, регистрирани по реда на ЗДДС, бяха задължени да се облагат с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ.
Правото на избор по чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ се упражнява с подаване на специален образец данъчна декларация, като срокът за подаването й е до 31 декември на предходната година (виж чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ). Актуалният към момента образец може да бъде намерен на страницата на Националната агенция за приходите www.nap.bg. Изключение от това правило е регламентирано в нормата на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на ЗДДФЛ, където първоначално беше предвиден по-дълъг срок за регистрираните по ЗДДС лица, а именно – 31 януари 2014 г., в случай че лицата желаеха да се облагат и за 2014 г. с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. Необходимостта от въвеждането на преходен режим специално за регистрираните по ЗДДС лица се обосновава с това, че до 31.12.2013 г. те нямаха право на избор, а задължително се облагаха с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, поради което не подаваха декларацията по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ. Тъй като правото им на избор за облагане с този данък е в сила от 01.01.2014 г., те не биха могли да го упражнят в рамките на предходната година. В тази връзка подчертавам, че избраният ред на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 се прилага за срок не по-кратък от 5 последователни данъчни години – това изрично е указано в разпоредбата на чл. 29а, ал. 3 от ЗДДФЛ.
Предвид цитираните разпоредби при облагане на доходите, придобити през 2015 г. от физическото лице в конкретния случай, са възможни следните хипотези:
Лицето е подало декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срока по § 11 от ПЗР на ЗДДФЛ (до 31.01.2014 г.), с която е заявило, че избира да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ за 2014 г. и за следващите след нея четири данъчни години (2015, 2016, 2017 и 2018 г.). В този случай лицето ще е задължено да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ в рамките на целия петгодишен период, за който се отнася подадената декларация, в т.ч. и за 2015 г.
Лицето е подало декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ до 31.12.2014 г., с която е заявило, че избира да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ за 2015 г. и за следващите след нея четири данъчни години (2016, 2017, 2018 и 2019 г.). В този случай лицето ще е задължено да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ в рамките на целия петгодишен период, за който се отнася подадената декларация, в т.ч. и за 2015 г.
В случай че физическото лице не е подавало декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ за 2015 г., то задължително се облага по общия ред, регламентиран в данъчния закон за физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (виж т. 4 по-долу). Липсва правна възможност изборът за облагане с данък върху годишната данъчна основа по ч. 28 от ЗДДФЛ за 2015 г. да се упражнява в годишната данъчна декларация.
На основание чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва:
- с 60 на сто за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност;
- с 40 на сто за доходи от дейността на физическите лица за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство (включително от продажба на произведена декоративна растителност), от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловно стопанство и от рибно стопанство.
82
Данъци и счетоводство » Отпуски на държавните служители
10.02.2016, 15:27Отговаря Гошо Мушкаров - д-р по икономика
Държавен служител ползва неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 години. Има ли право да прекъсне този отпуск и от същата дата да ползва натрупалия се платен годишен отпуск? Може ли след това да ползва неплатен отпуск за детето, или губи право на него?
Държавните служители ползват платени и неплатени отпуски за бременност, раждане и отглеждане на дете по общите правила на Кодекса на труда (виж чл. 34, ал. 2 от Закона за държавния служител).
В съответствие с чл. 167а от КТ всеки от двамата родители има право да ползва по 6 месеца неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Със съгласието на единия родител другият може да ползва освен своите 6 месеца и 5 месеца от неговия неплатен отпуск за същото дете. Правото на отпуск на това основание се прекратява с навършване на 8-годишна възраст от детето, дори ако до тази дата полагащият се неплатен отпуск не е бил използван напълно.
От същите права се ползват и държавните служители осиновители.
Ползването на отпуск за отглеждане на дете по чл. 167а от КТ се прекъсва по искане на майката или бащата - с писмено заявление до работодателя. Остатъкът се ползва с ново заявление, докато детето навърши 8 години.
В конкретния случай няма пречка ползването на неплатения отпуск за отглеждане на малко дете до 8-годишна възраст да бъде прекъснато. Но следва да се отбележи, че платеният годишен отпуск трябва да се ползва по реда, предвиден в Закона за държавния служител, тоест по искане на служителя и със съгласието на органа по назначаването или на определения от него ръководител. В такива случаи органът по назначаването няма законово определено задължение непременно да разреши на служителя да ползва платен годишен отпуск или част от него.
Държавен служител ползва неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 години. Има ли право да прекъсне този отпуск и от същата дата да ползва натрупалия се платен годишен отпуск? Може ли след това да ползва неплатен отпуск за детето, или губи право на него?
Държавните служители ползват платени и неплатени отпуски за бременност, раждане и отглеждане на дете по общите правила на Кодекса на труда (виж чл. 34, ал. 2 от Закона за държавния служител).
В съответствие с чл. 167а от КТ всеки от двамата родители има право да ползва по 6 месеца неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Със съгласието на единия родител другият може да ползва освен своите 6 месеца и 5 месеца от неговия неплатен отпуск за същото дете. Правото на отпуск на това основание се прекратява с навършване на 8-годишна възраст от детето, дори ако до тази дата полагащият се неплатен отпуск не е бил използван напълно.
От същите права се ползват и държавните служители осиновители.
Ползването на отпуск за отглеждане на дете по чл. 167а от КТ се прекъсва по искане на майката или бащата - с писмено заявление до работодателя. Остатъкът се ползва с ново заявление, докато детето навърши 8 години.
В конкретния случай няма пречка ползването на неплатения отпуск за отглеждане на малко дете до 8-годишна възраст да бъде прекъснато. Но следва да се отбележи, че платеният годишен отпуск трябва да се ползва по реда, предвиден в Закона за държавния служител, тоест по искане на служителя и със съгласието на органа по назначаването или на определения от него ръководител. В такива случаи органът по назначаването няма законово определено задължение непременно да разреши на служителя да ползва платен годишен отпуск или част от него.
83
Доц. д-р Бойка Брезоева - регистриран одитор
МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове съдържа два типа правила по отношение на отчитането на сделките или представянето на финансовите отчети в чуждестранна валута. Първият тип правила се отнасят за отчитането на сделките, деноминирани в чуждестранна валута, на всяко едно предприятие (което в частност може да бъде и предприятие от група, което се консолидира) във функционалната му валута (наричано още “преоценяване”). Заложеният счетоводен подход в тези правила може да се нарече накратко “парични/непарични позиции”. При него само паричните позиции се преоценяват по заключителния курс. Непаричните позиции се преизчисляват по историческия курс или по курса на датата на преоценката по справедлива стойност или обезценката. Възникналите курсови разлики се отчитат в текущата печалба или загуба.
Вторият вид правила се отнасят за преизчисляване на финансовите отчети на предприятията (например на чуждестранни дъщерни предприятия) от функционалната им валута във валутата на представяне (която е валутата на предприятието майка, в която се изготвя консолидираният финансов отчет). Използва се подходът “активи/пасиви по заключителен курс”, тъй като всички активи или пасиви, независимо дали са парични или непарични, се преизчисляват по заключителния курс, съответно приходите и разходите - по курса на датата на възникването им (датата на сделката) или по среден курс за периода. Възникналите курсови разлики се отчитат в отделен компонент на собствения капитал (резерв от преизчисляване на чуждестранна валута).
Предприятията с трансгранични дейности може да се наложи да прилагат едновременно и двата подхода в определен момент. Такава ситуация възниква, когато някои от чуждестранните дъщерни предприятия на предприятието майка имат за функционална валута местната валута на страната, в която оперират дъщерните предприятия (в такъв случай се прилага подходът на преизчисляване “активи/пасиви по заключителен курс”), а други чуждестранни дъщерни предприятия имат функционална валута, която е и валутата на представяне на предприятието майка (прилага се подходът за преизчисляване “парични/непарични позиции”).
Различните ситуации, които изискват прилагането на съответния подход (или подходи) на преизчисляване, може да се илюстрират със следващия пример.
Пример: “АВС” АД е българско предприятие, което притежава 100% от правата на глас в дъщерно предприятие “XYZ” Ltd. Дъщерното предприятие осъществява своята дейност във Великобритания и води счетоводството си в британски лири (местната валута на страната). Възможни са следните три варианта за приложение на изискванията на МСС 21:
Вариант 1: Дъщерното дружество “XYZ” Ltd. води счетоводните си регистри в британски лири, която е и функционалната валута1 на предприятието, поради което не е необходимо да се прилагат изискванията на МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове за преизчисляване във функционалната валута1. Тъй като “АВС” АД трябва да консолидира “XYZ” Ltd. и функционалната валута на последното (британски лири) е различна от валутата на представяне в консолидирания финансов отчет (български левове), е необходимо да се спазят изискванията за преизчисляване на финансови отчети във валутата на представяне, посочени по-горе. Възникналите курсови разлики от преизчисляването се отчитат в друг всеобхватен доход (резерв от преизчисляване на чуждестранна валута).
Вариант 2: Дъщерното дружество “XYZ” Ltd. води счетоводните си регистри в британски лири, но функционалната валута на предприятието е българският лев. В такъв случай според МСС 21 английските лири са чуждестранна валута по отношение на българския лев (чуждестранна валута е всяка валута, различна от функционалната валута) и затова по отношение на отчетните позиции на “XYZ” Ltd. се прилагат изискванията на МСС 21 за преизчисляване от местната валута във функционалната валута. В този случай не се налага преизчисляване от функционалната валута във валутата на представяне, тъй като българският лев е също и валутата на представяне в консолидирания финансов отчет. Целта на преизчисляването от местната валута във функционалната валута е да се получат тези резултати, които биха били постигнати, ако дъщерното дружество водеше своето счетоводство във функционалната валута. В този случай възникналите курсови разлики се отчитат в текущата печалба или загуба.
Вариант 3: Счетоводните регистри на “XYZ” Ltd. се водят в британски лири, въпреки че функционалната валута е швейцарският франк (такава ситуация, макар и по-рядко, може да възникне, ако дъщерното дружество “XYZ” Ltd. е междинно предприятие майка, което има дейност в Швейцария). За целите на консолидирания финансов отчет се изисква преизчисляване на всички активи и пасиви, приходи и разходи от британски лири в швейцарски франкове (функционалната валута) и признаване на възникналите курсови разлики от преоценката на паричните позиции (активи и пасиви), деноминирани в швейцарски франкове. В резултат на това финансовият отчет на “XYZ” Ltd. вече е представен в швейцарски франкове. След това се прилагат изискванията за преизчисляване във валутата на представяне, като активите и пасивите се преизчисляват в български левове по заключителния курс. Възникналите курсови разлики от това преизчисляване се отчитат в друг всеобхватен доход (резерв от преизчисляване на чуждестранна валута). Курсовите разлики остават в резерва до момента на освобождаването (продажбата или ликвидацията) на чуждестранното предприятие, в който момент те се отчитат като корекция на печалбата или загубата от освобождаването.
Курсови разлики, свързани с нетна инвестиция в чуждестранна дейност
Нетната инвестиция в чуждестранна дейност е сумата, представляваща дела на отчитащото се предприятие в нетните активи на чуждестранно предприятие. Дадени парични позиции се третират като част от нетната инвестиция в чуждестранна дейност, когато са с дългосрочен характер и не се предвижда да настъпи разплащане по тях в обозримо бъдеще. С такъв характер са дългосрочни вземания, задължения или заеми от или към чуждестранната дейност, свързани с чуждестранна дейност, чието уреждане не се планира или не е вероятно да настъпи в обозримо бъдеще, но не и търговски вземания или задължения (МСС 21, пар. 15).
Парична позиция, представляваща по същество част от нетна инвестиция в чуждестранна дейност, се преизчислява във функционалната валута по заключителния курс. Възникналите курсови разлики не се признават в текущата печалба или загуба, а в отделен компонент на собствения капитал. Това е така, тъй като такива парични позиции са част от нетната инвестиция в чуждестранна дейност и затова следва да бъдат отчетени по същия начин както нетната инвестиция (МСС 21, пар. 15). Но противоречието тук е, че нетната инвестиция трябва да бъде оценена по обменния курс на датата на сделката (защото се третира като непарична позиция при прилагането на подхода “парични/непарични позиции”), а свързаните с нея вземания или задължения трябва да бъдат преизчислени по заключителния курс (защото са парични позиции). Последицата от третирането на свързаните с нетната инвестиция парични позиции да са част от нетната инвестиция би означавало, че те трябва да бъдат преизчислени по същия обменен курс както нетната инвестиция (по курса на датата на сделката). Но това няма да е последователно на изискванията за преизчисляване на паричните позиции по заключителния курс според изискването на пар. 23, буква “а” на МСС 21. Затова като компромисен вариант в МСС 21 е възприето тези парични позиции да се преизчисляват по заключителния курс, но в консолидирания финансов отчет валутните курсови разлики да не се признават в печалбата или загубата за периода, а в друг всеобхватен доход (отделен компонент на собствения капитал - резерв от преизчисляване на чуждестранна валута). Само в индивидуалните финансови отчети на предприятието майка курсовите разлики се отчитат в печалбата или загубата.
Изискванията на МСС 21 за отчитане на курсовите разлики, свързани с парични позиции, представляващи част от нетната инвестиция в чуждестранна дейност, могат да се обобщят, както следва (пар. 32 и 33):
*До момента от освобождаване от инвестицията, когато се отнасят в печалбата или загубата за периода (печалба или загуба от прекласификация).
Пример: Предприятие майка “М” притежава 100% от правата на глас в дъщерно предприятие “Д”. Функционалната валута на предприятие “М” е български лев, а на предприятие “Д” - швейцарски франк. Предприятието майка “М” предоставя заем от 10 000 швейцарски франка на предприятие “Д”, по отношение на който нито се планира, нито е вероятно да се извърши погасяване в обозримо бъдеще (дъщерното предприятие ще разполага с тази сума за неопределен период в бъдеще). Следователно тази сума може да се третира по същество като собствен капитал на дъщерното предприятие: предоставянето на заема има същия ефект както увеличение на капитала на дъщерното предприятие. Затова в консолидирания финансов отчет валутните курсови разлики, възникващи от преоценката на заема, следва да се третират, все едно че са курсови разлики от преизчисляването на собствения капитал на дъщерното предприятие.
Според МСС 21 курсовите разлики, възникващи от заема, се признават в консолидирания финансов отчет в другия всеобхватен доход независимо от вида на валутата, в която е деноминиран заемът (същото третиране се прилага и ако заемът беше в щ. долари, а не в швейцарски франкове). Но в индивидуалния финансов отчет на предприятието майка тези курсови разлики се отразяват в печалбата или загубата за периода.
___________
1 Тези изисквания бяхa разгледани в предишна статия от рубриката: паричните позиции се преизчисляват по заключителния курс, а непаричните позиции - по историческия курс или по курса на датата на преоценката/обезценката.
МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове съдържа два типа правила по отношение на отчитането на сделките или представянето на финансовите отчети в чуждестранна валута. Първият тип правила се отнасят за отчитането на сделките, деноминирани в чуждестранна валута, на всяко едно предприятие (което в частност може да бъде и предприятие от група, което се консолидира) във функционалната му валута (наричано още “преоценяване”). Заложеният счетоводен подход в тези правила може да се нарече накратко “парични/непарични позиции”. При него само паричните позиции се преоценяват по заключителния курс. Непаричните позиции се преизчисляват по историческия курс или по курса на датата на преоценката по справедлива стойност или обезценката. Възникналите курсови разлики се отчитат в текущата печалба или загуба.
Вторият вид правила се отнасят за преизчисляване на финансовите отчети на предприятията (например на чуждестранни дъщерни предприятия) от функционалната им валута във валутата на представяне (която е валутата на предприятието майка, в която се изготвя консолидираният финансов отчет). Използва се подходът “активи/пасиви по заключителен курс”, тъй като всички активи или пасиви, независимо дали са парични или непарични, се преизчисляват по заключителния курс, съответно приходите и разходите - по курса на датата на възникването им (датата на сделката) или по среден курс за периода. Възникналите курсови разлики се отчитат в отделен компонент на собствения капитал (резерв от преизчисляване на чуждестранна валута).
Предприятията с трансгранични дейности може да се наложи да прилагат едновременно и двата подхода в определен момент. Такава ситуация възниква, когато някои от чуждестранните дъщерни предприятия на предприятието майка имат за функционална валута местната валута на страната, в която оперират дъщерните предприятия (в такъв случай се прилага подходът на преизчисляване “активи/пасиви по заключителен курс”), а други чуждестранни дъщерни предприятия имат функционална валута, която е и валутата на представяне на предприятието майка (прилага се подходът за преизчисляване “парични/непарични позиции”).
Различните ситуации, които изискват прилагането на съответния подход (или подходи) на преизчисляване, може да се илюстрират със следващия пример.
Пример: “АВС” АД е българско предприятие, което притежава 100% от правата на глас в дъщерно предприятие “XYZ” Ltd. Дъщерното предприятие осъществява своята дейност във Великобритания и води счетоводството си в британски лири (местната валута на страната). Възможни са следните три варианта за приложение на изискванията на МСС 21:
Вариант 1: Дъщерното дружество “XYZ” Ltd. води счетоводните си регистри в британски лири, която е и функционалната валута1 на предприятието, поради което не е необходимо да се прилагат изискванията на МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове за преизчисляване във функционалната валута1. Тъй като “АВС” АД трябва да консолидира “XYZ” Ltd. и функционалната валута на последното (британски лири) е различна от валутата на представяне в консолидирания финансов отчет (български левове), е необходимо да се спазят изискванията за преизчисляване на финансови отчети във валутата на представяне, посочени по-горе. Възникналите курсови разлики от преизчисляването се отчитат в друг всеобхватен доход (резерв от преизчисляване на чуждестранна валута).
Вариант 2: Дъщерното дружество “XYZ” Ltd. води счетоводните си регистри в британски лири, но функционалната валута на предприятието е българският лев. В такъв случай според МСС 21 английските лири са чуждестранна валута по отношение на българския лев (чуждестранна валута е всяка валута, различна от функционалната валута) и затова по отношение на отчетните позиции на “XYZ” Ltd. се прилагат изискванията на МСС 21 за преизчисляване от местната валута във функционалната валута. В този случай не се налага преизчисляване от функционалната валута във валутата на представяне, тъй като българският лев е също и валутата на представяне в консолидирания финансов отчет. Целта на преизчисляването от местната валута във функционалната валута е да се получат тези резултати, които биха били постигнати, ако дъщерното дружество водеше своето счетоводство във функционалната валута. В този случай възникналите курсови разлики се отчитат в текущата печалба или загуба.
Вариант 3: Счетоводните регистри на “XYZ” Ltd. се водят в британски лири, въпреки че функционалната валута е швейцарският франк (такава ситуация, макар и по-рядко, може да възникне, ако дъщерното дружество “XYZ” Ltd. е междинно предприятие майка, което има дейност в Швейцария). За целите на консолидирания финансов отчет се изисква преизчисляване на всички активи и пасиви, приходи и разходи от британски лири в швейцарски франкове (функционалната валута) и признаване на възникналите курсови разлики от преоценката на паричните позиции (активи и пасиви), деноминирани в швейцарски франкове. В резултат на това финансовият отчет на “XYZ” Ltd. вече е представен в швейцарски франкове. След това се прилагат изискванията за преизчисляване във валутата на представяне, като активите и пасивите се преизчисляват в български левове по заключителния курс. Възникналите курсови разлики от това преизчисляване се отчитат в друг всеобхватен доход (резерв от преизчисляване на чуждестранна валута). Курсовите разлики остават в резерва до момента на освобождаването (продажбата или ликвидацията) на чуждестранното предприятие, в който момент те се отчитат като корекция на печалбата или загубата от освобождаването.
| Местна валута начуждестранното предприятие | Функционална валута на чуждестранното предприятие | Валута на представяне на предприятието майка (инвеститора) | Подход на преизчисляване | Валутни курсови разлики |
| 1. Британска лира | Британска лира | Български лев | Преизчисляване във валутата на представяне на всички активи и пасиви по заключителния курс | Друг всеобхватен доход и резерв от преизчисляване на чуждестранна валута |
| 2. Британска лира | Български лев | Български лев | Преизчисляване във функционалната валута (която е и валутата на представяне) по заключителния курс на всички парични позиции | Текуща печалба или загуба |
| 3. Британска лира | Швейцарски франк | Български лев | 1. Преизчисляване във функционалната валута (швейцарски франк). 2. Преизчисляване във валутата на представяне (български лев) | 1. Текуща печалба или загуба 2. Друг всеобхватен доход и резерв от преизчисляване на чуждестранна валута |
Курсови разлики, свързани с нетна инвестиция в чуждестранна дейност
Нетната инвестиция в чуждестранна дейност е сумата, представляваща дела на отчитащото се предприятие в нетните активи на чуждестранно предприятие. Дадени парични позиции се третират като част от нетната инвестиция в чуждестранна дейност, когато са с дългосрочен характер и не се предвижда да настъпи разплащане по тях в обозримо бъдеще. С такъв характер са дългосрочни вземания, задължения или заеми от или към чуждестранната дейност, свързани с чуждестранна дейност, чието уреждане не се планира или не е вероятно да настъпи в обозримо бъдеще, но не и търговски вземания или задължения (МСС 21, пар. 15).
Парична позиция, представляваща по същество част от нетна инвестиция в чуждестранна дейност, се преизчислява във функционалната валута по заключителния курс. Възникналите курсови разлики не се признават в текущата печалба или загуба, а в отделен компонент на собствения капитал. Това е така, тъй като такива парични позиции са част от нетната инвестиция в чуждестранна дейност и затова следва да бъдат отчетени по същия начин както нетната инвестиция (МСС 21, пар. 15). Но противоречието тук е, че нетната инвестиция трябва да бъде оценена по обменния курс на датата на сделката (защото се третира като непарична позиция при прилагането на подхода “парични/непарични позиции”), а свързаните с нея вземания или задължения трябва да бъдат преизчислени по заключителния курс (защото са парични позиции). Последицата от третирането на свързаните с нетната инвестиция парични позиции да са част от нетната инвестиция би означавало, че те трябва да бъдат преизчислени по същия обменен курс както нетната инвестиция (по курса на датата на сделката). Но това няма да е последователно на изискванията за преизчисляване на паричните позиции по заключителния курс според изискването на пар. 23, буква “а” на МСС 21. Затова като компромисен вариант в МСС 21 е възприето тези парични позиции да се преизчисляват по заключителния курс, но в консолидирания финансов отчет валутните курсови разлики да не се признават в печалбата или загубата за периода, а в друг всеобхватен доход (отделен компонент на собствения капитал - резерв от преизчисляване на чуждестранна валута). Само в индивидуалните финансови отчети на предприятието майка курсовите разлики се отчитат в печалбата или загубата.
Изискванията на МСС 21 за отчитане на курсовите разлики, свързани с парични позиции, представляващи част от нетната инвестиция в чуждестранна дейност, могат да се обобщят, както следва (пар. 32 и 33):
| Отчитане на курсовите разлики в: | ||
| Паричната позиция е | Консолидирания финансов отчет | Индивидуалния финансов отчет |
| Във функционална валута на отчитащото се предприятие, на чуждестранната дейност или всяка друга валута | Другия всеобхватен доход (отделен компонент на собствения капитал – резерв от преизчисляване на чуждестранна валута)* | Печалбата или загубата за периода |
*До момента от освобождаване от инвестицията, когато се отнасят в печалбата или загубата за периода (печалба или загуба от прекласификация).
Пример: Предприятие майка “М” притежава 100% от правата на глас в дъщерно предприятие “Д”. Функционалната валута на предприятие “М” е български лев, а на предприятие “Д” - швейцарски франк. Предприятието майка “М” предоставя заем от 10 000 швейцарски франка на предприятие “Д”, по отношение на който нито се планира, нито е вероятно да се извърши погасяване в обозримо бъдеще (дъщерното предприятие ще разполага с тази сума за неопределен период в бъдеще). Следователно тази сума може да се третира по същество като собствен капитал на дъщерното предприятие: предоставянето на заема има същия ефект както увеличение на капитала на дъщерното предприятие. Затова в консолидирания финансов отчет валутните курсови разлики, възникващи от преоценката на заема, следва да се третират, все едно че са курсови разлики от преизчисляването на собствения капитал на дъщерното предприятие.
Според МСС 21 курсовите разлики, възникващи от заема, се признават в консолидирания финансов отчет в другия всеобхватен доход независимо от вида на валутата, в която е деноминиран заемът (същото третиране се прилага и ако заемът беше в щ. долари, а не в швейцарски франкове). Но в индивидуалния финансов отчет на предприятието майка тези курсови разлики се отразяват в печалбата или загубата за периода.
___________
1 Тези изисквания бяхa разгледани в предишна статия от рубриката: паричните позиции се преизчисляват по заключителния курс, а непаричните позиции - по историческия курс или по курса на датата на преоценката/обезценката.
84
Данъци и счетоводство » Корекция на дублирана декларация образец 6
21.01.2016, 13:41Отговаря Аспасия Петкова – експерт по осигуряване
Въпрос: Физическо лице едноличен търговец има дублирана декларация образец 6 за 2007 година. През годините молбите за корекция на декларацията са отхвърляни поради липса на осигурителна история. Молбата за осигурителната история се забави доста, при което ме накараха да пусна нова. След изготвянето на осигурителната история подадохме молба за корекция на декларация 6 за 2007 (това става 2014 година), след което получихме отказ поради изтичане на 5-годишния давностен срок. През годините на база на дублираната декларация и съответно наличието на задължения са образувани изпълнителни производства, с което давностният срок е прекъсван. Има ли правно основание за оспорване на така написания протокол? Вината на НАП започва от самото подаване на декларация 6 за 2007 година - дублирането е по тяхна вина. Как следва да третира НОИ въпросния казус, след като НАП приема осигурителните задължения за окончателно установени - следва ли да завери осигурителната книжка на двойния размер на осигурителните вноски?
Отговор: След като НАП са приели, че това са окончателно установените осигурителните задължения, аз не мога да предположа на какво основание те вземат такова решение. Все пак осигурителният доход трябва да отговаря на действителния. Ако е така, както те са преценили, всяко лице може да си подава колкото иска декларации обр. 6, да си декларира задължения за осигурителни вноски и този осигурителен доход да му служи за осигурителните му права – пенсия, парични обезщетения и др., и това да се признае за осигурителен доход за пенсия, което няма да отговаря на действителният осигурителен доход, който законът е разпоредил как се определя. След като декларации обр. 6 се дублират, би трябвало да се коригират и декларации обр. 1 и информацията в декларация обр. 6 да отговаря на информацията в декларацията обр. 1. Това означава, че ще има разминаване със счетоводните документи, с действителните приходи и разходи, с определяне на окончателния размер на осигурителния доход. Според мен не е редно да се узакони една грешка. От въпроса не е ясно кога за пръв път е сигнализиран НАП за грешката и дали това е преди изтичане на 5-годишния давностен срок.
Считам, че трябва да се обърнете към контролните органи на НОИ за заверка на осигурителната книжка. Да им обясните ситуацията, да им покажете документите. Те трябва да преценят, че има дублиране на данни и да откажат заверка на осигурителната книжка върху двоен осигурителен доход. Може би ще е необходимо да се извърши проверка или ревизия и независимо че е изтекъл 5-годишният давностен срок, НАП трябва да се произнесат по същество за естеството на двойното задължение.
Първо се обърнете към контролните органи на НОИ за уточняване на невярната информация, която се съхранява в НАП. НОИ може да ви накара да промените информацията, подавана в декларация обр. 1, след като НАП решават, че задълженията са ви в двоен размер. Но и тази промяна няма да отговаря на действителната ситуация.
Въпрос: Физическо лице едноличен търговец има дублирана декларация образец 6 за 2007 година. През годините молбите за корекция на декларацията са отхвърляни поради липса на осигурителна история. Молбата за осигурителната история се забави доста, при което ме накараха да пусна нова. След изготвянето на осигурителната история подадохме молба за корекция на декларация 6 за 2007 (това става 2014 година), след което получихме отказ поради изтичане на 5-годишния давностен срок. През годините на база на дублираната декларация и съответно наличието на задължения са образувани изпълнителни производства, с което давностният срок е прекъсван. Има ли правно основание за оспорване на така написания протокол? Вината на НАП започва от самото подаване на декларация 6 за 2007 година - дублирането е по тяхна вина. Как следва да третира НОИ въпросния казус, след като НАП приема осигурителните задължения за окончателно установени - следва ли да завери осигурителната книжка на двойния размер на осигурителните вноски?
Отговор: След като НАП са приели, че това са окончателно установените осигурителните задължения, аз не мога да предположа на какво основание те вземат такова решение. Все пак осигурителният доход трябва да отговаря на действителния. Ако е така, както те са преценили, всяко лице може да си подава колкото иска декларации обр. 6, да си декларира задължения за осигурителни вноски и този осигурителен доход да му служи за осигурителните му права – пенсия, парични обезщетения и др., и това да се признае за осигурителен доход за пенсия, което няма да отговаря на действителният осигурителен доход, който законът е разпоредил как се определя. След като декларации обр. 6 се дублират, би трябвало да се коригират и декларации обр. 1 и информацията в декларация обр. 6 да отговаря на информацията в декларацията обр. 1. Това означава, че ще има разминаване със счетоводните документи, с действителните приходи и разходи, с определяне на окончателния размер на осигурителния доход. Според мен не е редно да се узакони една грешка. От въпроса не е ясно кога за пръв път е сигнализиран НАП за грешката и дали това е преди изтичане на 5-годишния давностен срок.
Считам, че трябва да се обърнете към контролните органи на НОИ за заверка на осигурителната книжка. Да им обясните ситуацията, да им покажете документите. Те трябва да преценят, че има дублиране на данни и да откажат заверка на осигурителната книжка върху двоен осигурителен доход. Може би ще е необходимо да се извърши проверка или ревизия и независимо че е изтекъл 5-годишният давностен срок, НАП трябва да се произнесат по същество за естеството на двойното задължение.
Първо се обърнете към контролните органи на НОИ за уточняване на невярната информация, която се съхранява в НАП. НОИ може да ви накара да промените информацията, подавана в декларация обр. 1, след като НАП решават, че задълженията са ви в двоен размер. Но и тази промяна няма да отговаря на действителната ситуация.
85
Отговаря Нели Вангелова - държавен експерт по осигуряването в НОИ
Дете, родено на 30 май 2014 г., е прието в детска ясла, записано е и трябва да постъпи в яслата на 1 септември 2015 г. Майката, която е в отпуск за отглеждане на дете и получава обезщетение от средствата на ДОО, отлага постъпването на детето в заведението за 12 октомври 2015 г. Откога се счита настанено детето в яслата с оглед уведомяване на осигурителя и НОИ за това обстоятелство и има ли право майката на парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението за майчинство?
В разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е записано, че паричното обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишната му възраст не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, включително и в детска ясла. Аналогична е и разпоредбата на чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, според която, когато детето бъде настанено в детско заведение, включително детска ясла, отпускът на майката за отглеждането му се прекратява.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО) при промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, осигурените лица представят на осигурителите си декларация по образец съгласно приложение № 12 към наредбата и съответните доказателства към нея, в случай че има такива, в срок до 3 работни дни от промяната. Осигурителите са длъжни също в срок до 3 работни дни от получаването й да представят декларацията за промяна в обстоятелствата в съответното териториално поделение (ТП) на НОИ, за да се прекрати изплащането на обезщетението.
Важно е да се знае, че детето се счита за настанено в детското заведение от датата на действителното му постъпване в заведението (в конкретния случай - 12 октомври 2015 г.). Не се считат за настанени в детски заведения децата, които са записани и за които се плаща такса, без те действително да са постъпили в заведението. В случая, тъй като детето постъпва в детската ясла на 12 октомври 2015 г., майката трябва да уведоми работодателя си с декларация за промяна в обстоятелствата в срок до 15 октомври 2016 г.
По смисъла на чл. 54, ал. 1 от КСО, ако майката не ползва отпуска за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст или прекъсне неговото ползване, тя има право да получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко дете (за 2015 г. 50 на сто от 340 лв.). За изплащане на обезщетението майката следва да подаде пред осигурителя си заявление-декларация, приложение № 4 към НИИПОПДОО, а той да я представи в съответното ТП на НОИ по реда на наредбата. В конкретния случай правото на обезщетение по чл. 54, ал. 1 от КСО е от 12 октомври 2015 г. до 30 май 2016 г.
Дете, родено на 30 май 2014 г., е прието в детска ясла, записано е и трябва да постъпи в яслата на 1 септември 2015 г. Майката, която е в отпуск за отглеждане на дете и получава обезщетение от средствата на ДОО, отлага постъпването на детето в заведението за 12 октомври 2015 г. Откога се счита настанено детето в яслата с оглед уведомяване на осигурителя и НОИ за това обстоятелство и има ли право майката на парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението за майчинство?
В разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е записано, че паричното обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишната му възраст не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, включително и в детска ясла. Аналогична е и разпоредбата на чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, според която, когато детето бъде настанено в детско заведение, включително детска ясла, отпускът на майката за отглеждането му се прекратява.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО) при промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, осигурените лица представят на осигурителите си декларация по образец съгласно приложение № 12 към наредбата и съответните доказателства към нея, в случай че има такива, в срок до 3 работни дни от промяната. Осигурителите са длъжни също в срок до 3 работни дни от получаването й да представят декларацията за промяна в обстоятелствата в съответното териториално поделение (ТП) на НОИ, за да се прекрати изплащането на обезщетението.
Важно е да се знае, че детето се счита за настанено в детското заведение от датата на действителното му постъпване в заведението (в конкретния случай - 12 октомври 2015 г.). Не се считат за настанени в детски заведения децата, които са записани и за които се плаща такса, без те действително да са постъпили в заведението. В случая, тъй като детето постъпва в детската ясла на 12 октомври 2015 г., майката трябва да уведоми работодателя си с декларация за промяна в обстоятелствата в срок до 15 октомври 2016 г.
По смисъла на чл. 54, ал. 1 от КСО, ако майката не ползва отпуска за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст или прекъсне неговото ползване, тя има право да получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на малко дете (за 2015 г. 50 на сто от 340 лв.). За изплащане на обезщетението майката следва да подаде пред осигурителя си заявление-декларация, приложение № 4 към НИИПОПДОО, а той да я представи в съответното ТП на НОИ по реда на наредбата. В конкретния случай правото на обезщетение по чл. 54, ал. 1 от КСО е от 12 октомври 2015 г. до 30 май 2016 г.
86
Данъци и счетоводство » Отчитане продажбата на стоки на консигнация
03.12.2015, 10:22Отговаря Иван Симов - регистриран одитор
В книжарница се продават учебници втора употреба на консигнация, предоставяни от физически лица. Книжарницата е регистрирана по ЗДДС. Какво е счетоводното отчитане на тази консигнация, вкл. и в дневниците по ЗДДС? Какви документи трябва да се издадат на физическите лица за получените от тях суми след продажбата на учебниците? Какви са ангажиментите на фирмата и на физическите лица във връзка с облагането на доходите от продажба на консигнация?
Предоставените от физическите лица учебници на консигнация следва да оформяте с договор и протокол. При продажбата на учебник, предоставен на консигнация, вие издавате фискален бон на третото лице, който фискален бон по презумпция се включва в дневника ви за продажбите. Тази продажба се оформя счетоводно като класическа продажба:
Дт с/ки за Парични средства
Кт с/ки за Приходи от стоки (на консигнация)
Кт с/ка за ДДС при продажбите
След осъществената продажба от ваша страна физическото лице, което ви е предоставило учебник, следва да ви издаде документ, който съдържа реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството, а именно: наименование на документа, номер и дата на документа, предмет и стойностно изражение на стопанската операция, име, фамилия, ЕГН и подпис на съставителя. Този документ, издаден от физическото лице, който може да се нарече например “разписка” или по друг начин, не се включва в дневника за покупките. Въз основа на този документ вие следва да признаете разход във връзка с продадения от вас учебник:
Дт с/ки за Други разходи (разходи за стоки на консигнация)
Кт с/ки за парични средства
Необходимо е да се обърне внимание, че вашата продажна цена трябва да се формира по следния начин: (покупна цена + вашата печалба) + (покупна цена + вашата печалба) х 20% ДДС.
За двете страни по сделката не съществуват задължения във връзка с облагането на дохода на физическото лице от продажбата на учебник. Това е така, тъй като съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ доходът от продажба или замяна на движимо имущество попада в обхвата на необлагаемите доходи. Същите доходи не подлежат и на деклариране.
В книжарница се продават учебници втора употреба на консигнация, предоставяни от физически лица. Книжарницата е регистрирана по ЗДДС. Какво е счетоводното отчитане на тази консигнация, вкл. и в дневниците по ЗДДС? Какви документи трябва да се издадат на физическите лица за получените от тях суми след продажбата на учебниците? Какви са ангажиментите на фирмата и на физическите лица във връзка с облагането на доходите от продажба на консигнация?
Предоставените от физическите лица учебници на консигнация следва да оформяте с договор и протокол. При продажбата на учебник, предоставен на консигнация, вие издавате фискален бон на третото лице, който фискален бон по презумпция се включва в дневника ви за продажбите. Тази продажба се оформя счетоводно като класическа продажба:
Дт с/ки за Парични средства
Кт с/ки за Приходи от стоки (на консигнация)
Кт с/ка за ДДС при продажбите
След осъществената продажба от ваша страна физическото лице, което ви е предоставило учебник, следва да ви издаде документ, който съдържа реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството, а именно: наименование на документа, номер и дата на документа, предмет и стойностно изражение на стопанската операция, име, фамилия, ЕГН и подпис на съставителя. Този документ, издаден от физическото лице, който може да се нарече например “разписка” или по друг начин, не се включва в дневника за покупките. Въз основа на този документ вие следва да признаете разход във връзка с продадения от вас учебник:
Дт с/ки за Други разходи (разходи за стоки на консигнация)
Кт с/ки за парични средства
Необходимо е да се обърне внимание, че вашата продажна цена трябва да се формира по следния начин: (покупна цена + вашата печалба) + (покупна цена + вашата печалба) х 20% ДДС.
За двете страни по сделката не съществуват задължения във връзка с облагането на дохода на физическото лице от продажбата на учебник. Това е така, тъй като съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ доходът от продажба или замяна на движимо имущество попада в обхвата на необлагаемите доходи. Същите доходи не подлежат и на деклариране.
87
Данъци и счетоводство » Дисциплинарна власт при налагане на дисциплинарни наказания
26.11.2015, 11:25Нина Манолова– адвокат
Въпросите, които поставя дисциплинарното производство, могат да бъдат разделени на две групи:
1. Предварителни общи въпроси на дисциплинарното производство.
2. Фази, през които протича дисциплинарното производство.
1. Предварителните общи въпроси на дисциплинарното производство се отнасят до:
а. органите, които налагат дисциплинарните наказания, и
б. сроковете за налагане на дисциплинарните наказания.
Органите, които налагат дисциплинарните наказания, или дисциплинарно наказващите органи, са работодателят или друг орган, оправомощен за това от закона. Нормално и в далеч преобладаващия брой случаи дисциплинарните наказания се налагат от работодателя. Това е правилото. Работодателят е дисциплинарно наказващият орган за работниците и служителите, с които е в трудови правоотношения. Налагането на дисциплинарното наказание е основна проява на неговата дисциплинарна власт като съставна част от работодателската му власт. Дисциплинарната власт като съвкупност от правомощия за налагане на дисциплинарни наказания поначало принадлежи на работодателя. Тя е елемент от съдържанието на трудовото правоотношение. Работодателят на общо основание може да прехвърли тази власт на ръководител, назначен да управлява делата на предприятието му. „Кодексът на труда (КТ) не предвижда възможност работодателят да делегира правомощия на други лица или органи, които да упражняват правата и задълженията му по трудовия договор. Само дисциплинарната власт може да се предостави по силата на изрично упълномощаване, и то в определени от работодателя граници” (Решение № 1935 от 13. 01. 2001 г. на ВКС по гр.д. № 562/2000 г., III г.о.).
Работодателят може да прехвърли предоставената му от закона дисциплинарна власт и в непълен обем – само за определени видове наказания (Решение № 492 от 2001 г. по гр.д. 1935 от 2001 г., III г.о. ВКС). Но дори когато е прехвърлил дисциплинарната си власт в пълния й обем, ако работодателят е физическо лице, властта на двамата (с упълномощения) съществува паралелно. Това означава, че работодателят всякога може да я упражни независимо от упълномощения от него ръководител.
Работодателят, чиято е дисциплинарната власт може да възложи налагането на дисциплинарното наказание на определено от него лице. В този случай това е лицето, което трябва да осъществи цялостната процедура, включително да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства (Решение № 66 от 03.04.2014 г. по гр.д. № 3413/2013 г., III г.о.).
Съгласно цитираната в предходното изречение решение възможност прекият ръководител да изиска обясненията по чл. 193, ал. 1 от КТ, същата може да се реализира и без нарочна делегация. В този случай прекият ръководител действа не в качеството на носител на дисциплинарна власт, а на лице, което извършва фактически действия по събирането и предаването на обясненията. Оценката им принадлежи на работодателя, чието е правомощието да реши дали е извършено или не дисциплинарно нарушение, дали нарушителят може и трябва да бъде санкциониран в предвидения от закона срок и какво наказание да му се наложи, за да има съразмерност с тежестта на нарушението. В този случай от съществено значение за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание е обстоятелството обясненията на работника или служителя да са стигнали до работодателя и той да се е запознал с тях, за да се гарантира законовото изискване работникът или служителят да упражни надлежно правото си на защите.
В случаите, когато се касае до отделна структурна единица в предприятието, която се ръководи от специално назначен представител на работодателя, в длъжностната характеристика на когото е предвидено правомощието да назначава и освобождава работници и служители е налице надлежна делегация чрез упълномощаване и на дисциплинарната власт на работодателя. В тази хипотеза друго упълномощаване за дисциплинарната власт на работодателя не се изисква, за да се осъществи изискването на чл. 192, ал. 1, предл. 2 от КТ (Решение № 167 от 07.07.2014 г. по гр.д. № 7121/2013 г., III г.о. ВКС).
Делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудово правоотношение е допустимо и извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ (Тълкувателно решение № 6/11.01.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. ОСГК ВКС). Такова е и Решение № 118 от 22.07.2013 г. по гр.д. № 837/2012 г., IV г.о. ВКС.
В друго свое решение № 852 от 01.09.1999 г. по гр.д. № 1030/98 г., III г.о., ВКС постановява, че изпълнителният директор не е работодател, а законен представител на работодателя, оправомощен като такъв да упражнява дисциплинарна власт. Настъпилата по надлежния ред промяна в изпълнителния директор на едноличното акционерно дружество не представлява промяна на работодателя, с когото е сключен трудовият договор.
Субектът на дисциплинарната власт може да я предостави изцяло или частично и на други длъжностни лица (негови заместници, непосредствени ръководители).
Предоставянето на цялата дисциплинарна власт произтича от общата формулировка в чл. 192, ал. 1 КТ, според която дисциплинарните наказания (всичките, а не само някои от тях) се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции. Следователно обемът на дисциплинарната власт се определя от упълномощаването, без да има ограничения в упълномощаването с оглед обема на дисциплинарната власт. Упълномощаването е еднократно, нo общо за неопределен брой случаи и има действие до оттеглянето му. Не е необходимо упълномощаване за всеки отделен случай. С Определение № 451 от 2012 г., III г.о., ВКС приема, че общото упълномощаване с дисциплинарна власт има действие и когато дисциплинарната власт е упражнена от упълномощителя през врема на отпуск по майчинство. Според това определение ползването на отпуск не забранява на упълномощения да упражнява предоставената му дисциплинарна власт. Когато едно лице е упълномощено да замества титуляря в негово отсъствие, това лице упражнява цялата негова власт, включително и дисциплинарната, без да е необходимо нарочно упълномощаване за упражняване и на дисциплинарната власт (в този смисъл са Определение № 451 от 2012 г., III г.о., ВКС, Определение № 853 от 2012 г. IV г.о. ВКС).
В зависимост от отношенията между работодателя и пълномощника може да има преупълномощаване с дисциплинарна власт. Преупълномощаването е допустимо всякога, доколкото в закона или в отношенията между страните (упълномощител и упълномощен) не е установено друго.
В заключение ще подчертаем, че преди налагане на дисцплинарно наказание трябва да се имат предвид нормите на чл. 193, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Алинея 1 на чл. 193 КТ вменява в задължение на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Ако работодателят не изпълни това свое задължение, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество (ал. 2 на чл. 193 КТ). В този смисъл е и Решение № 360 от 11.05.1998 г., III г.о., ВКС.
Въпросите, които поставя дисциплинарното производство, могат да бъдат разделени на две групи:
1. Предварителни общи въпроси на дисциплинарното производство.
2. Фази, през които протича дисциплинарното производство.
1. Предварителните общи въпроси на дисциплинарното производство се отнасят до:
а. органите, които налагат дисциплинарните наказания, и
б. сроковете за налагане на дисциплинарните наказания.
Органите, които налагат дисциплинарните наказания, или дисциплинарно наказващите органи, са работодателят или друг орган, оправомощен за това от закона. Нормално и в далеч преобладаващия брой случаи дисциплинарните наказания се налагат от работодателя. Това е правилото. Работодателят е дисциплинарно наказващият орган за работниците и служителите, с които е в трудови правоотношения. Налагането на дисциплинарното наказание е основна проява на неговата дисциплинарна власт като съставна част от работодателската му власт. Дисциплинарната власт като съвкупност от правомощия за налагане на дисциплинарни наказания поначало принадлежи на работодателя. Тя е елемент от съдържанието на трудовото правоотношение. Работодателят на общо основание може да прехвърли тази власт на ръководител, назначен да управлява делата на предприятието му. „Кодексът на труда (КТ) не предвижда възможност работодателят да делегира правомощия на други лица или органи, които да упражняват правата и задълженията му по трудовия договор. Само дисциплинарната власт може да се предостави по силата на изрично упълномощаване, и то в определени от работодателя граници” (Решение № 1935 от 13. 01. 2001 г. на ВКС по гр.д. № 562/2000 г., III г.о.).
Работодателят може да прехвърли предоставената му от закона дисциплинарна власт и в непълен обем – само за определени видове наказания (Решение № 492 от 2001 г. по гр.д. 1935 от 2001 г., III г.о. ВКС). Но дори когато е прехвърлил дисциплинарната си власт в пълния й обем, ако работодателят е физическо лице, властта на двамата (с упълномощения) съществува паралелно. Това означава, че работодателят всякога може да я упражни независимо от упълномощения от него ръководител.
Работодателят, чиято е дисциплинарната власт може да възложи налагането на дисциплинарното наказание на определено от него лице. В този случай това е лицето, което трябва да осъществи цялостната процедура, включително да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства (Решение № 66 от 03.04.2014 г. по гр.д. № 3413/2013 г., III г.о.).
Съгласно цитираната в предходното изречение решение възможност прекият ръководител да изиска обясненията по чл. 193, ал. 1 от КТ, същата може да се реализира и без нарочна делегация. В този случай прекият ръководител действа не в качеството на носител на дисциплинарна власт, а на лице, което извършва фактически действия по събирането и предаването на обясненията. Оценката им принадлежи на работодателя, чието е правомощието да реши дали е извършено или не дисциплинарно нарушение, дали нарушителят може и трябва да бъде санкциониран в предвидения от закона срок и какво наказание да му се наложи, за да има съразмерност с тежестта на нарушението. В този случай от съществено значение за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание е обстоятелството обясненията на работника или служителя да са стигнали до работодателя и той да се е запознал с тях, за да се гарантира законовото изискване работникът или служителят да упражни надлежно правото си на защите.
В случаите, когато се касае до отделна структурна единица в предприятието, която се ръководи от специално назначен представител на работодателя, в длъжностната характеристика на когото е предвидено правомощието да назначава и освобождава работници и служители е налице надлежна делегация чрез упълномощаване и на дисциплинарната власт на работодателя. В тази хипотеза друго упълномощаване за дисциплинарната власт на работодателя не се изисква, за да се осъществи изискването на чл. 192, ал. 1, предл. 2 от КТ (Решение № 167 от 07.07.2014 г. по гр.д. № 7121/2013 г., III г.о. ВКС).
Делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудово правоотношение е допустимо и извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ (Тълкувателно решение № 6/11.01.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. ОСГК ВКС). Такова е и Решение № 118 от 22.07.2013 г. по гр.д. № 837/2012 г., IV г.о. ВКС.
В друго свое решение № 852 от 01.09.1999 г. по гр.д. № 1030/98 г., III г.о., ВКС постановява, че изпълнителният директор не е работодател, а законен представител на работодателя, оправомощен като такъв да упражнява дисциплинарна власт. Настъпилата по надлежния ред промяна в изпълнителния директор на едноличното акционерно дружество не представлява промяна на работодателя, с когото е сключен трудовият договор.
Субектът на дисциплинарната власт може да я предостави изцяло или частично и на други длъжностни лица (негови заместници, непосредствени ръководители).
Предоставянето на цялата дисциплинарна власт произтича от общата формулировка в чл. 192, ал. 1 КТ, според която дисциплинарните наказания (всичките, а не само някои от тях) се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции. Следователно обемът на дисциплинарната власт се определя от упълномощаването, без да има ограничения в упълномощаването с оглед обема на дисциплинарната власт. Упълномощаването е еднократно, нo общо за неопределен брой случаи и има действие до оттеглянето му. Не е необходимо упълномощаване за всеки отделен случай. С Определение № 451 от 2012 г., III г.о., ВКС приема, че общото упълномощаване с дисциплинарна власт има действие и когато дисциплинарната власт е упражнена от упълномощителя през врема на отпуск по майчинство. Според това определение ползването на отпуск не забранява на упълномощения да упражнява предоставената му дисциплинарна власт. Когато едно лице е упълномощено да замества титуляря в негово отсъствие, това лице упражнява цялата негова власт, включително и дисциплинарната, без да е необходимо нарочно упълномощаване за упражняване и на дисциплинарната власт (в този смисъл са Определение № 451 от 2012 г., III г.о., ВКС, Определение № 853 от 2012 г. IV г.о. ВКС).
В зависимост от отношенията между работодателя и пълномощника може да има преупълномощаване с дисциплинарна власт. Преупълномощаването е допустимо всякога, доколкото в закона или в отношенията между страните (упълномощител и упълномощен) не е установено друго.
В заключение ще подчертаем, че преди налагане на дисцплинарно наказание трябва да се имат предвид нормите на чл. 193, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Алинея 1 на чл. 193 КТ вменява в задължение на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Ако работодателят не изпълни това свое задължение, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество (ал. 2 на чл. 193 КТ). В този смисъл е и Решение № 360 от 11.05.1998 г., III г.о., ВКС.
88
Данъци и счетоводство » Вписване на данни в трудовата книжка
05.11.2015, 13:38Отговаря Гошо Мушкаров - д-р по икономика
Как се отразява в трудовата книжка преминаването от срочен към безсрочен трудов договор с допълнително споразумение?
В трудовата книжка се вписват данни за обстоятелствата и условията по трудовото правоотношение, посочени в чл. в чл. 349, ал. 1 от КТ и чл. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. В изчерпателно изброените показатели не е предвидено да се вписва основанието за промяна на вида на договора. Но в т. 8 от посочената разпоредба на КТ е предвидено в трудовата книжка да се впише датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от КТ). Тези основания са различни за различните видове трудови договори, поради което в трудовата книжка би следвало да се впише датата и основанието за промяна на вида на трудовия договор.
Как се отразява в трудовата книжка преминаването от срочен към безсрочен трудов договор с допълнително споразумение?
В трудовата книжка се вписват данни за обстоятелствата и условията по трудовото правоотношение, посочени в чл. в чл. 349, ал. 1 от КТ и чл. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. В изчерпателно изброените показатели не е предвидено да се вписва основанието за промяна на вида на договора. Но в т. 8 от посочената разпоредба на КТ е предвидено в трудовата книжка да се впише датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от КТ). Тези основания са различни за различните видове трудови договори, поради което в трудовата книжка би следвало да се впише датата и основанието за промяна на вида на трудовия договор.
89
Отговаря Лиляна Панева - данъчен консултант
Регистрирано по ЗДДС българско дружество има сключени дистрибуторски договори с фирми от ЕС (Австрия и Словакия), от които получава парични суми - бонус за реализиран оборот с доставяните от тях стоки. В договорите за дистрибуция липсват изрични клаузи относно формирането и изплащането на бонуса. Австрийската фирма документира бонуса с анекс към договора и с кредит нота, а словашката - с превод по сметка и с план-сметка за определяне размера на преведената сума.
Кой от двата варианта за документиране на бонусите е по-правилен и как при посочените обстоятелства следва да се документират и отразят в данъчните регистри получените вече по посочения начин бонуси?
1. Кой от двата варианта за документиране е по-правилен?
При посочените обстоятелства българското дружество получава търговска отстъпка за реализиран оборот под формата на паричен бонус във връзка с доставки на стоки от ВОТ. Придобиването на тези стоки от страна на дружеството представлява ВОП и съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗДДС данъкът за тях е изискуем от него. Следователно при придобиването на всяка една от доставките, с които е реализирало въпросния оборот, дружеството е следвало да си самоначисли данък за придобиването с протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, данните от който да се отразят в данъчните регистри и в справката декларация за съответния данъчен период.
По силата на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа на придобиванията му се определя по реда на чл. 26 от закона. На основание ал. 2 на този член тя се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
При получаването на бонусите обаче за дружеството възниква хипотезата на чл. 25, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, в съответствие с която данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление. Когато отстъпката се предоставя след датата на възникване на данъчното събитие (както е в случая), данъчната основа се намалява при предоставянето й. В такива случаи по силата на чл. 18, ал. 4 от {#}ППЗДДС за изменението на данъчната основа на доставката доставчикът издава кредитно известие към фактурата, издадена за доставката, а когато за отстъпката засяга повече от една доставка и съответно повече от една фактура - с кредитно известие, в което се посочват номерата на всички издадени фактури.
Изложеното дава основание да се направи извод, че съгласно действащото законодателство търговските отстъпки, каквото по същество представляват бонусите за достигнат оборот, следва да се документират с кредитни известия, тъй като водят до промяна на данъчните основи на доставките, чрез които е осъществен този оборот. Ето защо, независимо от това как е определен (план-сметка) и преведен бонусът от словашката фирма, дружеството следва да изиска от нея да издаде кредитно известие, в което да посочи номерата на фактурите на доставките, за които е даден този бонус.
2. Документиране и отчитане на промяната
По правило издаването на кредитно известие към фактура е свързано с намаление на данъчната основа и респективно на дължимия данък за съответната доставка. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 4 от ЗДДС за доставките, данъкът за които е начислен с протокол, намалението се документира, регистрира и отчита чрез издаването на нов протокол, който следва да съдържа задължително посочените в цитираната разпоредба реквизити. Този протокол следва да се издаде в 15-дневен срок от датата, на която е възникнала необходимостта от промяна.
Особеното в случая е това, че въпросните бонуси засягат много повече от една доставка, респективно налагат промяни в данъчните основи на толкова протоколи, колкото е броят на доставките, с които е формиран оборотът, за който е получен бонусът. В действащото законодателство (ЗДДС и {#}ППЗДДС) не е предвиден ред за документиране на промяната на данъчните основи на доставките при тази хипотеза. Това поставя под въпрос практическата възможност за документиране на промяната в данъчните основи на въпросните доставки по точно определения в това законодателство ред.
Следващото мнение по въпроса е лично и може да не съвпадне с това на данъчната администрация (впрочем в отговор с индикатив 3_988/10.04.2014 г. на запитване във връзка с документирането на бонуси, получени при идентични обстоятелства, е изразено становище, което за нас в някои отношения е необяснимо).
По правило нормативно основание за корекция на сумата от данъчните основи на фактурите, за които се предоставя бонус, са разпоредбите на чл. 115 от ЗДДС. Когато корекцията засяга повече от една фактура, то при отчитането й следва да се посочат фактурите, за които се отнася намалението. Тъй като в случая става въпрос за кредитни известия, издадени във връзка с ВОД, то корекцията фактически ще засегне данъчните основи на протоколите, с които дружеството си е самоначислило данък за придобиването на стоките. В такива случаи съгласно чл. 117, ал. 4 се съставя протокол, който съдържа задължително: номера и датата на първоначалния протокол, издаден за придобиването (в случая номерата и датите на издаване на протоколите за начисляване на ДДС за доставките, за които се предоставя бонус); основанието за издаването на протокола (в случая “предоставен бонус за осъществен оборот”); промяната в стойността на данъчната основа (сумата, посочена в известието) и намалението на данъка, което произтича от намалението на данъчната основа.
Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която е издадено известието, а данните за произтичащото от него намаление на данъчната основа и съответно дължим данък се отразяват с отрицателен знак в колона 13 и 15 на дневника за продажби (по този начин се намалява данъчното задължение) и с отрицателен знак в съответните колони и клетки на дневника за покупките и справката декларация за същия данъчен период в зависимост от размера на ползвания данъчен кредит (намалява се размерът на данъчния кредит).
При осчетоводяването на кредитни известия са валидни всички принципи за осчетоводяване и отчитане на фактури и протоколи. С него фактически само се намалява данъчната основа на вече осчетоводени данъчни документи и става по същия начин, но с отрицателен знак на стойностите. Данните от протокола по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС, с който е направена промяната в сборния размер на данъчната основа на протоколите, чиято облагаема стойност се намалява, се отразяват в данъчните регистри в данъчния период, през който са издадени.
Регистрирано по ЗДДС българско дружество има сключени дистрибуторски договори с фирми от ЕС (Австрия и Словакия), от които получава парични суми - бонус за реализиран оборот с доставяните от тях стоки. В договорите за дистрибуция липсват изрични клаузи относно формирането и изплащането на бонуса. Австрийската фирма документира бонуса с анекс към договора и с кредит нота, а словашката - с превод по сметка и с план-сметка за определяне размера на преведената сума.
Кой от двата варианта за документиране на бонусите е по-правилен и как при посочените обстоятелства следва да се документират и отразят в данъчните регистри получените вече по посочения начин бонуси?
1. Кой от двата варианта за документиране е по-правилен?
При посочените обстоятелства българското дружество получава търговска отстъпка за реализиран оборот под формата на паричен бонус във връзка с доставки на стоки от ВОТ. Придобиването на тези стоки от страна на дружеството представлява ВОП и съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗДДС данъкът за тях е изискуем от него. Следователно при придобиването на всяка една от доставките, с които е реализирало въпросния оборот, дружеството е следвало да си самоначисли данък за придобиването с протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, данните от който да се отразят в данъчните регистри и в справката декларация за съответния данъчен период.
По силата на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа на придобиванията му се определя по реда на чл. 26 от закона. На основание ал. 2 на този член тя се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
При получаването на бонусите обаче за дружеството възниква хипотезата на чл. 25, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, в съответствие с която данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление. Когато отстъпката се предоставя след датата на възникване на данъчното събитие (както е в случая), данъчната основа се намалява при предоставянето й. В такива случаи по силата на чл. 18, ал. 4 от {#}ППЗДДС за изменението на данъчната основа на доставката доставчикът издава кредитно известие към фактурата, издадена за доставката, а когато за отстъпката засяга повече от една доставка и съответно повече от една фактура - с кредитно известие, в което се посочват номерата на всички издадени фактури.
Изложеното дава основание да се направи извод, че съгласно действащото законодателство търговските отстъпки, каквото по същество представляват бонусите за достигнат оборот, следва да се документират с кредитни известия, тъй като водят до промяна на данъчните основи на доставките, чрез които е осъществен този оборот. Ето защо, независимо от това как е определен (план-сметка) и преведен бонусът от словашката фирма, дружеството следва да изиска от нея да издаде кредитно известие, в което да посочи номерата на фактурите на доставките, за които е даден този бонус.
2. Документиране и отчитане на промяната
По правило издаването на кредитно известие към фактура е свързано с намаление на данъчната основа и респективно на дължимия данък за съответната доставка. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 4 от ЗДДС за доставките, данъкът за които е начислен с протокол, намалението се документира, регистрира и отчита чрез издаването на нов протокол, който следва да съдържа задължително посочените в цитираната разпоредба реквизити. Този протокол следва да се издаде в 15-дневен срок от датата, на която е възникнала необходимостта от промяна.
Особеното в случая е това, че въпросните бонуси засягат много повече от една доставка, респективно налагат промяни в данъчните основи на толкова протоколи, колкото е броят на доставките, с които е формиран оборотът, за който е получен бонусът. В действащото законодателство (ЗДДС и {#}ППЗДДС) не е предвиден ред за документиране на промяната на данъчните основи на доставките при тази хипотеза. Това поставя под въпрос практическата възможност за документиране на промяната в данъчните основи на въпросните доставки по точно определения в това законодателство ред.
Следващото мнение по въпроса е лично и може да не съвпадне с това на данъчната администрация (впрочем в отговор с индикатив 3_988/10.04.2014 г. на запитване във връзка с документирането на бонуси, получени при идентични обстоятелства, е изразено становище, което за нас в някои отношения е необяснимо).
По правило нормативно основание за корекция на сумата от данъчните основи на фактурите, за които се предоставя бонус, са разпоредбите на чл. 115 от ЗДДС. Когато корекцията засяга повече от една фактура, то при отчитането й следва да се посочат фактурите, за които се отнася намалението. Тъй като в случая става въпрос за кредитни известия, издадени във връзка с ВОД, то корекцията фактически ще засегне данъчните основи на протоколите, с които дружеството си е самоначислило данък за придобиването на стоките. В такива случаи съгласно чл. 117, ал. 4 се съставя протокол, който съдържа задължително: номера и датата на първоначалния протокол, издаден за придобиването (в случая номерата и датите на издаване на протоколите за начисляване на ДДС за доставките, за които се предоставя бонус); основанието за издаването на протокола (в случая “предоставен бонус за осъществен оборот”); промяната в стойността на данъчната основа (сумата, посочена в известието) и намалението на данъка, което произтича от намалението на данъчната основа.
Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която е издадено известието, а данните за произтичащото от него намаление на данъчната основа и съответно дължим данък се отразяват с отрицателен знак в колона 13 и 15 на дневника за продажби (по този начин се намалява данъчното задължение) и с отрицателен знак в съответните колони и клетки на дневника за покупките и справката декларация за същия данъчен период в зависимост от размера на ползвания данъчен кредит (намалява се размерът на данъчния кредит).
При осчетоводяването на кредитни известия са валидни всички принципи за осчетоводяване и отчитане на фактури и протоколи. С него фактически само се намалява данъчната основа на вече осчетоводени данъчни документи и става по същия начин, но с отрицателен знак на стойностите. Данните от протокола по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС, с който е направена промяната в сборния размер на данъчната основа на протоколите, чиято облагаема стойност се намалява, се отразяват в данъчните регистри в данъчния период, през който са издадени.
90
Отговаря Христо Досев – д.е.с.
Въпрос: ЕООД купува дизелово гориво от бензиностанция, същото гориво продава на друго ЕООД, занимаващо се с транспортна дейност. Горивото се зарежда в камиона на транспортната фирма на бензиностанцията. Необходимо ли е да се подават данни към НАП чрез информационната система “Контрол на горивата” при всяка покупка и продажба на дизелово гориво от първото ЕООД?
Отговор: Според чл. 118, ал. 10 ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което се явява доставчик и респективно получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените и респективно за получените количества течни горива, както и за промяната в тях. От това си задължение са освободени редица случаи, изчерпателно изброени в ал. 11 на чл. 118 ЗДДС. Така например задължението да се подават данни към НАП чрез информационната система “Контрол на горивата” няма да се отнася за онези доставчици, които са отчели доставки на течни горива чрез електронната си система с фискална памет. Видно от вашето запитване осъществената от вашето предприятие доставка не е документирана с издадена от вашето предприятие фискална бележка от фискално устройство (ФУ), поради което не попадате в изключенията и ще бъдете задължени при продажбата да уведомите НАП посредством информационната система “Контрол на горивата”.
От друга, страна получателите на течни горива са освободени от задължението да подават информация към НАП за закупените течни горива в случаите, когато доставчикът (във вашия случай – бензиностанцията) е отчел доставката посредством своята електронна система с фискална памет, но за които получателят е краен потребител. Видно от запитването ситуацията, при която вие се явявате получател на тези горива не е такава, при която вашето предприятие се явява краен потребител на горивата, а напротив, с тях вие извършвате последваща продажба, поради което отново не попадате в изключенията на ал. 11 и по силата на изискването на ал. 10 към чл. 118 от ЗДДС имате задължение да подадете в НАП информация чрез информационната система “Контрол на горивата” за полученото количество течно гориво.
Въпрос: ЕООД купува дизелово гориво от бензиностанция, същото гориво продава на друго ЕООД, занимаващо се с транспортна дейност. Горивото се зарежда в камиона на транспортната фирма на бензиностанцията. Необходимо ли е да се подават данни към НАП чрез информационната система “Контрол на горивата” при всяка покупка и продажба на дизелово гориво от първото ЕООД?
Отговор: Според чл. 118, ал. 10 ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което се явява доставчик и респективно получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените и респективно за получените количества течни горива, както и за промяната в тях. От това си задължение са освободени редица случаи, изчерпателно изброени в ал. 11 на чл. 118 ЗДДС. Така например задължението да се подават данни към НАП чрез информационната система “Контрол на горивата” няма да се отнася за онези доставчици, които са отчели доставки на течни горива чрез електронната си система с фискална памет. Видно от вашето запитване осъществената от вашето предприятие доставка не е документирана с издадена от вашето предприятие фискална бележка от фискално устройство (ФУ), поради което не попадате в изключенията и ще бъдете задължени при продажбата да уведомите НАП посредством информационната система “Контрол на горивата”.
От друга, страна получателите на течни горива са освободени от задължението да подават информация към НАП за закупените течни горива в случаите, когато доставчикът (във вашия случай – бензиностанцията) е отчел доставката посредством своята електронна система с фискална памет, но за които получателят е краен потребител. Видно от запитването ситуацията, при която вие се явявате получател на тези горива не е такава, при която вашето предприятие се явява краен потребител на горивата, а напротив, с тях вие извършвате последваща продажба, поради което отново не попадате в изключенията на ал. 11 и по силата на изискването на ал. 10 към чл. 118 от ЗДДС имате задължение да подадете в НАП информация чрез информационната система “Контрол на горивата” за полученото количество течно гориво.
91
Данъци и счетоводство » Отлагане ползването на платен отпуск
09.10.2015, 10:43Отговаря Гошо Мушкаров - д-р по икономика
Държавен служител има останал неползван платен годишен отпуск за 2013 г. в размер 13 работни дни. Ще може ли да ги ползва до края на 2015 г., или ще ги загуби?
Платеният годишен отпуск се ползва наведнъж или на части през календарната година, за която се полага, в съответствие с утвърден от органа по назначаването график (чл. 57, ал.1 от ЗДСл). По реда на чл. 59, ал. 1 - 3 от ЗДСл органът по назначаването може поради служебни нужди или по писмено искане на служителя да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в общо в размер не повече от 10 работни дни. Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, държавният служител не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск (ал. 4 от същия член).
Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. А ако е бил отложен по реда на чл. 59, ал. 4 от ЗДСл, правото на ползването на отпуска се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за отлагане.
В конкретния случай възможността да се ползва останалият от 2013 г. платен годишен отпуск зависи от основанието за неползването или за отлагане на ползването му.
Държавен служител има останал неползван платен годишен отпуск за 2013 г. в размер 13 работни дни. Ще може ли да ги ползва до края на 2015 г., или ще ги загуби?
Платеният годишен отпуск се ползва наведнъж или на части през календарната година, за която се полага, в съответствие с утвърден от органа по назначаването график (чл. 57, ал.1 от ЗДСл). По реда на чл. 59, ал. 1 - 3 от ЗДСл органът по назначаването може поради служебни нужди или по писмено искане на служителя да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в общо в размер не повече от 10 работни дни. Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, държавният служител не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск (ал. 4 от същия член).
Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. А ако е бил отложен по реда на чл. 59, ал. 4 от ЗДСл, правото на ползването на отпуска се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за отлагане.
В конкретния случай възможността да се ползва останалият от 2013 г. платен годишен отпуск зависи от основанието за неползването или за отлагане на ползването му.
92
Данъци и счетоводство » Документална обоснованост на стопанските операции
01.10.2015, 10:42Отговаря Христо Досев - д.е.с., регистриран одитор
Имаме служебен автомобил 5 места на оперативен лизинг. Колата се използва само за оперативни цели (служебно). Занимаваме се с производство на ел. енергия от възобновяеми източници. За целта имаме няколко соларни централи извън София. Често се налага обаче пътуване до обектите. Колата има пътна книжка и в нея се описват прилежно всяко ходене и съпътстващите го км. Как обаче доказвам при една данъчна проверка, че колата е ходила служебно до обекта и защитавам тези 300 км? За колата ползваме данъчен кредит в пълен размер.
Въпросите за документалната обоснованост на стопанските операции са от компетенциите на ръководството на данъчно задълженото лице (предприятието), а не от компетентността на съответната ТД на НАП. В тази връзка всички документи, посочващи, че автомобилът се използва за целите на независимата икономическа дейност на предприятието, следва да бъдат в подкрепа на вашето твърдение. Наличието на разходнооправдателни документи за зареждане на гориво (фактура от бензиностанция), документи за действителен пробег на колата (пътна книжка) и документи, идентифициращи лицето и работата, която то извършва посредством ползването на автомобила (заповед за командировка, в която се описват задачите, времето на пътуване и начинът на пътуване с наред останалите изисквания съгласно Наредбата за командировки в страната), по мнението на автора са напълно достатъчни за доказване на счетоводно извършените разходи за целите на дейността на предприятието.
Имаме служебен автомобил 5 места на оперативен лизинг. Колата се използва само за оперативни цели (служебно). Занимаваме се с производство на ел. енергия от възобновяеми източници. За целта имаме няколко соларни централи извън София. Често се налага обаче пътуване до обектите. Колата има пътна книжка и в нея се описват прилежно всяко ходене и съпътстващите го км. Как обаче доказвам при една данъчна проверка, че колата е ходила служебно до обекта и защитавам тези 300 км? За колата ползваме данъчен кредит в пълен размер.
Въпросите за документалната обоснованост на стопанските операции са от компетенциите на ръководството на данъчно задълженото лице (предприятието), а не от компетентността на съответната ТД на НАП. В тази връзка всички документи, посочващи, че автомобилът се използва за целите на независимата икономическа дейност на предприятието, следва да бъдат в подкрепа на вашето твърдение. Наличието на разходнооправдателни документи за зареждане на гориво (фактура от бензиностанция), документи за действителен пробег на колата (пътна книжка) и документи, идентифициращи лицето и работата, която то извършва посредством ползването на автомобила (заповед за командировка, в която се описват задачите, времето на пътуване и начинът на пътуване с наред останалите изисквания съгласно Наредбата за командировки в страната), по мнението на автора са напълно достатъчни за доказване на счетоводно извършените разходи за целите на дейността на предприятието.
93
Андрей Александров – адвокат, д-р по трудово и осигурително право
Въпрос: Чуждестранен френски гражданин, притежаващ ЕООД в България, но живеещ във Франция, получава възнаграждение по трудовия си договор с ЕООД-то, но дължи осигуровки във Франция.
Как трябва да се изчисляват и внасят осигурителните вноски? Каква информация се подава в България за целите на осигуряването и облагането на дохода?
Отговор: За да се направи преценка осигурителното законодателство на коя държава - членка на ЕС, ще е приложимо, следва да се съобразят правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите – членки на ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Регламентите се прилагат пряко и са с приоритет в случаите на противоречие с националното законодателство на държавите членки. Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16). Смисълът на координирането на правилата за социална сигурност е в това лицата, за които се прилага регламентът, да са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Съгласно разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004 спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка. С други думи, основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си. Когато едно лице полага труд на територията и на други държави членки за един или повече работодатели или като самостоятелно наето лице, определянето на приложимото законодателство се извършва в съответствие с разпоредбите от Дял II на Регламент № 883/2004.
От запитването може да се извлече информация, че приложимото осигурително законодателство в случая вече е определено. Това обстоятелство се удостоверява с формуляр А1. Документът доказва принадлежността на лицето към системата за социална сигурност на държавата членка, чието законодателство е приложимо и респективно, че за него не се дължат осигурителни вноски по законодателството на други държави членки. Формуляр А1 може да бъде издаден само от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо лицето, т.е. в конкретния случай лицето следва да е представило формуляр А1, издаден от френската осигурителна институция, в който да е отразено, че лицето се осигурява по френското законодателство и за какъв период от време. Лицата, за които в съответствие с европейските регламенти се прилага законодателството на друга държава членка, не подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство. Следва да се обърне внимание на разпоредбата на чл. 21 от Регламент (ЕО) № 987/2009, според която: (1) работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или мястото му на дейност се намираха в компетентната държава членка; (2) работодател, чието място на дейност не е в държавата членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски, без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава членка.
Що се отнася до данъчните задължения, съгласно ЗДДФЛ в качеството си на работодател българското дружество е задължено да определя, удържа и внася авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения. От друга страна, съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Следва да се провери дали в конкретния случай са изпълнени предпоставките на СИДДО между България и Франция за облагане на доходите на лицето във Франция, за да се отговори на въпроса какви данъчни задължения биха възникнали за българското дружество за изплащаните от него доходи на френския гражданин.
Въпрос: Чуждестранен френски гражданин, притежаващ ЕООД в България, но живеещ във Франция, получава възнаграждение по трудовия си договор с ЕООД-то, но дължи осигуровки във Франция.
Как трябва да се изчисляват и внасят осигурителните вноски? Каква информация се подава в България за целите на осигуряването и облагането на дохода?
Отговор: За да се направи преценка осигурителното законодателство на коя държава - членка на ЕС, ще е приложимо, следва да се съобразят правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите – членки на ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Регламентите се прилагат пряко и са с приоритет в случаите на противоречие с националното законодателство на държавите членки. Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16). Смисълът на координирането на правилата за социална сигурност е в това лицата, за които се прилага регламентът, да са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Съгласно разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004 спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка. С други думи, основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си. Когато едно лице полага труд на територията и на други държави членки за един или повече работодатели или като самостоятелно наето лице, определянето на приложимото законодателство се извършва в съответствие с разпоредбите от Дял II на Регламент № 883/2004.
От запитването може да се извлече информация, че приложимото осигурително законодателство в случая вече е определено. Това обстоятелство се удостоверява с формуляр А1. Документът доказва принадлежността на лицето към системата за социална сигурност на държавата членка, чието законодателство е приложимо и респективно, че за него не се дължат осигурителни вноски по законодателството на други държави членки. Формуляр А1 може да бъде издаден само от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо лицето, т.е. в конкретния случай лицето следва да е представило формуляр А1, издаден от френската осигурителна институция, в който да е отразено, че лицето се осигурява по френското законодателство и за какъв период от време. Лицата, за които в съответствие с европейските регламенти се прилага законодателството на друга държава членка, не подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство. Следва да се обърне внимание на разпоредбата на чл. 21 от Регламент (ЕО) № 987/2009, според която: (1) работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или мястото му на дейност се намираха в компетентната държава членка; (2) работодател, чието място на дейност не е в държавата членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски, без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава членка.
Що се отнася до данъчните задължения, съгласно ЗДДФЛ в качеството си на работодател българското дружество е задължено да определя, удържа и внася авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения. От друга страна, съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Следва да се провери дали в конкретния случай са изпълнени предпоставките на СИДДО между България и Франция за облагане на доходите на лицето във Франция, за да се отговори на въпроса какви данъчни задължения биха възникнали за българското дружество за изплащаните от него доходи на френския гражданин.
94
Данъци и счетоводство » Прекратяване на трудов договор със срок за изпитване
07.09.2015, 10:10Отговаря Гошо Мушкаров - д-р по икономика
В рамките на срока за изпитване работничка излиза в отпуск по болест. Има ли работодателят право през това време да прекрати трудовия договор?
В случай че по трудовия договор срокът за изпитване е уговорен в полза на работодателя или в полза и на двете страни, до изтичане на този срок той има право на основание чл. 71, ал. 1 от КТ да прекрати без предизвестие трудовия договор, без да е необходимо да мотивира решението си. Обстоятелството, че работничката е в отпуск по болест, не е пречка за нейното уволнение, тъй като при прекратяване на трудовия договор на това основание не се прилагат предварителните закрили по чл. 333 от КТ.
В рамките на срока за изпитване работничка излиза в отпуск по болест. Има ли работодателят право през това време да прекрати трудовия договор?
В случай че по трудовия договор срокът за изпитване е уговорен в полза на работодателя или в полза и на двете страни, до изтичане на този срок той има право на основание чл. 71, ал. 1 от КТ да прекрати без предизвестие трудовия договор, без да е необходимо да мотивира решението си. Обстоятелството, че работничката е в отпуск по болест, не е пречка за нейното уволнение, тъй като при прекратяване на трудовия договор на това основание не се прилагат предварителните закрили по чл. 333 от КТ.
95
Данъци и счетоводство » Съпоставимост на приходите и разходите
17.08.2015, 13:11Отговаря доц. д-р Живко Бонев - д.е.с.
Как следва да се реализира принципът на съпоставимост на приходите и разходите при видовете дарения по СС 20?
Един от основните пренципи на счетоводството е този за съпоставимост на приходите и разходите. По същество той изисква приходите и разходите в резултат от дадено действие, събитие или факт да се отразяват в един и същи отчетен период. При това положение на практика се отразява резултатът, ефектът от това събитие. Когато приходът или разходът не могат да се установят приходите, респ. разходите, свързани с това събитие, се отлагат, т.е. отчитат се като приходи или разходи за бъдещи периоди.
При даренията също е възможно да има приходи и разходи. В зависимост от конкретните случаи трябва да се организира тяхното отчитане в съответствие с принципа за съпоставимост.
Даренията се третират както финансиранията по СС 20 Отчитане на правителствените дарения и неправителствени помощи. В зависимост от характера на дарението се предприемат и съответните отчетни действия.
С получаването на дарението получените активи се отразяват в съответната активна сметка и се кредитира сметка Финансиране за дълготрайни активи. Сметката може да бъде и с друго наименование или да е с подсметка, например “Дарения”.
Дарението може да бъде парично за покупка на дълготрайни активи Тогава придобитите парични средства се отчитат като финансиране. С покупката на активите последните се отразяват в сметката на дълготрайните активи за сметка на паричнте средства.
С придобиването и въвеждането им в експлоатация съобразно счетоводната политика те се включват в амортизациянния план и ежегодно се амортизират.
Периодично, но поне в края на годината със стойността на текущо отчетената като разход амортизация се намалява сметката за финансиране и отчита текущ приход:
Дт с/ка Финансипране за дълготрайни активи
Кт с/ка Приходи
По този начин амортизациите са отразени като разход и със същата сума е отчетен приход от финансирането (дарението), при което не се реализира финансов резултат.
Ако те се отпишат, балансовата им стойност се отчита като разход и същата сума се посочва като приход по посочения начин.
При материални запаси отчитането е подобно. Когато те се използват и отпишат, стойността им се посочва като разход и със същата сума се отразява и приход чрез намаление на финансирането.
Когато дарението е за покриване на направени вече разходи, примерно разлика между продажна цена и себестойност, разходите са текущо отразени и дарението директно се отчита като текущ приход.
При всички тези случаи в един и същи период се отразяват и приходите, и разходите.
Как следва да се реализира принципът на съпоставимост на приходите и разходите при видовете дарения по СС 20?
Един от основните пренципи на счетоводството е този за съпоставимост на приходите и разходите. По същество той изисква приходите и разходите в резултат от дадено действие, събитие или факт да се отразяват в един и същи отчетен период. При това положение на практика се отразява резултатът, ефектът от това събитие. Когато приходът или разходът не могат да се установят приходите, респ. разходите, свързани с това събитие, се отлагат, т.е. отчитат се като приходи или разходи за бъдещи периоди.
При даренията също е възможно да има приходи и разходи. В зависимост от конкретните случаи трябва да се организира тяхното отчитане в съответствие с принципа за съпоставимост.
Даренията се третират както финансиранията по СС 20 Отчитане на правителствените дарения и неправителствени помощи. В зависимост от характера на дарението се предприемат и съответните отчетни действия.
С получаването на дарението получените активи се отразяват в съответната активна сметка и се кредитира сметка Финансиране за дълготрайни активи. Сметката може да бъде и с друго наименование или да е с подсметка, например “Дарения”.
Дарението може да бъде парично за покупка на дълготрайни активи Тогава придобитите парични средства се отчитат като финансиране. С покупката на активите последните се отразяват в сметката на дълготрайните активи за сметка на паричнте средства.
С придобиването и въвеждането им в експлоатация съобразно счетоводната политика те се включват в амортизациянния план и ежегодно се амортизират.
Периодично, но поне в края на годината със стойността на текущо отчетената като разход амортизация се намалява сметката за финансиране и отчита текущ приход:
Дт с/ка Финансипране за дълготрайни активи
Кт с/ка Приходи
По този начин амортизациите са отразени като разход и със същата сума е отчетен приход от финансирането (дарението), при което не се реализира финансов резултат.
Ако те се отпишат, балансовата им стойност се отчита като разход и същата сума се посочва като приход по посочения начин.
При материални запаси отчитането е подобно. Когато те се използват и отпишат, стойността им се посочва като разход и със същата сума се отразява и приход чрез намаление на финансирането.
Когато дарението е за покриване на направени вече разходи, примерно разлика между продажна цена и себестойност, разходите са текущо отразени и дарението директно се отчита като текущ приход.
При всички тези случаи в един и същи период се отразяват и приходите, и разходите.
96
Отговаря Иван Симов – д.е.с.
Въпрос: Трябва ли наемодателят да начислява ДДС при префактуриране на такса битови отпадъци за имот, отдаден под наем? Ако не е необходимо начиславането на ДДС, кое основание за неначисляване да се посочи във фактура?
Отговор: Такса битови отпадъци не се фактурира от наемодателя, освен ако това е изрично уговорено. Необходимо е да се начисли ДДС върху ТБО. В подкрепа на това е едно Указание на НАП № 91-00-86/ 21.3.2007 г.
Въпрос: Трябва ли наемодателят да начислява ДДС при префактуриране на такса битови отпадъци за имот, отдаден под наем? Ако не е необходимо начиславането на ДДС, кое основание за неначисляване да се посочи във фактура?
Отговор: Такса битови отпадъци не се фактурира от наемодателя, освен ако това е изрично уговорено. Необходимо е да се начисли ДДС върху ТБО. В подкрепа на това е едно Указание на НАП № 91-00-86/ 21.3.2007 г.
97
Данъци и счетоводство » Поредност за ползване на отпуски за минали периоди
22.07.2015, 10:42Отговаря Гошо Мушкаров - д-р по икономика
Има ли задължително изискване за поредност при ползване на отпуски, останали от минали години?
Останалите неизползвани от миналите години платени годишни отпуски, правото на които не е погасено по давност, се ползват при равни условия с платения отпуск за текущата година (чл. 37б, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските). С други думи, няма законово задължение относно поредността на ползването на отпуските за текущата и за миналите години.
Но при съставянето на графика за отпуските и при ползването на самите отпуски трябва да се отчита и разпоредбата на чл. 176а от КТ. Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. А ако ползването на отпуска е било отложено поради ползване на друг отпуск или по друга уважителна причина, правото на този отпуск се погасява с изтичането на две години от края на календарната година, в която е отпаднало основанието за ползване на отпуска. Именно поради възможността от погиване правото на отпуск е целесъобразно най-напред да се ползват отпуските от предходни години.
Това не се отнася за платените годишни отпуски от предходните години, останали неизползвани до 01.01.2010 г., за които не действа принципът на погиване поради давност. Тези отпуски могат да се ползват до прекратяване на трудовия договор или да се обезщетят парично по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ.
Има ли задължително изискване за поредност при ползване на отпуски, останали от минали години?
Останалите неизползвани от миналите години платени годишни отпуски, правото на които не е погасено по давност, се ползват при равни условия с платения отпуск за текущата година (чл. 37б, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските). С други думи, няма законово задължение относно поредността на ползването на отпуските за текущата и за миналите години.
Но при съставянето на графика за отпуските и при ползването на самите отпуски трябва да се отчита и разпоредбата на чл. 176а от КТ. Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. А ако ползването на отпуска е било отложено поради ползване на друг отпуск или по друга уважителна причина, правото на този отпуск се погасява с изтичането на две години от края на календарната година, в която е отпаднало основанието за ползване на отпуска. Именно поради възможността от погиване правото на отпуск е целесъобразно най-напред да се ползват отпуските от предходни години.
Това не се отнася за платените годишни отпуски от предходните години, останали неизползвани до 01.01.2010 г., за които не действа принципът на погиване поради давност. Тези отпуски могат да се ползват до прекратяване на трудовия договор или да се обезщетят парично по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ.
98
Данъци и счетоводство » Данъчно третиране на униформено облекло
09.07.2015, 10:56Отговаря доц. д-р Али Вeйсел - д.е.с.
Фирма, която се занимава с поддръжка на луксозна офис сграда, наема по трудов договор главен мениджър техническа поддръжка на офис сграда. Изискването на собственика на сградата е въпросното лице да бъде с представително облекло с оглед мениджърските му функции. Може ли фирмата да ползва данъчен кредит по ЗДДС за закупения за лицето костюм на стойност 638 лв., риза за 133 лв., 71 лв. вратовръзка и 33 лв. кърпа и има ли право да отчете текущ разход по ЗКПО? Дължи ли данък върху социалните и/или представителните разходи за покупката?
Според чл. 70, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
В ал. 3, т. 1 от същия член е посочено, че тази разпоредба не се прилага за специалното, работното, униформеното и представителното облекло и личните предпазни средства, предоставяни безвъзмездно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата му дейност, т.е. за тях се използва данъчен кредит.
Съгласно чл. 296, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор. В тази връзка е Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, приета с ПМС № 10 от 20.01.2011 г., обн., ДВ, бр. 9 от 28 януари 2011 г. Според чл. 4 от нея униформено облекло се осигурява, когато при изпълнение на задълженията се налага отличаване на работниците и служителите от останалото население, както и с оглед дейността на предприятието.
Когато работодател осигурява безплатно униформено облекло на работниците и служителите, като действа в изпълнение на чл. 296 от Кодекса на труда, е приложима разпоредбата на чл. 11 от ЗКПО - разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите.
В случая интерес представлява и осигуряването - в чл. 1, ал. 8, т. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, е посочено, че не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт.
Фирма, която се занимава с поддръжка на луксозна офис сграда, наема по трудов договор главен мениджър техническа поддръжка на офис сграда. Изискването на собственика на сградата е въпросното лице да бъде с представително облекло с оглед мениджърските му функции. Може ли фирмата да ползва данъчен кредит по ЗДДС за закупения за лицето костюм на стойност 638 лв., риза за 133 лв., 71 лв. вратовръзка и 33 лв. кърпа и има ли право да отчете текущ разход по ЗКПО? Дължи ли данък върху социалните и/или представителните разходи за покупката?
Според чл. 70, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
В ал. 3, т. 1 от същия член е посочено, че тази разпоредба не се прилага за специалното, работното, униформеното и представителното облекло и личните предпазни средства, предоставяни безвъзмездно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата му дейност, т.е. за тях се използва данъчен кредит.
Съгласно чл. 296, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор. В тази връзка е Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, приета с ПМС № 10 от 20.01.2011 г., обн., ДВ, бр. 9 от 28 януари 2011 г. Според чл. 4 от нея униформено облекло се осигурява, когато при изпълнение на задълженията се налага отличаване на работниците и служителите от останалото население, както и с оглед дейността на предприятието.
Когато работодател осигурява безплатно униформено облекло на работниците и служителите, като действа в изпълнение на чл. 296 от Кодекса на труда, е приложима разпоредбата на чл. 11 от ЗКПО - разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите.
В случая интерес представлява и осигуряването - в чл. 1, ал. 8, т. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, е посочено, че не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт.
99
Данъци и счетоводство » Счетоводно и данъчно оформяне на сделка - реклама срещу ваучери
01.07.2015, 12:34Отговаря Христо Досев – д.е.с.
Въпрос: Нашата фирма, която продава обувни и кожени изделия, сключва договор при условията на бартер с фирма, която ще ни предостави услуга - излъчване на реклама (определен брой, за определен интервал от време). В замяна ние предоставяме ваучери за покупка на стоки от нашите магазини в търговската мрежа. Как и кога е правилно от счетоводна и данъчна гледна точка да се оформи сделката?
Отговор: Видно от вашето запитване, е налице доставка от страна на вашето предприятие, за която възнаграждението изцяло е определено в услуги, излъчване на реклама за определен период от време. След като плащането на предоставената от вашето предприятие стока не се извършва в пари, то попадате в хипотезата на чл. 130 от ЗДДС, третираща бартера. Ето защо доставката с по-ранното данъчно събитие се смята за авансово плащане на втората насрещна доставка. Поради тази причина от гледна точка на ЗДДС през периода на предоставяне на ваучерите, което представлява авансово плащане, извършено с парични еквиваленти (ваучери с определена номинална стойност), вашето предприятие следва да начисли дължимия данък на база на паричното изражение на ваучерите, което при размяна следва да е еквивалентно на стойността на получената услуга по предоставяне на определено рекламно време. Във вашата сделка по размяна не е приложима нормата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС за определяне на данъчната основа на доставките, тъй като вие сте дали парично изражение на сделката – еквивалентна на номиналната стойност на ваучерите. В същото време другото предприятие следва да издаде насрещна фактура за полученото авансово плащане посредством издаване на фактура, имаща данъчна основа и дължим ДДС, равен на издадената от вашето предприятие фактура за предоставените ваучери.
Например при предоставяне на ваучери на стойност 1500 лв. вашето предприятие следва да издаде фактура с данъчна основа 1250 лв. и дължим ДДС в размер на 250 лева. В същото време предприятието, предоставящо рекламната услуга, следва да издаде фактура за получен аванс със същата данъчна основа и дължим ДДС.
Обръщаме внимание, че счетоводният режим на двете насрещни доставки не следва данъчния режим на бартера по смисъла на ЗДДС. Спазвайки принципа на текущото начисляване, вашето предприятие следва да отчита издадената фактура за предоставените ваучери като клиенти по аванси до момента, в който ваучерите бъдат упражнени и съответно е налице предоставяне на обувки и/или кожени изделия на притежателите на ваучерите, когато следва да отчетете прихода от продажбите на стоки. По аналогичен начин получената рекламна услуга следва счетоводно да се отчете като разход на предприятието пропорционално на времето, през което се излъчват рекламните клипове.
Пример: През месец февруари 2015 година е сключен договорът за замяна, като в същия период вие сте предали ваучери на стойност 1500 лв. Съгласно договора отсрещната страна се задължава да излъчи 4 рекламни клипа с продължителност 10 секунди – един през месец март и три през месец април 2015 г. В същото време притежателите на ваучерите са закупували стоки от вас, плащайки с ваучери, както следва:
- месец февруари – на стойност 600 лв. с вкл. 20% ДДС;
- месец март – на стойност 750 лв. с вкл. 20% ДДС;
- месец април – на стойност 150 лв. с вкл. 20% ДДС.
Във вашето предприятие за периода м. февруари – м. юли 2015 г. сделката по размяна може да отрази в хронологичните регистри със следните примерни счетоводни записвания:
За м. февруари 2015 г.
За издадената фактура във връзка с предоставените ваучери:
Дт с/ка Клиенти 1500 лв.
Кт с/ка ДДС за продажбите 250 лв.
Кт с/ка Клиенти по аванси 1250 лв.
За получената фактура във връзка с третирането на бартера по реда на ЗДДС:
Дт с/ка Доставчици по аванси 1250 лв.
Дт с/ка ДДС за покупките 250 лв.
Кт с/ка Доставчици 1500 лв.
За прихващане на двете насрещни сделки:
Дт с/ка Доставчици 1500 лв.
Кт с/ка Клиенти 1500 лв.
За отчитане на продадените стоки, платени с ваучери в размер на 600 лева с вкл. ДДС:
Дт с/ка Клиенти по аванси 500 лв.1
Кт с/ка Приходи от продажби на стоки 500 лв.
За м. март 2015 г.
За отчитане на продадените стоки, платени с ваучери в размер на 750 лв. с вкл. ДДС:
Дт с/ка Клиенти по аванси 625 лв.
Кт с/ка Приходи от продажби на стоки 625 лв.
За отчитане на излъчените реклами (1 на брой) с единична цена от 375 лв.2 с вкл. ДДС:
Дт с/ка Разходи за външни услуги 312,50 лв.3
Кт с/ка Доставчици по аванси 312,50 лв.
За м. април 2015 г.
За отчитане на продадените стоки, платени с ваучери в размер на 150 лв. с вкл. ДДС:
Дт с/ка Клиенти по аванси 125 лв.
Кт с/ка Приходи от продажби на стоки 125 лв.
За отчитане на излъчените реклами (3 на брой) с единична цена от 375 лв. с вкл. ДДС:
Дт с/ка Разходи за външни услуги 937,50 лв.
Кт с/ка Доставчици по аванси 937,50 лв.
_________
1 Тъй като ДДС е начислен за цялата стойност по бартера, за продажбите на стоки не е задължително издаването на фактури с нулева стойност. Счетоводното записване се взема на база документ, удостоверяващ действително предадените стоки на клиентите, платили с ваучери. Сумата на прихода в размер на 500 лв. се осчетоводява нето от дължимия за доставката ДДС в размер на 100 лева (500 + 100 = 600 лева общо).
2 1500 лв./4 бр. рекламни клипа = 375 лв. на брой с вкл. 20% ДДС.
3 Тъй като ДДС е начислен за цялата стойност по бартера, за получаването на рекламната услуга не е задължително издаването на фактури с нулева стойност. Счетоводното записване се взема на база документ, удостоверяващ действително излъчените реклами за съответния период.
Сумата на разхода в размер на 312,50 лв. се осчетоводява нето от дължимия за доставката ДДС в размер на 62,50 лв. (312,50 + 62,50 = 375 лв. общо).
Въпрос: Нашата фирма, която продава обувни и кожени изделия, сключва договор при условията на бартер с фирма, която ще ни предостави услуга - излъчване на реклама (определен брой, за определен интервал от време). В замяна ние предоставяме ваучери за покупка на стоки от нашите магазини в търговската мрежа. Как и кога е правилно от счетоводна и данъчна гледна точка да се оформи сделката?
Отговор: Видно от вашето запитване, е налице доставка от страна на вашето предприятие, за която възнаграждението изцяло е определено в услуги, излъчване на реклама за определен период от време. След като плащането на предоставената от вашето предприятие стока не се извършва в пари, то попадате в хипотезата на чл. 130 от ЗДДС, третираща бартера. Ето защо доставката с по-ранното данъчно събитие се смята за авансово плащане на втората насрещна доставка. Поради тази причина от гледна точка на ЗДДС през периода на предоставяне на ваучерите, което представлява авансово плащане, извършено с парични еквиваленти (ваучери с определена номинална стойност), вашето предприятие следва да начисли дължимия данък на база на паричното изражение на ваучерите, което при размяна следва да е еквивалентно на стойността на получената услуга по предоставяне на определено рекламно време. Във вашата сделка по размяна не е приложима нормата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС за определяне на данъчната основа на доставките, тъй като вие сте дали парично изражение на сделката – еквивалентна на номиналната стойност на ваучерите. В същото време другото предприятие следва да издаде насрещна фактура за полученото авансово плащане посредством издаване на фактура, имаща данъчна основа и дължим ДДС, равен на издадената от вашето предприятие фактура за предоставените ваучери.
Например при предоставяне на ваучери на стойност 1500 лв. вашето предприятие следва да издаде фактура с данъчна основа 1250 лв. и дължим ДДС в размер на 250 лева. В същото време предприятието, предоставящо рекламната услуга, следва да издаде фактура за получен аванс със същата данъчна основа и дължим ДДС.
Обръщаме внимание, че счетоводният режим на двете насрещни доставки не следва данъчния режим на бартера по смисъла на ЗДДС. Спазвайки принципа на текущото начисляване, вашето предприятие следва да отчита издадената фактура за предоставените ваучери като клиенти по аванси до момента, в който ваучерите бъдат упражнени и съответно е налице предоставяне на обувки и/или кожени изделия на притежателите на ваучерите, когато следва да отчетете прихода от продажбите на стоки. По аналогичен начин получената рекламна услуга следва счетоводно да се отчете като разход на предприятието пропорционално на времето, през което се излъчват рекламните клипове.
Пример: През месец февруари 2015 година е сключен договорът за замяна, като в същия период вие сте предали ваучери на стойност 1500 лв. Съгласно договора отсрещната страна се задължава да излъчи 4 рекламни клипа с продължителност 10 секунди – един през месец март и три през месец април 2015 г. В същото време притежателите на ваучерите са закупували стоки от вас, плащайки с ваучери, както следва:
- месец февруари – на стойност 600 лв. с вкл. 20% ДДС;
- месец март – на стойност 750 лв. с вкл. 20% ДДС;
- месец април – на стойност 150 лв. с вкл. 20% ДДС.
Във вашето предприятие за периода м. февруари – м. юли 2015 г. сделката по размяна може да отрази в хронологичните регистри със следните примерни счетоводни записвания:
За м. февруари 2015 г.
За издадената фактура във връзка с предоставените ваучери:
Дт с/ка Клиенти 1500 лв.
Кт с/ка ДДС за продажбите 250 лв.
Кт с/ка Клиенти по аванси 1250 лв.
За получената фактура във връзка с третирането на бартера по реда на ЗДДС:
Дт с/ка Доставчици по аванси 1250 лв.
Дт с/ка ДДС за покупките 250 лв.
Кт с/ка Доставчици 1500 лв.
За прихващане на двете насрещни сделки:
Дт с/ка Доставчици 1500 лв.
Кт с/ка Клиенти 1500 лв.
За отчитане на продадените стоки, платени с ваучери в размер на 600 лева с вкл. ДДС:
Дт с/ка Клиенти по аванси 500 лв.1
Кт с/ка Приходи от продажби на стоки 500 лв.
За м. март 2015 г.
За отчитане на продадените стоки, платени с ваучери в размер на 750 лв. с вкл. ДДС:
Дт с/ка Клиенти по аванси 625 лв.
Кт с/ка Приходи от продажби на стоки 625 лв.
За отчитане на излъчените реклами (1 на брой) с единична цена от 375 лв.2 с вкл. ДДС:
Дт с/ка Разходи за външни услуги 312,50 лв.3
Кт с/ка Доставчици по аванси 312,50 лв.
За м. април 2015 г.
За отчитане на продадените стоки, платени с ваучери в размер на 150 лв. с вкл. ДДС:
Дт с/ка Клиенти по аванси 125 лв.
Кт с/ка Приходи от продажби на стоки 125 лв.
За отчитане на излъчените реклами (3 на брой) с единична цена от 375 лв. с вкл. ДДС:
Дт с/ка Разходи за външни услуги 937,50 лв.
Кт с/ка Доставчици по аванси 937,50 лв.
_________
1 Тъй като ДДС е начислен за цялата стойност по бартера, за продажбите на стоки не е задължително издаването на фактури с нулева стойност. Счетоводното записване се взема на база документ, удостоверяващ действително предадените стоки на клиентите, платили с ваучери. Сумата на прихода в размер на 500 лв. се осчетоводява нето от дължимия за доставката ДДС в размер на 100 лева (500 + 100 = 600 лева общо).
2 1500 лв./4 бр. рекламни клипа = 375 лв. на брой с вкл. 20% ДДС.
3 Тъй като ДДС е начислен за цялата стойност по бартера, за получаването на рекламната услуга не е задължително издаването на фактури с нулева стойност. Счетоводното записване се взема на база документ, удостоверяващ действително излъчените реклами за съответния период.
Сумата на разхода в размер на 312,50 лв. се осчетоводява нето от дължимия за доставката ДДС в размер на 62,50 лв. (312,50 + 62,50 = 375 лв. общо).
100
Данъци и счетоводство » Служебно правоотношение през време на отпуск по трудов договор
22.06.2015, 10:09Отговаря Гошо Мушкаров - д-р по икономика
Работя по трудов договор в държавната администрация. Мога ли, ако ми бъде разрешен неплатен отпуск за една година, да започна срочна работа като държавен служител в друга администрация?
Известно е, че в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което едновременно с това работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище. Ползването на неплатен отпуск не прекратява трудовото правоотношение. Поради това само ако трудовият му договор е за преподавател във висше училище, служителят може през време на неплатен отпуск по този договор да бъде назначен за държавен служител в същата или в друга администрация.
Работя по трудов договор в държавната администрация. Мога ли, ако ми бъде разрешен неплатен отпуск за една година, да започна срочна работа като държавен служител в друга администрация?
Известно е, че в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което едновременно с това работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище. Ползването на неплатен отпуск не прекратява трудовото правоотношение. Поради това само ако трудовият му договор е за преподавател във висше училище, служителят може през време на неплатен отпуск по този договор да бъде назначен за държавен служител в същата или в друга администрация.