Здравейте! Чуждестранно физическо лице от Германия има ЛН номер и е със статут на продължително пребиваващ. Лицето се самоосигурява в България чрез собствено ЕООД от 2023г., живее и работи тук. В Германия трябва обаче да предостави документ, че се осигурява в България здравно, за да не му търсят от там осигуровки. Моля за мнение какъв документ следва да му издадат и от къде? Документа може ли да е издаден на чужд език? Благодаря предварително на отзовалите се!
Здравейте!
Чуждестранно физическо лице от Германия е собственик и управител на ЕООД тук в България. Извършва дейност в България и има подадена декларация за започване на самоосигуряване през 2023г.. Досега лицето беше с право на продължително пребиваване и валидността на личната му карта беше 1 година, затова не се осигуряваше здравно. Сега обаче лицето има нова лична карта, в която пише, че е отново с продължително пребиваване, но личната му карта е с валидност 5 години. Моля за мнение при тази ситуация следва ли да се осигурява здравно, защото в чл. 33, ал.1, т.3 от ЗЗО пише:
 „Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са: чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;“

Не видях да е предвидено нещо по-различно в спогодбата между България и Германия. От друга страна се хващам за чл.33, ал.1, т. 6 от ЗЗО и съвсем се обърках:
„Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са: лицата, извън посочените в т. 1 - 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
Съгласно чл. 11(3)(а) от Регламент (EO) №883/2004 се прилага националното законодателство:
“ спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка“


Моля за мнение! Благодаря предварително на отзовалите се!
Здравейте!
Фирма е регистрирана по ДДС. Има издадена фактура от чуждестранна компания, регистрирана в Чехия за полет на гост на фирмата от Германия до България и обратно. Във връзка с това може ли този разход на фирмата да се приеме като представителен?  В този случай трябва ли да се издава протокол, който да влезе в дневниците по ДДС или само се начислява данък върху представителните разходи 10% и въобще не се отразява нищо в ДДС дневниците?  Благодаря предварително!
Здравейте!
Фирмата ни има получени услуги от чуждестранно физическо лице от Германия. Услугите са за 3D работи, което са вид изработени картинки или модели 3D, както и услуги за WEB дизайн.  Обърквам се от това, което пише в закона и от недобре обяснените понятия. От една страна си мисля, че е вид техническа услуга, от друга страна смятам, че е вид авторско възнаграждение или не трябва да се удържа данък. Моля за мнение, защото доста четох и незнам дали върху тези услуги следва да се удържи окончателен данък по чл. 37 от ЗДДФЛ и съответно да се декларира и ако трябва да се удържа данък, то какъв е вида на тези услуги? Благодаря предварително на отзовалите се!
Здравейте!
Фирма е регистрирана по ДДС в началото на месец юли 2023г. на основание чл.100, ал.1 по желание, т.е. първият данъчен период изтича на 31.07.2023г. Проблемът е, че в средата на месец юни /преди регистрацията по ДДС/ има получени фактури за извършени услуги от фирма, регистрирана в Израел, която е начислила ДДС във фактурите. Има също получена фактура или оферта, издадена на някаква платформа от физическо лице, което няма номер по ДДС и е от Франция. До колкото чета закона, оставам с впечатление, че мястото на изпълнение на услугите е в България и следва да се самоначисли ДДС с протокол по чл. 117, който да влезе в двата дневника. Следвало е да се издадат протоколи до 15 дни от датата на възникване на данъчното събитие, но такива не са издадени. Незнам как да процедирам сега. Да издавам ли протоколи и с каква дата? Мога ли да издам протоколите с дата месец юни за да спазя срока или да ги издам с датата на регистрацията по ДДС и да влязат в дневниците за месец юли? Благодаря предварително на отзовалите се!
Здравейте,
Фирма, регистрирана по ДДС ще продава широколистна гора на физическо лице. Във връзка с това, следва ли във фактурата да се начислява ДДС или се води освободена доставка? Благодаря предварително!
Здравейте,
Става въпрос за Сдружение, което извършва и стопанска дейност. Доста четох, включително и стандарта. Това, което малко ме обърква е: В пасива на баланса как следва да се отразят резултатите от двете дейности, защото срещнах различни варианти. 1. Резултата от стопанската дейност се отразява в Текущ финансов резултат, а резултата от нестопанска дейност в Допълнителни резерви; 2. Резултата от стопанска и нестопанска дейност се отразява като текущ финансов резултат и в следващата година се прехвърля в Допълнителни резерви резултата от двете дейности; 3. Резултата от нестопанската дейност, се представя в Допълнителни резерви, както е по стандарт. При вариант 1, това, което ме обърква е как ще се приключва сметка 123 следващата година със сметка 121 или сметка 122? Друго, което ме интересува е, необходимо ли е да има някакво решение, за да се приключи сметка 125 в допълнителните резерви? Коректно ли е да се посочва отрицателно салдо по сметка Допълнителни резерви? Благодаря предварително на отзовалите се!
Леко се двоумих, защото четох, че СИРВ е желателно да се въвежда и когато лицата работят на непълно работно време.
Благодаря за информацията! :wink1:
Здравейте,
Лице е назначено на трудов договор /основен/ на 8 часа дневно 5 дни в седмицата при един работодател. Сега сключва втори трудов договор по чл. 111 от КТ при друг работодател за 2 часа дневно 5 дни в седмицата. Има подписано съгласие да работи повече от 48 часа седмично. При това положение необходимо ли е да се въвежда СИРВ за лицето по втория трудов договор?
Благодаря предварително!
Друго, което ме интересува е, ще имаме ли право на данъчен кредит за всички извършени ремонти на камиона, горива и т.н. Съответно след време, ако решим да го продадем този камион- следва ли да му начислим ДДС?
Здравейте,
Фирма, регистрирана по ДДС в България закупува камион 2-ра употреба от фирма в Дания. Фирмата, регистрирана в Дания издава фактура на нашата фирма, в която пише, че стоките от фактурата се продават по специални правила за стоки втора употреба. Освен това има на отделен ред ДДС депозит, за който пише, че ще се възстанови, когато доставчика се снабди с документите по отношение на ДДС и износа. Камиона ще бъде транспортиран за сметка на българската фирма, за което ще се използват услугите на друга българска фирма, която ще издаде фактура за транспортната услуга. До колкото четох установих, че тази доставка не е ВОП, не е и дистанционна продажба. Следователно въпросът ми е по какъв начин следва да се документира? Следва ли да се издава протокол по чл.117, който да влезе и в двата дневника или нищо не с отразява? Въобще как да се отрази? Благодаря на всички отзовали се.

Това какъв номер е?

Ами незнам. Пише само ЛН и десет цифри след него. Това е. Например> ЛН1234567890
Здравейте,
Чуждестранно физическо лице, гражданин на Германия притежава удостоверение за продължително пребиваване, издадено от МВР с адрес и  с вписан ЛН №/личен номер/.
На това лице следва да се издаде фактура. Въпросът е, как трябва да се издаде фактурата след като лицето няма нито ЕГН, нито ЛНЧ? Може ли да се пише този ЛН № или в случая да се пишат десет девятки? Благодаря предварително на отзовалите се.
Все пак един одитор може да се приеме, че е лице, упражняващо свободна професия, но ако отговаря едновременно на следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Тъй като в моят случай лицето е ЕТ и не отговаря на условията, мисля, че в случая не следва да посочвам този доход в справката по чл.73, противно на това, което смятат от НАП, че в справката следва да се включат всички доходи, изплатени на ЕТ.
Здравейте,
Моля за мнение. В справка по чл. 73 от ЗДДФЛ следва ли да се включат изплатени доходи на ЕТ, защото до сега не съм ги включвала и мисля, че не следва да се включват, освен в определени случаи, но от НАП смятат друго, тъй като ЕТ се облагали по ЗДДФЛ и затова следвало да се включат и в тази справка. Да обаче в чл. 73, ал. 1, т. 1 пише : Предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски:
1. по чл. 10, ал. 1, т. 3, 4 и 6, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа; Точка 2- доходи от стопанска дейност като едноличен търговец от чл.10, ал.1 не е сред посочените доходи, които следва да се декларират според чл.73, ал.1, т.1.
Благодаря. good
От прочетеното в закона, оставам с впечатление, че не е пречка да публикувам само баланс дори и в пълната му форма, тъй като избора дали отчета да е в съкратена или в пълна форма си го прави самото микропредприятие. :)
Здравейте,
Темата е стара, но искам да попитам понеже чета в  ЗС чл. 38, 4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, публикуват най-малко баланс/отчет за финансовото състояние и приложение, когато предприятието има задължение за изготвянето му, и чл.29,(4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс по раздели и съкратен отчет за приходите и разходите. Това, което ме интересува е, ако едно предприятие е микропредприятие, но е изготвило пълните форми на ОПР и Баланс, а не съкратените, то може ли пак да се възползва от облекчението, дадено в чл. 38, ал. 4 от ЗС и да публикува само своя баланс, но в пълната му форма, както е изготвен, а не в съкратената?