za vsqko lice posocheno v РОДСТВО ПО СЪРЕБРЕНА ЛИНИЯ moje li da se polzva tozi otpusk. - nali pishe samo prava liniq, kak i za tqh se polzva tozi otpusk????

Да де, ама откъде ще сгреши СУП-ата, ако са подали 01?

В конкретния случай временната неработоспособност е започнала преди прекратяването на ТД.Самият ТД се прекратява с изтичане на предизвестието.Няма как да не се изплати обезщетението за временната нетрудоспособност.Н е смесвайте настъпила временна неработоспособност след съкращение със тази,която е настъпила по време на действащ ТД.

А вие погледнахте ли все пак файла как е подаден кода?

raynavh, и аз ще Ви копирам нещо от Нина Манолова по конкретния казус - чл.222 ал.1 и болнични

Скрит текст :

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО ЧЛ. 222, АЛ. 1 КТ (ЗА ОСТАВАНЕ БЕЗ РАБОТА) ПРИ ПОЛЗВАН ОТПУСК ПОРАДИ БОЛЕСТ
Седмичен законник бр. 14, 8 - 14 април 2013 г.
ТРУДОВО ПРАВО

   

    На 30 ноември миналата година ми връчиха предизвестие за прекратяване на безсрочния ми трудов договор от 31 декември с.г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Срокът на предизвестието изтичаше на 30 декември 2012 г. На 15 декември се разболях и представих болнични за временна неработоспособност, които продължиха без прекъсване до 25 януари т.г. Паричното обезщетение за времето на представените болнични ми беше изплатено своевременно. На 31 януари подадох декларация в предприятието, че не съм постъпила на работа един месец след съкращението, за да ми се заплати обезщетение от работодателя на основание чл. 222, ал. 1 от КТ. На съкратените на 31 декември миналата година работодателят изплати обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ. На мен ми беше отказано изплащането на това обезщетение на основание чл. 42, ал.2 от КСО, съгласно която на останалите без работа един месец след прекратяване на трудовото им правоотношение и на които е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност не се полага обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.

    При положение че временната ми неработоспособност започна преди прекратяване на трудовото ми правоотношение и продължи около месец след това, моят случай не е ли заварен от закона и каква е моята вина за отказа на работодателя да ми изплати обезщетението?

   

    Отговаря Нина МАНОЛОВА - адвокат

   

    Обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя при уволнение на някое от следните основания:

    1. поради закриване на предприятието или на част от него;

    2. съкращаване в щата;

    3. намаляване обема на работа;

    4. спиране на работа за повече от 15 работни дни;

    5. при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност;

    6. когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което лицето е останало без работа, но за не повече от един месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с индивидуалния трудов договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят постъпи на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

    Действително чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване лишава от право на парично обезщетение за временна неработоспособност лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт, когато неработоспособността им е настъпила до 30 календарни дни от прекратяване на трудовия договор или осигуряването.

    От информацията, съдържаща се във въпроса, става ясно, че служителката е работила по безсрочен трудов договор и през време на предизвестието за неговото прекратяване (преди договорът все още да е бил прекратен) се е разболяла и е излязла в отпуск по болест. Поради това в случая не намира приложение ал. 2 на чл. 42 от Кодекса за социално осигуряване. Поради това парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща от първия ден на настъпването й до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност (чл. 42, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване) .

    Установената неработоспособност с болничен лист е доказателство за невъзможността на лицето да търси и започне работа по трудово правоотношение след уволнението. Поради това служителката има право на парично обезщетение от работодателя по чл. 222, ал. 1 КТ, ако след изтичане на отпуска за временна неработоспособност е останала без работа вследствие на уволнението й на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.

    За да получи обезщетение, заинтересованото лице трябва да представи доказателства за оставането си без работа. Това обикновено става с представяне на трудова книжка за констатация или подписана декларация за оставане без работа от 25.01.2013 г. до 25.02.2013 г. В този смисъл е и практиката на Министерството на труда и социалната политика, писмо № 62-00-13 от 1997 г.#

Защото лицето вече освен че не е осигурено за ОЗМ,болничният не подлежи на изплащане.Длъжностното лице,приело такъв болничен,носи и имуществена отговорност.Болничния трябва да бъде занесен на изателя за анулиране.

Този отговор на МТСП по юридическата йерархична стълбица е по-нисък от КСО.Затова се прилагат разпоредбите на КСО.

http://www.mlsp.government.bg/bg/faq/faq.asp?qid=47689

Някой ще ми погне ли-

Здравейте,

Искам да попитам, ако имам осигуровки по трудов договор, но съм и редовен студент, това променя ли нещо за крайната сума, и как.
Предварително благодаря