от Румяна Станчева, експерт в НОИ, 05 Dec 2008 19:10ч,

Служителят трябва да се върне до две седмици след решението
Уволнените служители имат право да оспорват законността на освобождаването си пред съда. Те могат да поискат освен възстановяване на предишната работа да им бъде изплатено и обезщетение за времето, през което са били без работа поради уволнението.

Когато и ако съдът обяви уволнението за незаконно, работникът или служителят трябва да заеме длъжността си в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване (чл.345 от Кодекса на труда). Този срок може да не бъде спазен само по уважителни причини. Работодателят трябва да отрази настъпилата промяна в трудовата книжка. Тя трябва да бъде отразена и в регистъра на трудовите договори, който се поддържа от Националната агенция за приходите (НАП). За целта съгласно разпоредбата на чл.7, т.2 от Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.4 от Кодекса на труда (КТ) при отмяна на заповедта за уволнението работодателят трябва да изпрати в компетентната териториална дирекция на НАП уведомление, с което да бъде заличено прекратяването на трудовия договор. Уведомлението се изпраща в тридневен срок от заемане на длъжността. Когато съдът възстанови на работа работник или служител, който е бил уволнен от работа преди 2 януари 2003 г. и поради тази причина трудовият договор не е вписан в регистъра на трудовите договори, работодателят трябва да подаде уведомление по чл.62, ал.4 от КТ за регистрация на договора, с попълнени данни за този, който действа към момента на възстановяване на лицето на работа.

При незаконно уволнение на основание чл.225 от КТ работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Изплатеното от работодателя парично обезщетение има за цел да компенсира на работника за пропуснатото трудово възнаграждение за времето до възстановяване на трудовото правоотношение. На основание чл.54е от Кодекса за социално осигуряване за периода, за който е получено обезщетението по чл. 225 от КТ, лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, трябва да възстановят изплатените от НОИ парични обезщетения за безработица. В тази връзка в 7-дневен срок от изплащане на обезщетението по чл.225 от КТ осигурителят е длъжен да представи копие от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (чл.54е, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване). Длъжностното лице от териториалното поделение на осигурителния институт, на което е възложено ръководството по осигуряването за безработица, издава разпореждане за възстановяване от лицето на получените суми.

На основание чл.1, ал.7, т.7 от Наредбата за елементите на възнагражденията и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, от 1 януари 2000 г. върху изплатеното парично обезщетение на основание чл.225 от КТ не се дължат осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване. След 1 януари 2000 г. за целия период от уволнението до възстановяването на работника или служителя на работа се внасят осигурителни вноски върху последното му брутно трудово възнаграждение преди уволнението. Осигурителните вноски са в размера, определен за фонд "Пенсии" за категорията труд, по която е работило лицето преди уволнението, и са изцяло за сметка на осигурителя. За периода 1 януари 2000 г. - 31 декември 2002 г., ако уволненият е бил на работа при друг работодател, независимо от размера на получаваното възнаграждение първият работодател не дължи за него осигурителни вноски.

След 1 януари 2002 г., ако в периода до възстановяване на работа от съда лицето е било осигурявано, осигурителни вноски се внасят върху разликата между последното брутно трудово възнаграждение и осигурителния доход за периода. В тези случаи с оглед определяне на дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, лицата представят пред работодателя документ, удостоверяващ сумите, върху който са им внасяни осигурителни вноски за съответните периоди. За лицата, родени след 31 декември 1959 г., осигурителят трябва да внесе осигурителни вноски за своя сметка и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. След 1 януари 2003 г.
осигурителните вноски за уволнените и възстановени от съда на работа лица се внасят върху последното брутно трудово възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя за професията, която е заемало лицето по трудовия договор.

За периода от уволнението до възстановяването на работа доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд "Пенсии", се взима предвид при изчисляване размера на пенсията.

По отношение на здравното осигуряване на незаконно уволнените лица следва да се има предвид, чe за периода 1 юли 1999 г. - 31 декември 2002 г. за лицата, получаващи доходи по трудови правоотношения, здравноосигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход по действащия за този период Закон за облагане на доходите на физическите лица. Парични обезщетения по чл.225 от Кодекса на труда са облагаем доход и до 31 декември 2002 г. върху изплатената сума работодателят трябва да начислява и внася здравноосигурителни вноски. Вноските се разпределят в съотношение между работодателя и осигуреното лице. Здравноосигурителните вноски се отнасят за шестте месеца след незаконното уволнение на лицето.

След 1 януари 2003 г. доходът за здравно осигуряване на лицата по трудови правоотношения не се обвързва с облагаемия доход. В тази връзка след тази дата върху изплатените обезщетения по чл.225 от Кодекса на труда работодателите не дължат здравноосигурителни вноски. За периода на незаконното уволнение лицето трябва да внася здравноосигурителни вноски за своя сметка, в случай че не е подлежало на осигуряване чрез друг работодател или възложител, не е упражнявало дейност като самоосигуряващ се и не е отговаряло на условията за здравно осигуряване от републиканския бюджет.

За целия период на незаконното уволнение осигурителите трябва да подадат данни за осигуряването с декларация обр. №1 "Данни за осигуреното лице" в компетентната териториална дирекция на НАП.