Днес Комисията предложи подробни изменения от техническо естество на правилата на ЕС във връзка с данъка върху добавената стойност (ДДС).

С предложения пакет от мерки значително се изменят правилата във връзка с ДДС, като се слага край на 25-годишния „преходен“ режим на ДДС в единния пазар.

С днешните промени се изяснява, че продавачът следва да начислява дължимия ДДС при продажба на стоките на своя клиент в друга държава от ЕС, като се прилага ставката на държавата членка на местоназначение. Придобиващото стоките лице ще бъде отговорно за плащането на ДДС, само когато е сертифицирано данъчно задължено лице (т.е. надежден данъкоплатец, признат за такъв от данъчната администрация).

Единен онлайн портал („обслужване на едно гише“) за търговците

За да се рационализират в максимална степен правилата за ДДС за предприятията, с днешните изменения ще се въведат необходимите разпоредби за създаване на онлайн портал или „обслужване на едно гише“ за всички предприятия в ЕС за обявяване на тяхното ДДС, както беше съобщено в предложенията на Комисията във връзка с реформата през октомври 2017 г. Системата ще бъде също така достъпна за дружества извън ЕС, които желаят да продават на други предприятия в рамките на Съюза и които в противен случай трябваше да се регистрират за целите на ДДС във всяка държава членка. След въвеждането на тази система предприятията ще трябва да определят един посредник в ЕС, който да се занимава от тяхно име с формалностите във връзка с ДДС.

По-малко бюрокрация

Комисията изтъква, че с промените се укрепва саморегулиращия характер на ДДС и ще се намалят административните постъпки, които трябва да извършат предприятията при продажба на други дружества в останалите държави членки. Специалните задължения за докладване във връзка с преходния режим на ДДС няма да са нужни повече за търговията със стоки. Допълнителното фактуриране по отношение на търговията в ЕС ще се урежда с правилата на държавата членка на продавача, което следва да я улесни.

Опростяване на начина на данъчно облагане на стоките

В сегашната система на ДДС търговията със стоки между предприятия се разделя на две сделки: освободена от ДДС продажба в държавата членка на произход и данъчно облагано придобиване в държавата членка на местоназначение.

С днешното предложение се слага край на това разделение на всяка отделна търговска сделка. След постигане на съгласие с измененията в правилата за ДДС презграничната търговия със стоки ще се дефинира като „една данъчно облагаема доставка“, което ще гарантира, че стоките се облагат в държавата членка, където приключва превозът, както и трябва да бъде. Измамите с ДДС следва драстично да спаднат, посочва още Комисията.
Важно съобщение относно задължението за уведомяване на КЗЛД за определено Длъжностно лице по защита на данните

Комисията за защита на личните данни публикува образец на уведомление за определяна на длъжностно лице по защита на личните данни.

КЗЛД е приела образеца на Уведомление, който Администраторът/Обработващият лични данни следва да попълни и подаде в КЗЛД в съответствие с чл. 37, ал. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 относно уведомяване на надзорния орган за определено Длъжностно лице по защита на данните.

Администратори/Обработващи лични данни, подали вече такава информация в КЗЛД, не следва да я подават повторно. При необходимост от допълнителна информация, КЗЛД ще се свърже служебно с тях.

Попълненото Уведомление за определено длъжностно лице по защита на данните се изпраща в КЗЛД по някой от следните начини:
1. Лично, на хартиен носител – в деловодството на КЗЛД на адрес: гр. София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2.
2. С писмо на адрес: гр. София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2, Комисия за защита на личните данни.
4. На имейла на КЗЛД - kzld@cpdp.bg. В този случай, Уведомлението трябва да бъде подписано с Квалифициран електронен подпис (КЕП).

Срок за подаване на уведомленията не е посочен.

Формулярите за попълване могат да бъдат свалени от тук
 
Указания за попълване

1.   Общи положения
1.1.   Уведомлението за определено длъжностно лице по защита на данните (ДЛЗД) се подава от администратора/обработващия (АЛД/ОЛД) или от изрично упълномощено от него лице чрез нотариално заверено пълномощно (пълномощното се прилага и е неразделна част от Уведомлението).

1.2.   Публичната част на регистъра включва: име на АЛД/ОЛД, име на ДЛЗД и данните за контакт с ДЛЗД.

1.3.   ЕГН се обработва единствено за целите на:
­   идентификация на АЛД/ОЛД, когато е физическо лице;
­   верификация на електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис (КЕП), по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

1.4.   Адресни данни, които са извън територията на Република България се вписват само в частта „Адрес“.

2.   За юридическо лице или публичен орган е достатъчно да бъдат попълнени само от част I, т. 1 „Код по БУЛСТАТ/ЕИК“, т. 4 и част II, в случай, че другите данни са част от публичен регистър (регистър БУЛСТАТ и Търговски регистър). Необходимите данни ще бъдат събрани служебно от администрацията на КЗЛД в съответствие с чл. 2 от Закона за електронното управление.

3.   В случаите, различни от т. 2, се попълват всички относими реквизити.

4.   При промяна на обстоятелства, относно подадено в КЗЛД уведомление за определено длъжностно лице по защита на данните, същите се описват в придружително писмо, към което се прилага настоящия формуляр с актуалната информация. Писмото и формуляра се подават по реда на т. 1.1.

Относно длъжностнитe лица по защита на данните, четете тук.

До: Потребителите на КиК Инфо
Необходимо е Вашето внимание и реакция във връзка с GDPR!



Здравейте, колеги и приятели!

Ние от КиК Инфо ценим коректността и прозрачността и сме посветени на това, да установим силни и дълготрайни отношения с вас, нашите потребители, изградени на базата на доверие и взаимна полза.

Затова разработихме нашата Политика за защита на личните данни в прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма и съответствие с GDPR и актуализирахме нашите Общи условия за ползване. Моля, запознайте се с тях.

Вярваме, че вие, потребителите, сте в основата на това, което правим. Интересуваме се от Вашето мнение, за да създаваме нови приложения, калкулатори и материали, от които имате нужда.

Приемаме много сериозно правилата по Общия регламент за защита на данните, затова голяма част от усилията ни са насочени да направим услугите ни по-сигурни и по-достъпни. Ние гарантираме, че защитата на личните данни и сигурността са въплътени във всичко, което правим.

Вълнуваме се от предстоящите събития и бихме искали да бъдете част тях!

Каним регистрираните потребители в сайта, които желаят да продължат да получават нашия безплатен бюлетин, да влязат в профила си и да посочат своя избор. Благодарим на тези, които вече го направиха!

Каним нерегистрираните потребители да се регистрират в портала КиК Инфо, за да получат по-добра функционалност. Регистрацията е безплатна. Моля, имайте предвид, че след 25 май ще изпращаме бюлетин само на регистрирани потребители, които са заявили изрично, че желаят да получават имейли от нас.

Ние уважаваме Вашите права и избори и изпращаме само поискани имейли. Моля, знайте, че винаги може да промените Вашия избор от профила си или да се отпишете директно от изпратения имейл.

Приятна и ползотворна работа със сайта!

Екипът на КиК Инфо
Какво означава правото „да бъдеш забравен”? 

Правото „да бъдеш забравен” или възможност за изтриване са уредени в Общия регламент за защита на данните или GDPR. Съгласно пар. 1 на чл. 17 от регламента, физическото лице може да поиска, а администраторът е длъжен да изтрие конкретните негови лични данни. Администраторът следва да отговори на това искане без ненужно забавяне и най-късно в рамките на един месец, както и да посочи причините, ако не възнамерява да се съобрази с тези искането.

На какви основания може лицето да поиска изтриването?

Възможност за изтриване би могла да бъде осъществена единствено при наличието на следните основания:
  • личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин;
  • лицето оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните;
    лицето възразява срещу обработването и няма преимуществено законово основание за продължаване на обработването;
  • личните данни са били обработвани незаконосъобразно;
  • личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора;
  • личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество на дете.

Кога администраторът може да откаже?

Регламентът предвижда ситуации, в които администраторът има възможност да откаже да изтрие данните, а именно когато обработването на конкретните данни е с цел:
  • да упражнява правото на свобода на изразяване и информация;
  • да изпълнява правно задължение или да изпълнява задача от обществен интерес или упражняване на публична власт;
  • за целите на общественото здраве;
  • архивиране за цели в обществен интерес, научноизследователски исторически изследвания или статистически цели; или
  • установяване, упражняване или защитата на правни претенции.

„Правото да бъдеш забравен” не е абсолютно право. Всеки субект на данни може да се възползва от това си право единствено при наличие на конкретно основание.

Два примера за основателен отказ от правото „да бъдеш забравен” или изтриване

Пример 1: Бивш служител се обръща към работодател за изтриване на всички лични данни, които работодателят има за него. Работодателят може да откаже да изтрие всички данни веднага, тъй като съгласно Закона за счетоводството ведомости за заплати се съхраняват 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят. Все пак работодателят трябва да прецени дали някои от данните за бившия служител могат да бъдат изтрити на този етап, поради причината, че за тях няма изискване да се пазят за толкова дълъг срок.

Пример 2: Физическо лице се обръща за изтриване на всички данни към компания, от която е получило стока или услуга, за което му е издадена фактура. Кампанията може да откаже да изтрие всички данни веднага, тъй като съгласно Закона за счетоводството счетоводни регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен контрол, каквито са фактурите, одит и последващи финансови инспекции се съхраняват 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят. Компанията трябва да прецени дали няма лични данни на лицето, извън необходимите за данъчен контрол, които следва да бъдат изтрити без нужното забавяне до един месец.
НАП започва масови данъчни проверки в пунктовете за годишни технически прегледи (ГТП). Освен за издаването на касови бележки и отчитането на оборота, инспекторите ще следят и за спазването на осигурителното законодателство.
Обобщените данни за извършените прегледи, които всички пунктове за ГТП подават към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, са анализирани в приходната администрация, като са съпоставени с данните от фискалните им устройства.

При 326 пункта са установени значителни разлики между подадената информация за прегледаните автомобили и отчетените приходи на касовите апарати. Първоначалните оценки сочат, че общата сума на укритите приходи е в размер на 19,4 млн. лв. Ако тези несъответствия се потвърдят, на фирмите, които стопанисват пунктовете, могат да бъдат възложени и ревизии, допълват от НАП.

От приходната администрация напомнят на клиентите на пунктове за ГТП, че за всяка заплатена от тях такса за преглед задължително трябва да получат и касова бележка. За нарушения на данъчните изисквания могат да се подават сигнали на телефона на НАП 0700 18 700.
Министерството на финансите публикува разяснение за публичността на финансовите отчети на предприятията за 2017 г.

ПУБЛИЧНОСТ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ ЗА 2017 Г.

От началото на 2018 г. са в сила изменения и допълнения в Закона за счетоводството (ЗСч), които касаят най-вече публичността на финансовите отчети на предприятията за 2017 г., свързани основно с промените в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В тази връзка са и разясненията по някои често задавани въпроси.

1. ПРЕДПРИЯТИЯ, ЗАДЪЛЖЕНИ ДА ПУБЛИКУВАТ ГОДИШНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ ЗА 2017 Г.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗСч, в срок до 30 юни на следващата година, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма от ЗСч, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва:
1. всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър (ТР);
2. юридическите лица с нестопанска цел със статут в обществена полза – чрез заявяване за обявяване и предоставянето им в регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел са регламентирани реда и условията за вписване/деклариране на обстоятелства, свързани с ЮЛНЦ;
3. останалите предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет. Когато отчетите и докладите на предприятията се публикуват в интернет, до тях трябва да бъде осигурен свободен безплатен достъп за период не по-кратък от три години след датата на публикуването им, и при поискване да предоставят информация за мястото, където са публикувани техните отчети и доклади.

2. ПРЕДПРИЯТИЯ, КОИТО НЕ ПУБЛИКУВАТ ГОДИШНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ ЗА 2017 Г.

Съгласно измененията на чл. 38, ал. 9 от ЗСч (обн. ДВ, бр. 92 от 2017 г.) предприятията, които не публикуват годишни финансови отчети за 2017 г. са:
- еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит (тези от тях, които не са осъществявали дейност през отчетния период, не декларират това обстоятелство с декларация в Търговския регистър);
- бюджетни предприятия;
- предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период. Това обстоятелство се декларира с декларация (свободен текст), която се публикува в Търговския регистър в срок до 31 март на следващата година. Държавни такси за публикуване на декларацията не се дължат. В тази връзка на официалната интернет- страница на Търговския регистър (www.brra.bg) е публикувано следното съобщение:
„Уведомяваме потребителите на информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството може да се представи за обявяване със заявление по образец съгласно приложение № Г2 или № Г1 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Към заявлението се прилагат:
- Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч в свободен текст (че през отчетния период не е осъществявана дейност);
- Декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) (това е декларация, подписана от заявителя по чл. 15, ал. 1, т. 1, 2 и 3 или ал. 3, за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове);
- Адвокатско пълномощно (ако заявяването е от упълномощен адвокат).

Предвид липсата на представен годишен финансов отчет, заявител не може да бъде лице по чл. 15, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ - съставител на финансов отчет, а представляващият или упълномощен от него адвокат съгласно Закона за адвокатурата.

За обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч не се дължи държавна такса.

При подаване на заявлението по електронен път информационната система позволява да бъде подписано, независимо от уведомителното съобщение за дължима държавна такса.“

Измененията в чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч влизат в сила от 01.01.2018 г. и се прилагат за годишните финансови отчети за отчетен период 2017 г.

3. ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА, КОИТО НЕ ПОДЛЕЖАТ НА ВПИСВАНЕ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР И РЕГИСТЪРА ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ.

Търговският регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел поддържа обща база данни за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. От обхвата на закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) са изключени политическите партии и вероизповеданията, както и синдикалните и работодателските организации, тъй като дейността им се регулира от специални закони.

Предприятия по силата на чл. 2 от ЗСч, които не подлежат на вписване в ТР и регистър на ЮЛНЦ са:
- местни юридически лица, които не са търговци – организациите, които имат за цел извършването на политическа, синдикална и дейност, присъща на вероизповедание;
- дружества (граждански дружества, обединения, сдружения и др.), регистрирани по реда на Закона за задълженията и договорите;
- осигурителните каси по чл. 8 от Кодекса за социалното осигуряване;
- търговски представителства – търговско представителство на чуждестранно лице по чл. 24 от Закона за насърчаване на инвестициите.

Предприятията, които не попадат в обхвата на ЗТРРЮЛНЦ:
1. ако не са осъществявали дейност през отчетния период не публикуват декларация, че не са осъществявали дейност и не публикуват годишен финансов отчет;
2. ако са осъществявали дейност – публикуват годишен финансов отчет в икономическо издание или в интернет.

4. ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА ВПИСВАНЕ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР И РЕГИСТЪРА ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ, НО НЕ СА СЕ ПРЕРЕГИСТРИРАЛИ В АГЕНЦИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА ПРЕДИ КРАЙНИЯ СРОК 31.12.2020 Г.

ПУБЛИКУВАНЕ НА ГОДИШНИТЕ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ ЗА 2017, 2018 И 2019 Г.

На основание § 25, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, всички ЮЛНЦ, вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при окръжните съдилища, са длъжни в срок до 31.12.2020 г. да подадат заявление за пререгистрация в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписвания.

Съгласно § 26, ал. 4 на същия закон, до изтичане на този срок Министерството на правосъдието поддържа публична база данни на юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, за лицата, които не са подали заявление за пререгистрация.

На интернет страницата на Министерство на правосъдието е публикувано съобщение за юридическите лица с нестопанска цел (http://www.justice.government.bg/41/), в което се казва, че след 01.01.2018 г. „всички постъпили в деловодство на Министерство на правосъдието заявления за вписване на обстоятелства и обявяване на актове в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ЦРЮЛНЦ) и придружаващите ги документи ще бъдат връщани на заявителите поради липса на правно основание за вписване в ЦРЮЛНЦ“. Министерство на правосъдието изразява становище, че „Централен регистър“ няма правно основание за обявяване на актове на ЮЛНЦ в обществена полза, тъй като в ЗЮЛНЦ са отменени раздел II „Централен регистър“ на глава трета и чл. 45-50, както и Правилника за устройството и дейността на Централния регистър при Министерство на правосъдието.

Така, независимо дали ЮЛНЦ в обществена полза са извършвали дейност или не през 2017 г. и към 30 юни на текущата година не са се пререгистрирали в Агенцията по вписванията, те няма да публикуват годишните си финансови отчети и декларации по чл. 38, ал.9, т. 2 от ЗСч.

Следователно годишните финансови отчети на ЮЛНЦ за 2017, 2018 и 2019 г. ще се публикуват, както следва:
- за ЮЛНЦ, които са се пререгистрирали в Агенцията по вписванията – в регистъра за ЮЛНЦ за отчетните периоди за които има направена пререгистрация, съответно там публикуват и декларация, ако не са осъществявали дейност;
- за ЮЛНЦ, осъществяващи дейност в частна полза и които не са се пререгистрирали в Агенцията по вписванията – чрез икономическо издание или чрез интернет, до момента на пререгистрация и не публикуват декларация, ако не са осъществявали дейност;
- за ЮЛНЦ, осъществяващи дейност в обществена полза, които не са се пререгистрирали в Агенцията по вписванията – не публикуват годишни финансови отчети до момента на тяхната пререгистрация в Агенцията по вписванията и не публикуват декларация, ако не са осъществявали дейност.

5. ГЛОБИ И САНКЦИИ

В чл. 74 от ЗСч са регламентирани глобите и санкциите за непубликуване на финансовите отчети в сроковете по чл. 38 от закона.

С измененията на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч се освобождават от задължението за обявяване в търговския регистър на годишните финансови отчети на предприятията, които не са осъществявали дейност през съответния период. Целта на тази законодателна промяна е значително да облекчи предприятията без дейност, като от една страна отпада задължението им да съставят отчети и да ги публикуват, а от друга - да заплащат държавни такси. Предприятията обаче трябва да декларират, че не са осъществявали дейност с декларация, свободен текст. Тази декларация се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година. Указаният срок - 31 март на следващата година цели да се избегне натоварването на софтуерния продукт при електронно деклариране и струпването на опашки при подаване на заявленията на хартиен носител, което е най-голямо към края на сроковете по чл. 38, ал. 1 - до 30 юни на следващата година, а също така предприятията без дейност не би следвало да съставят отчети, съответно не се нуждаят от допълнително време за съставянето им, одитирането и приемането от общото събрание.

В случай че предприятие без дейност не декларирало това обстоятелство в срока до 31 март и не се е възползвало от облекченията, регламентирани в чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч – да не заплащат държавни такси на Агенцията по вписванията, а е съставило и публикувало годишен финансов отчет до 30 юни на следващата година, се счита че са изпълнили изискванията на ЗСч за публичност на финансовите отчети и съответно не подлежат на глоби и санкции.

Следва да се има предвид, че от заплащане на такса са освободени само тези предприятия без дейност, които публикуват декларации, че не са осъществявали дейност до 31 март. След този срок предприятията следва да публикуват годишни финансови отчети, като заплатят таксата за обявяване на годишни финансови отчети по сметката на Агенцията по вписванията.

Можете за изтеглите разаяснението от тук:
От днес физическите лица могат да проверят в сайта на НАП дали за тях има подадени данни от предприятия и от самоосигуряващи се лица за изплащани доходи, различни от тези по трудов договор, като например хонорари. Така гражданите ще могат да проверят и попълнят коректно годишните си декларации за облагане на доходите. Е-услугата „Справка за изплатени доходи (различни от трудови) на физически лица“ е достъпна чрез Портала на НАП за електронни услуги - https://inetdec.nra.bg/, с ПИК или електронен подпис. Е-услугата предоставя информация също за вида и размера на изплатения доход, както и за удържания данък.

От НАП напомнят, че срокът за подаването на декларациите за облагане на доходите от 2017 г. изтича на 30 април 2018 г., като дотогава трябва да се плати и посоченият в тях данък за довнасяне. Най-бързо и лесно декларациите се подават онлайн с ПИК или електронен подпис. Статистиката от подадените до този момент подоходни декларации на физическите лица сочи, че всяка втора е подадена по електронен път.
Информация за попълване и подаване на данъчни и осигурителни декларации и внасяне на суми към бюджета може да се получи на телефона на НАП 0700 18 700 на цената на градски разговор или в сайта на НАП www.nap.bg
На Gergana Stoilowa и бе отнет достъпа до форума и сайта поради неприемливо поведение и заяждане с други членове на форума.
Здравейте, безплатния калкулатор: "Кое е по-изгодно EOOД или самонает?" прави сравнение на данъците и осигуровките при двете хипотези:
- дейност чрез ЕООД, с осигуряване като СОЛ или
- дейност чрез физическо лице, което се осигурява, като СОЛ.
Тоест облагането е като СОЛ и при двете хипотези, като при втората има изравняване осигуровките в годишен аспект.

Идеята е хора, които сега навлизат в бизнеса, да си преценят преди да откриват фирми. А ако искате да получите месечния размер на осигуровките върху 510 лв., то сме създали Калкулатор за СОЛ: https://www.kik-info.com/kalkulatori/osigurovki-samoosiguriavashtose-lice.php

Отделно за граждански договор, без самоосигуряване, имаме отделен калкулатор в сайта: https://www.kik-info.com/kalkulatori/grajdanski-dogovor.php

Последните два калкулатора са част от абонамента.
Здравейте, безплатния калкулатор: "Кое е по-изгодно EOOД или самонает?" прави сравнение на данъците и осигуровките при двете хипотези:

1) дейност като физическо лице, което се осигурява, като СОЛ и после довнася върху целия си доход
и
2) дейност чрез ЕООД с осигуряване като СОЛ

Тоест облагането е като СОЛ и при двете хипотези, като при втората има изравняване осигуровките в годишен аспект.

Идеята е хора, които сега навлизат в бизнеса, да си преценят преди да откриват фирми.

Ако са по граждански договор, без самоосигуряване, то си има съвсем отделен калкулатор в сайта: https://www.kik-info.com/kalkulatori/grajdanski-dogovor.php

А госпожата от другата тема трябва да смята с Калкулатор за СОЛ, ако иска да получи месечния размер на осигуровките върху 510 лв.: https://www.kik-info.com/kalkulatori/osigurovki-samoosiguriavashtose-lice.php

Последните два калкулатора са част от абонамента.
Последните промени в Търговския закон предвиждат предприятие, в което има наети работници или служители, да може да се прехвърли, само след като бъдат изплатени дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите.

От 31.03.2018 г. Главната инспекция по труда ще може да започва процедура по несъстоятелност, ако не са изплатени заплатите за повече от два месеца на повече от 1/3 от работниците в предприятието.

Предприятие, в което има наети работници или служители, може да се прехвърли, след като отчуждителят изплати дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на предприятието. Ако страните се договорят изрично, предприятието може да се прехвърли и ако приобретателят изпълни задълженията.

Дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник, и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.

Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по частно държавно вземане или  задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

С промените се засилват и контролните функции на Главната инспекция по труда. Инспекцията ще може да започва процедура по несъстоятелност, ако не са изплатени заплатите на повече от 1/3 от работниците в предприятието. Новата функция Инспекцията по труда ще започне да изпълнява от 31 март 2018.

Производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
Промяна в закона слага край на опитите за избягване на запечатването на обекти за данъчни нарушения.


От   началото на годината в интернет страницата на НАП са достъпни списъци на подлежащите на запечатване търговски обекти и тяхното местонахождение. В специално създадена рубрика може да се извърши справка за всеки обект, в които органите по приходи на НАП са установили  данъчни нарушения, за които се налага принудителната административна мярка „Запечатване на обект“.

Актуален списък можете да видите от тук.

Мярката може да бъде наложена за срок до 30 дни независимо от предвидените в закона глоби или имуществени санкции.
 
През 2017 г. бяха отчетени опити на търговци да заобикалят запечатването на обект като административна мярка. Това ставаше чрез прехвърляне на стопанисването на обекта в рамките на ден на друго юридическо лице, включително преназначаване на персонала, прехвърляне на касовите апарати, преподписване на договори с наемодатели и доставчици. С последните промени в ЗДДС бе прието, че подлежащият на запечатване обект ще бъде затворен независимо от евентуална промяна в субекта, който го стопанисва, което значително ще намали опитите за заобикаляне на закона, допълват от НАП.  Условието за това е към момента на запечатване на обекта или обектите, които се стопанисват от трето лице, то да знае, че обектът ще бъде запечатан. Обявяването на подлежащите на запечатване обекти в сайта на НАП води до презумпцията, че всяко трето лице знае факта на предстоящото запечатване. До същата презумпция води и поставянето на трайно закрепено съобщение на търговския обект, подлежащ на запечатване.
От 1 януари минималната работна заплата (МРЗ) за страната се увеличава от 460 лв. на 510 лв. Размерът на МРЗ се повишава с 10,9%. Увеличението е публикувано в Държавен вестник, брой 102 от 22.12.2017 г., чрез Постановление № 316 от 20 декември 2017 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната. Минималната часова работна заплата ще е 3,07 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Размерът на минималната месечна работна заплата се определя за пълен работен месец.

Варианти за измение на трудовото правоотношение

В чл. 119 от Кодекса на труда (КТ) е залегнал общият правен принцип по отношение на договорите – те могат да бъдат изменяни по общата воля на страните. Трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време.

Но когато се касае за увеличение на заплатата, то съгласно чл. 118, ал. 3 от КТ работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя.

За по-бързо и по-лесно изготвяне на документите препоръчваме на нашите потребители две приложения, чрез които могат да изготвят накуп споразумения или заповеди на всички служители по списък:

Приложенията могат да издава документи за множество служители наведнъж чрез импорт от файл, както и служител по служител.

По данни на КНСБ над 400 000 българи работят за минимална заплата, което в национален план означава хиляди допълнителни споразумения или заповеди.




kik info
По-бързо. По-удобно. По-сигурно.*
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.
Решихме да обобщим няколко новости, свързани със сроковете от 01.01.2018 г.

До 31 януари
 
Отстъпката по данъка за довнасяне на физическите лица по годишната данъчна декларация вече ще се ползва до 31 януари. Лицата, които подадат годишната данъчна декларация до 31 януари на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, но не повече от 500 лв., при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 януари. Важи и за годишните данъчни декларации по чл. 50 за 2017 г.

Преди условието за ползване на отстъпката бе подаване декларацията по електронен път до 31 март и внасяне на данъка в редовния срок до 30 април, а максималният размер на отстъпката бе до 1000 лв.

До 15 март

Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ се подава в НАП в срок до 15 март на следващата година. Важи и за справката за 2017 година. До сега този срок бе 30 април на следващата година.

До 31 март

До 31 март на следващата година се подава декларация в търговския регистър от предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период. Важи и за липса на дейност през 2017 г. Виж повече тук.

До 30 април

Отпадна изискването за фирмите, подаващи декларация по чл. 15 от ЗЗБУТ в териториалната дирекция "Инспекция по труда" да подават уведомление в срок до 30 април на следващата година, когато нямат промяна в обстоятелствата. Внимание: Фирмите, регистрирани през 2017 г., следва да подадат декларация по чл. 15 от ЗЗБУТ.

От 14 на 7 дни

С последните промените в ЗДДС срокът за подаване на заявлението за задължителна регистрация по закона от 01.01.2018 г. се намалява от 14 на 7 дни. Помените касаят задължителна регистрация по чл. 96 и задължителна регистрация в резултат на преобразуване по чл. 132. Виж повече тук.

Допълнете в коментарите други нови важни срокове според вас.
Увеличава се осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с общо един процент, разпределен както следва: 0.56% за работодателя и 0.44% за работника. Увеличава съответно размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на морските лица. Останалите осигурителни вноски се запазват. Виж актуализиран справочник Осигуровки и данъци за 2018 г. (таблица ).

Увеличава се минималния осигурителен доход (МОД) по основни икономически дейности и квалификационни групи професии средно с около 6.8%. Виж МОД 2018.

Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица се променя на 510 лв. Отпада диференцираният минимален месечен размер на осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход.

Увеличава се минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 300 на 350 лв.

Запазва се максималния месечен размер на осигурителния доход от 2600 лв.

Увеличава се месечния размер на минималната заплата за страната (МРЗ) от 460 лв. на 510 лв.

За дните на лицата в неплатен отпуск се дължи здравна осигуровка върху 255 лв. (промяна)

За дните на лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете се дължи здравна осигуровка от работодателя върху 510 лв. (промяна)

Променят се вноските за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ (ТЗПБ) по групи основни икономически дейности, при запазване на минималната и максималната граница (0.4 - 1.1 на сто). Виж ТЗПБ 2018.

Запазва се нулева вноска за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” (ГВРС), като максималният размер на обезщетението се увеличава на 1300 лв.

Цитат
В сайта КиК Инфо са актуализирани съответните калкулатори, приложения и справочна информация.

Обезщетения

Увеличава се минималният дневен размер на обезщетението за безработица – от 7.20 лв. на 9 лв. и се определя максимален размер – 74.29 лв.

От 01.01.2018 г. безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по чл. 331 от КТ (по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение), получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. До тази дата получаваха в пълен размер и за целия срок, за който се полагат според стажа.

Увеличава се размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст – от 340 лв. на 380 лв.

Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв.

Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при:
  • временна неработоспособност – 18 календарни месеца;
  • безработица – 24 календарни месеца;
  • бременност и раждане – 24 календарни месеца;
  • трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро – 24 календарни месеца.

Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни.

Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите три работни дни се изплащат от осигурителя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността – от ДОО.

Отпада възможността за получаване на обезщетение за временна неработоспособност след прекратяване на правоотношението.

Променят се изискванията за право на парично обезщетение за безработица. Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Променят се изискванията за продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г.

Увеличение при детските, разширен обхват на получаващите ги
(чл. 63 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г.)

(1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. е 450 лв.

(2) Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. е 400 лв.

(3) Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. е от 400,01 лв. до 500 лв. включително.

(4) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода по ал. 2, е, както следва:
1. за семейство с едно дете – 40 лв.;
2. за семейство с две деца – 90 лв.;
3. за семейство с три деца –  135 лв.;
4. за семейство с четири деца – 145 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лв.

(5) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца съгласно ал. 3 е 80 на сто от размера на помощта, определен в ал. 4.

(6) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 4, т. 1.

(7) Размерът на месечната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 7, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца е 75 лв.

(8) Размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. е 150 лв.

(9) Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. е, както следва:
1. за първо дете – 250 лв.;
2. за второ дете – 600 лв.;
3. за трето дете – 300 лв.;
4. за четвърто и всяко следващо дете – 200 лв.

(10) Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на 2-годишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. е 100 лв.

(11) Размерът на еднократната помощ при осиновяване на дете по чл. 6б, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 9, т. 1.

(12) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. е 100 лв.

(13) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 6а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. е 1200 лв. за всяко дете.

(14) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, по чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. е 2880 лв.

(15) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. е, както следва:
1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 930 лв.;
2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 450 лв.;
3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.

(16) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2018 г. е, както следва:
1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 490 лв.;
2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 420 лв.;
3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.

Пенсии

Определя се минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за 2018 г., както следва:
  • от 1 януари до 30 юни – 200 лв.;
  • от 1 юли до 31 декември – 207,60 лв.

Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за всички категории труд.

От 1 януари 2018 г. процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се увеличава от 1,126 на 1,169 с процент, определен по правилото на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

От 1 юли 2018 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, не се осъвременяват по чл. 100 на КСО, а се преизчисляват с новия процент за всяка година осигурителен стаж – 1,169.
 
Максималният размер на получаваните една или повече пенсии (за новоотпуснати и състояние) се запазва в размер 35 на сто от максималния осигурителен доход – 910 лв.


kik info
По-бързо. По-удобно. По-сигурно.*
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.
От 1 януари 2018 г. Агенция по вписванията ще администрира Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Към Търговския регистър ще бъдат добавени нови функционалности, чрез които ЮЛНЦ ще могат да подават документи. Регистърът ще бъде обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранните търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел.

Регистърът ще бъде с ново наименование: Търговски регистър и Регистър на юридическите лица с нестопанска цел.

Осигурява се възможност ЮЛНЦ да подават документи във всяка една служба по регистрация, независимо от седалището и адреса на управление.

Документи ще могат да се подават от всяка точка на света по електронен път чрез портала ТРЮЛНЦ. Единственото условие за това е заинтересованото лице да притежава валиден електронен подпис. При подаване на документи по електронен път таксата е с 50% по-ниска.

Срокът за пререгистрация по закон е до 31.12.2020 г. В двумесечен срок от влизането в сила на закона (01.03.2018 г.) Централният регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност към Министерството на правосъдието ще предаде безвъзмездно на Агенция по вписванията структурирани данни в електронна форма за вписаните в Централния регистър юридически лица и клонове на чуждестранни юридически лица.

Годишните доклади за дейността по чл. 40, ал. 3 на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, съответно на клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, вписани в Централния регистър към Министерството на правосъдието към датата на влизането в сила на този закон, се вписват, съответно обявяват във вида, в който са отразени в Централния регистър към момента на прехвърлянето на информацията към Агенцията.

До изтичането на срока за пререгистрация - 31.12.2020 г. Министерството на правосъдието поддържа публична база данни на юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, които не са подали заявление за пререгистрация.

След подаване на заявление за пререгистрация, годишните доклади за дейността по чл. 40, ал. 3 на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, съответно на клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, вписани в Централния регистър към Министерството на правосъдието, ще се прехвърлят към информационната система на Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ИС на ТРРЮЛНЦ) във вида, в който са отразени в ЦРЮЛНЦ.

За тези, които не са подали заявление за пререгистрация информация ще се получава от ЦРЮЛНЦ в срок до 31.12.2020 г.
Здравейте и благодарим за съобщението. :)
Фокусът ни е насочен в създаването на онлайн приложения, с които удобно, бързо и сигурно счетоводителите да си вършат работа, да съставят определени документи или например да си потвърдят дадени зчисления или облагане.

Онлайн семинарите са доста полезни и е чудесно, че НАП превръща в традиция да представя безплатно годишните данъчни изменения, а ние ще ги излъчваме на страницата си, за да могат повече колеги да ги видят.
Калкулатор: Слаба капитализация по ЗКПО

Данъчното регулиране на слабата капитализация се изразява в това, че част или всички лихвени разходи на дадено предприятие не се признават за данъчен разход в годината на отчитането и с тях се увеличава счетоводният финансов резултат преди данъчно облагане.

Слабо капитализирано по смисъла на Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) е предприятие, чийто привлечен капитал е 3 пъти по-голям от собствения му капитал или когато:

(ПК1 + ПК2)/2 > 3 х (СК1 + СК2)/2, където:
ПК1 е привлеченият капитал към 1 януари на текущата година;
ПК2 е привлеченият капитал към 31 декември на текущата година;
СК1 е собственият капитал към 1 януари на текущата година;
СК2 е собственият капитал към 31 декември на текущата година.

Цитат
Правилата за регулирането на слабата капитализация са разписани в чл. 43 от ЗКПО.

Съобразно тях създадохме Калкулатор за регулиране на слабата капитализация - един ценен помощник при изготвянето на данъчната декларация за 2017 г.
Собственият капитал включва основния капитал, резервите, текущия финансов резултат (печалба/загуба), неразпределената печалба и непокритата загуба от минали години.

"Привлечен капитал" по смисъла на чл. 43, ал. 6 от ЗКПО е сумата от пасивите на предприятието, с изключение на финансиранията.

Следователно, ако горното неравенството е вярно, то при изготвянето на годишната данъчна декларация за 2017 година, трябва да се извърши регулиране на слабата капитализация по правилата на ЗКПО.

Това се изразява в непризнаването за данъчни цели в годината на отчитането им на разходите за лихви в размер, определен по следната формула:

НРЛ = РЛ - ПЛ - 0,75 x ФРПЛ, където:
НРЛ са непризнатите разходи за лихви;
РЛ са разходите за лихви;
ПЛ е общият размер на приходите от лихви;
ФРПЛ е счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви.

Получената сума е данъчна временна разлика, която следва да намери обратно проявление в следващ данъчен период. Непризнатите разходи за лихви се признават за данъчни цели през следващите 5 години до изчерпването им в размер, определен за текущата година по следната формула:

ПРЛ = 0,75 x ФРПЛ + ПЛ - РЛ, където:
ПРЛ са признатите разходи за лихви;
ФРПЛ е счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви;
ПЛ е общият размер на приходите от лихви;
РЛ са разходите за лихви, определени по реда на ал. 3 за текущата година.

Цитат
Чрез Калкулатора за изчисляването на слабата капитализация лесно и сигурно бихте могли преди изготвянето на данъчната декларация на предприятието:

  • да проверите дали фирмата попада в обхвата на регулирането по чл. 43 от ЗКПО;
  • да изчислите непризнатите разходи за лихви, с които следва да увеличите финансовия резултат преди данъчно облагане (посочват се на ред 6 от увеличенията в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО);
  • да изчислите размера на признатите разходи за лихви за годината (посочват се на ред 7 от намаленията в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО).
Важно е да се отбележи, че разходите за лихви (РЛ), които участват в регулирането, включват всички финансови (лихвени) разходи, отчетени по финансиране с привлечен капитал, но без следните:
1. лихви по финансов лизинг и банков кредит, освен когато страните по сделката са свързани лица или лизингът, съответно кредитът, е гарантиран или обезпечен от или е отпуснат по нареждане на свързано лице;
2. наказателни лихви за закъснели плащания и неустойки;
3. лихви, непризнати за данъчни цели на друго основание в закона;
4. лихви и други разходи по заеми, които съгласно счетоводното законодателство са капитализирани като част от стойността на актив.

Когато счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви (ФРПЛ) е отрицателна величина, той не участва при определяне на размера на непризнатите (НРЛ) и признатите разходи за лихви (ПРЛ).

Регулирането на слабата капитализация по чл. 43 от ЗКПО не важи за разходите за лихви на кредитните институции.



kik info
По-бързо. По-удобно. По-сигурно.*
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.
Експертите на НАП представиха измененията в данъчно законодателство, в сила от 1 януари 2018 г., практиката по прилагането му, особеностите на автоматичния обмен на отчети по държави и перспективите пред електронните услуги на НАП.

Публикуваме запис на целия семинар, а под него ще намерите програмата по минути и часове от видеото, както и презентациите към всяка лекция. Семинарът започва след 18 минута от видеото.



ПРОГРАМА НА СЕМИНАРА
(по часове и минути от видеото)

от 18 мин. до 25 мин.
Откриване
Милена Кръстанова, заместник-изпълнителен директор на НАП
Росен Бъчваров, директор на дирекция "Данъчно-осигурителна методология"

от 25 мин. до 1 ч. 10 мин.
Автоматичния обмен на отчети по държави
Иван Антонов, гл. юрисконсул, дирекция СИДДО
Свалете презентацията от тук.

от 1 ч. 10 мин. до 1 ч. 52 мин.
Данъчно облагане по реда на ЗКПО   
Цветана Янкова, началник на отдел „Данъчна методология"
Свалете презентацията от тук.

от 1 ч. 52 мин. до 2 ч. 15 мин.
Кафе пауза 

от 2 ч. 15 мин. до 3 ч. 04 мин.
Данъчно облагане и промени в ЗДДС в сила от 01.01.2018 г. 
Ганка Петрова, гл. експерт по приходите, дирекция ДОМ
Свалете презентацията от тук.

от 3 ч. 04 мин. до 4 ч. 05 мин.
Пауза за обяд   

от 4 ч. 05 мин. до 4 ч. 40 мин.
Данъчно облагане по реда на ЗДДФЛ  
Лорета Цветкова, държавен експерт по приходите, дирекция ДОМ
Свалете презентацията от тук.

от 4 ч. 40 мин. до 5 ч. 09 мин.
Промени в осигурителното законодателство в сила от 01.01.2018 г.   
Катя Кашъмова, началник на отдел "Осигурителна методология"
Свалете презентацията от тук.

от 5 ч. 09 мин. до 5 ч. 26 мин.
Кафе пауза   

от 5 ч. 26 мин. до 5 ч. 35 мин.
Намаляване на административната тежест. Взаимоотношения с данъчните посредници. Доверие. Прозрачност.   
Росен Иванов, директор на дирекция "Данъчно-осигурителна методология"
Свалете презентацията от тук.

от 5 ч. 36 мин. до 5 ч. 56 мин.
Електронни услуги  за клиентите на НАП. Текущо състояние и перспективи. Дискусии и закриване на семинара.
Росен Бъчваров, директор на дирекция „Комуникации и протокол“
Свалете презентацията от тук.

Приятно гледане!