Нова е-услуга "Справка за декларираните продажби от регистрирани по ЗДДС лица за определен данъчен период" от НАП

От 3 юли 2017 г. НАП въвежда е-услугата „Справка за декларираните продажби от регистрирани по ЗДДС лица за определен данъчен период“, която може да бъде ползвана с квалифициран електронен подпис (КЕП) от всички клиенти с разрешен пълен достъп до услугите на НАП, както и от упълномощени лица с КЕП, на които е разрешен пълен достъп до услугите, включени в електронните услуги за „Предоставяне на данъчна и осигурителна информация и информация от данъчно-осигурителната сметка“.

Справката съдържа информация за издадените и включени в дневниците за продажби за определен данъчен период от регистрираните по ЗДДС лица фактури,  в които идентификаторът на лицето, заявяващо справката, е посочен като получател.

Чрез новата услуга се предоставя възможност за проверка на коректното отразяване от доставчиците на направените от тях покупки, изпълнението на изискването за начисляване на ДДС, осигуряващо възможност за ползване на данъчен кредит по тях, а също така и наличието на отразени продажби, по които лицето не е действителен получател.

Осигуряването на достъп до посочената информация ще създаде условия за засилване на гражданския контрол за спазването на установените от закона задължения за регистрираните по ЗДДС и ще допринесе за намаляването на риска от  злоупотреби и нарушаване на права и законни интереси на гражданите.
Стотици данъчни инспектори съвместно с органите на МВР и Агенция „Митници“ започват лятната контролна кампания по Черноморието. Над 25 000 проверки предстоят от утре до края на туристическия сезон с основен акцент отчитането на обороти и издаване на касови бележки.

За пръв път през тази година неиздаването на касова бележка се санкционира незабавно със запечатване на търговския обект, освен обичайната глоба. Обектите обикновено остават затворени в продължение на 2 седмици след запечатването. НАП отново ще използва дистанционната връзка на всеки касов апарат със сървърите си, за да открива рискови търговци, чиито продажби значително се различават от обичайните.

Освен хотели, ресторанти, барове, магазини, паркинги и други търговски обекти на мониторинг ще бъдат подложени борси и тържища, които снабдяват хотелите с храни и напитки. В проверките, които ще обхванат цялото Черноморско крайбрежие, а не само големите курорти, ще участват и инспекторите на „Фискален контрол“.

Сигнали за неиздаване на касови бележки и данъчни нарушения могат да се подават на телефона на НАП 0700 18 700 или по електронна поща на infocenter@nra.bg.
Излезе вторият брой на Бюлетина на НАП - списание, което се разпространява до определен кръг институции, неправителствени организации и представители на бизнеса.

Изданието представя новини, казуси, както и интересна и полезна информация на заинтересованите лица. Бюлетинът може да служи и за барометър на обществените настроения и нагласи към практиките на НАП, като от тук можете да изтеглите
първи и втори брой бюлетина, както и да се запознаете с материала относно новия подход при проверките и ревизиите от страна на НАП.

НАП помага на клиентите си да коригират допуснати грешки

Поводът да започне работа по въвеждане на нов подход в дейността на Национална агенция за приходите са две решения на Съда на Европейския съюз по дела С-138/12 Руседеспред и С-111/14 ГСТ-Сървиз. В тези решения Съдът постановява, че неутралността на данъка върху добавената стойност има предимство пред правните процедури и независимо от обстоятелството, че данъчните задължения са установени с влязъл в сила ревизионен акт, неутралността на данъка следва да бъде възстановена.

Единственото изключение от този принцип е наличието на ДДС злоупотреба, като лицата участващи в подобни сделки не могат изобщо да се позовават на принципа на неутралност.

Това провокира служителите от функции „Методология и обжалване” и „Контрол” в НАП да си зададат няколко важни въпроса: Защо да се събира данък, ако въпреки това данъкоплатецът може да поиска връщането му, позовавайки се на решенията на СЕС? Данъкоплатецът има безусловно право, съгласно чл. 116 от ЗДДС, да извършва корекции на грешно издадени документи. Защо тогава вместо администрацията да начислява правилно данъците, да не го направи самият данъкоплатец? Веднага се очертаха и някои предимства, ако данъкоплатецът сам отстрани допуснати грешки в данъчното третиране на определена доставка. Най-напред и много съществено - когато данъкоплатецът сам отстранява грешките си, може да се избегне ревизионното производство. Ако пък грешката бъде отстранена от самия данъкоплатец в хода на ревизионно производство, това би направило ревизионния акт безспорен.

Всичко това насърчава доброволното спазване на закона и е гъвкаво решение, спрямо конкретния случай и поведението на конкретния данъкоплатец.

Задача на органите по приходите е да запознаят данъкоплатеца с допуснатите от него грешки, да му дадат препоръка доброволно да ги отстрани, включително при необходимост с коригираща декларация. Това следва да става по възможност преди започването на ревизионно производство. Или иначе казано, изборът на производството в рамките на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс става важен.

Дори да е възложена ревизия, подходът трябва да остава същият: ревизиращият екип запознава писмено данъкоплатеца с грешките, дава му препоръка да ги отстрани, като, ако данъкоплатецът направи това, отстраняването и декларациите, които е подал, се вземат предвид при издаване на ревизионния акт.

Какво означава това за цялостната работа на Агенцията?

Новият подход, с който ще трябва да се съобразяват всички органи по приходите, когато извършват ревизии по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), изисква и ново мислене. Служителите на НАП използват способи за убеждаване, а не за принуждаване. Органите по приходите вече не отиват при данъкоплатеца да „начисляват данъци”, а за да му помогнат правилно да приложи закона, без да загуби правата си, например - правото си на данъчен кредит.

Този подход в дейността на НАП бе въведен с Общо становище на изпълнителния директор от 24.06.2016 г.

Цитат
Становището е изцяло съобразено с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и Върховния административен съд на България. В него се разглежда пространно правото на данъчен кредит, условията за възникването и упражняването му. Най-общо и накратко това са условия по същество (чл. 68-69 от ЗДДС), формални (чл. 71 от ЗДДС) и времеви (чл. 72 от ЗДДС). Становището всъщност разглежда случая, когато са спазени условията по същество, документът е посочен в дневниците и декларацията в срока, т.е. и времевите условия са спазени, но са нарушени формалните изисквания. Документът е погрешно съставен. Изводът, до който се стига е, че в тези случаи правото на данъчен кредит е налице, но може да бъде упражнено въз основа на коректен документ, когато същият бъде съставен. За тази цел на данъкоплатеца следва да се осигури възможност да анулира грешния и да състави правилния документ.

Това очевидно повишава и насърчава доброволното спазване на закона. Във всяко производство първо се отправя писмена препоръка към данъкоплатеца с посочване на допуснати формални грешки и покана за отстраняването им. Ако грешките бъдат отстранени, правилните документи бъдат издадени и съответните декларации се подадат - правото на данъчен кредит е налице, без значение дали става въпрос за ревизираното лице или за неговия клиент.

Изисква се обаче и правна сигурност. Как да се гарантира единното прилагане на чл. 72 от ЗДДС от всички компетентни служители на НАП, особено ако клиент и доставчик са в различни териториални дирекции на Агенцията? Утвърдена е вътрешна процедура, която органът по приходите, водещ производството, може да задейства, а становището при необходимост се съгласува между дирекции „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) по седалище на двете страни по сделката.

В становището са разгледани пространно и най-често допусканите грешки от данъкоплатците при прилагането на ЗДДС. Накратко това са самоначисляване, вместо стандартно облагане и обратно, освободена, вместо облагаема доставка и обратно. Също така, често се греши при консорциумите и третирането на операции между съдружниците - доставка или недоставка. Понякога грешно се определят получателят или доставчикът - съдружникът вместо консорциума и обратно. Случва се и грешно да се определи ставката на данъка.

Данъкоплатецът дължи, обаче, лихви за забава поради закъснялото плащане на коректно определения данък или преждевременно упражняване на правото на данъчен кредит.

В становището е разгледан и случаят на влязъл всила ревизионен акт. Отстраняването на риска от загуба за бюджета е условие за допускане на документиране за осигуряване неутралността на данъка, нарушена в резултат на влязъл в сила ревизионен акт. В тези случаи, за да се допусне корекция, най-общо влезлият в сила ревизионен акт следва да е изпълнен, заплатен.

Що се отнася до въпроса с евентуално административно наказване, в становището е обърнато внимание на новите редакции на чл. 180, ал. 3 и 4 от ЗДДС, където са въведени привилегировани състави на административно нарушение, в случай че данъкоплатецът сам коригира допуснатата от него грешка. Напомня се също, че новите състави са приложими към заварените случаи по силата на чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и че следва да се извършва внимателна преценка при определяне на административнонаказател ната отговорност относно наличието на маловажен случай по чл. 28, б. „а” от ЗАНН.

В подкрепа на новия подход са предложени и впоследствие приети, някои промени в закона. Такива са например уреждането на издаване и деклариране на ДДС документи след дерегистрация по ЗДДС. Дава се право на еднократна коригираща декларация, без покана от орган по приходите до 30 септември на текущата година за целите на ЗКПО и ЗДДФЛ.

Макар и становището на изпълнителния директор на НАП да се отнася конкретно до прилагането на ЗДДС, новият подход в работата на приходната агенция е напълно подходящ и приложим за всички видове задължения.

При прилагането на новия подход от органите по приходите данъкоплатецът е партньор, а не опонент и НАП му помага правилно да приложи закона, без да загуби правата си. Естествено, неговото пълно и коректно прилагане изисква време и развитие на нови умения. Важно е обаче търпеливо и стъпка по стъпка той да се въведе реално в практиката. Разумният и най-ефективен начин на събиране на публичните задължения е чрез насърчаване и улесняване на доброволното спазване на закона.
При плащане с банкова карта също се издава касова бележка

Втората лотария с касови бележки ще започне до два месеца, съобщават от НАП.  В новото издание се предвижда месечните и годишната награда да бъдат парични, а седмичните да бъдат на значително по-висока стойност. Голямата награда в лотарията през тази година ще е 50 000 лв. в брой.


Данните на НАП след края на първата част на играта показват ръст на приходите от преки и косвени данъци и подобрена информираност на обществото. В лотарията бяха регистрирани над 51 милиона касови бележки на стойност над 670 млн. лв.

При плащане на покупка на стока или услуга с банкова карта също се издава касова бележка, напомнят от НАП. Фискалният бон е задължителен при плащане в брой, с дебитна или кредитна карта, ваучер, чек или други заместващи парите платежни средства. Касова бележка не се издава само, ако за услугата или стоката се плаща по банков път.

Важно е клиентите да изискват и пазят своите касови бележки, тъй като по този начин те гарантират своите потребителски права и осъществяват граждански контрол върху дейността на търговците. Фискалните бонове могат да послужат също и за участие в Лотарията на НАП с касови бележки.
От днес в портала за е-услуги на НАП е достъпна нова електронна услуга за връчване на документи по електронен път – "Връчване на документи". 

Чрез нея клиентите на приходната агенция ще имат възможност да получават електронни документи, издадени от служителите на НАП.




Достъпът до електронната услуга имат физически лица и юридически лица, които:
  • притежават квалифициран електронен подпис (КЕП) на задължено лице с право на пълен достъп до е-услугите на НАП;
  • притежават КЕП на упълномощено лице с пълен достъп до групата услуги "Връчване на документи".

Чрез новата е-услуга органите по приходите могат да връчват актове за прихващане и възстановяване на данъци, запорни съобщения, искания за представяне на документи и др.
От днес функционира новата електронна услуга на НАП - „Справка за изплатени доходи (различни от трудови) на физически лица“. Тя е достъпна, както с ПИК, така и с електронен подпис.

Новата услуга дава възможност на физическите лица да проверяват дали за тях има подадени данни от предприятия и от самоосигуряващи се лица за изплащани доходи, различни от тези по трудов договор, като например хонорари. Е-услугата предоставя информация също за вида и размера на изплатения доход, както и удържан данък. Така с помощта на е-справката физическите лица ще могат коректно да отразяват изплатените им доходи в годишната си данъчна декларация.

От НАП обръщат внимание, че ако потребителите на услугата установят, че са допуснали грешка във вече подадената декларация за облагане на доходите от 2016 г., те имат възможност да я поправят. Това става с подаването на еднократна коригираща декларация в срок до 30 септември 2017 г.

Новата услуга на НАП засилва гражданския контрол по спазването на установените от данъчните закони задължения. Електронната справка допринася също и за намаляване на риска от злоупотреби и нарушаване на правата и интересите на гражданите.
Министерски съвет внесе проект за изменение и допълнение на ДОПК, с който се предлага НАП да може да търси дължими данъци и осигуровки и от бивши акционери и съдружници.

Предлага се отговорност за неплатени данъци и осигуровки да носят мажоритарните собственици и съдружници към момента на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции така, че да престанат да бъдат мажоритарни съдружници или акционери. Те ще отговарят за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, а отговорността е пропорционална на участието им в отчуждената част от капитала.

Като мотив за промените от финансовото министерство изтъкват, че при ревизионните производства са налице значителен брой случаи на ангажиране на отговорност на лица, които не са притежавали съответното качество на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник към момента на възникване на задълженията на дружеството. Тоест компанията е била прехвърлена преди ангажирането на отговорност.

С цел избягване на често срещани случаи в практиката, в които миноритарните собственици на капитала извършват поредица от сделки, с които променят собствеността на дружествата и в резултат на това избягват процедурата по обявяване в несъстоятелност, е предвидена отговорност за същите в случаите, в които едновременно или последователно, в период, не по-дълъг от три месеца, прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято сума представлява мажоритарен дял от капитала. Предложеният срок от 3 месеца, в рамките на които могат да бъдат извършени горепосочените действия, е обвързан с предвидения в чл. 114, ал. 1 от ДОПК срок за извършване на ревизията и е с оглед на гарантиране на бързина и ефективност на производствата за ангажиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК.

Другата нова хипотеза е свързана с мажоритарни съдружници и акционери, които са разпоредили действията по намаляване на имуществото, като отговорността не се отнася за тези от тях, които са гласували против увреждащите предприятието сделки, както и ако са получили скрито разпределение на печалбата (дивидент) и това обстоятелство не е декларирано в данъчните декларации.

Анализът на съдебните решения, постановени по жалби срещу ревизионни актове по чл. 19 от ДОПК, показва, че един от най-съществените пропуски и съответно основание за отмяна на ревизионни актове е свързан с обосноваването на субективната страна на извършваните действия на третите лица и на причинно-следствената връзка между тяхното поведение и непогасените задължения. В тази връзка във всички алинеи е въведено изискване за наличие на недобросъвестно поведение от страна на отговорните лица.

С оглед на масовите случаи в практиката на прехвърляне на предприятия, дружествени дялове или акции след започнало ревизионно производство за установяване на задълженията на юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК, с измененията се предлага създаване на нова ал. 5 в чл. 19 от ДОПК, в която понятието „недобросъвестност“ се дефинира чрез необорима презумпция. Приема се, че недобросъвестно поведение е налице винаги, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията или след започнал контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство.

Включването на декларираните от лицата задължения в разпоредбата на чл. 19 дава възможност на органите по приходите да образуват производство за ангажиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК не само в случаите, в които задълженията на юридическите лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК са установени с ревизионен акт, но и в случаите, в които лицето само е посочило дължимите от него задължения.

Разширява се кръгът на лицата, по отношение на които може да се ангажира отговорност по чл. 19 от ДОПК, като в този кръг се включват и лица, които по силата на нотариално заверено пълномощно от управителя на юридическото лице управляват цялостната му дейност, както и собствениците на капитала.

Предлага се въвеждане на отговорност и на всяко лице, което в хипотеза на скрито съучастие прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособно юридическо лице (чл. 609 от Търговския закон). Скритото съучастие е правна фигура от облигационното и търговското право, при наличието на което правните действия, извършени от привиден участник в правоотношението, имат правни ефекти по отношение на скрития такъв. Аналогичен нормативен подход е възприет в разпоредбата на чл. 609 от Търговския закон. Приложима е в случаите, когато физическо или юридическо лице, независимо дали притежава търговско качество, извършва търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник-търговец, който действа като негово подставено лице или скрит пълномощник.

Текст на предложените изменения и допълнения в чл. 19 от ДОПК

Цитат
„Отговорност на трето лице

Чл. 19. (1) Който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, както и лице, което по силата на нотариално заверено пълномощно от управителя на юридическо лице управлява цялостната му дейност, укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.

(2) Управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2,  както и лице, което по силата на нотариално заверено пълномощно от управителя на юридическо лице управлява цялостната му дейност, носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 в случаите, в които недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:

1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;

2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

(3) Отговорност по ал. 2 носят мажоритарни съдружници или акционери, когато действията са извършени по тяхно решение, с изключение на гласувалите против.

(4) Отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

(5) Мажоритарните собственици на капитала, включително мажоритарните съдружници или акционери, имащи това качество към момента на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции така, че да престанат да бъдат мажоритарни съдружници или акционери, отговарят за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Отговорността е пропорционална на участието им в отчуждената част от капитала. Недобросъвестност е налице, когато съдружникът или акционерът е знаел, че дружеството е свръхзадлъжняло или неплатежоспособно и разпореждането е извършено преди обявяването на несъстоятелност или отхвърлянето на искането за обявяване в несъстоятелност.

(6) Отговорността по ал. 5 носят и лицата, съдружници или акционери, които притежават миноритарни дялове от капитала, когато едновременно или последователно за период, не по-дълъг от 3 месеца, недобросъвестно прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято обща сума представлява мажоритарен дял от капитала. Тази алинея не се прилага за дружества, чиито акции са предмет на публично предлагане.

(7) Лицата, които са действали в скрито съучастие дължат солидарно с неплатежоспособното юридическо лице неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски така, както биха възникнали за неплатежоспособното юридическо лице.

(8) Собствениците на капитала, включително съдружниците или акционерите, които са получили скрито разпределение на печалбата, отговарят за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице за периода, в който са притежавали това качество, до размера на полученото освен ако скритото разпределение е декларирано.

(9) Смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението.

(10) Смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2, 3 и 5, когато действието е извършено, след като е образувано производство по реда на този кодекс за контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство до шест месеца от приключване на производството.“
Това е записано в проект за изменение и допълнение на ДОПК, чрез който се предлагат и изменения в Закона за ограничаване на плащанията в брой.

Предлага се нормативно регламентираният праг за ограничаване на плащания в брой в страната да бъде поетапно намален от 10 000 лв. до 1000 лв. за срок от две години, като мярка за ограничаване на сивата икономика.

В момента разрешените плащания в брой са до 10 000 лв. Предложените етапи за намаляване на този праг са следните:
  • 5000 лв. от 1 август 2017 г. до 31 декември 2017 г.
  • 3000 лв. – от 1 януари 2018 г.
  • 1000 лв. – от 1 януари 2019 г.
Министерството на финансите посочва, че предлаганото ограничаване на плащанията в брой е в съответствие и с наложилата се практика в другите държави – членки на ЕС. Според МФ мярката ще доведе до ограничаване на възможността да не се отразяват в счетоводството на предприятията парични потоци, свързани, от една страна, с реализирани приходи от продажби на продукция, стоки и услуги, а от друга страна - с изплащане на заплати и възнаграждения, за които не са начислени, удържани и внесени данъци и задължителни осигурителни вноски.

Пълен текст на предложените изменения и допълнения в Закона за ограничаване на плащанията в брой:

Цитат
§ 60. В Закона за ограничаване на плащанията в брой (обн., ДВ, бр. 16 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2013 г., бр. 98 и 107 от 2014 г. и бр. 95 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 3 се изменя така:
„Чл. 3. (1) Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

1. на стойност, равна на или надвишаваща:
а) 10 000 лв. до 31 юли 2017 г.;
б) 5000 лв. от 1 август 2017 г. до 31 декември 2017 г.;
в) 3000 лв. – от 1 януари 2018 г.;
г) 1000 лв. – от 1 януари 2019 г.;

2. на стойност под съответните суми по т. 1, когато плащането представлява парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава сумите по т. 1.

(2) Алинея 1 се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава съответните суми по ал. 1, т. 1. Равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането.“

2. В чл. 4:
а) създават се нови ал. 3 и 4:
„(3) Наредени чрез виртуално терминално устройство ПОС плащания по администрирани от Националната агенция за приходите публични вземания постъпват по отделно открита за целта сметка на агенцията в Българската народна банка.

(4) Обслужването на картовите плащания чрез виртуално терминално устройство ПОС по ал. 3 се извършва от оператора на платежна система с окончателност на сетълмента по ал. 2 въз основа на сключен договор между него и Националната агенция за приходите.“
б) досегашната  ал. 3 става ал. 5 и в нея след думите „по ал. 1” се добавя „и 4”;
в) досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите „по ал. 3” се заменят с „по ал. 4 и 5“;
г) досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея думите „по ал. 1 и 3” се заменят с „по ал. 1, 3 и 5“;
д) досегашната ал. 6 става ал. 8 и в нея цифрата „5“ се заменя
със „7”.

3. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 3а:
„§ 3а. Договорът по чл. 4, ал. 4 между Националната агенция за приходите и лицензирания от Българската народна банка оператор на платежна система с окончателност на сетълмента се сключва, след като Българската народна банка уведоми Националната агенция за приходите, че са изпълнени изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи.”
Министерството на финансите публикува указание за прилагането на глава шеста „Публичност на финансовите отчети“ от Закона за счетоводството.

Целта на Указанието е да даде разяснения и насоки за единното прилагане на разпоредбите на чл. 38 от Закона за счетоводството за публикуването на годишните финансови отчети и годишните доклади от предприятията за 2016 г.

Целия текст на Указанието можете да видите тук.

Миналата седмица АССП организира институционална среща в Агенцията по вписванията, на която присъстваха представители на МФ и ИДЕС. АССП посочи, че е важно съдиите по вписванията да са информирани, че съгласно новото счетоводно законодателство голямата част от микропредприятията могат да публикуват само баланс.
Националният статистически институт (НСИ) представи проект „Реализиране на ЦАИС1 „Единна входна точка“ за подаване на годишни финансови отчети и статистика в машинночетим формат и интеграция с НАП, НСИ, АВ (ТР)“. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ) 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

Основната цел на проекта е осигуряване на автоматизиран обмен на данни в машинночетим формат между Националния статистически институт (НСИ) и Агенция по вписванията (АВ) чрез надграждане на Информационна система “Бизнес статистика“ (ИСБС) и интеграция към Информационната система на Търговския регистър. В резултат на успешната реализация на проекта ще се намали административната тежест за бизнеса, като ще се даде възможност на всички респонденти да подават ГФО на едно-единствено място в държавната администрация (ИСБС в НСИ).

Диана Янчева, заместник-председател на НСИ, направи преглед на всички инициативи и текущи проекти на НСИ в рамките на ОПДУ и подчерта важността на един от основните принципи на електронното управление за еднократно събиране на данни и многократното им използване, залегнал в Закона за електронното управление.

Тя благодари за разбирането и подкрепата на Оперативната програма „Добро управление“, за осигуреното финансиране за този и други проекти, с които ще се обнови хардуерът на институцията, ще се покрият най-високите стандарти за сигурност на информацията и ще се довърши надграждането на Единната входна точка между НСИ и НАП чрез включване на АВ.

Анастас Троянски, ръководител на проекта и директор на дирекция „Бизнес статистика“, подчерта, че подаването на годишни финансови отчети е сред най-често използваните административни услуги в страната и чрез присъединяването на АВ към „Единна входна точка“ над 300 000 нормативно задължени юридически лица и търговци ще имат възможност да изпълнят задълженията си към АВ по публикуване на ГФО (без опашки, без загуба на работни часове и разходи за хартия и тонер). Резултатите от проекта ще бъдат трайно използвани след приключването му, без да е необходимо допълнително финансиране.

Проектът е с продължителност 18 месеца (13 март 2017 г. - 12 септември 2018 г.) и общата му стойност е 594 100 лева.
С ДВ, бр. 41 от 23. 05. 2017 г. е изменена и допълненена Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

Промените са свързани със съставянето на графици при сумирано изчисляване на работното време и осигуряване на съответствие на подзаконовата нормативна уредба с разпоредбите на Кодекса на труда относно отпуска поради бременност, раждане и осиновяване и при смърт или тежко заболяване на родител.

Сумирано изчисляване на работното време

С промените се регламентират правила за съставяне на графици при установено от работодателя сумирано изчисляване на работното време и за определяне на нормата за продължителност на работното време за периода, за който е установено сумираното изчисляване.

Основен мотив за измененията е това, че съществуват разнообразни практики при тази форма на отчитане на работното време, които не винаги са в съответствие с изискванията, установени в Кодекса на труда. В тази връзка се въвеждат промени, с които се усъвършенства нормативната уредба относно сумираното изчисляване на работното време. Целта е да се осигурят:
- ясни правила относно нормата и графика при сумирано изчисляване на работното време, което гарантира единно прилагане на нормативната уредба;
- гарантиране правата на работниците и служителите, свързани с почивките и заплащането на труда им при работа при сумирано изчисляване на работното време.

В тази връзка се изменя чл. 9а, и се създават нови чл. 9б, чл. 9в и чл. 9г. Промените ще влязат в сила от 01.01.2018 г.

Текст:
Цитат
 Чл. 9а. (1) Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях.

(2) През периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени.

(3) Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, трябва да е равен на нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б.

(4) Когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2007 г. (обн., ДВ, бр. 9 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 56 и 83 от 2007 г., бр. 11 от 2008 г., бр. 10 и 67 от 2009 г., бр. 95 и 106 от 2011 г. и бр. 21 и 49 от 2012 г.). Превръщане на нощните часове в дневни не се извършва, когато за работното място е установено намалено работно време, както и в случаите, когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта.

Чл. 9б. (1) При сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време.

(2) Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар, както и съответната част от отпуските, разрешени в календарни дни, съвпадащи с работните дни по календар.

Чл. 9в. (1) Когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа.

(2) Когато трудовото правоотношение на работник или служител е прекратено преди изтичането на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, и отработените от него часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б, за периода до датата на прекратяването се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа.

Чл. 9г. Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
Отпуска поради бременност, раждане и осиновяване

Другата част от промените са свързани с осигуряване на съответствие на подзаконовата нормативна уредба с разпоредбите на Кодекса на труда относно отпуска поради бременност, раждане и осиновяване и при смърт или тежко заболяване на родител, приети с § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, обн., ДВ, бр. 98 от 9.12.2016 г., в сила от 1 юни 2017 г., както и прецизирането на някои от действащите разпоредби.

От 1 юни 2017 г. са в сила промени в чл. 163 и чл. 167 от Кодекса на труда относно отпуска поради бременност, раждане и осиновяване и при смърт или тежко заболяване на родител.

С промените в чл. 163 от Кодекса на труда се разширява кръгът на лицата, имащи право да ползват отпуск поради бременност, раждане и осиновяване, а именно:
- лица, при които се настаняват деца под 1-годишна възраст по реда на чл. 26 Закона за закрила на детето в размер на разликата от възрастта на детето в деня на настаняването му до изтичането на полагащия се отпуск за раждане;
- осиновители на деца до 5-годишна възраст при условията на пълно осиновяване с право на 15-дневен отпуск от деня на предаване на детето за осиновяване;
- родители на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя), които с нейно съгласие имат право на отпуск след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, когато бащата на детето е неизвестен или когато бащата (осиновителят) е починал;
- родители на работничка или служителка, която сама е осиновила дете, които с нейно съгласие имат право на отпуск след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни;
- съпрузи на работнички и служителки, които при наличие на тяхното съгласие имат право на отпуск след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, в случаите, когато по реда на чл. 26 Закона за закрила на детето, детето е настанено при съпрузи.

С промените в чл. 167 от Кодекса на труда се разширява кръгът на лицата, имащи право да ползват отпуск при смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката), а именно:
- осиновителите на дете от 2- до 5-годишна възраст;
- един от родителите на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя), когато бащата е починал;
- един от родителите на майката (осиновителката), когато бащата е неизвестен;
- един от родителите на работничка или служителка, която сама е осиновила дете до 5-годишна възраст.

В тази връзка, в разпоредбите на наредбата, за всеки един от видовете отпуск, изчерпателно се изброяват документите, които правоимащото лице е длъжно да приложи към писменото си заявление за ползване на отпуск до работодателя. Регламентирани са и обстоятелствата, поотделно за всеки вид отпуск, при наличието на които ползването му се прекратява.

Във връзка с уредбата на отпуските по чл. 163, ал. 10, изречение второ и изречение трето, чл. 163, ал. 11 и чл. 163, ал. 12 от Кодекса на труда са публикувани и нови образци на приложения № 11, 12, 13 и 14 към наредбата.
Приложение № 11  към чл. 45в, ал. 1 - Декларация за ползване на отпуск по чл. 163, ал. 10, изречение второ от Кодекса на труда от родител
Приложение № 12  към чл. 45г, ал. 1 - Декларация за ползване на отпуск по чл. 163, ал. 10, изречение трето от Кодекса на труда от родител на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя)
Приложение № 13  към чл. 45д, ал. 1 - Декларация за ползване на отпуск по чл. 163, ал. 11 от Кодекса на труда от родител на работничка или служителка, която сама е осиновила дете
Приложение № 14  към чл. 45е, ал. 1 - Декларация за ползване на отпуск по чл. 163, ал. 12 от Кодекса на труда от съпруг, когато детето е настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето при съпрузи
Инспектори от отдел Оперативни проверки на ТД на НАП София започнаха масови проверки в търговските обекти в софийските квартали Изток и Лозенец. Паралелно със засиленото присъствие на данъчни служители в посочените квартали, проверки ще има и в останалите райони на столицата. Завишен контрол за спазването на данъчните изисквания ще има и при провеждането на масови прояви като концерти, фестивали, изложения и други.

Служителите на ТД София ще насочат усилията си главно към издаването на касови бележки и отчитането на оборотите, но няма да бъде пренебрегнато и спазването на осигурителното законодателство. Проверки се извършват вече месец, съвместно с инспектори от Фискален контрол по тържища и пазари. Само за три седмици са направени 766 оперативни проверки и са издадени 105 акта за установени административни нарушения. 58 обекта са запечатани за срок до един месец, като в 31 от тях е липсвало фискално устройство. В централните райони на столицата от началото на май до момента са проверени 287 обекта и са издадени 35 акта. Запечатаните обекти са над 10.

Издаването на касова бележка е задължително при плащане в брой, когато се продава стока или услуга независимо дали това става в търговски обект или на сергия. Получаването на фискален бон и неговото съхранение е важно и за потребителите, защото упражняването на правата им без този документ би било силно затруднено.

Освен налагането на глоби, когато се установят нарушения, свързани с липса на касови апарати или издадени касови бележки, инспекторите на НАП запечатват търговските обекти, допуснали нарушенията, за срок до 1 месец. От началото на годината до момента служителите от отдел Оперативни проверки на ТД на НАП София са извършили повече от 5000 проверки в търговски обекти и са издали над 450 акта за установени административни нарушения.

Сигнали за неиздадени касови бележки могат да се подават на телефона на НАП 0700 18 700 или на имейл infocenter@nra.bg
Запечатани са над 700 обекта за данъчни нарушения за 5 месеца.

Инспекторите на НАП засилват контрола за спазването на данъчните изисквания при провеждането на масови прояви като концерти, фестивали, изложения и други подобни в цялата страна. Календарът на културните събития се наблюдава от служителите на приходната администрация, като проверките  ще са насочени главно към издаването на касови бележки и отчитането на оборотите.

От НАП напомнят, че издаването на касова бележка е задължително при плащане в брой, когато се продава стока или услуга независимо дали това става в търговски обект или на сергия по време на фестивал или изложение. Поискването и съхранението на фискален бон е много важно и за потребителите, защото упражняването на правата им без този документ би било силно затруднено, допълват от приходната администрация.

Освен налагането на глоби, когато се установят нарушения, свързани с липса на касови апарати или издадени касови бележки, инспекторите на НАП запечатват търговските обекти, допуснали нарушенията, за срок до 1 месец. От началото на годината до момента затворените обекти са над 700 в цялата страна, като средният срок на запечатване е 11 дни.

Сигнали за неиздадени касови бележки могат да се подават на телефона на НАП 0700 18 700 или на имейл infocenter@nra.bg 
Министерството на финансите публикува „Данъчни преференции и преференциални данъчни режими в България – Преглед 2017“. Целта е увеличаване прозрачността на публичните финанси и повишаване информираността на обществото за системата от данъчни преференции и облекчения за съответната финансова година.

Систематизираният преглед има за цел също да подпомага данъчно задължените лица при практическото прилагане на разпоредбите в тази област и да предоставя информация на чуждестранните лица, които планират реализиране на инвестиционни проекти на територията на страната.

Документът е изготвен от Дирекция „Данъчна политика” в МФ и обхваща всички действащи данъчни преференции, данъчни облекчения и преференциални данъчни режими, регламентирани в Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Изготвянето и публикуването му е свързано и с една от международните инициативи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за недопускане използването на преференциите от дружествата в схеми за агресивно данъчно планиране, чрез които да се укриват данъци или които водят до отклонение от данъчно облагане. Инициативата на ОИСР е „Приобщаваща рамка за въвеждане на данъчните мерки против свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби“ (Base Erosion and Profit Shifting - BEPS), към която България се присъедини през 2016 г.

Системата от данъчни преференции в България включва различни по вид преференции и облекчения и е насочена към стимулиране на преките чуждестранни инвестиции и иновациите, повишаване на заетостта, развитието на определени региони и стратегически отрасли в страната, както и за постигането на конкретни социални цели. Авторите на документа подробно разглеждат както отдавна съществуващите данъчни преференции, така и нововъведените и всички направени актуализации през предходните години. Сред допълненията в прегледа е данъчната преференция за подпомагане на земеделските стопани, която е под формата на държавна помощ и представлява специален ред за възстановяване на акциза върху закупения газьол, използван в първичното селскостопанско производство. Общият годишен размер на помощта се утвърждава със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и се разпределя между земеделските стопани на база определени индивидуални годишни квоти за всеки производител.

Отразени са и направените през последните няколко години изменения в данъчните закони в областта на преференциите – по отношение стесняване обхвата на необлагаемите доходи от печалби и награди от игри, които не са хазартни; при освобождаването от облагане на печалбите, реализирани от сделки с финансови активи и инструменти, когато те са допуснати до търговия на регулиран пазар; преотстъпването до 60 на сто от корпоративния данък на регистрирани земеделски производители и други.

В документа е представено и въведеното от 2017 г. данъчно облекчение за извършени безкасови плащания, с което се предоставя възможност физическите лица да ползват данъчно облекчение в размер до 500 лв. от дължимия данък, когато през годината са извършвали разплащанията си безкасово. Целта на промяната е да се намали делът на разплащанията в брой и да се повиши достъпността на безкасовите разплащания, с оглед подобряване на отчитането на оборотите на търговците и на условията за икономическите оператори в България.

Прегледът не включва оценка на ефективността на системата от данъчни преференции и преференциални данъчни режими в България, както и оценка за степента на сложност на разпоредбите, които ги регламентират.

Можете да изтеглите документа от тук.
В отговор на често задаван въпрос от потребители към нас, свързан с изготвянето на т. нар. нулеви годишни финансови отчети, публикуваме безплатно приложение за генериране на нулеви Баланс и ОПР, както и кратки разяснения с пример.

Пример: Дружество няма дейност, приходи и разходи през текущата и предходната година, а сумите на актива и пасива са по-малки от 500 лв., което представено в хиляди лева е нула.

Въпрос: Какво се посочва в Баланса и Отчета за приходите и разходите (ОПР), предвид това, че съгласно т. 11.4. от СС 1 – „Представяне на финансови отчети“ предприятието не следва да посочва в съответната форма тези раздели, групи и статии, за които липсва информация за предходния и текущия отчетен период?

Отговор:

Баланс

В гореописания случай в баланса не се посочват никакви раздели, групи и статии, защото те са нулеви, тоест за тях липсва информация за предходния и текущия отчетен период. Посочва се единствено сборният ред на баланса. Балансът ще съдържа „Сума на актива” със стойност нула, съответно „Сума на пасива“ със стойност нула.

Примерен т. нар. нулев баланс можете да генерирате безплатно от тук.

ОПР

Микропредприятие, избрало да съставя съкратен ОПР в съответствие с чл. 29, ал. 4 от Закона за счетоводството, съдържащо минимално изискуемата информация по т. 20.4. от СС 1, в описания случай може да не съставя съкратен отчет за приходите и разходите, защото такъв отчет съдържа само статии без сборен ред, а съгласно т. 11.4. от СС 1 предприятието не следва да посочва в съответната форма тези раздели, групи и статии, за които липсва информация за предходния и текущия отчетен период.

Останалите предприятия, които изготвят двустранна форма на ОПР, могат да съставят отчет за приходите и разходите, съдържащ само сборния ред „Общо разходи“ със стойност нула, съответно „Общо приходи“ със стойност нула.

Примерен т. нар. нулев ОПР можете да генерирате безплатно от тук.

Важно: Микро- и малките предприятията могат да не публикуват ОПР в Търговския Регистър

Съгласно чл. 38, ал. 4 и § 3 ДР от Закона за счетоводството микро- и малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не публикуват своите отчети за приходите и разходите.

На практика това означава, че микропредприятията, които не подлежат на задължителен одит, могат да публикуват само баланс, а малките предприятия – само баланс и приложение.

В случай, че в баланса на микропредприятието има салда от минали години, които са по-големи от 500 лв., следва да се посочат в колоната за предходна година. Можете да използвате приложението ГФО за микропредприятие.

Виж още: Годишният финансов отчет на микропредприятията – съдържание и публикуване.
НОИ информира, че във връзка с измененията и допълненията в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
 (НПОПДОО) настъпват промени по отношение на представянето на образците за изплащане на паричните обезщетения - Приложения № 9, № 10 и № 11 към наредбата.




До 12 юни 2017 г. включително, документите и данните за изплащане на паричните обезщетения се представят със старите образци, съответно структури на данни на удостоверения, Приложения № 9, № 10 и № 11 към наредбата.

От 13 до 16 юни 2017 г. ще бъде преустановено приемането на удостоверения поради актуализирането на програмните продукти и системи, обслужващи приемането и валидирането на данни за изплащане на паричните обезщетения.

След 16 юни 2017 г. ще се приемат само новите образци на удостоверенията Приложения № 9, № 10 и № 11 към наредбата с данни, съответстващи на Приложение № 1 към изменените Функционални изисквания за структурата и формат на данните, поддържани от програмните продукти за въвеждане, контрол, съхраняване, представяне/корекция/заличаване на данните от осигурителите и самоосигуряващите се за изплащане на паричните обезщетения от ДОО.

НОИ уведомява, че с новите образци на удостоверенията ще се подават и данни за парични обезщетения, отнасящи се за всички периоди – до или от 1 юни 2017 г., както и за корекция или заличаване на данни, подадени със старите образци на удостоверения.
Валутни курсове

https://www.kik-info.com/spravochnik/currency-rates.php

Важно: Тук коментираме само работата с това приложение. За въпроси, касаещи конкретни казуси по социално и данъчно облагане, молим ползвайте съответните раздели на форума. Мнения, които не са свързани с темата ще бъдат изтривани, премествани или игнорирани.
Контакти с офисите на НОИ

https://www.kik-info.com/spravochnik/ofisi-na-noi-v-stranata.php

Важно: Тук коментираме само работата с това приложение. За въпроси, касаещи конкретни казуси по социално и данъчно облагане, молим ползвайте съответните раздели на форума. Мнения, които не са свързани с темата ще бъдат изтривани, премествани или игнорирани.

Контакти с офисите на НАП

https://www.kik-info.com/spravochnik/ofisi-na-nap-v-stranata.php

Важно: Тук коментираме само работата с това приложение. За въпроси, касаещи конкретни казуси по социално и данъчно облагане, молим ползвайте съответните раздели на форума. Мнения, които не са свързани с темата ще бъдат изтривани, премествани или игнорирани.
Кодове за плащане на осигуровки и данъци

Важно: Тук коментираме само работата с това приложение. За въпроси, касаещи конкретни казуси по социално и данъчно облагане, молим ползвайте съответните раздели на форума. Мнения, които не са свързани с темата ще бъдат изтривани, премествани или игнорирани.