141
В брой 97 от 5.12.2017 г. на Държавен вестник чрез Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност са приети промени и в Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за счетоводството, Закона за местните данъци и такси, Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за пощенските услуги.
Пълен тест
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г. и бр. 85 и 92 от 2017 г.)
§ 1. В чл. 25, ал. 4, изречение второ думата „услуга“ се заменя със „стока или услуга“.
§ 2. В чл. 27, ал. 2, изречение второ думите „не се ползва“ се заменят с „не е използван“.
§ 3. В чл. 29, ал. 2 се създава изречение второ: „Не са част от багажа на пътник моторни превозни средства, с които се изпълняват договори за превоз на товари, по отношение на водачите им.“
§ 4. В чл. 46, ал. 1, т. 6 накрая се добавя „и изпълнението на финансови инструменти въз основа на финансови споразумения по смисъла на чл. 38, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (OB, L 347/320 от 20 декември 2013 г.)“.
§ 5. В чл. 49, т. 2 думите „универсални пощенски услуги“ се заменят с „универсална пощенска услуга“.
§ 6. В чл. 50, ал. 2 думите „или е извършена“ се заменят с „чрез извършване на“.
§ 7. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5:
а) в текста преди т. 1 думите „включително и в резултат на извършена корекция по чл. 79а“ и думите „включително и в резултат на извършена корекция по чл. 79б“ се заличават, а думата „неползвания“ се заменя с „неползван“;
б) в т. 1, буква „б“ в последното изречение думите „по ал. 5“ се заличават и думите „не се ползва“ се заменят с „не е използван“.
2. Създава се нова ал. 6:
„(6) Регистрирано лице, което е приспаднало данъчен кредит в резултат на извършена корекция по чл. 79а или 79б, но не е приспаднало данъчен кредит на основание чл. 70 при производството, придобиването или вноса на стоката, включително при придобиването или изграждането на недвижим имот, или при получаването на услуга, които са или биха били дълготрайни активи, когато извърши облагаема доставка на стоката или услугата, има право да приспадне неползван при придобиването данъчен кредит в размер, определен по следната формула:
1. за недвижимите имоти:
ДК = НДДС х 1/20 х БГ, където:
ДК е размерът на неползвания при придобиването или изграждането на имота данъчен кредит, който лицето може да приспадне;
НДДС – начисленият ДДС при придобиване или изграждане на имота;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелството, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 20-годишния срок, считано от началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на изтичане на този срок;
2. за всички останали стоки и услуги:
ДК = НДДС х 1/5 х БГ, където
ДК е размерът на неползвания при производството, придобиването или вноса на стоката или при получаване на услугата данъчен кредит, който лицето може да приспадне;
НДДС – начисленият ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката или при получаване на услугата;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелството, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 5-годишния срок, считано от началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1.“
3. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея след думите „ал. 5“ се добавя „и 6“.
4. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „2, 3 и 5“ се заменят с „2, 3, 5 и 6“.
§ 8. В чл. 79а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, т. 1, буква „г“ навсякъде думите „не се ползва“ се заменят с „не е използван“, а след думите „когато при придобиване или изграждане на имота не е упражнено право на данъчен кредит“ се добавя „съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на изтичане на този срок“.
2. В ал. 4, в текста преди т. 1 думите „а ако лицето е дерегистрирано в последния данъчен период по чл. 87, ал. 4“ се заличават.
3. Създава се ал. 7:
„(7) За календарната година, през която са настъпили обстоятелствата по ал. 1, корекция по този член не се извършва за стоки, включително за придобити или изградени недвижими имоти, които са или биха били дълготрайни активи, когато не са налични към края на тази календарна година и са възникнали обстоятелства за извършване на корекция по чл. 79.“
§ 9. В чл. 79б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 в текста преди т. 1 думите „а ако лицето е дерегистрирано в последния данъчен период по чл. 87, ал. 4“ се заличават.
2. Създава се ал. 6:
„(6) За календарната година, през която са настъпили обстоятелствата по ал. 1, корекция по този член не се извършва за услуги, които са или биха били дълготрайни активи, когато не са налични към края на тази календарна година и са възникнали обстоятелства за извършване на корекция по чл. 79.“
§ 10. Създава се чл. 79в:
„Правила при изчисляване на корекции
Чл. 79в. За целите на изчисляването на корекциите по чл. 79, 79а и 79б:
1. Кх е 1, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит; в този случай коефициентът по чл. 73 за съответната година не се взема предвид;
2. Кх е 0, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит; в този случай коефициентът по чл. 73 за съответната година не се взема предвид;
3. К0 е 1, ако при придобиване на стоката или получаване на услугата регистрираното лице изцяло е приспаднало данъчен кредит, тъй като е възнамерявало да я използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит; в този случай коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, не се взема предвид;
4. К0 не може да е 0, ако при придобиване на стоката или получаване на услугата регистрираното лице е приспаднало частичен данъчен кредит, тъй като е възнамерявало да я използва в рамките на независимата си икономическа дейност както за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки, за които лицето няма такова право; в този случай се взема предвид коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит;
5. К0 е 0, ако при придобиване на стоката или получаване на услугата регистрираното лице не е приспаднало данъчен кредит на основание чл. 70 от закона, тъй като е възнамерявало да я използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, независимо дали при придобиване на стоката, или при получаване на услугата лицето е възнамерявало да я използва и за цели извън рамките на независимата икономическа дейност; в този случай коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, не се взема предвид;
6. ПрНИДх е 1, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата само за независима икономическа дейност;
7. ПрНИДх е 0, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата само за цели, различни от неговата независима икономическа дейност;
8. ПрНИД0 не може да бъде 0 или 1.“
§ 11. В чл. 80, ал. 1, т. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В буква „а“ думите „не се ползва“ се заменят с „не е използван“.
2. В буква „б“ накрая се добавя „съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на изтичане на този срок“.
§ 12. В чл. 92, ал. 3, т. 3 след думите „Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“ се добавя „и Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“.
§ 13. В чл. 96 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.“
2. В ал. 4, изречение второ след думите „същият е“ се добавя „регистрирано лице на основание, различно от този член или чл. 100, ал. 1, или е“.
§ 14. В чл. 101 ал. 6 се изменя така:
„(6) В срок 7 дни от постъпването на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация.“
§ 15. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Лицето дължи данък и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, и за облагаемите вътреобщностни придобивания, осъществени през този период.“
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думите „ал. 3“ се добавя „и 4“.
§ 16. В чл. 107, т. 3, буква „б“ думата „14-дневен“ се заменя със „7-дневен“.
§ 17. В чл. 109 ал. 1 се изменя така:
„(1) В случаите по чл. 107, т. 3 и при прекратяване на юридическо лице с ликвидация лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство по чл. 107.“
§ 18. В чл. 110, ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. е налице основание за задължителна дерегистрация по чл. 107, т. 1, 2 и 5 и при прекратяване на юридическо лице без ликвидация или на неперсонифицирано дружество, или на осигурителна каса;“.
§ 19. В чл. 118 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 се създава т. 6:
„6. условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД);“.
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) При експлоатацията на ФУ/ИАСУТД лицата по ал. 1 сключват писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лица, получили разрешение по реда на наредбата по ал. 4.“
§ 20. В чл. 125 се правят следните изменения:
1. Алинея 6 се отменя.
2. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.“
3. Алинеи 11 и 12 се отменят.
§ 21. В чл. 132 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думата „14-дневен“ се заменя със „7-дневен“.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Регистрацията по ал. 5 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата на създаване на неперсонифицираното дружество, която се смята за дата на регистрация на дружеството по този закон. Когато съдружникът се регистрира по този закон след датата на създаване на неперсонифицираното дружество, заявлението се подава в 7-дневен срок от датата на регистрацията на съдружника, която се смята за дата на регистрация на дружеството по този закон.“
§ 22. В чл. 132а, ал. 2 думата „14-дневен“ се заменя със „7-дневен“.
§ 23. Създава се чл. 160а:
„Инвестиционно злато
Чл. 160а. (1) За целите на този закон инвестиционно злато:
1. е злато под формата на кюлчета или плочки с тегла, приети от пазарите за злато, и с чистота, равна на или по-голяма от 995 хилядни;
2. са златни монети, включени в заповедта по чл. 175, ал. 5, за които са налице едновременно следните условия:
а) чистотата им е равна на или е по-голяма от 900 хилядни;
б) изсечени са след 1800 г.;
в) били са или са законно платежно средство в страната, от която произхождат;
г) продават се обикновено на цена, която не надвишава стойността на златото по пазарни цени, съдържащо се в монетите повече от 80 на сто;
3. са златни монети, които не са включени в заповедта по чл. 175, ал. 5, но са включени в Списъка на златни монети, които отговарят на критериите, установени в член 344, параграф 1, точка 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно Общата система на данъка върху добавената стойност (специална схема за инвестиционно злато), публикуван до 1 декември на годината в серия „С“ на „Официален вестник“ на Европейския съюз, валиден за календарната година, следваща годината на публикуване; за инвестиционно злато се считат и всички емисии на монети, включени в този списък за годината, за която се отнася списъкът;
4. са златни монети, които не са включени в списъка по т. 3 или в заповедта по чл. 175, ал. 5, но за които с документ, издаден от управителя на Българската народна банка, е удостоверено, че са налице едновременно условията по т. 2 за инвестиционно злато.
(2) Българската народна банка издава документа по ал. 1, т. 4 на лицето, заявило искане за удостоверяване на златни монети като инвестиционно злато, след предоставяне на информация за тези монети.
(3) Редът и необходимите документи за включване на златни монети в заповедта по чл. 175, ал. 5 се определят с правилника за прилагане на закона.“
§ 24. В чл. 175 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 т. 4 се отменя.
2. Създава се ал. 5:
„(5) Министърът на финансите съвместно с управителя на Българската народна банка определя със заповед списъка на златните монети, които се търгуват на територията на Република България и представляват инвестиционно злато. Заповедта се публикува на официалната интернет страница на Министерството на финансите и на Българската народна банка.“
§ 25. Член 176а се отменя.
§ 26. Член 176б се отменя.
§ 27. В чл. 176в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 2 и 3 се изменят така:
„2. общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на течни горива надвиши 25 000 лв., или
3. получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.“
2. В ал. 7 накрая се добавя „глоби или имуществени санкции във връзка с нарушения по закона“.
3. Създават се ал. 13, 14 и 15:
„(13) Регистриран земеделски производител, който извършва зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, или бюджетна организация, когато осъществяват вътреобщностно придобиване на течни горива или получават течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, предназначени за собствено потребление, се освобождават от задължението за предоставяне на обезпечение.
(14) Лице, различно от лицата по ал. 13, осъществило вътреобщностно придобиване на течни горива или получило течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, които са предназначени за собствено потребление, се освобождава от задължението за предоставяне на обезпечение, в случай че е вписано в регистъра по ал. 15.
(15) За лицата по ал. 14 Националната агенция за приходите създава и поддържа публичен електронен регистър. Редът за вписване и съдържанието на регистъра се определят с правилника за прилагане на закона.“
§ 28. В чл. 186, ал. 1 се създава т. 4:
„4. използва електронни системи с фискална памет, които:
а) не са от одобрен тип;
б) са модифицирани чрез прибавяне или премахване на отделни компоненти, без предварително да е уведомена Националната агенция за приходите;
в) имат нарушени или липсващи пломби;
г) позволяват режим на работа при прекъсване на връзка/връзки и/или комуникация/комуникации между отделните модули не по установения с наредбата по чл. 118, ал. 4 ред.“
§ 29. В чл. 187, ал. 1, изречение второ думата „нарушения“ се заменя с „нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан“ и се създават изречения трето и четвърто: „Националната агенция за приходите оповестява на своята интернет страница списъци на подлежащите на запечатване търговски обекти и тяхното местонахождение. Счита се, че лицето знае, когато на обекта е поставено трайно закрепено съобщение за запечатването и/или информацията за подлежащия на запечатване търговски обект и неговото местонахождение е оповестена на интернет страницата на приходната администрация.“
§ 30. Създава се чл. 191а:
„Чл. 191а. (1) Който извършва сервизно обслужване, въвеждане в експлоатация, регистрация на ФУ/ИАСУТД или демонтаж на фискална памет не по установения за това ред, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. Същото наказание се налага на лице, което наруши целостта на пломбите на електронна система с фискална памет не по установения за това ред.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 10 000 лв.“
§ 31. В чл. 192 т. 3 се изменя така:
„3. отнема разрешението на лицето, извършващо сервизно обслужване.“
§ 32. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
1. Точка 24 се отменя.
2. В т. 45 думите „от туроператор към пътуващо лице“ се заличават.
3. В т. 83, буква „б“ думите „със стойност“ се заменят със „с данъчна основа“.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 33. Разпоредбата на § 14 се прилага от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2018 г.
§ 34. Когато след датата на създаване на неперсонифицирано дружество, което не е регистрирано по закона, съдружникът е регистриран по закона до 31 декември 2017 г. включително, заявлението за регистрация по чл. 132, ал. 5 се подава в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.
§ 35. Лица, на които регистрацията по закона е прекратена през декември 2017 г. и не са подавали по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс справка-декларация, отчетни регистри и VIES-декларация до датата на дерегистрацията им, подават същите за последния данъчен период на хартиен и на технически носител в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока по чл. 125, ал. 5.
§ 36. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда наредбата по чл. 118, ал. 4 в съответствие с него.
(2) Министърът на финансите определя срок, в който лицата по чл. 118, ал. 4, т. 6 следва да приведат дейността си с изискванията на наредбата по ал. 1.
§ 37. Заповедта по § 1, т. 24, буква „б“ от допълнителните разпоредби е в сила до издаване на заповед по чл. 175, ал. 5.
§ 38. (1) Предоставеното до 31 декември 2017 г. по реда на отменените чл. 176а и 176б обезпечение се усвоява по реда за принудително изпълнение, предвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, при наличие на неуредени задължения на лицето за данък върху добавената стойност, глоби или имуществени санкции във връзка с нарушения по закона.
(2) Обезпечението по ал. 1 или остатъкът от него след усвояването се освобождава от компетентния орган по приходите в 30-дневен срок от постъпване на искане от данъчно задълженото лице в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.
§ 39. (1) Обезпечение, предоставено от данъчно задължено лице, за което е отпаднало задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 176в, ал. 1, т. 3 и за което не е налице задължение за предоставяне на обезпечение на друго основание, се усвоява по реда за принудително изпълнение, предвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, при наличие на неуредени задължения на лицето за данък върху добавената стойност, глоби или имуществени санкции във връзка с нарушения по закона.
(2) Обезпечението по ал. 1 или остатъкът от него след усвояването се освобождава от компетентния орган по приходите в 30-дневен срок от постъпване на искане от данъчно задълженото лице в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.
(3) При освобождаване на обезпечението компетентният орган по приходите заличава данъчно задълженото лице от регистъра по чл. 176в, ал. 10 в деня на освобождаването.
§ 40. До създаване на публичния електронен регистър по чл. 176в, ал. 15 освобождаването от задължение за предоставяне на обезпечение от лицата по чл. 176в, ал. 14 се извършва чрез подаване на декларация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок преди датата на възникване на данъчното събитие при вътреобщностно придобиване на течни горива или датата на освобождаване на течни горива за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, които са предназначени за собствено потребление.
§ 41. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г. и бр. 9, 58, 63 и 92 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4 т. 37 се изменя така:
„37. „Енергиен продукт за отопление“ е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение:
а) за цели по т. 10 и 33;
б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.“
2. В чл. 12, ал. 2 накрая се добавя „както и изделията за пушене с водна лула (наргиле), които освен тютюн или заместители на тютюна (изделия на базата на растения, билки или плодове или изделия в твърдо състояние) съдържат и ароматизиращи вещества“.
3. В чл. 21:
а) в ал. 1 се създават т. 15 и 16:
„15. произведената електрическа енергия от лица, за които няма изискване да са получили лицензия по Закона за енергетиката, при условие че е платен акциз за енергийните продукти, вложени в производството на електрическата енергия;
16. цигари до 1000 къса и тютюн за пушене до 2 кг за една календарна година, които са предназначени само за научни изследвания и за изследвания, свързани с качеството на продукцията.“;
б) в ал. 2:
аа) в текста преди т. 1 думите „по ал. 1, т. 1 и 3“ се заменят с „по ал. 1, т. 1 – 3“;
бб) създава се нова т. 2:
„2. по ал. 1, т. 2 – с правилника за прилагане на закона;“
в) досегашната т. 2 става т. 3.
4. В чл. 22, ал. 3, т. 2 думата „лекарства“ се заменя с „лекарствени продукти“.
5. В чл. 24б:
а) в ал. 3 думите „които могат да бъдат отстранени“ се заличават и се създават изречения трето и четвърто: „При неотстраняване на нередовностите началникът на митницата издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“;
б) в ал. 5 изречение първо се изменя така: „Когато се установи, че лицето не отговаря на нормативните изисквания, началникът на митницата с мотивирано решение отказва издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.“;
в) в ал. 8 накрая се добавя „включително в случаите на връчено удостоверение, след отменен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител“.
6. В чл. 25, ал. 1, т. 3 след думите „наредбата по ал. 2“ се добавя „и при условие че същите са определени, отчетени и вписани в регистър „Дневник на складовата наличност“ по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона“.
7. В чл. 27 се създава ал. 14:
„(14) При неотстраняване на нередовностите началникът на митницата издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“
8. В чл. 44:
а) в ал. 1, т. 4 накрая се добавя „с изключение на случаите по чл. 84, ал. 22“;
б) алинея 3 се изменя така:
„(3) Акцизът се смята за внесен в държавния бюджет от датата, на която сумата е постъпила по сметката или в касата на компетентното митническо учреждение по ал. 1. Безкасовото плащане се смята за извършено в срок, когато плащането е наредено най-късно в последния ден, в който изтича срокът за доброволно плащане на публичното задължение, и дължимата сума е постъпила по съответната сметка не по-късно от следващия работен ден. Когато плащането е извършено с платежна карта чрез терминално устройство ПОС, включително виртуално, по реда на чл. 4, ал. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, се смята, че плащането е получено в деня на авторизацията на нареждането за плащане.“
9. В чл. 49:
а) в ал. 3 думите „отказва искания лиценз“ се заменят с „издава решение, с което прекратява производството“ и се създава изречение второ: „Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“;
б) в ал. 6 след думите „друг орган“ се добавя „включително и в случаите на получаване на становище от началника на митницата по смисъла на наредбата по чл. 103а, ал. 3“.
10. В чл. 52, ал. 4 се създава изречение второ: „Решението на директора на Агенция „Митници“ подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.“
11. В чл. 53, ал. 1, т. 1 накрая се добавя „при вливане, сливане или разделяне“.
12. В чл. 55г, ал. 3 думите „отказва искания лиценз“ се заменят с „издава решение, с което прекратява производството“ и се създава изречение второ: „Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“
13. В чл. 57а се създава ал. 11:
„(11) Операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи по смисъла на Закона за енергетиката са длъжни ежемесечно до 10-о число след изтичане на данъчния период да предоставят информация на компетентното митническо учреждение на електронен носител, която да съдържа данните от средствата за търговско измерване, включително следната информация:
1. потребени количества природен газ за собствени нужди;
2. данни за типа на средствата за търговско измерване, при промяна;
3. информация за извършените метрологични проверки на средствата за търговско измерване, в случаи на извършени проверки през отчетния период;
4. протокол за конфигуриране на коригиращото устройство за обем (енергия);
5. данни за измереното, разпределеното и пренесеното количество природен газ за периода по получатели, както и местонахождението на съответните средства за търговско измерване, като измерените количества природен газ следва да са представени в обемни единици кубически метри при стандартни условия и количеството природен газ – в гигаджаули при горна топлотворна способност;
6. при поискване – данни за количествата пренесен природен газ, отчетени от конкретно средство за търговско измерване на природен газ.“
14. В чл. 57б:
а) в ал. 1 изречение първо се изменя така: „Лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 – 3 с изключение на лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво, подават искане за регистрация до началника на митницата по седалище и адрес на управление преди започване на дейността.“;
б) в ал. 2 изречение първо се изменя така: „Лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво, както и лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3а, 3б, 5 и 6 подават искане за регистрация до началника на митницата по местонахождение на обекта, от която на територията на съответното компетентно митническо учреждение се извършват продажбите.“;
в) в ал. 7 се създават изречения трето и четвърто: „При неотстраняване на нередовностите началникът на митницата издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“;
г) в ал. 14 се създава изречение трето: „При промяна, свързана със седалище и адрес на управление, началникът на компетентната митница по новото седалище и адрес на управление издава решение, с което се отразява настъпилата промяна.“
15. В чл. 57в, ал. 5 думите „отказва регистрацията“ се заменят с „издава решение, с което прекратява производството“ и се създава изречение второ: „Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“
16. В чл. 58д, ал. 3 думите „отказва регистрацията“ се заменят с „издава решение, с което прекратява производството“ и се създава изречение второ: „Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“
17. В чл. 64:
а) в ал. 4 накрая се добавя „като бандеролът за тютюневите изделия може да бъде поставен също и по начин, който гарантира, че не може да бъде премахнат от потребителската опаковка, без да бъде повреден“;
б) алинея 7 се изменя така:
„(7) Бандеролите се заявяват, закупуват, разпространяват и поставят по ред и начин, определени от министъра на финансите. Бандеролите се отпечатват от печатницата на Българската народна банка, която при необходимост може да ползва други специализирани печатници. Отпечатването на бандеролите се извършва при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм., бр. 38 от 1995 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г., бр. 54 от 2008 г., бр. 22 от 2011 г. и бр. 60 от 2015 г.).“
18. Създава се чл. 75б:
„Чл. 75б. (1) В случаите, когато на територията на страната се установят липси при приключване на движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, се дължи акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 8.
(2) Когато получателят установи точното количество на акцизните стоки при тяхното разтоварване, количеството на акцизните стоки се вписва в регистър „Дневник складова наличност“. Съобщението за получаване се подава в съответствие с чл. 73д.
(3) При посочени липси в съобщението за получаване на акцизни стоки, когато изпращачът е установен в друга държава членка, митническите органи извършват проверка на действително получените количества. Проверката относно действително изпратеното количество се извършва съгласно Регламент (EС) № 389/2012 г. на Съвета от 2 май 2012 г. относно административното сътрудничество в областта на акцизите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2073/2004 (ОВ, L 121/1 от 8 май 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 389/2012“.
(4) След извършване на проверките по ал. 3, с които са установени липси по ал. 1, началникът на компетентното митническо учреждение, на територията на което се намира данъчният склад, обектът на регистрирания получател или на временно регистрирания получател, издава решение за установяване на задължение за акциз от изпращача, като с едно решение може да се установят задължения за акциз за съответния данъчен период.
(5) Определеното задължение с решението по ал. 4 подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването му. След изтичането на срока за доброволно плащане решението подлежи на предварително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(6) Решението по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(7) За целите на връчване и събиране на установеното задължение с решението по ал. 4 може да се прилагат разпоредбите на глава двадесет и седма „а“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(8) В случаите на чл. 73а, ал. 1, т. 2, когато съобщението за получаване се приключи с липси, се извършва проверка съгласно Регламент (ЕС) № 389/2012 относно установяване на заплащането на акциза. В случай че акцизът не е заплатен в другата държава членка, акцизът се дължи от лицензирания складодържател – изпращач, при спазване на разпоредбите на чл. 74а, ал. 4.“
19. В чл. 80:
а) в ал. 1 думите „по реда на митническото законодателство“ се заличават;
б) създават се ал. 5, 6 и 7:
„(5) В случаите на вливане, сливане или разделяне, преди подаване на уведомлението по реда на чл. 77 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, при обезпечение, учредено със:
1. банкова гаранция, се представя анекс към банковата гаранция, с който да се обезпечат задължения за суми до определения в гаранцията максимален размер за възникнали, които биха могли да възникнат или установени в срока на банковата гаранция задължения за заплащане на акциз ведно с лихвата, смятано от първия ден след датата на възникване на задължението при управлението на данъчния склад;
2. депозит в пари, същият обезпечава задълженията за суми за възникнали, които биха могли да възникнат или установени задължения за заплащане на акциз ведно с лихвата, смятано от първия ден след датата на възникване на задължението при управлението на данъчния склад.
(6) Лицензираният складодържател е длъжен в 30-дневен срок от връчването на решение, свързано с промяна на обстоятелствата по ал. 5, но не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение, да предостави новото обезпечение.
(7) Банковите гаранции трябва да са със срок на валидност не по-малко от една година от датата на издаването им.“
20. В чл. 81б, ал. 6 думите „по реда на митническото законодателство“ се заличават.
21. В чл. 82, ал. 1 думите „по определения с митническото законодателство ред за обезпечаване на митата“ се заличават.
22. В чл. 83е, ал. 2 думите „по реда на митническото законодателство“ се заличават.
23. В чл. 83к в изречение второ думите „по реда на митническото законодателство“ се заличават.
24. В чл. 84, ал. 8:
а) в текста преди т. 1 след думите „чл. 20“ се добавя „ал. 2“;
б) в т. 1 се създава изречение второ: „В случаите на доставка на природен газ, въглища или кокс на освободен от акциз краен потребител се издава отделен акцизен данъчен документ за всеки обект.“
25. В чл. 90а се създава ал. 3:
„(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за лицата, получили лиценз за управление на данъчен склад.“
26. В чл. 90г, ал. 3 думите „отказва издаването на разрешение“ се заменят с „издава решение, с което прекратява производството“ и се създава изречение второ: „Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“
27. В чл. 91б:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създават се ал. 2 – 4:
„(2) Забранява се регистрирането на електронен административен документ или издаването на документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, за акцизни стоки, които не са произведени или не са постъпили физически в данъчния склад.
(3) Забранява се подаването на съобщение по чл. 73д за акцизни стоки, които не са постъпили физически в данъчния склад или обекта.
(4) Забранява се издаването на данъчни документи по този закон за акцизни стоки, които не са произведени или не са постъпили физически в данъчния склад или обекта. Забраната не се отнася за случаите на установяване на липси или потреблението на акцизни стоки в данъчния склад/обекта.“
28. В чл. 93 се създават ал. 13 и 14:
„(13) Сертификатът за одобрен съд за транспортиране на енергийни продукти се прекратява с решение на началника на компетентната митница при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Решението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуал ния кодекс.
(14) В случаите по ал. 13 решението за прекратяване на сертификата за одобрен съд за транспортиране на енергийни продукти подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът не разпореди друго.“
29. В чл. 99 се създават ал. 6 – 8:
„(6) Забранява се публикуването на обяви и съобщения, включително в електронен вид, чрез които се предлагат за продажба акцизните стоки по ал. 1, т. 3 и 4, ал. 2, т. 2 – 5 и отпадъците от тютюн по ал. 2, т. 6.
(7) Лицата, предоставили услугата за публикуване на обявите/съобщенията по ал. 6 в електронен вид, са длъжни да премахват информацията в срок до три дни от публикуването и да контролират публикуването на подобни обяви/съобщения, включително чрез забрана или ограничаване на достъпа на използвани за целта телефонни номера, IP адрес и адрес на електронна поща.
(8) Когато е необходима като доказателство, информацията за лицата, предлагащи акцизни стоки чрез обяви/съобщения по ал. 6, се предоставя при поискване на митническите органи.“
30. Създава се чл. 99а:
„Чл. 99а. (1) Изпращането чрез пощенската мрежа на акцизните стоки и отпадъци от тютюн по чл. 99, ал. 1, т. 3 и 4 и ал. 2, т. 2 – 6 е забранено. Забраната не се отнася за отпадъци от тютюн, изпращани между търговци във връзка с тяхната обичайна дейност.
(2) Не се допуска извършването на пощенски услуги, свързани с приемането, пренасянето и доставянето чрез пощенската мрежа на акцизните стоки и отпадъци от тютюн по ал. 1.
(3) Подателите са длъжни да попълват декларация пред пощенския оператор, че изпращаните от тях акцизни стоки са с платен, начислен или обезпечен акциз, както и че същите са с бандерол, когато такъв е задължителен. Попълване на декларация се изисква и при изпращане на отпадъци от тютюн по чл. 12, ал. 4, като подателят посочва идентификационните данни на получателя и предназначението на отпадъка.
(4) Декларациите по ал. 3 се съхраняват в оригинал в съответното звено на пощенската мрежа и се предоставят на митническите органи при извършване на проверка.
(5) При съмнение или когато установят, че пратката съдържа акцизните стоки или отпадъци от тютюн по ал. 1, пощенските оператори уведомяват незабавно най-близкото митническо учреждение, като предоставят данни за нейното местоположение и служебно лице за контакт. Приетата пратка се задържа от пощенския оператор за срок, съгласуван с митническите органи, но не по-дълъг от три дни от уведомяването.
(6) В срока по ал. 5 митническите органи извършват проверка, като пощенският оператор е длъжен да им оказва необходимото съдействие, включително за установяване на подателя и получателя на пратката, съдържаща забранените акцизни стоки или отпадъци от тютюн. Митническите органи могат да изискват от пощенските оператори конкретни действия, свързани с приемането, пренасянето и доставката на пратки, съдържащи акцизни стоки или отпадъци от тютюн, да се извършат под тяхно наблюдение и/или под наблюдението на оператора.
(7) Формата и съдържанието на декларацията по ал. 3 се определят с правилника за прилагане на закона.
(8) Когато е необходима като доказателство, информацията, свързана с приемането, пренасянето и доставянето на акцизните стоки и отпадъци от тютюн по ал. 1, се предоставя при поискване на митническите органи.“
31. В чл. 102:
а) в ал. 3, т. 1 накрая се добавя „и отпадъци от тютюн“;
б) създава се ал. 8:
„(8) При осъществяване на контрола върху акцизните стоки при поискване от митническите органи лицата са длъжни да им представят документ за самоличност. В случай на отказ самоличността на лицето се установява от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.“
32. В чл. 102а се създава ал. 6:
„(6) Разпоредбите на ал. 1 – 5 се прилагат и за контрола върху отпадъците от тютюн.“
33. Създава се чл. 102б:
„Чл. 102б. (1) Подлежащите на контрол лица, които са уведомени от митническите органи, че ще бъдат инсталирани и използвани техническите устройства по чл. 102а, ал. 1, т. 1 и/или че ще бъдат поставени технически средства за контрол с цел ограничаване на достъпа до товара, са длъжни да задържат транспортното средство до предприемане на съответните действия, но за не повече от три часа от уведомяването.
(2) При инсталиране и използване на технически устройства за контрол на движението на акцизни стоки и/или на технически средства за контрол на достъпа до товара лицето, управляващо транспортното средство, е длъжно:
1. да представи на митническите органи документ за самоличност и всички документи, свързани с товара, с които разполага;
2. да декларира пред митническите органи данни за вида и количеството на акцизните стоки, за изпращача и получателя, за мястото и датата на получаване на стоките, както и да заяви очаквания час на получаване/разтоварване, в случай че липсват документи или документите не съдържат тези данни;
3. да уведоми лицето, посочено като получател и/или изпращач на стоките, за инсталираните технически устройства и/или поставените технически средства за контрол и за задължението на получателя да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоките на територията на страната;
4. да запази целостта и да не допуска повреждането, манипулирането или въздействието по друг неправомерен начин върху техническите устройства и техническите средства за контрол, поставени от митническите органи;
5. да не се отклонява от маршрута, определен по реда на чл. 102а, ал. 2, освен в случаите на непреодолима сила, за които е уведомил митническите органи предварително на телефон за връзка, посочен от тях;
6. да достави превозваните акцизни стоки на мястото на получаването/разтоварването им в страната или на мястото, през което транспортното средство трябва да напусне територията на страната, като присъства при демонтиране на техническите устройства и/или отстраняване на техническите средства за контрол.
(3) При инсталиране и използване на технически устройства за контрол на движението на акцизни стоки и/или на технически средства за контрол на достъпа до товара лицето – получател на акцизните стоки на територията на страната, е длъжно:
1. да уведоми незабавно митническите органи при промяна на датата, часа и мястото на получаване/разтоварване на стоките на телефони за контакт и електронни адреси, публикувани на интернет страницата на Агенция „Митници“;
2. да се яви пред митническите органи на посочените място, дата и час на получаване/разтоварване на стоките или да осигури присъствието на упълномощен свой представител;
3. да присъства или да осигури присъствието на упълномощен свой представител при демонтирането на техническите устройства и/или отстраняването на техническите средства за контрол, както и при проверката, извършена при получаване/разтоварване на стоките.
(4) Когато от транспортно средство, върху което са поставени технически средства за контрол на достъпа до товара, трябва да се разтовари акцизна стока на няколко различни места, на всяко от местата на разтоварване поставените технически средства за контрол се отстраняват. След разтоварване на стоката митническите органи могат да поставят нови технически средства за контрол.
(5) Техническите устройства се демонтират и/или техническите средства за контрол се отстраняват от митническите органи на мястото на получаване/разтоварване на стоката не по-късно от 4 часа от заявения от лицето час съгласно ал. 2, т. 2. Когато е подадено уведомление за промяна по ал. 3, т. 1, демонтирането на техническите устройства и/или отстраняването на техническите средства за контрол се извършва не по-късно от 24 часа от подаването на уведомлението.
(6) В случаите по ал. 5, когато с транспортното средство се превозват освен акцизните стоки и други стоки, при разтоварване на другите стоки не се изисква присъствието на техния получател.
(7) За инсталираните и демонтираните технически устройства по чл. 102а, ал. 1, т. 1, както и за поставените и отстранените технически средства за контрол митническите органи съставят протокол.
(8) Формата и съдържанието на декларацията по ал. 2, т. 2 се определят с правилника за прилагане на закона.
(9) Разпоредбите на ал. 1 – 8 се прилагат и за контрола върху отпадъците от тютюн.“
34. Създава се чл. 102в:
„Чл. 102в. (1) В случаите на чл. 102, ал. 6 водачите на пътните превозни средства имат задълженията по чл. 102б, ал. 2, т. 1 и 2.
(2) За идентифициране и спиране на транспортни средства митническите служители могат да изискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи или от други държавни органи в рамките на тяхната компетентност. По искане на митническите органи и при наличие на данни, че спряното транспортно средство е послужило за извършването на нарушение на закона, транспортното средство се задържа за осъществяване на контрол.
(3) За установяване на маршрута на движение и на местоположението на транспортни средства митническите органи могат да ползват данни от навигационни системи, данни от системите на компетентните администрации, както и друга подходяща информация.“
35. В чл. 103:
а) в ал. 2 думите „обезпечаването и преценката“ се заменят с „обезпечаването, преценката и връщането“;
б) създава се ал. 7:
„(7) Средствата за контролните покупки по ал. 5 се осигуряват от бюджета на Агенция „Митници“.“
36. В чл. 103в:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) За лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 – 3, с изключение на лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво, не се прилага разпоредбата на чл. 103а, ал. 4.“
37. В чл. 107, ал. 5 думите „ал. 5, 6 и 8“ се заменят с „5, 7 и 8“.
38. В чл. 107б, ал. 2 след думите „иззетите и задържаните“ се добавя „отнетите и изоставените в полза на държавата“.
39. В чл. 107в, ал. 3 думите „чрез възлагане за преработка или унищожаване“ се заличават.
40. В чл. 107ж:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Когато за стоките – предмет на нарушение по този закон, акцизът е заплатен частично или не е заплатен, се дължи акциз на общо основание в случаите:
1. по чл. 107е, ал. 2 – с влязло в сила наказателно постановление за стоките е определена пазарна цена;
2. по чл. 107з, ал. 3, т. 3 – с влязло в сила споразумение за прекратяване на административнонаказател но производство за стоките, за които е заплатена пазарна цена.“;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Акциз на общо основание се дължи в случаите по чл. 108, ал. 2, чл. 109, ал. 5 и чл. 123б, ал. 1 при влязло в сила наказателно постановление.“;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „по ал. 1“ се добавя „и 2“;
г) досегашната ал. 3 става ал. 4;
д) досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“.
41. В чл. 107з, ал. 4, т. 2, буква „а“ след думите „по-нисък от“ се добавя „80 на сто от“.
42. Член 110 се изменя така:
„Чл. 110. (1) Лице, което не внесе дължимия акциз в срока по чл. 44, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци, и с глоба в размер от 100 до 1000 лв. – за физическите лица.
(2) Лице, което не подаде акцизна декларация в срока по чл. 87, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци, и с глоба в размер от 50 до 1000 лв. – за физическите лица.
(3) Лице, което не предостави в срок информация по чл. 88а, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 1, 2 и 3 имуществената санкция е в размер от 500 до 3000 лв., а глобата е в размер от 300 до 2000 лв.
(5) Лице, получило удостоверение за освободен от акциз краен потребител, което не представи рекапитулативна декларация или не представи отчета по чл. 28а в установения срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 500 до 3000 лв.“
43. В чл. 112а се създава ал. 3:
„(3) Който държи и превозва акцизни стоки без опростен придружителен документ или документ по чл. 76а, ал. 8 или чл. 76в, ал. 3, се наказва с глоба за физическите лица в размер от 1000 до 4000 лв. или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 2000 до 6000 лв. При повторно нарушение глобата е в размер от 3000 до 6000 лв., а имуществената санкция е в размер от 4000 до 8000 лв.“
44. Създава се чл. 112б:
„Чл. 112б. (1) Лице, при което митническите органи установят липси на акцизни стоки, което обстоятелство не е отразено в материалната отчетност на лицето, се наказва с имуществена санкция в размер на акциза, дължим за липсващата акцизна стока, но не по-малко от 500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двойния размер на дължимия акциз за липсващата акцизна стока, но не по-малко от 1000 лв.
(3) Лице, при което митническите органи установят излишъци на акцизни стоки, което обстоятелство не е отразено в материалната отчетност на лицето, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 3 имуществената санкция е в размер от 5000 до 30 000 лв.“
45. В чл. 114а:
а) в ал. 1 след думите „чл. 91б“ се добавя „ал. 1“;
б) създава се ал. 3:
„(3) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 91б, ал. 2, 3 и 4, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на акциза, но не по-малко от 6000 лв., а при повторно нарушение – в двойния размер на акциза, но не по-малко от 10 000 лв.“
46. В чл. 120 се създава ал. 5:
„(5) Който наруши забраната на чл. 99, ал. 6 и 7, се наказва с глоба за физическите лица в размер от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата е в размер от 1000 до 2000 лв., а имуществената санкция – в размер от 5000 до 10 000 лв.“
47. В чл. 123:
а) в ал. 1 думите „1000 лв.“ се заменят с „500 лв.“ и думите „2000 лв.“ се заменят с „1000 лв.“;
б) в ал. 2 думите „2000 лв.“ се заменят с „1000 лв.“ и думите „4000 лв.“ се заменят с „2000 лв.“;
в) в ал. 6 думите „2000 лв.“ се заменят със „700 лв.“, думите „4000 лв.“ се заменят с „1000 лв.“ и думите „6000 лв.“ се заменят с „2000 лв.“.
48. Член 123а се изменя така:
„Чл. 123а. (1) Който избегне пълното или частичното внасяне на дължимия по този закон акциз, се наказва с глоба в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв.
(2) Който избегне пълното или частичното обезпечаване на дължимия по този закон акциз, се наказва с глоба в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв.
(3) В случаите по ал. 2, когато дължимият акциз е начислен и внесен, на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер 500 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 глобата е в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция – в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 4000 лв.“
49. Създава се чл. 123в:
„Чл. 123в. (1) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 99а, ал. 1, 2 и 3, се наказва с глоба за физическите лица в двойния размер на акциза, но не по-малко от 1000 лв., или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в двойния размер на акциза, но не по-малко от 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в двойния размер на акциза, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция – в двойния размер на акциза, но не по-малко от 4000 лв.
(3) Наказанията по ал. 1 и 2 не се налагат на лица – пощенски оператори по смисъла на Закона за пощенските услуги, които са уведомили митническите органи за наличие на пратка, съдържаща акцизните стоки или отпадъци от тютюн по чл. 99, и са съдействали за установяване на нейния изпращач и получател.“
50. В чл. 124:
а) в ал. 1 след думите „нарушения по чл. 108а“ се добавя „чл. 112а, ал. 3“;
б) в ал. 4 след думите „транспортиране на“ се добавя „иззетите и задържаните“;
в) в ал. 5 в изречение първо след думите „подлежат на“ се добавя „продажба“ и в изречение второ след думите „подлежат на“ се добавя „продажба или“;
г) създава се нова ал. 6:
„(6) Продажбата на акцизни стоки по ал. 5 се извършва от митнически служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“ или на оправомощено от него лице, по ред, определен с наредбата по чл. 124, ал. 4.“;
д) досегашната ал. 6 става ал. 7.
51. В чл. 126:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създават се ал. 2 – 4:
„(2) Санкциите по ал. 1 се налагат независимо от представянето на документи, когато лицето е знаело или е било длъжно да знае, че акцизните стоки са с неустановен (неизвестен) произход и това е доказано от митническите органи или органите по приходите.
(3) За целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато доставката на стоките:
1. е между свързани лица;
2. е привидна или заобикаля закона;
3. е на цена, която значително се отличава от пазарната;
4. не е съпроводена с относимите документи за качество или съответствие.
(4) В случаите по ал. 2 отговорността се реализира по отношение на лицето доставчик или получател по доставката на акцизни стоки, за която:
1. не е налице документална обоснованост;
2. не са представени необходимите документи или не е декларирана съответната информация пред Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите.“
52. В чл. 126б, ал. 2 числото „50“ се заменя със „100“.
53. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 9б:
„§ 9б. В срок до 31 март 2018 г. началниците на митници извършват служебна пререгистрация на издадените удостоверения за регистрации по чл. 57а, ал. 1, т. 2 по седалището на лицата с изключение на лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво.“
§ 42. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г., бр. 19, 88, 99 и 105 от 2005 г., бр. 34, 37, 80 и 86 от 2006 г., бр. 41, 53 и 109 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., бр. 35, 87 и 93 от 2009 г., бр. 101 и 102 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 61 от 2014 г. и бр. 81 и 95 от 2016 г.) в чл. 90, ал. 1 се създава т. 7:
„7. акцизни стоки и отпадъци от тютюн, чието държане, пренасяне, превозване, предлагане и продажба са забранени от Закона за акцизите и данъчните складове.“
§ 43. В Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г., бр. 91, 95, 99 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 70, 80 и 108 от 2006 г., бр. 53 и 109 от 2007 г., бр. 36, 67 и 110 от 2008 г., бр. 12, 82 и 95 от 2009 г., бр. 19 от 2011 г., бр. 50 от 2012 г., бр. 12 и 14 от 2015 г., бр. 19, 28, 31 и 101 от 2016 г. и бр. 58, 63 и 85 от 2017 г. ) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 29 ал. 3 и 4 се отменят.
2. В § 1 на допълнителните разпоредби:
а) в т. 8 думите „и изделията за пушене, различни от тютюневи изделия“ се заменят с „изделията за пушене, различни от тютюневи изделия и изделията за водна лула, несъдържащи тютюн“;
б) създава се т. 47:
„47. „Изделие за водна лула, несъдържащо тютюн“ е изделие за пушене, което:
а) е съставено от заместители на тютюна (изделия на базата на растения, билки или плодове или изделия в твърдо състояние);
б) не съдържа растения и вещества, забранени със Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.“
§ 44. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г. и бр. 58, 85 и 92 от 2017 г.) в чл. 28, ал. 4 думите „чл. 79, ал. 3“ се заменят с „чл. 79, ал. 1“.
§ 45. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 61, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75, 97 и 98 от 2016 г. и бр. 58 и 63 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 50:
а) алинея 5 се изменя така:
„(5) Местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация по ал. 1 доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски.“;
б) в ал. 6 думата „удостоверение“ се заменя с „доказателства“.
2. Създава се чл. 50а:
„Възможност за деклариране на необлагаеми доходи
Чл. 50а. Местните физически лица могат да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 придобитите през годината доходи по чл. 13, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.“
3. В чл. 53 ал. 6 се изменя така:
„(6) Лицата, които подадат годишната данъчна декларация до 31 януари на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, но не повече от 500 лв., при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 януари.“
4. В чл. 56:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Предприятията – платци на доходи, подават декларацията по чл. 55, ал. 1 само по електронен път.“
5. В чл. 73, ал. 4 думите „до 30 април“ се заменят с „до 15 март“.
§ 46. Разпоредбите на § 45, т. 1 и 2 се прилагат и за доходи, придобити от физическите лица през 2017 г.
§ 47. Предприятията подават декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица само по електронен път, ако задължението за подаване на декларацията възниква след 31 декември 2017 г.
§ 48. Данъчно задължените лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица ползват отстъпката по чл. 53, ал. 6 върху данъка за довнасяне и за годишната данъчна декларация за 2017 г.
§ 49. Срокът за подаване на справката по чл. 73, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за доходи, изплатени през 2017 г., е до 15 март 2018 г.
§ 50. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г., бр. 14, 35, 37, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 43, 74, 80 и 97 от 2016 г. и бр. 88, 92 и 93 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1, ал. 1:
а) създава се нова т. 8:
„8. данък върху таксиметров превоз на пътници;“
б) досегашната т. 8 става т. 9.
2. В чл. 55:
а) в ал. 4 в текста преди т. 1 думата „триколка“ се заменя с „триколесно превозно средство, определено в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (OB, L 60/52 от 2 март 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 168/2013“;
б) в ал. 8 думите „специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари“ се заличават;
в) в ал. 9 думите „специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона“ се заличават;
г) в ал. 12 думите „превозни средства от категория L7e по Закона за движението по пътищата“ се заменят с „четириколесни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013“.
3. В чл. 58 ал. 2 се изменя така:
„(2) Освобождават се от данък електрическите автомобили, мотоциклети и мотопеди, както и електрическите превозни средства категории L5е, L6е и L7е, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013.“
4. В чл. 61ч:
а) в ал. 1 думите „БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на издаване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници“ се заменят с „БМ е броят на календарните месеци от текущата година, съответстващи на срока, за който е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници“;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:
ПДТПП х ОМ
НВДТПП = ____________
БМ
НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ПДТПП – платеният данък върху таксиметров превоз на пътници за срока, за който е издадено разрешението;
БМ – броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници;
ОМ – оставащият брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.“
§ 51. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 95 от 2015 г.; изм., бр. 74, 95 и 97 от 2016 г. и бр. 85 и 92 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 29:
а) алинея 4 се изменя така:
„(4) Годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс по раздели и съкратен отчет за приходите и разходите.“;
б) алинея 6 се изменя така:
„(6) Годишният финансов отчет на малките предприятия може да се състои от съкратен баланс по раздели и групи, съкратен отчет за приходите и разходите и приложение.“
2. В чл. 38, ал. 10:
a) изречение първо се изменя така: „Предприятие майка, което едновременно е и дъщерно предприятие (междинна майка) и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, публикува на български език консолидирания финансов отчет на първото предприятие майка, в което междинната майка е консолидирана, в тримесечен срок от крайния задължителен срок за публикуването му от консолидиращото предприятие майка.“;
б) създава се ново изречение второ: „Заедно с консолидирания финансов отчет се публикуват консолидираните годишни доклади по глава седма и одиторският доклад.“;
в) досегашното изречение второ става изречение трето.
3. В чл. 48, ал. 1 след думите „борбата против корупцията“ се поставя точка и текстът до края се заличава.
4. В чл. 54 в текста преди т. 1 след думата „правителства“ се добавя „се съставя на български език, в хиляди левове и“.
5. В допълнителните разпоредби:
а) в § 1:
аа) в т. 11 думите „получени от обичайната дейност на предприятието“ се заличават;
бб) точка 12 се отменя;
б) създава се § 5а:
„§ 5а. Предприятие, чиято счетоводна база са Международните счетоводни стандарти по смисъла на § 1, т. 8, осъществява текущото счетоводно отчитане и съставя финансовите си отчети в съответствие с изискванията на тези стандарти изцяло и без изменения. Когато в Международните счетоводни стандарти се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на закона, се прилагат разпоредбите на Международните счетоводни стандарти.“
§ 52. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. с изключение на § 8 и 9, които влизат в сила от 1 декември 2017 г., и § 41 относно т. 17, буква „а“, която влиза в сила от 20 май 2019 г.
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 22 ноември 2017 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Пълен тест
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г. и бр. 85 и 92 от 2017 г.)
§ 1. В чл. 25, ал. 4, изречение второ думата „услуга“ се заменя със „стока или услуга“.
§ 2. В чл. 27, ал. 2, изречение второ думите „не се ползва“ се заменят с „не е използван“.
§ 3. В чл. 29, ал. 2 се създава изречение второ: „Не са част от багажа на пътник моторни превозни средства, с които се изпълняват договори за превоз на товари, по отношение на водачите им.“
§ 4. В чл. 46, ал. 1, т. 6 накрая се добавя „и изпълнението на финансови инструменти въз основа на финансови споразумения по смисъла на чл. 38, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (OB, L 347/320 от 20 декември 2013 г.)“.
§ 5. В чл. 49, т. 2 думите „универсални пощенски услуги“ се заменят с „универсална пощенска услуга“.
§ 6. В чл. 50, ал. 2 думите „или е извършена“ се заменят с „чрез извършване на“.
§ 7. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5:
а) в текста преди т. 1 думите „включително и в резултат на извършена корекция по чл. 79а“ и думите „включително и в резултат на извършена корекция по чл. 79б“ се заличават, а думата „неползвания“ се заменя с „неползван“;
б) в т. 1, буква „б“ в последното изречение думите „по ал. 5“ се заличават и думите „не се ползва“ се заменят с „не е използван“.
2. Създава се нова ал. 6:
„(6) Регистрирано лице, което е приспаднало данъчен кредит в резултат на извършена корекция по чл. 79а или 79б, но не е приспаднало данъчен кредит на основание чл. 70 при производството, придобиването или вноса на стоката, включително при придобиването или изграждането на недвижим имот, или при получаването на услуга, които са или биха били дълготрайни активи, когато извърши облагаема доставка на стоката или услугата, има право да приспадне неползван при придобиването данъчен кредит в размер, определен по следната формула:
1. за недвижимите имоти:
ДК = НДДС х 1/20 х БГ, където:
ДК е размерът на неползвания при придобиването или изграждането на имота данъчен кредит, който лицето може да приспадне;
НДДС – начисленият ДДС при придобиване или изграждане на имота;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелството, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 20-годишния срок, считано от началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на изтичане на този срок;
2. за всички останали стоки и услуги:
ДК = НДДС х 1/5 х БГ, където
ДК е размерът на неползвания при производството, придобиването или вноса на стоката или при получаване на услугата данъчен кредит, който лицето може да приспадне;
НДДС – начисленият ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката или при получаване на услугата;
БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелството, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 5-годишния срок, считано от началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1.“
3. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея след думите „ал. 5“ се добавя „и 6“.
4. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „2, 3 и 5“ се заменят с „2, 3, 5 и 6“.
§ 8. В чл. 79а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, т. 1, буква „г“ навсякъде думите „не се ползва“ се заменят с „не е използван“, а след думите „когато при придобиване или изграждане на имота не е упражнено право на данъчен кредит“ се добавя „съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на изтичане на този срок“.
2. В ал. 4, в текста преди т. 1 думите „а ако лицето е дерегистрирано в последния данъчен период по чл. 87, ал. 4“ се заличават.
3. Създава се ал. 7:
„(7) За календарната година, през която са настъпили обстоятелствата по ал. 1, корекция по този член не се извършва за стоки, включително за придобити или изградени недвижими имоти, които са или биха били дълготрайни активи, когато не са налични към края на тази календарна година и са възникнали обстоятелства за извършване на корекция по чл. 79.“
§ 9. В чл. 79б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 в текста преди т. 1 думите „а ако лицето е дерегистрирано в последния данъчен период по чл. 87, ал. 4“ се заличават.
2. Създава се ал. 6:
„(6) За календарната година, през която са настъпили обстоятелствата по ал. 1, корекция по този член не се извършва за услуги, които са или биха били дълготрайни активи, когато не са налични към края на тази календарна година и са възникнали обстоятелства за извършване на корекция по чл. 79.“
§ 10. Създава се чл. 79в:
„Правила при изчисляване на корекции
Чл. 79в. За целите на изчисляването на корекциите по чл. 79, 79а и 79б:
1. Кх е 1, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит; в този случай коефициентът по чл. 73 за съответната година не се взема предвид;
2. Кх е 0, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит; в този случай коефициентът по чл. 73 за съответната година не се взема предвид;
3. К0 е 1, ако при придобиване на стоката или получаване на услугата регистрираното лице изцяло е приспаднало данъчен кредит, тъй като е възнамерявало да я използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит; в този случай коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, не се взема предвид;
4. К0 не може да е 0, ако при придобиване на стоката или получаване на услугата регистрираното лице е приспаднало частичен данъчен кредит, тъй като е възнамерявало да я използва в рамките на независимата си икономическа дейност както за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки, за които лицето няма такова право; в този случай се взема предвид коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит;
5. К0 е 0, ако при придобиване на стоката или получаване на услугата регистрираното лице не е приспаднало данъчен кредит на основание чл. 70 от закона, тъй като е възнамерявало да я използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, независимо дали при придобиване на стоката, или при получаване на услугата лицето е възнамерявало да я използва и за цели извън рамките на независимата икономическа дейност; в този случай коефициентът по чл. 73 за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, не се взема предвид;
6. ПрНИДх е 1, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата само за независима икономическа дейност;
7. ПрНИДх е 0, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата само за цели, различни от неговата независима икономическа дейност;
8. ПрНИД0 не може да бъде 0 или 1.“
§ 11. В чл. 80, ал. 1, т. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В буква „а“ думите „не се ползва“ се заменят с „не е използван“.
2. В буква „б“ накрая се добавя „съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на изтичане на този срок“.
§ 12. В чл. 92, ал. 3, т. 3 след думите „Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“ се добавя „и Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“.
§ 13. В чл. 96 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.“
2. В ал. 4, изречение второ след думите „същият е“ се добавя „регистрирано лице на основание, различно от този член или чл. 100, ал. 1, или е“.
§ 14. В чл. 101 ал. 6 се изменя така:
„(6) В срок 7 дни от постъпването на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация.“
§ 15. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Лицето дължи данък и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, и за облагаемите вътреобщностни придобивания, осъществени през този период.“
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думите „ал. 3“ се добавя „и 4“.
§ 16. В чл. 107, т. 3, буква „б“ думата „14-дневен“ се заменя със „7-дневен“.
§ 17. В чл. 109 ал. 1 се изменя така:
„(1) В случаите по чл. 107, т. 3 и при прекратяване на юридическо лице с ликвидация лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство по чл. 107.“
§ 18. В чл. 110, ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. е налице основание за задължителна дерегистрация по чл. 107, т. 1, 2 и 5 и при прекратяване на юридическо лице без ликвидация или на неперсонифицирано дружество, или на осигурителна каса;“.
§ 19. В чл. 118 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 се създава т. 6:
„6. условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД);“.
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) При експлоатацията на ФУ/ИАСУТД лицата по ал. 1 сключват писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лица, получили разрешение по реда на наредбата по ал. 4.“
§ 20. В чл. 125 се правят следните изменения:
1. Алинея 6 се отменя.
2. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.“
3. Алинеи 11 и 12 се отменят.
§ 21. В чл. 132 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думата „14-дневен“ се заменя със „7-дневен“.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Регистрацията по ал. 5 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата на създаване на неперсонифицираното дружество, която се смята за дата на регистрация на дружеството по този закон. Когато съдружникът се регистрира по този закон след датата на създаване на неперсонифицираното дружество, заявлението се подава в 7-дневен срок от датата на регистрацията на съдружника, която се смята за дата на регистрация на дружеството по този закон.“
§ 22. В чл. 132а, ал. 2 думата „14-дневен“ се заменя със „7-дневен“.
§ 23. Създава се чл. 160а:
„Инвестиционно злато
Чл. 160а. (1) За целите на този закон инвестиционно злато:
1. е злато под формата на кюлчета или плочки с тегла, приети от пазарите за злато, и с чистота, равна на или по-голяма от 995 хилядни;
2. са златни монети, включени в заповедта по чл. 175, ал. 5, за които са налице едновременно следните условия:
а) чистотата им е равна на или е по-голяма от 900 хилядни;
б) изсечени са след 1800 г.;
в) били са или са законно платежно средство в страната, от която произхождат;
г) продават се обикновено на цена, която не надвишава стойността на златото по пазарни цени, съдържащо се в монетите повече от 80 на сто;
3. са златни монети, които не са включени в заповедта по чл. 175, ал. 5, но са включени в Списъка на златни монети, които отговарят на критериите, установени в член 344, параграф 1, точка 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно Общата система на данъка върху добавената стойност (специална схема за инвестиционно злато), публикуван до 1 декември на годината в серия „С“ на „Официален вестник“ на Европейския съюз, валиден за календарната година, следваща годината на публикуване; за инвестиционно злато се считат и всички емисии на монети, включени в този списък за годината, за която се отнася списъкът;
4. са златни монети, които не са включени в списъка по т. 3 или в заповедта по чл. 175, ал. 5, но за които с документ, издаден от управителя на Българската народна банка, е удостоверено, че са налице едновременно условията по т. 2 за инвестиционно злато.
(2) Българската народна банка издава документа по ал. 1, т. 4 на лицето, заявило искане за удостоверяване на златни монети като инвестиционно злато, след предоставяне на информация за тези монети.
(3) Редът и необходимите документи за включване на златни монети в заповедта по чл. 175, ал. 5 се определят с правилника за прилагане на закона.“
§ 24. В чл. 175 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 т. 4 се отменя.
2. Създава се ал. 5:
„(5) Министърът на финансите съвместно с управителя на Българската народна банка определя със заповед списъка на златните монети, които се търгуват на територията на Република България и представляват инвестиционно злато. Заповедта се публикува на официалната интернет страница на Министерството на финансите и на Българската народна банка.“
§ 25. Член 176а се отменя.
§ 26. Член 176б се отменя.
§ 27. В чл. 176в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 2 и 3 се изменят така:
„2. общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на течни горива надвиши 25 000 лв., или
3. получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.“
2. В ал. 7 накрая се добавя „глоби или имуществени санкции във връзка с нарушения по закона“.
3. Създават се ал. 13, 14 и 15:
„(13) Регистриран земеделски производител, който извършва зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, или бюджетна организация, когато осъществяват вътреобщностно придобиване на течни горива или получават течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, предназначени за собствено потребление, се освобождават от задължението за предоставяне на обезпечение.
(14) Лице, различно от лицата по ал. 13, осъществило вътреобщностно придобиване на течни горива или получило течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, които са предназначени за собствено потребление, се освобождава от задължението за предоставяне на обезпечение, в случай че е вписано в регистъра по ал. 15.
(15) За лицата по ал. 14 Националната агенция за приходите създава и поддържа публичен електронен регистър. Редът за вписване и съдържанието на регистъра се определят с правилника за прилагане на закона.“
§ 28. В чл. 186, ал. 1 се създава т. 4:
„4. използва електронни системи с фискална памет, които:
а) не са от одобрен тип;
б) са модифицирани чрез прибавяне или премахване на отделни компоненти, без предварително да е уведомена Националната агенция за приходите;
в) имат нарушени или липсващи пломби;
г) позволяват режим на работа при прекъсване на връзка/връзки и/или комуникация/комуникации между отделните модули не по установения с наредбата по чл. 118, ал. 4 ред.“
§ 29. В чл. 187, ал. 1, изречение второ думата „нарушения“ се заменя с „нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан“ и се създават изречения трето и четвърто: „Националната агенция за приходите оповестява на своята интернет страница списъци на подлежащите на запечатване търговски обекти и тяхното местонахождение. Счита се, че лицето знае, когато на обекта е поставено трайно закрепено съобщение за запечатването и/или информацията за подлежащия на запечатване търговски обект и неговото местонахождение е оповестена на интернет страницата на приходната администрация.“
§ 30. Създава се чл. 191а:
„Чл. 191а. (1) Който извършва сервизно обслужване, въвеждане в експлоатация, регистрация на ФУ/ИАСУТД или демонтаж на фискална памет не по установения за това ред, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. Същото наказание се налага на лице, което наруши целостта на пломбите на електронна система с фискална памет не по установения за това ред.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 10 000 лв.“
§ 31. В чл. 192 т. 3 се изменя така:
„3. отнема разрешението на лицето, извършващо сервизно обслужване.“
§ 32. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
1. Точка 24 се отменя.
2. В т. 45 думите „от туроператор към пътуващо лице“ се заличават.
3. В т. 83, буква „б“ думите „със стойност“ се заменят със „с данъчна основа“.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 33. Разпоредбата на § 14 се прилага от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2018 г.
§ 34. Когато след датата на създаване на неперсонифицирано дружество, което не е регистрирано по закона, съдружникът е регистриран по закона до 31 декември 2017 г. включително, заявлението за регистрация по чл. 132, ал. 5 се подава в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.
§ 35. Лица, на които регистрацията по закона е прекратена през декември 2017 г. и не са подавали по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс справка-декларация, отчетни регистри и VIES-декларация до датата на дерегистрацията им, подават същите за последния данъчен период на хартиен и на технически носител в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока по чл. 125, ал. 5.
§ 36. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда наредбата по чл. 118, ал. 4 в съответствие с него.
(2) Министърът на финансите определя срок, в който лицата по чл. 118, ал. 4, т. 6 следва да приведат дейността си с изискванията на наредбата по ал. 1.
§ 37. Заповедта по § 1, т. 24, буква „б“ от допълнителните разпоредби е в сила до издаване на заповед по чл. 175, ал. 5.
§ 38. (1) Предоставеното до 31 декември 2017 г. по реда на отменените чл. 176а и 176б обезпечение се усвоява по реда за принудително изпълнение, предвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, при наличие на неуредени задължения на лицето за данък върху добавената стойност, глоби или имуществени санкции във връзка с нарушения по закона.
(2) Обезпечението по ал. 1 или остатъкът от него след усвояването се освобождава от компетентния орган по приходите в 30-дневен срок от постъпване на искане от данъчно задълженото лице в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.
§ 39. (1) Обезпечение, предоставено от данъчно задължено лице, за което е отпаднало задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 176в, ал. 1, т. 3 и за което не е налице задължение за предоставяне на обезпечение на друго основание, се усвоява по реда за принудително изпълнение, предвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, при наличие на неуредени задължения на лицето за данък върху добавената стойност, глоби или имуществени санкции във връзка с нарушения по закона.
(2) Обезпечението по ал. 1 или остатъкът от него след усвояването се освобождава от компетентния орган по приходите в 30-дневен срок от постъпване на искане от данъчно задълженото лице в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.
(3) При освобождаване на обезпечението компетентният орган по приходите заличава данъчно задълженото лице от регистъра по чл. 176в, ал. 10 в деня на освобождаването.
§ 40. До създаване на публичния електронен регистър по чл. 176в, ал. 15 освобождаването от задължение за предоставяне на обезпечение от лицата по чл. 176в, ал. 14 се извършва чрез подаване на декларация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок преди датата на възникване на данъчното събитие при вътреобщностно придобиване на течни горива или датата на освобождаване на течни горива за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, които са предназначени за собствено потребление.
§ 41. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г. и бр. 9, 58, 63 и 92 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4 т. 37 се изменя така:
„37. „Енергиен продукт за отопление“ е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение:
а) за цели по т. 10 и 33;
б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.“
2. В чл. 12, ал. 2 накрая се добавя „както и изделията за пушене с водна лула (наргиле), които освен тютюн или заместители на тютюна (изделия на базата на растения, билки или плодове или изделия в твърдо състояние) съдържат и ароматизиращи вещества“.
3. В чл. 21:
а) в ал. 1 се създават т. 15 и 16:
„15. произведената електрическа енергия от лица, за които няма изискване да са получили лицензия по Закона за енергетиката, при условие че е платен акциз за енергийните продукти, вложени в производството на електрическата енергия;
16. цигари до 1000 къса и тютюн за пушене до 2 кг за една календарна година, които са предназначени само за научни изследвания и за изследвания, свързани с качеството на продукцията.“;
б) в ал. 2:
аа) в текста преди т. 1 думите „по ал. 1, т. 1 и 3“ се заменят с „по ал. 1, т. 1 – 3“;
бб) създава се нова т. 2:
„2. по ал. 1, т. 2 – с правилника за прилагане на закона;“
в) досегашната т. 2 става т. 3.
4. В чл. 22, ал. 3, т. 2 думата „лекарства“ се заменя с „лекарствени продукти“.
5. В чл. 24б:
а) в ал. 3 думите „които могат да бъдат отстранени“ се заличават и се създават изречения трето и четвърто: „При неотстраняване на нередовностите началникът на митницата издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“;
б) в ал. 5 изречение първо се изменя така: „Когато се установи, че лицето не отговаря на нормативните изисквания, началникът на митницата с мотивирано решение отказва издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.“;
в) в ал. 8 накрая се добавя „включително в случаите на връчено удостоверение, след отменен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител“.
6. В чл. 25, ал. 1, т. 3 след думите „наредбата по ал. 2“ се добавя „и при условие че същите са определени, отчетени и вписани в регистър „Дневник на складовата наличност“ по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона“.
7. В чл. 27 се създава ал. 14:
„(14) При неотстраняване на нередовностите началникът на митницата издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“
8. В чл. 44:
а) в ал. 1, т. 4 накрая се добавя „с изключение на случаите по чл. 84, ал. 22“;
б) алинея 3 се изменя така:
„(3) Акцизът се смята за внесен в държавния бюджет от датата, на която сумата е постъпила по сметката или в касата на компетентното митническо учреждение по ал. 1. Безкасовото плащане се смята за извършено в срок, когато плащането е наредено най-късно в последния ден, в който изтича срокът за доброволно плащане на публичното задължение, и дължимата сума е постъпила по съответната сметка не по-късно от следващия работен ден. Когато плащането е извършено с платежна карта чрез терминално устройство ПОС, включително виртуално, по реда на чл. 4, ал. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, се смята, че плащането е получено в деня на авторизацията на нареждането за плащане.“
9. В чл. 49:
а) в ал. 3 думите „отказва искания лиценз“ се заменят с „издава решение, с което прекратява производството“ и се създава изречение второ: „Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“;
б) в ал. 6 след думите „друг орган“ се добавя „включително и в случаите на получаване на становище от началника на митницата по смисъла на наредбата по чл. 103а, ал. 3“.
10. В чл. 52, ал. 4 се създава изречение второ: „Решението на директора на Агенция „Митници“ подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.“
11. В чл. 53, ал. 1, т. 1 накрая се добавя „при вливане, сливане или разделяне“.
12. В чл. 55г, ал. 3 думите „отказва искания лиценз“ се заменят с „издава решение, с което прекратява производството“ и се създава изречение второ: „Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“
13. В чл. 57а се създава ал. 11:
„(11) Операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи по смисъла на Закона за енергетиката са длъжни ежемесечно до 10-о число след изтичане на данъчния период да предоставят информация на компетентното митническо учреждение на електронен носител, която да съдържа данните от средствата за търговско измерване, включително следната информация:
1. потребени количества природен газ за собствени нужди;
2. данни за типа на средствата за търговско измерване, при промяна;
3. информация за извършените метрологични проверки на средствата за търговско измерване, в случаи на извършени проверки през отчетния период;
4. протокол за конфигуриране на коригиращото устройство за обем (енергия);
5. данни за измереното, разпределеното и пренесеното количество природен газ за периода по получатели, както и местонахождението на съответните средства за търговско измерване, като измерените количества природен газ следва да са представени в обемни единици кубически метри при стандартни условия и количеството природен газ – в гигаджаули при горна топлотворна способност;
6. при поискване – данни за количествата пренесен природен газ, отчетени от конкретно средство за търговско измерване на природен газ.“
14. В чл. 57б:
а) в ал. 1 изречение първо се изменя така: „Лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 – 3 с изключение на лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво, подават искане за регистрация до началника на митницата по седалище и адрес на управление преди започване на дейността.“;
б) в ал. 2 изречение първо се изменя така: „Лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво, както и лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3а, 3б, 5 и 6 подават искане за регистрация до началника на митницата по местонахождение на обекта, от която на територията на съответното компетентно митническо учреждение се извършват продажбите.“;
в) в ал. 7 се създават изречения трето и четвърто: „При неотстраняване на нередовностите началникът на митницата издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“;
г) в ал. 14 се създава изречение трето: „При промяна, свързана със седалище и адрес на управление, началникът на компетентната митница по новото седалище и адрес на управление издава решение, с което се отразява настъпилата промяна.“
15. В чл. 57в, ал. 5 думите „отказва регистрацията“ се заменят с „издава решение, с което прекратява производството“ и се създава изречение второ: „Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“
16. В чл. 58д, ал. 3 думите „отказва регистрацията“ се заменят с „издава решение, с което прекратява производството“ и се създава изречение второ: „Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“
17. В чл. 64:
а) в ал. 4 накрая се добавя „като бандеролът за тютюневите изделия може да бъде поставен също и по начин, който гарантира, че не може да бъде премахнат от потребителската опаковка, без да бъде повреден“;
б) алинея 7 се изменя така:
„(7) Бандеролите се заявяват, закупуват, разпространяват и поставят по ред и начин, определени от министъра на финансите. Бандеролите се отпечатват от печатницата на Българската народна банка, която при необходимост може да ползва други специализирани печатници. Отпечатването на бандеролите се извършва при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм., бр. 38 от 1995 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г., бр. 54 от 2008 г., бр. 22 от 2011 г. и бр. 60 от 2015 г.).“
18. Създава се чл. 75б:
„Чл. 75б. (1) В случаите, когато на територията на страната се установят липси при приключване на движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, се дължи акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 8.
(2) Когато получателят установи точното количество на акцизните стоки при тяхното разтоварване, количеството на акцизните стоки се вписва в регистър „Дневник складова наличност“. Съобщението за получаване се подава в съответствие с чл. 73д.
(3) При посочени липси в съобщението за получаване на акцизни стоки, когато изпращачът е установен в друга държава членка, митническите органи извършват проверка на действително получените количества. Проверката относно действително изпратеното количество се извършва съгласно Регламент (EС) № 389/2012 г. на Съвета от 2 май 2012 г. относно административното сътрудничество в областта на акцизите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2073/2004 (ОВ, L 121/1 от 8 май 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 389/2012“.
(4) След извършване на проверките по ал. 3, с които са установени липси по ал. 1, началникът на компетентното митническо учреждение, на територията на което се намира данъчният склад, обектът на регистрирания получател или на временно регистрирания получател, издава решение за установяване на задължение за акциз от изпращача, като с едно решение може да се установят задължения за акциз за съответния данъчен период.
(5) Определеното задължение с решението по ал. 4 подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването му. След изтичането на срока за доброволно плащане решението подлежи на предварително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(6) Решението по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(7) За целите на връчване и събиране на установеното задължение с решението по ал. 4 може да се прилагат разпоредбите на глава двадесет и седма „а“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(8) В случаите на чл. 73а, ал. 1, т. 2, когато съобщението за получаване се приключи с липси, се извършва проверка съгласно Регламент (ЕС) № 389/2012 относно установяване на заплащането на акциза. В случай че акцизът не е заплатен в другата държава членка, акцизът се дължи от лицензирания складодържател – изпращач, при спазване на разпоредбите на чл. 74а, ал. 4.“
19. В чл. 80:
а) в ал. 1 думите „по реда на митническото законодателство“ се заличават;
б) създават се ал. 5, 6 и 7:
„(5) В случаите на вливане, сливане или разделяне, преди подаване на уведомлението по реда на чл. 77 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, при обезпечение, учредено със:
1. банкова гаранция, се представя анекс към банковата гаранция, с който да се обезпечат задължения за суми до определения в гаранцията максимален размер за възникнали, които биха могли да възникнат или установени в срока на банковата гаранция задължения за заплащане на акциз ведно с лихвата, смятано от първия ден след датата на възникване на задължението при управлението на данъчния склад;
2. депозит в пари, същият обезпечава задълженията за суми за възникнали, които биха могли да възникнат или установени задължения за заплащане на акциз ведно с лихвата, смятано от първия ден след датата на възникване на задължението при управлението на данъчния склад.
(6) Лицензираният складодържател е длъжен в 30-дневен срок от връчването на решение, свързано с промяна на обстоятелствата по ал. 5, но не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение, да предостави новото обезпечение.
(7) Банковите гаранции трябва да са със срок на валидност не по-малко от една година от датата на издаването им.“
20. В чл. 81б, ал. 6 думите „по реда на митническото законодателство“ се заличават.
21. В чл. 82, ал. 1 думите „по определения с митническото законодателство ред за обезпечаване на митата“ се заличават.
22. В чл. 83е, ал. 2 думите „по реда на митническото законодателство“ се заличават.
23. В чл. 83к в изречение второ думите „по реда на митническото законодателство“ се заличават.
24. В чл. 84, ал. 8:
а) в текста преди т. 1 след думите „чл. 20“ се добавя „ал. 2“;
б) в т. 1 се създава изречение второ: „В случаите на доставка на природен газ, въглища или кокс на освободен от акциз краен потребител се издава отделен акцизен данъчен документ за всеки обект.“
25. В чл. 90а се създава ал. 3:
„(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за лицата, получили лиценз за управление на данъчен склад.“
26. В чл. 90г, ал. 3 думите „отказва издаването на разрешение“ се заменят с „издава решение, с което прекратява производството“ и се създава изречение второ: „Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуал ния кодекс.“
27. В чл. 91б:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създават се ал. 2 – 4:
„(2) Забранява се регистрирането на електронен административен документ или издаването на документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, за акцизни стоки, които не са произведени или не са постъпили физически в данъчния склад.
(3) Забранява се подаването на съобщение по чл. 73д за акцизни стоки, които не са постъпили физически в данъчния склад или обекта.
(4) Забранява се издаването на данъчни документи по този закон за акцизни стоки, които не са произведени или не са постъпили физически в данъчния склад или обекта. Забраната не се отнася за случаите на установяване на липси или потреблението на акцизни стоки в данъчния склад/обекта.“
28. В чл. 93 се създават ал. 13 и 14:
„(13) Сертификатът за одобрен съд за транспортиране на енергийни продукти се прекратява с решение на началника на компетентната митница при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Решението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуал ния кодекс.
(14) В случаите по ал. 13 решението за прекратяване на сертификата за одобрен съд за транспортиране на енергийни продукти подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът не разпореди друго.“
29. В чл. 99 се създават ал. 6 – 8:
„(6) Забранява се публикуването на обяви и съобщения, включително в електронен вид, чрез които се предлагат за продажба акцизните стоки по ал. 1, т. 3 и 4, ал. 2, т. 2 – 5 и отпадъците от тютюн по ал. 2, т. 6.
(7) Лицата, предоставили услугата за публикуване на обявите/съобщенията по ал. 6 в електронен вид, са длъжни да премахват информацията в срок до три дни от публикуването и да контролират публикуването на подобни обяви/съобщения, включително чрез забрана или ограничаване на достъпа на използвани за целта телефонни номера, IP адрес и адрес на електронна поща.
(8) Когато е необходима като доказателство, информацията за лицата, предлагащи акцизни стоки чрез обяви/съобщения по ал. 6, се предоставя при поискване на митническите органи.“
30. Създава се чл. 99а:
„Чл. 99а. (1) Изпращането чрез пощенската мрежа на акцизните стоки и отпадъци от тютюн по чл. 99, ал. 1, т. 3 и 4 и ал. 2, т. 2 – 6 е забранено. Забраната не се отнася за отпадъци от тютюн, изпращани между търговци във връзка с тяхната обичайна дейност.
(2) Не се допуска извършването на пощенски услуги, свързани с приемането, пренасянето и доставянето чрез пощенската мрежа на акцизните стоки и отпадъци от тютюн по ал. 1.
(3) Подателите са длъжни да попълват декларация пред пощенския оператор, че изпращаните от тях акцизни стоки са с платен, начислен или обезпечен акциз, както и че същите са с бандерол, когато такъв е задължителен. Попълване на декларация се изисква и при изпращане на отпадъци от тютюн по чл. 12, ал. 4, като подателят посочва идентификационните данни на получателя и предназначението на отпадъка.
(4) Декларациите по ал. 3 се съхраняват в оригинал в съответното звено на пощенската мрежа и се предоставят на митническите органи при извършване на проверка.
(5) При съмнение или когато установят, че пратката съдържа акцизните стоки или отпадъци от тютюн по ал. 1, пощенските оператори уведомяват незабавно най-близкото митническо учреждение, като предоставят данни за нейното местоположение и служебно лице за контакт. Приетата пратка се задържа от пощенския оператор за срок, съгласуван с митническите органи, но не по-дълъг от три дни от уведомяването.
(6) В срока по ал. 5 митническите органи извършват проверка, като пощенският оператор е длъжен да им оказва необходимото съдействие, включително за установяване на подателя и получателя на пратката, съдържаща забранените акцизни стоки или отпадъци от тютюн. Митническите органи могат да изискват от пощенските оператори конкретни действия, свързани с приемането, пренасянето и доставката на пратки, съдържащи акцизни стоки или отпадъци от тютюн, да се извършат под тяхно наблюдение и/или под наблюдението на оператора.
(7) Формата и съдържанието на декларацията по ал. 3 се определят с правилника за прилагане на закона.
(8) Когато е необходима като доказателство, информацията, свързана с приемането, пренасянето и доставянето на акцизните стоки и отпадъци от тютюн по ал. 1, се предоставя при поискване на митническите органи.“
31. В чл. 102:
а) в ал. 3, т. 1 накрая се добавя „и отпадъци от тютюн“;
б) създава се ал. 8:
„(8) При осъществяване на контрола върху акцизните стоки при поискване от митническите органи лицата са длъжни да им представят документ за самоличност. В случай на отказ самоличността на лицето се установява от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.“
32. В чл. 102а се създава ал. 6:
„(6) Разпоредбите на ал. 1 – 5 се прилагат и за контрола върху отпадъците от тютюн.“
33. Създава се чл. 102б:
„Чл. 102б. (1) Подлежащите на контрол лица, които са уведомени от митническите органи, че ще бъдат инсталирани и използвани техническите устройства по чл. 102а, ал. 1, т. 1 и/или че ще бъдат поставени технически средства за контрол с цел ограничаване на достъпа до товара, са длъжни да задържат транспортното средство до предприемане на съответните действия, но за не повече от три часа от уведомяването.
(2) При инсталиране и използване на технически устройства за контрол на движението на акцизни стоки и/или на технически средства за контрол на достъпа до товара лицето, управляващо транспортното средство, е длъжно:
1. да представи на митническите органи документ за самоличност и всички документи, свързани с товара, с които разполага;
2. да декларира пред митническите органи данни за вида и количеството на акцизните стоки, за изпращача и получателя, за мястото и датата на получаване на стоките, както и да заяви очаквания час на получаване/разтоварване, в случай че липсват документи или документите не съдържат тези данни;
3. да уведоми лицето, посочено като получател и/или изпращач на стоките, за инсталираните технически устройства и/или поставените технически средства за контрол и за задължението на получателя да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоките на територията на страната;
4. да запази целостта и да не допуска повреждането, манипулирането или въздействието по друг неправомерен начин върху техническите устройства и техническите средства за контрол, поставени от митническите органи;
5. да не се отклонява от маршрута, определен по реда на чл. 102а, ал. 2, освен в случаите на непреодолима сила, за които е уведомил митническите органи предварително на телефон за връзка, посочен от тях;
6. да достави превозваните акцизни стоки на мястото на получаването/разтоварването им в страната или на мястото, през което транспортното средство трябва да напусне територията на страната, като присъства при демонтиране на техническите устройства и/или отстраняване на техническите средства за контрол.
(3) При инсталиране и използване на технически устройства за контрол на движението на акцизни стоки и/или на технически средства за контрол на достъпа до товара лицето – получател на акцизните стоки на територията на страната, е длъжно:
1. да уведоми незабавно митническите органи при промяна на датата, часа и мястото на получаване/разтоварване на стоките на телефони за контакт и електронни адреси, публикувани на интернет страницата на Агенция „Митници“;
2. да се яви пред митническите органи на посочените място, дата и час на получаване/разтоварване на стоките или да осигури присъствието на упълномощен свой представител;
3. да присъства или да осигури присъствието на упълномощен свой представител при демонтирането на техническите устройства и/или отстраняването на техническите средства за контрол, както и при проверката, извършена при получаване/разтоварване на стоките.
(4) Когато от транспортно средство, върху което са поставени технически средства за контрол на достъпа до товара, трябва да се разтовари акцизна стока на няколко различни места, на всяко от местата на разтоварване поставените технически средства за контрол се отстраняват. След разтоварване на стоката митническите органи могат да поставят нови технически средства за контрол.
(5) Техническите устройства се демонтират и/или техническите средства за контрол се отстраняват от митническите органи на мястото на получаване/разтоварване на стоката не по-късно от 4 часа от заявения от лицето час съгласно ал. 2, т. 2. Когато е подадено уведомление за промяна по ал. 3, т. 1, демонтирането на техническите устройства и/или отстраняването на техническите средства за контрол се извършва не по-късно от 24 часа от подаването на уведомлението.
(6) В случаите по ал. 5, когато с транспортното средство се превозват освен акцизните стоки и други стоки, при разтоварване на другите стоки не се изисква присъствието на техния получател.
(7) За инсталираните и демонтираните технически устройства по чл. 102а, ал. 1, т. 1, както и за поставените и отстранените технически средства за контрол митническите органи съставят протокол.
(8) Формата и съдържанието на декларацията по ал. 2, т. 2 се определят с правилника за прилагане на закона.
(9) Разпоредбите на ал. 1 – 8 се прилагат и за контрола върху отпадъците от тютюн.“
34. Създава се чл. 102в:
„Чл. 102в. (1) В случаите на чл. 102, ал. 6 водачите на пътните превозни средства имат задълженията по чл. 102б, ал. 2, т. 1 и 2.
(2) За идентифициране и спиране на транспортни средства митническите служители могат да изискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи или от други държавни органи в рамките на тяхната компетентност. По искане на митническите органи и при наличие на данни, че спряното транспортно средство е послужило за извършването на нарушение на закона, транспортното средство се задържа за осъществяване на контрол.
(3) За установяване на маршрута на движение и на местоположението на транспортни средства митническите органи могат да ползват данни от навигационни системи, данни от системите на компетентните администрации, както и друга подходяща информация.“
35. В чл. 103:
а) в ал. 2 думите „обезпечаването и преценката“ се заменят с „обезпечаването, преценката и връщането“;
б) създава се ал. 7:
„(7) Средствата за контролните покупки по ал. 5 се осигуряват от бюджета на Агенция „Митници“.“
36. В чл. 103в:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) За лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 – 3, с изключение на лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво, не се прилага разпоредбата на чл. 103а, ал. 4.“
37. В чл. 107, ал. 5 думите „ал. 5, 6 и 8“ се заменят с „5, 7 и 8“.
38. В чл. 107б, ал. 2 след думите „иззетите и задържаните“ се добавя „отнетите и изоставените в полза на държавата“.
39. В чл. 107в, ал. 3 думите „чрез възлагане за преработка или унищожаване“ се заличават.
40. В чл. 107ж:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Когато за стоките – предмет на нарушение по този закон, акцизът е заплатен частично или не е заплатен, се дължи акциз на общо основание в случаите:
1. по чл. 107е, ал. 2 – с влязло в сила наказателно постановление за стоките е определена пазарна цена;
2. по чл. 107з, ал. 3, т. 3 – с влязло в сила споразумение за прекратяване на административнонаказател но производство за стоките, за които е заплатена пазарна цена.“;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Акциз на общо основание се дължи в случаите по чл. 108, ал. 2, чл. 109, ал. 5 и чл. 123б, ал. 1 при влязло в сила наказателно постановление.“;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „по ал. 1“ се добавя „и 2“;
г) досегашната ал. 3 става ал. 4;
д) досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“.
41. В чл. 107з, ал. 4, т. 2, буква „а“ след думите „по-нисък от“ се добавя „80 на сто от“.
42. Член 110 се изменя така:
„Чл. 110. (1) Лице, което не внесе дължимия акциз в срока по чл. 44, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци, и с глоба в размер от 100 до 1000 лв. – за физическите лица.
(2) Лице, което не подаде акцизна декларация в срока по чл. 87, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци, и с глоба в размер от 50 до 1000 лв. – за физическите лица.
(3) Лице, което не предостави в срок информация по чл. 88а, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 1, 2 и 3 имуществената санкция е в размер от 500 до 3000 лв., а глобата е в размер от 300 до 2000 лв.
(5) Лице, получило удостоверение за освободен от акциз краен потребител, което не представи рекапитулативна декларация или не представи отчета по чл. 28а в установения срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 500 до 3000 лв.“
43. В чл. 112а се създава ал. 3:
„(3) Който държи и превозва акцизни стоки без опростен придружителен документ или документ по чл. 76а, ал. 8 или чл. 76в, ал. 3, се наказва с глоба за физическите лица в размер от 1000 до 4000 лв. или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 2000 до 6000 лв. При повторно нарушение глобата е в размер от 3000 до 6000 лв., а имуществената санкция е в размер от 4000 до 8000 лв.“
44. Създава се чл. 112б:
„Чл. 112б. (1) Лице, при което митническите органи установят липси на акцизни стоки, което обстоятелство не е отразено в материалната отчетност на лицето, се наказва с имуществена санкция в размер на акциза, дължим за липсващата акцизна стока, но не по-малко от 500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двойния размер на дължимия акциз за липсващата акцизна стока, но не по-малко от 1000 лв.
(3) Лице, при което митническите органи установят излишъци на акцизни стоки, което обстоятелство не е отразено в материалната отчетност на лицето, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 3 имуществената санкция е в размер от 5000 до 30 000 лв.“
45. В чл. 114а:
а) в ал. 1 след думите „чл. 91б“ се добавя „ал. 1“;
б) създава се ал. 3:
„(3) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 91б, ал. 2, 3 и 4, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на акциза, но не по-малко от 6000 лв., а при повторно нарушение – в двойния размер на акциза, но не по-малко от 10 000 лв.“
46. В чл. 120 се създава ал. 5:
„(5) Който наруши забраната на чл. 99, ал. 6 и 7, се наказва с глоба за физическите лица в размер от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата е в размер от 1000 до 2000 лв., а имуществената санкция – в размер от 5000 до 10 000 лв.“
47. В чл. 123:
а) в ал. 1 думите „1000 лв.“ се заменят с „500 лв.“ и думите „2000 лв.“ се заменят с „1000 лв.“;
б) в ал. 2 думите „2000 лв.“ се заменят с „1000 лв.“ и думите „4000 лв.“ се заменят с „2000 лв.“;
в) в ал. 6 думите „2000 лв.“ се заменят със „700 лв.“, думите „4000 лв.“ се заменят с „1000 лв.“ и думите „6000 лв.“ се заменят с „2000 лв.“.
48. Член 123а се изменя така:
„Чл. 123а. (1) Който избегне пълното или частичното внасяне на дължимия по този закон акциз, се наказва с глоба в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв.
(2) Който избегне пълното или частичното обезпечаване на дължимия по този закон акциз, се наказва с глоба в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв.
(3) В случаите по ал. 2, когато дължимият акциз е начислен и внесен, на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер 500 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 глобата е в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция – в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 4000 лв.“
49. Създава се чл. 123в:
„Чл. 123в. (1) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 99а, ал. 1, 2 и 3, се наказва с глоба за физическите лица в двойния размер на акциза, но не по-малко от 1000 лв., или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в двойния размер на акциза, но не по-малко от 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в двойния размер на акциза, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция – в двойния размер на акциза, но не по-малко от 4000 лв.
(3) Наказанията по ал. 1 и 2 не се налагат на лица – пощенски оператори по смисъла на Закона за пощенските услуги, които са уведомили митническите органи за наличие на пратка, съдържаща акцизните стоки или отпадъци от тютюн по чл. 99, и са съдействали за установяване на нейния изпращач и получател.“
50. В чл. 124:
а) в ал. 1 след думите „нарушения по чл. 108а“ се добавя „чл. 112а, ал. 3“;
б) в ал. 4 след думите „транспортиране на“ се добавя „иззетите и задържаните“;
в) в ал. 5 в изречение първо след думите „подлежат на“ се добавя „продажба“ и в изречение второ след думите „подлежат на“ се добавя „продажба или“;
г) създава се нова ал. 6:
„(6) Продажбата на акцизни стоки по ал. 5 се извършва от митнически служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“ или на оправомощено от него лице, по ред, определен с наредбата по чл. 124, ал. 4.“;
д) досегашната ал. 6 става ал. 7.
51. В чл. 126:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създават се ал. 2 – 4:
„(2) Санкциите по ал. 1 се налагат независимо от представянето на документи, когато лицето е знаело или е било длъжно да знае, че акцизните стоки са с неустановен (неизвестен) произход и това е доказано от митническите органи или органите по приходите.
(3) За целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато доставката на стоките:
1. е между свързани лица;
2. е привидна или заобикаля закона;
3. е на цена, която значително се отличава от пазарната;
4. не е съпроводена с относимите документи за качество или съответствие.
(4) В случаите по ал. 2 отговорността се реализира по отношение на лицето доставчик или получател по доставката на акцизни стоки, за която:
1. не е налице документална обоснованост;
2. не са представени необходимите документи или не е декларирана съответната информация пред Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите.“
52. В чл. 126б, ал. 2 числото „50“ се заменя със „100“.
53. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 9б:
„§ 9б. В срок до 31 март 2018 г. началниците на митници извършват служебна пререгистрация на издадените удостоверения за регистрации по чл. 57а, ал. 1, т. 2 по седалището на лицата с изключение на лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво.“
§ 42. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г., бр. 19, 88, 99 и 105 от 2005 г., бр. 34, 37, 80 и 86 от 2006 г., бр. 41, 53 и 109 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., бр. 35, 87 и 93 от 2009 г., бр. 101 и 102 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 61 от 2014 г. и бр. 81 и 95 от 2016 г.) в чл. 90, ал. 1 се създава т. 7:
„7. акцизни стоки и отпадъци от тютюн, чието държане, пренасяне, превозване, предлагане и продажба са забранени от Закона за акцизите и данъчните складове.“
§ 43. В Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г., бр. 91, 95, 99 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 70, 80 и 108 от 2006 г., бр. 53 и 109 от 2007 г., бр. 36, 67 и 110 от 2008 г., бр. 12, 82 и 95 от 2009 г., бр. 19 от 2011 г., бр. 50 от 2012 г., бр. 12 и 14 от 2015 г., бр. 19, 28, 31 и 101 от 2016 г. и бр. 58, 63 и 85 от 2017 г. ) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 29 ал. 3 и 4 се отменят.
2. В § 1 на допълнителните разпоредби:
а) в т. 8 думите „и изделията за пушене, различни от тютюневи изделия“ се заменят с „изделията за пушене, различни от тютюневи изделия и изделията за водна лула, несъдържащи тютюн“;
б) създава се т. 47:
„47. „Изделие за водна лула, несъдържащо тютюн“ е изделие за пушене, което:
а) е съставено от заместители на тютюна (изделия на базата на растения, билки или плодове или изделия в твърдо състояние);
б) не съдържа растения и вещества, забранени със Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.“
§ 44. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г. и бр. 58, 85 и 92 от 2017 г.) в чл. 28, ал. 4 думите „чл. 79, ал. 3“ се заменят с „чл. 79, ал. 1“.
§ 45. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 61, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75, 97 и 98 от 2016 г. и бр. 58 и 63 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 50:
а) алинея 5 се изменя така:
„(5) Местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация по ал. 1 доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски.“;
б) в ал. 6 думата „удостоверение“ се заменя с „доказателства“.
2. Създава се чл. 50а:
„Възможност за деклариране на необлагаеми доходи
Чл. 50а. Местните физически лица могат да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 придобитите през годината доходи по чл. 13, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.“
3. В чл. 53 ал. 6 се изменя така:
„(6) Лицата, които подадат годишната данъчна декларация до 31 януари на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, но не повече от 500 лв., при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 януари.“
4. В чл. 56:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Предприятията – платци на доходи, подават декларацията по чл. 55, ал. 1 само по електронен път.“
5. В чл. 73, ал. 4 думите „до 30 април“ се заменят с „до 15 март“.
§ 46. Разпоредбите на § 45, т. 1 и 2 се прилагат и за доходи, придобити от физическите лица през 2017 г.
§ 47. Предприятията подават декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица само по електронен път, ако задължението за подаване на декларацията възниква след 31 декември 2017 г.
§ 48. Данъчно задължените лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица ползват отстъпката по чл. 53, ал. 6 върху данъка за довнасяне и за годишната данъчна декларация за 2017 г.
§ 49. Срокът за подаване на справката по чл. 73, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за доходи, изплатени през 2017 г., е до 15 март 2018 г.
§ 50. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г., бр. 14, 35, 37, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 43, 74, 80 и 97 от 2016 г. и бр. 88, 92 и 93 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1, ал. 1:
а) създава се нова т. 8:
„8. данък върху таксиметров превоз на пътници;“
б) досегашната т. 8 става т. 9.
2. В чл. 55:
а) в ал. 4 в текста преди т. 1 думата „триколка“ се заменя с „триколесно превозно средство, определено в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (OB, L 60/52 от 2 март 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 168/2013“;
б) в ал. 8 думите „специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари“ се заличават;
в) в ал. 9 думите „специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона“ се заличават;
г) в ал. 12 думите „превозни средства от категория L7e по Закона за движението по пътищата“ се заменят с „четириколесни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013“.
3. В чл. 58 ал. 2 се изменя така:
„(2) Освобождават се от данък електрическите автомобили, мотоциклети и мотопеди, както и електрическите превозни средства категории L5е, L6е и L7е, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013.“
4. В чл. 61ч:
а) в ал. 1 думите „БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на издаване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници“ се заменят с „БМ е броят на календарните месеци от текущата година, съответстващи на срока, за който е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници“;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:
ПДТПП х ОМ
НВДТПП = ____________
БМ
НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ПДТПП – платеният данък върху таксиметров превоз на пътници за срока, за който е издадено разрешението;
БМ – броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници;
ОМ – оставащият брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.“
§ 51. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 95 от 2015 г.; изм., бр. 74, 95 и 97 от 2016 г. и бр. 85 и 92 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 29:
а) алинея 4 се изменя така:
„(4) Годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс по раздели и съкратен отчет за приходите и разходите.“;
б) алинея 6 се изменя така:
„(6) Годишният финансов отчет на малките предприятия може да се състои от съкратен баланс по раздели и групи, съкратен отчет за приходите и разходите и приложение.“
2. В чл. 38, ал. 10:
a) изречение първо се изменя така: „Предприятие майка, което едновременно е и дъщерно предприятие (междинна майка) и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, публикува на български език консолидирания финансов отчет на първото предприятие майка, в което междинната майка е консолидирана, в тримесечен срок от крайния задължителен срок за публикуването му от консолидиращото предприятие майка.“;
б) създава се ново изречение второ: „Заедно с консолидирания финансов отчет се публикуват консолидираните годишни доклади по глава седма и одиторският доклад.“;
в) досегашното изречение второ става изречение трето.
3. В чл. 48, ал. 1 след думите „борбата против корупцията“ се поставя точка и текстът до края се заличава.
4. В чл. 54 в текста преди т. 1 след думата „правителства“ се добавя „се съставя на български език, в хиляди левове и“.
5. В допълнителните разпоредби:
а) в § 1:
аа) в т. 11 думите „получени от обичайната дейност на предприятието“ се заличават;
бб) точка 12 се отменя;
б) създава се § 5а:
„§ 5а. Предприятие, чиято счетоводна база са Международните счетоводни стандарти по смисъла на § 1, т. 8, осъществява текущото счетоводно отчитане и съставя финансовите си отчети в съответствие с изискванията на тези стандарти изцяло и без изменения. Когато в Международните счетоводни стандарти се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на закона, се прилагат разпоредбите на Международните счетоводни стандарти.“
§ 52. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. с изключение на § 8 и 9, които влизат в сила от 1 декември 2017 г., и § 41 относно т. 17, буква „а“, която влиза в сила от 20 май 2019 г.
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 22 ноември 2017 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
142
Данъци и счетоводство » Програма за изчисляване на запор
29.11.2017, 09:47С помощта на този калкулатор можете лесно да изчислите сумата, която следва да удържите в случаите на запор по чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс. Предвидени са случаите на удръжки и при запори за издръжки.
www.kik-info.com/kalkulatori/zapor-po-chl-446.php
www.kik-info.com/kalkulatori/zapor-po-chl-446.php
143
Новини » Нови изчисления на запорите върху заплати и пенсии по ГПК от ноември 2017
29.11.2017, 01:18Ново:
Калкулатор: Изчисление на запор по чл. 446 от ГПК
Изменени са критериите за определяне на размерите на удръжките по наложени запори върху доходи чрез промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), публикувани в ДВ бр. 86, от дата 27.10.2017 г.
Съобразно изменените текстове от 1 ноември удръжките по запор се определят по нов начин. Промените са в ал. 1 на чл. 446 „Несеквестируем доход“ от ГПК.
Как се изчислява запорът?
Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
Как можем да помогнем?
С помощта на Калкулатор: Изчисление на запор по чл. 446 от ГПК можете лесно да изчислите сумата на запора при всяка една от горните хипотези.
Какво още трябва да знае работодателят?
Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение.
В едноседмичен срок от връчването на запорното съобщение работодателят трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати;
2. има ли претенции от други лица върху същото вземане;
3. наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции;
4. превежда ли суми по банкова сметка на длъжника, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата.
Поканата за даване на тези обяснения се съдържа в самото съобщение за налагане на запора. Работодателят следва за уведоми съдебния изпълнител за всички тези обстоятелствата.
Ако длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Работодателят трябва да уведоми съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа.
Лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице.
Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в служебната или трудовата книжка на длъжника от лицето, което изплаща възнаграждението. Когато длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, дори и да не е получено друго запорно съобщение. Вписването се заличава по нареждане на съдебния изпълнител, наложил запора.
Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение, трудовото или служебното правоотношение на длъжника бъде прекратено и в едномесечен срок той не уведоми съдебния изпълнител за новата си работа, съдебният изпълнител му налага глоба до 200 лв.
Запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника. В запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени точно. От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми.
Виж още и отговорът на НОИ, във връзка с поставен въпрос от КиК Инфо относно: Изчислението на запорите след промените на чл. 446 от ГПК
Калкулатор: Изчисление на запор по чл. 446 от ГПК
Изменени са критериите за определяне на размерите на удръжките по наложени запори върху доходи чрез промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), публикувани в ДВ бр. 86, от дата 27.10.2017 г.
Съобразно изменените текстове от 1 ноември удръжките по запор се определят по нов начин. Промените са в ал. 1 на чл. 446 „Несеквестируем доход“ от ГПК.
Как се изчислява запорът?
Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
- ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
- ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
- ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.
Как можем да помогнем?
С помощта на Калкулатор: Изчисление на запор по чл. 446 от ГПК можете лесно да изчислите сумата на запора при всяка една от горните хипотези.
Какво още трябва да знае работодателят?
Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение.
В едноседмичен срок от връчването на запорното съобщение работодателят трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати;
2. има ли претенции от други лица върху същото вземане;
3. наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции;
4. превежда ли суми по банкова сметка на длъжника, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата.
Поканата за даване на тези обяснения се съдържа в самото съобщение за налагане на запора. Работодателят следва за уведоми съдебния изпълнител за всички тези обстоятелствата.
Ако длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Работодателят трябва да уведоми съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа.
Лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице.
Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в служебната или трудовата книжка на длъжника от лицето, което изплаща възнаграждението. Когато длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, дори и да не е получено друго запорно съобщение. Вписването се заличава по нареждане на съдебния изпълнител, наложил запора.
Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение, трудовото или служебното правоотношение на длъжника бъде прекратено и в едномесечен срок той не уведоми съдебния изпълнител за новата си работа, съдебният изпълнител му налага глоба до 200 лв.
Запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника. В запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени точно. От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми.
Виж още и отговорът на НОИ, във връзка с поставен въпрос от КиК Инфо относно: Изчислението на запорите след промените на чл. 446 от ГПК
Цитат
Спести време и усилия
➤ Чрез Калкулатор: Изчисление на запор по чл. 446 от ГПК
бързо и удобно можеш да направиш изчисления за запорите според новите законови изисквания.
kik info
По-бързо. По-удобно. По-сигурно.*
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.
По-бързо. По-удобно. По-сигурно.*
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.
144
Новини » Плащанията в брой остават до 10 000 лева
23.11.2017, 10:12Парламентът отхвърли идеята те да бъдат ограничени до 5000 лева.
Максималният размер на плащанията в брой остава до 10 000 лева. Това решиха депутатите, като приеха на второ четене промени в Закона за данък върху добавената стойност. Със 101 гласа "за", 52 "против" и 9 въздържали се народните представители отхвърлиха предложението кешовите плащания да бъдат ограничени до 5 000 лева, предаде БНТ.
Отпадна и първоначалното предложение самоосигуряващите се лица да подават годишна данъчна декларация само по електронен път. Ако обаче годишната данъчна декларация бъде подадена до 31 януари на следващата година по електронен път, лицата ще ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, но не повече от 500 лв., при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 януари, записаха депутатите в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Предприятията - платци на доходи, подават декларация за дължимите данъци само по електронен път, ако задължението за подаване на декларацията възниква след 31 декември 2017 г.
С приетите на второ четене промени в Закона за ДДС златните монети се квалифицират като инвестиционно злато, ако отговарят на определени условия.
Принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец" ще може да се прилага и към трето лице, решиха депутатите. Мярката ще може да се прилага, когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от това трето лице, ако то е знаело или е могло да знае, че е започната процедура по запечатване.
Повече подробности очаквайте след публикуването на гласуваните текстове в Държавен вестник.
Максималният размер на плащанията в брой остава до 10 000 лева. Това решиха депутатите, като приеха на второ четене промени в Закона за данък върху добавената стойност. Със 101 гласа "за", 52 "против" и 9 въздържали се народните представители отхвърлиха предложението кешовите плащания да бъдат ограничени до 5 000 лева, предаде БНТ.
Отпадна и първоначалното предложение самоосигуряващите се лица да подават годишна данъчна декларация само по електронен път. Ако обаче годишната данъчна декларация бъде подадена до 31 януари на следващата година по електронен път, лицата ще ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, но не повече от 500 лв., при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 януари, записаха депутатите в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Предприятията - платци на доходи, подават декларация за дължимите данъци само по електронен път, ако задължението за подаване на декларацията възниква след 31 декември 2017 г.
С приетите на второ четене промени в Закона за ДДС златните монети се квалифицират като инвестиционно злато, ако отговарят на определени условия.
Принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец" ще може да се прилага и към трето лице, решиха депутатите. Мярката ще може да се прилага, когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от това трето лице, ако то е знаело или е могло да знае, че е започната процедура по запечатване.
Повече подробности очаквайте след публикуването на гласуваните текстове в Държавен вестник.
145
Новини » По-лесно удостоверяване за липса на задължения към НАП, Митници и общините
20.11.2017, 13:46С изменения и допълнения в ДОПК, се прецизира разпоредбата на чл. 87, ал. 11 от ДОПК. За целите на комплексното административно обслужване от 01.01.2018 г. освен НАП, но и Агенция „Митници“ и общините също ще предоставят служебно по електронен път информация за наличие или липса на задължения.
По този начин лицата ще бъдат освободени от задължението да предоставят пред компетентните органи удостоверение за наличие или липса на задължения, издадени по тяхно искане от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“ и общините в изпълнение на задължения, предвидени в други нормативни актове.
Редът за изискване и предоставяне на информацията се определя от:
1. кмета на общината – за информацията, обменяна от общините;
2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите – за информацията, обменяна от агенцията;
3. директора на Агенция „Митници“ – за информацията, обменяна от агенцията.
Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, директорът на Агенция „Митници“ и кметовете на общини определят реда по чл. 87, ал. 12 за изискване и предоставяне на информацията по чл. 87, ал. 11 в срок до 1 януари 2018 г.
До 31 декември 2018 г. общините, в които не е осигурена техническа възможност за предоставяне по електронен път на информацията по чл. 87, ал. 11, могат да я предоставят на хартиен носител, за което не се събира такса. В този случай кметът на общината определя реда по ал. 1 в срок до 31 декември 2018 г.
Подзаконовите нормативни актове, които съдържат задължение за представяне на удостоверение за наличие или липса на задължения от лицата, се привеждат в съответствие с този закон в срок до 31 март 2018 г.
С изменението на чл. 77, ал. 1 отпада задължението преди заличаване на едноличен търговец от търговския регистър да бъде уведомена Националната агенция за приходите.
Измененията са направени като мярка за намаляване на административната тежест.
По този начин лицата ще бъдат освободени от задължението да предоставят пред компетентните органи удостоверение за наличие или липса на задължения, издадени по тяхно искане от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“ и общините в изпълнение на задължения, предвидени в други нормативни актове.
Редът за изискване и предоставяне на информацията се определя от:
1. кмета на общината – за информацията, обменяна от общините;
2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите – за информацията, обменяна от агенцията;
3. директора на Агенция „Митници“ – за информацията, обменяна от агенцията.
Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, директорът на Агенция „Митници“ и кметовете на общини определят реда по чл. 87, ал. 12 за изискване и предоставяне на информацията по чл. 87, ал. 11 в срок до 1 януари 2018 г.
До 31 декември 2018 г. общините, в които не е осигурена техническа възможност за предоставяне по електронен път на информацията по чл. 87, ал. 11, могат да я предоставят на хартиен носител, за което не се събира такса. В този случай кметът на общината определя реда по ал. 1 в срок до 31 декември 2018 г.
Подзаконовите нормативни актове, които съдържат задължение за представяне на удостоверение за наличие или липса на задължения от лицата, се привеждат в съответствие с този закон в срок до 31 март 2018 г.
С изменението на чл. 77, ал. 1 отпада задължението преди заличаване на едноличен търговец от търговския регистър да бъде уведомена Националната агенция за приходите.
Измененията са направени като мярка за намаляване на административната тежест.
146
Новини » При регистрация на фирма в ТР ще може да се заявява и регистрация по ЗДДС
20.11.2017, 07:51От 01.01.2019 г. при първоначално заявяване за вписване пред Агенцията по вписванията фирмите ще могат едновременно с това да упражнят и правото си за доброволна регистрация по ЗДДС. Регистрацията по ЗДДС в този случай се извършва по облекчена административна процедура, като няма да се прилага справка за облагаем оборот.
По този начин ще се избегне необходимостта да се посещават и двете администрации. Предвижда се услугата да се предоставя и по електронен път, като в електронната форма на заявленията по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се предвижда да се добави поле, в което да може да се заяви желанието за доброволна регистрация по ЗДДС.
Във връзка с това отпада изискването, когато заявлението за регистрация по ЗДДС се подава от адвокат, същият да представя нотариално заверено пълномощно. При подаване на заявления за регистрация по ЗДДС качеството им на упълномощени лица ще бъде удостоверявано от адвокатите с писмено пълномощно, съставено - съгласно изискванията на Закона за адвокатурата.
Промените са въведени с чл. 100, ал. 5 (нова) и чл. 101, ал. 1 (допълнена), ал. 2, т. 6 (нова), ал. 4 (допълнена) и ал. 6 (изменена) от ЗДДС.
Посочените разпоредби влизат в сила от 01.01.2019 г.
По този начин ще се избегне необходимостта да се посещават и двете администрации. Предвижда се услугата да се предоставя и по електронен път, като в електронната форма на заявленията по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се предвижда да се добави поле, в което да може да се заяви желанието за доброволна регистрация по ЗДДС.
Във връзка с това отпада изискването, когато заявлението за регистрация по ЗДДС се подава от адвокат, същият да представя нотариално заверено пълномощно. При подаване на заявления за регистрация по ЗДДС качеството им на упълномощени лица ще бъде удостоверявано от адвокатите с писмено пълномощно, съставено - съгласно изискванията на Закона за адвокатурата.
Промените са въведени с чл. 100, ал. 5 (нова) и чл. 101, ал. 1 (допълнена), ал. 2, т. 6 (нова), ал. 4 (допълнена) и ал. 6 (изменена) от ЗДДС.
Посочените разпоредби влизат в сила от 01.01.2019 г.
147
НАП обещава, че до края на 2017 г. всяко лице, което доброволно признае допуснати счетоводни и данъчни отклонения при касовата си наличност, ще получи възможност за корекция на вече подадени данни без да му бъде възлагана проверка или ревизия. През следващата година обаче на дружествата, които продължават да твърдят, че разполагат с големи суми на каса ще бъдат извършени инвентаризации на наличните средства и, при необходимост, проверки или ревизии.
„Опитът ни в последните месеци потвърждава, че над 13-те млрд лв., които бяха посочени във финансовите отчети са мит. В голяма част от случаите ставаше дума за непозволени счетоводни операции и скрито разпределение на печалба. Въпреки всичко намираме подхода на насърчим доброволни корекции за по-подходящ от автоматичното налагане на санкции и затова в оставащите дни до края на годината компаниите могат да се свържат с НАП за съдействие. През 2018 г. обаче законът ще бъде прилаган в пълната му строгост“, коментира изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова.
3 млрд. лв. вече не са налични в касите на фирмите след продължилата малко повече от месец контролна кампания на НАП спрямо компании, които бяха посочили във финансовите си отчети значителни суми в брой. До момента фирмите са декларирали над 200 млн. лв. като скрито разпределение на печалба, а над 130 млн. лв. са внесени в бюджета под формата на данък върху дивидентите, съобщават от НАП.
На над 550 дружества бяха възложени проверки и ревизии, а хиляди други получиха предупредителни писма от приходната агенция. В резултат на това значителна част от компаниите коригираха финансовите си резултати за миналата година или декларираха, че са изплатили дивиденти.
„Опитът ни в последните месеци потвърждава, че над 13-те млрд лв., които бяха посочени във финансовите отчети са мит. В голяма част от случаите ставаше дума за непозволени счетоводни операции и скрито разпределение на печалба. Въпреки всичко намираме подхода на насърчим доброволни корекции за по-подходящ от автоматичното налагане на санкции и затова в оставащите дни до края на годината компаниите могат да се свържат с НАП за съдействие. През 2018 г. обаче законът ще бъде прилаган в пълната му строгост“, коментира изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова.
3 млрд. лв. вече не са налични в касите на фирмите след продължилата малко повече от месец контролна кампания на НАП спрямо компании, които бяха посочили във финансовите си отчети значителни суми в брой. До момента фирмите са декларирали над 200 млн. лв. като скрито разпределение на печалба, а над 130 млн. лв. са внесени в бюджета под формата на данък върху дивидентите, съобщават от НАП.
На над 550 дружества бяха възложени проверки и ревизии, а хиляди други получиха предупредителни писма от приходната агенция. В резултат на това значителна част от компаниите коригираха финансовите си резултати за миналата година или декларираха, че са изплатили дивиденти.
148
Новини » Ново в ЗДДС: Отпада изготвянето на регистрационен опис на наличните активи
17.11.2017, 14:07Отпада изискването за изготвяне и подаване на регистрационния опис по образец на наличните активи от регистрираните по ЗДДС лица.
До момента ЗДДС предвижда към датата на регистрация лицето да изготвя регистрационен опис по образец за активите по смисъла на Закона за счетоводството и за услугите, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 или 76, и го подава не по-късно от 45 дни от датата на регистрация. С измененията на ЗДДС, публикувани в ЗИДДОПК (брой 92 на ДВ, от дата 17.11.2017 г.), това изискване отпада.
В тази връзка са отменени разпоредбите, които регламентираха изготвянето и подаването на регистрационния опис в различните случаи, предвидени от закона.
По-специално:
В чл. 74:
а) в ал. 2 т. 3 се отменя;
3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от 45 дни от датата на регистрация;
б) в ал. 3 т. 6 се отменя.
6. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) регистрационният опис по образец за получените услуги е съставен към датата на регистрация по този закон и е подаден не по-късно от 45 дни от датата на регистрация.
В чл. 75:
б) алинея 3 се отменя.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след 45-ия ден от датата на регистрация.
В чл. 76, ал. 2 т. 4 се отменя.
4. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) регистрационният опис по образец за активите по т. 1 е съставен към датата на повторната регистрация и е подаден не по-късно от 45 дни от датата на регистрация;
В чл. 77:
б) алинея 3 се отменя.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 76 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след 45-ия ден от датата на повторната му регистрация по този закон.
В чл. 103 ал. 2 се отменя.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Към датата на регистрация лицето изготвя регистрационен опис по образец за активите по смисъла на Закона за счетоводството и за услугите, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 или 76, и го подава не по-късно от 45 дни от датата на регистрация.
В чл. 132 ал. 4 се отменя.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) В случаите на регистрация по ал. 1 регистрационният опис по чл. 74, ал. 2, т. 3 за наличните активи (без тези, получени на основание чл. 10) се съставя към датата на регистрацията по ал. 3 и се подава до 45-ия ден включително след тази дата.
В чл. 132а ал. 4 се отменя.
(4) В случаите на регистрация по ал. 1 регистрационният опис за наличните активи по чл. 74, ал. 2, т. 3, с изключение на тези, получени на основание чл. 10, ал. 3, се съставя към датата на регистрацията по ал. 3 и се подава не по-късно от 45 дни от датата на регистрация.
Разпоредбите влизат в сила от 01.01.2018 г.
Регистрационен опис по чл. 74, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 6 и по чл. 76, ал. 2, т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност не се подава, когато не е подаден до влизането в сила на този закон и срокът за подаването му изтича след тази дата. В тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит за наличните активи и получените услуги към датата на регистрация по Закона за данък върху добавената стойност се упражнява по реда, предвиден в този закон.
До момента ЗДДС предвижда към датата на регистрация лицето да изготвя регистрационен опис по образец за активите по смисъла на Закона за счетоводството и за услугите, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 или 76, и го подава не по-късно от 45 дни от датата на регистрация. С измененията на ЗДДС, публикувани в ЗИДДОПК (брой 92 на ДВ, от дата 17.11.2017 г.), това изискване отпада.
В тази връзка са отменени разпоредбите, които регламентираха изготвянето и подаването на регистрационния опис в различните случаи, предвидени от закона.
По-специално:
В чл. 74:
а) в ал. 2 т. 3 се отменя;
б) в ал. 3 т. 6 се отменя.
В чл. 75:
б) алинея 3 се отменя.
В чл. 76, ал. 2 т. 4 се отменя.
В чл. 77:
б) алинея 3 се отменя.
В чл. 103 ал. 2 се отменя.
В чл. 132 ал. 4 се отменя.
В чл. 132а ал. 4 се отменя.
Разпоредбите влизат в сила от 01.01.2018 г.
Регистрационен опис по чл. 74, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 6 и по чл. 76, ал. 2, т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност не се подава, когато не е подаден до влизането в сила на този закон и срокът за подаването му изтича след тази дата. В тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит за наличните активи и получените услуги към датата на регистрация по Закона за данък върху добавената стойност се упражнява по реда, предвиден в този закон.
149
Новини » Без данъчни декларации за неработещите фирми, но ще декларират това в ТР
17.11.2017, 12:09Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството*. Това предвижда изменението на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО.
Разпоредбата на чл. 92, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане се прилага и за годишната данъчна декларация и годишния отчет за дейността за 2017 г.
Ново изменение в чл. 38, ал. 9 на Закона за счетоводството предвижда отпадане на изискването за публикуването на годишните финансови отчети на предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период.
Това обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година. За публикуване на декларацията няма да се дължат такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Изменението е в сила от 01.01.2018 г.
Както и до сега еднолични търговци и бюджетни предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, също нямат задължение да публикуват своите годишни финансови отчети. Няма изискване за подаването на отделна декларация в търговския регистър, ако едноличен търговец не е осъществявал дейност по смисъла на Закона за счетоводството.
*По смисъла за Закона за счетоводството предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период са предприятия, за които едновременно са налице следните условия:
а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;
б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;
в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;
г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.
Виж всички изменения тук.
Разпоредбата на чл. 92, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане се прилага и за годишната данъчна декларация и годишния отчет за дейността за 2017 г.
Ново изменение в чл. 38, ал. 9 на Закона за счетоводството предвижда отпадане на изискването за публикуването на годишните финансови отчети на предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период.
Това обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година. За публикуване на декларацията няма да се дължат такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Изменението е в сила от 01.01.2018 г.
Както и до сега еднолични търговци и бюджетни предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, също нямат задължение да публикуват своите годишни финансови отчети. Няма изискване за подаването на отделна декларация в търговския регистър, ако едноличен търговец не е осъществявал дейност по смисъла на Закона за счетоводството.
*По смисъла за Закона за счетоводството предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период са предприятия, за които едновременно са налице следните условия:
а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;
б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;
в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;
г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.
Виж всички изменения тук.
150
Новини » Публикувани са промени в ДОПК, ЗДДС, ЗКПО, ЗСч, ЗМДТ и др.
17.11.2017, 10:26В брой: 92 на ДВ, от дата 17.11.2017 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с който се правят изменения и допълнения и в Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данък върху добавената стойност, Закона за счетоводството, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за местните данъци и такси и др.
Пълен тест на промените:
§ 1. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „член на орган на управление“ се поставя запетая и се добавя „прокурист“.
2. В ал. 3 след думите „Отговорност по ал. 2 носят“ се добавя съюзът „и“.
3. В ал. 5:
а) в изречение първо след думите „дялове или акции“ се поставя запетая, а запетаята след думата „така“ се заличава и изречение трето се изменя така: „Недобросъвестност е налице, когато съдружникът или акционерът е знаел, че дружеството е свръхзадължено или неплатежоспособно, и разпореждането е извършено преди по-ранната от двете дати:“;
б) създават се т. 1 и 2:
„1. обявяване в търговския регистър на молбата на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност;
2. вписване на решение на съда по несъстоятелността за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника.“
4. Създава се нова ал. 7:
„(7) Отговорността по ал. 5 и 6 отпада, когато съдът по несъстоятелността прекрати производството по несъстоятелност поради утвърждаване на план за оздравяване или въз основа на договор за уреждане на плащането на паричните задължения по чл. 740 от Търговския закон.“
5. Досегашните ал. 7, 8, 9, 10 и 11 стават съответно ал. 8, 9, 10, 11 и 12.
§ 2. В чл. 77, ал. 1 думите „заличаване на едноличен търговец от търговския регистър, при“ се заличават.
§ 3. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 11, изречение първо след думите „компетентните органи“ се добавя „и други правоимащи лица“, а след думата „приходите“ се добавя „Агенция „Митници“ и общините“ и изречение второ се заличава.
2. Създава се ал. 12:
„(12) Редът за изискване и предоставяне на информацията по ал. 11 се определя от:
1. кмета на общината – за информацията, обменяна от общините;
2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите – за информацията, обменяна от агенцията;
3. директора на Агенция „Митници“ – за информацията, обменяна от агенцията.“
§ 4. В чл. 142н се правят следните изменения:
1. В ал. 6 в изречение първо думите „да получи декларация или документи“ се заменят с „да получи нова декларация или обяснения и документи“.
2. В ал. 8 в изречение първо думите „да получи декларация или документи“ се заменят с „да получи нова декларация или обяснения и документи“.
§ 5. В чл. 143, ал. 4 след думите „може да поиска“ се добавя „от застрахователя да разкрие застрахователна тайна по смисъла на чл. 149, ал. 1 от Кодекса за застраховането и“, а думите „застрахователна тайна по смисъла на чл. 149, ал. 1 от Кодекса за застраховането“ се заличават.
§ 6. В чл. 143е, ал. 6 след думите „може да поиска“ се добавя „от застрахователя да разкрие застрахователна тайна по смисъла на чл. 149, ал. 1 от Кодекса за застраховането и“.
§ 7. В чл. 143ф, ал. 3 думите „се подава“ се заменят с „и уведомленията по чл. 143ш се подават“.
§ 8. В чл. 143ц се създават ал. 6 и 7:
„(6) Съставно предприятие по ал. 1 не подава отчет по държави, когато сумата на приходите на групата съгласно консолидирания ùфинансов отчет за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година, изчислена в местна валута на юрисдикцията, в която крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели, не надвишава прага, определен в тази юрисдикция за подаване на отчети по държави, независимо че равностойността ù в български левове може да надвишава сумата от 1 466 872 500 лв.
(7) Алинея 6 се прилага, когато юрисдикцията, в която крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели, е определила праг, който приблизително съответства на равностойността на 750 000 000 евро, изчислена в местната валута на тази юрисдикция към януари 2015 г.“
§ 9. В § 1 от допълнителните разпоредби в т. 32 се създава изречение трето: „Трансферни цени са цените, по които дадено предприятие прехвърля или предоставя активи, права, стоки или услуги на свързани с него предприятия.“
§ 10. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 63 от 2017 г.) се правят следните изменения:
1. В § 60 думите „и реда за изискване и предоставяне на информация по чл. 87, ал. 11“ се заличават.
2. В § 62, ал. 1 – 4 думите „до края на 2016 г.“ се заменят с „по-късно през тази година“.
3. В § 83 ал. 2 се отменя.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 11. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г. и бр. 9, 58 и 63 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 24а, ал. 6:
а) в т. 1 накрая се поставя тире и се добавя „само за лицата, които не са вписани в търговския регистър“;
б) точка 4 се отменя.
2. В чл. 48, ал. 2:
а) точка 5 се отменя;
б) в т. 16 накрая се поставя тире и се добавя „само за лицата, които не са вписани в търговския регистър“.
3. В чл. 57б, ал. 6:
а) точка 4 се отменя;
б) в т. 5 накрая се поставя тире и се добавя „само за лицата, които не са вписани в търговския регистър“.
4. В чл. 57в, ал. 2:
а) точка 12 се отменя;
б) в т. 13 накрая се поставя тире и се добавя „само за лицата, които не са вписани в търговския регистър“.
5. В чл. 58а, ал. 2:
а) точка 12 се отменя;
б) в т. 13 накрая се поставя тире и се добавя „само за лицата, които не са вписани в търговския регистър“.
6. В чл. 58г, ал. 2:
а) точка 5 се отменя;
б) в т. 7 накрая се поставя тире и се добавя „само за лицата, които не са вписани в търговския регистър“.
§ 12. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 от 2012 г. на Конституционния съд – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г., бр. 14, 35, 37, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 43, 74, 80 и 97 от 2016 г. и бр. 88 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 60 ал. 6 се изменя така:
„(6) Заплащането на данъка е условие за редовност при периодичния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява със:
1. проверка чрез автоматизиран обмен на информация между информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на пътни превозни средства, поддържана от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и:
а) системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а, или
б) съответната система за администриране на местни данъци и такси на общината, или
2. представяне на издаден или заверен от общината документ.“
2. В чл. 115:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) За целите на комплексното административно обслужване за изискване и получаване на информация по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се заплаща такса.“
§ 13. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г. и бр. 58 и 85 от 2017 г.) в чл. 92 ал. 4 се изменя така:
„(4) Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.“
§ 14. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г. и бр. 85 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 74:
а) в ал. 2 т. 3 се отменя;
б) в ал. 3 т. 6 се отменя.
2. В чл. 75:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като съответните документи по чл. 71 се отразяват в дневника за покупките със съответстващите на наличните активи или получените услуги данъчна основа и данък.“;
б) алинея 3 се отменя.
3. В чл. 76, ал. 2 т. 4 се отменя.
4. В чл. 77:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като документът, с който е начислен данък при дерегистрацията, се отразява в дневника за покупките със съответстващите на наличните активи данъчна основа и данък.“;
б) алинея 3 се отменя.
5. В чл. 100 се създава ал. 5:
„(5) Правото по ал. 1 и 2 може да се заяви от лицата пред Агенцията по вписванията при заявяване за вписване на първоначална регистрация по реда на глава втора от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.“
6. В чл. 101:
а) в ал. 1 накрая се добавя „или на основание чл. 100, ал. 5 заявява регистрация по избор пред Агенцията по вписванията“;
б) в ал. 2 се създава т. 6:
„6. от адвокат, изрично упълномощен за това от лицата по т. 1 – 4 с писмено пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата.“;
в) в ал. 4 се създава изречение трето:„В случаите на чл. 100, ал. 5 при заявяване за вписване на първоначална регистрация пред Агенцията по вписванията лицето не прилага справка за облагаем оборот.“;
г) алинея 6 се изменя така:
„(6) Органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация в срок 7 дни от подаване на заявлението или от получаване на информацията за вписването и за упражнено право по чл. 100, ал. 5 в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите от Агенцията по вписванията.“
7. В чл. 103 ал. 2 се отменя.
8. В чл. 132 ал. 4 се отменя.
9. В чл. 132а ал. 4 се отменя.
§ 15. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 95 от 2015 г.; изм., бр. 74, 95 и 97 от 2016 г. и бр. 85 от 2017 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 38 ал. 9 се изменя така:
„(9) Алинеи 1 – 8 не се прилагат за:
1. бюджетни предприятия и еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит; и
2. предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период; това обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година; такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на декларацията не се дължат.“
2. В § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби думите „За целите на чл. 17, ал. 2 и чл. 37, ал. 2“ се заличават.
§ 16. В Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права (обн., ДВ, бр. 74 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 80 от 2006 г., бр. 53 и 84 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 25 и 77 от 2011 г., бр. 14 от 2014 г. и бр. 63 от 2017 г.) в чл. 30, ал. 5 думите „от Националната агенция за приходите“ се заличават.
§ 17. В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 88, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 96 и 108 от 2006 г., бр. 36, 43 и 71 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 80 и 82 от 2009 г., бр. 61 и 73 от 2010 г., бр. 8 и 19 от 2011 г., бр. 38, 59, 77 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 12 и 102 от 2015 г., бр. 105 от 2016 г. и бр. 58 и 63 от 2017 г.) в чл. 21в, ал. 6 думите „от Националната агенция за приходите“ се заличават.
§ 18. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011 г., бр. 29, 32, 38, 45, 47, 53, 77, 82 и 99 от 2012 г., бр. 15, 24, 27, 28, 66 и 109 от 2013 г., бр. 49, 53, 98 и 105 от 2014 г., бр. 35, 61, 62, 79 и 101 от 2015 г., бр. 15 и 51 от 2016 г. и бр. 13 и 63 от 2017 г.) в чл. 167, ал. 3 думите „от Националната агенция за приходите“ се заличават.
§ 19. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм., бр. 102 от 2003 г., бр. 70, 87, 99 и бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 31, 34, 51, 55, 80 и 96 от 2006 г., бр. 31, 51, 53 от 2007 г., бр. 36 и 69 от 2008 г., бр. 23, 41, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 23, 25, 59, 80 и 98 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., бр. 54 и 77 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 26 от 2014 г., бр. 14 и 56 от 2015 г., бр. 28, 44 и 88 от 2016 г. и бр. 58 и 63 от 2017 г.) в чл. 37о, ал. 4 думите „от Националната агенция за приходите“ се заличават.
§ 20. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн., ДВ, бр. 30 от 1999 г.; изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 74, 75 и 120 от 2002 г., бр. 56, 76, 79 и 103 от 2005 г., бр. 30, 75 и 82 от 2006 г., бр. 31 и 55 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 41, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 22, 23, 29, 59 и 98 от 2010 г., бр. 8, 12, 60 и 61 от 2011 г., бр. 83 и 102 от 2012 г., бр. 52, 68 и 109 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 42 и 58 от 2016 г. и бр. 58 и 63 от 2017 г.) в чл. 32а, ал. 3 думите „от Националната агенция за приходите“ се заличават.
§ 21. В Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г., бр. 91, 95, 99 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 70, 80 и 108 от 2006 г., бр. 53 и 109 от 2007 г., бр. 36, 67 и 110 от 2008 г., бр. 12, 82 и 95 от 2009 г., бр. 19 от 2011 г., бр. 50 от 2012 г., бр. 12 и 14 от 2015 г., бр. 19, 28, 31 и 101 от 2016 г. и бр. 58 и 63 от 2017 г.) в чл. 37, ал. 3 думите „от Националната агенция за приходите“ се заличават.
§ 22. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г. и бр. 8 и 63 от 2017 г.) в чл. 111, ал. 4 думите „от Националната агенция за приходите“ се заличават.
§ 23. В Закона за частната охранителна дейност (обн., ДВ, бр. 15 от 2004 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 80 и 82 от 2006 г., бр. 53 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 35, 59 и 73 от 2010 г., бр. 43 от 2011 г., бр. 44 от 2012 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 48 от 2016 г. и бр. 63 и 85 от 2017 г.) в чл. 15, ал. 7 думите „от Националната агенция за приходите“ се заличават.
§ 24. В Закона за Камарата на строителите (обн., ДВ, бр. 108 от 2006 г.; изм., бр. 19, 35 и 92 от 2009 г., бр. 15 от 2010 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 83 от 2013 г. и бр. 13 и 63 от 2017 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 17, ал. 4 думите „от Националната агенция за приходите“ се заличават.
2. В чл. 20, ал. 3 думите „от Националната агенция за приходите“ се заличават.
§ 25. Във Валутния закон (обн., ДВ, бр. 83 от 1999 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 60 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 43, 54 и 59 от 2006 г., бр. 24 от 2009 г., бр. 16, 23 и 96 от 2011 г., бр. 59 от 2016 г. и бр. 63 от 2017 г.) в чл. 11а, ал. 2 думите „от Националната агенция за приходите“ се заличават.
§ 26. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 2015 г.; изм., бр. 62, 95 и 103 от 2016 г. и бр. 8, 62, 63 и 85 от 2017 г.) в чл. 150, ал. 1, т. 8 след думите „чл. 142б, ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „чл. 143е“.
§ 27. Разпоредбата на чл. 92, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане се прилага и за годишната данъчна декларация и годишния отчет за дейността за 2017 г.
§ 28. Регистрационен опис по чл. 74, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 6 и по чл. 76, ал. 2, т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност не се подава, когато не е подаден до влизането в сила на този закон и срокът за подаването му изтича след тази дата. В тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит за наличните активи и получените услуги към датата на регистрация по Закона за данък върху добавената стойност се упражнява по реда, предвиден в този закон.
§ 29. (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, директорът на Агенция „Митници“ и кметовете на общини определят реда по чл. 87, ал. 12 за изискване и предоставяне на информацията по чл. 87, ал. 11 в срок до 1 януари 2018 г.
(2) До 31 декември 2018 г. общините, в които не е осигурена техническа възможност за предоставяне по електронен път на информацията по чл. 87, ал. 11, могат да я предоставят на хартиен носител, за което не се събира такса. В този случай кметът на общината определя реда по ал. 1 в срок до 31 декември 2018 г.
§ 30. Подзаконовите нормативни актове, които съдържат задължение за представяне на удостоверение за наличие или липса на задължения от лицата, се привеждат в съответствие с този закон в срок до 31 март 2018 г.
§ 31. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. с изключение на:
1. параграфи 1, 4 – 9, § 10, т. 2 и 3, § 26 и 29, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в „Държавен вестник“;
2. параграф 14, т. 5 и 6, които влизат в сила от 1 януари 2019 г.
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 2 ноември 2017 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Пълен тест на промените:
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г. и бр. 58, 63, 85 и 86 от 2017 г.)
за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г. и бр. 58, 63, 85 и 86 от 2017 г.)
§ 1. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „член на орган на управление“ се поставя запетая и се добавя „прокурист“.
2. В ал. 3 след думите „Отговорност по ал. 2 носят“ се добавя съюзът „и“.
3. В ал. 5:
а) в изречение първо след думите „дялове или акции“ се поставя запетая, а запетаята след думата „така“ се заличава и изречение трето се изменя така: „Недобросъвестност е налице, когато съдружникът или акционерът е знаел, че дружеството е свръхзадължено или неплатежоспособно, и разпореждането е извършено преди по-ранната от двете дати:“;
б) създават се т. 1 и 2:
„1. обявяване в търговския регистър на молбата на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност;
2. вписване на решение на съда по несъстоятелността за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника.“
4. Създава се нова ал. 7:
„(7) Отговорността по ал. 5 и 6 отпада, когато съдът по несъстоятелността прекрати производството по несъстоятелност поради утвърждаване на план за оздравяване или въз основа на договор за уреждане на плащането на паричните задължения по чл. 740 от Търговския закон.“
5. Досегашните ал. 7, 8, 9, 10 и 11 стават съответно ал. 8, 9, 10, 11 и 12.
§ 2. В чл. 77, ал. 1 думите „заличаване на едноличен търговец от търговския регистър, при“ се заличават.
§ 3. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 11, изречение първо след думите „компетентните органи“ се добавя „и други правоимащи лица“, а след думата „приходите“ се добавя „Агенция „Митници“ и общините“ и изречение второ се заличава.
2. Създава се ал. 12:
„(12) Редът за изискване и предоставяне на информацията по ал. 11 се определя от:
1. кмета на общината – за информацията, обменяна от общините;
2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите – за информацията, обменяна от агенцията;
3. директора на Агенция „Митници“ – за информацията, обменяна от агенцията.“
§ 4. В чл. 142н се правят следните изменения:
1. В ал. 6 в изречение първо думите „да получи декларация или документи“ се заменят с „да получи нова декларация или обяснения и документи“.
2. В ал. 8 в изречение първо думите „да получи декларация или документи“ се заменят с „да получи нова декларация или обяснения и документи“.
§ 5. В чл. 143, ал. 4 след думите „може да поиска“ се добавя „от застрахователя да разкрие застрахователна тайна по смисъла на чл. 149, ал. 1 от Кодекса за застраховането и“, а думите „застрахователна тайна по смисъла на чл. 149, ал. 1 от Кодекса за застраховането“ се заличават.
§ 6. В чл. 143е, ал. 6 след думите „може да поиска“ се добавя „от застрахователя да разкрие застрахователна тайна по смисъла на чл. 149, ал. 1 от Кодекса за застраховането и“.
§ 7. В чл. 143ф, ал. 3 думите „се подава“ се заменят с „и уведомленията по чл. 143ш се подават“.
§ 8. В чл. 143ц се създават ал. 6 и 7:
„(6) Съставно предприятие по ал. 1 не подава отчет по държави, когато сумата на приходите на групата съгласно консолидирания ùфинансов отчет за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година, изчислена в местна валута на юрисдикцията, в която крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели, не надвишава прага, определен в тази юрисдикция за подаване на отчети по държави, независимо че равностойността ù в български левове може да надвишава сумата от 1 466 872 500 лв.
(7) Алинея 6 се прилага, когато юрисдикцията, в която крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели, е определила праг, който приблизително съответства на равностойността на 750 000 000 евро, изчислена в местната валута на тази юрисдикция към януари 2015 г.“
§ 9. В § 1 от допълнителните разпоредби в т. 32 се създава изречение трето: „Трансферни цени са цените, по които дадено предприятие прехвърля или предоставя активи, права, стоки или услуги на свързани с него предприятия.“
§ 10. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 63 от 2017 г.) се правят следните изменения:
1. В § 60 думите „и реда за изискване и предоставяне на информация по чл. 87, ал. 11“ се заличават.
2. В § 62, ал. 1 – 4 думите „до края на 2016 г.“ се заменят с „по-късно през тази година“.
3. В § 83 ал. 2 се отменя.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 11. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г. и бр. 9, 58 и 63 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 24а, ал. 6:
а) в т. 1 накрая се поставя тире и се добавя „само за лицата, които не са вписани в търговския регистър“;
б) точка 4 се отменя.
2. В чл. 48, ал. 2:
а) точка 5 се отменя;
б) в т. 16 накрая се поставя тире и се добавя „само за лицата, които не са вписани в търговския регистър“.
3. В чл. 57б, ал. 6:
а) точка 4 се отменя;
б) в т. 5 накрая се поставя тире и се добавя „само за лицата, които не са вписани в търговския регистър“.
4. В чл. 57в, ал. 2:
а) точка 12 се отменя;
б) в т. 13 накрая се поставя тире и се добавя „само за лицата, които не са вписани в търговския регистър“.
5. В чл. 58а, ал. 2:
а) точка 12 се отменя;
б) в т. 13 накрая се поставя тире и се добавя „само за лицата, които не са вписани в търговския регистър“.
6. В чл. 58г, ал. 2:
а) точка 5 се отменя;
б) в т. 7 накрая се поставя тире и се добавя „само за лицата, които не са вписани в търговския регистър“.
§ 12. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 от 2012 г. на Конституционния съд – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г., бр. 14, 35, 37, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 43, 74, 80 и 97 от 2016 г. и бр. 88 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 60 ал. 6 се изменя така:
„(6) Заплащането на данъка е условие за редовност при периодичния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява със:
1. проверка чрез автоматизиран обмен на информация между информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на пътни превозни средства, поддържана от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и:
а) системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а, или
б) съответната система за администриране на местни данъци и такси на общината, или
2. представяне на издаден или заверен от общината документ.“
2. В чл. 115:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) За целите на комплексното административно обслужване за изискване и получаване на информация по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се заплаща такса.“
§ 13. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г. и бр. 58 и 85 от 2017 г.) в чл. 92 ал. 4 се изменя така:
„(4) Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.“
§ 14. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г. и бр. 85 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 74:
а) в ал. 2 т. 3 се отменя;
б) в ал. 3 т. 6 се отменя.
2. В чл. 75:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като съответните документи по чл. 71 се отразяват в дневника за покупките със съответстващите на наличните активи или получените услуги данъчна основа и данък.“;
б) алинея 3 се отменя.
3. В чл. 76, ал. 2 т. 4 се отменя.
4. В чл. 77:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като документът, с който е начислен данък при дерегистрацията, се отразява в дневника за покупките със съответстващите на наличните активи данъчна основа и данък.“;
б) алинея 3 се отменя.
5. В чл. 100 се създава ал. 5:
„(5) Правото по ал. 1 и 2 може да се заяви от лицата пред Агенцията по вписванията при заявяване за вписване на първоначална регистрация по реда на глава втора от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.“
6. В чл. 101:
а) в ал. 1 накрая се добавя „или на основание чл. 100, ал. 5 заявява регистрация по избор пред Агенцията по вписванията“;
б) в ал. 2 се създава т. 6:
„6. от адвокат, изрично упълномощен за това от лицата по т. 1 – 4 с писмено пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата.“;
в) в ал. 4 се създава изречение трето:„В случаите на чл. 100, ал. 5 при заявяване за вписване на първоначална регистрация пред Агенцията по вписванията лицето не прилага справка за облагаем оборот.“;
г) алинея 6 се изменя така:
„(6) Органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация в срок 7 дни от подаване на заявлението или от получаване на информацията за вписването и за упражнено право по чл. 100, ал. 5 в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите от Агенцията по вписванията.“
7. В чл. 103 ал. 2 се отменя.
8. В чл. 132 ал. 4 се отменя.
9. В чл. 132а ал. 4 се отменя.
§ 15. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 95 от 2015 г.; изм., бр. 74, 95 и 97 от 2016 г. и бр. 85 от 2017 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 38 ал. 9 се изменя така:
„(9) Алинеи 1 – 8 не се прилагат за:
1. бюджетни предприятия и еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит; и
2. предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период; това обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година; такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на декларацията не се дължат.“
2. В § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби думите „За целите на чл. 17, ал. 2 и чл. 37, ал. 2“ се заличават.
§ 16. В Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права (обн., ДВ, бр. 74 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 80 от 2006 г., бр. 53 и 84 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 25 и 77 от 2011 г., бр. 14 от 2014 г. и бр. 63 от 2017 г.) в чл. 30, ал. 5 думите „от Националната агенция за приходите“ се заличават.
§ 17. В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 88, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 96 и 108 от 2006 г., бр. 36, 43 и 71 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 80 и 82 от 2009 г., бр. 61 и 73 от 2010 г., бр. 8 и 19 от 2011 г., бр. 38, 59, 77 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 12 и 102 от 2015 г., бр. 105 от 2016 г. и бр. 58 и 63 от 2017 г.) в чл. 21в, ал. 6 думите „от Националната агенция за приходите“ се заличават.
§ 18. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011 г., бр. 29, 32, 38, 45, 47, 53, 77, 82 и 99 от 2012 г., бр. 15, 24, 27, 28, 66 и 109 от 2013 г., бр. 49, 53, 98 и 105 от 2014 г., бр. 35, 61, 62, 79 и 101 от 2015 г., бр. 15 и 51 от 2016 г. и бр. 13 и 63 от 2017 г.) в чл. 167, ал. 3 думите „от Националната агенция за приходите“ се заличават.
§ 19. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм., бр. 102 от 2003 г., бр. 70, 87, 99 и бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 31, 34, 51, 55, 80 и 96 от 2006 г., бр. 31, 51, 53 от 2007 г., бр. 36 и 69 от 2008 г., бр. 23, 41, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 23, 25, 59, 80 и 98 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., бр. 54 и 77 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 26 от 2014 г., бр. 14 и 56 от 2015 г., бр. 28, 44 и 88 от 2016 г. и бр. 58 и 63 от 2017 г.) в чл. 37о, ал. 4 думите „от Националната агенция за приходите“ се заличават.
§ 20. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн., ДВ, бр. 30 от 1999 г.; изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 74, 75 и 120 от 2002 г., бр. 56, 76, 79 и 103 от 2005 г., бр. 30, 75 и 82 от 2006 г., бр. 31 и 55 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 41, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 22, 23, 29, 59 и 98 от 2010 г., бр. 8, 12, 60 и 61 от 2011 г., бр. 83 и 102 от 2012 г., бр. 52, 68 и 109 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 42 и 58 от 2016 г. и бр. 58 и 63 от 2017 г.) в чл. 32а, ал. 3 думите „от Националната агенция за приходите“ се заличават.
§ 21. В Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г., бр. 91, 95, 99 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 70, 80 и 108 от 2006 г., бр. 53 и 109 от 2007 г., бр. 36, 67 и 110 от 2008 г., бр. 12, 82 и 95 от 2009 г., бр. 19 от 2011 г., бр. 50 от 2012 г., бр. 12 и 14 от 2015 г., бр. 19, 28, 31 и 101 от 2016 г. и бр. 58 и 63 от 2017 г.) в чл. 37, ал. 3 думите „от Националната агенция за приходите“ се заличават.
§ 22. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г. и бр. 8 и 63 от 2017 г.) в чл. 111, ал. 4 думите „от Националната агенция за приходите“ се заличават.
§ 23. В Закона за частната охранителна дейност (обн., ДВ, бр. 15 от 2004 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 80 и 82 от 2006 г., бр. 53 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 35, 59 и 73 от 2010 г., бр. 43 от 2011 г., бр. 44 от 2012 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 48 от 2016 г. и бр. 63 и 85 от 2017 г.) в чл. 15, ал. 7 думите „от Националната агенция за приходите“ се заличават.
§ 24. В Закона за Камарата на строителите (обн., ДВ, бр. 108 от 2006 г.; изм., бр. 19, 35 и 92 от 2009 г., бр. 15 от 2010 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 83 от 2013 г. и бр. 13 и 63 от 2017 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 17, ал. 4 думите „от Националната агенция за приходите“ се заличават.
2. В чл. 20, ал. 3 думите „от Националната агенция за приходите“ се заличават.
§ 25. Във Валутния закон (обн., ДВ, бр. 83 от 1999 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 60 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 43, 54 и 59 от 2006 г., бр. 24 от 2009 г., бр. 16, 23 и 96 от 2011 г., бр. 59 от 2016 г. и бр. 63 от 2017 г.) в чл. 11а, ал. 2 думите „от Националната агенция за приходите“ се заличават.
§ 26. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 2015 г.; изм., бр. 62, 95 и 103 от 2016 г. и бр. 8, 62, 63 и 85 от 2017 г.) в чл. 150, ал. 1, т. 8 след думите „чл. 142б, ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „чл. 143е“.
§ 27. Разпоредбата на чл. 92, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане се прилага и за годишната данъчна декларация и годишния отчет за дейността за 2017 г.
§ 28. Регистрационен опис по чл. 74, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 6 и по чл. 76, ал. 2, т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност не се подава, когато не е подаден до влизането в сила на този закон и срокът за подаването му изтича след тази дата. В тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит за наличните активи и получените услуги към датата на регистрация по Закона за данък върху добавената стойност се упражнява по реда, предвиден в този закон.
§ 29. (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, директорът на Агенция „Митници“ и кметовете на общини определят реда по чл. 87, ал. 12 за изискване и предоставяне на информацията по чл. 87, ал. 11 в срок до 1 януари 2018 г.
(2) До 31 декември 2018 г. общините, в които не е осигурена техническа възможност за предоставяне по електронен път на информацията по чл. 87, ал. 11, могат да я предоставят на хартиен носител, за което не се събира такса. В този случай кметът на общината определя реда по ал. 1 в срок до 31 декември 2018 г.
§ 30. Подзаконовите нормативни актове, които съдържат задължение за представяне на удостоверение за наличие или липса на задължения от лицата, се привеждат в съответствие с този закон в срок до 31 март 2018 г.
§ 31. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. с изключение на:
1. параграфи 1, 4 – 9, § 10, т. 2 и 3, § 26 и 29, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в „Държавен вестник“;
2. параграф 14, т. 5 и 6, които влизат в сила от 1 януари 2019 г.
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 2 ноември 2017 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
151
Новини » Мерки за счетоводителите срещу хакерски атаки и компютърни вируси
15.11.2017, 14:26Тази седмица за пореден път сме подложени на хакерски атаки чрез имейли. Този път атакуващите използват името на известна фирма за бързи кредити. Имейлът е на български език и звучи сравнително достоверно, подтиквайки да отворите прикачен файл, който съдържа много опасен вирус. Вирусът извлича от Вашия компютър информация за банкови сметки и пароли в различни приложения и сайтове. Нападнати са стотици хиляди български потребители. По данни на ГДБОП атаката идва от бивша съветска република, извън Европейския съюз, покровителствана от съответната държава. Повече за това може да намерите в интервюто с Явор Колев от „Компютърни престъпления“ към ГДБОП във видеото тук.
Вероятно подобни атаки ще зачестят, затова обобщихме няколко полезни съвета за предпазване, при получаване на имейли или работа с електронен подпис.
Проверка на реалния имейл на подателя
Имейли, които съдържат прикачени файлове, трябва да се отварят само след внимателна проверка на реалния подател. Бъдете особено внимателни с имейли, които изглеждат изпратени от НАП, банки, институции и големи или известни компании.
Важното е да проверявате не името, което се вижда от писмото, а реалния имейл на подателя. Това става, когато отворите писмото, преди да кликате върху какви и да е прикачени файлове или линкове, да погледнете горе в писмото самия реален имейл на изпращача. Внимание: Хакерите са много изобретателни и понякога поставят имейл на институция в самото име, а реалният имейл на хакера стои зад него.
Проверка на реалния линк от писмото
Преди да кликнете върху линк, задръжте мишката върху него. И програмата ще Ви покаже реалния сайт, към който води въпросният линк.
Проверка на реалния сайт
Преди да въвеждате където и да било потребителско име или парола, се уверете, че се намирате на правилния сайт. Това става като погледнете в адрес бара на браузера си и установите на кой сайт сте.
Имейл, който съдържа покана за подмяна на парола или пререгистрация, без да е поискана от Вас, вероятно е ”fishing” – измамен сайт, копие на оригиналния, създаден цел да открадне името и паролата на получателя в даден сайт.
При работа с електронен подпис
Не оставайте електронен подпис, включен в компютъра, когато не го използвате. Тоест, когато работите с електронен подпис, винаги след приключване на работа трябва да го изваждате от компютъра.
При работа с онлайн банкиране
Не оставайте отворен достъпа до онлайн банкирането. Тоест, когато работите с онлайн банкиране, винаги след приключване излезте от банкирането, и то с натискане на ИЗХОД. Не "излизайте" със затваряне на браузера или страницата от браузера.
Актуална антивирусна програма
И не на последно място – винаги актуализирайте антивирусната си програма своевременно.
Вероятно подобни атаки ще зачестят, затова обобщихме няколко полезни съвета за предпазване, при получаване на имейли или работа с електронен подпис.
Проверка на реалния имейл на подателя
Имейли, които съдържат прикачени файлове, трябва да се отварят само след внимателна проверка на реалния подател. Бъдете особено внимателни с имейли, които изглеждат изпратени от НАП, банки, институции и големи или известни компании.
Важното е да проверявате не името, което се вижда от писмото, а реалния имейл на подателя. Това става, когато отворите писмото, преди да кликате върху какви и да е прикачени файлове или линкове, да погледнете горе в писмото самия реален имейл на изпращача. Внимание: Хакерите са много изобретателни и понякога поставят имейл на институция в самото име, а реалният имейл на хакера стои зад него.
Проверка на реалния линк от писмото
Преди да кликнете върху линк, задръжте мишката върху него. И програмата ще Ви покаже реалния сайт, към който води въпросният линк.
Проверка на реалния сайт
Преди да въвеждате където и да било потребителско име или парола, се уверете, че се намирате на правилния сайт. Това става като погледнете в адрес бара на браузера си и установите на кой сайт сте.
Имейл, който съдържа покана за подмяна на парола или пререгистрация, без да е поискана от Вас, вероятно е ”fishing” – измамен сайт, копие на оригиналния, създаден цел да открадне името и паролата на получателя в даден сайт.
При работа с електронен подпис
Не оставайте електронен подпис, включен в компютъра, когато не го използвате. Тоест, когато работите с електронен подпис, винаги след приключване на работа трябва да го изваждате от компютъра.
При работа с онлайн банкиране
Не оставайте отворен достъпа до онлайн банкирането. Тоест, когато работите с онлайн банкиране, винаги след приключване излезте от банкирането, и то с натискане на ИЗХОД. Не "излизайте" със затваряне на браузера или страницата от браузера.
Актуална антивирусна програма
И не на последно място – винаги актуализирайте антивирусната си програма своевременно.
kik info
По-бързо. По-лесно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.
По-бързо. По-лесно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.
152
Полезно: Калкулатор при промяна на авансови вноски по ЗКПО.
До 15-ти декември се внася последната месечна или тримесечна авансова вноска за корпоративен данък за 2017 г. Същевременно това е последният срок, в който фирмите имат възможност да направят корекция на декларираните от тях авансови вноски за 2017 година, за да не надвнесат ненужно данък или за да не плащат лихви към НАП при определени несъответствия на вноските.
Често в практиката прогнозираните авансови вноски за корпоративен данък по ЗКПО се оказват доста по-високи или по-ниски от дължимия годишен данък. Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на НАП или пък до нужда от възстановяване на данък, съпроводено с данъчни ревизии или проверки.
В тази връзка, законодателят е дал възможност на предприятията сами да намаляват или увеличават своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен корпоративен данък. Намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларация за промени на авансовите вноски.
Как можем да помогнем?
В помощ при анализът за това каква да бъде прецизираната авансова вноска, ние Ви предлагаме едно от често използваните онлайн приложения в КиК Инфо по това време на годината:
Калкулатор при промяна на авансови вноски по ЗКПО.
Чрез този калкулатор можете лесно и бързо да направите точни изчисления и съпоставка, за това какво да бъде увеличението/намалението на авансовата вноска (тримесечна или месечна), така че НАП да не начислява лихви, ако е декларирано по-малка авансова вноска, и съответно колко е надвишението при внесени по-високи авансови вноски и отчетена реално по-ниска данъчна печалба.
Кога се дължат лихви при неточно прогнозирани авансови вноски?
Лихви ще се дължат:
За да избегнем лихвите, както и за по-добра съпоставка на сумите, ние сме предвидили в приложението прецизно изчисление на:
Кои предприятия не внасят авансови вноски през годината?
Не всички предприятия са задължени да правят авансови вноски. Данъчно задължените лица, които са новообразувани (без новообразуваните, чрез преобразуване) и тези, чиито нетни приходи от продажби от предходната година са по-малко от 300 000 лева, не правят авансови вноски за корпоративния данък. Месечни авансови вноски правят данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби от предходната година надхвърлят 3 000 000 лева, а всички останали данъчно задължени лица правят тримесечни авансови вноски.
До 15-ти декември се внася последната месечна или тримесечна авансова вноска за корпоративен данък за 2017 г. Същевременно това е последният срок, в който фирмите имат възможност да направят корекция на декларираните от тях авансови вноски за 2017 година, за да не надвнесат ненужно данък или за да не плащат лихви към НАП при определени несъответствия на вноските.
Често в практиката прогнозираните авансови вноски за корпоративен данък по ЗКПО се оказват доста по-високи или по-ниски от дължимия годишен данък. Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на НАП или пък до нужда от възстановяване на данък, съпроводено с данъчни ревизии или проверки.
В тази връзка, законодателят е дал възможност на предприятията сами да намаляват или увеличават своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен корпоративен данък. Намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларация за промени на авансовите вноски.
Как можем да помогнем?
В помощ при анализът за това каква да бъде прецизираната авансова вноска, ние Ви предлагаме едно от често използваните онлайн приложения в КиК Инфо по това време на годината:
Калкулатор при промяна на авансови вноски по ЗКПО.
Чрез този калкулатор можете лесно и бързо да направите точни изчисления и съпоставка, за това какво да бъде увеличението/намалението на авансовата вноска (тримесечна или месечна), така че НАП да не начислява лихви, ако е декларирано по-малка авансова вноска, и съответно колко е надвишението при внесени по-високи авансови вноски и отчетена реално по-ниска данъчна печалба.
Кога се дължат лихви при неточно прогнозирани авансови вноски?
Лихви ще се дължат:
- За месечните авансови вноски, когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 20% сумата от определените авансови вноски;
- За тримесечните авансови вноски, когато 75% дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 20% сумата от определените авансови вноски.
За да избегнем лихвите, както и за по-добра съпоставка на сумите, ние сме предвидили в приложението прецизно изчисление на:
- Сумата на превишението на авансовите вноски над данъка, съответстващ на новата прогнозна печалба;
- Сумата която, ако годишният корпоративен данък не превиши, то няма да се начисляват лихви от НАП върху превишението;
- Сумата която, ако годишната данъчна печалба не превиши, то няма да се начисляват лихви от НАП върху превишението;
- Изчисленията при намаление с 20%, за още по-точни сметки.
Кои предприятия не внасят авансови вноски през годината?
Не всички предприятия са задължени да правят авансови вноски. Данъчно задължените лица, които са новообразувани (без новообразуваните, чрез преобразуване) и тези, чиито нетни приходи от продажби от предходната година са по-малко от 300 000 лева, не правят авансови вноски за корпоративния данък. Месечни авансови вноски правят данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби от предходната година надхвърлят 3 000 000 лева, а всички останали данъчно задължени лица правят тримесечни авансови вноски.
Цитат
Спести време и усилия
➤ Чрез Калкулатор при промяна на авансови вноски по ЗКПО лесно и удобно можеш да направиш изчисление за промяната на авансовата вноска за 2017 г.
kik info
По-бързо. По-лесно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.
По-бързо. По-лесно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.
153
Новини » Календар за 2018 с работните, почивните и празничните дни
10.11.2017, 12:40Календарът с работните и почивните дни за 2018 година в сайта е актуализиран.
Годината ще има 249 работни дни, които стандартно са 1992 работни часа. Почивни ще бъдат 116 дни.
Правило за определяне на почивните дни:
Когато официалните празници, с изключение на Великденските, съвпадат със събота и неделя, те се ползват в първите работни дни след тях.
Годината ще има 249 работни дни, които стандартно са 1992 работни часа. Почивни ще бъдат 116 дни.
Правило за определяне на почивните дни:
Когато официалните празници, с изключение на Великденските, съвпадат със събота и неделя, те се ползват в първите работни дни след тях.
kik info
По-бързо. По-лесно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.
По-бързо. По-лесно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.
154
Новини » МФ предлага няколко промени с цел намаляване на административната тежест
19.08.2017, 18:58Фирмите без дейност – без годишна данъчна декларация и без обявяване на ГФО, доброволна регистрация по ЗДДС при първоначална регистрация в Агенцията по вписванията са само част от предложенията.
Тази седмица Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ЗИД на ДОПК) и проект на Правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове.
Проектът на ЗИД на ДОПК е изготвен в изпълнение на Решение № 338 на Министерския съвет от 2017 г. за приемане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за представянето на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител. С предложените промени се цели да бъде намален броят на изискваните документи, да се опрости процедурата по предоставяне на услугите за гражданите и бизнеса, както и да се намали финансовата тежест за лицата чрез отпадане на необходимостта от предоставяне на различни документи.
Чрез предложения ЗИД на ДОПК се правят промени и в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за местните данъци и такси, Закона за данък върху добавената стойност, Закона за счетоводството, Валутния закон и др.
С предложените в законопроекта промени на различни законови разпоредби се предвижда да се събира по служебен ред следната информация:
• Информация за наличие или липса на задължения по чл. 87 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – да се предоставя по служебен ред от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“ и съответната община към компетентните органи, изискващи информацията;
• Справка от търговския регистър, че лицата не са в производство по несъстоятелност или ликвидация, когато подават искане за издаване на лиценз за управление на данъчен склад, за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител или друг регистрационен режим по Закона за акцизите и данъчните складове;
• Информация, че лицата не са извършили тежко или повторно нарушение по Закона за акцизите и данъчните складове, когато подават искане за издаване на лиценз, регистрация или удостоверение за извършване на дейности с акцизни стоки;
• Информация за обстоятелството, че лицата не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер при подаване на документи за издаване на разрешение за осъществяване на дейност като оператор на ваучери за храна. Справката за съдимост ще се предоставя на Министерството на финансите по служебен ред от съответните съдилища;
• Информация за обстоятелството, че лицата не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер - по отношение на физическите лица - търговци, членовете на управителните или контролните органи и неограничено отговорни съдружници в юридическите лица, които извършват дейност като обменно бюро.
В проекта на ЗИД на ДОПК се предвижда юридическите лица, които не са осъществявали дейност през данъчната година и които са освободени от подаване на годишен отчет за дейността, да бъдат освободени от задължението за подаване на годишна данъчна декларация по Закона за корпоративното подоходно облагане и за обявяване на годишните финансови отчети в търговския регистър.
Проектът предвижда при първоначално заявяване за вписване пред Агенцията по вписванията лицата да могат едновременно с това да упражнят и правото си за доброволна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност. Регистрацията по ЗДДС в този случай ще се извършва по облекчена административна процедура. По този начин ще се избегне необходимостта лицата да посещават и двете администрации. Също така се предлага да отпадне и задължението за данъчно задължените лица за съставяне на опис за наличните активи при регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.
С предложения ЗИД на ДОПК се въвеждат и правилата на Директива (ЕС) 2016/2258 на Съвета от 6 декември 2016 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари. Срокът за транспониране на Директивата е 31 декември 2017 година. В съответствие с нея на органите по приходите се предоставя достъп до механизмите, процедурите, документите и информацията относно действителните собственици и комплексната проверка на клиента съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари, с който се транспонират правилата на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Предоставянето на това правомощие на органите по приходите е свързано с необходимостта от ефективен контрол относно качеството на информацията, предмет на обмена за данъчни цели. Органите по приходите следва да имат достъп до посочената информация за целите на всички форми и основания за административно сътрудничество, за да увеличат капацитета си за справяне с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци.
Отново с цел намаляване на административната тежест за бизнеса, в проекта за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове са включени две мерки, които пряко оказват влияние върху административните процедури по издаването на разрешителното за търговия с тютюневи изделия от митническите органи. Първата мярка е свързана с отпадане на изискването за лицата, които са вписани в Търговския регистър и подават до митническите органи искане за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, да прилагат към изискуемите документи и декларация, че не са в производство по несъстоятелност или ликвидация. Наличието на това обстоятелство ще се декларира само от лицата, които не са вписани в Търговския регистър. Втората мярка е свързана с отпадане на задължението за лицата, които подават искане за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, да декларират пред митническите органи обстоятелството, че не са извършвали търговия и/или съхранение на тютюневи изделия без разрешение през последните 24 месеца. С оглед на предложените промени е предвидено и съответното изменение в образците на документи в приложенията към правилника за прилагане на закона.
МОТИВИ към законопроект за изменение и допълнение на ДОПК
Законопроектът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда следните основни групи промени:
1. Предложения за промени, свързани с намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е разработен в изпълнение на Решение № 338 на Министерския съвет от 2017 г. за приемане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за представянето на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител. В тази връзка с преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са направени предложения за промени и в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за местните данъци и такси, Закона за данък върху добавената стойност и в други нормативни актове.
С приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предвижда да се намали броят на изискваните документи, да се опрости процедурата по предоставяне на услугата, както и да се намали финансовата тежест за лицата чрез отпадане на необходимостта от предоставяне на някои документи.
• Промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс:
С предложените промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се прецизира разпоредбата на чл. 87, ал. 11, с която се предвижда задължение за компетентните органи да изискват и предоставят информация за наличие или липса на задължения служебно по електронен път. Към настоящия момент удостоверения за наличие или липса на задължения се издават по искане на лицата от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“ и общините в изпълнение на задължения, предвидени в други нормативни актове.
• Промени в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС):
С предложените промени в ЗАДС се предвижда да отпадне изискването за предоставяне на декларация от лицата, вписани в търговския регистър, че не са в производство по несъстоятелност или ликвидация, когато подават искане за издаване на лиценз за управление на данъчен склад, за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител или друг регистрационен режим по закона. Наличието на това обстоятелство ще се декларира, само от лицата, които не са вписани в търговския регистър.
На следващо място се предвижда да отпадне и изискването към лицата да декларират пред митническите органи, че нямат извършено тежко или повторно нарушение по ЗАДС, когато подават искане за издаване на лиценз, регистрация или удостоверение за извършване на дейности с акцизни стоки.
• Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО):
Предложените промени в ЗКПО имат за цел облекчаване на данъчно задължените лица, които не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Предлага се юридическите лица, които не са осъществявали дейност през данъчната година и които са освободени от подаване на годишен отчет за дейността, да бъдат освободени и от задължението за подаване на годишна данъчна декларация по реда на ЗКПО.
С проекта се предвижда и отпадане на задължението за представяне на свидетелство за съдимост на лицата, които представляват лице, кандидатстващо за издаване на разрешение за осъществяване на дейност като оператор на ваучери за храна. Справка за съдимост ще се предоставя на Министерството на финансите по служебен ред от съответните съдилища.
• Промени в Закона за местните данъци и такси:
Предложените промени в Закона за местните данъци и такси имат за цел облекчаване на административното обслужване и повишаване на контрола при извършване на годишни прегледи за техническа изправност на превозното средство, като се предлага да се даде възможност за проверка за платен данък върху превозното средство чрез достъп до автоматизирани системи за обмен на информация.
Във връзка с комплексното административно обслужване с проекта се предлага информация за наличие или липса на задължения на лицето към съответната община да се предоставя по служебен ред от съответната община. По този начин лицата ще бъдат освободени от задължението да предоставят пред компетентните органи удостоверение за наличие или липса на задължения от съответната община.
• Промени в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС):
Предлага се при първоначално заявяване за вписване пред Агенцията по вписванията лицата да могат едновременно с това да упражнят и правото си за доброволна регистрация по ЗДДС. Регистрацията по ЗДДС в този случай се извършва по облекчена административна процедура. По този начин ще се избегне необходимостта лицата да посещават и двете администрации.
Предвижда се услугата да се предоставя и по електронен път, като в електронната форма на заявленията по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се предвижда да се добави поле, в което да може да се заяви желанието на лицето за доброволна регистрация по ЗДДС. Системата ще позволява да се избира основанието за регистрация по ЗДДС, а сканираните копия на задължителните документи, свързани с регистрацията, ще се прикачват във файл. В тази връзка, отпада изискването, когато заявлението за регистрация по ЗДДС се подава от адвокат, същият да представя нотариално заверено пълномощно. Предлага се, аналогично на изискванията за подаване на заявления за вписване в търговския регистър, при подаване на заявления за регистрация по ЗДДС качеството си на упълномощени лица да бъде удостоверявано от адвокатите с писмено пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата.
На следващо място, с предложените промени се предвижда отпадане на задължението за данъчно задължените лица за съставяне на опис за наличните активи при регистрация по ЗДДС.
• Промени в Закона за счетоводството:
С предложените промени в Закон за счетоводството се предвижда освобождаване от задължението за обявяване в търговския регистър на годишните финансови отчети на предприятия, които не са осъществявали дейност през съответния период.
По данни на Националния статистически институт през 2016 г. 188 751бр. предприятия са подали декларация за неактивност. Съгласно действащата нормативна уредба тези предприятия са задължени да публикуват счетоводния си баланс в търговския регистър срещу заплащане на държавна такса в размер на 20 лв. при подаване по електронен път и държавна такса в размер на 40 лв. за подаване на актовете на хартиен носител. В тази връзка освобождаването на тези предприятия от публикуване на отчетите значително ще облекчи собствениците им, като от една страна, ще отпадне задължението им да съставят отчети, а от друга - да заплащат държавни такси.
• Промени във Валутния закон:
С предложените промени във Валутния закон се предвижда отпадане на изискването за предоставяне на оригинал или официално заверено копие на свидетелство за съдимост от страна на лицата, които извършват сделки като обменно бюро и същото да се предоставя по служебен ред от съответните съдилища на Националната агенция за приходите.
2. Предложения за промени, свързани с въвеждане в българското законодателство на правилата на Директива (ЕС) 2016/2258 на Съвета от 6 декември 2016 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари.
С предложения законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се въвеждат и правилата на Директива (ЕС) 2016/2258 на Съвета от 6 декември 2016 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари. Срокът за транспониране на директивата е 31 декември 2017 г.
Директива (ЕС) 2016/2258 е приета като продължение на амбициозната програма на Европейската комисия срещу отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци. Повишаването на прозрачността в данъчната област е от основно значение за тази програма. С приемането на Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и няколко директиви, с които тя се изменя и допълва, е постигнат значителен напредък в повишаването на данъчната прозрачност и укрепването на сътрудничеството между данъчните органи в Европейския съюз. Директива 2011/16/ЕС е транспонирана в глава шестнадесета „Особени производства“, раздел V „Процедура за административно сътрудничество с държавите-членки на Европейския съюз в областта на данъците“ от ДОПК. Обхватът на автоматичния обмен на информация е разширен с последващи директиви, като се включва обменът на финансова информация (Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 г., транспонирана в глава шестнадесета, раздел ІІІа от ДОПК), обменът на информация относно данъчните становища (Директива (ЕС) 2015/2376 на Съвета от 8 декември 2015 г., транспонирана в глава шестнадесета, раздел V от ДОПК) и обменът на отчети по държави на многонационалните групи от предприятия (Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г., транспонирана в глава шестнадесета, раздел VI от ДОПК).
В съответствие с Директива (ЕС) 2016/2258 на органите по приходите се предоставя достъп до механизмите, процедурите, документите и информацията относно действителните собственици и комплексната проверка на клиента съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари, с който се транспонират правилата на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Предоставянето на това правомощие на органите по приходите е свързано с необходимостта от ефективен контрол относно качеството на информацията, предмет на обмена за данъчни цели.
Във връзка с автоматичния обмен на финансова информация органите по приходите се нуждаят от по-широк достъп до информация относно действителните собственици на посреднически структури (пасивни нефинансови образувания) и други относими данни за комплексната проверка на клиента, извършвана от финансовите институции, за да могат ефективно да разкриват и пресичат отклонението от данъчно облагане. За да бъдат постигнати целите на обмена на информация, правната уредба следва да гарантира, че информацията за титулярите на финансовите сметки се предоставя на държавата членка, в която титулярят на сметката е местно лице. Освен това, когато титулярят на сметката е пасивно нефинансово образувание, финансовите институции правят подробен преглед на тази структура и установяват и докладват нейните контролиращи лица („действителните собственици“ съгласно терминологията, свързана с мерките срещу изпирането на пари). Този важен елемент при прилагането на правната уредба включва етап, при който се разчита изцяло на информацията, събирана в рамките на мерките срещу изпирането на пари за идентификация на контролиращите лица.
Без достъп на органите по приходите до тази информация ефективността на контрола върху дейността на финансовите институции относно изпълнението на задълженията им съгласно глава шестнадесета, раздел ІІІа от ДОПК би била значително намалена.
Директива (ЕС) 2016/2258 не се ограничава с достъп на органите по приходите до информацията и процедурите в рамките на мерките срещу изпирането на пари само за целите на автоматичния обмен на финансова информация. Това се дължи на факта, че автоматичният обмен би могъл да доведе до обмен на информация при поискване и спонтанен обмен по отношение на качеството и пълнотата на информацията, която се обменя автоматично. Той може да доведе също така до допълнителни проверки, например на сметките или други активи, които не са били предмет на автоматичен обмен. В тази връзка достъпът на органите по приходите до информацията и процедурите в рамките на мерките срещу изпирането на пари в Директива 2011/16/ЕС, съответно в ДОПК, е регламентиран общо за целите на административното сътрудничество, така че да могат да бъдат обхванати всички форми на сътрудничество съгласно директивата, съответно ДОПК. Правомощието следва да може да бъде упражнявано и за целите на административното сътрудничество, осъществявано на основание на международните договори, по които Република България е страна (спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси), за да се гарантира качеството на информацията, обменяна с компетентните органи на други държави и юрисдикции на друго основание, но за същите цели. Без достъп на органите по приходите до тази информация не би било възможно ефективното прилагане на Световният стандарт за автоматичен обмен на информация за финансови сметки по данъчни въпроси, нито обменът на информация на основание на тези международни договори би бил пълноценен. Органите по приходите следва да имат достъп до посочената информация за целите на всички форми и основания за административно сътрудничество, за да увеличат капацитета си за справяне с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци.
За транспонирането на Директива (ЕС) 2016/2258 в ДОПК трябва да бъдат предприети спешни мерки с оглед на изключително кратките срокове за това (до 31 декември 2017 г.) и за да се избегне евентуална процедура за нарушение на европейското право срещу страната при забава, особено предвид предстоящото Председателство на Съвета на Европейския съюз от страна на Република България. Поради тези съображения настоящият законопроект не може да бъде отложен до приемането на новия Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), с който се транспонират правилата на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, независимо че проектът предвижда препращане към глави и раздели от ЗМИП.
Предложеният проект на закон няма да окаже пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Тази седмица Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ЗИД на ДОПК) и проект на Правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове.
Проектът на ЗИД на ДОПК е изготвен в изпълнение на Решение № 338 на Министерския съвет от 2017 г. за приемане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за представянето на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител. С предложените промени се цели да бъде намален броят на изискваните документи, да се опрости процедурата по предоставяне на услугите за гражданите и бизнеса, както и да се намали финансовата тежест за лицата чрез отпадане на необходимостта от предоставяне на различни документи.
Чрез предложения ЗИД на ДОПК се правят промени и в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за местните данъци и такси, Закона за данък върху добавената стойност, Закона за счетоводството, Валутния закон и др.
С предложените в законопроекта промени на различни законови разпоредби се предвижда да се събира по служебен ред следната информация:
• Информация за наличие или липса на задължения по чл. 87 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – да се предоставя по служебен ред от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“ и съответната община към компетентните органи, изискващи информацията;
• Справка от търговския регистър, че лицата не са в производство по несъстоятелност или ликвидация, когато подават искане за издаване на лиценз за управление на данъчен склад, за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител или друг регистрационен режим по Закона за акцизите и данъчните складове;
• Информация, че лицата не са извършили тежко или повторно нарушение по Закона за акцизите и данъчните складове, когато подават искане за издаване на лиценз, регистрация или удостоверение за извършване на дейности с акцизни стоки;
• Информация за обстоятелството, че лицата не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер при подаване на документи за издаване на разрешение за осъществяване на дейност като оператор на ваучери за храна. Справката за съдимост ще се предоставя на Министерството на финансите по служебен ред от съответните съдилища;
• Информация за обстоятелството, че лицата не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер - по отношение на физическите лица - търговци, членовете на управителните или контролните органи и неограничено отговорни съдружници в юридическите лица, които извършват дейност като обменно бюро.
В проекта на ЗИД на ДОПК се предвижда юридическите лица, които не са осъществявали дейност през данъчната година и които са освободени от подаване на годишен отчет за дейността, да бъдат освободени от задължението за подаване на годишна данъчна декларация по Закона за корпоративното подоходно облагане и за обявяване на годишните финансови отчети в търговския регистър.
Проектът предвижда при първоначално заявяване за вписване пред Агенцията по вписванията лицата да могат едновременно с това да упражнят и правото си за доброволна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност. Регистрацията по ЗДДС в този случай ще се извършва по облекчена административна процедура. По този начин ще се избегне необходимостта лицата да посещават и двете администрации. Също така се предлага да отпадне и задължението за данъчно задължените лица за съставяне на опис за наличните активи при регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.
С предложения ЗИД на ДОПК се въвеждат и правилата на Директива (ЕС) 2016/2258 на Съвета от 6 декември 2016 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари. Срокът за транспониране на Директивата е 31 декември 2017 година. В съответствие с нея на органите по приходите се предоставя достъп до механизмите, процедурите, документите и информацията относно действителните собственици и комплексната проверка на клиента съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари, с който се транспонират правилата на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Предоставянето на това правомощие на органите по приходите е свързано с необходимостта от ефективен контрол относно качеството на информацията, предмет на обмена за данъчни цели. Органите по приходите следва да имат достъп до посочената информация за целите на всички форми и основания за административно сътрудничество, за да увеличат капацитета си за справяне с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци.
Отново с цел намаляване на административната тежест за бизнеса, в проекта за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове са включени две мерки, които пряко оказват влияние върху административните процедури по издаването на разрешителното за търговия с тютюневи изделия от митническите органи. Първата мярка е свързана с отпадане на изискването за лицата, които са вписани в Търговския регистър и подават до митническите органи искане за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, да прилагат към изискуемите документи и декларация, че не са в производство по несъстоятелност или ликвидация. Наличието на това обстоятелство ще се декларира само от лицата, които не са вписани в Търговския регистър. Втората мярка е свързана с отпадане на задължението за лицата, които подават искане за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, да декларират пред митническите органи обстоятелството, че не са извършвали търговия и/или съхранение на тютюневи изделия без разрешение през последните 24 месеца. С оглед на предложените промени е предвидено и съответното изменение в образците на документи в приложенията към правилника за прилагане на закона.
МОТИВИ към законопроект за изменение и допълнение на ДОПК
Законопроектът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда следните основни групи промени:
1. Предложения за промени, свързани с намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е разработен в изпълнение на Решение № 338 на Министерския съвет от 2017 г. за приемане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за представянето на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител. В тази връзка с преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са направени предложения за промени и в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за местните данъци и такси, Закона за данък върху добавената стойност и в други нормативни актове.
С приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предвижда да се намали броят на изискваните документи, да се опрости процедурата по предоставяне на услугата, както и да се намали финансовата тежест за лицата чрез отпадане на необходимостта от предоставяне на някои документи.
• Промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс:
С предложените промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се прецизира разпоредбата на чл. 87, ал. 11, с която се предвижда задължение за компетентните органи да изискват и предоставят информация за наличие или липса на задължения служебно по електронен път. Към настоящия момент удостоверения за наличие или липса на задължения се издават по искане на лицата от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“ и общините в изпълнение на задължения, предвидени в други нормативни актове.
• Промени в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС):
С предложените промени в ЗАДС се предвижда да отпадне изискването за предоставяне на декларация от лицата, вписани в търговския регистър, че не са в производство по несъстоятелност или ликвидация, когато подават искане за издаване на лиценз за управление на данъчен склад, за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител или друг регистрационен режим по закона. Наличието на това обстоятелство ще се декларира, само от лицата, които не са вписани в търговския регистър.
На следващо място се предвижда да отпадне и изискването към лицата да декларират пред митническите органи, че нямат извършено тежко или повторно нарушение по ЗАДС, когато подават искане за издаване на лиценз, регистрация или удостоверение за извършване на дейности с акцизни стоки.
• Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО):
Предложените промени в ЗКПО имат за цел облекчаване на данъчно задължените лица, които не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Предлага се юридическите лица, които не са осъществявали дейност през данъчната година и които са освободени от подаване на годишен отчет за дейността, да бъдат освободени и от задължението за подаване на годишна данъчна декларация по реда на ЗКПО.
С проекта се предвижда и отпадане на задължението за представяне на свидетелство за съдимост на лицата, които представляват лице, кандидатстващо за издаване на разрешение за осъществяване на дейност като оператор на ваучери за храна. Справка за съдимост ще се предоставя на Министерството на финансите по служебен ред от съответните съдилища.
• Промени в Закона за местните данъци и такси:
Предложените промени в Закона за местните данъци и такси имат за цел облекчаване на административното обслужване и повишаване на контрола при извършване на годишни прегледи за техническа изправност на превозното средство, като се предлага да се даде възможност за проверка за платен данък върху превозното средство чрез достъп до автоматизирани системи за обмен на информация.
Във връзка с комплексното административно обслужване с проекта се предлага информация за наличие или липса на задължения на лицето към съответната община да се предоставя по служебен ред от съответната община. По този начин лицата ще бъдат освободени от задължението да предоставят пред компетентните органи удостоверение за наличие или липса на задължения от съответната община.
• Промени в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС):
Предлага се при първоначално заявяване за вписване пред Агенцията по вписванията лицата да могат едновременно с това да упражнят и правото си за доброволна регистрация по ЗДДС. Регистрацията по ЗДДС в този случай се извършва по облекчена административна процедура. По този начин ще се избегне необходимостта лицата да посещават и двете администрации.
Предвижда се услугата да се предоставя и по електронен път, като в електронната форма на заявленията по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се предвижда да се добави поле, в което да може да се заяви желанието на лицето за доброволна регистрация по ЗДДС. Системата ще позволява да се избира основанието за регистрация по ЗДДС, а сканираните копия на задължителните документи, свързани с регистрацията, ще се прикачват във файл. В тази връзка, отпада изискването, когато заявлението за регистрация по ЗДДС се подава от адвокат, същият да представя нотариално заверено пълномощно. Предлага се, аналогично на изискванията за подаване на заявления за вписване в търговския регистър, при подаване на заявления за регистрация по ЗДДС качеството си на упълномощени лица да бъде удостоверявано от адвокатите с писмено пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата.
На следващо място, с предложените промени се предвижда отпадане на задължението за данъчно задължените лица за съставяне на опис за наличните активи при регистрация по ЗДДС.
• Промени в Закона за счетоводството:
С предложените промени в Закон за счетоводството се предвижда освобождаване от задължението за обявяване в търговския регистър на годишните финансови отчети на предприятия, които не са осъществявали дейност през съответния период.
По данни на Националния статистически институт през 2016 г. 188 751бр. предприятия са подали декларация за неактивност. Съгласно действащата нормативна уредба тези предприятия са задължени да публикуват счетоводния си баланс в търговския регистър срещу заплащане на държавна такса в размер на 20 лв. при подаване по електронен път и държавна такса в размер на 40 лв. за подаване на актовете на хартиен носител. В тази връзка освобождаването на тези предприятия от публикуване на отчетите значително ще облекчи собствениците им, като от една страна, ще отпадне задължението им да съставят отчети, а от друга - да заплащат държавни такси.
• Промени във Валутния закон:
С предложените промени във Валутния закон се предвижда отпадане на изискването за предоставяне на оригинал или официално заверено копие на свидетелство за съдимост от страна на лицата, които извършват сделки като обменно бюро и същото да се предоставя по служебен ред от съответните съдилища на Националната агенция за приходите.
2. Предложения за промени, свързани с въвеждане в българското законодателство на правилата на Директива (ЕС) 2016/2258 на Съвета от 6 декември 2016 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари.
С предложения законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се въвеждат и правилата на Директива (ЕС) 2016/2258 на Съвета от 6 декември 2016 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари. Срокът за транспониране на директивата е 31 декември 2017 г.
Директива (ЕС) 2016/2258 е приета като продължение на амбициозната програма на Европейската комисия срещу отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци. Повишаването на прозрачността в данъчната област е от основно значение за тази програма. С приемането на Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и няколко директиви, с които тя се изменя и допълва, е постигнат значителен напредък в повишаването на данъчната прозрачност и укрепването на сътрудничеството между данъчните органи в Европейския съюз. Директива 2011/16/ЕС е транспонирана в глава шестнадесета „Особени производства“, раздел V „Процедура за административно сътрудничество с държавите-членки на Европейския съюз в областта на данъците“ от ДОПК. Обхватът на автоматичния обмен на информация е разширен с последващи директиви, като се включва обменът на финансова информация (Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 г., транспонирана в глава шестнадесета, раздел ІІІа от ДОПК), обменът на информация относно данъчните становища (Директива (ЕС) 2015/2376 на Съвета от 8 декември 2015 г., транспонирана в глава шестнадесета, раздел V от ДОПК) и обменът на отчети по държави на многонационалните групи от предприятия (Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г., транспонирана в глава шестнадесета, раздел VI от ДОПК).
В съответствие с Директива (ЕС) 2016/2258 на органите по приходите се предоставя достъп до механизмите, процедурите, документите и информацията относно действителните собственици и комплексната проверка на клиента съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари, с който се транспонират правилата на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Предоставянето на това правомощие на органите по приходите е свързано с необходимостта от ефективен контрол относно качеството на информацията, предмет на обмена за данъчни цели.
Във връзка с автоматичния обмен на финансова информация органите по приходите се нуждаят от по-широк достъп до информация относно действителните собственици на посреднически структури (пасивни нефинансови образувания) и други относими данни за комплексната проверка на клиента, извършвана от финансовите институции, за да могат ефективно да разкриват и пресичат отклонението от данъчно облагане. За да бъдат постигнати целите на обмена на информация, правната уредба следва да гарантира, че информацията за титулярите на финансовите сметки се предоставя на държавата членка, в която титулярят на сметката е местно лице. Освен това, когато титулярят на сметката е пасивно нефинансово образувание, финансовите институции правят подробен преглед на тази структура и установяват и докладват нейните контролиращи лица („действителните собственици“ съгласно терминологията, свързана с мерките срещу изпирането на пари). Този важен елемент при прилагането на правната уредба включва етап, при който се разчита изцяло на информацията, събирана в рамките на мерките срещу изпирането на пари за идентификация на контролиращите лица.
Без достъп на органите по приходите до тази информация ефективността на контрола върху дейността на финансовите институции относно изпълнението на задълженията им съгласно глава шестнадесета, раздел ІІІа от ДОПК би била значително намалена.
Директива (ЕС) 2016/2258 не се ограничава с достъп на органите по приходите до информацията и процедурите в рамките на мерките срещу изпирането на пари само за целите на автоматичния обмен на финансова информация. Това се дължи на факта, че автоматичният обмен би могъл да доведе до обмен на информация при поискване и спонтанен обмен по отношение на качеството и пълнотата на информацията, която се обменя автоматично. Той може да доведе също така до допълнителни проверки, например на сметките или други активи, които не са били предмет на автоматичен обмен. В тази връзка достъпът на органите по приходите до информацията и процедурите в рамките на мерките срещу изпирането на пари в Директива 2011/16/ЕС, съответно в ДОПК, е регламентиран общо за целите на административното сътрудничество, така че да могат да бъдат обхванати всички форми на сътрудничество съгласно директивата, съответно ДОПК. Правомощието следва да може да бъде упражнявано и за целите на административното сътрудничество, осъществявано на основание на международните договори, по които Република България е страна (спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси), за да се гарантира качеството на информацията, обменяна с компетентните органи на други държави и юрисдикции на друго основание, но за същите цели. Без достъп на органите по приходите до тази информация не би било възможно ефективното прилагане на Световният стандарт за автоматичен обмен на информация за финансови сметки по данъчни въпроси, нито обменът на информация на основание на тези международни договори би бил пълноценен. Органите по приходите следва да имат достъп до посочената информация за целите на всички форми и основания за административно сътрудничество, за да увеличат капацитета си за справяне с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци.
За транспонирането на Директива (ЕС) 2016/2258 в ДОПК трябва да бъдат предприети спешни мерки с оглед на изключително кратките срокове за това (до 31 декември 2017 г.) и за да се избегне евентуална процедура за нарушение на европейското право срещу страната при забава, особено предвид предстоящото Председателство на Съвета на Европейския съюз от страна на Република България. Поради тези съображения настоящият законопроект не може да бъде отложен до приемането на новия Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), с който се транспонират правилата на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, независимо че проектът предвижда препращане към глави и раздели от ЗМИП.
Предложеният проект на закон няма да окаже пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.
155
Новини » Данъчни влизат във всеки МОЛ и търговски обект в София и Югозападна България
03.07.2017, 14:49Данъчни патрули от ТД на НАП София започват обиколки и проверки във всички търговските обекти в столицата и областите София, Перник, Кюстендил и Благоевград.
Съвместно със служителите от отдел "Оперативни проверки", патрулите ще наблюдават заведения, за които е потвърдено, че има съсредоточаване на голям брой хора, а отчетените ниски обороти будят съмнение. Засилено присъствие на органи по приходите ще има в МОЛ-овете и големите търговски центрове на територията на ТД на НАП София.
След обследване на риска в такива обекти ще бъдат възлагани ревизии на фирмите и физическите лица свързани с тях. Преди седмица инспектори от отдел "Оперативни проверки" в ТД на НАП София наложиха принудителна административна мярка и запечатиха две заведения от голяма верига за хранене заради неиздаване на касова бележка. Собственикът на търговските обекти е отказал съдействие на служителите от НАП, но въпреки това законът е спазен и заведенията ще останат запечатани до един месец. Други четири обекта от същата верига бяха поставени под наблюдение с постоянно присъствие на органите по приходите в тях. Цялата информация от компютрите, позиционирани в търговските обекти е копирана и се обработва със специализиран софтуер от специално обучени екипи в отдел "Ревизии". Софтуерът позволява възстановяване, включително и на изтритите записи.
През онлайн връзката е идентифицирана друга голяма популярна верига със заведения за хранене, стопанисваща 11 обекта на територията на ТД на НАП София. Оборотите и начислените и внесени данъци и осигурителни вноски видимо не съответстват на броя на клиентите, които посещават тези заведения. Още днес започват контролни покупки и наблюдения с физическо присъствие на органи по приходите във всеки един от 11-те обекта.
Както вече от НАП София информираха в началото на месец май започнаха масови проверки в търговските обекти в столицата. Завишен контрол за спазването на данъчните изисквания има и при предлагането на стоки и услуги в парковете и местата за отдих. Служителите на ТД София насочват усилията си главно към издаването на касови бележки и отчитането на оборотите, но не пренебрегват и спазването на осигурителното законодателство. Проверки се извършват съвместно и с инспектори от Фискален контрол по тържища и пазари. Само за месец са направени над 1000 оперативни проверки и са издадени актове за установени административни нарушения. Повече от 100 обекта са запечатани за срок до един месец, като в някои от тях е липсвало фискално устройство.
От НАП напомнят на клиентите, че издаването на касова бележка е задължително и при плащане с дебитна или кредитна карта. Тогава търговците, освен документ от пост-терминала са длъжни да ни издадат и фискален бон. Получаването на фискален бон и неговото съхранение е важно за потребителите, защото упражняването на правата им без този документ би било силно затруднено.
От началото на годината до момента служителите от ТД на НАП София са извършили повече от 8000 проверки в търговски обекти и са издали над 820 акта за установени административни нарушения, за 309 от проверените обекти са предприети принудителни административни мерки, а над 200 са ефективно запечатани за срок до 1 месец.
"Увеличаваме броя на екипите, които извършват оперативни проверки на територията на ТД София и организираме данъчни патрули, които да ги подпомагат. Нарушителите на закона трябва да понесат отговорност за това" съобщи директорът на ТД на НАП София Илиана Христова. Тя допълни, че служителите на НАП се стремят да подпомагат коректните данъкоплатци и са безкомпромисни към нарушителите. Сигнали за неиздадени касови бележки могат да се подават на телефона на НАП 0700 18 700 или на имейл infocenter@nra.bg.
Съвместно със служителите от отдел "Оперативни проверки", патрулите ще наблюдават заведения, за които е потвърдено, че има съсредоточаване на голям брой хора, а отчетените ниски обороти будят съмнение. Засилено присъствие на органи по приходите ще има в МОЛ-овете и големите търговски центрове на територията на ТД на НАП София.
След обследване на риска в такива обекти ще бъдат възлагани ревизии на фирмите и физическите лица свързани с тях. Преди седмица инспектори от отдел "Оперативни проверки" в ТД на НАП София наложиха принудителна административна мярка и запечатиха две заведения от голяма верига за хранене заради неиздаване на касова бележка. Собственикът на търговските обекти е отказал съдействие на служителите от НАП, но въпреки това законът е спазен и заведенията ще останат запечатани до един месец. Други четири обекта от същата верига бяха поставени под наблюдение с постоянно присъствие на органите по приходите в тях. Цялата информация от компютрите, позиционирани в търговските обекти е копирана и се обработва със специализиран софтуер от специално обучени екипи в отдел "Ревизии". Софтуерът позволява възстановяване, включително и на изтритите записи.
През онлайн връзката е идентифицирана друга голяма популярна верига със заведения за хранене, стопанисваща 11 обекта на територията на ТД на НАП София. Оборотите и начислените и внесени данъци и осигурителни вноски видимо не съответстват на броя на клиентите, които посещават тези заведения. Още днес започват контролни покупки и наблюдения с физическо присъствие на органи по приходите във всеки един от 11-те обекта.
Както вече от НАП София информираха в началото на месец май започнаха масови проверки в търговските обекти в столицата. Завишен контрол за спазването на данъчните изисквания има и при предлагането на стоки и услуги в парковете и местата за отдих. Служителите на ТД София насочват усилията си главно към издаването на касови бележки и отчитането на оборотите, но не пренебрегват и спазването на осигурителното законодателство. Проверки се извършват съвместно и с инспектори от Фискален контрол по тържища и пазари. Само за месец са направени над 1000 оперативни проверки и са издадени актове за установени административни нарушения. Повече от 100 обекта са запечатани за срок до един месец, като в някои от тях е липсвало фискално устройство.
От НАП напомнят на клиентите, че издаването на касова бележка е задължително и при плащане с дебитна или кредитна карта. Тогава търговците, освен документ от пост-терминала са длъжни да ни издадат и фискален бон. Получаването на фискален бон и неговото съхранение е важно за потребителите, защото упражняването на правата им без този документ би било силно затруднено.
От началото на годината до момента служителите от ТД на НАП София са извършили повече от 8000 проверки в търговски обекти и са издали над 820 акта за установени административни нарушения, за 309 от проверените обекти са предприети принудителни административни мерки, а над 200 са ефективно запечатани за срок до 1 месец.
"Увеличаваме броя на екипите, които извършват оперативни проверки на територията на ТД София и организираме данъчни патрули, които да ги подпомагат. Нарушителите на закона трябва да понесат отговорност за това" съобщи директорът на ТД на НАП София Илиана Христова. Тя допълни, че служителите на НАП се стремят да подпомагат коректните данъкоплатци и са безкомпромисни към нарушителите. Сигнали за неиздадени касови бележки могат да се подават на телефона на НАП 0700 18 700 или на имейл infocenter@nra.bg.
156
Новини » Нова е-услуга на НАП за декларираните продажби от регистрирани по ЗДДС лица
03.07.2017, 14:18Нова е-услуга "Справка за декларираните продажби от регистрирани по ЗДДС лица за определен данъчен период" от НАП
От 3 юли 2017 г. НАП въвежда е-услугата „Справка за декларираните продажби от регистрирани по ЗДДС лица за определен данъчен период“, която може да бъде ползвана с квалифициран електронен подпис (КЕП) от всички клиенти с разрешен пълен достъп до услугите на НАП, както и от упълномощени лица с КЕП, на които е разрешен пълен достъп до услугите, включени в електронните услуги за „Предоставяне на данъчна и осигурителна информация и информация от данъчно-осигурителната сметка“.
Справката съдържа информация за издадените и включени в дневниците за продажби за определен данъчен период от регистрираните по ЗДДС лица фактури, в които идентификаторът на лицето, заявяващо справката, е посочен като получател.
Чрез новата услуга се предоставя възможност за проверка на коректното отразяване от доставчиците на направените от тях покупки, изпълнението на изискването за начисляване на ДДС, осигуряващо възможност за ползване на данъчен кредит по тях, а също така и наличието на отразени продажби, по които лицето не е действителен получател.
Осигуряването на достъп до посочената информация ще създаде условия за засилване на гражданския контрол за спазването на установените от закона задължения за регистрираните по ЗДДС и ще допринесе за намаляването на риска от злоупотреби и нарушаване на права и законни интереси на гражданите.
От 3 юли 2017 г. НАП въвежда е-услугата „Справка за декларираните продажби от регистрирани по ЗДДС лица за определен данъчен период“, която може да бъде ползвана с квалифициран електронен подпис (КЕП) от всички клиенти с разрешен пълен достъп до услугите на НАП, както и от упълномощени лица с КЕП, на които е разрешен пълен достъп до услугите, включени в електронните услуги за „Предоставяне на данъчна и осигурителна информация и информация от данъчно-осигурителната сметка“.
Справката съдържа информация за издадените и включени в дневниците за продажби за определен данъчен период от регистрираните по ЗДДС лица фактури, в които идентификаторът на лицето, заявяващо справката, е посочен като получател.
Чрез новата услуга се предоставя възможност за проверка на коректното отразяване от доставчиците на направените от тях покупки, изпълнението на изискването за начисляване на ДДС, осигуряващо възможност за ползване на данъчен кредит по тях, а също така и наличието на отразени продажби, по които лицето не е действителен получател.
Осигуряването на достъп до посочената информация ще създаде условия за засилване на гражданския контрол за спазването на установените от закона задължения за регистрираните по ЗДДС и ще допринесе за намаляването на риска от злоупотреби и нарушаване на права и законни интереси на гражданите.
157
Новини » Стотици данъчни инспектори започват проверки по Черноморието
01.07.2017, 11:36Стотици данъчни инспектори съвместно с органите на МВР и Агенция „Митници“ започват лятната контролна кампания по Черноморието. Над 25 000 проверки предстоят от утре до края на туристическия сезон с основен акцент отчитането на обороти и издаване на касови бележки.
За пръв път през тази година неиздаването на касова бележка се санкционира незабавно със запечатване на търговския обект, освен обичайната глоба. Обектите обикновено остават затворени в продължение на 2 седмици след запечатването. НАП отново ще използва дистанционната връзка на всеки касов апарат със сървърите си, за да открива рискови търговци, чиито продажби значително се различават от обичайните.
Освен хотели, ресторанти, барове, магазини, паркинги и други търговски обекти на мониторинг ще бъдат подложени борси и тържища, които снабдяват хотелите с храни и напитки. В проверките, които ще обхванат цялото Черноморско крайбрежие, а не само големите курорти, ще участват и инспекторите на „Фискален контрол“.
Сигнали за неиздаване на касови бележки и данъчни нарушения могат да се подават на телефона на НАП 0700 18 700 или по електронна поща на infocenter@nra.bg.
За пръв път през тази година неиздаването на касова бележка се санкционира незабавно със запечатване на търговския обект, освен обичайната глоба. Обектите обикновено остават затворени в продължение на 2 седмици след запечатването. НАП отново ще използва дистанционната връзка на всеки касов апарат със сървърите си, за да открива рискови търговци, чиито продажби значително се различават от обичайните.
Освен хотели, ресторанти, барове, магазини, паркинги и други търговски обекти на мониторинг ще бъдат подложени борси и тържища, които снабдяват хотелите с храни и напитки. В проверките, които ще обхванат цялото Черноморско крайбрежие, а не само големите курорти, ще участват и инспекторите на „Фискален контрол“.
Сигнали за неиздаване на касови бележки и данъчни нарушения могат да се подават на телефона на НАП 0700 18 700 или по електронна поща на infocenter@nra.bg.
158
Новини » НАП представя в бюлетина си нов и по-приятелски подход при проверки и ревизии
29.06.2017, 14:38Излезе вторият брой на Бюлетина на НАП - списание, което се разпространява до определен кръг институции, неправителствени организации и представители на бизнеса.
Изданието представя новини, казуси, както и интересна и полезна информация на заинтересованите лица. Бюлетинът може да служи и за барометър на обществените настроения и нагласи към практиките на НАП, като от тук можете да изтеглите
първи и втори брой бюлетина, както и да се запознаете с материала относно новия подход при проверките и ревизиите от страна на НАП.
НАП помага на клиентите си да коригират допуснати грешки
Поводът да започне работа по въвеждане на нов подход в дейността на Национална агенция за приходите са две решения на Съда на Европейския съюз по дела С-138/12 Руседеспред и С-111/14 ГСТ-Сървиз. В тези решения Съдът постановява, че неутралността на данъка върху добавената стойност има предимство пред правните процедури и независимо от обстоятелството, че данъчните задължения са установени с влязъл в сила ревизионен акт, неутралността на данъка следва да бъде възстановена.
Единственото изключение от този принцип е наличието на ДДС злоупотреба, като лицата участващи в подобни сделки не могат изобщо да се позовават на принципа на неутралност.
Това провокира служителите от функции „Методология и обжалване” и „Контрол” в НАП да си зададат няколко важни въпроса: Защо да се събира данък, ако въпреки това данъкоплатецът може да поиска връщането му, позовавайки се на решенията на СЕС? Данъкоплатецът има безусловно право, съгласно чл. 116 от ЗДДС, да извършва корекции на грешно издадени документи. Защо тогава вместо администрацията да начислява правилно данъците, да не го направи самият данъкоплатец? Веднага се очертаха и някои предимства, ако данъкоплатецът сам отстрани допуснати грешки в данъчното третиране на определена доставка. Най-напред и много съществено - когато данъкоплатецът сам отстранява грешките си, може да се избегне ревизионното производство. Ако пък грешката бъде отстранена от самия данъкоплатец в хода на ревизионно производство, това би направило ревизионния акт безспорен.
Всичко това насърчава доброволното спазване на закона и е гъвкаво решение, спрямо конкретния случай и поведението на конкретния данъкоплатец.
Задача на органите по приходите е да запознаят данъкоплатеца с допуснатите от него грешки, да му дадат препоръка доброволно да ги отстрани, включително при необходимост с коригираща декларация. Това следва да става по възможност преди започването на ревизионно производство. Или иначе казано, изборът на производството в рамките на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс става важен.
Дори да е възложена ревизия, подходът трябва да остава същият: ревизиращият екип запознава писмено данъкоплатеца с грешките, дава му препоръка да ги отстрани, като, ако данъкоплатецът направи това, отстраняването и декларациите, които е подал, се вземат предвид при издаване на ревизионния акт.
Какво означава това за цялостната работа на Агенцията?
Новият подход, с който ще трябва да се съобразяват всички органи по приходите, когато извършват ревизии по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), изисква и ново мислене. Служителите на НАП използват способи за убеждаване, а не за принуждаване. Органите по приходите вече не отиват при данъкоплатеца да „начисляват данъци”, а за да му помогнат правилно да приложи закона, без да загуби правата си, например - правото си на данъчен кредит.
Този подход в дейността на НАП бе въведен с Общо становище на изпълнителния директор от 24.06.2016 г.
Това очевидно повишава и насърчава доброволното спазване на закона. Във всяко производство първо се отправя писмена препоръка към данъкоплатеца с посочване на допуснати формални грешки и покана за отстраняването им. Ако грешките бъдат отстранени, правилните документи бъдат издадени и съответните декларации се подадат - правото на данъчен кредит е налице, без значение дали става въпрос за ревизираното лице или за неговия клиент.
Изисква се обаче и правна сигурност. Как да се гарантира единното прилагане на чл. 72 от ЗДДС от всички компетентни служители на НАП, особено ако клиент и доставчик са в различни териториални дирекции на Агенцията? Утвърдена е вътрешна процедура, която органът по приходите, водещ производството, може да задейства, а становището при необходимост се съгласува между дирекции „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) по седалище на двете страни по сделката.
В становището са разгледани пространно и най-често допусканите грешки от данъкоплатците при прилагането на ЗДДС. Накратко това са самоначисляване, вместо стандартно облагане и обратно, освободена, вместо облагаема доставка и обратно. Също така, често се греши при консорциумите и третирането на операции между съдружниците - доставка или недоставка. Понякога грешно се определят получателят или доставчикът - съдружникът вместо консорциума и обратно. Случва се и грешно да се определи ставката на данъка.
Данъкоплатецът дължи, обаче, лихви за забава поради закъснялото плащане на коректно определения данък или преждевременно упражняване на правото на данъчен кредит.
В становището е разгледан и случаят на влязъл всила ревизионен акт. Отстраняването на риска от загуба за бюджета е условие за допускане на документиране за осигуряване неутралността на данъка, нарушена в резултат на влязъл в сила ревизионен акт. В тези случаи, за да се допусне корекция, най-общо влезлият в сила ревизионен акт следва да е изпълнен, заплатен.
Що се отнася до въпроса с евентуално административно наказване, в становището е обърнато внимание на новите редакции на чл. 180, ал. 3 и 4 от ЗДДС, където са въведени привилегировани състави на административно нарушение, в случай че данъкоплатецът сам коригира допуснатата от него грешка. Напомня се също, че новите състави са приложими към заварените случаи по силата на чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и че следва да се извършва внимателна преценка при определяне на административнонаказател ната отговорност относно наличието на маловажен случай по чл. 28, б. „а” от ЗАНН.
В подкрепа на новия подход са предложени и впоследствие приети, някои промени в закона. Такива са например уреждането на издаване и деклариране на ДДС документи след дерегистрация по ЗДДС. Дава се право на еднократна коригираща декларация, без покана от орган по приходите до 30 септември на текущата година за целите на ЗКПО и ЗДДФЛ.
Макар и становището на изпълнителния директор на НАП да се отнася конкретно до прилагането на ЗДДС, новият подход в работата на приходната агенция е напълно подходящ и приложим за всички видове задължения.
При прилагането на новия подход от органите по приходите данъкоплатецът е партньор, а не опонент и НАП му помага правилно да приложи закона, без да загуби правата си. Естествено, неговото пълно и коректно прилагане изисква време и развитие на нови умения. Важно е обаче търпеливо и стъпка по стъпка той да се въведе реално в практиката. Разумният и най-ефективен начин на събиране на публичните задължения е чрез насърчаване и улесняване на доброволното спазване на закона.
Изданието представя новини, казуси, както и интересна и полезна информация на заинтересованите лица. Бюлетинът може да служи и за барометър на обществените настроения и нагласи към практиките на НАП, като от тук можете да изтеглите
първи и втори брой бюлетина, както и да се запознаете с материала относно новия подход при проверките и ревизиите от страна на НАП.
НАП помага на клиентите си да коригират допуснати грешки
Поводът да започне работа по въвеждане на нов подход в дейността на Национална агенция за приходите са две решения на Съда на Европейския съюз по дела С-138/12 Руседеспред и С-111/14 ГСТ-Сървиз. В тези решения Съдът постановява, че неутралността на данъка върху добавената стойност има предимство пред правните процедури и независимо от обстоятелството, че данъчните задължения са установени с влязъл в сила ревизионен акт, неутралността на данъка следва да бъде възстановена.
Единственото изключение от този принцип е наличието на ДДС злоупотреба, като лицата участващи в подобни сделки не могат изобщо да се позовават на принципа на неутралност.
Това провокира служителите от функции „Методология и обжалване” и „Контрол” в НАП да си зададат няколко важни въпроса: Защо да се събира данък, ако въпреки това данъкоплатецът може да поиска връщането му, позовавайки се на решенията на СЕС? Данъкоплатецът има безусловно право, съгласно чл. 116 от ЗДДС, да извършва корекции на грешно издадени документи. Защо тогава вместо администрацията да начислява правилно данъците, да не го направи самият данъкоплатец? Веднага се очертаха и някои предимства, ако данъкоплатецът сам отстрани допуснати грешки в данъчното третиране на определена доставка. Най-напред и много съществено - когато данъкоплатецът сам отстранява грешките си, може да се избегне ревизионното производство. Ако пък грешката бъде отстранена от самия данъкоплатец в хода на ревизионно производство, това би направило ревизионния акт безспорен.
Всичко това насърчава доброволното спазване на закона и е гъвкаво решение, спрямо конкретния случай и поведението на конкретния данъкоплатец.
Задача на органите по приходите е да запознаят данъкоплатеца с допуснатите от него грешки, да му дадат препоръка доброволно да ги отстрани, включително при необходимост с коригираща декларация. Това следва да става по възможност преди започването на ревизионно производство. Или иначе казано, изборът на производството в рамките на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс става важен.
Дори да е възложена ревизия, подходът трябва да остава същият: ревизиращият екип запознава писмено данъкоплатеца с грешките, дава му препоръка да ги отстрани, като, ако данъкоплатецът направи това, отстраняването и декларациите, които е подал, се вземат предвид при издаване на ревизионния акт.
Какво означава това за цялостната работа на Агенцията?
Новият подход, с който ще трябва да се съобразяват всички органи по приходите, когато извършват ревизии по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), изисква и ново мислене. Служителите на НАП използват способи за убеждаване, а не за принуждаване. Органите по приходите вече не отиват при данъкоплатеца да „начисляват данъци”, а за да му помогнат правилно да приложи закона, без да загуби правата си, например - правото си на данъчен кредит.
Този подход в дейността на НАП бе въведен с Общо становище на изпълнителния директор от 24.06.2016 г.
Цитат
Становището е изцяло съобразено с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и Върховния административен съд на България. В него се разглежда пространно правото на данъчен кредит, условията за възникването и упражняването му. Най-общо и накратко това са условия по същество (чл. 68-69 от ЗДДС), формални (чл. 71 от ЗДДС) и времеви (чл. 72 от ЗДДС). Становището всъщност разглежда случая, когато са спазени условията по същество, документът е посочен в дневниците и декларацията в срока, т.е. и времевите условия са спазени, но са нарушени формалните изисквания. Документът е погрешно съставен. Изводът, до който се стига е, че в тези случаи правото на данъчен кредит е налице, но може да бъде упражнено въз основа на коректен документ, когато същият бъде съставен. За тази цел на данъкоплатеца следва да се осигури възможност да анулира грешния и да състави правилния документ.
Това очевидно повишава и насърчава доброволното спазване на закона. Във всяко производство първо се отправя писмена препоръка към данъкоплатеца с посочване на допуснати формални грешки и покана за отстраняването им. Ако грешките бъдат отстранени, правилните документи бъдат издадени и съответните декларации се подадат - правото на данъчен кредит е налице, без значение дали става въпрос за ревизираното лице или за неговия клиент.
Изисква се обаче и правна сигурност. Как да се гарантира единното прилагане на чл. 72 от ЗДДС от всички компетентни служители на НАП, особено ако клиент и доставчик са в различни териториални дирекции на Агенцията? Утвърдена е вътрешна процедура, която органът по приходите, водещ производството, може да задейства, а становището при необходимост се съгласува между дирекции „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) по седалище на двете страни по сделката.
В становището са разгледани пространно и най-често допусканите грешки от данъкоплатците при прилагането на ЗДДС. Накратко това са самоначисляване, вместо стандартно облагане и обратно, освободена, вместо облагаема доставка и обратно. Също така, често се греши при консорциумите и третирането на операции между съдружниците - доставка или недоставка. Понякога грешно се определят получателят или доставчикът - съдружникът вместо консорциума и обратно. Случва се и грешно да се определи ставката на данъка.
Данъкоплатецът дължи, обаче, лихви за забава поради закъснялото плащане на коректно определения данък или преждевременно упражняване на правото на данъчен кредит.
В становището е разгледан и случаят на влязъл всила ревизионен акт. Отстраняването на риска от загуба за бюджета е условие за допускане на документиране за осигуряване неутралността на данъка, нарушена в резултат на влязъл в сила ревизионен акт. В тези случаи, за да се допусне корекция, най-общо влезлият в сила ревизионен акт следва да е изпълнен, заплатен.
Що се отнася до въпроса с евентуално административно наказване, в становището е обърнато внимание на новите редакции на чл. 180, ал. 3 и 4 от ЗДДС, където са въведени привилегировани състави на административно нарушение, в случай че данъкоплатецът сам коригира допуснатата от него грешка. Напомня се също, че новите състави са приложими към заварените случаи по силата на чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и че следва да се извършва внимателна преценка при определяне на административнонаказател ната отговорност относно наличието на маловажен случай по чл. 28, б. „а” от ЗАНН.
В подкрепа на новия подход са предложени и впоследствие приети, някои промени в закона. Такива са например уреждането на издаване и деклариране на ДДС документи след дерегистрация по ЗДДС. Дава се право на еднократна коригираща декларация, без покана от орган по приходите до 30 септември на текущата година за целите на ЗКПО и ЗДДФЛ.
Макар и становището на изпълнителния директор на НАП да се отнася конкретно до прилагането на ЗДДС, новият подход в работата на приходната агенция е напълно подходящ и приложим за всички видове задължения.
При прилагането на новия подход от органите по приходите данъкоплатецът е партньор, а не опонент и НАП му помага правилно да приложи закона, без да загуби правата си. Естествено, неговото пълно и коректно прилагане изисква време и развитие на нови умения. Важно е обаче търпеливо и стъпка по стъпка той да се въведе реално в практиката. Разумният и най-ефективен начин на събиране на публичните задължения е чрез насърчаване и улесняване на доброволното спазване на закона.
159
Новини » Голямата награда в лотарията през тази година ще е 50 000 лв. в брой
26.06.2017, 18:08При плащане с банкова карта също се издава касова бележка
Втората лотария с касови бележки ще започне до два месеца, съобщават от НАП. В новото издание се предвижда месечните и годишната награда да бъдат парични, а седмичните да бъдат на значително по-висока стойност. Голямата награда в лотарията през тази година ще е 50 000 лв. в брой.
Данните на НАП след края на първата част на играта показват ръст на приходите от преки и косвени данъци и подобрена информираност на обществото. В лотарията бяха регистрирани над 51 милиона касови бележки на стойност над 670 млн. лв.
При плащане на покупка на стока или услуга с банкова карта също се издава касова бележка, напомнят от НАП. Фискалният бон е задължителен при плащане в брой, с дебитна или кредитна карта, ваучер, чек или други заместващи парите платежни средства. Касова бележка не се издава само, ако за услугата или стоката се плаща по банков път.
Важно е клиентите да изискват и пазят своите касови бележки, тъй като по този начин те гарантират своите потребителски права и осъществяват граждански контрол върху дейността на търговците. Фискалните бонове могат да послужат също и за участие в Лотарията на НАП с касови бележки.
Втората лотария с касови бележки ще започне до два месеца, съобщават от НАП. В новото издание се предвижда месечните и годишната награда да бъдат парични, а седмичните да бъдат на значително по-висока стойност. Голямата награда в лотарията през тази година ще е 50 000 лв. в брой.
Данните на НАП след края на първата част на играта показват ръст на приходите от преки и косвени данъци и подобрена информираност на обществото. В лотарията бяха регистрирани над 51 милиона касови бележки на стойност над 670 млн. лв.
При плащане на покупка на стока или услуга с банкова карта също се издава касова бележка, напомнят от НАП. Фискалният бон е задължителен при плащане в брой, с дебитна или кредитна карта, ваучер, чек или други заместващи парите платежни средства. Касова бележка не се издава само, ако за услугата или стоката се плаща по банков път.
Важно е клиентите да изискват и пазят своите касови бележки, тъй като по този начин те гарантират своите потребителски права и осъществяват граждански контрол върху дейността на търговците. Фискалните бонове могат да послужат също и за участие в Лотарията на НАП с касови бележки.
160
Новини » НАП връчва документи по електронен път
23.06.2017, 19:50От днес в портала за е-услуги на НАП е достъпна нова електронна услуга за връчване на документи по електронен път – "Връчване на документи".
Чрез нея клиентите на приходната агенция ще имат възможност да получават електронни документи, издадени от служителите на НАП.
Достъпът до електронната услуга имат физически лица и юридически лица, които:
Чрез новата е-услуга органите по приходите могат да връчват актове за прихващане и възстановяване на данъци, запорни съобщения, искания за представяне на документи и др.
Чрез нея клиентите на приходната агенция ще имат възможност да получават електронни документи, издадени от служителите на НАП.
Достъпът до електронната услуга имат физически лица и юридически лица, които:
- притежават квалифициран електронен подпис (КЕП) на задължено лице с право на пълен достъп до е-услугите на НАП;
- притежават КЕП на упълномощено лице с пълен достъп до групата услуги "Връчване на документи".
Чрез новата е-услуга органите по приходите могат да връчват актове за прихващане и възстановяване на данъци, запорни съобщения, искания за представяне на документи и др.