Здравейте,
Имам следния казус:
Българско дружество предстои да сключи договор за изпълнение на услуга с
физическо лице, гражданин на Украйна. Предмет на договора ще бъдат
конкретни задачи по преработката на софтуер. Не се предвиждат договорите
да са регулярни. Изпълнителят ще полага труда си от територията на
Украйна.
Четох, но не съм сигурен, че успявам да се ориентирам в законодателството. Моето заключение е, че трябва да се удържа само окончателен данък в размер на 10% от брутната сума (без да се приспадат нормативно-признати разходи). Доколкото разбрах, не се подава декларация на тримесечии за този данък, а той се декларира еднократно, но не успях да разбера с коя декларация. Моля, ако някой е имал такъв казус, да ми даде насоки.

Поздрави!

Благодаря! Звучи успокояващо. 

Здравейте!
Моля за малко помощ!
Канадска компания оказва услуги по предоставяне на хостинг, домейн и др. услуги по електронен път. Крайните ползватели на тези услуги са от цял свят и с различен статут (ДЗЛ и ДНЗЛ).
Българска компания има договор с Канадската и получава възнаграждение за обслужване на клиентите на Канадската компания. Това обслужване се състои няй-общо във провеждане на разговор по телефона и консултация за уточняване на най-подходящия за крайния клиент план.
Моето мнение е, че BG компанията оказава услуга на Канадската компания като мястото на изпълнение е Канада, от което следва, че получените суми няма да формират оборот за задължителна регистрация по ЗДДС.
Това, което ме притеснява е чл. 24 от ЗДДС

Мястото на изпълнение при доставка на услуга, оказвана от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, предоставена на данъчно незадължено лице, е мястото, където е основната доставка, във връзка с която е оказано посредничеството.

Релевантна ли Ви се струва тази разпоредба за описания казус? Ако да, то кое е мястото на изпълнение на основната доставка? Ако се окаже, че някой от получателите е на територията на ЕС, то това ще означава ли, че трябва BG фирмата да изисква потвърждение за статута на всеки краен клиент на Канадската? Може би се вкарвам в големи филми, така че моля някой да ме успокои

Да видим дали съм схванал вариантите:
Вариант 1 - сега подаваме ОКД5 (след срока - голба номер 1), подаваме Д1 за месеците, в които има плащания (глоби с номера 2, 3 и 4) и подаваме декларация по чл. 55 за тримесечието (глоба номер 5)
Вариант 2 - "не знаех, че трябва да се плащат данъци и осигуровки"

Накрая един нюанс, който не мога да преценя дали е релевантен - плащанията са получавани в Revolut сметка

Много благодаря за компетентния и конкретен отговор! Съгласен съм, че е такъв статутът на лицето, получило доходите, но можете ли да ми подскажете какви действия да предприемем сега след като са изпуснати сроковете за ОКД-5, Д1, Декларация 55 и внасяне на осигровките и данъците. Вариант ли е изчакване на края на годината и подаване на данъчна декларация по чл.50, заедно с попълване на таблиците 1 и 2 за изравняване на осигуровките?

Здравейте!

Физическо лице е получило доход от компания, регистрирана в трета страна, за оказани консултантски услуги (вече има няколко плащания през периода февруари-май тази година). Не се е регистрирало като свободна професия и съответно не са подавани нито декларации 1, нито декларация по чл. 55 за първото тримесечие (респективно не са внасяни нито осигуровки, нито данък).
Занапред тези доходи ще се отчитат през ЕООД-то, което ще си регистрира. Моля Ви за съвет как да се процедира с получените суми до този момент.

Присъединявам се към отговора на колегата по-горе. В допълнение, Ви насочвам да прецените по кой член да направите регистрацията. Ако приходите ще са само от оказани услуги на данъчно задължени лица, установени в чужбина, то може да обмислите и дали регистрация на основание чл. 100, която да Ви даде възможност да ползвате данъчен кредит за получаваните от Вас стоки и услуги, не е по-изгодна.

Честно казано не вярвам, описаният от Вас случай,  да се счете за дейност по занятие.

Само едно допълнение. В дневник продажби може да посочвате и доставките, които са  с получател, установен извън територията на ЕС. ДО на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС , вкл. (клетка 23). Аз лично започнах да го правя понеже имах един клинет, който имаше само такива доставки и данъчните назначиха проверка понеже не виждали никакви приходи и се чудели от къде идват парите за многото и големи заплати Та се наложи дори да коригирам подадените вече декларации. Споделям опит, който се надявам да е релевантен.

По точка 1 - доколкото си спомням тези протоколи не се включват в дневника за покупки, а само в този за продажби

По точка 4 - регистрацията по чл. 97 не ви дава право да ползвате данъчен кредит

Много благодаря за подкрепата! Сега остава да се главоблъскам за евентуалните случаи, в които продаваме на клиент ДНЗЛ, с постоянен адрес в ЕС.

Побутване 

Здравейте Колеги,

Българска фирма, рег. по ЗДДС, предлага услуги по преработка на софтуер на клиенти от чужбина. Повечето клиенти са юридически данъчно задължени лица, с място на стопанска дейност на територията UK. При тях нямаме притеснения относно мястото на изпълнение на услугата (чл. 21, ал. 2). Очаква се обаче, да има и случаи на клиенти, които са данъчно незадължени лица (или поне трудно можем да докажем статута им на ДЗЛ). Въпросът ми в тази връзка е:
1) Мястото на изпълнение на услугата остава ли извън България, въпреки че получателя е ДНЗЛ, на основание на чл. 21, ал. 5, т. 2в

Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:
1. получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз;
2. услугите са......
в)услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по изработка, преработка или доработка на софтуер;

Благодаря на отзовалите се!

Да. Това Ви е признатия за данъчни цели разход. С него не следва да преобразувата СФР за данъчни цели.

Благодаря за подсказката. Оказа се обаче, че са по 2к бройката и на преприемача му се прииска поне част от ДДС-то Пък и стойността им надхвърля с доста месечните възнаграждения...

Как Ви изглежда следния подход?
Дт. гр. 20 - с 80% от цената на придобиване
Дт. 4531 - с 80% от ДДС
Дт. 498 - с 20% от цената и 20% от ДДС
Кт 401

401/503 цялата сума и после 503/498 с 20-те %

А това защо ?

И аз не разбрах....

Как Ви се струва варианта с протокол за процентно съотношение на личното спрямо служебно ползване?

Че нямат последващи разходи, освен предположените от Вас, нямат. Аз просто се притеснявам, че един ден от НАП ако поискат доказателство за какви цели са използвани, просто не ми стига опит да предположа какво бих предоставил.
Друго, което си мислех е някакъв протокол/заповед или нещо друго, издадено от управителя, в което се определя процент на служебно спрямо лично ползване. На база на този документ евентуално да ползвам частичен данъчен кредит и да определя и данъчно-признатия разход за амортизация. Може всичко това да е излишна гимнастика... но като не съм имал опит с данъчната трактовка на такива машинки...

Ха, не мислех, че ще има подобна тема
И аз съм изправен пред сходен казус. При мен клиентът обмисля покупка на две такива за него и за един от служителите. Цената им ще е около 1000 лв. без ДДС. Фирмата регулярно е на възстановяване и в тази връзка не мисля да ползвам ДК за точно тези активи.
Понеже са над прага на същественост ще ги "заведа" като ДМА в категодия III (транспортни средства) по ЗКПО, макар че тези работи не знам как ще се ползват десет години.
Понеже със сигурност ще се ползват и за лични цели не ми се мисли как биха изглеждали пътните листи, предполагам че ме очаква голямо шоу при евентуална проверка по ЗКПО.
Някой може ли да даде мнение, относно моите намерения? Благодаря!

Много благодаря за включванията!
Много ми бяхте полезни.
Ще възприема подхода, предложен от Irenabrili.