Блаодаря за линка!
Изчетох го, но не мисля, че е точно относим към казуса. Не смятам да завеждаме складовото помещение като ДМА. То не е ползвано в дейността на дружеството. Самото дружесто отдавна няма дейност.
Какво мислите за предложените по-горе счетоводни записвания?
Благодаря на отзовалите се!

Един от варианите, които си представям:
За завеждането в дружеството: Нещо като корекция на грешки от минали години
Дт 304  - стойността по договор за покупка
Кт 452 - 10% от тази стойност
Кт 122 - нетната печалба

За продажбата - стандартните счетоводни записвания

Как Ви изглежда?

Уважаеми колеги,

Моля за Вашите съвети по следния казус:

Предстои продажба на складово помещение. Същото е закупено, съгласно нотариално заверен договор, през 2005 година (продавачът е физическо лице). Оказва се, че нито един от счетоводителите, които са се занимавали с тази фирма, не е бил уведомен за наличието на такъв договор и съответно никъде по отчетите няма информация за такъв склад - нито като ДМА, нито като инвестиционен имот, нито като стока. Сега е намерен купувач (отново физическо лице) и предстои сделка. На мен ми идват наум няколко варианта, но нито един не ми се струва напълно удачен.
Как е най-добре да се процедира в тази ситуация?

Не. Ще си внесе авансово за декември колкото е избрал да си внася. Изравняването на осигуровките е с ГДД за цялата година- всички доходи като СОЛ и всички авансови вноски като СОЛ.

Е, ако прецени, че след ГДД ще има много за довнасяне, може да внесе авансово за декември върху по-голяма сума

Благодаря Ви за уточнението! И аз така го разбрах. А в конкретния случай суамата за личен труд, разделена на 12 месеца, е под осигурителния доход, на който са внесени осигуровките авансово и не би трябвало да излязат осигуровки за довнасяне след изравняването.

Много Ви благодаря! Предполагам бих могъл да си спестя главоболията с корекции на Д1 ако в решението е записано, че това възнаграждение е само за Декември?

Здравейте,
Може ли да помоля за една проверка на разбраното по темата
СОЛ, едноличен собственик на капитала на ЕООД. Цялата 2020 има активна регистрация като СОЛ и внасяни авансови осигуровки през фирмата като е подавана само Д1 за осигуровките. Може ли през месец декември да се начисли и да се изплати наведнъж сума за личен труд полаган през годината, примерно 4-5к? Ако може, то данъчните и осигурителните задължения за страните ограничават ли се до:
1) ЕООД признава разход в размера на начисленото възнаграждение, и понеже е изплатено в рамките на годината не прави корекция в ГДД по чл. 92
2) ЕООД подава Д1 с попълнени данни за осигуровките за декември (на база на избрания от лицето доход за 2020, в случая 610 лв.) и попълва клетки 31 и 31а, в които се вписват облагаемия доход (бруто - осигуровките за сметка на лицето) и дължимия данък
3) ЕООД подава Д6, в която вписва в кл. 16 удържания данък. Декларацията е за м. Декември с дата в кл. 18 (31.12.2020)
4) ЕООД внася удържания данък и осигуровките до 25.01.2021
5) ЕООД декларира сумата в съответната справка по чл. 73
6) СОЛ подава ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. В нея вписва сумата в Приложение 1 (доходи от трудови правоотношения). Посочва сумата в кл. 13 от колона 5 на Таблици 1 и 2 и я разделя равномерно на всички месеци от годината. При тази калкулация не би трябвало да има довнасяне на осигуровки и би трябвало да "излезе на възстановяване" и да си "поиска" надвнесения данък.
Стана дългичко, но и кашата в главата ми си я бива Ще се радвам ако някой с опит в темата да ме насочи дали пропускам нещо съществено.
Благодаря!

Здравейте,

Ако правилно тълкувам разпоредбите на чл. 97а, ал. 1 - да.

Поздрави!

Принципен отговор
Аз бих посочил срок, в който ще работи фирмата, а сред задълженията на изпълнителя на счетоводните услуги бих сложил текст, който да го задължи да извърши съответните дейности по счетоводното приключване на годината в съответните законоустановени срокове.

За данъчни цели бих се съгласил с "Markita". Струва ми се обаче, че гумите едва ли ще можете да ги ползвате 48 месеца. В тази връзка Ви препоръчвам да ги обособите като отделен актив във счетоводния амортизационен план и да ги амортизирате за по-кратък срок, който да се доближава до реалния срок на ползването им. Разбира се ще има разминаване между счетоводни и данъчни амортизации, но това не бива да Ви притеснява.

Предложение: Защо не се възползвате от възможността на програмата за студентски практики на МОН (https://praktiki.mon.bg/) Така хем ще имате правно основание, хем няма да Ви се утежни бюджета.

Възможно е да третирате и вратата като отделен ДМА. Според мен може да се "защити" и такова тълкование, в случай, че полезния срок на ползване е различен от този на оградата. Ако прецените може да я отчетете и като подобрение на оградата. Счетоводно може да стане като със стойността на вратата намалите начиелсната амортизация на оградата.

И аз съветвам да уведомите НАП. Не вярвам да се разсърдят

В случая даже няма място за тълкуване. Добре сте се ориентирали

Здравейте,

Аз само не разбрах дали Вие сте в позицията на freelancer-а или на юридическото лице, получател услугите. Ако ми отговорите, ще опитам да Ви дам съвет.

Благодаря!

Здравейте Колеги!

Кога приемате дохода за придобит от физическото лице (свободна професия) - в момента на издаване на фактурата (решихме да издаваме фактура), или в момента на заверката на сметката.
Според мен си е написано ясно в ЗДДФЛ, но все пак ще се радвам, ако някой ми потвърди, или пък сподели някакъв различен опит.
Чл. 11. (1) Ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
1. плащането - при плащане в брой;
2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
3. получаването на престацията - за непаричен доход.
В конкретния казус фактурата е издадена на 30.06 (плащане още няма) и ако по някаква причина органът по приходите счете това за дата на придобиване на дохода, то ще трябва да се подаде декларация по чл. 55 до края на месеца.
Благодаря Ви предварително!

И ако машината ще се използва във връзка с извършването на облагаеми доставки.

Здравейте,

На база на информацията, която сте предоставили, си мисля следното. Доколкото разбирам физическото лице изпълнява тази дейност регулярно, а не инцидентно. Това ме води към заключение, че става дума за независима икономическа дейност. По тази причина смятам, че отговаря на определението за данъчно задължено лице по ЗДДС. Ключово е какъв е статута на получателя на услугите и къде е установил независимата си икономическа дейност. Приемам (с много условности), че американските сайтове са собственост на компания установена в USA, a немските на такава установена в Германия (ЕС). Това, че се оказват улсуги на клиенти в трети страни (USА) не изисква регистрация по закона. При положение обаче, че се оказват услуги на данъчно задължени лица от ЕС (Немската компания), то ще е налице основание за регистрация по ЗДДС (чл. 97а). Тази регистрация не би трябвало да плаши особено много лицето, понеже услугите, най-вероятно, ще са с място на изпълнение извън страната и няма да се начислява 20% ДДС върху стойността им.
Надявам се да съм помогнал. Ако предоставите още информация, ще се увеличи шанса да Ви бъде даден качествен съвет

Здравейте,

Много се радвам, че се получи толкова интересна дискусия. И аз четох определението за постоянен обект, което irenabrili цитира. Хващам се (може би като удавник за сламка) за последната част "... определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна Мисля, че в тази си част апартамента в Унгария напълно отговаря на определението за място на стопанска дейност. Отделно от това, съм съгласен и с Magrat, че чл. 3 някак не е достатъчно дефинитивен, относно това кои лица са данъчно задължени. Затова и направих препратка към ЗДДФЛ, защото другъде не се сетих да се говори за местни и неместни лица. Може би трябва да се отправи официално питане към НАП по този казус...
По конкретния случай: разбрах, че лицето се било регистрирало за целите на ЗДДС в Унгария. Там си имал счетоводител, който го посъветвал да го направи именно заради получаваните комисионни от AirbBnB, като аналогично на третирането в България, плаща VAT само за комисионните, за които му издават фактури. Доста ми олекна като разбрах. В тази връзка мисля, че вече мога да съм спокоен: 1)няма нужда от ДДС регистрация в България, нито на основание чл. 97а, нито пък би имало нужда при достигане на 50 к приход за 12месеца, по аргумент, че мястото на изпълнение е извън страната.

Отново благодаря на всички за интересната дискусия!

Много благодаря за включването magrat!

Опасявах се от такъв отговор Сега се чудя дали да тръгваме към регистрация сега, на което може да ни питат "защо сега, а не при първата комисионна?" със всички последици от това, че нямаме адекватен отговор на този въпрос Друг вариант, за който се сещам е да помислим дали да не го класифицираме като местно лице на другата държава (имаме основания за прилагане на чл. 4 (5) от ЗДДФЛ), ако там нормите за ДДС регистрация са по-меки от нашите.