По точка 1 - доколкото си спомням тези протоколи не се включват в дневника за покупки, а само в този за продажби

По точка 4 - регистрацията по чл. 97 не ви дава право да ползвате данъчен кредит

Много благодаря за подкрепата! Сега остава да се главоблъскам за евентуалните случаи, в които продаваме на клиент ДНЗЛ, с постоянен адрес в ЕС.

Побутване 

Здравейте Колеги,

Българска фирма, рег. по ЗДДС, предлага услуги по преработка на софтуер на клиенти от чужбина. Повечето клиенти са юридически данъчно задължени лица, с място на стопанска дейност на територията UK. При тях нямаме притеснения относно мястото на изпълнение на услугата (чл. 21, ал. 2). Очаква се обаче, да има и случаи на клиенти, които са данъчно незадължени лица (или поне трудно можем да докажем статута им на ДЗЛ). Въпросът ми в тази връзка е:
1) Мястото на изпълнение на услугата остава ли извън България, въпреки че получателя е ДНЗЛ, на основание на чл. 21, ал. 5, т. 2в

Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:
1. получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз;
2. услугите са......
в)услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по изработка, преработка или доработка на софтуер;

Благодаря на отзовалите се!

Да. Това Ви е признатия за данъчни цели разход. С него не следва да преобразувата СФР за данъчни цели.

Благодаря за подсказката. Оказа се обаче, че са по 2к бройката и на преприемача му се прииска поне част от ДДС-то Пък и стойността им надхвърля с доста месечните възнаграждения...

Как Ви изглежда следния подход?
Дт. гр. 20 - с 80% от цената на придобиване
Дт. 4531 - с 80% от ДДС
Дт. 498 - с 20% от цената и 20% от ДДС
Кт 401

401/503 цялата сума и после 503/498 с 20-те %

А това защо ?

И аз не разбрах....

Как Ви се струва варианта с протокол за процентно съотношение на личното спрямо служебно ползване?

Че нямат последващи разходи, освен предположените от Вас, нямат. Аз просто се притеснявам, че един ден от НАП ако поискат доказателство за какви цели са използвани, просто не ми стига опит да предположа какво бих предоставил.
Друго, което си мислех е някакъв протокол/заповед или нещо друго, издадено от управителя, в което се определя процент на служебно спрямо лично ползване. На база на този документ евентуално да ползвам частичен данъчен кредит и да определя и данъчно-признатия разход за амортизация. Може всичко това да е излишна гимнастика... но като не съм имал опит с данъчната трактовка на такива машинки...

Ха, не мислех, че ще има подобна тема
И аз съм изправен пред сходен казус. При мен клиентът обмисля покупка на две такива за него и за един от служителите. Цената им ще е около 1000 лв. без ДДС. Фирмата регулярно е на възстановяване и в тази връзка не мисля да ползвам ДК за точно тези активи.
Понеже са над прага на същественост ще ги "заведа" като ДМА в категодия III (транспортни средства) по ЗКПО, макар че тези работи не знам как ще се ползват десет години.
Понеже със сигурност ще се ползват и за лични цели не ми се мисли как биха изглеждали пътните листи, предполагам че ме очаква голямо шоу при евентуална проверка по ЗКПО.
Някой може ли да даде мнение, относно моите намерения? Благодаря!

Много благодаря за включванията!
Много ми бяхте полезни.
Ще възприема подхода, предложен от Irenabrili.

Блаодаря за линка!
Изчетох го, но не мисля, че е точно относим към казуса. Не смятам да завеждаме складовото помещение като ДМА. То не е ползвано в дейността на дружеството. Самото дружесто отдавна няма дейност.
Какво мислите за предложените по-горе счетоводни записвания?
Благодаря на отзовалите се!

Един от варианите, които си представям:
За завеждането в дружеството: Нещо като корекция на грешки от минали години
Дт 304  - стойността по договор за покупка
Кт 452 - 10% от тази стойност
Кт 122 - нетната печалба

За продажбата - стандартните счетоводни записвания

Как Ви изглежда?

Уважаеми колеги,

Моля за Вашите съвети по следния казус:

Предстои продажба на складово помещение. Същото е закупено, съгласно нотариално заверен договор, през 2005 година (продавачът е физическо лице). Оказва се, че нито един от счетоводителите, които са се занимавали с тази фирма, не е бил уведомен за наличието на такъв договор и съответно никъде по отчетите няма информация за такъв склад - нито като ДМА, нито като инвестиционен имот, нито като стока. Сега е намерен купувач (отново физическо лице) и предстои сделка. На мен ми идват наум няколко варианта, но нито един не ми се струва напълно удачен.
Как е най-добре да се процедира в тази ситуация?

Не. Ще си внесе авансово за декември колкото е избрал да си внася. Изравняването на осигуровките е с ГДД за цялата година- всички доходи като СОЛ и всички авансови вноски като СОЛ.

Е, ако прецени, че след ГДД ще има много за довнасяне, може да внесе авансово за декември върху по-голяма сума

Благодаря Ви за уточнението! И аз така го разбрах. А в конкретния случай суамата за личен труд, разделена на 12 месеца, е под осигурителния доход, на който са внесени осигуровките авансово и не би трябвало да излязат осигуровки за довнасяне след изравняването.

Много Ви благодаря! Предполагам бих могъл да си спестя главоболията с корекции на Д1 ако в решението е записано, че това възнаграждение е само за Декември?

Здравейте,
Може ли да помоля за една проверка на разбраното по темата
СОЛ, едноличен собственик на капитала на ЕООД. Цялата 2020 има активна регистрация като СОЛ и внасяни авансови осигуровки през фирмата като е подавана само Д1 за осигуровките. Може ли през месец декември да се начисли и да се изплати наведнъж сума за личен труд полаган през годината, примерно 4-5к? Ако може, то данъчните и осигурителните задължения за страните ограничават ли се до:
1) ЕООД признава разход в размера на начисленото възнаграждение, и понеже е изплатено в рамките на годината не прави корекция в ГДД по чл. 92
2) ЕООД подава Д1 с попълнени данни за осигуровките за декември (на база на избрания от лицето доход за 2020, в случая 610 лв.) и попълва клетки 31 и 31а, в които се вписват облагаемия доход (бруто - осигуровките за сметка на лицето) и дължимия данък
3) ЕООД подава Д6, в която вписва в кл. 16 удържания данък. Декларацията е за м. Декември с дата в кл. 18 (31.12.2020)
4) ЕООД внася удържания данък и осигуровките до 25.01.2021
5) ЕООД декларира сумата в съответната справка по чл. 73
6) СОЛ подава ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. В нея вписва сумата в Приложение 1 (доходи от трудови правоотношения). Посочва сумата в кл. 13 от колона 5 на Таблици 1 и 2 и я разделя равномерно на всички месеци от годината. При тази калкулация не би трябвало да има довнасяне на осигуровки и би трябвало да "излезе на възстановяване" и да си "поиска" надвнесения данък.
Стана дългичко, но и кашата в главата ми си я бива Ще се радвам ако някой с опит в темата да ме насочи дали пропускам нещо съществено.
Благодаря!

Здравейте,

Ако правилно тълкувам разпоредбите на чл. 97а, ал. 1 - да.

Поздрави!

Принципен отговор
Аз бих посочил срок, в който ще работи фирмата, а сред задълженията на изпълнителя на счетоводните услуги бих сложил текст, който да го задължи да извърши съответните дейности по счетоводното приключване на годината в съответните законоустановени срокове.

За данъчни цели бих се съгласил с "Markita". Струва ми се обаче, че гумите едва ли ще можете да ги ползвате 48 месеца. В тази връзка Ви препоръчвам да ги обособите като отделен актив във счетоводния амортизационен план и да ги амортизирате за по-кратък срок, който да се доближава до реалния срок на ползването им. Разбира се ще има разминаване между счетоводни и данъчни амортизации, но това не бива да Ви притеснява.