Здравейте Колеги!

Кога приемате дохода за придобит от физическото лице (свободна професия) - в момента на издаване на фактурата (решихме да издаваме фактура), или в момента на заверката на сметката.
Според мен си е написано ясно в ЗДДФЛ, но все пак ще се радвам, ако някой ми потвърди, или пък сподели някакъв различен опит.
Чл. 11. (1) Ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
1. плащането - при плащане в брой;
2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
3. получаването на престацията - за непаричен доход.
В конкретния казус фактурата е издадена на 30.06 (плащане още няма) и ако по някаква причина органът по приходите счете това за дата на придобиване на дохода, то ще трябва да се подаде декларация по чл. 55 до края на месеца.
Благодаря Ви предварително!

И ако машината ще се използва във връзка с извършването на облагаеми доставки.

Здравейте,

На база на информацията, която сте предоставили, си мисля следното. Доколкото разбирам физическото лице изпълнява тази дейност регулярно, а не инцидентно. Това ме води към заключение, че става дума за независима икономическа дейност. По тази причина смятам, че отговаря на определението за данъчно задължено лице по ЗДДС. Ключово е какъв е статута на получателя на услугите и къде е установил независимата си икономическа дейност. Приемам (с много условности), че американските сайтове са собственост на компания установена в USA, a немските на такава установена в Германия (ЕС). Това, че се оказват улсуги на клиенти в трети страни (USА) не изисква регистрация по закона. При положение обаче, че се оказват услуги на данъчно задължени лица от ЕС (Немската компания), то ще е налице основание за регистрация по ЗДДС (чл. 97а). Тази регистрация не би трябвало да плаши особено много лицето, понеже услугите, най-вероятно, ще са с място на изпълнение извън страната и няма да се начислява 20% ДДС върху стойността им.
Надявам се да съм помогнал. Ако предоставите още информация, ще се увеличи шанса да Ви бъде даден качествен съвет

Здравейте,

Много се радвам, че се получи толкова интересна дискусия. И аз четох определението за постоянен обект, което irenabrili цитира. Хващам се (може би като удавник за сламка) за последната част "... определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна Мисля, че в тази си част апартамента в Унгария напълно отговаря на определението за място на стопанска дейност. Отделно от това, съм съгласен и с Magrat, че чл. 3 някак не е достатъчно дефинитивен, относно това кои лица са данъчно задължени. Затова и направих препратка към ЗДДФЛ, защото другъде не се сетих да се говори за местни и неместни лица. Може би трябва да се отправи официално питане към НАП по този казус...
По конкретния случай: разбрах, че лицето се било регистрирало за целите на ЗДДС в Унгария. Там си имал счетоводител, който го посъветвал да го направи именно заради получаваните комисионни от AirbBnB, като аналогично на третирането в България, плаща VAT само за комисионните, за които му издават фактури. Доста ми олекна като разбрах. В тази връзка мисля, че вече мога да съм спокоен: 1)няма нужда от ДДС регистрация в България, нито на основание чл. 97а, нито пък би имало нужда при достигане на 50 к приход за 12месеца, по аргумент, че мястото на изпълнение е извън страната.

Отново благодаря на всички за интересната дискусия!

Много благодаря за включването magrat!

Опасявах се от такъв отговор Сега се чудя дали да тръгваме към регистрация сега, на което може да ни питат "защо сега, а не при първата комисионна?" със всички последици от това, че нямаме адекватен отговор на този въпрос Друг вариант, за който се сещам е да помислим дали да не го класифицираме като местно лице на другата държава (имаме основания за прилагане на чл. 4 (5) от ЗДДФЛ), ако там нормите за ДДС регистрация са по-меки от нашите.

Здравейте,

Случаят е следния: физическо лице (местно за България) притежава апартамент в чужбина (страна от ЕС). Апартамента се отдава на физически лица (чрез платформата AirBnB).
Честно казано много се оплетох и не са ми ясни няколко неща. Първо - дали доходите от наем са облагаеми и лицето следва ли да следи техният размер и при преминаване на 50к за 12 месеца да се регистрира по ЗДДС в България? Второ - предвид, че се плащат комисионни на AirBnB, то трябва ли да се премине към регистрация по смисъла на чл. 97а?  Трето - въобще трябва ли да се регистрира по ЗДДС в България, при положение, че мястото на стопанска дейност е в чужбина (ЕС)?

Много ще се радвам, ако някой се включи в дискусията.

Благодаря за мнението!

Здравейте,

Казусът е сленидя: ЕТ няма дейност от 2011 насам. Имало е наличност на стоки по счет. сметки, за които е позлван ДДС при придобиването, което е било още преди 2011. Стоките са с изтекъм срок на годност и са бракувани 2018та. Съгласно чл. 80 (1) т. 4а от ЗДДС не сме правили корекция на ползван данъчен кредит, понеже са минали 5 години от закупуването. Сега искаме да закрием това ЕТ. Въпросът, е че нямаме протокол за унищожаване на стоките и се притеснявам, че може да не е достатъчна документалната обоснованост, за да бъде признат разхода по ЗКПО, а не сме подавали данъчна декларация само за този разход. И въобще това според вас дали следва да се третира като дейност/разход, при положение, че срещу него няма реализиран приход, реално не е резултат от извършвана дейност, а по-скоро резултат от липсвата на извършването ѝ? Моля, ако някой има мнение по казуса, да сподели!

Ще си позволя едно тълкователно мнение, а се надявам по-знаещите и можещи колеги да ме поправят ако не съм прав. Ако задължението на едната стана по договора е определена или определяема на стойност над 10000 лв., то плащанията трябва да минат по банка. Пример, ако наемът е 1000 лв. на месец (по 500 на всеки) и договорът е подписан за срок от една година, то тогава вие по договор дължите 12 000 лв. за срока на договора и ще трябва да изплащате сумите по банков път. Според мен обаче, ако договорът е подписан за срок от 6 месеца, то общата сума на задължението ви е 6000 лв. за срока на договора < от 10000 и плащането на наема по банков път не е задължително.

Много благодаря за потвърждението!
Обичам да питам след като съм чел. Нуждаех се от експертно потвърждение, защото все нещо може да се изпусне.

Хубав празник!

Здравейте колеги!
Нуждая се от Вашата помощ при тълкуването на един казус.
Дружеството извършва посреднически услуги, свързани с доброволно и допълнително пенсионно осигуряване, съгласно договор за подизпълнител към едно от Пенсионно-осигурителните дружества. Според чл. 40 на ЗДДС Освободена доставка е: "3. задължителното и доброволното социално, пенсионно и здравно осигуряване, извършвано при условията и по реда на специален закон, включително посредническите услуги, пряко свързани с това;"
Всички обороти на дружеството са от тази дейност. Понеже те доближават 50 000 лв. се зачудих дали формират облагаем оборот. Тълкувайки чл. 96

(2) Облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.

, стигам до извода, че оборота от точно този вид освободени доставки не формира облагаем оборот, но ще се радвам да разбера и Вашето мнение.

Благодаря Ви предварително!

Благодаря ви delphine и Дарак за включванията. Съжалявам, че не поясних, но реших, че се подразбира от съществуващата тема, в която се включих, за да не отварям нова.
Конкретният казус е регистрирано на общо основние (чл. 100) българско дружество продава ИТ услуги на клиенти в UK. Един от контрагентите (компания, с активно досие в техният "Търговски регистър) няма ДДС номер и не смята да има такъв, та се чудех как да третирам сделките с него. Та, доколкото разбрах от многото четене:
1) услугата е на територията на UK - чл. 21 ал. 2 от ЗДДС
2) посочва се в тази клетка от справка деклаарцията и в тази колона, където са доставките на услуги с място на изпълнение друга държава членка
3) контрагента се посочва с 15 бр. деветки и записът не влиза във VIES декларацията - съответно се получава разминаване в сумите на колоната с обороти от други държави и общата сума на VIES декларацията, но това не е проблем

Същият опит сподели и колега, който се занимава с услуги по чл. 22, като тяхната фирма минава ДДС проверки на тримесечна база и нямат проблеми.

Само да допълня с нещо, което е малко по-конкретно, но може да е от полза за някой друг:

5.7 The effect on customers who are not registered for VAT
If you belong in the UK but are not already UK VAT registered and you receive supplies of B2B general rule services from overseas suppliers (that are treated as supplied where the recipient belongs), the value of those supplies must be added to the value of your own taxable supplies when determining whether you should be registered for UK VAT. Even if you make no taxable supplies yourself you may still be required to register if the value of general rule services received from overseas suppliers exceeds the registration thresholds

Въпростната вметка е от сайта на, нека я наречем, UK НАП . Изглежда при тях няма задължение за регистрация по ЗДДС още при първата услуга, получена от ЕС, а чак при преминаване на прага за регистрация. В тази връзка е напълно възможно да имаме получател на услуга от UK, който да е данъчнозадължено лице, но да няма VAT номер.
Следователно, според мен, е най-добре такива доставки да се декларират като доставки по чл. 21, ал. 2 с място на територията на друга държава членка, но да не се включват във VIES (то няма и как като нямаме VAT номер). При това се получава разминаване между сумата в колона 22 на дневник продажби и сумата във VIES декларацията, но това не следва да е проблем.

Здравейте колеги,

По-скоро споделям тълкованията на колегата Irenabrili по темата. Също съм на мнение, че ДЗЛ е по-широко понятие от лице регистрирано по ЗДДС.
Моят въпрос е свързан с отразяването на тази сделка в дневниците и декларациите.
Понеже не следва и не може да се отрази във VIES декларацията, то според Вас правилоно ли е да се третира и отрази като продажба по чл. 69, ал. 2 (кл. 18) от ДДС декларация и съответно в колона 23 от дневник продажби? На второ място ми възниква въпроса: дали като ЕИК да не се посочи бизнес номерът, който имаме от националният еквивалент на нашия Търговски регистър или да си карам  с деветките. Ако се посочат 15 деветки, как точно ще знае местната администрация, кой не си е спазил евентуалните изисквания за регистрация?
Моля ако някой може да сподели опит!

Здравейте,

Имам опит с такива продажби към USA, като принципът следва да е същия.

Сумите по тези доставки се посочват в кл. 18 на Справка-декларацията и в колона "ДО на
доставки по чл.69, ал.2 ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава" (номер 23 си мисля, че беше) на дневник продажби.

Благодаря Ви за отзивчивостта и подкрепата!

Моля, някой ако може да ми потвърди или отхвърли тезата, че не е необходима ДДС регистрация за услуга, оказвана на получател в трета страна.

Здравейте,

Предстои да се пусне фактура за консултация към фирма, регистрирана и установена в Австралия. Доставчикът е българска компания, която не е регистрирана по ЗДДС.
Според мен не възниква основание за задължителна регистрация, породена от тази доставка, доколкото чл. 97 засяга доставките с място на изпълнение друга държава членка. Моля, някой от по-опитните и знаещи колеги да ме насочи дали не пропускам нещо. Сумата не е толкова голяма и не си заслужава ядовете, ако ще трябва да се прави ДДС регистрация за получаванет ѝ
Благодаря!

Здравейте,

По-скоро второто. Става дума за тяхна инициатива, според която одобрени от тях ЮЛНЦ могат да ползват рекламната услуга от типа Google AdWords (която по принцип е платена) в рамките на до 10к$ на месец, за да популяризират каузите, за които работят. Предполагам, че ще се подпише някакъв договор за Grant и няма да има никакво движение на пари...

Здравейте Колеги,

ЮЛНЦ предстои да получава дарение от Google на стойност $10 000/месец под формата на бюджет за реклама. Според Вас в случай, че Google издават invoice на стойност 10к $, но от тях платими 0, това би ли породило задължение за регистрация по ЗДДС на основание чл. 97а от ЗДДС. Все още не знам как документално ще са оформени нещата, но искам да съм подготвен.

Благодаря ви!