Много благодаря за споделения опит!
Успехи!

Моля някой да сподели мнение и/или опит!

Здравейте,

След цялото четене, все пак ми останаха два неизяснени момента, относно осигуряването на ликвидатор на ООД. Ликвидатор ще бъде един от управителите. Ще съм благодарен ако споделите практически опит:
1. Доколкото разбрах, ликвидаторът задължително се осигурява най-малко на МОД за Ликвидатор (което с учудване видях, че е в клас 2 - втората колонка на таблицата с МОД) без оглед на това колко и дали въобще ще получава възнаграждение. Правилно ли съм разбрал, или има някаква промяна?
2. За дата на започване на осигуряването в Д1 следва да се посочи датата на решението на общото събрание, датата на подписване на договора за възлагане на управление на ликвидатора или датата на вписване на ликвидатора в ТР. От прочетеното до тук оставам с впечетление, че се гледа датата на вписване в ТР, но ако може още едно мнение.

Благодаря за мненията Ви!

Много благодаря за компетентния отговор!

Някой с мнение?

Здравейте Колеги,

Може въпросите да са повдигани и от други и разисквани преди, но лично аз мисля, че се изгубих в тази суматоха и многото промени на ЗМИП от миналата година насам. Поех едно ЮЛНЦ, регистрирано през Февруари тази година, за което нощо не е подавано никаде и сега имам два въпроса:

1. Доколкото разбирам ако по партидата на ЮЛНЦ в ТР е обявен действителния собственик (в случая е обявен като Представляващ и като Управител) не е необходимо да се декларира пред ДАНС. Правилно ли съм разбрал?

чл. 63 (6) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Данните за действителните собственици на фондации и сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, се заявяват за вписване, ако не са вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица с нестопанска цел в съответния регистър като физически лица. Когато лицата - действителни собственици на фондации и сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, са физически лица, които са различни от вписаните по изречение първо и които попадат в обхвата на § 2 от допълнителните разпоредби, данните за тях се заявяват за вписване.

2. Втория въпрос е свързан с вътрешните правила по ЗМИП. Ако правилно съм разбрал тези правила вече не се пращат в ДАНС, а само се приемат в шестмесечен срок след приемане на националната оценка на риска. Понеже не знам дали тя е готова,се замислих върху този текст от закона:

Чл. 102. (1) Лицата по чл. 4 приемат правилата по чл. 101 в 4-месечен срок от регистрацията си. Лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, приемат правилата по чл. 101 до 31 юли на годината, следваща годината, за която годишният им оборот надвишава сумата по чл. 98, ал. 4, или в едномесечен срок от изготвянето на оценката по чл. 98, ал. 5.

От написаното разбирам, че при положение, че нямаме обороти не сме длъжни да изготвяме и пращаме нищо. Правилно?

Знам, че стана доста дългичко, но се надявам отговорите на знаещите колеги да са полезни и на други след мен.

Благодаря!

Да отговоря накратко и конкретно на въпроса Ви. Минималният осигурителен доход за самооосигуряващи се лица е 560 лв. От 1.1.2020 се очаква да стане 610 лв. В зависимост от избраната от вас опция, месечната ви вноска за осигуровки (след 1.1.2020) ще бъде 170 или 190 лв.

Трудно ще бъде в рамките на един отговор във форума да ви дам цялостен и качествен съвет, но ще се опитам да ви дам само някои насоки.
Разходите за материали (тесто, шунка, кашкавал и т.н.) се явяват преки и е лесно да ги изчислите по рецепта. За да изчислите дела на непреките разходи - заплата, ток, наем и т.н. трябва да намерите подходящи бази за разпределянето им. За да ви дам конкретно и правилно предложение трябва да знам доста повече неща като например какви видове персонал имате, произвеждате ли и други продукти, освен пиците и т.н. Ако да речем 1) произвеждате само пици и приемем, че 2) няма значителна разлика във времето за приготвяне и изпичане на пиците, то може да делите разходите на количеството пици. Примерно ако си представим, че имате един пицар (1800 лв. разход за заплата и осиг., наем 1000 лв. и ток 200 лв., то тогава имате 3000 лв. непреки разходи. Ако средно правите по 600 пици на месец, то към материалите необходими за направата на всяка пица трябва да добавите и 5 лв. непреки разходи. (3000лв. /600 бр.). Това, в общи линии, е така наречения пряк метод на калкулиране. Имайте предвид, че изчисленията са валидни само тези допускания, в противен случай може да изчислите коефициенти на времеемкост и трудоемкост и на тяхна база да разпределите разходите за да се отразява по-добре връзката между разхода и обекта на калкулиране.
Съветвам Ви да се консултирате и със счетоводителя си, понеже той ще има информацията в детайли и би трябвало да ви предложи най-подходящото за Вас решение.

Здравейте,

Понеже не се разбора от въпроса, предполагам, че не са налице други основания за регистрация по ЗДДС и се чудите дали не е налице задължение за "специална" регистрация във връзка с чл. 97а от ЗДДС. В случай, че наистина не получавате фактури за платена реклама в тези платформи не виждам основание за регистрация.

p.s. добре е тези неща да ги обсъждате със счетоводеля си

Много Ви благодаря за ичерпателния и професионален отговор! Пожелавам Ви спорен ден!

А как според Вас би стоял този въпрос, ако българското дружество е регистрирано не на общо основание, а на основание чл. 97а от ЗДДС? Питам, защото съм изправен пред такъв казус.

Моля, някой ако може да даде мнение!

Здравейте Колеги,

Моля ако някой може да ми даде насоки за справяне с казуса. На Българско предприятие в IT сферата, с регистрация по чл. 97а от ЗДДС, предстои да му бъде оказана услуга от физическо лице - програмист (freelancer) от Украйна. За услугата, програмиста ще издаде фактура и ще получи банков превод. Предполагам взаимоотношенията ще бъдат оформени и със съответният договор и приемо-предавателни протоколи за приемане на извършената работа. Въпросите ми са:
1. Необходимо ли е някакво допълнително документиране на сделката - възможно е да са няколко фактурирания, при положение, че работата ще се върши и приема на етапи
2. следва ли за получената услуга, българското предприятие да издава протокол по чл. 117 от ЗДДС и да го посочва в дневник продажби, при положение, че регистрацията е по чл. 97а
3. ако е необходимо да се самоначисли ДДС по протокол, то може ли този протокол да се помести и в дневник покупки

Предваврително благодаря на всички за мненията!

Не че някой ме пита, но аз гласувам за промени в тази насока. Според мен може да се помисли паралелно и за вдигане на прага за регистрация, защото това би помогнало на тези фирми, които по думите на колегите "едвам свързват двата края". А тези дето си въртят по 10 фирми на година, за да не се регистрират, в общият случай няма да "загинат" като се регистрират по ЗДДС.

Благодаря! Друго си е някой по-опитен да "удари едно рамо".

Поздрави!

Здравейте Колеги,

Моля за потвърждение или отхвърляне на разсъжденията ми. Юридическо лице "Х" има сключен договор за посредничество с Пенсионно-осигурително дружество. "Х" посредничи при сключване на договори между физически лица и Пенсионно-осигурителното дружество за откриване или прехвърляне на индивидуалните им партиди.
Въпросът е правилно ли третирам комисионната по договора като освободена доставка, имайки предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗДДС
"Чл. 40. Освободена доставка е:
...
3. задължителното и доброволното социално, пенсионно и здравно осигуряване, извършвано при условията и по реда на специален закон, включително посредническите услуги, пряко свързани с това;"

Благодаря за мненията!

Здравейте,

Според мен не е необходимо да се стартира такава процедура. Ако мястото на изпълнение на сделката е извън територията на България (на територията на Сейнт Винсент) не виждам основание, нито за регистрация по чл. 97, нито за задължителна регистрация, поради достигнат оборот.

Предполагам, че логиката им в случая е, че ако в даден месец осигорителния доход на лицето спадне под 3000 лв. ще е налице задължение за осигуряване като СОЛ и затова са поискали ОКД 5. Иначе подкрепям irenabrili - не подавате Д1 за това лице като СОЛ с нулиеви стойности

Благодаря за подкрепата!

Здравейте колеги,

Обръщам се към Вас със следната чуденка:
Фирма, регистрирана по чл. 97а, оказва услуги по ел. път на данъчно задължени лица, регистрирани в друга държава членка. Фактурите си ги включваме във VIES декларациите и дневниците продажби. Понеже оборота започва да се доближава до 50 000 лв., конкретният ми въпрос е: тези продажби формират ли облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС?
Ако правилно тълкувам чл. 12 от ЗДДС

Чл. 12. (1) Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
(2) Доставката, по която получателят е платец на данъка по глава осма, не подлежи на облагане от доставчика.

не би трябвало, понеже мястото на изпълнение е извън територията на страната. Правилни ли са ми разсъжденията?

Благодаря предварително!