Не, не може. Изрично в указанията на ОПИК е казано, че закупуването на стоки НЕ Е допустим разход. То и не е разход от счетоводна гледна точка. Разход става, когато стоката се продаде, а не когато се купи.

Може ли да дадете линк, където е посочено това изискване ? И вероятно питащата има предвид отчетната стойност на продадените стоки.
Има ли всъщност фирмата дейност по смисъла на ЗСч ?
Тона, че има лихви за ДОО примерно според Вас увеличава ли размера на самото ДОО?
Ако на някого ще е от полза, не е необходимо издаването на бележка от ПОС Терминал, на клиента се дава бележка от касов апарат.

В ЗДДС е от не знам си коя година - това, че се издава касова бележка. А Вие питате дали терминалът трябва да е с лента...е, това е новост, да.
Ако на някого ще е от полза, не е необходимо издаването на бележка от ПОС Терминал, на клиента се дава бележка от касов апарат.

То на Вас да е от полза, че това си е така от памтивека.
Чл. 130а. ....органът по приходите в 30-дневен срок от подаване на декларацията може да отрази в данъчно-осигурителната сметка претендираната сума

Това "може" много двусмислено звучи. Някак като възможност и да не може и да преминем към следващата алинея и към едно голямо мотане може би.
Допустими разходи и по програмите до 10 000 са също и заплатите.  :smile1:
Предполагам се шегувате?

Стана нещо като да обясним вица.  :smile1:
А разходите изключихте ли ?
Програмата не генерира ли касова книга ? Каква е ролята на тези таблици ?
В случая е важно точно как е формулирана услугата.
Двете неща са несъвместими! Или се регистрирате и подавате нулеви справки или не се регистрирате и не подавате.

Правилно си казва питащият - да не подава нулеви до започване на дейност, ако не се налага да се регва сега.
Според мене най-вече заради счетоводната политика.
Точно затова казвам, че това е пълен нонсенс - законодателно е сътворен един невъзможен вариант, всъщност не е помислено.
Хубав ден ! :smile1:
Имате граждански договор до 10.05.2020 примерно. Изплащате го на 10.05.2020 - лицето няма ТД, сумата е под МРЗ. Не правите удръжки. Лицето си взема парите и заминава. След време - на 21.05.2020 примерно сключва трудов договор. Обяснете ми според Вашата логика - какво следва - как първият осигурител по ГД според Вас , следейки сроковете ще удържи на това лице дължимите осигурителни вноски ?
Разбира се, че трябва да изтече целия календарен месец. И тогава разполагаме с необходимата информация къде и по какви договори е работено през месеца и може да се декларира.

За подаване на информацията - да, трябва да изтече. Но , ако договорът е вече прекратен, изплатен, удръжките направени или няма такива тези срокове с нищо не помагат на ситуацията.
Просто това е някакъв нонсенс и ако гражданският договор беше свършил преди сключването на трудовия със сигурност можеха да възразят на такова решение от страна на НОИ.
Как в практиката става да имаш ГД до 10 число и да не ти направят удръжки за осигуровки , а после след 22 /след сключването на ТД/ да отидеш при възложителя по ГД да поискаш да ти ги вземат ли? Тази технология как става?