Трокс

За да има дистанционна продажба, трябва доставчикът да е регистриран по ДДС в България.
Ако не е регистриран, формира оборот за задължителна регистрация, тъй като мястото на изпълнение е България. И според мен няма как да начислява английското ДДС.
В случай, че желае мястото на изпълнение да е във Великобритания, трябва да се регистрира по избор и да уведоми НАП съгл. чл. 20 ал. 5 от ЗДДС.

При заплати за м.07, платени през м.08 за осигуровките: горе м.07, долу 31.07.

в този случай долу не се ли пише дата 31,08

И аз съм за 31.08

А това дигитална услуга ли е?

С отчет продажби. Съставя се за всички продажби, за които издаването на фактура или протокол не е задължително.

И на какво основание задължително трябва да се издава фактура на физически лица,
 ако такава не е поискана?

Така е. Може и без фактури, с отчет продажби.
А стоката ще влиза ли в БГ?

3. Протоколът по чл. 117 се задължени да включите в дневник покупки в периода на издаването му, а в дневник продажби имате право да го включите в един от следващите 12 периода.

Извинявай, не е ли обратното?

Трябва.

Без протокол?

Поисках си, даже два пъти. Казаха, че не издават кредитни.  Но ще издам протокол, независимо че нямам КИ. Сумата не е голяма и не мисля,че ще има проблем при засичането.

Здравейте!
Имам следния случай:
Интернет платформа от ЕС фактурира такси от извършени продажби на бълг.фирма регистрирана по ДДС. При отказ от поръчка от страна на клиент, таксата за този клиент се връща чрез кредитиране на акаунта на фирмата. Обаче платформата не издава за това кредитно.
Питането ми е дали да издам протокол за чл. 117 за намаляване на дан.основа на издадените вече протоколи само въз основа на извлечение от акаунта, без  КИ от доставчика?

Коригирам се - разсрочва се за 12 месеца, тоест за 11 месеца напред.

Можете да разсрочите ремонта за 12 месеца напред.  Това е препоръчителният подход съгласно Указанието. Обаче не е задължително. Много е трудоемко да се следят ремонтите на всички активи и аз отнасям пълния размер на  разходите за ремонта за съответния месец.

За сладоледа в Аляска мисля, че ако отидеш там със сладоледа и го продадеш, да,  тогава плащането е съгласно закона там, защото мястото на изпълнение е Аляска. Там се прехвърля собствеността. Но ако мястото на изпълнение е в България, то тази сделка се третира по нашия ЗДДС и Н-18 за касовите апарати.

Това е писмото. Копирах го от сайта на НАП.



В Дирекция ОДОП –          постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-21-178/ 30.09.2014г., препратено по компетентност от ТД на НАП - Офис –          . Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството се занимава с online магазин и не е регистрирано по ЗДДС. Електронният магазин е регистриран в България, където е седалището на фирмата, нейният офис и място на извършване на дейността. Продават се стоки предимно на физически лица от страни-членки на Европейския съюз. Клиентите плащат по банков път, като в PayPal сметката на фирмата, открита към Ebay, се превеждат суми, включващи цената на заявената стока и цената за доставката.
Поставени са следните въпроси:
1. Кога и на какво основание следва дружеството да се регистрира по ЗДДС? Кои прагове за регистрация в България и чужбина трябва да се спазват?
2. Има ли особености при продажбата на стоки извън страни-членки на ЕС?
3. Необходимо ли е да се закупи и използва касов апарат, при условие, че няма плащане в брой?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:

По първи въпрос:
Съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
По смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС, облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка,  доставки на финансови услуги по чл.46 и  доставки на застрахователни услуги по чл.47.
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
   В конкретния случай дружеството продава стоки на физически лица от страни-членки на ЕС.
   При определяне на мястото на изпълнение на тези доставки – стоки, следва да се съобразят разпоредбите на чл.17, ал.2 от ЗДДС. Място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
   Предвид гореизложеното, при продажбата на стоки на физически лица /в страната и в други държави-членки на ЕС/, доставките са облагаеми и с място на изпълнение на територията на страната, поради което следва да се съобразите и с разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС във връзка със задължителна регистрация по ЗДДС при превишаване на съответния праг.
   В допълнение, следва да имате предвид и разпоредбите за дистанционни продажби. По смисъла на чл.14, ал.1 от ЗДДС, дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
4. стоките:
а) не са нови превозни средства, или
б) не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
   В случая, тъй като горните условия са налице при описаните от Вас доставки, следва да се съобразите с праговете за регистрация във връзка с осъществяване на дистанционни продажби в различните  държави-членки, където изпращате стоки.
   Съгласно чл.20, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:
1. доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;
2. извършените от лицето по т. 1 доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка.
   По смисъла на чл.20, ал.5 от ЗДДС, когато не са налице условията на ал. 1, т. 2, мястото на изпълнение е на територията на страната, с изключение на случаите, когато доставчикът е уведомил териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на друга държава членка, където приключва транспортът, и е регистриран за целите на ДДС в тази друга държава членка.
   Предвид гореизложеното, както е посочено и по-горе, следва да се запознаете с праговете за дистанционни продажби в държавите-членки на Вашите клиенти с цел спазване на сроковете за регистрация по ДДС.
   
По втори въпрос:
   Съгласно чл.28 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е:
1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
   В чл.21 от ППЗДДС са посочени документите, с които доставчикът следва да разполага при тези доставки.
   Ако така посочените условия не са изпълнени, за доставката ще се приложи ставката по чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС в размер на 20 %.




По трети въпрос:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По смисъла на ал. 3 на същия член, фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
            Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба   № Н-18 на Министъра на финансите от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Доставчиците на платежни услуги са посочени в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗПУПС. Това са  банките по смисъла на Закона за кредитните институции, дружествата за електронни пари по смисъла на ЗПУПС, платежните институции по смисъла на ЗПУПС, Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки, когато не действат в качеството си на органи на парична политика или на органи, осъществяващи публичноправни функции.
Легални дефиниции на платежните операции кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод са дадени съответно в разпоредбите на чл. 12, чл. 16 и чл. 22 от  Наредба № 3 от 2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти.
„Кредитен превод” и „директен дебит” са форми на безналични плащания, регламентирани в Наредба № 3 от 16 юли 2009г. за условията и реда за изпълнение на платежните операции и за използване на платежните инструменти /Обн.ДВ, бр.62 от 4 август 2009г., изм. ДВ, бр.48 от 24 юни 2011г. /, издадена от БНБ / Радели II-ри и  III-ти /. В случай, че плащанията се извършват чрез „ кредитен превод ” и „ директен дебит ” по смисъла на  горната наредба, не е задължително да се издава фискална касова бележка от фискално устройство.
Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г.  към случаите, за които не е задължително издаване на фискална касова бележка са и плащанията чрез наличен паричен превод или чрез пощенски паричен превод. Това изключение се отнася за наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/.
По силата на чл. 12, ал. 1 от ЗПУПС, Българската народна банка /БНБ/ издава лиценз за извършване на дейност като платежна институция, когато заявителят е представил всички изискуеми сведения и документи в съответствие с изискванията на този закон и подзаконовите актове по прилагането му и ако по преценка на БНБ заявителят отговаря на условията за издаване на лиценз. Съгласно чл. 17 от закона БНБ води публичен регистър на лицензираните от нея платежни институции, като същият е достъпен по електронен път и се актуализира редовно.
Когато плащането се извършва чрез „ Изипей ” АД, Epay.bg, Paypal, Ebg.bg, следва да се извърши проверка в публичния регистър по чл. 17 от ЗПУПС, за да се установи дали посочените дружества фигурират в този регистър като лицензирани платежни институции. При положение, че същите са посочени в регистъра, това означава, че ще се осъществява плащане чрез дружества, лицензирани да извършват дейност като платежна институция по смисъла на ЗПУПС.
В този случай, по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. не е задължително издаването на фискална касова бележка от фискално устройство.

Това писмо на НАП касае почти идентичен случай, когато се доставя стока на физически лица извън България и плащането е през Пейпал.  Плащането през Пейпал също е извън страната, но за тези плащания не се издават касови бележки, защото Пейпал е регистрирана платежна институция в БНБ.  Но въпросната платформа надали е регистрирана в БНБ.

В Дирекция ОДОП –          постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-21-178/ 30.09.2014г., препратено по компетентност от ТД на НАП - Офис –          . Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството се занимава с online магазин и не е регистрирано по ЗДДС. Електронният магазин е регистриран в България, където е седалището на фирмата, нейният офис и място на извършване на дейността. Продават се стоки предимно на физически лица от страни-членки на Европейския съюз. Клиентите плащат по банков път, като в PayPal сметката на фирмата, открита към Ebay, се превеждат суми, включващи цената на заявената стока и цената за доставката.
Поставени са следните въпроси:
1. Кога и на какво основание следва дружеството да се регистрира по ЗДДС? Кои прагове за регистрация в България и чужбина трябва да се спазват?
2. Има ли особености при продажбата на стоки извън страни-членки на ЕС?
3. Необходимо ли е да се закупи и използва касов апарат, при условие, че няма плащане в брой?
...
По трети въпрос:
Когато плащането се извършва чрез „ Изипей ” АД, Epay.bg, Paypal, Ebg.bg, следва да се извърши проверка в публичния регистър по чл. 17 от ЗПУПС, за да се установи дали посочените дружества фигурират в този регистър като лицензирани платежни институции. При положение, че същите са посочени в регистъра, това означава, че ще се осъществява плащане чрез дружества, лицензирани да извършват дейност като платежна институция по смисъла на ЗПУПС.
В този случай, по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. не е задължително издаването на фискална касова бележка от фискално устройство.

Това, за плащането в брой в Гърция, се отнася за продажби, които са направени там, с място на изпълнение Гърция.
При онлайн продажбите мястото на изпълнение е съгласно чл. 17 ал. 2 от ЗДДС , демек в България. Мисля, че трябва да се издават касови бележки. За разминаването във времето ....

В Правилника за прилагане на ЗДДС и правилника за прилагане на Закона за митниците- чл. 148 и чл. 149.
За да докажете износ и съответно начисляване 0% ДДС, ви трябва ви износна декларация или друг документ, удостоверяващ износа и транспортен документ. Ако изпращате по пощата, като друг документ, удостоверяващ износа, може да използвате разписката, подпечатана с пощенския щемпел, но само на стойност до 800 евро и ако не става въпрос за пратки, съдържащи стоки с търговски характер, които представляват част от регулярна серия от подобни пратки, т.е. за пратки с инцидентен характер - има писмо на НАП за това.
Ако става въпрос за такава търговска дейност, трябва да използвате разменната пощенска станция към митницата, където попълвате техен образец митническа декларация.
Ако използвате куриер- за стоки над 50 евро се прави митническа декларация.

Издавате фактура за аванса с 0% ДДС и при износа окончателната фактура, в случая нулева. За митницата правите инвойс с пълната стойност на стоката. Аз посочвам и авансовите плащания и остатъка за плащане, ако има такъв, така че инвойсът да съответства на окончателната фактура.