Да речем, че нетното на тази карта е 30. Опростявам примера, за по-лесно.
Естествено ще изплатиш нетното с 30 лв. по-малко на тези хора и ще им раздадеш картите. Оставаше и да им ги дадеш тези пари.
Издай от името на работодателя една заповед за премия в натура и проблемът мисля да е решен.
Начисляваш тези 40 лв. премия в РПВ. Слагаш си всички удръжки.

Счетоводно не знам как точно следва да се третират закупуването на тези карти.  Не съм счетоводител.
Чл. 24. (1) Облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.

В ал.2 ги няма и следователно са в ал.1, след внасяне на осигуровки, но ще са в т.21, а не в т.19, защото не са социален разход.
34. "Социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Защо говорим за социален разход, след като не е такъв по смисъла на данъчния закон?
А доколкото разбирам и по смисъла на КТ не е .
И така пробвах но ми дава за едно и също лице 5дек.1 не ги обединява да взема да отида до нап да попитам какво да правя :excl:

Как 5 д1? Не ви разбрах. Не го ли правите с програмата на НАП?
Това вид осигурен 97 ли е?
 Кодекс на труда
Чл. 293. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Начинът на използуването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите.
Не съм имала такива договори, но съм чела добре указанията за д1, а там пише, че в т14 си посочва всяко начало на осигуряване и в т.15 всяко прекъсване или прекратяване. За това ми се струва логично да ги подредите в т.14 и 15.
Договорите по чл.114а КТ са еднодневни и няма осигуряване от понеделник до петък.
Има осигуряване за понеделник, осигуряване за вторник и т.н. и това произтича просто от спецификата на трудовото правоотношение, а осигурителното по винаги следва трудовото.
В Д1 никак не се отразява. Реално вие не подавате такава за лицето.

Защо да не подават д1 по ДУ на лице, което е изпълнител по такъв?
В т.14-02 и т.15- 02, след това 03 и пак 03 и така за всеки конкретен ден с договор.
Имате възникване и прекъсване в осигуряването всеки работен ден.
всеки раб. ден възниква основание за осигуряване - начало и край
това са еднодневни договори- трябва да редувате в т14 и 15
Интересен е този счетоводител, който не знае какво е граждански договор и не познава ЗДДФЛ.
Ами предлагам Ви да разгледаме чл.40 ал. т.2 от ЗЗО според който се осигуряват за здравнолицата. В първото изречение пише "лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица.......
и тъй като не е избрал да се осигурява социално според разпоредбата на чл.4 ал.6 от КСО, не се ли прилага разпоредбата на чл.40 ал.5 от ЗЗО - .) Лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица,...

Направо ме уби с идеята пенсионер да попадне в чл.40, ал.5 ЗЗО, защото в качеството на пенсионер е осигурен и няма как да попадне в кръга на неосигурените на друго основание.
92 дни са до 17.09 включително. От 18,09. се прекратява трудовия договор.
                                     Благодаря.

Точно.

Но не се броят нито 90, нито 92 дни, а се гледа датата, от който започва да тече срока.
Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите.

И разбира се, при всички случаи приемаме, че става дума за временна неработосп., поради общо заболяване, а не поради тз или пб.
След като е настъпила преди прекратяването - значи не сме в тази хипотеза.
Остава да установим вида на трудовия договор, защото ако е срочен.
Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни
То аз хабер си нямам от нормите, но в конкретния случай не говорим ли за прекратено правоотношение преди повече от 30 дни?
В подобна ситуация един болничен може да служи за сгъване на оригами...

И какво значение има кога е прекратено ТПо, след като неработоспособността е настъпила  п р е д и прекратяването и продължава?
А вноската  за работещ пенсионер, Едноличен търговец не е ли 16,80 лева ако лицето е избрало да не внася социални осигуровки, което Кодекса позволява?
Не.
минималния осиг. доход за това лице
напр 420 *8%

Може и 550 да е * 8%
А може и повече да избере
90 дни=3 месеца, точно както си описала в поста от 10:24
Не. 3 м. не са 90 дни.
Цитирам нормата, съгласно която се броят сроковете.
от 18.06 до 18.09 не са 90 дни.