По пътя на логиката и аз съм съгласна с теб, но поради двусмислието в тълкуванията, не мисля да го прилагам на практика.

За мен, а ясно  и за цитирания от мен адвокат, няма двусмислие.

Дано да е станало ясно, че решението на ОС на търговско дружество за разпределение на дивидент, съдържа толкова сделки, колкото съдружници има в дружеетвото.

ЗОПБ. Въпрос. ООД с трима съдружници иска да раздаде дивиденти, които да бъдат изплатени в брой. Решенията на Общото събрание ще бъде за обща сума 42 000 лв. по 14000 лв. на всеки съдружник. След като общата сума от протокола надхвърля 15 000 лв., но поотделно на всеки съдружник това правило не е нарушено, може ли сумите да бъдат изплатени в брой?     Отговор: Александра Атанасова, адвокат     Дивидентите се изплащат във връзка с взетото решение на Общото събрание, но правото на всеки съдружник да получи дивидент произтича от неговото членство в дружеството.   В чл. 123 от Търговския закон се казва, че всеки съдружник има право да участва в разпределението на печалбата на дружеството. Разпределението на печалбата се извършва именно чрез дивидентите.   Всеки един съдружник има отделно правоотношение с дружеството и плащането към всеки един съдружник представлява плащане към три различни физически лица, въпреки че се извършва въз основа на едно и също решение на Общото събрание.   Можете да погледнете Указание на МФ (№ УК-3 от 04. 04. 2011 г.), което е във връзка с прилагането на Закона за ограничаване на плащанията в брой. В него не е разгледан изрично Вашия казус, но мисля че указанията по различни договори е добре за се прочетат и считам, че ще ви ориентират и във Вашия казус.   Моето мнение е, че не сте задължени с оглед изискванията на Закона за ограничаване плащанията в брой да извършите плащането по сметка към съдружниците в дружеството

Източник Данъци Tita.bg

Тогава е било 15 000

Ето го и указанието. Вижте пример № 6

Естествено отдавна съм го чела указанието.

2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.

Решението за разпредеяне на дивидент е едно с една обща сума. Независимо на колко души и на колко пъти се плаща.
Има и указание на НАП за прилагане на закона, където са упоменати и дивидентите.

Което показва, че не познавате правната същност на решението на Общото събрание на дружеството.
Решението може да е едно, но то касае 2 или 5 или 55 членствени правоотношения, от които произтича плащането.
Решението на ОС е особен вид сделка, освен това.
С други думи пак повтарям - от значение е плащането на всеки съдружник поотделно. То не трябва да надхвърля 10 000 лв.- бруто.

Може ли по-конкретно да посочите какво твърдите, че от цитирането на закона, не стана ясно.

Вижте какво точно пише в закона. Ако пише плащания до 10000 лв може да са в брой, значи сте в нарушение. Ако пише че над 10000 лв трябва да са оп сметка - не сте в нарушение.
Изобщо - гледа се сумата от решението, а не от реалното плащане.
Ако имахте двама съдружника и разпределяте 2*6000=12000, задлжително трябва да е по метка. Нищо че всеки получава под 10000 лв.

За всеки съдружник гледате отделно сумата и гледате брутното, а не нетно начисление. В този смисъл, цитираният пример не е коректен, защото * 6000 лв могат да се изплащат в брой, ако ще да са 50 съдружниците.

Идеята за отпуск едностранно от работодателя, поради престой си е съвсем законна и няма нужда от молба. Този отпуск се дава едностранно от работодателя и се издава заповед.
Няма проблем да го водите в самоотлъчка, докато трае предизвестието. Ако той има претенции, ще ги заяви.
Не бих съветвала жена му обаче, да го уволнява дисциплинарно, заради това неявяване.

Можеш да посочиш аргументи.

Ами той командирования да води всеки ден любовницата си на обяд, а шефът да плаща.

Защо работодателят трябва да мисли защо работникът му не идва на работа и да търси някакви варианти за нещо, което не го касае /ограничителната заповед визирам/?
Работникът да си намери вариант да я спазва и да остане да работи във фирмата, ако иска, или да напусне - ако не иска!

На какво основание предлагаш да го освободи. Не може да го освободи дисциплинарно, защото неявявянето на работа не е израз на свободната воля на работника, а израз на изпълнение на ПАМ, наложена му от съда (орган на държавна власт). Липсва субективния състав на дисциплинарното нарушение.

Ами точно това писах. Съдът следва да реши и то предварително. И двете страни имат  интерес да предявят положителен установителен иск по отношение на съществуването на обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по ТД.

Здравейте! Аз съм пчелар ЗП фЛ и ми се налага да назнача мъжа ми в стопанството като общ работник от 01,08,2016. Моля за отговор какви осигуровки трябва да плащам всеки месец - върху каква сума и какви проценти и какви декларации трябва да подавам. Имам ПИК и изтеглена програма за декл 1 и 6. Трябва ли да водя ведомост за заплати? Трудовия договор мога ли да си го изтегля от интернет или е точно определена бланка. Вече 12 г. съм ЗП, но досега не ми се е налагало да назначавам хора и затова счетоводно и документално съм доста боса. Благодаря предварително за консултацията!

Наемете си човек!

 :good:Писали сме едновременно.
Както писах, ще трябва да има преценка за всеки конкретен случай.
Всяка от страните по ТПО, може да поиска от съда да се произнесе по трудов спор в конкретния случай. Ако съдът се произнесе, че страните са изправени пред обективна невъзможност, то ТД може да бъде прекратен.
Ако смята, че не  така, да даде насоки как да се съчетае изпълнението на принудителната административна мярка с изпълнението на задълженията, произтичащи от трудовия договор. Няма пречка да препоръча и изменение в самия трудово договор.

Макар, че всичко зависи от конкретния случай и длъжност.
Има много предприятия, които имат отдалечени цехове и работникът никога не му се налага да се среща с шефа лично.
При ограничителната заповед нещата са по-относителни, отколкото при наказанието лишаване от свобода.

Точно т.12 трябва да бъде.
Работникът следва да изпълни свое административно задължение, което произтича от ограничителна заповед, издадена от съда.
Изпълнението на това задължение е пречка да престира работната си сила. Аналогично на случай на влязла в сила осъдителна присъда, с която се налага наказание лишаване от свобода.

Ако е съкратена длъжността главен счетоводител и на нейно място има нова касиер-счетоводител, но съдът има право, защото това е по-скоро фиктивно съкращение в щата, а трудовата функция остава същата.

          Работодателя се е " уредил " с промяна в щатното разписание..и вместо
" Гл.счетоводител"  фигурира длъжност " Касиер-счетоводител" , която е със сходни трудови функции..
           На възстановения от съда " Гл.счетоводител"  е предложена длъжността " Общ работник", защото длъжността " Гл.счетоводител" била съкратена..Лицето е с ТЕЛК 30% и в решението пише , че не може да работи тежък физически труд, статични и динамични натоварвания..
           Трябва ли да бъде възстановена щатната бройка " Гл.счетоводител" и да бъде направен подбор между сходните длъжностти - " Касиер-счетоводител", " Домакин" , "Личен състав" и др. с икономическо образование?..Касво следва според Вас?..

Тя си е възстановена, от момента на влизане на съдебното решение в сила. Сега всичко отначало.
Съдията е взел неправилно решение, което не съответства на закона. Не е бил длъжен работодателят да прави подбор, ако се съкращава единствена длъжност. Щеше да бъде длъжен, ако се съкращава длъжност гл. счетоводител, но той не съкращава главната счетоводителка Пенка, а решава да съкрати касиерката Денка и да остави главната като касиер. Сходните длъжности нямат никакво значение.

Изключително интересен казус.
 

Защо решихте, че трябва да му прекратите договора?

Това за заплащането на МОД за длъжността, не го разбрах.