вижте т.6 и 7
Необлагаеми доходи
Чл. 13. (1) Не са облагаеми:
1. доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на:
а) (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години;
б) до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години;
2. доходите от продажба или замяна на движимо имущество, с изключение на:
а) пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, ако периодът между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната е по-малък от една година;
б) произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети;
в) акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и доходите от търговия с чуждестранна валута;
г) движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците;
3. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби;
4. разпределените под формата на нови дялове и акции печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и разпределените печалба или друг източник на собствен капитал под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции;
5. доходите на обезщетените по реда на нормативен акт лица от продажба или замяна на получените като обезщетение компенсаторни инструменти и инвестиционни бонове;
6. доходите от задължително осигуряване в България или в чужбина;
7. доходите от допълнително доброволно осигуряване, получени след придобиване право на допълнителна пенсия; доходите от инвестиции на техническите резерви, получени по застрахователни договори; доходите от инвестиции на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица;[/u]
8. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
9. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) лихвите и отстъпките от български държавни, общински и корпоративни облигации, както и от подобни облигации, емитирани съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
10. лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела;
11. присъдените обезщетения и други плащания при средна и тежка телесна повреда, професионална болест или смърт;
12. обезщетенията за принудително отчуждаване на имущество за държавни и общински нужди;
13. обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи;
14. застрахователните обезщетения, когато е настъпило застрахователно събитие;
15. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) помощите и добавките от социално подпомагане, получени на основание на Закона за хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за семейни помощи за деца или на друг нормативен акт, както и обезщетенията и помощите при безработица, получени на основание на нормативен акт;
16. помощите от организации със социална дейност, създадени със закон, и от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност;
17. сумите, получени на основание на Закона за семейни помощи за деца, както и сумите за издръжка, получени от правоимащи лица съгласно разпоредбите на Семейния кодекс;
18. стипендиите, получени от физически лица за обучението им в страната и в чужбина;
19. паричните суми и подаръците, получени на основание на нормативен акт от донори на кръв, кръвни съставки и биопродукти за хуманни цели;
20. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) паричните и предметните печалби, получени от участие в хазартни игри, организирани с лиценз, издаден по реда на Закона за хазарта или съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
21. (изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) наградите, които се дават във вид на допълнителна игра или предметна печалба с незначителна стойност от развлекателни автомати по смисъла на Закона за хазарта или съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и предметните печалби с незначителна стойност от други игри на случайността, извън посочените в т. 20;
22. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) предоставените държавни и национални награди на творци в областта на културата и на спортисти, наградите на лауреати на конкурси по проекти и програми, финансирани изцяло или частично от Национален фонд "Култура", предоставените държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, както и наградите, предоставени на ученици с изявени дарби за участие в национални и международни олимпиади, състезания и конкурси;
23. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения;
24. доходите, получени от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя;
25. възнагражденията на: членовете на персонала на дипломатическите представителства съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения; членовете на консулствата съгласно Виенската конвенция за консулските отношения; служителите на междудържавни и междуправителствени организации съгласно международния договор, сключен със съответната организация, и членовете на семействата на изброените лица, доколкото това е предвидено в съответния международен договор;
26. доходите от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство и завет, както и на имущество, реституирано по реда на нормативен акт;
27. потребителските дивиденти от кооперации, създадени по Закона за кооперациите;
28. (нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) средствата, получени по програма "Еразъм +" на Европейския съюз в областта на образованието, обучението, младежта и спорта;
29. (нова - ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) доходите от дейност по таксиметров превоз на пътници, извършвана от физически лица - водачи, от името на регистриран превозвач, но за тяхна сметка, ако за автомобила, с който се извършва дейността, е платен данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Не се определя данък към датата на придобиване на акции и дялове, които са получени срещу направени непарични вноски в търговски дружества. Когато впоследствие търговското дружество извърши продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на имуществото - предмет на непаричната вноска, и вследствие на това намали капитала си и направи плащане (в пари или в натура) в полза на лицето, направило непаричната вноска, за данъчни цели се смята, че физическото лице - съдружник или акционер в това дружество, е извършило продажба на имуществото на датата на вписването на непаричната вноска в търговския регистър. В тези случаи доходът се смята за придобит от физическото лице на датата на вписването на намаляването на капитала в търговския регистър и се облага по реда на чл. 33, освен ако не е освободен от облагане по реда на ал. 1.
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) Разпоредбите на ал. 1, 2 и 4 не се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, включително като едноличен търговец, както и за физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, които определят облагаем доход по чл. 26.

страница 7
       Граждани на трети държави, които пребивават на територията на Република България на основание чл. 24в, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България /като студенти в редовна форма на обучение във висше училище в Република България/, могат да упражняват трудова заетост на територията на Република България без разрешение за работа и след регистрация в Агенция по заетостта /АЗ/ за срока на разрешеното пребиваване.     
        „Студент” съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е гражданин на трета държава по смисъла на чл. 66, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование, който се обучава в редовна форма на обучение, което може да включва предварителен подготвителен курс и/или задължителен стаж. Статут на „студент” се придобива при записване във висше учебно заведение и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище.
        Регистрацията на заетост се извършва за граждани на трети държави, които са студенти и са наети по трудово правоотношение по смисъла на Кодекса по труда от местен работодател, който за целта е подал декларация в Агенция по заетостта.
І. Условия за регистрация на заетостта.
       Условията и редът за регистрация на заетостта на студенти определени в Глава втора „Трудова миграция от трети държави”, Раздел VІ „Заетост на научни работници, студенти и стажанти” на ЗТМТМ и Глава втора „Трудова миграция от трети държави”, Раздел VІІ „Регистрация на заетост на граждани на трети държави” на правилника за прилагане на ЗТМТМ.
       Регистрацията заетостта се извършва при спазване на следните условия:
1.   Гражданинът на трета държава притежава валидно разрешение за продължително пребиваване, издадено от органите за административен контрол на чужденците на основание чл. 24в, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ;
2.   Чужденецът има трудов договор, сключен по условията на българското законодателство с местен работодател, за заетост:
•   До 20 часа седмично по време на учебната година;
•   По време на официално обявените за съответното висше училище ваканции.
         След приключване на обучението по чл. 38, ал. 1 от ЗТМТМ, гражданинът на трета държава има право в рамките на 9 месеца да търси и да започне работа и да ползва посредническите услуги за заетост съгласно Закона за насърчаване на заетостта след подаване на заявление за регистрация в Агенция по заетостта в срок до 7 работни дни.
ІІ. Необходими документи и изисквания към тях.
       Документите за регистрация на заетостта са посочени в чл. 34, ал. 1 на Правилника за прилагане на ЗТМТМ. Те се подават от работодателя в Дирекция „Бюро по труда” по месторабота.   
      Необходими документи за извършване на регистрацията:
1. Декларация по образец – Приложение № 6;
            Декларацията се подава в 2 екземпляра в оригинал, с описани приложени документи, подпис и печат от работодателя. На гърба се съдържа списък на чужденците, с посочени имена на български и език и латиница, дата на раждане, № на паспорта, длъжност и продължителност на заетостта /от…….. до……./.
Началото на заетостта е преди подаване на декларацията от работодателя. Продължителността на заетостта е съобразена с продължителността на обучението и със срока на валидност на документа за пребиваване на работника-гражданин на трета държава.
2. Заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и съобразен с продължителността на обучението и с договореното разпределение на работното време, в случай, че се сключва за работа на непълно работно време.
3. Удостоверение за приемането на гражданина на трета държава за обучение в Република България, издадено от Министерство на образованието и науката;
4. Удостоверение, издадено от висшето училище, че гражданина на трета държава ще се обучава в редовна форма на обучение през съответната година;
5. Копие на документа за пребиваване на работника-гражданин на трета държава.
ІІІ. Процедурна последователност
1.   Регистрация на заетостта в Дирекция „Бюро по труда”:
            Регистрацията на заетостта на студентисе извършва в 7-дневен срок от подаване на декларацията и се потвърждава чрез заверка на декларацията от директора на дирекция „Бюро по труда”, като на вносителя се връща заверен екземпляр.
          Процедурата е регистрационна, не е предвидено издаване на изрично разрешение на АЗ за достъп до пазара на труда на конкретните чужденци, посочени в Декларация № 6 и съответно не се изисква заплащане на такса по чл. 7, ал. 8 от ЗТМТМ.
         2. Уведомяване на ИА „Главна инспекция по труда” /ИА ГИТ/:
            В 7-дневен срок от действителното започване на работа на чужденците, работодателите са длъжни да уведомят съответната териториална дирекция на ИА ГИТ, като попълват специални бланки по образец, публикувани на официалната страница на ИА ГИТ(http://www.gli.government.bg/page.php?c=66).
            ИА „Главна инспекция по труда” осъществява специализирана контролна дейност във връзка със заетостта на чужденци на територията на Република България, в рамките на която контролните органи имат право да посещават всички обекти, където се осъществява работа, както и да изискват лични документи, включително и от пребиваващите и работещите там чужденци.
На мен в НОИ -Варна на 29.10.2020 г. , ми казаха другия път да не се разкарвам, а да се упълномощя по електронен път. На врата им беше залепено това съобщение.
По- кратко казано , ако не е студент в български университет, или роднина на български гражданин, назначаването става задължително след разрешение от Агенцията по заетостта.
На мен преди 5 години ми отне 8 месеца за да успея да получа разрешение за работа в България за турски гражданин, и едно от най- важните неща докато трае процедурата кандидата трябва да си е в родината.
https://www.az.government.bg/pages/zaetost-na-chuzhdenci-normativna-uredba/

В сайта на Агенцията по заетостта е обяснено подробно за различните ситуации и необходими документи , при наемането на чужденци.
Здравейте, прилагам ви два файла.
Мисля, че ще ви помогнат.
Моят татко ползва тези 15 календарни дни за периода от 03.08.2020 до 17.08.2020 вкл.
Всички дни се плащат от НОИ / работните/  в случая 11 дни.
Здравното за тези 11 дни се плаща като при болничните.
за 2-та часа, 20/12х1м.+20/12/30х11д.=2дни ПГО
за 3-те часа, 20/12х2м.+20/12/30х6д.=4 дни ПГО
За 3 часа - 2м. 5д. 5 ч. - ПГО - 4 дни
За 2 часа, има калкулатори за стаж.
Времето което се зачита за трудов стаж - 1 м. 10д. 6ч. - ПГО до 31.12.2020 вкл.- 2 дни
Може щом е по желание на лицето/ и има взаимност т.е. никой от двете страни няма претенции/, питала съм за същата ситуация Юриста на ИТ - Варна.
https://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?t=61221

Погледнете този линк, не е изчерпателна информацията, но пък може да ви насочи.
Мисля, че ако е за 2 седмици, може да бъде оформено като командировка.
да така е, от 02.07.2020  до 29.12.2020 г. са 5 месеца и 27 дни + 6 месеца и 3 дни = 12 месеца
Не се притеснявайте, в сегашната "обстановака" са много натоварени, и бавят решенията много.
На мой познат когото аз лично регистрирах в НОИ , по ел.път, решението излезе след месец и половина.
Погасяване на правото на ползване
Чл. 176а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) (1) Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

        Граждани на трети държави, които пребивават на територията на Република България на основание чл. 24в, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България /като студенти в редовна форма на обучение във висше училище в Република България/, могат да упражняват трудова заетост на територията на Република България без разрешение за работа и след регистрация в Агенция по заетостта /АЗ/ за срока на разрешеното пребиваване.     
        „Студент” съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е гражданин на трета държава по смисъла на чл. 66, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование, който се обучава в редовна форма на обучение, което може да включва предварителен подготвителен курс и/или задължителен стаж. Статут на „студент” се придобива при записване във висше учебно заведение и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище. 
        Регистрацията на заетост се извършва за граждани на трети държави, които са студенти и са наети по трудово правоотношение по смисъла на Кодекса по труда от местен работодател, който за целта е подал декларация в Агенция по заетостта.
І. Условия за регистрация на заетостта.
       Условията и редът за регистрация на заетостта на студенти определени в Глава втора „Трудова миграция от трети държави”, Раздел VІ „Заетост на научни работници, студенти и стажанти” на ЗТМТМ и Глава втора „Трудова миграция от трети държави”, Раздел VІІ „Регистрация на заетост на граждани на трети държави” на правилника за прилагане на ЗТМТМ.
       Регистрацията заетостта се извършва при спазване на следните условия:
1.   Гражданинът на трета държава притежава валидно разрешение за продължително пребиваване, издадено от органите за административен контрол на чужденците на основание чл. 24в, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ;
2.   Чужденецът има трудов договор, сключен по условията на българското законодателство с местен работодател, за заетост:
•   До 20 часа седмично по време на учебната година;
•   По време на официално обявените за съответното висше училище ваканции.
         След приключване на обучението по чл. 38, ал. 1 от ЗТМТМ, гражданинът на трета държава има право в рамките на 9 месеца да търси и да започне работа и да ползва посредническите услуги за заетост съгласно Закона за насърчаване на заетостта след подаване на заявление за регистрация в Агенция по заетостта в срок до 7 работни дни.
ІІ. Необходими документи и изисквания към тях.
       Документите за регистрация на заетостта са посочени в чл. 34, ал. 1 на Правилника за прилагане на ЗТМТМ. Те се подават от работодателя в Дирекция „Бюро по труда” по месторабота.   
      Необходими документи за извършване на регистрацията:
1. Декларация по образец – Приложение № 6;
            Декларацията се подава в 2 екземпляра в оригинал, с описани приложени документи, подпис и печат от работодателя. На гърба се съдържа списък на чужденците, с посочени имена на български и език и латиница, дата на раждане, № на паспорта, длъжност и продължителност на заетостта /от…….. до……./.
Началото на заетостта е преди подаване на декларацията от работодателя. Продължителността на заетостта е съобразена с продължителността на обучението и със срока на валидност на документа за пребиваване на работника-гражданин на трета държава.
2. Заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и съобразен с продължителността на обучението и с договореното разпределение на работното време, в случай, че се сключва за работа на непълно работно време.
3. Удостоверение за приемането на гражданина на трета държава за обучение в Република България, издадено от Министерство на образованието и науката;
4. Удостоверение, издадено от висшето училище, че гражданина на трета държава ще се обучава в редовна форма на обучение през съответната година;
5. Копие на документа за пребиваване на работника-гражданин на трета държава.
ІІІ. Процедурна последователност
1.   Регистрация на заетостта в Дирекция „Бюро по труда”:
            Регистрацията на заетостта на студентисе извършва в 7-дневен срок от подаване на декларацията и се потвърждава чрез заверка на декларацията от директора на дирекция „Бюро по труда”, като на вносителя се връща заверен екземпляр.
          Процедурата е регистрационна, не е предвидено издаване на изрично разрешение на АЗ за достъп до пазара на труда на конкретните чужденци, посочени в Декларация № 6 и съответно не се изисква заплащане на такса по чл. 7, ал. 8 от ЗТМТМ.
         2. Уведомяване на ИА „Главна инспекция по труда” /ИА ГИТ/:
            В 7-дневен срок от действителното започване на работа на чужденците, работодателите са длъжни да уведомят съответната териториална дирекция на ИА ГИТ, като попълват специални бланки по образец, публикувани на официалната страница на ИА ГИТ(http://www.gli.government.bg/page.php?c=66).
            ИА „Главна инспекция по труда” осъществява специализирана контролна дейност във връзка със заетостта на чужденци на територията на Република България, в рамките на която контролните органи имат право да посещават всички обекти, където се осъществява работа, както и да изискват лични документи, включително и от пребиваващите и работещите там чужденци.

https://www.az.government.bg/pages/zaetost-na-chuzhdenci-normativna-uredba/

В сайта на Агенцията по заетостта е описно подробно, как се наемат чужденци в България.