Уточнителни въпроси:
1. Имате ли други граждански договори, по които кумулативно възнагражденията са по-големи от 610 лв., след приспадане на нормативно признанити разходи?
2. Работите ли по трудов договор?

Ако отговорите Ви са "да", следва че се дължат осигуровки и данък. В другия случай, дори и на първия въпрос да сте дали "не", а на следващия положителен, отново се връщате в горната хипотеза.
Няма да имате осигуровки, ако не сте на трудов договор и не получавате по гражданските си договори повече от 610 лв. след приспадане на нормативно признатите разходи. Но това няма да Ви освободи от неподаване на тримесечни декларации, както и годишна. Последното е валидно при всички варианти.

Привет,

При всяко плащането от възложителя се издават СИС, стига да не сте СОЛ. Не знам да има законово ограничение за броя пъти.
Ако имате Java 64-битова, я деинсталирайте, после изтеглете и инсталирайте Java 32-битова. Споделям информация от С.Тодоров от публикацията му в една от счетоводните групи.
Привет,

В петък посред нощ бях пуснал едно платежно, което е минало най-вероятно сутринта на същия ден, но в системата на НАП още виси задължение. Знаете ли кога ги обработват? Досега задълженията на ЮЛ сме ги плащали само през виртуалния им ПОС.
Здравейте, възможно ли е да подавам нулева справка-декларация по ЗДДС с личен ел. подпис при положение, че съм съсобственик и управител в ООД?
Здравейте,

Краткият отговор е "може". А как? Не знам точно какво заявление трябва да се подаде към НАП.
Дори да става въпрос за граждански договор, пак може да трябват и осигуровки.  Например, ако човекът работи другаде на трудов договор. Или ако възнаграждението, след приспадане на НПР,  е над МРЗ.

Та: без осигуровки нещата стават рядко, а без данък - почти никога. Другото е "черна" икономика

При така зададеното от питащия можем само да гадаем. Иначе това, което си написала е допълнение.
P.S. Сива икономика, черна е друго.  :wink1:
Предполагам, че договорът е граждански, ако е така, то следва, че ако заработеното възнаграждение след приспадане нормативно признатите раходите е по-ниско от МРЗ, то осигуровки не се дължат, но пък получателят ще трябва да си ги декларира на тримесечие и годишно.
delphine,
ти си моят счетоводен гуру!  :good:
Може би се позатрупава надолу, затова я побутвам малко, ако някой има нещо да сподели - опит или друго.
Къде е gergenеtsite, да не са я блокнали и сега да има нови профили?
Здравейте!
ЮЛ решава да закрие сметката си към УниКредит, като първо трябва да се освободи от дебитната карта към нея. За целта след месец ще може да се финализира. Но през това време в банкирането баланса по сметката сочи: 0,00 лв., но въпреки това в извлечението има дължитете ХХХ лв. Как би следвало да се осчетоводи?
Разплащателна/Краткосрочен заем (овърдрафт) и ако няма да внася средствата за покриване на банковите вземания, то ще трябва да се сторнира операцията или да има записване Заем/ Други приходи? Това е в случай, че банката автоматично закрие сметката, според общите условия е възможно това.
И аз получих такова Искане от НАП за периода от 01.01.2018 до 31.08.2020 г.
Днес поисках от проверяващата да ми изпрати точно за какви приходи от Еконт става дума.
Отговорът беше, че те все още НЯМАТ тази информация...
Е как тогава получавам това ИСКАНЕ, БЕЗ НАП да имат такава информация?
Били я чакали с месеци, а аз категорично им казах, че пари за извлечения от куриерски фирми НЯМА да дам!
Това е казус и трябва да има решение!!!
Не че сме светци останалите, но ние защо да плащаме, а други да се ползват от публичните блага,  осигурени с приходите от данъци в хазната?
В общия случай, според чл. 113 (4) - Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
Някои колеги, обаче се позовават на тази норма:
(6) Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
Клиент ,който през годината е купувал стока от магазина иска в края на годината да му се издаде фактура на стойност касовите бележки за закупуваната стока през годината.Правилно ли е това.

Здравейте,

Не е ли практика да събират фискалните бонове и в края на месеца да издават фактура? Не е най-правилно, според мен, но ако нямате регистрация по ЗДДС не виждам проблем. Явно иска да пести от счетоводен разход, като намали документооборота.
Би могло да се направи ПКО, понеже парите са влезли в (желязната) каса, както и ако се попълва касова книга (за желязната каса) и написаното там да съответства с реалната наличност.
Контировката може и само по информацията от дневния отчет, например МО, ама дали ще е МО или ПКО е все писане :)
:good: Мерси!
Теоретично, РКО-то е документът, с който парите излизат от касата. Ако касиерът дава парите на служител, който пък плаща нещо на доставчик, РКО-то би трябвало да е подписано от служителя - той взима парите от касата. При връщане на част от парите - обратно - ПКО.
Доставчикът издава КБ за сумата, която е получил. Служителят, който е взел парите и е купил нещото обикновено се подписва на фактурата, така се вижда къде са отишли. Но в днешно време тези подписи на фактурата не винаги се полагат.
Да, подписът и печатът не са задължителни реквизити от години във фактурите. А какво мислите по точка 2? Според мен би трябвало да има ПКО, защото не виждам какъв друг документ да се оформи за операцията 501/ гр.70. В края на месеца издавам и отчет за извършените продажби за СД по ЗДДС.
Здравейте,
Леко да продължа темата...

1. Ако съставям РКО за плащане към доставчик, то в полето "получил сумата" трябва да има подпис на лицето, на което предприятието е дало пари от касата, за да плати на доставчика? Или представител на доставчика трябва да се подпише, че е получил сумата? Предполагам първото.
2. В края на деня следва ли да се състави ПКО за продажби на дребно, без фактура освен дневния финансов отчет?
Здравйте. Първо заприхождаването на СС продукция е по справедлива стойност/пазарна цена/, съгласно СС 41. Оценката се прави при първоначално признаване , съгласно т.3.3 от стандарта. Ако няма цена на активен пазар, използвайте цената от последната си сделка с тази продукция. Изписването става винаги по правилата на  СС 2.Съгласно счетоводната политика на предприятието,се избира и метод на изписване на продукцята, като най-често това е средно претеглена стойност.
Мерси и на Вас! Всичко така го правя, с изключение на това, че незаприхождавам продукцията, тъй като в деня на обирането ѝ се продава на клиенти. Де факто е прието с протокола за първоначална оценка, освен да определим справедливата цена, да служи и за "изписване", нищо че нямаме наличност по с/ка Продукция. Не знам дали е правилно така, но предполагам, че не е проблем, все пак си е вътрешен за предприятието документ. Записано е към документоборота, утвърден е. Водя се по логиката на ресторантите, където както знаете, се правят ястия и директно се продават, а не заприхождават в повечето случаи. Съветваха ме да ползвам калкулационен лист, но не мисля, че би могъл да бъде приложим в случая, понеже ще трябва да се изписва по себестойност, а на нас ни трябва по справедлива цена. Такъв документ съставям при определяне на фактическата себестойност в края на селскостопанска година.
Nickolay ,

надявам се да се включи колега с практически опит по зададения въпрос. Нямам фирма със селскостопанска дейност и може би в чисто практически план не съм "актуална" - все пак мнението ми е, че в последваща сделка предходната като такава с "най-скорошна цена " ще е тази от днес / условно от твоя въпрос / .
Благодаря ти! Все пак, оставам с очакването да се включи и колега, който има практически опит, да сподели дали така го прави.
Дали няма да ти е от помощ СС 41 Селско стопанство и по-точно т.3.7  от него ?
3.7. Ако не съществува активен пазар, при определянето на справедливата стойност предприятието ползва един или няколко от следните фактори:
а) най-скорошната цена на сделката, при условие че не е имало значително изменение на икономическите условия между датата на сделката и датата на оценката;
б) пазарната цена на сходни и подобни активи, и
в) препоръчителния подход за отрасъла или сектора


По подточка "а": Ако сме издали фактура последно на 13/09/2020 г., то цената, по която бихме изписали днес, би била от 13/09, но без ДДС? Ако отговорът е "да", следва ли, че днешната цена на продажба с фискален бон, на неактивен пазар, ще бъде цена за изписване в други ден? Или отново ще се взима тази с дата от 13/09?