В общия случай, според чл. 113 (4) - Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.

Някои колеги, обаче се позовават на тази норма:
(6) Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.

Клиент ,който през годината е купувал стока от магазина иска в края на годината да му се издаде фактура на стойност касовите бележки за закупуваната стока през годината.Правилно ли е това.

Здравейте,

Не е ли практика да събират фискалните бонове и в края на месеца да издават фактура? Не е най-правилно, според мен, но ако нямате регистрация по ЗДДС не виждам проблем. Явно иска да пести от счетоводен разход, като намали документооборота.

Би могло да се направи ПКО, понеже парите са влезли в (желязната) каса, както и ако се попълва касова книга (за желязната каса) и написаното там да съответства с реалната наличност.
Контировката може и само по информацията от дневния отчет, например МО, ама дали ще е МО или ПКО е все писане

Мерси!

Теоретично, РКО-то е документът, с който парите излизат от касата. Ако касиерът дава парите на служител, който пък плаща нещо на доставчик, РКО-то би трябвало да е подписано от служителя - той взима парите от касата. При връщане на част от парите - обратно - ПКО.
Доставчикът издава КБ за сумата, която е получил. Служителят, който е взел парите и е купил нещото обикновено се подписва на фактурата, така се вижда къде са отишли. Но в днешно време тези подписи на фактурата не винаги се полагат.

Да, подписът и печатът не са задължителни реквизити от години във фактурите. А какво мислите по точка 2? Според мен би трябвало да има ПКО, защото не виждам какъв друг документ да се оформи за операцията 501/ гр.70. В края на месеца издавам и отчет за извършените продажби за СД по ЗДДС.

Здравейте,
Леко да продължа темата...

1. Ако съставям РКО за плащане към доставчик, то в полето "получил сумата" трябва да има подпис на лицето, на което предприятието е дало пари от касата, за да плати на доставчика? Или представител на доставчика трябва да се подпише, че е получил сумата? Предполагам първото.
2. В края на деня следва ли да се състави ПКО за продажби на дребно, без фактура освен дневния финансов отчет?

Здравйте. Първо заприхождаването на СС продукция е по справедлива стойност/пазарна цена/, съгласно СС 41. Оценката се прави при първоначално признаване , съгласно т.3.3 от стандарта. Ако няма цена на активен пазар, използвайте цената от последната си сделка с тази продукция. Изписването става винаги по правилата на  СС 2.Съгласно счетоводната политика на предприятието,се избира и метод на изписване на продукцята, като най-често това е средно претеглена стойност.

Мерси и на Вас! Всичко така го правя, с изключение на това, че незаприхождавам продукцията, тъй като в деня на обирането ѝ се продава на клиенти. Де факто е прието с протокола за първоначална оценка, освен да определим справедливата цена, да служи и за "изписване", нищо че нямаме наличност по с/ка Продукция. Не знам дали е правилно така, но предполагам, че не е проблем, все пак си е вътрешен за предприятието документ. Записано е към документоборота, утвърден е. Водя се по логиката на ресторантите, където както знаете, се правят ястия и директно се продават, а не заприхождават в повечето случаи. Съветваха ме да ползвам калкулационен лист, но не мисля, че би могъл да бъде приложим в случая, понеже ще трябва да се изписва по себестойност, а на нас ни трябва по справедлива цена. Такъв документ съставям при определяне на фактическата себестойност в края на селскостопанска година.

Nickolay ,

надявам се да се включи колега с практически опит по зададения въпрос. Нямам фирма със селскостопанска дейност и може би в чисто практически план не съм "актуална" - все пак мнението ми е, че в последваща сделка предходната като такава с "най-скорошна цена " ще е тази от днес / условно от твоя въпрос / .

Благодаря ти! Все пак, оставам с очакването да се включи и колега, който има практически опит, да сподели дали така го прави.

Дали няма да ти е от помощ СС 41 Селско стопанство и по-точно т.3.7  от него ?

3.7. Ако не съществува активен пазар, при определянето на справедливата стойност предприятието ползва един или няколко от следните фактори:
а) най-скорошната цена на сделката, при условие че не е имало значително изменение на икономическите условия между датата на сделката и датата на оценката;
б) пазарната цена на сходни и подобни активи, и
в) препоръчителния подход за отрасъла или сектора

По подточка "а": Ако сме издали фактура последно на 13/09/2020 г., то цената, по която бихме изписали днес, би била от 13/09, но без ДДС? Ако отговорът е "да", следва ли, че днешната цена на продажба с фискален бон, на неактивен пазар, ще бъде цена за изписване в други ден? Или отново ще се взима тази с дата от 13/09?

Никой ли няма да помогне? 

Здравейте,

Досега изписвахме готовата продукция от земеделие по справедлива цена, т.к. същата се продаваше на активен пазар, но в момента имаме, която се продава, където не могат да се определят пазарни цени. Или с други думи, трябва да я изпишем по себестойност, но тя пък се изчислява след приключване на селскостопансаката година. Какво бихте ме посъветвали - да вземем ориентировъчна себестойност (база от 2019 за единица), която мога да покажа откъде е или друга, но как да я изчисля? Някой може ли да ми помогне?

Здравейте, имам следния въпрос:
Искаме да назначим на граждански договор за 1 /един/ месец, за извършване на определена дейност лице което е регистрирано на борсата и получава обезщетение за безработица, съответно като не надвиша ме МРЗ за страната?

Ако има място на работа, трудов договор, може да Ви се иска граждански договор, но законодателството друго пее.

Колеги,
При отчитане на проект по ОПИК  сметка Приходи от финансирания трябва ли да бъде приключена с гр.61? Възможно ли е това записване да стане по-късно?

Не е ли първо с гр.70?

От това което съм прочел от юрист споделям, че съдебната пракитка е до 3 сделки за лични вещи (необлагаеми по чл.13 от ЗДДФЛ), след това лицето се третира като търговец и си плаща необходимите налози.

Декларация по чл.13, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ:
(2) Заявление може да се подава от:
1. заявител по ал. 1;
2. пълномощник с изрично писмено пълномощно.
Да се чете без 1. заявител по ал. 1;.

Лице, което е управител на ЕООД, подава ГФО като търговец и декл чл 13 ал 5 ???

Декларация по чл.15, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ:
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) (1) Вписване, заличаване и обявяване могат да се заявяват от:
1. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) търговеца, съответно юридическото лице с нестопанска цел;
2. (нова - ДВ, бр. 34 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) прокуриста;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 34 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) друго лице в предвидените по закон случаи; или
(3) (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обявяването в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на актовете по чл. 6, ал. 3 може да се заяви и от съставителя на финансовите отчети по смисъла на Закона за счетоводството с нотариално заверено пълномощно.

Декларация по чл.13, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ:
(2) Заявление може да се подава от:
1. заявител по ал. 1;
2. пълномощник с изрично писмено пълномощно.

Относно първия случай - съгласно НСС 2 Стоково материални запаси -  доставната стойност на стоките включва и разходите по закупуване / в тово число и превози/.

Митничарите не се вълнуват от счетоводните стандарти, те действат съобразно други нормативни актове. Например, ако стоката е с включен транспорт и в страната на пристигане, а не само до границата ѝ, то същият не участва в калкулирането на митническите задължения, а се вади от стойността за обмитяване. Правя уточнение, понеже повечето колеги-счетоводители не го знаят това.

Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза
ГЛАВА 3
Стойност на стоките за митнически цели
Член 69
Обхват
Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с членове 70 и 74.
Член 70
Метод за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност
1. Базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.
2. Действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

Де факто сте платили 2000 долара, а те трябва при обмитяване да си ги приведат по курса за митнически цели, а не да взимат вече платената сума, изчислена в български левове.

По първия казус: 500 долара, нали е включен транспортът  в цената.
По втория казус: по курс за митнически цели се изчисляват дължимите сборове. Може и аз да греша.

Попълва ли се ЕГН на управителя?

Попълва се, нали има място оставено за него.

П.С. Забравих да спомена, че не се осигурявам на друго място и не получавам трудово възнаграждение.

А откъде взимате пари за осигуровките си? Говорили сте със счетоводителя си по този въпрос?