Според мен само НОИ могат да кажат дали има право на болничен, аз бих го подала / включително с 3 дни от работодател/.После НОИ , ще изпратят писмо дали го признават, и ще има корекции.
Този отговор е от сайта на НОИ:Когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване (180 календарни дни) или 12 месеца (360 календарни дни) с прекъсване в 2 предходни години и в годината на боледуването, отпуск се разрешава и болнични листове се издават само след контролен преглед на ТЕЛК (постановено експертно решение) на всеки 2 месеца, при условие, че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца.

Обръщаме внимание, че в 180-те дни за временна неработоспособност без прекъсване и в 360-те дни за временна неработоспособност с прекъсване в две предходни календарни години и в годината на боледуването не се включват 135-те дни от отпуска поради бременност и раждане, както и дните за временна неработоспособност поради карантина.

По изключение за отделни случаи след мотивирано решение на ТЕЛК отпускът за временна неработоспособност може да се продължи и след изтичането на новите 6 месеца само за някои болести като туберкулоза, травматични увреждания, следоперативни състояния, хепатит, инфаркт на миокарда и др., когато е очевидно, че лицето ще възстанови работоспособността си през следващите 6 месеца.

Важно е да се знае, че не се разрешава ползването на отпуск за временна неработоспособност непрекъснато за повече от 18 месеца.

 

Говорих по телефона с НАП -Варна. Техния отговор е , че няма проблем жената да ползва облекчение за по-голямото дете, а мъжа може да ползва за по-малкото.

Здравейте имам следната ситуация, двама работника в една и съща фирма ,мъж и жена са без брак.Жената има дете, заедно с мъжа имат общо дете и всички живеят заедно. Въпросът ми е : може ли жената да ползва облекчение за своето дете, а мъжът за тяхното общо дете. Чуденката ми заради: (4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 и при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва намалението за съответната данъчна година
и (9) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато в нарушение на условието по ал. 4 пълният размер на данъчното облекчение е ползван от повече от едно лице, всяко от лицата по ал. 3 дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.

https://www.gli.government.bg/bg/node/4390

за трудоустроени работници или служители и за служители, страдащи от заболяване по Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда – мнение/становище на трудово-експертна лекарска комисия, издадено за всеки отделен случай по реда на чл. 4 от Наредбата.

НАРЕДБА № 5 ЗА БОЛЕСТИТЕ, ПРИ КОИТО РАБОТНИЦИТЕ, БОЛЕДУВАЩИ ОТ ТЯХ, ИМАТ ОСОБЕНА ЗАКРИЛА СЪГЛАСНО ЧЛ. 333, АЛ. 1 ОТ КОДЕКСА НА ТРУДА

Издадена от министъра на народното здраве и Централният съвет на българските професионални съюзи
Чл. 1. (1) При частична ликвидация, при съкращение в щата или при спиране на работа за повече от 30 дни предприятието само след предварително разрешение на съответната окръжна инспекция по охрана на труда може да уволни работници, боледуващи от някоя от следните болести:
1. исхемична болест на сърцето;
2. активна форма на туберкулоза;
3. онкологично заболяване;
4. професионално заболяване;
5. психично заболяване;
6. захарна болест.
(2) Предприятието събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1.
Чл. 2. Работниците, които страдат от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1, са длъжни при поискване да представят в предприятието медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет.

щом не е придобил няма обезщетение

по втория ТД трябва да е на друга длъжност

Допълнителен труд при същия работодател
 3 промени
Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време.

Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 11 от Кодекса на труда трудовият договор се прекратява без да се дължи предизвестие със смъртта на работника или служителя, т.е. от датата на смъртта. При смърт на работника или служителя, наследниците му са длъжни да уведомят работодателя и да му предоставят копие от смъртния акт, с който се установява смъртта на лицето. Въпросите, които се поставят при това прекратяване на трудовото правоотношение са насочени към правата на наследниците на починалия работник или служител, свързани с получаването на трудово възнаграждение, обезщетения и помощи.
 
 
Наследниците на починалия работник или служител имат право на:

1. изработеното, но неполучено трудово възнаграждение, независимо дали става въпрос за основно трудово възнаграждение, допълнителни трудови възнаграждения, както и за положен извънреден труд, ако такъв е полаган;

2. обезщетение за неползван отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ ако работникът или служителят е имал полагаем се, но неизползван платен годишен отпуск. При  прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за календарна година, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските „при смърт на работника и служителя, преди ползването на платен годишен отпуск на наследниците му, се изплаща обезщетение по чл. 224 от КТ пропорционално на полагащия му се платен годишен отпуск до деня на смъртта“. Обезщетението по чл. 224, ал. 1от КТ е дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение и се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок съгласно чл. 228 от КТ При закъснение, работодателят дължи обезщетението, заедно със законната лихва;

3. обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в случай че преди да почине работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. На това основание той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Това обезщетение се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение и се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок съгласно чл. 228 от КТ При закъснение се дължи обезщетението, заедно със законната лихва;

4. помощи по реда на чл. 11, ал. 2 от КСО. При смърт на работника или служителя съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер 540 лв. през 2021 г.
Трудовото възнаграждение, обезщетенията и помощите се получават от наследниците след представяне на удостоверение за наследници. В случай че наследниците са няколко лица,  дължимите от работодателя суми могат да бъдат изплатени на един от тях, за което той трябва да представи заявление до работодателя, придружено с удостоверението за наследници и документ за упълномощаване по подходящ начин на един от наследниците да получи сумите, нотариално заверено пълномощно от останалите наследници.

16.01.2017 - 05.07.2017, последен работен ден 04.07.2017 при 2 часа   0г.   1м.   9д. - трудов стаж

 

подава се задължително към ГИТ, пишете ЕГН:....

Изменение и допълнение на Правилника за вътрешния трудов ред може да се осъществи, ако в него е предвидена такава възможност, като за измененията и допълненията следва да се спази реда и процедурата по приемането му, т.е след съгласуване на измененията и допълненията с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ.

Разпоредбата на чл.181 от КТ е императивна и по категоричен начин задължава работодателя да издаде Правилник за вътрешния трудов ред, в който да определи детайлно правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и да уреди организацията на труда в предприятието съобразно спецификите на конкретната дейност. Неизпълнението на това задължение води до отговорността на работодателя за нарушаване на разпоредбите на трудовото законодателство. Т.е, ако работодателят не подлежи на по-тежко наказание, наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 10 000 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - глоба в размер от 2500 до 10 000 лв - чл.414. ал.1 от КТ.

СОЛ може да докаже само осигурителен стаж. Дейността му не е трудова.
https://nssi.bg/samoosiguryavashti-se-lica/udostoveriavane-na-osiguritelen-staj-i-dohod-na-samoosiguriavashtii-se-lica/

Здравейте, лице е по договор за управление, на друго място на ТД е осигурен на максимума /3400 лв/, колко минимално може да му е заплащането по договора за управление?

Сравнете си всички полета от Д1 с тази която сте подали за преден месец
При мен липсваше кода на икономическата дейност, на проверката с програмата на НАП ,всичко беше наред, но като я подадох ми я върна, сравних и отстраних ръчно пролбема във файла и стана.