след като си огледах нещата и ги обсъдих със собствениците, на първо време смятаме да декларираме нулеви авансови вноски за обичайния корпоративен данък, пък в зависимост от развитието на ситуацията към юли или ноември ще ги поправяме, ако трябва; ако се налага, ще се преглътнат някакви лихви, но никакъв шанс да се плащат и двата данъка едновременно, единият от които най-вероятно ще подлежи на възстановяване или прихващане (естествено без лихви), защото ще се окаже недължим; та ако го приемат това недоразумение, поне авансовите за свръхданъка да покрият част от нормалния корпоративен

не се научиха, че такива необмислени идеи внасят тотален смут, а и дразнят нормалните данъкоплатци, а като още по-лош ефект - ще намалят и обичайните данъчни приходи

най-тъпото е, че дори фирмата да си знае, че в крайна сметка няма да дължи такъв данък (достатъчно добра прогноза за данъчния резултат за 2023) няма как да се отърве от плащането на авансовите вноски, базирани на резултата от 2022, защото те ще си излизат автоматично в задълженията и всяка сума, преведена за ДДС или данък по заплати или друг данък, ще отива в погасяване на нелепите авансови вноски, и в крайна сметка доста фирми ще се окажат със задължения към НАП, въпреки че си плащат всичко дължимо текущо

Не ми стана ясно:
1.  как ще се правят изчисленията, ако през периода 2018 - 2021 има години със загуба.

в законопроекта не е пояснено нищо по тази част, но в Регламента (от който са почерпили идеята) за солидарните вноски при енергийните компании е казано, че когато получената средна стойност е отрицателна, се взима 0, спрямо която се сравнява "свръхпечалбата - тоест предвидено е да участват и данъчни загуби, в този смисъл авансовата вноска би се изчислила върху цялата печалба за 2022, защото превишава нулата.... и ей такива абсурди

отговорите на МТСГ са ми ясни, повтарят едно и също, но все засягат разни индексации и увеличения на заплатата - това ок, въпреки че алинеята е написана тотално безсмислено (ако човек седне да мисли над логическата конструкция в текста, ще разбере, че нищо не може да се извлече от нея)
но при увеличение на клас не мисля, че трябва да се прилага - той се начислява само върху реално прослуженото време - тоест новият клас трябва да е за реално отработените дни през месеца, в който има и отпуск, а класът от миналия месец така или иначе си влиза в базата по чл.177 КТ

и аз разсъждавам сега по този казус, и категорично съм на мнението на Evlin и на ХХХХХ, защото в противен случай се обезсмисля изцяло чл.177 от КТ, а също и чл.17 и 18 от НСОРЗ, но сега сондирам мнения във фейсбук група за заплати, и там са убедени, че и за платения отпуск трябвало да се изплаща добавка по новия клас за прослужено време, което не намирам за правилно

и на мен ми е любопитно къде е "спуснат" примерен сметкоплан - официално от администрацията, обслужваща проекта или?
поне 90% от кандидатствалите фирми са без консултант, така че не биха могли да разчитат на друго, освен на официалните указания, където примерни сметкоплани и инструкции аз не видях, освен условието да се отчитат по отделни аналитични сметки или в отделна счетоводна програма

При нас работи 5 дни седмично по 2 часа на ден - ще отсъства 40 работни дни. Много е вероятно и при основния си работодател да отсъства за същия период. Кой работодател ще следи за 30-те дни? Ако 01.2019 е с 22 работни дни, ако служителят пусне неплатен за целия януари и при основния работодател, и при нас как и кой работодател ще прецени дали неплатения, ползван при него е е с или без стаж. Как ще се смята 1 ден неплатен при нас (1 работен ден от 2 часа за цял ден неплатен ли ще се смята или пропорционално - т.е. 4 работни дни при нас на 2 часа да са равни на 1 ден неплатен???)
Каша...

в крайна сметка как го решихте казуса при вас? при мен го има същия случай сега, ние сме втори работодател, а лицето ще ползва неплатен отпуск и по основния си и по допълнителния си договор, в един и същ период

хрумва ми, че когато и двамата работодатели са отбелязали един и същ брой дни за стаж без осигуровки в конкретен месец, на практика няма дублиране; примерно 10 работни дни неплатен отпуск през март и по двата договора водят до зачитане само на 10 дни стаж без осигуровки, обаче от НОИ може и да не мислят така.... прочетох на друго място, че инспекторите им взимат предвид поредността на молбите за неплатен отпуск, за да се определи къде са натрупани 30-те дни, но когато този отпуск се ползва по едно и също време, вече е неприложимо това с поредността

при липса на нормативна уредба по въпроса и изобщо задължение на служителя да уведомява основния си работодател, че има и други правоотношения, как изобщо може той да знае дали вече не са натрупани на друго място - това в хипотезата, че отпуска се ползва в различно време при отделните работодатели

много неясноти, а покрай извънредното положение може да се окажат чести такива случаи

Още не мога да стигна до там.
Проблемът беше, че не ме разпознаваше и не можех да влезна с КЕП-а.
Най-накрая ми писаха, че трябвало да си задам някакви права и за това не ставало.
Минах стъпките и трябва да изчакам обработка. Края на деня ще пробвам и дано се получи най-после...

може ли да споделите какво точно ви писаха по този проблем, че и аз имам същия - излиза ми непрекъснато грешка HTTP Status 401 - Cannot authenticate with the provided credentials и не ме пуска да вляза с КЕП, а само с юзър и парола, а така не е възможно да се стигне до Работен портал

пробвах и с IE, и с Chrome - все тая грешка излиза, какви права и къде трябва да се конфигурират?

добре, навсякъде се пише, че при наличието на договорно основание или законово, съгласие на самите лица не е необходимо

ние, като счетоводители, се явяваме обработващи данните и явно ще трябва да имаме писмен договор с клиента за това /независимо, че основният ми договор по същество за счетоводните услужи може и да не е писмен, а устна договорка/ - само че това е договор между една фирма и друга фирма/, а не между мен и физическите лица, чиито данни трябва да обработвам - в такъв случай ние имаме ли някакви задължения да уведомяваме въпросните физически лица, че притежаваме лични техни данни, да се съобразяваме с техни желания за заличаване и тн, или единствената страна, пред която трябва да се отчитаме е клиента ни по счетоводния договор /и КЗЛД/?

иначе наистина напоследък се появиха доста материали, а и Tea S тук помага много, които разясняват как следва да се процедира - да оставим настрана, че не всеки човек/фирма има понятие от писане на процедури, правила, инструкции - най-малкото не знаем чисто формално как да ги напишем, но пак в нашия бранш поне сме свикнали с бумащините, но как се очаква това да бъде направено от абсолютно всяко предприятие, като масово те са от по 1-2 човека съсобственици и хал хабер си нямат от процедури? какво му е трудното на това да бъдат изготвени примерни процедури, анализи, формуляри на сайта на КЗЛД, които всеки да приспособява за конкретните нужди на бизнеса си - примерно за обработка на данни на персонал в 99,9% от целия бизнес се извършват едни и същи неща? наистина ли идеята не е да се посгигне опазване на личните данни чрез подпомагане на бизнеса да се справи с това, а обратно - да трябва да се купуват скъпи наръчници и образци на формуляри, също типови, но платени?

1. Проверете какви лични данни събирате и обработвате. Кои от тях са Ви необходими (по закон, по договор), оставете налични тези, които отговарят на тези условия.
2. Създайте си процедури и правила за работа с лични данни. Кой ги обработва, в кои отдели, как, с каква цел. Опишете всичко- достъп, права, правила.
3. Създайте си оценка на риска (за това много помага регистъра по чл. 30). Опишете техническите и организационни мерки, които сте предприели, за да намалите нивото на риска.
4. Проверете дали попадате в условията за определяне на DPO
Следвайте логиката на процесите на обработка на лични данни. Ако Вашата фирма разполага вече със сертификат ISO (9001, 27000, 31000) ще Ви бъде по-лесно и ще имате добра база. Имайте предвид обаче, че дори 27001 не покрива съответствие с GDPR.

добре, изобщо кой събира лични данни, освен ако не са му необходими, за да си върши работата? имам предвид в нашия бранш - на счетоводителите

нали предметът на договорите ни с клиентите е точно това - да обработваме трудови правоотношения, заплати, да подаваме данни за осигуряването - това не би могло да се свърши, ако нямаме личните данни на персонала.... но не, трябва да пълним папки и класьори с Правила, Методики, Оценки, които трябва да са и написани на витиеват формален език, защото се съмнявам да свърши работа, ако на един лист А4 напиша в прав текст, че обработвам следните 5 вида данни /изброени/ и ги защитавам във файлове с пароли, и после още 1-2 пароли за достъп до компютъра - а на практика това е, което наистина правят повечето фирми, като сигурно половината са и без пароли....

мерси за отговорите ако все пак реша да отбележа самоосигуряването, как следва да попълня Т1 и Т2 - би трябвало да е само за януари, когато не е имал доходи от граждански договори - т.е. да попълня само реда за януари и клетката за осигурителен доход по трудово правоотношение - но месецът не е цял, трябва ли да преизчислявам пропорционално максималния осигурителен доход на броя на работните дни?

какво е вашето мнение по следния казус - лице е било самоосигуряващо се до 11.01.2017г, след което декларира прекъсване на дейност /считано от 12.01.2017/, през цялата 2017 е осигурено на максимален осигурителен доход по трудово правоотношение, и има два дребни хонорара /граждански договори - код 307 - за Приложение 3/, които са получени в месеци СЛЕД януари 2017г.

чуденето ми е дали да отбележа в ГДД клетката "самоосигуряващ се", което ще доведе до попълване и на Т1 и Т2 от справките за окончателния осигурителен доход? според мен няма смисъл, тъй като в указанията пише, че се попълват от самоосигуряващи се, получаващи доходи....., а той реално ги е получил тези доходи по гражд.договори след като вече няма качество на самоосигуряващ се?

някаква идея какво ще се случва с ИО /фирма с ЕОРИ поради минали вносове/износи, която обаче не планира бъдещи такива скоро/, която пропусне този срок 31 януари?

не мисля, че има смисъл да повтарям аргументите си от предната страница, друго ново няма какво да добавя
за съжаление се изпусна момента депутатите да направят текста ясен и непротиворечив за прилагане, кой знае кога пак ще има промени по ГПК, дотогава всеки ще прилага члена според собственото си разбиране на текста му, преценявайки какви проблеми биха се получили според единия или другия вариант

а според "моя" начин на изчисление размерът на МРЗ не е ли също гарантиран на работника? според мен е очевидно, че получава поне гарантирания минимум от 1 МРЗ

възможно е да съм останала с грешно впечатление, още повече че в момента приложението не работи и не мога да проверя, но най-елементарният пример за посоченото от мен е /при старите правила/ - при нетно 600 лв и удръжка 1/3 част, би се получило следното:
 - вариант 1 - буквално по закона и спазване на ТР на ВКС, че МРЗ е несеквестируема - 1/3 от 600 лв = 200 лв, 600-200  = 400 лв за получаване на лицето, но тъй като това е под МРЗ, удръжката се намалява до 140 лв, и лицето получава 600-140= 460 лв /несеквестируемата част/, а по запора се превеждат 140 лв
 - вариант 2 /за който мисля, че е заложен в програмата ви/ - с предварително приспадане на МРЗ - 600-460=140лв, от които 1/3 e 46.67 лв, лицето получава 600-46,67= 553.33 лв - т.е. 460 МРЗ и 93 лв над нея - излиза, че и тези 93 лв са несеквестируеми, а именно за тях не мога да намеря нормативно основание да са такива

В тази подкрепа е и т.3 на чл.446а от ГПК.

точно тази алинея е в подкрепа на обратното - че единствената защитена част е МРЗ, докато при изчислението по посочения от вас начин на лицето му остава освен МРЗ-то и допълнително някаква част от горницата над нея

Аз лично ще продължа да правя удръжките по метода, който цитира делфинчето понеже реално в текста на ГПК няма фундаментална промяна спрямо предходните правила, а този метод с приспадането на МРЗ съм го съгласувал с ЧСИ-тата на, който превеждаме (мълчаливо съгласие, но все пак съгласие).

все пак имайте предвид, че от предложените 4 варианта за изменения на чл.446 в два от тях е имало изрично записано за т.1 и т.2, че пропорционалната част се изчислява върху горницата над МРЗ, а финално е приет текста, в който думата горница не съществува, освен за т.3 и там горницата е над 2 МРЗ

в крайна сметка се обърнах към първоизточника, а именно дебатите в парламента при гласуването на новите текстове на чл.446 - по-долу стенограмата, мен ми стана лошо като прочетох всичко и колко малоумни са всъщност там - има зададен въпрос /даже два пъти, защо само в т.4 се говори за горница над 2 МРЗ, а в предходните две точни не е уточнено дали удръжката се прави върху цялото възнаграждение или само върху горницата НАД МРЗ, и нямах търпение да прочета отговора
е, вижте го сами...... и така финално, заради това, че никой не е възразил, че всъщност не му е отговорено на въпроса, който интересува всички ни, сме уредени с поредните /за години напред/ неясни трактовки - http://parliament.bg/bg/plenaryst/ns/51/ID/5985

Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ние също сме склонни да подкрепим вариант ІІ на колегите от партия „Воля“. Забелязвам в тяхното предложение, че са дали скала, която е удачна, но едва в т. 4 са записали, че се удържа съответният размер за горницата, когато се получава четирикратният размер на минималната работна заплата. Преди това не видях дали става въпрос за горницата, или върху цялото възнаграждение? Виждам, че колегите от ГЕРБ и във варианта на Комисията също говорим за горница. Затова е добре да се уточни в скалата върху кое ще се удържа тази разлика – дали върху горницата над минималната работна заплата, или върху всичкото възнаграждение, което получава съответното лице?
Затова предлагам, ако може, сега да го уточним и да направим редакционна поправка в текстовете по отношение на горницата. Ако не е възможно на момента да го направим, да отложим приемането и гласуването на тези текстове, да направим редакционната поправка и след това да се върнем. Ако считате изобщо, че е възможна и предлагате такава редакционна поправка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Попов, обсъждате редакционна поправка във вариант ІІ, ал 1, т. 4, така ли? Това е предложението на „Воля“.
Други желаещи?
Господин Митев, заповядайте за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Аз се радвам, че има такава еволюция от страна на колегите от ГЕРБ в лицето на колегата Кирилов по отношение на варианта, който да бъде възприет. Да, действително определянето на базата на минимална работна заплата е добър обективен критерий. Ние имаме подобно предложение, което се съдържа във вариант ІV, само че там стъпката е между една, две, респективно три и над три минимални работни заплати. Нямаме против да бъде възприето предложението на „Воля“.
Тук трябва да бъде направено уточнението по отношение на вариант І. Защо не е добро това решение? Решението не е добро по простата причина, че актовете на Министерския съвет подлежат на контрол за законосъобразност. Този акт може да бъде атакуван във Върховен административен съд и да бъде отменен, ако вървим към такъв начин на определяне на несеквестируемите доходи, получени от пенсии. Смятам, че по тази причина не е удачно това предложение. Нещо повече, все пак законодателното уреждане дава една много по-голяма степен на правна стабилност, а и освен това залагането на минималната работна заплата като критерий дава пък условията за една обективност.
По отношение на алинеи 5 и 6 от вариант І, смятам, че предложеното разрешение в § 36 със създаването на нов текст – несеквестируем доход, получен по сметка в банка, решава проблемите, които са заложени от колегите от БСП във вариант І.
Присъединявам се към казаното от колегата Попов по отношение на горницата. Действително трябва да има такава редакция на текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Митев.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Използвам като процедура изказване, понеже пропуснах да отговоря на господин Попов.
Искам т. 4, която обърнахте внимание, че е пропусната, да я изчета цялата, за да стане ясно, че всъщност няма такъв пропуск:
„4. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата, горницата над двукратния размер“, господин Попов, „на минималната работна заплата“. Тоест определено е, че е горницата над двукратния – това исках само. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има ли реплики към изказването на господин Христов? Не виждам.
Уважаеми господин Кирилов, след тези предложения можем ли да пристъпим към гласуване? Постъпиха предложения. Необходима ли е работа по подобряване на редакцията?
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Мисля, че сме готови.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Готови сме да гласуваме във вида, в който са предложени

делото е минало и окончателно приключило и на втора инстанция в Окръжен съд Русе, само че решението не е публикувано - всъщност е единственото недостъпно решение на този съд по всички дела, приключени през юни 2017 - доста странно......