уж духът на Директивата е предприятията да подлежат на одит само във връзка с големината си, без значение на правната си форма, но с текста на чл.38, ал.1, т.5, отново всички микро АД-та ще продължат да са длъжни да плащат задължителната "такса одит" - много съм разочарована

според мен ще е абсурдно, ако това мине
в целия ЕС подобен праг като размер има само във Великобритания, но предвид стандарта там тази сума от около 200000 лв оборот е изобщо несравнима със същата на наша територия, което би означавало огромен брой фирми да отпаднат от задължителната ДДС-система

100 хиляди като праг би ми се сторило по-уместно за мащабите на България, а и някак странно ми се струва да се предполага, че фирмите укриват 150 хил. годишно, само и само да не ги хване прагът

чудя се също дали на вносителите изобщо не им е хрумнало, че регистрацията по ДДС действа и дисциплиниращо откъм отчетност, и то редовно проследима, за разлика от нерегистрираните лица, които иначе масово се обръщат към счетоводител в последните дни на март, и всякакви текущи проблеми, издънки или други от сорта, които иначе биха могли да бъдат предотвратени, се замазват от немай-къде

по последния ви въпрос действайте в следната последователност:
 - прочитате Семейния кодекс и установявате законовия статут на живеещите без брак
 - определяте дали преводът е за плащане на нещо (доход), заем (ако ще се връщат парите) или дарение (няма да се връщат)
 - прочитате ЗДДФЛ за първите два варианта и задълженията, които пораждат
 - прочитате ЗМДТ за варианта дарение

така ще получите някои отговори на въпроса си, ако ви трябват повече - търсите професионална консултация с юрист и/или счетоводител

пробвай да го деактивираш това чрез настройките на скайпа - отиваш в Настройки, най-долу Разширени, и после махаш отметките от първите две опции - да не го ползва за препратки, свързани с телефон, ако така различава цифрите из интернета

не знам дали ще ти помогне, но не пречи да опиташ

излязло е ново становище от САК в защита на проекта им - http://www.sak-sas.bg/bg/news/1334-news-resolution, зорлем продължават да ни третират като врагове

Здравейте,
Интересува ме има ли пречки да бъде назначен за управител на ТД един от съдружниците в ООД, ако другият съдружник е ЕООД, в което отново той е собственик и управител?
Предварително Ви благодаря за отделеното време и съдействие.

не мога да твърдя със сигурност, че има някакви пречки (четейки законите, няма такива директни, общо-взето чрез тълкуване се твърди обратното), но аз лично имам случай, горе-долу подобен - едно ЕООД А е собственост на друго ЕООД Б, и физическото лице, собственик на капитала на Б е назначено на трудов договор като управител за 2 часа дневно в дъщерното А.... дъщерното имаше проверка от ИТ преди 2-3 години, при която изобщо не повдигнаха въпроса по този трудов договор, въпреки че им беше представено досие на всеки служител, включително и управителя, а мисля, че само тази институция (ИТ) има правомощия да обявява трудови договори за недействителни или нищожни

според теб какво е различното тази година, та да не се прилага т.4.3 от Указанието от 2014 за НЕдеклариране на личния труд и ДУК, щом си решила да правиш корекции заради това?

и при мен има болничен, подаден на 10 февруари, касаещ целия януари и също е в статус Обработва се, дори и днес; за сравнение подадени болнични на 9 февруари са изплатени на 25 февруари

ами и миналата година се използваше този термин -

са извършили сделки със свързани лица или с лица от юрисдикции с
преференциален данъчен режим или са страна по търговски и финансови взаимоотношения с такива лица

в указанието от 2014 също го използват

сега са премахнали само понятието "сделка", което очевидно е доста по-частно от голямото понятие "взаимоотношение"

В указанието миналата година беше посочено, че разходите за личен труд в ЕООД не се включват. Тази година трябва ли да се покажат като разход и съответно като задължение в часта на неизплатената сума към 31.12.2014 или попадат във взаимоотношенията м/у работодател и работник?

аз няма да ги декларирам, в миналогодишното указание бяха изключени, понеже за този род взаимоотношения се подава данъчно-осигурителна информация отделно, и тъй като в това отношение промяна няма, не виждам защо да не е приложимо и сега

благодаря за мнението, друго си е и колега да каже как изглежда отстрани

приход от услуга, за частта от присъденото според съда "възнаграждение по договор" (сумата е с включен ДДС по проформата), за самото ДДС - друг приход, съответно за неустойката и присъдените адвокатски разноски - по стандартния им ред

представям си го така:

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2008 г., в сила от 15.04.2008 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) С изключение на случаите по чл. 25, ал. 3, 4 и 5 от закона услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
(2) Когато по договор за доставка на услуга същата е свързана с изпълнението на отделни етапи, които се приемат от получателя по доставката, за всеки етап на завършеност на услугата възниква данъчно събитие, данъкът за което става изискуем на датата на приемане на съответния етап, като тази дата се удостоверява с приемно-предавателен протокол, подписан от доставчика и получателя.

имам такъв протокол с датата от 2009, приемам нея за дата на данъчното събитие по смисъла на ЗДДС, не е начислен данък в срока по чл.86 ЗДДС, съответно за това има санкция по чл.180 ЗДДС, която обаче е неприложима поради изтичане на срока по чл.34 ЗАНН, а самото невнесено ДДС като главници и лихва е изтекла давността по чл.171 от ДОПК, така че не ми изглежда икономически обосновано да се начислява и плаща погасено по давност задължение

самото възникване на данъчно събитие тогава, не означава, че са възникнали и условията за признаване на приход, тъй като съгласно т.7.2 от СС 18 - Приходи, трябва да са изпълнени едновременно 4 условия, а етапът на завършеност е само едно от тях, съответно се базирам и на следния текст от стандарта

- Когато резултатът от сделката за извършване на услуги не може да бъде надеждно оценен и е вероятно направените разходи да не бъдат възстановени, приход не се признава, а направените разходи се признават за текущи разходи. Когато вече не съществуват неясноти относно резултата от сделката за извършване на услуги, приходът се признава.

ето сега съдът отсъжда в наша полза, и задължава длъжника да плати, въпреки отлагателното условие, което не е изпълнил виновно, и мога да приема, че е налице т.7.2, буква "б" -

 б) предприятието има икономическа изгода, свързана със сделката;

и да призная прихода от извършване на сделката, в текущата година, даже всичкото това смятам да го направя чак когато/ако длъжникът почне да плаща, тъй като сме свидетели на много съдебни решения, които не се изпълняват

та ми се искаше и страничен поглед върху разсъжденията, защото е възможно да пропускам нещо и да има пробойни в логиката ми

сега доразгледах документацията по делото, както обичайно съдът не се интересува дали са били издадени фактури и начислено ДДС към датата на данъчното събитие, той си присъжда въз основа на задълженията по договора

в случая имаме проформа-фактура, по която не са платили, както и приемо-предавателен протокол от началото на 2009г., и сега се замислям - по чл.171 от ДОПК е изтекла петгодишната давност за неначисления в срок ДДС като публично вземане, отделно е изтекла и давността за административното нарушение по неначисляването му; самото присъждане от съда не е данъчно събитие, така че не се сещам за друго нормативно основание, което да задължава издаването на фактура сега при получаване на сумата, и бих могла директно да я отчета като приход?

и при мен възниква подобен казус
аз съм от страната на ищеца, който вече е спечелил дело срещу възложител за дължима сума по договор отпреди 6 години; плащането по договора е било с отлагателно условие, което възложителят не е изпълнил недобросъвестно, и съдът решава, че това не го оправдава да не плаща за приета работа

преди 6 години не е издадена фактура за извършената работа, което, разбира се, не е редно, но е факт - въпросът е сега за присъдената сума какво да направим? според решението съдът присъжда заплащане на "възнаграждение по договор", и отделно неустойки за забавено плащане

някакъв опит да споделите?

не е за вярване какъв пасквил са натворили от софийската колегия

трудно ми е да преценя дали трябва да са налице кумулативно аа и бб... има логика да не са алтернативни, но от друга страна в ДОПК има текст, където изрично е казано "които отговарят едновременно на следните условия", което за мен означава безспорна кумулативност, така че щом липсва такъв текст при точна "н" може да го третират като алтернативност, знам ли...

колкото повече ги чета тези букви, ми става все по-абсурдно - как бихме могли ние да знаем дали някаква държава отказва да обменя информация с нашата.....

на някакъв семинар са разяснявали, че ще се гледат директни обороти към свързани лица  - тоест директно отчитане на приход или разход от/към свързано лице

по тази линия отпадат амортизациите на дълготрайни активи, както и отчетения разход от отписване на материални запаси; не че е нормативно обосновано, но на мен ми върши работа, за да реша, че няма да декларирам такива разходи

иначе би станал омагьосан кръг - примерно аз продавам стоки към мое свързано лице - декларирам прихода от това взаимоотношение, ама към този приход има съпоставим разход, нали... и едва ли не би трябвало да попълня в справката и тези разходи (примерно заплати, амортизации), които са относими към прихода, само защото касае свързано лице - ами, невъзможно е...

на принципа на реципрочност, тази верига (само за пример я взимаме, не съм погледнала чия собственост е), би трябвало да декларира всичките си приходи като такива от свързани лица, понеже съгласно определението излиза, че е свързано лице с всичките си клиенти

Смятам, че да, с оглед на това, че към момента на покупката Техномаркет "се контролира" т.е. е 100 % собственост на дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим (Лихтенщайн).

съгласно новата точка "н" при определенията за свързани лица, излиза, че си права

но, честно си признавам, за мен е абсурд да изследвам такива връзки по отношение на някаква супер обичайна покупка, и не - няма да декларирам покупките от Техномаркет или която и да било друга стандартна верига магазини, сякаш са ми свързани лица

само че, при изследване на свързаността, трябва да се има предвид и § 1, т.3, б."н" от ДОПК - т.е. дали офшорката отговаря на посочените там условия, и ако да, се явява свързано лице