май ще почна да ги искам сканирани, след подписването им

това, което мен специално ме притеснява, че заради такива неща можем да си подкопаем взаимно доверието - ние като изпълнители, те като клиенти

в крайна сметка с това, че са ме упълномощили да подавам електронно всичко възможно, и декларирам от тяхно име и ги задължавам с ДДС в размери, несъпоставимо по-големи от осигуровките, ми е гласувано доверие, а пък от моя страна искам доказателства, че декларирания договор, който пак аз съм съставила, е реално подписан.... това, разбира се, за фирми, с които работя от години, и то предимно електронно; за нови и непознати клиенти е ясно, че си трябва защита, докато се опознаем.

Благодаря за направения юридически коментар!

Тъй като в днешно време документи на хартия почти не се използват - най-вече декларациите свързани с осигурителните вноски практически са файлови формати, заверката им с подпис от управители на фирми е силно невъзможна; писмената декларация за вярност на данните е добра идея, но колко осъществима практически ще видим тепърва, а така или иначе надали ще се приеме с добра нагласа от редовни клиенти, ако е по-често от веднъж годишно... та в тази връзка искам да попитам дали налична клауза по този въпрос в договорите за счетоводно обслужване би донесла някаква защита?

Например, в моите договори досега съм включвала следния текст:

ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ не носи отговорност пред властите за верността на
съдържанието в документите, предадени му от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ, както и за
счетоводната отчетност, водена преди датата на сключване на Договора.

като до момента ми се струваше уместен, доколкото данъчните задължения наистина се формират по документи, предадени за осчетоводяване, и съставени от самите фирми или от техни контрагенти.

Обаче с осигуровките нещата не стоят съвсем така, честа практика е управител на фирма да се обади и да поиска съставяне на трудов договор за новоназначен служител при определена заплата и работно време; съответно счетоводната кантора съставя договора по заложените параметри, декларира го в НАП, страните си го подписват на място във фирмата и от тук нататък счетоводителят съставя и ведомостта с възнаграждението, определено по този договор, без грам да знае дали то е действителното, съответно и го декларира въз основа на това - на практика може да се окаже, че извършва дейностите, посочени в чл.255б, и единствената му защита е това доказване на умисъл, по-точно липсата му..... та може би натам трябва да насочим повече внимание..

А може би уместно би било да включваме като клаузи в договорите например това, че с подписването им Възложителят декларира истинността на информацията и документите, които ще подлежат на обработка?

ако някой продава чрез Google Play (или има такива клиенти) - може да му е полезно това - https://support.google.com/googleplay/android-developer/answer/138000?hl=bg

наново ще трябва да се подават заявления за ПИК за вече издадените, уви

то и в предишните имаше такава опция - за увеличаване обхвата на услугите, след първоначално заявените, които бяха достъп до информация и подаване на искания

така че явно всичките 140 хил човека, с издаден ПИК, ще трябва да минат отново през НАП, ако искат да го ползват за подаване на декларации

това е успокоително, благодаря ви

привет, вчера подадох декларация по чл.88 за увеличаване на вноската за трето тримесечие, имам отговор "Приета", но все още в справката за задълженията си излиза старата сума, отпреди увеличението

дори в самата декларация си пише, че няма срок за подаването, но промяната се ползва едва след подаване - така че не виждам никаква логика да не се ъпдейтне сумата, след като не е изтекъл срокът за внасяне

някой с подобен опит?

inside17 явно има предвид т.2
2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставките на финансови услуги по чл. 46 и на застрахователни услуги по чл. 47, когато получателят на услугите е установен извън Европейския съюз или когато доставките на тези услуги са пряко свързани със стоки, за които са изпълнени условията на чл. 28.

и въпреки това съмненията са неоснователни, тъй като този текст НЕ означава, че доставките на такива финансови услуги към чуждо лице са облагаеми, а че за тях, независимо, че са освободени, доставчикът има право на ДК - което си е направо предимство (ако са към български лица - ще трябва да прилага частичен ДК за общите си покупки или тотално няма право на ДК, ако покупките са съотносими само към финансовата дейност)

отново браво на АССП за поредното им становище, издържано в духа на директивата; също съм благодарна за изразената подкрепа на дискусионния въпрос критерият за одит да е размерът на предприятието, а не правната му форма [има доста голям брой АД-та с дейност и размери далеч под някое ЕТ или ЕООД, които в момента са принудени да плащат одиторски такси в размер, надхвърлящ целогодишното им счетоводно обслужване]

а пък ето това е наистина свръхстранно

Интересен анализ от НАП:
Още в началото на срещата, представителката на НАП, Дирекция „Изследване на риска”, представи анализ направен от служител на директицята от НАП – Варна, според който голяма част от съставителите на финансови отчети, физически лица и счетоводни предприятия, не отчитат реалните приходи. Резултатът, изчислен от НАП, като щета към бюджета е 95 млн. лева. Изчислено е, че около 55 % от всички съставители, а именно приблизително 25000, не отчитат коректно доходите си от своята дейност. При физическите лица са изчислили, че около 25% от физическите лица, не декларират всички доходи.

Очакват се проверки на НАП на съставителите на финансовите отчети, има се предвид проверки в счетоводни предприятия.

Според учстниците от АССП, сумата, която НАП отчита като щета за бюджета, е твърде голяма и е въпрос на проста математика да се сметне, че няма как да е такъв размера на „укрития доход” от съставителите на финансови отчети.

елементарната сметка показва, че "укритият доход" от 25000 счетоводни кантори трябва да е 950 млн лв, или средно по 38 хил на фирма?? ехаа...... средно месечно по 3166 лв; интересно откъде биха се взели такива размери на счетоводни такси, които не са били фактурирани по правилата - 30 фирми по 100 лв месечно не щат фактури, или 5 по 600? честно казано, според мен, много хора от гилдията ни биха се радвали да имат такива приходи месечно - абсолютно истински и фактурирани, само че за съжаление не стигат и до половината им, какво остава да крият в такива размери

изобщо, ако според НАП на всеки външен счетоводител се падаха по над 3000 лв месечно (официално или укрити), нямаше да е хич лошо тъжното е, че реалността не е такава

наемите са услуги - код 2, частта на жена му няма причина да се декларира, услугите между две независими едно от друго ЕООД-та (без общ собственик или управител) -  също не

това е моето виждане, така съм постъпила в сходен казус

и на мен не ми даде линкове накрая, и на двете проучвания

Замотах се около дефиницията за контрол и нещо блокирах.

Става въпрос за две дружества:
- "А" ЕООД - собственик майка например
- "Б" ООД - съдружник майка с 40% + съдружник син със 60% . Управител е само синчето, а мама си е съдружник и толкова;)

Тези две дружества свързани лица ли са според вас?

според мен не са

биха могли да са свързани, ако майката участваше в управлението на Б ООД, заради този текст

д) лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице;

но тя си е обикновен съдружник

Две притеснения имам относно това изключване от обхвата на деклариране:
1. Контролът "по друг начин" между лицата по § 1, т.3, б."а" от ДР от ДОПК, за който явно съда не иска доказателства .
2. "Изключението не се прилага само при сделки/взаимоотношения между търговски предприятия (ЕТ) на посочените лица." В случая, "търговски предприятия" включва ли ЕООД на тези физически лица или само ЕТ, което е в скобите?

при лицата по т.а (роднините) не съществува изискване за "контрол" по какъвто и да е начин, те априори са си свързани
"контролът" е от значение при букви "ж", "з", "и", "м"
и после да погледнем определението за контрол

4. "Контрол" е налице, когато контролиращият:

иначе и аз съм виждала такива съдебни решения, но смятам, че един непримирим адвокат веднага би обжалвал едно такова, по което не са събрани доказателства минимум за това кой е контролиращият и кой е контролираният, без такова определяне на отношенията по контрола определението става безсмислено, а между фирми на роднини как би се доказало такова нещо? майката ли е контролиращата, заради респект от миналото, или синът е контролиращият, като по-умен?

Не мога да разбера кое налага това изключение за ЕТ на роднини, а за физическите лица и за ЕООД на тези лица да не важи.

предполагам, че защото ЕТ е търговската страна на роднината, докато ЮЛ е отделно лице от собствениците си

абе мътно ни е на всички, само те си знаят какво са имали предвид

този текст за изключението аз го разбирам като задължително деклариране на сделки с ЕТ на роднини (на собствениците, на управителите)

ако сделките са с други търговски предприятия (ЮЛ) на такива роднини - не би следвало да се декларират

в активи бих го декларирала аз - код 1

вчера коригирах една подадена вече декларация заради договор за цесия - и там се колебаех дали да е 3, но според указанието е код 1 (активи)

Здравейте,
Имам допълнителна парична вноска по чл.134 от ТЗ и изплатен наем на собственика и жена му. Изплатения наем трябва ли да го посоча в приложение 4 ? НА жена му според мен не трябва.Според указанието се посочват паричните вноски - но само внесените или и върнатите?
Благодаря ви !

и аз имам такъв случай - наем към управител (и жена му - семейна имуществена общност), нейната част не съм я декларирала, само неговата
за доп.вноски декларирах само ефективно внесените през 2013 - така го схващам указанието - на две места е посочено, че не се гледа паричния поток, а осъществените сделки

полезна тема, скоро ще имам подобен казус и се чудех как се оформя граждански договор на СОЛ, който е такъв заради това, че е съдружник в друго търговско дружество (не е свободна професия)

значи, лицето издава документ с реквизитите на фактура и си получава парите, както са бруто; авансов данък не му се удържа (плащането ще е през март), понеже е СОЛ, остава самото лице да си подаде декларация по чл.55 за авансов данък за първо тримесечие - обаче как ще си изчисли данъчната основа - нали трябва да си приспадне осигуровките, които е внесъл за своя сметка през съответното тримесечие?

същите тези осигуровки обаче вече са приспаднати от неговото си дружество, тъй като там получава личен труд всеки месец - тогава излиза, че трябва да си обложи целия доход по граждански договор (намален с 25% разходи, разбира се) и да не приспада никакви осигуровки - съответно при годишното изравняване ще внесе осигуровките за довнасяне, но тогава пък годишният данък ще излезе по-малко, отколкото е авансово внесения и ще има за възстановяване.... така ли е или нещо бъркам генерално?

Лично аз не мога да разбера КОИ биха били тези ДУК, които са извън хипотезата на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ, а остават в хипотезата на точка 4.2., буква г) от указанието, за които информацията следва да е включи във въпросното приложение.

остават за деклариране договори за управление и контрол с изпълнител друго ЮЛ - има такива случаи, когато представляващият едно дружество също е дружество, а не физическо лице

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ВИДА  НА ПУБЛИЧНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, КОИТО ДА БЪДАТ ПОГАСЯВАНИ *

това е наклонение, което представлява продължаващо действие и в бъдеще време, така че изобщо не е нужно в момента да имаш изискуемо задължение, за да подадеш заявление

явно няма да го има като услуга електронното подаване, така че остава възможността, която е записана в самия формуляр - за София се праща електронно подписан имейл с прикачения файл на ТД на НАП София Град <td_sofia_grad@ro22.nra.bg>- те си ги разпределят от там по отделни офиси