или по друг начин казано, ако в ТР на ВКС беше казано, че

Секвестируемата част се определя по различен начин според
величината на дохода (след приспадане на дължимите върху него
данъци и задължителни осигурителни вноски И абсолютния несеквестируем доход) и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа

щях да съм съгласна с посочения от адвокатите и разработчика на програмата начин, но, за съжаление, не е така

нека не забравяме, че работодателят е солидарно отговорен и ако прави удръжки в по-малък размер и след време възникнат претенции, а служителят вече е напуснал, ще се окаже в нелепата ситуация да плаща чужди дългове и после по съдебен ред да си търси сумите от вече задлъжнял достатъчно бивш служител

цитат от единия линк

 

От остатъка, получен след приспадане на удръжките са осигуровки и данъци се  приспада и несеквестируемия минимум –  минималният размер на работната заплата за страната, която към момента е 420 лева.

ама защо се приспада несеквестируемия минимум не се казва

по същия начин аз мога да кажа - не се приспада, без повече пояснения

цитат от втория линк:

Запорът се налага САМО ВЪРХУ СЕКВЕСТИРУЕМАТА част от месечното трудово възнаграждение на служителя. Ако работната заплата за съответния месец  е в размер, по-голям от определената за страната минимална работна заплата, то следва да се направи удръжка от сумата, която е НАД размера на МРЗ. Каква част следва да се удържи от тази сума се конкретизира за всеки случай поотделно в зависимост от размера на сумата и от това дали служителят има деца, които издържа.

в ТР на ВКС има само следния текст по въпроса:

Секвестируемата част се определя по различен начин според
величината на дохода (след приспадане на дължимите върху него
данъци и задължителни осигурителни вноски) и обстоятелството дали
длъжникът е с деца, които той издържа
Несеквестируемата част е определена относително, когато
длъжникът получава между несеквестируемия минимум и 1.200,00 лева
месечно.

съгласно чл.446, ал.1 и т.2, секвестируемата част е 1/3, 1/4 и тн в зависимост от трудовия доход и наличието на деца, но след като не е пояснено от какво точно е тази част, следва да е върху дохода и абсолютно никъде не става дума за вадене на несеквестируемия доход - той служи само за абсолютна сума, която е гарантирана на лицето, съответно само заради това намаляваме размера на удръжката, ако е по-висока, за да можем да изплатим гарантираната несеквестируема сума по закон

и съм убедена, че точно заради това е и въведения чл.446а, ал.3 - иначе щяха да карат банките да изчисляват по друг начин какво да превеждат по запора

аз продължавам да смятам, че не е правилна логиката на програмата/приложението в смисъла да се вади МРЗ от нетното възнаграждение и върху разликата да се прави удръжката

с последните промени в ГПК има и нов чл.446а, според чиято ал.3:
(3) Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

което според мен означава, че за доходите, които попадат в обхвата на чл.446, ал.1, т.1 и 2, изчисляваме удръжката от цялото нетно възнаграждение, и ако чистата сума за получаване след удръжката падне под МРЗ, ограничаваме размера на удръжката до такава сума, след чието изваждане, на лицето да му остане МРЗ, тъй като тя е несеквестируемият минимум

по чл.446, ал.1, т.3 е ясно положението - там има несеквестируем максимум - 2 МРЗ

може би има предвид чл.46 ЗКПО /отписване на задълженията за данъчни цели, което често съвпада и със счетоводно отписване, при което се признават приходи/, но там давността е 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо, а кога ще стане изискуемо според мен зависи от волята на този, който е дал парите и какъв срок за връщане е записан в протокола за допълнителните парични вноски

интересно защо не е достъпна и с ПИК-код - откакто чрез него е осигурен достъп до данъчно-осигурителната сметка изобщо не се налага упълномощаване /нотариално/ за същата услуга чрез КЕП, така че няма да е особено популярна тази услуга

аз за тази точка се притеснявам най-много:

на стойност под съответните суми по т. 1, когато плащането представлява парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава сумите по т. 1.

знам, че има разяснение от много години, но пак не е съвсем ясно, а при новите супер малки суми, ще е изключително важно как ще се третират различни казуси

например - имаме редовен клиент, на който му се извършват услуги /представителство пред митница/, за които плаща в брой - има договор, в който са упоменати единични цени на услуги,  и при извършването им - се фактурира, плаща се в брой

няма ясно определена сума/престация по договора, защото клиентът не е длъжен да има еди-колко си вноса месечно, просто - ако има, ще плаща такава цена

сумарно обаче фактурите, платени в брой ще надхвърлят заложените прагове и ме е страх да не се приложи горната точка

и такива клиенти са стотици

също и с доставчици - всяка седмица транспортна фирма ми прави по два курса, за които иска плащане в брой /различни суми/, всяка фактура сама по себе си е под прага, и също мисля, че всяка заявка за транспорт си е отделен договор, но ако сумарно платя две фактури в един ден се надхвърля прага и  всякакви такива нелепи ситуации ще се очертаят...

благодаря! само да уточним, че чл. 38, ал. 4  няма да е приложим при АД с дейност, защото е валиден, само когато дружеството не подлежи на одит

или обобщено

микро АД без дейност - без одит, съкратени ОПР и Баланс, може да не публикува ОПР и Доклад за дейността

микро АД с дейност - одит, съкратен ОПР и Баланс, публикува тях и Доклада за дейността, както и одиторския доклад

относно информацията за разпределението на печалби и тн, видно е, че може да не се публикува, обаче на общото събрание (ОС) на акционерите, на което се приема ГФО, обикновено се разглежда и този въпрос, и по-трудно би било да се направи отделно решение само за одобряването на отчета, отколкото просто да се публикува цялостното решение на ОС

пробвах я сега програмата (с данни за 2016 и тогавашната МРЗ) и ми се струва, че грешно смята - изчислява удръжката като пропорция (1/3, 1/4 или колкото е там) от разликата между нетното и МРЗ, а не от нетното, и получената сума на запора да сравним със секвестируемата част и съответно ако запора я превишава, да ограничим само до секвестируемата...

Чл. 42. (1) Микро- и малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не изготвят доклад за дейността, при условие че информацията относно придобиването на собствените им акции, изисквана от чл. 187д от Търговския закон, е оповестена в приложението към годишния финансов отчет или в бележка под линия към съставения счетоводен баланс

искам да се уверя, че правилно се ориентирам от какво трябва да се състои ГФО на едно действащо АД, което изпълнява критериите за микропредприятие

със сигурност подлежи на одит, заради чл.37, ал.2 от ЗСч, но заради качеството си на микропредприятие, дефакто отчетът му може да се състои само от съкратен Баланс, съкратен ОПР и Доклад за дейността и да не изготвя ОСК, ОПП и Приложение, или бъркам?

тогава горният цитиран текст за кого се отнася? само за акционерни дружества без дейност, които не подлежат на одит?

мерси, Катя, за потвърждението
за нулевите редове го знам от много години, но си признавам честно, че ги махам само за отчети, които подлежат на одит, просто не умея лесен начин за преформатиране, а усилията да го направя ръчно са равностойни на съставянето на далеч по-сложен отчет, така че в този смисъл не спазвам съвсем изискванията за представяне

темата е изчерпателна аз само бих искала да намеря потвърждение, че разсъждавам правилно по следния въпрос - облекчението за микро-предприятията да не съставят Приложение е приложимо и в случай, че другите две форми - Баланс и ОПР не са от съкратения вариант, а в пълен, нали така? знам, че силно се формализирам, но понеже бих искала да си ползвам макетите на отчети от минали години (със съответните нужни промени, които са нужни), не искам да правя съкратени ОПР и Баланс, но това не ме лишава от облекчението за липса на приложение, нали?

Нещо не ми се вижда нормално да направят такъв "подарък" и да спестят толкова пари на данъкоплатеца, но дали и аз като Антеа да кажа не бъркам нещо тотално....

и аз го разбирам като теб, но не вярвам да са имали това предвид

вероятно се касае за недобра формулировка, сефте...
колко му е да бяха казали "месеците, за които е получен дохода",  вместо "през"

pmihaleva, декларация 7 се явява всъщност основание за "авансови" вноски - тези 16,80 лв са авансови, обаче и аз се чудя същото, защото досега не съм имала опит с лице, осигурено по чл.40, ал.5 и имащо доходи за изравняване - не съм сигурна в миналите години дали са били длъжни да подават Декларация 6, ако са имали доход от наем и е трябвало да довнасят?

delphine, мерси за включването има нещо много недомислено в тази формулировка от указанието към таблицата:

Облагаемият доход в редове от 1 до 12 в колона 5 се определя като сумата в ред 13 се разделя на броя на месеците, през които лицето е получило доходи в качеството си на самоосигуряващо се лице, независимо от броя на отработените през месеца дни


ами например моят СОЛ е получил доходите от 11-месечната си дейност точно през  два месеца от годината - да кажем платили са му през юни и през август, според този текст излиза, че целият доход трябва да го разделя на 2 месеца а надали са имали това предвид

също така има разлика в текста на указанието към Т1 и към Т2 - в таблица 1 годишният доход се дели на месеците, на които е упражнявана дейността, а в Таблица 2 годишният доход се разделя на броя на месеците, през които лицето е получило доходи в качеството си на самоосигуряващо се лице  - излиза че за целите на здравното осигуряване периодът на упражняване на някаква дейност няма значение, а само броя месеци с получени доходи (т.е. получени плащания)

а и това, че вече не се взимат предвид броя на отработените дни, а само някакви имагинерни месеци, също ще създава доста проблеми, ако някое самоосигуряващо се лице има "наглостта" да започва или спира дейност не точно в началото или края на някой календарен месец, а примерно по средата му - един такъв половин месец за цял ли ще се брои, когато трябва да делим годишния му доход на месеци?

привет, темата касае предишна година, а за 2016 има изменение относно приспадането на осигурителните здравни вноски по чл.40, ал.5, което не мога да осмисля съвсем и ми се иска да чуя и други мнения

става дума за чл.30, ал.3 ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2016, според която такива вноски могат да се приспадат, когато облагаемият доход по чл. 29 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.

чл.29 третира доходите на свободните професии и гражданските договори
в моя казус имам самоосигуряващо се лице - свободна професия, извършвало дейност в периода януари-ноември, от началото на декември дейността е прекратена и лицето има подадена Декларация 7, т.е. за декември има дължими 16,80 лв здравни осигуровки, но пък няма никакъв доход от никаква дейност

смятах да попълня таблица 2 от ГДД само за първите 11 месеца и съответно да разделя облагаемият доход по чл.29 на 11, средномесечният доход е голям, но ще го огранича до максималния размер от 2600

но според указанията на таблица 2 и тази нова точка от чл.30, излиза, че трябва да попълня и реда за месец 12, като в колона 4 впиша за осигурителен доход 210 лв, и също така новият текст в указанието ме притеснява

Облагаемият доход в редове от 1 до 12 в колона 5 се определя като сумата в ред 13 се разделя на броя на месеците, през които лицето е получило доходи в качеството си на самоосигуряващо се лице, независимо от броя на отработените през месеца дни.

тъй като лицата по чл.40, ал.5 също се водят самоосигуряващи се, се тревожа да не би годишният доход от дейност като свободна професия, който реално е реализиран за 11 месеца, да трябва да го разделя на 12 и да попълня сума и за месец декември, тъй като и в този месец лицето е било самоосигуряващо се, но не като свободна професия, а като "безработно" и така да се направи изравняване за 12 месеца, вместо за 11... или накратко се опасявам, че вместо като вид облекчение това приспадане на вноските по чл.40, ал.5 води до довнасяне на осигуровки дори и за месец, в който лицето няма доходи, само защото вече и доходите по чл.29 са включени в годишното изравняване (преди бяха само наеми и прехвърляне на права)

а може и жестоко да бъркам, затова търся мнения вие как го разбирате?

да отбележим и че с последните изменения в ЗДДФЛ, за ползването на данъчните облекчения чрез работодателя, е необходимо и подаването от страна на служителя на още една декларация - чл.49, ал.4, т.8 (нова)

писмена декларация, че към момента на подаването й пред работодателя няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения или че за данъчната година ще подава годишна данъчна декларация

привет, и аз имам някаква такава подобна чуденка - ФЛ, свободна професия, което ще декларира прекъсване на дейност и самоосигуряване, но предпочита да си остане регистрирано по 97а ЗДДС, в случай, че отново си намери консултантски проекти

според мен не би трябвало да има някакъв проблем, нали? не би се счело, че упражнява дейност, само защото счетоводител му подава нулеви ДДС-декларации и съответно ми плаща за тази услуга?

не са изключение и според мен, ще трябва да са по банков път

срещали ли сте някъде тълкувание какво се прави при договори, чиято сума е неопределима - например някакъв рамков договор за обслужване, с приложение ценова листа за отделни елементи - в някои месеци няма извършена никаква услуга, в друга има доста  и за всяка отделна доставка естествено се пуска фактура и плащането е в брой..... след някакъв период общата сума на извършените услуги надхвърля 5000 лв, но изначално това няма как да се знае, за да се извършват само банкови плащания - според мен не би трябвало да е нарушение, след като няма сигурно-определима сума по договора?

Привет, придобили сме имот от публична продан (в цената нямаше ДДС, длъжникът е физическо лице), сградата отговаря на определението за "стара". Отделно с договор с длъжника/бивш собственик му платихме цена за разни трайно-закрепени вещи вътре в сградата - отоплителна инсталация, вградени шкафове, и външен навес /за да не ги изкърти и да ни докара някакви излишни ремонти/. Със сумата по този договор съм увеличила доставната стойност на имота. Имотът е предназначен за продажба - т.е. не ми е инвестиционен, а по-скоро материален запас-стока, и планираме сделката по продажбата да е освободена.

Предполагам, че по нотариален акт (с който ще продадем имота) ще има една обща цена за всичко, но за да сме предварително подготвени каква част от нея ще ни е приход и каква ДДС за внасяне ми се струва, че май ще е по-добре да издадем три отделни фактури - една без ДДС за освободената сделка по имота и прилежащия му терен, една с ДДС за терена извън прилежащия /по някаква експертна оценка/ и чуденето ми е дали трябва да се издаде отделна фактура за въпросните вещи, които всъщност са част от имота, но могат да се третират и като отделни движими вещи /пак с ДДС/ или има вариант да не ги фактурирам отделно, а да минат като част от сградата/?

не беше ми хрумнало изобщо, че и застраховките биха влезли в данъчната основа - преди със сигурност не влизаха за данъка при управленска дейност, но сега не виждам на какво основание не бихме ги включили.... става все по-дебела работата :/ а и Каското далеч не е задължително, но пък и не намирам основание, заради което задължителната ГО да не се счита за пряк разход

това за ал.2 и аз му се чудех - по-скоро клоня към хипотезата за разчети, именно заради употребата на думата "суми"

преди време именно така промениха и определението за скрито разпределение - беше "разходи", а стана "суми", мисля, че и тук причината е точно същата; съвсем друг е въпросът, че вече тотално се размива границата между лично ползване на собственик и скрито разпределение на печалба - едно и също нещо би могло да се третира и по двата начина, а това е доста рисково

обяснението в tita.bg за тази алинея е следното

Ново правило, което се прилага не само за данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4, а и за останалите данъци върху разходите(данък върху представителните разходи и данък върху социалните разходи, предоставени в натура), е въведеното с  ал. 2 на чл. 204 изискване, според което облагането с данък върху разходите се прилага и когато отчитането на сумите по чл. 204, ал. 1, т. 1, 2 и 4 не води до намаляване на счетоводния  финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.

Този подход е аналогичен на използвания по отношение на счетоводните разходи за амортизации.

аз лично не разбирам какво са искали да кажат

 Изключени са стоките и услугите, защото масово ще започнат да се плащат възнаграждения в натура и тогава общата данъчно-осигурителна тежест ще е 10%, а не над 30%, заедно с осигуровките. Например работодателят вместо заплата плаща сметките за ток, телефон, парно, вода и тн. и ги облага само с 10% окончателен данък за лично потребление по ЗКПО без да плаща осигуровки. Затова са предвидили това облагане да важи само за разходите, свързани с използване на активи и персонал.

За разходи за персонал – типичен пример е заплатата на шофьора, който вози управителя по лични въпроси или пък заплатите на работници от фирмата, строящи личната вила на директора.

благодаря, така ми се изясни
но отново ми се струва, че са обхванати доста частни случаи с този персонал,  докато масовият проблем при данъчен контрол ще бъде с по-обикновени услуги, отколкото персоналът да е впрегнат за лични нужни на шефовете и това да се отчита легално... както и да е, просто в Капитал четох примера за телефонните сметки, които със сигурност обхващат почти 100% от фирмите, но очевидно въпросът с това не е решен, както и с другите разходи, които са под прага на стойността за отчитане на активи (след като е споменато това понятие)

за колите, лаптопите и друга техника, отчетена като актив, разбирам, че фирмата ще трябва документално да доказва, ако смята, че процентът лична употреба се различава от 50 (за коли) или 20 (за другите активи)? това документално доказване също е малко мътна индия, например доказателство ли е, ако има издадена заповед за пълна забрана за лично ползване - тоест доказваме ли така 0% лична употреба? за тези, на които не им се занимава с допълнителна бумащина, изсмукана от пръстите, е ясно - директно по 20/50% от такива разходи остават без право на данъчен кредит и с допълнителния данък, не прочетох проекта подробно, но предполагам, че ще се признава за данъчен разход този данък?