на мен ми е обвързано само едно ДДС - в Студентска, може би там са слабо натоварени, обаче Център, Люлин, Оборище, Изток - не са помръднали

и аз мислих по тоя въпрос и единственото смислено, което ми хрумна е следното:

дали пък платените задължения няма да изчезват в справката след датата на падежите им? примерно във вторник, 15-ти, да видим, че ДДС-то е изчезнало
в смисъл плащанията също да са осчетоводени там, но да оказват ефект върху задълженията чак като им настъпи падежа или да погасяват стари задължения с вече настъпили падежи - това би обяснило изчезването на дребни лихвички, които виждах до 31.12.2012 в справката, а сега са изчезнали (бях им прибавила сумите към новите платежни)
това би обяснило и седящите платени задължения на сол-овете от декември - системата може би няма как да знае дали до 25.01. няма да възникне ново задължение с по-ранен падеж - примерно ДДС на свободна професия до 14.01.? а с внесените пари трябва да се погаси по-ранно задължение и затова до падежа на новото то ще си седи в изчакване

звучи ли ви логично или съм прекалено голям оптимист

според мен е заради декларирането на данъка
ако не са изплатени до 25-то число - как ще декларирате данък, като няма задължение за удържане? съответно ако са платени след 25-то число се подава нова декл.1 само със сумата на данъка, до края на месеца, в който е извършено плащането

обаче това за включването на начисляването в този текст е било малко излишно

според мен код 5 ще важи за месеците от 2013, а вие сега би трябвало да въвеждате 12.2012 - може от това да е проблемът

Кате, къде е обявен този семинар, ако може кажи подробности?  наистина на тази дата ще е малко като след дъжд качулка, но все пак е нещо в посока разяснения, само жалко че няма да са в много официален вид.

при всяко положение ще чакаме с нетърпение отговорите на г-н Лектора по проблемите, които си формулирала в другата тема

аз смятам да процедирам така

в отделните директории за всеки клиент, които си имам, правя подфолдър с име ID (то по правилата май трябва да се казва ДЕЛО ), и вътре слагам копията от актуалния учредителен акт на клиента, публикуван в Търговския регистър, и от декларацията по чл.13 ЗТР, от която се виждат данните за лична карта; считам, че след като длъжностното лице по регистрация ги е сверило там на място, съдържат верни данни

за фирми с чуждестранно участие при публикуване на ГФО в ТР също изискват достатъчно много документи, легализирани  и заверени от съответната чуждестранна юрисдикция, относно собствениците, които имат право да приемат отчета - така че и тях ще ги смъкна като копия при мен

за момента не смятам да вадя за моя сметка официални актуални състояния от ТР, тъй като най-малкото те са актуални само към съответната дата, утре може да е подадено някакво заявление за вписване, и текущото актуално се обезсмисля.

зачетох се избирателно в правилата за други категории задължени лица по ЗМИП

от адвокатските критерии:

3. Клиенти, които предлагат да платят изключително много за услуги, чиято
нормална стойност е по-ниска. Случаите, когато адвокатът получава зна-
чителна сума за успешно извършените от него услуги, не се разглеждат ка-
то рисков фактор;

евалата начи ако клиентът бутне много за успешна сделка по пране, изобщо не е рисков

а при нас май няма такова правило изначално си е ясно, че никой не се натиска да плаща много на счетоводителя си хехе

добре, но да го погледнем и така - може би тия съмнения отново касаят сделки между нас и клиента, а не някакви си негови сделки с други лица

При съмнение за изпиране на пари лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да уведомят................ ..
преди извършването на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност.

първо се визират всички лица по чл.3, а там знаете какви още има
второ - за да е ПРЕДИ сделката, значи че трябва да участваме в нея
трето - да имаме възможност да я забавим, което няма как да стане, ако не сме страна по нея


та си мисля, че на нас всичко това ни звучи страшно, защото поради естеството на професията имаме поглед върху сделките на клиентите с трети лица, но другите лица, изброени в чл.3 имат поглед само върху двустранните си отношения с клиентите, и затова ние го тълкуваме разширително {ДАНС също}, а не трябва, защото законът не казва това


един вид:
1. уведомяваме ДАНС при плащания в брой над 30К от/към клиента
2. уведомяваме ДАНС ако ни възникне съмнение, че клиентът пере пари, сключвайки с нас сделка на каквато си ще стойност  - 5, 20, 100, 10000, 200000 лв,

това в синичкото, мисля, че е съвсем точно синтезирано  и аз съм стигнала до същите заключения

демек уведомяване има - при съмнения за пране и при плащания в брой над 30К [чудно дали ще има такива мераклии за подобни документални плащания, при санкцията от 50% конфискация, за която всеки нормален счетоводител е уведомил клиента си още през февруари]

освен самите критерии, нека обсъдим какъв е точно вложеният смисъл тук:

Чл.5.(1) ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ
СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ, като задължени по чл.3, ал.2, т.31 от ЗМИП лица,
идентифицират клиентите си в следните случаи:
1. при установяване търговски или професионални отношения;
2. при извършване на операция или сключване на сделка на
стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута

моето схващане е, че се касае за идентифициране на клиента само в случаите, че извършва с мен такава операция - това ме прави ангажирана страна.
други колеги обаче го разбират като идентифициране при сделки с трети лица - което ми се вижда невъзможно, доколкото такива сделки по силата на договорните си отношения обичайно ние научаваме за тях в началото на следващия месец, когато им приемаме документи, а и нямаме задължение да идентифицираме И третото лице, защото се говори само за "клиентите си"


също така, доколкото си спомням от миналите години, когато беше кампанията с правилата за търговците на едро - те имаха същите задължения. така че е нормално да идентифицират клиента си, когато той има сделка с тях, защото просто нямат абсолютно никаква информация за сделките му с трети лица - така че е равноправно и за нас да е така

дори и във втория вариант - ако сделката не е съмнителна, а обичайна, просто си оставаме с идентифицирането, обаче ми се вижда малко налудно щом видя фактура за 30К+ да изисквам официално актуално състояние от клиента, или пък да си го плащам сама на Търговския регистър...
та как го тълкувате вие?

Кате,

Правилата за мерките срещу изпирането на пари не трябва да пречат на коректните и честни данъкоплатци. Трябва да са целесъобразни и ползите не трябва да надвишават разходите по прилагането им.

това последното трябва да е обратното според мен

всички мотиви под оборваните текстове ми се струват разумни и абсолютно логични, на незадълбочен преглед предлагам да се редактира това

то постфактум счетоводителите да репуртуваме апортна вноска в ДАНС е нецелесоъбразно.

на рапортуване

не забелязах да има мотив срещу идентифицирането на крайния собственик физическо лице - пълно е с компании, които са собственост на чуждестранни юридически лица, регистрирани къде ли не. след като са регистрирани в ТР, значи има всички надлежни документи кой е взел решението за учредяване, също при публикуване на годишните отчети от ТР искат много подробни легализирани документи за приемането им от собствениците - и тези документи са публични, не знам какво повече от това искат? изобщо нямам намерение да свалям от ТР на компютъра си  и да трупам архиви с копия от тези документи, след като са достъпни за всеки, включително и ДАНС?