а какво мислите за варианта такива разни суми да се дават на разчет? възстановени в последствие от подотчетни лица? т.е. примерно при телефонна сметка 1000 лв без ДДС и "пропорция" 70:30, в дневника включваме 700 + 140 лв фирмени и без право на ДК - 360 лв, които после собственик или някой от персонала възстановява, но не оформено като продажба и разход, а като разчет?

иначе със сигурност отчетено като разход и без последващо фактуриране не би се признало за данъчен разход, както и начисленото ДДС по протокола - чл.26, т.1 и т.3, и отделно начисляването му като непаричен доход на конкретно лице...

Не може да ми вярваш ... аз съм лаик ... :)
надали си лаик, но поне си единственият, който опита да ми обясни защо съществуват двете точки и каква изобщо е разликата между тях :) за мен продължава обаче да е много притеснително, че в указанието изобщо не се разглежда и т.3 на чл.9, и силно параноично започвам да си мисля, че е нарочно - тамън някаква част от фирмите ще се успокои, че не трябва да начисляват ДДС при "лично ползване" щом не са употребили данъчния кредит {натъртено е няколко пъти в указанието}, а при последващ контрол ще им вкарат - "а защо не сте коригирали по чл.9, ал.2, т.3, а?!"

днес вече го разпратиха указанието по имейлите на данъкоплатците, поне аз го получих 2-3 пъти, и бая се чудех как точно да откроя важните моменти от него, за да го обясня на клиентите... и в момента, в който стигна до евентуалния облагаем/осигурителен доход на ползвателя, осъзнавам, че каквото и да обяснявам, надали ще получа уведомление от клиент, че през месеца нещо е било ползвано за лични нужди

иначе и за мен хитът в 17-те страници е как разказвателно с две изречения отмениха законовия чл.9, ал.4,, както и облагането на актив, само защото бил на разположение и потенциално би се използвал за лични нужди... бисери!
По тази причина има развита теза каква трябва да е данъчната основа при тази услуга - чл.27, ал.2 - преки разходи и т.н. и наистина няма значение дали си ползвал данъчен кредит от тях, а само дали услугата е облагаема или не ...

виждам, че в чл.27, ал.2 има текст и за т.3 на чл.9, ал.2 - имах предвид, че в самото указание няма нищо по въпроса, даже изрично е казано на няколко пъти, че ако данъчен кредит не е ползван, не се извършва и начисляване на ДДС по чл.9, ал.2, т.2

сигурна съм, че нещо ключово ми убягва, но просто не откривам кое е то - защо трябва да има две точки на този чл.9, ал.2 - при едната начисляваш, ако си ползвал данъчен кредит, но ако не си ползвал не начисляваш, а по другата точка - винаги начисляваш ДДС по такава услуга, независимо дали си ползвал или не; разликата между двете точки е в думата безвъзмезно при т.3, но по т.2 също повечето такива услуги са също безвъзмездно предоставени
голяма яснота внесоха, няма що...

нито дума по отношение на това дали така определената данъчна основа за облагане с ДДС ще се третира като облагаем и осигурителен доход на самите ползватели

и като са развили толкова подробно данъчната практика на СЕС, да бяха я облекли в законови норми и да я впишат в Закона, а не да ни я преразказват в свободно есе

друго, което може би аз бъркам, но така и не ми стана ясно - в цялото указание няма и дума за чл.9, ал.3, т.2 - 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице;

в тази алинея няма изискване да е бил ползван преди това данъчен кредит, така че аз го разбирам като задължително начисляване на ДДС по предоставена каквато и да било безвъзмездна услуга без значение, че за извършването й лицето не е приспадало кредит по стоки или услуги, свързани с предоставяната услуга.... как го разбирате вие?
статията не я четох, но аз имам ФЛ със сметки в чужбина, и е декларирало пред чуждестранната банка, че е местно лице на България, поради което не му удържат тамошния данък върху лихвите

съответно, на всяко тримесечие подавам Декларация по чл.55 и му декларирам данъка върху лихвите - 8% по нашия закон, и го внася, сега в годишната му декларация ще декларирам целия размер на лихвата, както и сумата на внесения за годината данък - това се прави в Приложение № 8
то дори и някоя фирма да има такова самоубийствено желание да декларира подобни изсмукани от пръстите неща и да удържи от служителите си осигуровки и данък за "непаричния доход" + ДДС-то върху ползването, чисто технически ще е нереално за приложение

зададена е дата на данъчно събитие при такива "доставки" - последния ден от месеца, в който е ползвана услугата; за да изчислим данъчната основа на една такава доставка трябва да знаем стойността на примерно ползваното гориво, на личните разговори  и от сорта - все неща, които са описани във фактури, чийто срок на обработка е до 14-то число на следващия месец пак за целите на същия закон (въобще пренебрегваме факта, че телефоните се фактурират от мобилните оператори на някакъв интервал, който не съвпада с календарния месец и фактури излизат на всевъзможни дати)

формално погледнато, освен изхабяването на някакъв ДА, нищо друго не е известно на последния ден от месеца, за да бъде издаден подобен протокол в последния ден от месеца, и дефакто ни принуждават да го антидатираме
след така изложените пояснения относно последиците от едно подобно деклариране, дълбоко се съмнявам, че ще има фирма, която да го предприеме

малко по-лесен ще е вариантът, при който фирмите възмездно да предоставят на служителите си такива "нечувани екстри" като разговори по служ.мобилен телефон, чрез някакво фактуриране, което ще си е направо фиктивно

допълнителен проблем според мен се явява и от това, че дори предварително да не се ползва данъчен кредит по разни покупки на стоки и услуги с предполагаема смесена употреба, ако те бъдат предоставени безвъзмездно мисля, че отново се влиза в хипотезата на чл.9, ал.3, т.2 (според която няма значение дали е ползван данъчен кредит)

Относно данъчното третиране на изплатените от работодателя разходи за наем на нает специалист (възнаграждение в натура)



просто ужас! има нещо адски недомислено в цялото това третиране, на практика се получава дори тройно облагане на една и съща сума - от страна на работодателя като не му се признават за данъчни цели такива разходи - първите 10%, от страна на служителя - като му се включват в облагаемия доход - пак 10% (+осигуровки), и от страна на наемодателя (било то физическо или юридическо лице), който също ще плати 10% върху облагаемия си доход/печалба

точно такъв тип разходи, свързани с наети лица - като този, или като стимулирането с акции, са традиционна практика при западните компании, и някак не мога да се убедя, че и там ги дерат с такова облагане....
а по ЗКПО такива разходи следва да бъдат и преобразувани като несвързани с дейността, не дай си боже и скрито разпределение

остана само и ЗМДТ да намърдаме в картинката, че безвъзмедното от гледна точка на фирмата може да се окаже облагаемо на "надареното" лице [това в рамките на шегата, разбира се :)]

мислих още по въпроса с "декларацията", и може би ще си направя някакво формулярче, готово за попълване с данни, и съответно ще уведомя клиентите, че ако за конкретен месец не съм получила такъв формуляр, ще считам, че няма лично използване на фирмени активи, стоки и услуги
това изрично деклариране в отделна клетка в декларацията и колона в дневниците може да е нож с две остриета - или да направиш "добро впечатление" колко стриктно спазваш закона, или да "извикаш кумчо-вълчо" да ти поувеличи процента, с който спазваш

тъй като вероятно повечето посетители тук са външни счетоводители, мислили ли сте как да процедираме с това деклариране, предвид факта, че надали имаме особена информация как точно се използват стоките, услугите и активите, за които декларираме ползван данъчен кредит?

почнах да се чудя дали да не искам всеки месец някаква изрична декларация, в която да ме уведомяват, че има или няма такова смесено използване, и съответен процент или някаква друга база, ако има такова ползване... но подозирам, че може да осъмна безработна, ако въведа такъв самоинициативен контрол
ами, честно казано, аз не се сещам за изключение, поради което да не подлежат на одит
заради чл.37д АД-тата задължително съставят и консолидирани отчети, без да могат да ползват облекченията на предишните членове - прагове, незначителност и тн, съответно излиза, че дори и най-дребното дружество, което е дъщерно на АД, подлежи на одит, заради задължителното му включване в консолидацията

и понеже тази година и аз ще съм в подобна позиция (АД-майка), но дъщерното ни дружество е регистрирано в чужбина, се чудя как точно нашият одитор ще заверява годишния отчет на чуждестранното дружество, съставен по различно законодателство.... някой има ли подобен опит ?
той изпълнителен директор ли е или обикновен член на Съвета на директорите? щото ако е изпълнителен, може самият СД да му спре възнаграждението, докато за обикновените такова решение се взима от общото събрание на акционерите, според моя прочит на Търговския закон
Мерси, Delphine! от разочарование отворих да прочета в Наредбата и видях въпросния параграф 4.... жалко, значи и януари ще има ходене на крака
Да, ще има. Вероятно след 01.01.2016.

преди малко се зачудих дали има смисъл да вкарвам получените до момента през декември болнични в настоящия софтуер на НОИ, но после размислих, че след като от 1 януари ще можем да ги подаваме онлайн, няма смисъл да ги обработвам, докато не се появи новата им програма....нали не бъркам, онлайн подаването ще е валидно и за декемврийските болнични?
ами според мен правилно сте се насочили към корекции, и без това в НАП са засекли грешката, така че уведомяването просто ще е формално спазване на закона
казвате, че тези доставки навремето са декларирани като износ - т.е. с нулева ставка, без наличие на митнически декларации, така ли?
а фактическото положение е, че купувачът е руска фирма, а получателят латвийска? т.е. реално сте имали ВОД към Латвия, а там дали са го отчели като ВОП и съответно са се самоначислили?
за Гърция и Хърватска е ясно, че ще се отчитате като посредник в тристранна операция, за доставката към Сърбия обаче... според мен ще имате място на изпълнение на тази доставка в Италия (където започва транспортът на стоката) и може би трябва от там да се направи износ; според прикаченото по-горе съдебно решение излиза, че може италианската фирма да направи износ и в митн.декларация да посочи сръбската за получател, а на вас да издаде отделна фактура за тези 20 единици, но не да я отчита като ВОД във Vies-a, а с нулева ставка за износ (вероятно и при тях е аналогично на нашето)
за вашата фактура към Сърбия не се начислява ДДС, нито пък има нулева ставка, понеже при място на изпълнение извън България, доставката не е обхваната от нашия ЗДДС, отчитате я в колона 23 на Дневник Продажби

това на бърз поглед върху казуса, дано не бъркам генерално :)
на мен ми е интересна тази нова ал.3 под друг ъгъл - тя касае данъчно-задължените лица, които използват софтуер, а как следва да се разбира, когато ние, като външни счетоводители използваме софтуер и базите данни са създадени от нас - трябва ли да ги предаваме на клиентите? аз лично, естествено, че си ги пазя архивите, но имам силно нежелание да си ги давам с оглед предотвратяване на евентуални манипулации по въведените от мен данни, а сега с тази алинея вече не съм сигурна, че ще имам такова право да не ги предавам базите...
чудя се дали да се притеснявам, че в измененията на СС 27 не е заложено освобождаване от съставяне на консолидиран отчет на предприятие-майка на малка група (в която няма предприятие от обществен интерес)

от една страна имаме категоричен чл.32 от новия ЗС, че може да не се съставя консолидиран отчет, от друга имаме СС 27 с предложени нови точки от 5.1 до 5.3, озаглавени точно "Предприятия, които могат да не съставят консолидирани финансови отчети", където освобождаването по ЗС не виждам да фигурира

да не стане някоя колизия между ССч и Стандарта...
и не на последно място - върху тези суми за застраховки Живот ще трябва да се плащат осигуровки, освен ако не са определени като задължителни застраховки в някой нормативен акт, касаещ здравните работници