В този ред на мисли - как се установява салдото към съответна дата, ако не е чрез банковото извлечение за тази дата?

Това, че не ви разрешава платен отпуск е незаконно, особено за предходните години. Ако не греша (не съм сигурен), отпускът за 2021 г. вече е с изтекла давност и не можете да го търсите.

Предвид това, което пишете, не ми се струва много вероятно при напускане да ви плати обезщетения, поне не без караници и заплахи за съд. Имате ли напуснали колеги, на които вече е платено? Такова обезщетение се дължи при напускане, не може да се плаща докато сте на работа, поне не законно. Сумата ще е горе-долу колкото дневната заплата за броя неползвани дни, горе-долу колкото една месечна заплата на година. Дължи се само данък 10%.

Предполагам, че се водят някакъв вид опасни отпадъци и трябва да се предадат на специализирана фирма. Тя ще ви даде протокол, който ще ви е доказателството.

И според мен решението за осчетоводяване на такава времева "дупка" с разчетна сметка е разумно.

В сайта на АЗ има описание на процедурата.

Там също виждам, такива условия за издаването:
"5. Обосновка на искането. В обосновката работодателят посочва фактите и обстоятелствата, налагащи наемането на работника-гражданин на трета държава..."
и
"8. Заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г., подписан от страните и влизащ в сила от датата на издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС".

от което си правя извода, че старата Синя карта май няма да важи при новия работодател.

При деригистрацията НАП не задават ли какви документи ще искат?

Така де, ама управителите да "осигурят"  този капацитет - не те самите да го имат.

Еее, не пише така
Пише "...членовете на управителния орган ... трябва да отговарят на следните изисквания: 6. да имат осигурен административен капацитет от минимум едно лице, наето по трудов договор"

тоест, членовете, съдружниците и т.н. (самите те) имат осигурен административен капацитет, а не да осигуряват другиму.

Погледнах сега в закона точките в тази алинея - голям мишмаш. Повечето са за физическите лица - да не са осъждани, да не са членове на органи и т.н., това ясно, но пък защо те, а не фирмите трябва да платят таксата (ал. 7)?!? И това за капацитета.

Някъде другаде едни други хора нямат нужния капацитет да съчиняват нормативи и да пишат на разбираем език.

Прочетете внимателно Закона за частната охранителна дейност, мисля, че трябва да имате лиценз, за да назначите охранител или пазач.

Е не трябва ли самите фирми, в качеството им на домоуправители, да имат капацитет, а не някакви управители, още повече съдружниците?!? Те управителите/съдружниците не са с качеството на домоуправител, такова е качеството на фирмата. Все едно управителите/ съдружниците да имат лиценз за цигари или туризъм, вместо фирмите.

Мисля си какво евентуално са искали да кажат, но продължавам да не разбирам текста в този му буквален вид (ама и не съм чел закона изцяло де).

Ако правилно разбирам намаляват ви ваучерите и ви увеличават заплатата. Това е във ваша полза, ще имате по-голям доход за пенсия. Дали ще получите чисто 100 лв повече към заплатата не съм смятал.
Като цяло това е необичаен ход на работодателя, в повечето случаи е обратно.

Най-логично е да попитате във фирмата, в която се получава разминаване.
Все пак, трудовият и осигурителният стаж са различни неща и може да са различни, например ако сте работили на непълно работно време.

Щом (засега) няма условия към наетото лице, а само насоката, че трябва да създава административен капацитет, струва ми се, че някаква административна длъжност би била достатъчна. Погледнах, че има длъжност "домоуправител", но тя по-скоро ми звучи като някаква вътрешна, например ако фирма управлява някакви свои сгради да има назначени свои домоуправители. Но от друга страна, пак след като няма някакви условия, би могло това административно лице да е баш "домоуправител" по длъжност, в края на краищата това ще прави. Само не знам, понеже темата ми е далечна, този "професионален управител" е конкретно ФЛ или фирмата, занимаваща се с такава дейност?

И още нещо не разбирам. Ако съкратя избирателно текста на чл.47 б ал.3 примерно така:

"За да бъде осъществено вписването в Единния централизиран публичен електронен регистър... членовете на управителния орган на търговското дружество ... трябва да отговарят на следните изисквания: 6. да имат осигурен административен капацитет от минимум едно лице, наето по трудов договор..."

кой трябва да има осигурен административен капацитет и да има наето лице? Както е написано не се говори фирмите (ЮЛ) да имат наети лица, а управителите, съдружниците и т.н.?

Не знам дали е правилно, не ми е трябвало и не съм чел подробно, но ако аз бях фирмата платец бих гледал моите фирмени документи и бих подал Спр73 съгласно тях.

Сигурно има някъде разпоредба, но тази сума влиза в брутната заплата, наред с останалите й елементи и в НАП/НОИ се подава общата сума на заплатата.
Ако питате дали тези часове на разположение се добавят към часовете работно време - не знам, но ми се струва, че не.

Ами уточнете какво имат предвид под "издадена", щото явно може да са изтекли 5-те дни от данъчното събитие докато платите.

При мен е подобно с фактурите за ВиК - пращат ми известие, че има издадена фактура №...., но я пращат след плащането. Колко е редно не знам.

Уведомленията следват документите ТД и ДС. Когато се подпишат те и според подписаното - подавате Ув62.
Според мен и още сега може да пуснете ДС за новия срок, особено ако този срок следва от някакви други документи и обстоятелства, които са възникнали сега.

На въпроса може да ви отговори СТМ, логично е да са само личните, но кой знае...

Трудно някой външен човек или организация могат да отговорят на тези конкратни въпроси. Те ще виждат числата, но няма как да знаят призхода им.
Опитайте се, съгласно обясненията на фирмата, да си направите една хронологична екселска таблица с движението на числата - кога какво е начислявано, кога какво е плащано, кога какво е декларирано и т.н.

Щом е минало през ПОС значи е минало и през банката. Дори и да издадете сега КБ нарушението не може да се скрие, най-много да натрупате нереален оборот сега.
А че трябва да ги осчетоводите - разбира се, нали фигурират в банката.
Не съм запознат - как се разбира, че не са издадени КБ? Тези суми фигурират ли в отчета на КА или ПОС не е свързан с КА?