6 май 2024 г. се пада в понеделник. Четейки КТ, в който пише "Когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени". 6 май 2024 г. не се пада в събота или неделя, съответно, според мен, този текст не важи за този празник през 2024 г. Тоест, за 6 май 2024 г. не трябва да има допълнителен почивен ден.

Ако пишеше "...съвпадат със събота и/или неделя или друг празник..." - тогава да.

Не знам отговора, но може да го попитате да подскаже текста от ЗДДС с цел вашата "аргументация пред шефа"

Този текст от цитираното писмо:

"В описания случай се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, т.е. я би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни... За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (т.е. да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни)... Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено, когато предоставянето на ваучерите за храна се обвържат с отработените дни през месеца и не се предоставят на лица в отпуск по болест, майчинство или неплатен отпуск..."

силно противоречи на дългогодишните писма на НАП, че ваучерите, понеже са социални разходи, не трябва да се обвързват с работното време и въобще престирането  на труд, а да се дават на всичко по равно (понеже са социални разходи, а не разходи за труд). Любопитен съм коя е причината НАП да промени становището си?!?

Това пък "предполага наетото лице да се явява на работа" въобще няма нищо общо с ваучерите за храна, които по принцип се използват в супермаркетите извън работното място и извън работното време. Сигурно единици са предприятията, които имат вътрешни магазини, че да се пазари в тях с ваучери. Получава се някаква смесица между ваучерите и осигуряването на храна в столовата, например.

Замисли се и защо се нарича социален разход и каква му е идеята.

Полагат се, разбира се.

Последователността е някаква такава (за работодателя):
1. Харесвате се и подписвате ТД, връчвате Дл характеристика.
2. В тридневен срок подавате Ув62 и получавате отговора от НАП.
3. Човекът идва да започне работа, отразявате това в ТД или протокол или друг документ, заедно с това му давате отговора на НАП, правите му инструктаж и т.н.

Кой го назначи на ТД?

А какво, всъщност, отразява тази контировка?

Авторско право за плетене на терлици?

Предполагаме, че има ТЕЛК?

Заобикалянето? Според мен нормалната фирмена практика до преди време беше тези неща да се правят 1-2 пъти в годината при реално разпределяне и с реални числа. После "някакси" числата масово почнаха да стават 9999 лв на протокол, сега почнаха да стават 999 лв, почнаха и да се разпределят 1-2-3... пъти в месеца. Едва ли някой се съмнява, че това е изкуствено и за да се пребори прага на касово плащане.
Както и да е.

Възможно е да искате, но при нормални условия би било екзотика. А когато 1234 фирми разпределят девиденти по няколко пъти в месеца и в суми под прага - НАП отдавна не пасат трева и знаят за какво става въпрос.

etog, така е, но работата стана "покрай сухото гори и мокрото". Заради тарикатлъците на една или две шепи, може и повече, "бизнесмени" страдат всички останали.

И на тази врътка ще й дойде времето, ще измислят нещо да прекратят тия нон-стоп разпределяния под прага. Очеизвадно е, че се правят за заобикаляне на закона.

Как ще вземем от две места, ако сме в болничен (на трудов договор)? Кое е второто място, освен болничния?

Ами ако вземем за база нетната ще получим еднодневна нетна заплата Но пък нетната се изчислява от брутната, тъй че зависи какво търсите в спора.

NMD, болничният не означава задължително, че болният трябва да се закотви вкъщи, ако това ви притеснява. Болнични се дават и за болести и проблеми, при които човек може да е в движение. А и да е назначено домашно лечение, реално е, например, човекът да отиде до лекаря си, а после да се отбие до работа да си донесе болничния (или каквото и да е), ако му е физически възможно.

По време на болничния човек не губи правата си и дееспособността си, че да се тревожите, че ви е донесъл документ. В края на краищата никой няма да ви пита кой конкретно е донесъл конкретния документ на конкретната дата. Не се филмирайте излишно

Да не споменавам пък колко от колегите ходят на работа и когато са в болнични, щото нито ДДС-то чака, нито ЗКПО-то, нито КТ-то... никой.

Следващ въпрос - късно спрямо какво? Спрямо входящия номер в дневника за болнични ли?

Обикновено декларациите декларират факти и обстоятелства, актуални към датата на подписване или датата, определена в текста на самата декларация В момента нямате заем към ваш служител... според мен.

Независимо какво са планирали в договора (уговорената дата на постъпване), майка ви не е почнала работа във втората фирма (била е в болничен), затова няма защо да дава болничен - тя все още няма работодател, пред когото да се представи болничният. А втората фирма все още няма такъв работник, че да му иска болничен.
Не знам дали е вариант да се коригира подадената декларация в НАП и да се впише реалната дата на началото на работата/осигуряването.

Не ми стана ясно за дните преди 17.04. - няма заплата, а има ли обезщетение от работодателя за болничен? Защото ако са я водили в болничен трябва фирмата да плати обезщетение за първите три дни.

И още нещо - пишете "втората фирма" - работила е в две фирми едновременно ли в този период, или е напуснала в едната и е почнала във втората? Ако е напуснала и постъпила в следващата - би трябвало да й поискат трудовата книжка и там да видят, че до 17-ти е все още на работа в предишната фирма.