Добавих го, но и всеки може да добавя свободно.

Да, този списък за предаване в НОИ е публикуван в Инструкцията и в КСО. По-надолу в същата инструкция се казва, че предадените документи се съхраняват в архивите на НОИ 50 години. Има логика същите видове документи да се пазят и във фирмите за същите 50 години, но тази инструкция не го казва по отношение на фирмите. Трябва да намерим друг източник, където е написано ясно (но не съм търсил още)

Ако може да споделите и конкретните нормативни текстове за сроковете на съхранение ще е чудесно.

Добавих няколко срока в таблицата, добавяйте и вие.

То пътят може да е кратък, ако не кратък поне масов (КЕП във всяка лична карта), но как беше... исках, ама нямах желание

Като я чета наредбата май по-добре да нямам електронно досие.

КБ не се ли издаваше при получаване на плащане? Хората вече са платили и получили КБ. Прихода не си ли го отчитате чрез взаимоотношенията ви с Ивенттийм - те не ви ли превеждат събраните суми, а за услугата им вие им плащате комисионна?

Здравейте! Моля за Вашата помощ. Имам няколко въпроса:
1. Какъв е срока за съхранение на личните данни, взети по повод регистрация в хотел
2. Как съхраняваме личните данни , на лица които са подали заявление за работа, но не сме сключили договор с тях,  Четох някъде, че срока за съхранение е 3 години, но нямаше нормативен акт и не съм сигурна в това.
Благодаря предварително!

1. Трябва да погледнете на какво основание събирате тези ЛД. Аз засега съм намерил, че това е Регистър на настанените туристи (по образец) по чл. 116 (2) ЗТуризма. Но не съм търсил колко време трябва да се съхраняват, както и на кого се предоставят данни, на МВР, например? Но ако издавате фактури вече отиваме на ЗСч, (евентуално ЗДДС?) и тамошните срокове на съхранение.

2. Ако въобще трябва да ги съхраняваме - трябва да видим на какво основание трябва да ги имаме като документация и кой би бил проверяващ орган, който да ги изисква. За частните фирми, които не провеждат конкурси и др.п. за наемане на работа не сещам в момента за основание, но и не съм търсил.

Вашето обработване и споделяне на ЛД е по законови изисквания и мисля, че няма нужда от персонални декларации за съгласие. Какво правим, ако има декларация и човекът напише, че не е съгласен? Не му даваме лекарството, понеже не можем да попълним изискуемата по закон информация?

И аз полека-полека почвам да мъдрувам по подробностите. Например за сроковете - може ли да кажем, че нещата (молби, декларации и т.п.), изброени от ХХХХХ са финансови/счетоводни документи, на чиято база сме правили разходи или сме получавали приходи и които биха били обект на бъдещ контрол...?

А какво конкретно ще ви предложат от БФС? Много съм скептичен към такива мероприятия.

Интересен е горният текст.
Но друго ми идва на ум да попитам - тези "10 000 физически лица", като граница за наличието на длъжностно лице - 10000 за какъв период? За година, за 50 години, или при достигане на 10000-то ФЛ ще назначим длъжностно лице?

НОИ-то не засича ли дали има застъпващи се дни, и да си ги приспада, независимо какво е подадено?

Ми значи втория ТД трябва да е между тези дейности. Как ще стане не знам.

Евентуален проблем би било работното време по втория ТД, съобразено с първия, ако въобще има такова при тези договори за личен асистент.

Не би трябвало да има такъв срок на заличаване, понеже нуждата от заличаване може съвсем законно да настъпи след година от сключването на договора и подаването на уведомление. Например ако сключим ТД и се договорим да започна работа след една година уведомление трябва да се подаде сега. Но ако не почна работа в уговореното време ТД не се задейства и уведомлението трябва да се заличи. Друг е въпросът какво фигурира през това време в НАП - май фигурира, че съм на ТД, без фактически той да е почнал?

В 169 (1) се говори за средно или висше училище, откъдето си правя извода, че е отделно, различно от 169 (4) за дисертацията. Оснен това, съгласието се споменава поотделно и в двете алинеи. Ако се разчиташе на съгласието на ал.1 нямаше да има разрешението по ал. 4 или можеше да пише "при получено съгласие по ал. 1 има право..." или нещо подобно. Но кой знае?!?

Въпросът е счита ли се, че е придобил право преди доплащането. Бележка от НОИ може да имате, но теоретично работникът може да не доплати и да не придобие право на пенсиониране. На базата на това, което пишете (работникът още не е доплатил за стажа) за мен все още няма право на пенсиониране - няма признат стаж, а само необходимата възраст.

Наредбата е издадена на основание чл. 23 ал. 5. С проектозакона се отменят глава трета и глава четвърта се отменят, а този чл. 23 е в глава четвърта. Мисля, че щом отпада основанието на наредбата тя просто повече не действа?

Касовият бон е платежен документ, фактурата е разходооправдателен. Даже може да се каже, че РКО е по-близо до КБ (и двете показват, че някой е дал пари на друг), отколкото до фактурата.

Щом са издали КБ значи тази продажба е стопанска дейност за ЮЛНЦ, няма причини да не издадат фактура. Искайте.