В УП2 не пише ли "Период, от който ще се изчислява размера на пенсията", а в УП3 - "Осигурителен стаж"?
В УП2 пешете първа и последна работна дата и сумата, там стаж не се пише.
Явно новия КТД е в унисон с новия просветен закон, според който пари за представително облекло се дават и на помощник директора и главния счетоводител. Но закона влиза в сила от есента, а от кога влиза в сила КТД не зная.

Все пак, мисля, че някъде беше написано, че ако на гл. счетоводител, например, сте дали работно облекло за 2016 по стария ред (работно, а не пари за представително) не се полагат пари по новия закон (за същата 2016). За догодина - да, пари вместо облекло. Предполагам, че докато дойде време да се прилага новият закон ще има и промяна в наредбата. А и да няма, законът е по-висшестоящ акт.

А в КТД на училището може би може да заложите и други длъжности, но доколкото не са определени в норматив ще бъдат облагаеми. Дали ще са социални разходи не зная, но пък там има ограничение до 3%.
Хронологично първо е "придобиването право на пенсия", което е и условието, пък дали ще се стигне до "решение" не е сигурно (ако кандидат пенсионера не си подаде документите) :) Все пак е хубаво да сте сигурни в наличието, че е придобито правото.
Благодаря много за отговора и обясненията!
Ако все пак стигнем до там, че "Петко" се роди, ще стане нещо като Брекзита - малцина (най-вече масовите дребни работодатели, въпреки възраженията на някои организации) си дават сметка за какво става въпрос и какви биха били последствията.
Служителката също може да си вземе ПИК и да следи състоянието по партидата си.
Аз също не мога да се оправя със системата наНОИ, въпреки че успешно съм подавал болнични (през пролетта).
Тоест излиза, че тълкувам грешно? Моите разсъждения са такива:

По отношение на хотелиерската услуга, която евентуално ще получим в чужбина:

Чл. 97а. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната [хотелиерската услуга е извън страната], които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.

Чл. 82. (2) Когато доставчикът е данъчно задължено лице,
- което не е установено на територията на страната [изпълнено условие - не е на територията на страната]
- и доставката е с място на изпълнение на територията на страната [неизпълнено условие - не е на територията на страната]
- и е облагаема [изпълнено условие, предполагам],
данъкът е изискуем от получателя по доставката при:
1. доставка на газ... [хотелиерската услуга не попада тук];
2. доставка на стоки,... [хотелиерската услуга не попада тук];
3. доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.

Според мен условията по 82 (2) не са изпълнени едновременно (поради съюза „и”) –  доставката на хотелиерската услуга е с място на изпълнение извън територията на страната и няма данък, изискуем от получателя.

***

По отношение на евентуалната извършвана от нас услуга:

Чл. 97а. (2) На регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка [ние предоставяме услуга - лекцията - в България].

Чл. 21. (2) Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект [нашият обект е постоянен], който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност [мястото е в България, мястото е различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност], то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект [в България]. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

Освен това според чл. 21 (4) Мястото на изпълнение при доставка на услуга е:
3. мястото, където фактически се провежда събитието [в България] - при доставка на услуга по осигуряване на достъп (срещу билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато такъв вход е включен в абонамент) до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги, когато услугата се предоставя на данъчно задължено лице;

Според мен тъй като не предоставяме услуги с място на изпълнение на територията на друга държава не следва да се регистрираме.
Много повече счетоводители имат достатъчни правни познания, които да прилагат качествено в работата си, за разлика от малцината юристи, в т.ч. адвокати със счетоводни, данъчни, и сигурителни и т.н. познания.

Погледнах сега, че в нета се споменава числото 12000 адвокати (не съм го проверявал). Като изключим бракоразводните, наказателните и т.н., по колко ли фирми ще се паднат на един адвокат, запознат с материята?!?
3130
Бюджет » Re: Дарение
24.06.2016, 15:32
Ако ще го отчитате като дарение би трябвало да имате пълния комплект документи. Предполагам имате и вие този протокол.
По отношение на коя от двете точки от въпроса ми?
Много се надявам някой по-знаещ да подскаже :)
Ние сме малка организация, нерегистрирана по ДДС и тъй като никога не съм работил по ДДС и материята ми е много объркана и непозната имам притеснения по два въпроса:

1. Ще изпращаме хора на обучение в Швейцария и Италия. Нощувките в хотели в двете страни ще се плащат от нас по техни фактури на името на организацията ни (не като командировки на хората). Предвид, че сме нерегистрирани има ли нещо, с което да се съобразяваме предварително, например нужда от регистрация, начисляване на ДДС от наша страна и др. п.

2. Ще извършваме услуга (провеждане на лекция) на хора от организации от Швейцария и Италия. Лекцията ще бъде при нас, извършена от наши служители. Предвид, че сме нерегистрирани (във фактурите за България посочваме 113 (9) ЗДДС) има ли нещо, с което да се съобразяваме предварително при издаването на фактурите към чужденците, например предварителна регистрация, начисляване на ДДС и др.

Ако правилно разбирам от четенето на ЗДДС и проверка с калкулатора на КИК не би трябвало да има проблеми по отношение на ЗДДС и не трябва да правим нещо допълнително, но не съм сигурен в тълкуването ми на текстовете и моля за вашия коментар.
Надявам се сте вписали клауза за изпитване - може да я ползвате, например.
"По нейно желание" не е много добре за нея.
С оглед желанията на адвокатите от последно време... не знам :)
Освен този текст от ДР на ЗСч погледнете и дали няма изисквания за съставителите, например чл. 34 и 35.
Зависи от правомощията на заместника му.
Понеже m_zlateva май беше бюджет (ако не - извинявам се за флуда):
ЗФУКПС (3) Ръководителите създават и прилагат контролни дейности, които включват най-малко:
3. система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършване на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и лицето, отговорно за счетоводните записвания;

Разбира се, лицето, отговорно за счетоводните записвания може би може и да не се казва "главен счетоводител".
Работодателят само транферира ЗОВ от работника към НАП. Ако работникът не внесе пари при него, то работодателят няма какво да внася в НАП, а и няма задължение първо да внася, а после да си ги търси от работника.

Е, има вариант работникът да пожелае вноските ЗОВ за времето на неплатен да се удържат от заплатата за месеца, когато такава има, но май не сме в този случай.
Предполагам. Аз така осчетовадявам в левове от левовата ни сметка преводи във валута. Банката си изчислява курса и в моето банково извлечение са си в левове.
Мога да кажа от мен като частно лице - сумата, платена по Пейпал ми се удържа от левовата сметка (дебитната карта), без да намесвам валутна сметка. Има посочена сумата в лева.