Айде за последно, че наспамих много :)
Първото, което съм написал е "...в много други случаи се знае (след настъпване на дадено събитие, условие, изпълнение в определени дни и т.н.) и според мен е редно да се отчитат само "работните" дни.", което е същото с последното "...ако в ГД е уточнен периода, през който трябва да се извърши възложеното, подавам Д1 само за този период...".

Може да не съм прав и се опитвам да (си) изясня, но това което съм написал го правя така, както съм го написал - ако в ГД е уточнен периода, през който трябва да се извърши възложеното, подавам Д1 само за този период, независимо, че съм сключил ГД преди седмица или месец или година.
Чакай сега - ако сключа ГД тази година за извършване на нещо догодина, при настъпване на някакво условие или определена дата (което не е забранено) казваш, че трябва да начислявам за цялата година?
Не съм съгласна с това. С ГД ние целим резултат, а кога и как ще е постигнат си е работа на изпълнителя. Имаме договор с времеви обхват.
Да, целим резултат, но ако е ясно този резултат кога ще бъде "изработен" защо да разтеглям осигуряването в други периоди?
Ако имате ГД сключен на 15.05 изнасяне на лекция/или качване на пиано от входа до третия етаж/  на 10.06. Лекцията е изнесена /пренасянето извършено/ на 10.6. с което ГД приключва. Датата на конкретното изпълнение е ясна.
Как ще подадете Д1...
Ще подам само за 10.06.
Еее, не мога да се съглася, че винаги се приема цялото време от подписването до предавателния протокол. В много случаи не може да се прецени кога е извършено възложеното и може да приложим този вариант, но в много други случаи се знае (след настъпване на дадено събитие, условие, изпълнение в определени дни и т.н.) и според мен е редно да се отчитат само "работните" дни.
Небрежност... масово архивите, където въобще ги има, са по мази и сутерени, а наводнения се случват, колкото и да си брежен.
Тепърва хората ще почнат да пищят от липсващи ведомости на разни ЕТ-та и фирмички от началото на 1990-те... без да броим закритите соцпредприятия.
2009 е доста близо - нямате ли електронен вариант?
Доколкото данните от ведомостите за тази година ги има в НАП/НОИ вероятността да потрябват, например за издаване на УП, е по-малка. Пък като дойде време и попитат - ще обяснявате. Пазете си документите за наводнението.
Да помислим - ако един работник да има основен ТД на 1 час и още седем допълнителни ТД на по 1 час - по всеки от тях ли ще дадете по 200 лв? :)
Досега уведомявали ли сте ИТ за работното време?
И все пак да уточним за всеки случай - диванът е над 700 лв без ДДС или с ДДС? :)
Ако стойността на единичната мебел, например на едно бюро, е над прага за ДМА - няма съмнение.
Ако сте купили две бюра, които по фактурата общо са над прага, но всяко от тях е под прага - и тук няма съмнение, аз ги отчитам на разход.
Така може да се получи, че едното бюро е ДМА, а съседното - не.

Завеждането на всички части на обзавеждането като едно ДМА за мен е проблематично и неправилно, особено ако всички части имат собствени цени и могат да се ползват независимо от другите. Какво става, ако едното бюро се счупи, или отиде в другия офис, или...
Заповед №...

На основание ........ утвърждавам ДлХ за длъжностите ....... считано от ....
Със заповедта да се запознаят .......

Запознати..........

Ръководител .........

Отне ми не повече от минута :)

За уведомленията - служителите трябва лично да си получат техните и подпишат вашите екземпляри.
За Б има и допълнителни бонуси на годишна база, ако липсата на стока е под определен процент.
Това как да се разбира - ако са опазили стоката и няма кражби ще им дадете бонус? Ако да - опазването на имуществото не е ли основно задължение на всяка фирма, а неопазването - нарушение?
При условие, че "служител на едната фирма започне работа в другата фирма" може и без основния му работодател да знае и да е засегнат, споменатата клауза за бездействие ми е малко странна. Самото й наличие подсказва, че двете фирми са се договорили едната да прати работници на другата или поне допускат такова нещо. И вместо някаква услуга (каквато не знам дали може да има) са измислили обезщетение.
Може да сключите ТД с определени заплати и за определени периоди.
Може да сключите ТД на ниската заплата, а през силния сезон да начислявате бонуси. Но този вариант не е сигурен за работника.
При варианта с ДС има теоретична опасност работникът да не се съгласи на намаление на заплатата след лятото, ако в ДС не е уговорено за колко време е увеличението и че след сезона ще има намаление.
По този конкретен въпрос е най-добре да попитате вашето ТРЗ, то е запознато с детайлите и трябва да може да отговори. Може да има основание, може пък и да е грешка, случва се.
Още отсега счетоводителите трябва да представят на фирмите новите изисквания и новия ценоразпис, та дано и работодателите се светнат, че и те са потърпевши в някаква степен и да вдигнат шум, докато е време.
Идеи сигурно ще се съберат, но как да се отговори на този въпрос трябва да каже шефът, след като му бъде обяснено кой и защо пита и какви са последствията от отговора му.