Рано или късно ще се наложи да плащате обезщетение.

Да, по-добре сега, ще спестите лихви.
А платеният отпуск с какво ще помогне - не се сещам?!? Освен някакво отлагане в бъдещето, на което майката едва ли ще се съгласи.

Дълъг печат няма, а случайно има ли записано колко е общия стаж, има ли подписи и кръгли печати?

Предложение - купете си една бланка УП3 (2 бр.), попълнете си я на базата на данните от регистъра, ако са правилни, принтирайте данните от регистъра и заедно с бланката ги пратете по куриер на адреса от ТР. Може пък новия собственик да ги получи, да удари един подпис и печат и да ви ги върне. Стават чудеса

...задължението на работодателя е да покрие разходите, които са били извършени за съответното необходимо покритие/ защитен слой/  на стъклата...

Не че нещо, и извън рекламите за очила, но няма такова покритие (защитен слой), което да предпазва от някакви (кои точно?) компютърни "лъчи". Тоест няма "очила за компютър" с потвърдено от науката физика действие. А и 749 лв са твърде арогантна цена за работни очила. Извинявам се за офтопика

Ако ставаше дума за работници или служители, едно предписание на СТМ щеше да свърши добра работа за признаване на разход. Но за ЕТ не знам дали трябва да има договор със СТМ.
Все пак, сумата е доста голяма за "работни" очила и е възможно да предизвика интерес и нужда от оправдания.

Пасат е прав - принципно трябва да се вади този документ за всички, комантировани в чужбина, независимо за колко време. Друг е въпроса кой би се занимавал с това

И к'во - отивам на конференция за дв дни и пиша цялата тази бумащина?!?

Случвало ми се е чужди фирми/организации да ми "реимбурсират" направени от мен разходи - ксерокопия или сканове винаги са вършили работа. Какво става с тяхната "документална обоснованост"?!? Да не говорим пък за бумащината ни по европроекти, в сравнение със изискванията към европейските фирми/организации...

За облагането на продадените лични вещи - не попадат ли в ЗДДФЛ чл. 13 л. 1 т. 2?

Комисионните - те не са ли приход на фирмата-оказион, които следва да се облагат по общия ред?

Представят ли в НАП  договорите за консигнация - не съм запознат с дейността на оказионите, но не съм чувал такова нещо.

Продажбата на нова оригинална маркова стока - предполагам, че при наличието на добра документация, продажбата на единични лични заложени маркови стоки не би трябвало да е проблем (от гледна точка на лицензите).

Аз също считам, че ако не невъзможно, то е неудобно и неразумно бюджетното счетоводство да се води от външна фирма, но нямам спомен да съм чел в пряк текс (като за директори)  за забрана.

От друга страна, в нашата община (не знам как е в другите) ежегодно се издава заповед на кмета, в която са определени второстеренните разпоредители* - ръководители и счетоводители - поименно, както и заместниците им при отсъствие. Те имат право да подписват платежните и т.н. В този смисъл, кой от счетоводната къща би бил разпоредителя?

* Всъщност, в момента не мога да проверя дали е вписано точно разпоредители, или просто лица, които подписват (поне по отношение на счетоводителите).

Ще го вземете вероятно през ваканциите, а могат да ви го платят единствено при напускане.

Сякаш не виждам причини да не може.
Пък и за някой празничните дни може да са почивни, но за други - работни

Ако са командировъчни (със съответната заповед, документи, билети, фактури за нощувки и т.н.) - не се облагат и не се издава фактура.
Ако пък вещите лица издават фактура, значи просто извършват услуга, която (ако няма някакви специфични неща, за които не зная) би тлябвало да е облагаема. какво пише в договора, във фактурата?

Някак си не ми се вярва (няколкомесечен?) курс в лицензиран учебен център да се равнява на (няколкогодишно) средно икономическо образование.

Каква е тази професионална квалификация втора степен?

Вие плащате на фирмата разликата между преференциалната цена (по която купуват служителите) и реалната цена? Ако да - прилича ми да е социален разход, все едно им купувате закуски и кафе.
От друга страна рекламата, която правите си е нормална сделка.
Но изчакай знаещите да кажат

Освен ако няма нещо специфично за случая (не съм запознат с продажбите на имоти и продажбите от банки), ДДС-то, когато се начислява, се плаща от крайния потребител. Хлябът също има ДДС, което се плаща от клиента в магазина.

Всичко от описаното може. Оборотът може да стои в касата, но теоретично е по-несигурно. Все пак пресметнете колко биха излезли банковите разходи с и без банкова сметка. А и фирма без банкова сметка звучи малко несериозно... но разбира се зависи от фирмата, дейността, контрагентите и т.н.

Мисля, че не.

Каква е целта на ДС? Ще удължава срока ли?

Струва ми се, че с изтичане на срока ТД вече е прекратен, независимо от болничния. Друг вариант е работникът да се върне на работа и да работи пет дни, при което ТД става безсрочен.

Тук обаче малко ме смущава ако написаното в първото ми изречение е вярно дали в второто ми изречение е приложимо, т.е. дали и да се върне на работа и работи, ТД вече няма да е прекратен и фактически да няма ТД (при връщането на работа след болничния).

Най-добре изчакай знаещите да кажат

Още малко за командировъчните - вижте кой закон/кодекс ги регулира, за кои отношения се отнасят и какво по принцип представляват

Посочено е без ДДС и с ДДС, понеже обществените поръчки са по прагове без ДДС. Само че, щом не сте регистрирани по ЗДДС не е трябвало да посочвате сума с ДДС, а да отбележете, че предложената цена е окончателна и не се начислява допълнително ДДС. Ако съм общината ще платя сумата без ДДС-то.

Вероятно може да се договорят фирмата да плати и командировъчните допълнително, но аз поддържам мнението, че при сключване на ГД изпълнителят трябва да си предвиди всички разходи и да ги включи в сумата на ГД.