аха, е ще чакаме да се уредим с по-евтини ядки, като почнат да берат, а ако има и бригади доброволци, свиркайте  ;D
Момент само, че логиката нещо много ми куца днес.
Значи през 2011 има получена субсидия - пролетта ли? Това означава, че се обработват около 150-160 дка земя по груби изчисления. Предполагам, че за същите декари през 2012 г. е получена субсидия за 2011 г. Ако е така, тогава говорим открито за укриване на доходи.Как може да получавате субсидии да произвеждате нещо, Вие декларирате, че го произвеждате и в същото време нямате продажби, нямате незавършено производство. Остава да кажете, че и нищо не произвеждате....
На Ваше място бих се замислила относно действията си. Поне преди НАП да започне да мисли вместо Вас.
Като няма производство, тогава защо се осигурявате като ЗП - нали целта е като такива да се осигуряват само работещите тази дейност????
Попълвате Приложение 3, Таблица 2, щом нямате други доходи, освен субсидиите.
Декларация Образец 6 трябва да се подаде до 30.04 с дължимите вноски за 2011 г.
Това,че за 2011 г. нямате други доходи освен субсидията,означава ли,че попадате в кръга на ЗП,нерегистрирани по ЗДДС? Ако е така, подавате ГДД по чл.50 с Приложение №3.
Ако сте регистриран по ЗДДС,попълвате Приложение № 2 - за доходи като ЕТ.
Честно казано, при условие, че нямате други доходи освен субсидията, не зная дали ще попълвате Годишния отчет за дейността - не сте писали дали имате някакво незавършено производство, водите ли счетоводство и поради липсата на достатъчно информация аз не мога да дам отговор.
Моля,радвам се, че си намерил тук това,което си търсил.  :thumbup:
според зависи какъв е трудовият договор - становище на НАп от 20.03.2012 г:

С цел гарантиране на еднаквото прилагане на закона за всички категории лица, от 1 март 2012 г. регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, задължително се осигуряват върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества).

Подскажи с какво се занимаваш, за да намерим по-подходящ конкретен пример.
От системата за въпроси и отговори Изх. № 91-00-242 / Дата: 24.11.2011 год.  ЗКПО, чл. 189б;ЗДДФЛ, чл. 48, ал. 6.  за условията за ползване на преотстъпването:


6. за активите по т. 1 земеделският производител не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи:
а) помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
б) минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (OB, L 337/35 от 21 декември 2007 г.);
в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони;
г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз.

3. По отношение на условието по т. 6 (за активите по т. 1 /нови сгради и нова земеделска техника/ земеделският производител не е получател (бенефициент) по някоя от помощите, посочени в б. „а” – „г” на т. 6 от ал. 2 на чл. 189б от ЗКПО):
Най-често в практиката се поставят следните въпроси:
1. Първата група въпроси са свързани с прилагането на т. 6, б. „в” от ал. 2 на    чл. 189б, където е постановено, че за активите, в които се инвестира преотстъпения корпоративен данък (нови сгради и нова земеделска техника), земеделският производител не трябва да е получател (бенефициент) на финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Как се тълкува това ограничение – за един и същ актив (например комбайн) или за един и същи вид/група активи (например земеделска техника или сгради)? Как се тълкува ограничението – за целия период на действие на Програмата или само за ползвана помощ по Програмата само в годината, за която се ползва преотстъпването? Значи ли, че ако например през 2008 г. земеделският производител е ползвал помощ по ПРСР, няма да може да ползва преотстъпване на данък за 2010 г. и следващите години? Ако през 2010 г. е ползвал по ПРСР помощ за един актив, например трактор, а с преотстъпен за 2010 г. корпоративен данък закупи до края на 2011 г. друг актив, например сеялка, ще бъде ли това нарушение на условията за преотстъпване след като това са различни активи?
2. Втората група въпроси се отнасят до прилагането на чл. 189б, ал. 2, т. 6, б. „г”, където е постановено, че преотстъпването е недопустимо, ако за активите, в които се инвестира преотстъпения корпоративен данък (нови сгради и нова земеделска техника), земеделският производител е бил получател на „всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз”. Въпросът, който възниква в тази връзка, е третира ли се като такава субсидията по Схемата за единно плащане на площ и националните доплащания към нея, която е за подкрепа на доходите, а не за инвестиции и която ползват почти всички земеделски производители?
Ограничението по чл. 189б, ал. 2, т. 6, б. „в”, където е постановено, че за активите, в които се инвестира преотстъпения корпоративен данък  (нови сгради и нова земеделска техника), земеделският производител не е получател (бенефициент) на финансова помощ по ПРСР следва да се разглежда за всеки актив поотделно. Целта на поставеното ограничение е да се избегне двойно публично финансиране за едни и същи приемливи разходи, в случая това са  активите по чл. 189б, ал. 2, т. 1 (нови сгради и нова земеделска техника). Това означава, че ако с преотстъпения корпоративен данък е придобит например комбайн, то за същия актив земеделският производител не трябва да е получил помощ по ПРСР. Също така, ако през 2010 и/или 2011 г. земеделският производител е ползвал по ПРСР помощ за един актив, например трактор, а с преотстъпен за 2010 г. корпоративен данък закупи до края на 2011 г. друг актив, например сеялка, това няма да бъде нарушение на условията за преотстъпване, тъй като това са различни активи.
Относно въпроса за периодите, за които е приложимо ограничението, следва да се има предвид отговорът, даден по-горе. Следователно, само по себе си обстоятелството, че земеделският производител е ползвал помощ по ПРСР през 2008 г., не го лишава от правото да ползва преотстъпване на корпоративен данък за 2010 г. и следващите години, при условие, че с този преотстъпен данък той придобие нови сгради или нова земеделска техника, различни от придобитите по ПРСР, и новопридобитите активи не представляват заместваща инвестиция.
За целите на коректното прилагане на чл. 189б от ЗКПО, което е обект на последващ контрол от органите на НАП, е необходимо да бъде осигурена надлежна аналитична отчетност от страна на земеделския производител, чрез която недвусмислено да се докаже, че за един и същ актив не е ползвано двойно публично финансиране.
В допълнение към гореизложеното, по отношение на ограничението по чл. 189б, ал. 2, т. 6, б. „г“ от ЗКПО е необходимо да се уточни, че независимо от широката си формулировка това ограничение се отнася за всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз, по която земеделският производител е бенефициент за активите, в които следва да се инвестира преотстъпения корпоративен данък. В този смисъл и предвид естеството на субсидията по Схемата за единно плащане на площ и националните доплащания към нея, която не се предоставя за придобиване на активи, ограничението по чл. 189б, ал. 2, т. 6, б. „г“ от ЗКПО не е приложимо.
   От гореизложеното се налага изводът, че всяка една публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз е необходимо да се изследва самостоятелно, за да се установи нейното предназначение. В случай, че съответната схема е предназначена за подпомагане на инвестиции в земеделски стопанства, следва да се има предвид становището, изразено във връзка с първата група въпроси.
http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,2160.0.html

тук е дискутирано по въпроса,който задавате и според извода от дискусията - да, щом е регистрирано ЕТ като ЗП
Аз явно не зададох правилно въпроса си-ще попитам пак - лицето като ЕООД ли упражнява дейност, или като физическо лице?
И регистрирано ли е по ЗДДС или не?
Ако упражнява земеделска дейност като ЕООД, тогава земеделската дейност е част от дейността на ЕООД-то.
Ако упражнява земеделска дейност като ФЛ, нерегистрирано по ЗДДС, тогава

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишен текст на чл. 29 - ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) Облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва:
1. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) с 60 на сто за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност;

ако е регистриран по ЗДДС,

Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Облагаемият доход от стопанска дейност на регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, се определя по реда на чл. 26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.

Това е според мен,поне що се отнася за данъчното му облагане. За осигуряването щом не питаш, значи ти е ясно как трябва да е.
Очаквам и други мнения по темата.
1. може ли да помоля за още малко данни?
ЗП-то ли е ЕООД или говорим за ЗП-ФЛ, което си има отделно ЕООД?
И това ЗП регистрирано ли е по ЗДДС или не?
2. За какви промени питаш - осигуряване, данъчно облагане?
като ви чета не мога да не споделя за колко много случаи напоследък чух, в които счетоводителят, който съставя ГФО, има необходимият стаж и компетенции, но не се подписва като съставител, а кара само собствениците да слагат подписи и печати.
3.2. Биологичните активи се оценяват при първоначалното признаване и в края на всеки отчетен период по справедлива стойност, намалена с предварително начислените разходи при продажба, с изключение на случаите, при които справедливата стойност не може да бъде надеждно оценена.
3.10. При определянето на справедливата стойност на биологичните активи следва да се вземат под внимание:
а) параметрите на съдържащата се в тях, но все още неидентифицирана и призната като такава селскостопанска продукция. Например справедливата стойност на овца с остригано руно би била различна от справедливата стойност на подобна овца с неостригано руно;
б) физическите промени, които настъпват в процеса на биологичната трансформация, като растеж, стареене, производителност и др., когато имат пряка връзка с бъдещата икономическа изгода, която се очаква от тези активи.
3.15. Биологични активи, включени в състава на дълготрайните материални активи и оценявани по справедлива стойност, не се амортизират.


Съгласно СС 41 в края на годината е необходимо да ДБА да бъдат отново надеждно оценени по справедлива стойност, като се имат предвид естествените процеси, които протичат.
В тази връзка следва да се има предвид, че колкото по-възрастно е едно животно, толкова повече ще намалява неговата справедлива стойност.
Най-високи стойности при кравите се достигат между третата и петата лактация-тогава те са най-производителни. За възрастна крава се приема над 7-8 годишна,макар в СССР да имаше данни за крава, живяла над 20 години - но мисля, че това е било повече като опит докога могат да живеят, отколкото като стремеж да запазят високопроизводително животно. При биците и телетата за угояване тази стойност е между 18 и 24 месеца-после качеството на месото намалява.
Напомням, че тези, които са избрали да оценяват ДБА по себестойност, следва да ги амортизират, а тези, които са избрали да работят по справедлива стойност, не амортизират, но могат да преоценят всяко ДБА съгласно физическите промени.
Прилагам една таблица, в която тежестта при преоценката е дадена на производителността на кравите.Но може да се преработят процентите и да се даде тежест на тяхното отелване и заболяванията през годината
gerta,
заповядай - това е писмото с дата 03.02.2012 г.
уфффф,таман навреме ми идват,мерси :air_kiss:
не съм се ровила повече,gerta, по приключвателно време, но ще потърся днес
и понеже не ги е префактурирал, следователно сега се правя, че тия фактури ги няма и не съм ги виждала :blush2:
е те това ме интересуваше най-много, защото момичето плете играчки и едва събира парите за наема и осигуровките, а сега и глоби... та се чудя дали изобщо да го включвам тоя наем като разход ...
Наемателят е поел задължение по договор да заплаща ток, телефон и вода на наетото помещение.Фактурите със задълженията обаче идват с името на наемодателя, ЕТ.
Имам ли право да ги признавам за разходи на наемателя?
Аз мисля да ги отчитам текущо като разходи, но в ГДД да ги дам в увеличение.Не са големи сумите, просто искам да знам дали разсъждавам правилно.

И още един въпрос - колегата преди мен е пропуснал да внесе ДОД за наема през ноември (съвсем наскоро взех документите, затова сега откривам пропуска) - сега ще го внесем, но как да го оформя? Лихви ще дължа, как да проверя колко са?Това е бил последният месец под наем.  Инаме има издадено СИС и служебна бележка, в която пише, че сумата за ДОД е удържана, обаче не е внесена. Не знам по чия вина е, но аз ще трябва да оформям законово ситуацията  :(
Доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ са доходите от стопанска дейност на физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които по силата на закона или по избор на физическите лица се облагат по реда, предвиден за облагане на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. 
Приложение № 2