181
Здравей, можеш ли само да кажеш какви са условията при тази помощ - покупка на ДМА, или някакво друго условие имате?
182
ТРЗ и осигуряване » Re: Проблем с Декл. Обр.6
03.01.2012, 14:47Да ти кажа под секрет (ама да не ме издадеш 
) , аз имам информация, че се създава такова нещичко в момента, ама тихо, да не ни чуе дяволът и да се обърка работата 
) , аз имам информация, че се създава такова нещичко в момента, ама тихо, да не ни чуе дяволът и да се обърка работата 183
Селско стопанство » добра новина за някои ЗП
19.12.2011, 13:59ЗДДФЛ - Преходни и Заключителни разпоредби - ДВ, бр.99, 16.12.2011 г.
§ 18. Доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, изплатени през 2011 г., под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, не се включват в облагаемия доход по чл. 26 и 29 и не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009 г. или за предходни години. Тези доходи се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 за съответната година.
Или тези, на които през 2011 г. са изплатени субсидии, касаещи стари периоди - преди и самата 2009 - няма да плащат данък върху тях, но трябва да ги декларират за съответните години (не че ми е ясно как ще стане това, при условие, че се касаят минали години, ама то и тази година в последния момент сложиха код 10 в данъчните декларации за необлагаемите доходи - субсидиите
)
§ 18. Доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, изплатени през 2011 г., под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, не се включват в облагаемия доход по чл. 26 и 29 и не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009 г. или за предходни години. Тези доходи се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 за съответната година.
Или тези, на които през 2011 г. са изплатени субсидии, касаещи стари периоди - преди и самата 2009 - няма да плащат данък върху тях, но трябва да ги декларират за съответните години (не че ми е ясно как ще стане това, при условие, че се касаят минали години, ама то и тази година в последния момент сложиха код 10 в данъчните декларации за необлагаемите доходи - субсидиите
)184
Селско стопанство » Регистрациите на ЗП
04.12.2011, 09:09Регистрациите на ЗП според промените в НАРЕДБА № 3 ОТ 29 ЯНУАРИ 1999 Г. ЗА СЪЗДАВАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА РЕГИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ се извършват с подаване на информация и заверяване на анкетни карти към общинските земеделски служби, които от своя страна уведомяват областните такива.
От 2012 година ще има промяна в сроковете за регистрация - не както досега до 25.03., а от 01.10 до 28.02.
Само за 2012 г. регистрацията ще се извършва по стария начин - до 25.03. 2012 г.
От 2012 година ще има промяна в сроковете за регистрация - не както досега до 25.03., а от 01.10 до 28.02.
Само за 2012 г. регистрацията ще се извършва по стария начин - до 25.03. 2012 г.
185
Данъци и счетоводство » Re: Дарение на земя
01.12.2011, 22:05имам дарение на земя, от едно ФЛ на друго ФЛ (ЗП), като дареният е заплатил всички разноски по дарението и сега не съм съвсем сигурна да ги включа ли в стойността на земята по СС 16, защото :
4.1. Преки са разходите, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му. Те са:
д) разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив;
Дали ще се разбере , че нещо и аз не се разбрах:
Значи дарението на земята е по данъчната оценка, но има и адвокатски хонорар и фактура от адвокат с платени такси 1,5% включени вътре- та за тези допълнителни разходи говоря.
4.1. Преки са разходите, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му. Те са:
д) разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив;
Дали ще се разбере , че нещо и аз не се разбрах:
Значи дарението на земята е по данъчната оценка, но има и адвокатски хонорар и фактура от адвокат с платени такси 1,5% включени вътре- та за тези допълнителни разходи говоря.
186
Срещата е във връзка с промените в Закона за стоковите борси и тържищата и регистрацията на ЗП като ЮЛ, ако искат сами да продават продукцията си на тържищата.
"Не трябва да изпитвате паника от Закона за стоковите борси и тържища - той отваря повече възможности пред вас, а не обратното" - това обясни в Раковски Едуард Стойчев, преседател на Комисията по стокови борси и тържища пред повече от 100 производители на плодове, зеленчуци и животински продукти от Раковски, Брезово, Първомай, Садово, Асеновград, Калояново, Хисаря и Карлово.
Производителите научиха, че пререгистрацията им като ЕТ или юридическо лице не е задължителна - те може да я направят, ако искате да продавате лично своята продукция на стоковите борси и тържищата, а не само на общинските пазари. "В този случай вие сте абсолютно наравно с търговците и може да продавате не само собствена продукция", допълни Стойчев като подчерта, че регистрацията струва само 2 лв. и трае 1 седмица.
От въпросите на производителите стана ясно, че не всички от тях правят разлика между пазар, стокова борса и тържище и че мнозина не са разбрали, че пререгистрацията се изисква само ако земеделският производител има намерение да продава на едро на стоковите борси и тържища.
В отговор на недоволство, свързано с плащането на по-високи осигуровки и данъци от страна на земеделските производители, ако се пререгистрират, участниците в срещата още веднъж подчертаха, че пререгистрацията не е задължение, а техен избор.
"За разлика от преди, сега държавата ви дава повече от една възможност", уточни Стойчев. "Да не се пререгистрирате и да продавате на пазарите на дребно, както досега; да дадете стоката си на регистриран търговец, който е наел клетка на тържище, да договорите с организатора на тържището продажбата на стоката си или да се пререгистрирате и сам да продавате там като в този случай имате възможност не само да продавате своя стока, но и чужда".
На срещата депутатът Георги Плачков, който е член на Комисията по земеделие в НС, запозна земеделските прозводители с възможността да създадат свои браншови организации. "Пловдивска област е известна с производството на зеленчуци и плодове, но аз не съм чул, за съжаление, да има браншова организация на зеленчукопроизводителите или овощарите", каза депутатът. Йосиф Ячев от своя страна, директор на Областната дирекция на ДФ Земеделие, разясни подробно за помощта, която Държавата предлага при създаването на подобни организации.
За контрола по качеството на продукцията, който ще продължи да се извършва, говори Атанас Нейков, началаник отдел "Контрол на храните" към Областната дирекция на Агенцията по храните.
"Не трябва да изпитвате паника от Закона за стоковите борси и тържища - той отваря повече възможности пред вас, а не обратното" - това обясни в Раковски Едуард Стойчев, преседател на Комисията по стокови борси и тържища пред повече от 100 производители на плодове, зеленчуци и животински продукти от Раковски, Брезово, Първомай, Садово, Асеновград, Калояново, Хисаря и Карлово.
Производителите научиха, че пререгистрацията им като ЕТ или юридическо лице не е задължителна - те може да я направят, ако искате да продавате лично своята продукция на стоковите борси и тържищата, а не само на общинските пазари. "В този случай вие сте абсолютно наравно с търговците и може да продавате не само собствена продукция", допълни Стойчев като подчерта, че регистрацията струва само 2 лв. и трае 1 седмица.
От въпросите на производителите стана ясно, че не всички от тях правят разлика между пазар, стокова борса и тържище и че мнозина не са разбрали, че пререгистрацията се изисква само ако земеделският производител има намерение да продава на едро на стоковите борси и тържища.
В отговор на недоволство, свързано с плащането на по-високи осигуровки и данъци от страна на земеделските производители, ако се пререгистрират, участниците в срещата още веднъж подчертаха, че пререгистрацията не е задължение, а техен избор.
"За разлика от преди, сега държавата ви дава повече от една възможност", уточни Стойчев. "Да не се пререгистрирате и да продавате на пазарите на дребно, както досега; да дадете стоката си на регистриран търговец, който е наел клетка на тържище, да договорите с организатора на тържището продажбата на стоката си или да се пререгистрирате и сам да продавате там като в този случай имате възможност не само да продавате своя стока, но и чужда".
На срещата депутатът Георги Плачков, който е член на Комисията по земеделие в НС, запозна земеделските прозводители с възможността да създадат свои браншови организации. "Пловдивска област е известна с производството на зеленчуци и плодове, но аз не съм чул, за съжаление, да има браншова организация на зеленчукопроизводителите или овощарите", каза депутатът. Йосиф Ячев от своя страна, директор на Областната дирекция на ДФ Земеделие, разясни подробно за помощта, която Държавата предлага при създаването на подобни организации.
За контрола по качеството на продукцията, който ще продължи да се извършва, говори Атанас Нейков, началаник отдел "Контрол на храните" към Областната дирекция на Агенцията по храните.
187
Становище относно: преотстъпване на корпоративен данък и на данък върху годишната данъчна основа по ЗДДФЛ
188
Още през пролетта министър Найденов каза, че само в четири държави в Европа не се удържа данък върху субсидията....
Така че що България да става петата?!....
Имам предвид като се включи субсидията в доходите на ЗП
Така че що България да става петата?!....
Имам предвид като се включи субсидията в доходите на ЗП
189
Селско стопанство » Re: изкупуване на продукция от ФЛ
29.11.2011, 11:46Не, грешката е моя.
Но аз лично не бих начислявала и удържала осигурителни вноски.
Ако самият продавач декларира, че сам е произвел продукцията, тогава той би попаднал в хипотезата на чл.29 ал. 2 от ЗДДФЛ и освен това е необходимо да се знае дали попада в хипотезата на чл. 4 ал. 3 т.5 или 6 от КСО.
В СИС посочвам, че е лице, придобило доход от продажба на земеделска продукция.
Друг е въпросът, че мен е задължителна регистрацията като ЗП на всеки, който продава земеделска продукция. Мое мнение е, не ангажирам никого с него, но дейността като ЗП предполага и поемане не само на облагите (приходите от продажба на продукция), но и на недостатъците от регистрацията (осигуряването и плащането на данъци)
Но аз лично не бих начислявала и удържала осигурителни вноски.
Ако самият продавач декларира, че сам е произвел продукцията, тогава той би попаднал в хипотезата на чл.29 ал. 2 от ЗДДФЛ и освен това е необходимо да се знае дали попада в хипотезата на чл. 4 ал. 3 т.5 или 6 от КСО.
В СИС посочвам, че е лице, придобило доход от продажба на земеделска продукция.
Друг е въпросът, че мен е задължителна регистрацията като ЗП на всеки, който продава земеделска продукция. Мое мнение е, не ангажирам никого с него, но дейността като ЗП предполага и поемане не само на облагите (приходите от продажба на продукция), но и на недостатъците от регистрацията (осигуряването и плащането на данъци)
190
Поставяте въпроси, свързани с данъчното третиране на следните видове субсидии, плащания и финансирания:
1.Получена субсидия по програма от Европейския съюз /ЕС/ през 2010 година за килограм продадено краве мляко през 2009г;
2. Европомощ de minimis;
3. Национални доплащания за брой отглеждани говеда във ферма;
4. Плащане на помощ за икономически уязвими ферми – за брой крави;
5. За единица обработвана площ за изхранване на животните във фермата:
• СЕПП схема за единно плащане на площ;
• НДП – национални доплащания на площ.
6. Финансиране по мярка „Агроекологични плащания” – 82% от средствата по линия на ЕС и 18% от бюджета република България, свързана с обработка на земята, предназначена за изхранване на животните във фермата.
Във връзка с горната фактическа обстановка питате:
1.Кои от изброените финансирания и помощи попадат се третират като облагаеми доходи по см. на ЗДДФЛ.
2. Как се третират тези плащания от гледна точка на ЗДДС.
1.Получена субсидия по програма от Европейския съюз /ЕС/ през 2010 година за килограм продадено краве мляко през 2009г;
2. Европомощ de minimis;
3. Национални доплащания за брой отглеждани говеда във ферма;
4. Плащане на помощ за икономически уязвими ферми – за брой крави;
5. За единица обработвана площ за изхранване на животните във фермата:
• СЕПП схема за единно плащане на площ;
• НДП – национални доплащания на площ.
6. Финансиране по мярка „Агроекологични плащания” – 82% от средствата по линия на ЕС и 18% от бюджета република България, свързана с обработка на земята, предназначена за изхранване на животните във фермата.
Във връзка с горната фактическа обстановка питате:
1.Кои от изброените финансирания и помощи попадат се третират като облагаеми доходи по см. на ЗДДФЛ.
2. Как се третират тези плащания от гледна точка на ЗДДС.
191
І. По отношение на регистрираните земеделски производители по реда на Наредба № 3 от 1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители
1. По какъв начин земеделските производители ще доказват приходите си през 2010 год., след като се въвежда плащането на данък общ доход и едновременно с това нямат регистрация по ЗДДС?
2. Необходимо ли е издаването на фактури за продадената продукция – за физически лица и еднолични търговци?
3. Ще имат ли необходимост от въвеждане на касов апарат или е достатъчно само завеждането на касова книга с приходни и разходни касови ордери за отчитане?
4. Включват ли се в Годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ и облагат ли се с ДОД субсидиите по отделните мерки на Програмата за развитие на селските райони, получени през 2009 г. и ако отговорът е положителен – къде точно се записват в декларацията? Получените през 2010 г. субсидии по ПРСР ще се облагат ли с данък общ доход?
5. Дължи ли се авансов данък общ доход за продадената през първото тримесечие на 2010г. продукция и ако отговорът е положителен – как се изчислява,кои са необходимите документи за представяне в НАП и какъв е редът и сроковете за това?
6. Считат ли се дребните животни /пчелни семейства, калифорнийски червей, пуйки, щрауси, зайци, копринени буби, охлюви и др./ за дълготраен материален актив и амортизируеми активи ли са те?
ІІ. По отношение на земеделски стопани, които не са регистрирарни по реда на Наредба №3 от 1999г., но са получили /ще получат субсидия по Наредба №5 от 27 февруари 2009г.за обработка на земята по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по схемите за национални доплащания през 2009г. и /или 2010г.
Поставени въпроси:
1. Декларира ли се произведената продукция за лично ползване от стопанството?
2. Има ли нормативно признати разходи и в какъв размер са те?
3. Получената субсидия за обработка на земята по Схемата за единно плащкане на площ декларира ли се в годишната данъчна декларация за 2010 г.?
ІІІ. Юридически лица /ООД, земеделски кооперации/
1. Как се осчетоводяват получените субсидии по отделните мерки на Програмата за
развитие на селските райони, тъй като се получават средства от ЕС и от държавния бюджет, т.нар.национални доплащания? Част от субсидиите са авансови плащания и при определени условия подлежат на възстановяване ведно със съответната лихва.
2. Облагат ли се получените субсидии с данък, съгласно ЗКПО?
По отношение на социалното, здравното и допълнителното пенсионно осигуряване:
Поставени въпроси:
1. Кои осигурителни вноски могат да се заплащат до 31 март на следващата година и в какъв срок се подават декларации образец 1 и 6?
2. Допустимо ли е, при сезонен характер, прекратяването на дейност на земеделски производител и дължат ли се за този период осигурителни вноски и какъв е редът за внасянето им?
3. През периода на получаване на обезщетение за бременност и майчинство до навършване на две години на детето от регистриран и осигурен за всички социални рискове земеделски производител, може ли да упражнява земеделска дейнос?.
4.Дължат ли се осигурителни вноски върху сумите от получени субсиди?
5.При производство за лично ползване, дължат ли се осигурителни вноски и по какъв ред?
1. По какъв начин земеделските производители ще доказват приходите си през 2010 год., след като се въвежда плащането на данък общ доход и едновременно с това нямат регистрация по ЗДДС?
2. Необходимо ли е издаването на фактури за продадената продукция – за физически лица и еднолични търговци?
3. Ще имат ли необходимост от въвеждане на касов апарат или е достатъчно само завеждането на касова книга с приходни и разходни касови ордери за отчитане?
4. Включват ли се в Годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ и облагат ли се с ДОД субсидиите по отделните мерки на Програмата за развитие на селските райони, получени през 2009 г. и ако отговорът е положителен – къде точно се записват в декларацията? Получените през 2010 г. субсидии по ПРСР ще се облагат ли с данък общ доход?
5. Дължи ли се авансов данък общ доход за продадената през първото тримесечие на 2010г. продукция и ако отговорът е положителен – как се изчислява,кои са необходимите документи за представяне в НАП и какъв е редът и сроковете за това?
6. Считат ли се дребните животни /пчелни семейства, калифорнийски червей, пуйки, щрауси, зайци, копринени буби, охлюви и др./ за дълготраен материален актив и амортизируеми активи ли са те?
ІІ. По отношение на земеделски стопани, които не са регистрирарни по реда на Наредба №3 от 1999г., но са получили /ще получат субсидия по Наредба №5 от 27 февруари 2009г.за обработка на земята по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по схемите за национални доплащания през 2009г. и /или 2010г.
Поставени въпроси:
1. Декларира ли се произведената продукция за лично ползване от стопанството?
2. Има ли нормативно признати разходи и в какъв размер са те?
3. Получената субсидия за обработка на земята по Схемата за единно плащкане на площ декларира ли се в годишната данъчна декларация за 2010 г.?
ІІІ. Юридически лица /ООД, земеделски кооперации/
1. Как се осчетоводяват получените субсидии по отделните мерки на Програмата за
развитие на селските райони, тъй като се получават средства от ЕС и от държавния бюджет, т.нар.национални доплащания? Част от субсидиите са авансови плащания и при определени условия подлежат на възстановяване ведно със съответната лихва.
2. Облагат ли се получените субсидии с данък, съгласно ЗКПО?
По отношение на социалното, здравното и допълнителното пенсионно осигуряване:
Поставени въпроси:
1. Кои осигурителни вноски могат да се заплащат до 31 март на следващата година и в какъв срок се подават декларации образец 1 и 6?
2. Допустимо ли е, при сезонен характер, прекратяването на дейност на земеделски производител и дължат ли се за този период осигурителни вноски и какъв е редът за внасянето им?
3. През периода на получаване на обезщетение за бременност и майчинство до навършване на две години на детето от регистриран и осигурен за всички социални рискове земеделски производител, може ли да упражнява земеделска дейнос?.
4.Дължат ли се осигурителни вноски върху сумите от получени субсиди?
5.При производство за лично ползване, дължат ли се осигурителни вноски и по какъв ред?
192
Селско стопанство » изкупуване на продукция от ФЛ
29.11.2011, 10:462_307/01.03.2011г.
ЗДДФЛ чл.29, т.1
ЗДДФЛ чл.29, т.2, б.”а”
ЗДДФЛ чл.43, ал.2
ЗДДФЛ чл.45, ал.4
Във Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ” гр……….. с вх.№ …………., сте описали много общо фактическата обстановка и сте поставили множество въпроси, свързани с реда и начина на облагане на дейността на Вашето дружество, както и такива, които пряко не касаят задълженията Ви за данъци.
Уведомяваме Ви, че всяко задължено лице може да получи отговор на въпроси, които касаят неговите задължения за данъци и осигурителни вноски, след като се идентифицира с данните си по Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и изложи максимално изчерпателно всички факти и обстоятелства, които имат отношение към поставения въпрос.
Тъй като писмените становища ангажират администрацията на НАП по смисъла на чл.17, ал.3 от ДОПК, ще предоставим отговор само на тези въпроси, които имат отношение към данъчните задължения на Вашето дружество и са от компетентността на НАП.
При така изложената фактическа обстановка съобразно действащата нормативна уредба изразяваме следното принципно становище:
Според информацията в запитването стопанската дейност на дружеството е изкупуване на пчелен мед и пчелни продукти и преработката им. За да бъде изготвен отговор на въпросите, свързани с изплащане на дохода, удържане на данъка и документиране, ще класифицираме доставчици на продуктите, както следва:
1.Физически лица, занимаващи се със селскостопанска дейност, но не са регистрирани като еднолични търговци по Търговския закон - съгласно разпоредбата на чл.2, т.1 от Търговския закон тези физически лица не се смятат за търговци.
1.1.регистрирани земеделски производители, които продават собствени непреработени продукти - Регистриран земеделски производител е лице, което е вписано в Регистъра на земеделските производители по чл.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по реда на Наредба №3 от 29.01.1999г.
Съгласно чл.29, т.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ облагаемият доход на регистрираните земеделски производители, които не са търговци по смисъла на ТЗ, се формира като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 60% за доходите от производство на непреработени продукти от селското стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност. Според §1, т.21 от ДР на ЗДДФЛ „непреработен продукт от селско стопанство” е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.
1.2. физически лица, които не са регистрирани земеделски производители, но които продават собствени непреработени или преработени продукти от селско стопанство.
Съгласно чл.29, т.2, буква „а” от ЗДДФЛ облагаемият доход на физическите лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, се формира като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40% за доходите от производство на преработени или непреработени продукти от селското стопанство, включително доходите от производство на декоративна растителност.
Авансовото облагане и документирането на гореописаните случаи е следното:
Тъй като Вашето дружество е платец на доход по чл.29 от ЗДДФЛ, на основание чл.43, ал.4 от с.з. следва да определите авансов данък в размер на 10% от данъчната основа по чл.29 и да го удържите при изплащане на дохода. При определяне на авансовия данък следва да имате предвид и разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗДДФЛ, според която лице с 50 и над 50% намалена работоспособност дължи авансово данък за доходи от стопанска дейност по чл.29, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920лв.
Платеца на дохода внася авансовият данък в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който същият е удържан /чл.65, ал.11 от ЗДДФЛ/. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода /чл.66, ал.1 от ЗДДФЛ/ - в случая в ТД на НАП – ……... Информация за параграфа, по който се внася данъка, може да бъде намерена на интернет страницата на НАП www.nap.bg или в офисите на НАП.
Съгласно чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ като платец на дохода, следва да издадете за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл.43 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставяте на лицето, придобило дохода. В образеца на сметката за изплатени суми, одобрен от Министъра на финансите със Заповед № ЗМФ-1828/22.12.2010г., обн. ДВ бр.1/04.01.2011г., се съдържа информация, която попълва физическото лице, получател на дохода – ред 4 и ред 5. Така попълнената информация служи на платеца на дохода да определи правилно данъчната основа и осигурителния доход, върху който платеца на дохода следва да удържи задължителните осигурителни вноски, посочени в ред 6 на сметката.
На основание чл.4, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, лицата, които не са търговци по смисъла на търговския закон не са задължени да регистрират извършваните от тях продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни.
Авансов данък не следва да удържате, когато получателя на дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и е декларирало това обстоятелство с писмена декларация пред Вас като платец на дохода /чл.43, ал.5 от ЗДДФЛ/. В този случай не следва да издавате сметка за изплатени суми и служебна бележка. На основание чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ получателя на дохода /физическото лице/ следва да издаде документ, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството. Ако физическото лице е регистрирано по ЗДДС, тогава следва да издава фактури, съдържащи реквизитите по чл.113, 114 от ЗДДС и отговарящи на условията на чл.78 от ППЗДДС.
2.Физически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон, но не са регистрирани като еднолични търговци – когато физически лица Ви продават продукти, които са купили от други лица. За целите на данъчното облагане тези физически лица съгласно чл.26, чл.7 от ЗДДФЛ прилагат разпоредбите на чл.26, ал.1-6 от ЗДДФЛ.
Във връзка с гореизложеното следва да имате предвид и разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ, според която предприятията-платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените доходи на физически лица през данъчната година. Справката се подава в срок до 30.04. на следващата година в Териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода. Когато са изплатени доходи на повече от 10 физически лица, справката се предоставя само на електронен носител във формат и по ред, одобрени със Заповед на изпълнителния директор на НАП /чл.73, ал.4 и ал.5 от ЗДДФЛ/.
Въпросите, които са свързани основно с Вашите проблеми как да съберете информация от доставчиците си с цел да ги идентифицирате като данъчни субекти се отнасят до търговските взаимоотношения между Вашето дружество и доставчиците на пчелен мед и пчелни продукти и не са от компетентността на НАП, поради което не следва да бъде предоставен отговор.
ЗДДФЛ чл.29, т.1
ЗДДФЛ чл.29, т.2, б.”а”
ЗДДФЛ чл.43, ал.2
ЗДДФЛ чл.45, ал.4
Във Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ” гр……….. с вх.№ …………., сте описали много общо фактическата обстановка и сте поставили множество въпроси, свързани с реда и начина на облагане на дейността на Вашето дружество, както и такива, които пряко не касаят задълженията Ви за данъци.
Уведомяваме Ви, че всяко задължено лице може да получи отговор на въпроси, които касаят неговите задължения за данъци и осигурителни вноски, след като се идентифицира с данните си по Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и изложи максимално изчерпателно всички факти и обстоятелства, които имат отношение към поставения въпрос.
Тъй като писмените становища ангажират администрацията на НАП по смисъла на чл.17, ал.3 от ДОПК, ще предоставим отговор само на тези въпроси, които имат отношение към данъчните задължения на Вашето дружество и са от компетентността на НАП.
При така изложената фактическа обстановка съобразно действащата нормативна уредба изразяваме следното принципно становище:
Според информацията в запитването стопанската дейност на дружеството е изкупуване на пчелен мед и пчелни продукти и преработката им. За да бъде изготвен отговор на въпросите, свързани с изплащане на дохода, удържане на данъка и документиране, ще класифицираме доставчици на продуктите, както следва:
1.Физически лица, занимаващи се със селскостопанска дейност, но не са регистрирани като еднолични търговци по Търговския закон - съгласно разпоредбата на чл.2, т.1 от Търговския закон тези физически лица не се смятат за търговци.
1.1.регистрирани земеделски производители, които продават собствени непреработени продукти - Регистриран земеделски производител е лице, което е вписано в Регистъра на земеделските производители по чл.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по реда на Наредба №3 от 29.01.1999г.
Съгласно чл.29, т.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ облагаемият доход на регистрираните земеделски производители, които не са търговци по смисъла на ТЗ, се формира като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 60% за доходите от производство на непреработени продукти от селското стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност. Според §1, т.21 от ДР на ЗДДФЛ „непреработен продукт от селско стопанство” е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.
1.2. физически лица, които не са регистрирани земеделски производители, но които продават собствени непреработени или преработени продукти от селско стопанство.
Съгласно чл.29, т.2, буква „а” от ЗДДФЛ облагаемият доход на физическите лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, се формира като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40% за доходите от производство на преработени или непреработени продукти от селското стопанство, включително доходите от производство на декоративна растителност.
Авансовото облагане и документирането на гореописаните случаи е следното:
Тъй като Вашето дружество е платец на доход по чл.29 от ЗДДФЛ, на основание чл.43, ал.4 от с.з. следва да определите авансов данък в размер на 10% от данъчната основа по чл.29 и да го удържите при изплащане на дохода. При определяне на авансовия данък следва да имате предвид и разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗДДФЛ, според която лице с 50 и над 50% намалена работоспособност дължи авансово данък за доходи от стопанска дейност по чл.29, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920лв.
Платеца на дохода внася авансовият данък в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който същият е удържан /чл.65, ал.11 от ЗДДФЛ/. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода /чл.66, ал.1 от ЗДДФЛ/ - в случая в ТД на НАП – ……... Информация за параграфа, по който се внася данъка, може да бъде намерена на интернет страницата на НАП www.nap.bg или в офисите на НАП.
Съгласно чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ като платец на дохода, следва да издадете за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл.43 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставяте на лицето, придобило дохода. В образеца на сметката за изплатени суми, одобрен от Министъра на финансите със Заповед № ЗМФ-1828/22.12.2010г., обн. ДВ бр.1/04.01.2011г., се съдържа информация, която попълва физическото лице, получател на дохода – ред 4 и ред 5. Така попълнената информация служи на платеца на дохода да определи правилно данъчната основа и осигурителния доход, върху който платеца на дохода следва да удържи задължителните осигурителни вноски, посочени в ред 6 на сметката.
На основание чл.4, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, лицата, които не са търговци по смисъла на търговския закон не са задължени да регистрират извършваните от тях продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни.
Авансов данък не следва да удържате, когато получателя на дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и е декларирало това обстоятелство с писмена декларация пред Вас като платец на дохода /чл.43, ал.5 от ЗДДФЛ/. В този случай не следва да издавате сметка за изплатени суми и служебна бележка. На основание чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ получателя на дохода /физическото лице/ следва да издаде документ, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството. Ако физическото лице е регистрирано по ЗДДС, тогава следва да издава фактури, съдържащи реквизитите по чл.113, 114 от ЗДДС и отговарящи на условията на чл.78 от ППЗДДС.
2.Физически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон, но не са регистрирани като еднолични търговци – когато физически лица Ви продават продукти, които са купили от други лица. За целите на данъчното облагане тези физически лица съгласно чл.26, чл.7 от ЗДДФЛ прилагат разпоредбите на чл.26, ал.1-6 от ЗДДФЛ.
Във връзка с гореизложеното следва да имате предвид и разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ, според която предприятията-платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените доходи на физически лица през данъчната година. Справката се подава в срок до 30.04. на следващата година в Териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода. Когато са изплатени доходи на повече от 10 физически лица, справката се предоставя само на електронен носител във формат и по ред, одобрени със Заповед на изпълнителния директор на НАП /чл.73, ал.4 и ал.5 от ЗДДФЛ/.
Въпросите, които са свързани основно с Вашите проблеми как да съберете информация от доставчиците си с цел да ги идентифицирате като данъчни субекти се отнасят до търговските взаимоотношения между Вашето дружество и доставчиците на пчелен мед и пчелни продукти и не са от компетентността на НАП, поради което не следва да бъде предоставен отговор.
193
Относно: право на приспадане на данъчен кредит за налични активи преди датата на регистрация по ЗДДС на земеделски производител и подаване на декларации за осигуряване на лицето и наетите от него работници
Постъпило е писмено запитване относно приложението на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и осигурителното законодателство.
Според изложеното в него, на 13.06.2011 г. задълженото лице е регистрирано на основание чл. 100, ал.1 от ЗДДС, като полученият идентификационен номер по ЗДДС е образуван с ЕГН на същото. Започнало е дейност като земеделски производител от 1999 г. като от 11.02.1999 г. притежава БУЛСТАТ ………. и досега е имало обща регистрация с този идентификационен номер. Използвайки същия е назначавало и освобождавало работници, подавало е за себе си и за назначените работници декларация образец № 1 и декларация образец № 6. Участвало е по Проект за развитие на селските райони пред ДФ „Земеделие”, който е спечелило като навсякъде е посочвало притежавания БУЛСТАТ, както и е пазарувало заявената техника по програмата също с идентификационния си номер по БУЛСТАТ.
При така изложената фактическа обстановка се поставят следните въпроси:
1. Регистрацията по ЗДДС с този ИН по ДДС ще има ли отражение относно притежаваните фактури за закупени активи преди регистрацията по закона, тъй като са издадени на БУЛСТАТ и ще има ли право на приспадане на данъчен кредит по тях?
2. Трябва ли да подаде заявление за обща регистрация за дейност по ЕГН от датата на регистрацията по ЗДДС?
3. Как ще подава всички документи, свързани със своето осигуряване и това на работниците, както и документите във връзка с трудовите договори – по БУЛСТАТ или ЕГН?
4. Трябва ли да закрие притежавания БУЛСТАТ?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 19 от 8 март 2011 г.), Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 1 февруари 2011 г.), Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 45/2011 г.), Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, обн. ДВ бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 13/2011г.) и Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8, обн. ДВ бр. 1/2006 г., посл. Изм. ДВ бр. 55/2011 г.) изразяваме следното становище:
Данъчно третиране по ЗДДС:
Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице по чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3, чл. 102 или 132 от закона има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията. Това право възниква при кумулативно спазване на условията, относими към съответния актив, визирани в чл. 74, ал. 2 от ЗДДС, както следва:
1. налице са изискванията на чл. 69 и 71 от закона;
2. доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;
3. регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрация;
4. активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи - до 20 години, преди датата на регистрация по този закон.
Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 от ЗДДС възниква на датата на регистрация по този закон. Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗДДС за дата на регистрация се смята датата на връчването на акта за регистрация. Съгласно чл. 61, ал. 4 от ППЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 от ЗДДС се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите три данъчни периода, като съответният документ по чл. 71 от същия закон (фактура, митническа декларация и др.) се отразява в дневника за покупките за съответния данъчен период.
Задължителните реквизити, които следва да съдържат фактурите, са посочени в чл.114, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно т. 8 от същата разпоредба във фактурата се посочва номерът по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ – когато получателят е нерегистрирано по ЗДДС лице.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция.
В чл. 84 от ДОПК е посочено, че регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 4, като идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър - чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър.
Във връзка с гореизложеното при положение, че задълженото лице е било вписано в регистър БУЛСТАТ, правилно във получените от него фактури е идентифициран чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ.
Съобразно чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗДДС по отношение на изискването на чл. 71, ал. 1 от закона следва да се има предвид тълкувателно решение на ВАС № 5 от 14.07.2004 г., съгласно което реквизитите на фактурата не следва да се възприемат изолирано от останалите предпоставки, при наличието на които се признава правото на приспадане на даньчен кредит.
Предвид това, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, задълженото лице следва да притежава документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл.115, в който данъкът да е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки и услуги, по които е получател. Необходимо е също така стоките и услугите да се използват за извършваните от него облагаеми доставки, каквото е изискването на чл. 69 от ЗДДС.
По осигурително законодателството:
Съгласно чл. 2, ал.1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Наредба № Н-8/2005 г. работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица на основание чл. 5, ал. 4 от КСО подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации:
- по образец 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3. В декларациите се вписва ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца (клона/поделението), служебен номер, издаден от НАП за осигурители и самоосигуряващи се лица;
- по образец № 6, съгласно приложение № 4, в която се вписва ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца за осигурители, работодатели, клонове, поделения или ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП за самоосигуряващите се лица.
Съгласно чл. 32, т. 5 от Закона за статистиката, в редакцията му до 2005 г. (ДВ бр. 39 от 10 май 2005 г.) в регистър БУЛСТАТ се вписват физическите лица по чл. 2 от Търговския закон (лицата, които не се смятат за търговци), които са осигурители. Поради тази причина и на задълженото лице през 1999 г. е издаден БУЛСТАТ, който е десетзначен код. Ето защо считаме, че всички документи, свързани с провеждане на осигуряването на работниците (уведомления за сключени договори, платежни документи, декларации образец № 1 и образец № 6) както и за неговите осигурителни вноски с декларация обр. № 1 още от 1999 г. правилно е подавало по БУЛСТАТ ………..
С промяната на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, считано от 1 януари 2010 г., едноличните търговци, земеделските производители, тютюнопроизводителите и лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност на основание на регистрация, внасят осигурителните вноски по сметка на съответната компетентна териториална дирекция на НАП поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето. Тази промяна е извършена с оглед припокриване на внесените осигурителни вноски с декларираните такива с декларация образец № 6 от самоосигуряващото се лице в данъчно-осигурителната му сметка за целите на НАП.
На въпросите има ли основание за закриване на притежавания от задълженото лице като земеделски производител БУЛСТАТ и за подаване заявление за обща регистрация по ЕГН е компетентна да отговори Агенцията по вписванията. Ако тази институция промени неговата регистрация в Регистър БУЛСТАТ от десетзначен ЕИК в ЕИК по ЕГН, то следва същото да промени ЕИК в осигурителните декларации.
Постъпило е писмено запитване относно приложението на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и осигурителното законодателство.
Според изложеното в него, на 13.06.2011 г. задълженото лице е регистрирано на основание чл. 100, ал.1 от ЗДДС, като полученият идентификационен номер по ЗДДС е образуван с ЕГН на същото. Започнало е дейност като земеделски производител от 1999 г. като от 11.02.1999 г. притежава БУЛСТАТ ………. и досега е имало обща регистрация с този идентификационен номер. Използвайки същия е назначавало и освобождавало работници, подавало е за себе си и за назначените работници декларация образец № 1 и декларация образец № 6. Участвало е по Проект за развитие на селските райони пред ДФ „Земеделие”, който е спечелило като навсякъде е посочвало притежавания БУЛСТАТ, както и е пазарувало заявената техника по програмата също с идентификационния си номер по БУЛСТАТ.
При така изложената фактическа обстановка се поставят следните въпроси:
1. Регистрацията по ЗДДС с този ИН по ДДС ще има ли отражение относно притежаваните фактури за закупени активи преди регистрацията по закона, тъй като са издадени на БУЛСТАТ и ще има ли право на приспадане на данъчен кредит по тях?
2. Трябва ли да подаде заявление за обща регистрация за дейност по ЕГН от датата на регистрацията по ЗДДС?
3. Как ще подава всички документи, свързани със своето осигуряване и това на работниците, както и документите във връзка с трудовите договори – по БУЛСТАТ или ЕГН?
4. Трябва ли да закрие притежавания БУЛСТАТ?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 19 от 8 март 2011 г.), Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 1 февруари 2011 г.), Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 45/2011 г.), Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, обн. ДВ бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 13/2011г.) и Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8, обн. ДВ бр. 1/2006 г., посл. Изм. ДВ бр. 55/2011 г.) изразяваме следното становище:
Данъчно третиране по ЗДДС:
Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице по чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3, чл. 102 или 132 от закона има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията. Това право възниква при кумулативно спазване на условията, относими към съответния актив, визирани в чл. 74, ал. 2 от ЗДДС, както следва:
1. налице са изискванията на чл. 69 и 71 от закона;
2. доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;
3. регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрация;
4. активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи - до 20 години, преди датата на регистрация по този закон.
Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 от ЗДДС възниква на датата на регистрация по този закон. Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗДДС за дата на регистрация се смята датата на връчването на акта за регистрация. Съгласно чл. 61, ал. 4 от ППЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 от ЗДДС се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите три данъчни периода, като съответният документ по чл. 71 от същия закон (фактура, митническа декларация и др.) се отразява в дневника за покупките за съответния данъчен период.
Задължителните реквизити, които следва да съдържат фактурите, са посочени в чл.114, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно т. 8 от същата разпоредба във фактурата се посочва номерът по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ – когато получателят е нерегистрирано по ЗДДС лице.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция.
В чл. 84 от ДОПК е посочено, че регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 4, като идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър - чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър.
Във връзка с гореизложеното при положение, че задълженото лице е било вписано в регистър БУЛСТАТ, правилно във получените от него фактури е идентифициран чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ.
Съобразно чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗДДС по отношение на изискването на чл. 71, ал. 1 от закона следва да се има предвид тълкувателно решение на ВАС № 5 от 14.07.2004 г., съгласно което реквизитите на фактурата не следва да се възприемат изолирано от останалите предпоставки, при наличието на които се признава правото на приспадане на даньчен кредит.
Предвид това, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, задълженото лице следва да притежава документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл.115, в който данъкът да е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки и услуги, по които е получател. Необходимо е също така стоките и услугите да се използват за извършваните от него облагаеми доставки, каквото е изискването на чл. 69 от ЗДДС.
По осигурително законодателството:
Съгласно чл. 2, ал.1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Наредба № Н-8/2005 г. работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица на основание чл. 5, ал. 4 от КСО подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации:
- по образец 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3. В декларациите се вписва ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца (клона/поделението), служебен номер, издаден от НАП за осигурители и самоосигуряващи се лица;
- по образец № 6, съгласно приложение № 4, в която се вписва ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца за осигурители, работодатели, клонове, поделения или ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП за самоосигуряващите се лица.
Съгласно чл. 32, т. 5 от Закона за статистиката, в редакцията му до 2005 г. (ДВ бр. 39 от 10 май 2005 г.) в регистър БУЛСТАТ се вписват физическите лица по чл. 2 от Търговския закон (лицата, които не се смятат за търговци), които са осигурители. Поради тази причина и на задълженото лице през 1999 г. е издаден БУЛСТАТ, който е десетзначен код. Ето защо считаме, че всички документи, свързани с провеждане на осигуряването на работниците (уведомления за сключени договори, платежни документи, декларации образец № 1 и образец № 6) както и за неговите осигурителни вноски с декларация обр. № 1 още от 1999 г. правилно е подавало по БУЛСТАТ ………..
С промяната на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, считано от 1 януари 2010 г., едноличните търговци, земеделските производители, тютюнопроизводителите и лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност на основание на регистрация, внасят осигурителните вноски по сметка на съответната компетентна териториална дирекция на НАП поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето. Тази промяна е извършена с оглед припокриване на внесените осигурителни вноски с декларираните такива с декларация образец № 6 от самоосигуряващото се лице в данъчно-осигурителната му сметка за целите на НАП.
На въпросите има ли основание за закриване на притежавания от задълженото лице като земеделски производител БУЛСТАТ и за подаване заявление за обща регистрация по ЕГН е компетентна да отговори Агенцията по вписванията. Ако тази институция промени неговата регистрация в Регистър БУЛСТАТ от десетзначен ЕИК в ЕИК по ЕГН, то следва същото да промени ЕИК в осигурителните декларации.
194
В отговор на направеното от Вас запитване до органите при ЦУ на НАП гр.София, препратено ни по компетентност с писмо вх.№ …. от 06.07.2011 год.при Дирекция „ОУИ” ………………., Ви уведомяваме за следното:
Изложена фактическа обстановка:
Пишете, че през 2010г. Ви е изплатена сумата 1000 лв. от ДФ „Земеделие”, представляваща субсидия по схемата за единица площ ливади за 2009г. Подали сте годишната си данъчна декларация с попълнено Приложение №3, таблица 2 за получената субсидия и Приложение №1 за дохода си по трудов договор. По инициатива на органите по приходи при ТД на НАП – офис гр……………… сте поканени да коригирате данъчната си декларация, като попълните Приложение №6 /вместо Приложение №3/ за получената субсидия. В резултат на това обстоятелство Ви е определен данък за внасяне 100 лв. за получената субсидия.
Зададени въпроси:
1. Правилно ли се третира като доход от друг източник получената субсидия и в тази връзка законосъобразни ли са извършените действия от страна на органите по приходи?
Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ не регламентира получените субсидии като отделен източник на доход на физическите лица – земеделски производители, респективно за тях не се прилага специално данъчно третиране, поради което, същите следва да се разглеждат в контекста на общите правила за облагане и деклариране на доходите.
По смисъла на чл.2 от ЗДДФЛ, обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранните физически лица, независимо от източника на получаването им, т.е. в т.ч. попадат и субсидиите.
Съгласно чл.12,ал.1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
На основание на гореизложеното, получените от Вас субсидии се третират за данъчни цели като облагаем доход.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, доходът - в случая получената субсидия, се смята за придобит на датата на:
1. плащането – при плащане в брой;
2. заверяване на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане.
Видно от запитването, като физическо лице Вие не сте регистриран земеделски или тютюнопроизводител, не сте получили и доход като нерегистриран земеделски производител, за да се допусне, че получената субсидия е вложена в някаква стопанска дейност.
В определението за "стопанска дейност" от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /§1,т.3 от допълнителните му разпоредби/ е посочено, че такава е и дейността на физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност, осъществявана с цел печалба, т.е. присъщ елемент на стопанската дейност е реализиране на доход/печалба.
В случай, че получената субсидия беше вложена за стопанска дейност от която сте реализирали доход като нерегистриран земеделски производител сумата на субсидията заедно с реализираните доходи от дейността следваше да се декларира в Приложение №3, таблица 2 от годишната данъчна декларация за 2010г.
От изложеното съдържание в писмото Ви става ясно, че нямате доходи от дейност като нерегистриран земеделски производител, т.е. получената субсидия не е използвана за извършване на стопанска дейност. В такъв случай субсидията се третира като друг източник на доход за физическото лице – получател, съгласно чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, като облагаемият доход е брутната сума на получената субсидия през данъчната година.
Съгласно чл.36 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя като облагаемият доход по чл.35, придобит през годината, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване.
В тези случаи получената субсидия от 1000 лв. следва да се декларира в Приложение 6 на Годишната данъчна декларация за 2010 год./чл.50, ал.1 ЗДДФЛ/.
Следователно действията на органите по приходи при ТД на НАП – офис гр. ….. са правилни и законосъобразни в изпълнение на чл.103, ал.1 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс и цитираните по-горе текстове от материалния данъчен закон.
Изложена фактическа обстановка:
Пишете, че през 2010г. Ви е изплатена сумата 1000 лв. от ДФ „Земеделие”, представляваща субсидия по схемата за единица площ ливади за 2009г. Подали сте годишната си данъчна декларация с попълнено Приложение №3, таблица 2 за получената субсидия и Приложение №1 за дохода си по трудов договор. По инициатива на органите по приходи при ТД на НАП – офис гр……………… сте поканени да коригирате данъчната си декларация, като попълните Приложение №6 /вместо Приложение №3/ за получената субсидия. В резултат на това обстоятелство Ви е определен данък за внасяне 100 лв. за получената субсидия.
Зададени въпроси:
1. Правилно ли се третира като доход от друг източник получената субсидия и в тази връзка законосъобразни ли са извършените действия от страна на органите по приходи?
Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ не регламентира получените субсидии като отделен източник на доход на физическите лица – земеделски производители, респективно за тях не се прилага специално данъчно третиране, поради което, същите следва да се разглеждат в контекста на общите правила за облагане и деклариране на доходите.
По смисъла на чл.2 от ЗДДФЛ, обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранните физически лица, независимо от източника на получаването им, т.е. в т.ч. попадат и субсидиите.
Съгласно чл.12,ал.1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
На основание на гореизложеното, получените от Вас субсидии се третират за данъчни цели като облагаем доход.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, доходът - в случая получената субсидия, се смята за придобит на датата на:
1. плащането – при плащане в брой;
2. заверяване на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане.
Видно от запитването, като физическо лице Вие не сте регистриран земеделски или тютюнопроизводител, не сте получили и доход като нерегистриран земеделски производител, за да се допусне, че получената субсидия е вложена в някаква стопанска дейност.
В определението за "стопанска дейност" от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /§1,т.3 от допълнителните му разпоредби/ е посочено, че такава е и дейността на физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност, осъществявана с цел печалба, т.е. присъщ елемент на стопанската дейност е реализиране на доход/печалба.
В случай, че получената субсидия беше вложена за стопанска дейност от която сте реализирали доход като нерегистриран земеделски производител сумата на субсидията заедно с реализираните доходи от дейността следваше да се декларира в Приложение №3, таблица 2 от годишната данъчна декларация за 2010г.
От изложеното съдържание в писмото Ви става ясно, че нямате доходи от дейност като нерегистриран земеделски производител, т.е. получената субсидия не е използвана за извършване на стопанска дейност. В такъв случай субсидията се третира като друг източник на доход за физическото лице – получател, съгласно чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, като облагаемият доход е брутната сума на получената субсидия през данъчната година.
Съгласно чл.36 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя като облагаемият доход по чл.35, придобит през годината, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване.
В тези случаи получената субсидия от 1000 лв. следва да се декларира в Приложение 6 на Годишната данъчна декларация за 2010 год./чл.50, ал.1 ЗДДФЛ/.
Следователно действията на органите по приходи при ТД на НАП – офис гр. ….. са правилни и законосъобразни в изпълнение на чл.103, ал.1 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс и цитираните по-горе текстове от материалния данъчен закон.
195
Постъпило е писмено запитване относно прилагане на осигурителното законодателство. Според изложеното в него на 19.01.2001 г. задълженото лице се е регистрирало като земеделски производител в Областна дирекция “Земеделие” – гр. ……... На 06.03.2002 г. и на 28.01.2003 г. е подновило регистрацията си в същото качество за 2002 г. и 2003 г. Поради недостатъчна информираност е пропуснало да се регистрира в регистър БУЛСТАТ като лице, упражняващо земеделска дейност. Не е подало в териториалното поделение на НОИ декларация за регистрация на самоосигуряващото се лице, както и такава за започване и прекъсване на дейността и заявление за вида на осигуряването. Не е превеждало и дължимите задължителни осигурителни вноски.
Във връзка с гореизложеното поставя въпроса следва ли и по какъв начин като задължено лице да внесе дължимите от него задължителни осигурителни вноски с оглед зачитане на трудов и осигурителен стаж за периода от 2001 г. до 2003 г.?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО, ДВ бр. 110/1999 г., КСО - загл. изм. ДВ бр. 67/2003 г., посл. изм. ДВ бр. 100/2010г.) и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, ДВ бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 13/2011 г.) изразяваме следното становище:
По силата на част първа на Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО) „земеделски производители” са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред (§ 1, т. 4 от ДР на КЗЗО, ДВ, бр. 64/2000 г.).
Регистрирането на земеделските производители се извършва на основание Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
В сила от 1 януари 2000 г. частните земеделски стопани са включени в кръга на задължително осигурените лица за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт с разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КЗОО.
Осигуряването на регистрираните земеделски производители от 1 януари 2000 г. се осъществява въз основа на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина, приета с ПМС № 30 от 10.03.2000 г. на основание чл. 10, ал. 5 от КЗОО.
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Съгласно чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧ (за периода от 2001 г. до 2003 г.) задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КЗОО – едноличните търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, земеделски производители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Тези лица са били задължени да се регистрират чрез подаване на декларация по утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) образец в териториалното поделение на НОИ в 7-дневен срок от започването на трудовата дейност.
Прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се е установявало с декларация, подадена до териториалното поделение на НОИ и подписана от осигурения в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството (чл. 1 ал. 2 от наредбата).
От 1 януари 2002 г., съгласно изменената разпоредба на ал. 3 на чл. 1 от НООСЛБГРЧ, видът на осигуряването се определя със заявление, което се е подавало от осигурения в териториалното поделение на НОИ в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Видът на осигуряването е можело да се променя със заявление, подадено до края на месеца, предхождащ месеца на промяната (изм. – ДВ, бр. 19/2002 г.).
Съгласно чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧ за лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност на основание предварителна регистрация, определена с нормативен акт, тези, които плащат патентен данък и не са еднолични търговци и за онези самоосигуряващи се лица, за които нормативен акт не изисква регистрация с идентификационен код по БУЛСТАТ, при извършване на осигуряването се използва единният им граждански номер. В това число попадат и земеделските производители, които придобиват задължение за вписване след влизане в сила на Закона за регистър БУЛСТАТ (обн. ДВ бр. 39 от 10.05.2005 г. в сила от 11 август 2005 г.).
Земеделските производители за посочения период 2001 г.- 2003 г. се осигуряват върху избран от тях осигурителен доход , който не може да бъде:
- за 2001 г. - по-малък от минималната работна заплата за страната и по-голям от 10-кратния й размер; за земеделските производители, които упражняват само земеделска дейност - по-малък от половин минимална работна заплата и по-голям от 10 минимални работни заплати за страната (§ 5а от ПЗР на КЗОО);
- за 2002 г. – по-малък от минималния осигурителен доход за земеделските производители в размер на 85 лв. и по голям от максималния осигурителен доход в размер на 850 лв.; за земеделските производители, които упражняват само земеделска дейност – по-малък от 25 на сто от минималния месечен размер на осигурителния доход за земеделските производители в размер на 42,50 лв. и по-голям от максималния осигурителен доход в размер на 850 лв.;
- за 2003 г. – по малък от минималния осигурителен доход за земеделските производители в размер на 100 лв. и по-голям от максималния осигурителен доход в размер на 1000 лв.; за земеделските производители, които упражняват само земеделска дейност – по-малък от 25 на сто от минималния месечен размер на осигурителния доход за земеделските производители в размер на 50 лв. и по-голям от максималния осигурителен доход в размер на 1000 лв.
Следва да се има предвид, че на земеделските производители, регистрирани в регистрите към областните управления „Земеделие, гори и аграрна реформа” по Закона за подпомагане на земеделските производители, за посочения период е дадена възможност да внесат дължимите осигурителни вноски до 31 март на годината, следваща календарната година, за която се отнасят, само ако извършват единствено земеделска дейност и се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Когато тези лица подлежат на осигуряване и на друго основание, те дължат ежемесечно осигурителните вноски по съответния предвиден ред.
Земеделските производители, които извършват единствено земеделска дейност, не определят окончателен размер на осигурителния доход (чл. 9, ал. 7 от КЗОО; след 01.01.2002 г. - чл. 6, ал. 9 от КСО – загл. изм. – ДВ бр. 67/2003 г. ).
Видно от изложеното в запитването, за посочения период задълженото лице като регистриран земеделски производител не е декларирало започването и прекратяването на дейност, размера на месечния осигурителен доход и вида на осигуряване, не е внесло дължимите осигурителни вноски в регламентираните срокове спрямо действащото законодателство за разглеждания период.
В случай, че разполага с необходимите счетоводни документи и годишни данъчни декларации, доказващи упражняването на дейност за горепосочения период в качеството си на регистриран земеделски производител, няма пречка за внасяне на дължимите осигурителни вноски със съответните лихви за закъснение.
Осигурителните вноски за ДОО могат да бъдат внесени по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по действащите към момента кодове за вид плащане на осигурителни вноски за регистрирани земеделски производители и наказателни лихви за просрочени осигурителни вноски чрез банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН на лицето.
Данните за осигуряването по чл. 5, ал. 4 от КСО за горепосочения период следва задължително да бъдат подадени от лицето с декларация образец № 1 след внасяне на дължимите осигурителни вноски.
Във връзка с гореизложеното поставя въпроса следва ли и по какъв начин като задължено лице да внесе дължимите от него задължителни осигурителни вноски с оглед зачитане на трудов и осигурителен стаж за периода от 2001 г. до 2003 г.?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО, ДВ бр. 110/1999 г., КСО - загл. изм. ДВ бр. 67/2003 г., посл. изм. ДВ бр. 100/2010г.) и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, ДВ бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 13/2011 г.) изразяваме следното становище:
По силата на част първа на Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО) „земеделски производители” са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред (§ 1, т. 4 от ДР на КЗЗО, ДВ, бр. 64/2000 г.).
Регистрирането на земеделските производители се извършва на основание Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
В сила от 1 януари 2000 г. частните земеделски стопани са включени в кръга на задължително осигурените лица за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт с разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КЗОО.
Осигуряването на регистрираните земеделски производители от 1 януари 2000 г. се осъществява въз основа на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина, приета с ПМС № 30 от 10.03.2000 г. на основание чл. 10, ал. 5 от КЗОО.
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Съгласно чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧ (за периода от 2001 г. до 2003 г.) задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КЗОО – едноличните търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, земеделски производители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Тези лица са били задължени да се регистрират чрез подаване на декларация по утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) образец в териториалното поделение на НОИ в 7-дневен срок от започването на трудовата дейност.
Прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се е установявало с декларация, подадена до териториалното поделение на НОИ и подписана от осигурения в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството (чл. 1 ал. 2 от наредбата).
От 1 януари 2002 г., съгласно изменената разпоредба на ал. 3 на чл. 1 от НООСЛБГРЧ, видът на осигуряването се определя със заявление, което се е подавало от осигурения в териториалното поделение на НОИ в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Видът на осигуряването е можело да се променя със заявление, подадено до края на месеца, предхождащ месеца на промяната (изм. – ДВ, бр. 19/2002 г.).
Съгласно чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧ за лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност на основание предварителна регистрация, определена с нормативен акт, тези, които плащат патентен данък и не са еднолични търговци и за онези самоосигуряващи се лица, за които нормативен акт не изисква регистрация с идентификационен код по БУЛСТАТ, при извършване на осигуряването се използва единният им граждански номер. В това число попадат и земеделските производители, които придобиват задължение за вписване след влизане в сила на Закона за регистър БУЛСТАТ (обн. ДВ бр. 39 от 10.05.2005 г. в сила от 11 август 2005 г.).
Земеделските производители за посочения период 2001 г.- 2003 г. се осигуряват върху избран от тях осигурителен доход , който не може да бъде:
- за 2001 г. - по-малък от минималната работна заплата за страната и по-голям от 10-кратния й размер; за земеделските производители, които упражняват само земеделска дейност - по-малък от половин минимална работна заплата и по-голям от 10 минимални работни заплати за страната (§ 5а от ПЗР на КЗОО);
- за 2002 г. – по-малък от минималния осигурителен доход за земеделските производители в размер на 85 лв. и по голям от максималния осигурителен доход в размер на 850 лв.; за земеделските производители, които упражняват само земеделска дейност – по-малък от 25 на сто от минималния месечен размер на осигурителния доход за земеделските производители в размер на 42,50 лв. и по-голям от максималния осигурителен доход в размер на 850 лв.;
- за 2003 г. – по малък от минималния осигурителен доход за земеделските производители в размер на 100 лв. и по-голям от максималния осигурителен доход в размер на 1000 лв.; за земеделските производители, които упражняват само земеделска дейност – по-малък от 25 на сто от минималния месечен размер на осигурителния доход за земеделските производители в размер на 50 лв. и по-голям от максималния осигурителен доход в размер на 1000 лв.
Следва да се има предвид, че на земеделските производители, регистрирани в регистрите към областните управления „Земеделие, гори и аграрна реформа” по Закона за подпомагане на земеделските производители, за посочения период е дадена възможност да внесат дължимите осигурителни вноски до 31 март на годината, следваща календарната година, за която се отнасят, само ако извършват единствено земеделска дейност и се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Когато тези лица подлежат на осигуряване и на друго основание, те дължат ежемесечно осигурителните вноски по съответния предвиден ред.
Земеделските производители, които извършват единствено земеделска дейност, не определят окончателен размер на осигурителния доход (чл. 9, ал. 7 от КЗОО; след 01.01.2002 г. - чл. 6, ал. 9 от КСО – загл. изм. – ДВ бр. 67/2003 г. ).
Видно от изложеното в запитването, за посочения период задълженото лице като регистриран земеделски производител не е декларирало започването и прекратяването на дейност, размера на месечния осигурителен доход и вида на осигуряване, не е внесло дължимите осигурителни вноски в регламентираните срокове спрямо действащото законодателство за разглеждания период.
В случай, че разполага с необходимите счетоводни документи и годишни данъчни декларации, доказващи упражняването на дейност за горепосочения период в качеството си на регистриран земеделски производител, няма пречка за внасяне на дължимите осигурителни вноски със съответните лихви за закъснение.
Осигурителните вноски за ДОО могат да бъдат внесени по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по действащите към момента кодове за вид плащане на осигурителни вноски за регистрирани земеделски производители и наказателни лихви за просрочени осигурителни вноски чрез банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН на лицето.
Данните за осигуряването по чл. 5, ал. 4 от КСО за горепосочения период следва задължително да бъдат подадени от лицето с декларация образец № 1 след внасяне на дължимите осигурителни вноски.
196
Според изложеното в запитването физическо лице е регистрирано като земеделски производител, което произвежда и реализира непреработена земеделска продукция (пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица). Продукцията се изкупува от маслобойни, складове и фуражни заводи, като продажбите се договарят на място при физическото лице. Допълнително беше уточнено, че физическото лице не е регистрирано като едноличен търговец, не осъществява търговска дейност по смисъла на ТЗ и не е регистрирано по ЗДДС.
Във връзка с това се поставя въпроса трябва ли да разполага с касов апарат, с който да отчита приходите от продажбата на произведената селскостопанска продукция?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, обн. ДВ бр.106 от 27 декември 2006г., посл. изм. ДВ бр.64 от 19 август 2011г.), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр.95 от 24 ноември 2006г., посл. изм. ДВ, бр. 51 от 5 юли 2011г.) и Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006г., посл. изм. ДВ. бр.19 от 8 март 2011г.) изразяваме следното становище:
Задължението за използване на фискални устройства за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства се регламентира с разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), независимо дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ и определя условията, реда и начина за работа с ФУ.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за целите на тази наредба "фискално устройство", "търговски обекти" и "фискална касова бележка (фискален бон)" са тези по § 1, т. 40 и 41 от допълнителната разпоредба и чл. 118, ал. 3 от ЗДДС.
В § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС е дадена дефиниция на понятието "търговски обект" - всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. По силата на чл. 4, т. 2 от същата, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ физическо лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон и което извършва продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни.
Следователно физическо лице, което извършва продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция ще бъде освободено от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ ако отговаря едновременно на следните изисквания:
- не е търговец по смисъла на Търговския закон;
- извършва продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция;
- търговският обект не се намира на територията на лицензирана стокова борса и тържище или не е закрито помещение, като магазин, склад или други подобни.
Предвид изложеното при положение, че физическото лице не извършва продажби от лицензирано стоково тържище, респективно на лицензирания пазар на производителите, както и от закрито помещение, продава собствена и непреработена селскостопанска продукция и не е търговец по смисъла на ТЗ, за същото не съществува задължение за издаване на фискална касова бележка от ФУ при продажба на тази продукция.
Това обаче не означава, че не трябва да се отчитат придобитите доходи от реализираната селскостопанска продукция. По силата на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3 и 4 (доходи от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец, и доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество), съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството. Реквизитите по чл.7, ал. 1 от Закона за счетоводството са:
- наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
- дата на издаване;
- наименование, адрес и номер за идентификация по чл.84 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
- предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
- име, фамилия и подпис на съставителя.
Видно от гореизложената нормативна уредба на ЗДДФЛ за физическото лице, което е регистрирано като земеделски производител и не е търговец по смисъла на Търговския закон, съществува задължението при продажба на собствена и непреработена селскостопанска продукция да издава документ, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството.
Следва да се има предвид също, че по силата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС в качеството си на данъчно задължено лице за доставката следва да се издаде фактура, която да съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1 от същия закон. В същата с оглед на това, че лицето не е регистрирано по ЗДДС, не следва да се посочва данък съгласно чл. 113, ал. 9 от закона.
Във връзка с това се поставя въпроса трябва ли да разполага с касов апарат, с който да отчита приходите от продажбата на произведената селскостопанска продукция?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, обн. ДВ бр.106 от 27 декември 2006г., посл. изм. ДВ бр.64 от 19 август 2011г.), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр.95 от 24 ноември 2006г., посл. изм. ДВ, бр. 51 от 5 юли 2011г.) и Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006г., посл. изм. ДВ. бр.19 от 8 март 2011г.) изразяваме следното становище:
Задължението за използване на фискални устройства за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства се регламентира с разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), независимо дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ и определя условията, реда и начина за работа с ФУ.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за целите на тази наредба "фискално устройство", "търговски обекти" и "фискална касова бележка (фискален бон)" са тези по § 1, т. 40 и 41 от допълнителната разпоредба и чл. 118, ал. 3 от ЗДДС.
В § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС е дадена дефиниция на понятието "търговски обект" - всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. По силата на чл. 4, т. 2 от същата, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ физическо лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон и което извършва продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни.
Следователно физическо лице, което извършва продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция ще бъде освободено от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ ако отговаря едновременно на следните изисквания:
- не е търговец по смисъла на Търговския закон;
- извършва продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция;
- търговският обект не се намира на територията на лицензирана стокова борса и тържище или не е закрито помещение, като магазин, склад или други подобни.
Предвид изложеното при положение, че физическото лице не извършва продажби от лицензирано стоково тържище, респективно на лицензирания пазар на производителите, както и от закрито помещение, продава собствена и непреработена селскостопанска продукция и не е търговец по смисъла на ТЗ, за същото не съществува задължение за издаване на фискална касова бележка от ФУ при продажба на тази продукция.
Това обаче не означава, че не трябва да се отчитат придобитите доходи от реализираната селскостопанска продукция. По силата на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3 и 4 (доходи от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец, и доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество), съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството. Реквизитите по чл.7, ал. 1 от Закона за счетоводството са:
- наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
- дата на издаване;
- наименование, адрес и номер за идентификация по чл.84 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
- предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
- име, фамилия и подпис на съставителя.
Видно от гореизложената нормативна уредба на ЗДДФЛ за физическото лице, което е регистрирано като земеделски производител и не е търговец по смисъла на Търговския закон, съществува задължението при продажба на собствена и непреработена селскостопанска продукция да издава документ, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството.
Следва да се има предвид също, че по силата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС в качеството си на данъчно задължено лице за доставката следва да се издаде фактура, която да съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1 от същия закон. В същата с оглед на това, че лицето не е регистрирано по ЗДДС, не следва да се посочва данък съгласно чл. 113, ал. 9 от закона.
197
Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр…… с вх. № ……….../16.05.2011 г., Ви уведомяваме за следното:
Фактическа обстановка:
Лице декларира започване на дейност като регистриран земеделски производител от 08.02.2008 г. От същата дата заявява, че ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. На 21.02.2008 г. подава декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, с която заявява, че прекъсва дейност като земеделски производител, считано от 14.02.2008 г. и същевременно възобновява дейност като земеделски производител от 15.02.2008 г. При възобновяването на дейността заявява, че ще се осигурява и за общо заболяване и майчинство.
Въпрос:
За кои осигурени социални рискове следва да се счита, че е осигурено лицето след 15.02.2008 г.?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по държавното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по поставения въпрос:
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Те могат да се осигуряват по свой избор и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), загл. изм. ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.).
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от същата наредба). Видът на осигуряването се определя със същата декларация.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ (изр. второ - в редакцията след изм. в ДВ, бр. 17 от 19.02.2008 г. в сила от 01.01.2008 г.) при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.
Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако декларацията е подадена до края на месец януари на съответната календарна година (чл.1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).
В разглеждания казус прекъсването и възобновяването на трудова дейност от самоосигуряващото се лице в качеството му на регистриран земеделски производител е извършено в рамките на една и съща календарна година. В съответствие с разпоредбата на чл. 1, ал. 3, изр. 2 (в сила от 01.01.2008 г.) от НООСЛБГРЧМЛ, при възобновяване на дейността лицето не може да промени вида на осигуряването си като избере по-високия осигурен риск – и за общо заболяване и майчинство. Поради това, след 15.02.2008 г. същото следва да се счита за осигурено за първоначално избрания риск – за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
Фактическа обстановка:
Лице декларира започване на дейност като регистриран земеделски производител от 08.02.2008 г. От същата дата заявява, че ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. На 21.02.2008 г. подава декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, с която заявява, че прекъсва дейност като земеделски производител, считано от 14.02.2008 г. и същевременно възобновява дейност като земеделски производител от 15.02.2008 г. При възобновяването на дейността заявява, че ще се осигурява и за общо заболяване и майчинство.
Въпрос:
За кои осигурени социални рискове следва да се счита, че е осигурено лицето след 15.02.2008 г.?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по държавното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по поставения въпрос:
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Те могат да се осигуряват по свой избор и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), загл. изм. ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.).
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от същата наредба). Видът на осигуряването се определя със същата декларация.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ (изр. второ - в редакцията след изм. в ДВ, бр. 17 от 19.02.2008 г. в сила от 01.01.2008 г.) при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.
Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако декларацията е подадена до края на месец януари на съответната календарна година (чл.1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).
В разглеждания казус прекъсването и възобновяването на трудова дейност от самоосигуряващото се лице в качеството му на регистриран земеделски производител е извършено в рамките на една и съща календарна година. В съответствие с разпоредбата на чл. 1, ал. 3, изр. 2 (в сила от 01.01.2008 г.) от НООСЛБГРЧМЛ, при възобновяване на дейността лицето не може да промени вида на осигуряването си като избере по-високия осигурен риск – и за общо заболяване и майчинство. Поради това, след 15.02.2008 г. същото следва да се счита за осигурено за първоначално избрания риск – за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
198
Селско стопанство » ОТНОСНО: Осигуряване на ЗП-пенсионер
28.11.2011, 13:06От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че сте пенсионер. Регистриран сте като земеделски производител и произвеждате непреработена продукция. Въпросите Ви са:
Как ще определяте здравните си вноски – върху доход, съгласно чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО или върху размера на пенсията Ви?
От кой следва да се правят вноските – от Вас или от републиканския бюджет?
Ако не се регистрирате като земеделски производител ще Ви се вменят ли задължения за здравни вноски?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
С чл.40 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ се определя осигурителния доход и реда за внасяне на здравноосигурителни вноски от отделните категории лица.
На основание чл.40, ал.1, т.4 от ЗЗО здравноосигурителната вноска за пенсионерите е върху размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях. Здравноосигурителната вноска за тези лица е за сметка на републиканския бюджет. От горецитираното е видно, че няма нормативно изискване пенсионерите да правят здравноосигурителни вноски за своя сметка, тъй като дължимите от тях здравноосигурителни вноски са за сметка на републиканския бюджет.
Възникват обаче случаи, в които въпреки че лице е пенсионер, то дължи здравноосигурителни вноски за своя сметка, тъй като в Закона за здравното осигуряване липсва разпоредба подобна на тази на чл.4, ал.6 от КСО, която да дава възможност за изключване на пенсионерите от кръга на задължително осигурените лица.
Поради това, на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, регистрираните земеделски производители, включително и когато получават пенсии, се осигуряват здравно върху месечен осигурителен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /за 2011 г. - 240 лв./, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от Кодекса за социално осигуряване. Регистрираните земеделски производители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност /чл40, ал.1, т.2 изр.второ от ЗЗО/.
Следователно, Вие като регистриран земеделски производител трябва да внасяте за Ваша сметка ежемесечни авансови здравноосигурителни вноски. Те са в размер 8 на сто и се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Съгласно чл.40, ал.1, т.6 от ЗЗО за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл.6, ал.10 от Кодекса за социално осигуряване.
Като пенсионер и регистриран земеделски производител Вие попадате в разпоредбата на чл.40 ,ал.1, т.6 - получавате доходи на основание т.2 /регистриран земеделски производител/ и т.4 /пенсионер/, поради което доходите Ви се събират, като сборът на получаваната пенсия и избраният месечен осигурителен доход не трябва да надвишава максималния месечен осигурителен доход /за 2011 г. - 2000 лв./.
Регистрирани земеделски производители по смисъла на Закона за здравното осигуряване са тези визирани в §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. Това са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Земеделският производител придобива качеството на „регистриран земеделски производител” от датата на вписването му в регистъра по чл. 5 от Наредба № 3/1999 г. и притежава това качество до деня на отписването му, при условие че ежегодно (до 25 март) заверява регистрационната си карта в областна дирекция „Земеделие”. Ако не завери регистрационната си карта до определения срок – до 25 март на съответната година, лицето губи качеството си на регистриран земеделски производител. От този момент нататък то остава извън кръга на задължително осигурените лица по чл.40, ал.1, т.2 и губи превилигированият режим на осигуряване, прилаган от регистрираните земеделски производители.
Следва да имате в предвид, че внасянето на здравноосигурителни вноски зависи от това дали лицето попада в кръга на задължително осигурените лица и по реда на коя точно от разпоредбите на чл.40 от ЗЗО.
Как ще определяте здравните си вноски – върху доход, съгласно чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО или върху размера на пенсията Ви?
От кой следва да се правят вноските – от Вас или от републиканския бюджет?
Ако не се регистрирате като земеделски производител ще Ви се вменят ли задължения за здравни вноски?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
С чл.40 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ се определя осигурителния доход и реда за внасяне на здравноосигурителни вноски от отделните категории лица.
На основание чл.40, ал.1, т.4 от ЗЗО здравноосигурителната вноска за пенсионерите е върху размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях. Здравноосигурителната вноска за тези лица е за сметка на републиканския бюджет. От горецитираното е видно, че няма нормативно изискване пенсионерите да правят здравноосигурителни вноски за своя сметка, тъй като дължимите от тях здравноосигурителни вноски са за сметка на републиканския бюджет.
Възникват обаче случаи, в които въпреки че лице е пенсионер, то дължи здравноосигурителни вноски за своя сметка, тъй като в Закона за здравното осигуряване липсва разпоредба подобна на тази на чл.4, ал.6 от КСО, която да дава възможност за изключване на пенсионерите от кръга на задължително осигурените лица.
Поради това, на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, регистрираните земеделски производители, включително и когато получават пенсии, се осигуряват здравно върху месечен осигурителен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /за 2011 г. - 240 лв./, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от Кодекса за социално осигуряване. Регистрираните земеделски производители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност /чл40, ал.1, т.2 изр.второ от ЗЗО/.
Следователно, Вие като регистриран земеделски производител трябва да внасяте за Ваша сметка ежемесечни авансови здравноосигурителни вноски. Те са в размер 8 на сто и се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Съгласно чл.40, ал.1, т.6 от ЗЗО за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл.6, ал.10 от Кодекса за социално осигуряване.
Като пенсионер и регистриран земеделски производител Вие попадате в разпоредбата на чл.40 ,ал.1, т.6 - получавате доходи на основание т.2 /регистриран земеделски производител/ и т.4 /пенсионер/, поради което доходите Ви се събират, като сборът на получаваната пенсия и избраният месечен осигурителен доход не трябва да надвишава максималния месечен осигурителен доход /за 2011 г. - 2000 лв./.
Регистрирани земеделски производители по смисъла на Закона за здравното осигуряване са тези визирани в §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. Това са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Земеделският производител придобива качеството на „регистриран земеделски производител” от датата на вписването му в регистъра по чл. 5 от Наредба № 3/1999 г. и притежава това качество до деня на отписването му, при условие че ежегодно (до 25 март) заверява регистрационната си карта в областна дирекция „Земеделие”. Ако не завери регистрационната си карта до определения срок – до 25 март на съответната година, лицето губи качеството си на регистриран земеделски производител. От този момент нататък то остава извън кръга на задължително осигурените лица по чл.40, ал.1, т.2 и губи превилигированият режим на осигуряване, прилаган от регистрираните земеделски производители.
Следва да имате в предвид, че внасянето на здравноосигурителни вноски зависи от това дали лицето попада в кръга на задължително осигурените лица и по реда на коя точно от разпоредбите на чл.40 от ЗЗО.
199
Депозирали сте писмено запитване в ТД на НАП…………., офис ………………, препратено по компетентност с писмо вх. № …./05.04.2011 г. в Дирекция ”ОУИ” - гр. …………... В запитването посочвате, че сте съдружник в търговско дружество и се осигурявате за фонд ”Пенсии” и фонд ”Общо заболяване и майчинство”. Същевременно сте едноличен търговец и регистриран земеделски производител, поради което се осигурявате на още две основания за фонд „Пенсии”. За посочените основания се осигурявате и здравно.
Поставяте следния въпрос: Може ли да се осигурявате от трите места едновременно?
С оглед изложените обстоятелства и при действащите към момента разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, Ви предоставяме следния отговор:
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 и т. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества, както и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/. Тези лица са самоосигуряващи се, по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от цитираната наредба, задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица – членове на неперсонифицирани дружества, земеделски производители, тютюнопроизводители, лица упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ/.
Следователно при започване на всяка трудова дейност, в случая едноличен търговец, съдружник в търговско дружество или земеделски производител, Вие следва да декларирате това обстоятелство.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по свой избор, т.е. в качеството си на едноличен търговец или съдружник в търговско дружество или в качеството си на земеделски производител. При промяна на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването, се подава декларация по утвърден образец.
В цитираната наредба липсва нормативно основание самоосигуряващите се лица да внасят едновременно авансовите си вноски за всяко едно от основанията, за които са регистрирани. С оглед изложеното, след като упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице на три различни основания: едноличен търговец, съдружник в търговско дружество и регистриран земеделски производител, Вие следва да внасяте авансовите осигурителни вноски по регламентирания ред на едно от трите основания по Ваш избор.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 определят окончателен размер на осигурителния доход на основание чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност, на основание чл. 6, ал. 9 от КСО.
Здравното осигуряване на посочените лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Те внасят авансово здравноосигурителни вноски върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност.
Предвид гореизложеното, ако за съответната календарна година имате облагаеми доходи, придобити в резултат на посочените в запитването дейности - като едноличен търговец, съдружник в търговско дружество и земеделски производител /без доходите от непреработена растителна и животинска продукция/, тези доходи подлежат на деклариране с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и следва да се вземат предвид при определяне на окончателния размер на осигурителния Ви доход съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО.
Следва да имате предвид, че неоснователно внесените осигурителни вноски могат да Ви бъдат възстановени или прихванати срещу изискуеми вземания на Националната агенция за приходите (НАП) по реда на чл. 128-129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – въз основа на подадено писмено искане от Вас до компетентната териториална дирекция на НАП, придружено от подкрепящите го документи. За тези периоди следва да бъдат подадени и декларации за заличаване на некоректно подадените декларации, съгласно изискванията на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 5 /предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 1 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г./ от Наредбата, декларации образец № 1 не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите или Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности.
Поставяте следния въпрос: Може ли да се осигурявате от трите места едновременно?
С оглед изложените обстоятелства и при действащите към момента разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, Ви предоставяме следния отговор:
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 и т. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества, както и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/. Тези лица са самоосигуряващи се, по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от цитираната наредба, задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица – членове на неперсонифицирани дружества, земеделски производители, тютюнопроизводители, лица упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ/.
Следователно при започване на всяка трудова дейност, в случая едноличен търговец, съдружник в търговско дружество или земеделски производител, Вие следва да декларирате това обстоятелство.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по свой избор, т.е. в качеството си на едноличен търговец или съдружник в търговско дружество или в качеството си на земеделски производител. При промяна на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването, се подава декларация по утвърден образец.
В цитираната наредба липсва нормативно основание самоосигуряващите се лица да внасят едновременно авансовите си вноски за всяко едно от основанията, за които са регистрирани. С оглед изложеното, след като упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице на три различни основания: едноличен търговец, съдружник в търговско дружество и регистриран земеделски производител, Вие следва да внасяте авансовите осигурителни вноски по регламентирания ред на едно от трите основания по Ваш избор.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 определят окончателен размер на осигурителния доход на основание чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност, на основание чл. 6, ал. 9 от КСО.
Здравното осигуряване на посочените лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Те внасят авансово здравноосигурителни вноски върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност.
Предвид гореизложеното, ако за съответната календарна година имате облагаеми доходи, придобити в резултат на посочените в запитването дейности - като едноличен търговец, съдружник в търговско дружество и земеделски производител /без доходите от непреработена растителна и животинска продукция/, тези доходи подлежат на деклариране с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и следва да се вземат предвид при определяне на окончателния размер на осигурителния Ви доход съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО.
Следва да имате предвид, че неоснователно внесените осигурителни вноски могат да Ви бъдат възстановени или прихванати срещу изискуеми вземания на Националната агенция за приходите (НАП) по реда на чл. 128-129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – въз основа на подадено писмено искане от Вас до компетентната териториална дирекция на НАП, придружено от подкрепящите го документи. За тези периоди следва да бъдат подадени и декларации за заличаване на некоректно подадените декларации, съгласно изискванията на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 5 /предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 1 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г./ от Наредбата, декларации образец № 1 не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите или Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности.
200
Селско стопанство » ОТНОСНО: Удържане на ДДС при изплащане на рента в натура
28.11.2011, 12:36В Дирекция ”ОУИ” – ………………. постъпи писмено запитване с вх. № …/ 19.05.2011 г., относно прилагането на ЗДДС. Изложена е следната фактическа обстановка:
Сключен е договор за аренда на земеделска земя. В него фигурират текстове от чл.7, ал.2 от Закона за арендата. Срещу земята, коята обработва кооперацията, физическото лице получава рента от 60 кг. фуражно зърно на декар годишно. От 2007 г. за това зърно се удържа ДДС и вместо 60 кг., физическото лице получава 48 кг. зърно.
Поставен е въпрос правилно ли е кооперацията да удържа ДДС от рентата.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададеният от Вас въпрос, изразяваме следното становище:
В хипотезата на отдадена под наем или аренда земя, при която наемното възнаграждение или рента са уговорени в натура /стоки/, а именно във фуражно зърно, е налице специфичен случай на доставка, а именно бартер, който е уреден в чл. 130 ЗДДС.
По силата на чл. 130, ал. 1 ЗДДС когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.
В разглеждания случай са налице две насрещни доставки, като първата -отдаване под наем на земеделска земя от Вас е освободена доставка, по силата на чл. 45, ал. 1 ЗДДС.
Втората доставка - прехвърлянето на собственост върху фуражно зърно, е облагаема за арендатора, тъй като е с място на изпълнение на територията на страната, извършена е от данъчнозадължено лице и в закона не е предвидено друго /чл. 12, ал. 1 ЗДДС/.
След като арендатора е регистрирано по ЗДДС лице, същият трябва да начисли ДДС върху стойността на предадената продукция, която представлява заплащане на дължимото от доставчика към вас арендно или наемно възнаграждение .
Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), данъчната основа на всяка от доставките е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем / чл.26, ал.7 от ЗДДС, в сила от 01.01.2011 г./
Сключен е договор за аренда на земеделска земя. В него фигурират текстове от чл.7, ал.2 от Закона за арендата. Срещу земята, коята обработва кооперацията, физическото лице получава рента от 60 кг. фуражно зърно на декар годишно. От 2007 г. за това зърно се удържа ДДС и вместо 60 кг., физическото лице получава 48 кг. зърно.
Поставен е въпрос правилно ли е кооперацията да удържа ДДС от рентата.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададеният от Вас въпрос, изразяваме следното становище:
В хипотезата на отдадена под наем или аренда земя, при която наемното възнаграждение или рента са уговорени в натура /стоки/, а именно във фуражно зърно, е налице специфичен случай на доставка, а именно бартер, който е уреден в чл. 130 ЗДДС.
По силата на чл. 130, ал. 1 ЗДДС когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.
В разглеждания случай са налице две насрещни доставки, като първата -отдаване под наем на земеделска земя от Вас е освободена доставка, по силата на чл. 45, ал. 1 ЗДДС.
Втората доставка - прехвърлянето на собственост върху фуражно зърно, е облагаема за арендатора, тъй като е с място на изпълнение на територията на страната, извършена е от данъчнозадължено лице и в закона не е предвидено друго /чл. 12, ал. 1 ЗДДС/.
След като арендатора е регистрирано по ЗДДС лице, същият трябва да начисли ДДС върху стойността на предадената продукция, която представлява заплащане на дължимото от доставчика към вас арендно или наемно възнаграждение .
Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), данъчната основа на всяка от доставките е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем / чл.26, ал.7 от ЗДДС, в сила от 01.01.2011 г./