В отговор на направеното от Вас запитване с писмо вх.№ .... от 19.03.2011г. при Дирекция «ОУИ» ..................., ви уведомяваме за следното:
                             Според изложеното съдържание на запитването сте регистриран земеделски производител и обработвате земя под аренда, като изплащате рента в натура със собствена продукция. Регистриран сте по ЗДДС и при фактуриране на рентата начислявате следуемия се данък върху добавената стойност.
                             Интересувате се представлява ли доход изплатената рента на собствениците.   
                             Съгласно чл. 2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/,  с договорът за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено арендно плащане.  Предмет на договора за аренда е облигационното право на ползване върху земеделската земя и/или движимите и недвижимите вещи за земеделско производство. По своята правна същност договорът за аренда е двустранно споразумение с възмезден характер, което следва да бъде облечено във форма за действителност. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАЗ, той се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните.
                             Видно от посочените нормативни основания за полученото право да се обработва чужда земеделска земя съгласно договор за аренда, арендаторът трябва да заплати възнаграждение /в конкретния случай в натура – собствена продукция на арендодателя.
                            Доколкото възнаграждението в натура се явява плащане на наемна цена, свързано с възможността да се обработва чужда земя и се предоставя на арендодателя не представлява доход за платеца  – регистрираният земеделски производител. Изплатената /предоставената в натура/ рента се явява доход за получателите /арендодатели/, но на основание чл.13, ал.1, т.24 от ЗДДФЛ е необлагаем доход и на основание чл.52,ал.1, т.2 от с.з. не се  декларират с годишна данъчна декларация.
Продължителен процес, който може да отнеме няколко години

За създаване на насажденията разходите се отнасят към с/ка Разходи по придобиване на ДМА – всички обработки по засаждането и отглеждането – оран, дисковане, пръскане, торене, окопаване, фрезоване, напояване и каквито обработки още са нужни

Дт с/ка Разходи по придобиване на ДМА
   Кт с/ка Доставчици (ако се използват външни услуги)
   Кт с/ка Разходи за спомагателна дейност (ако се използват собствени машини)
   Кт с/ка Продукция (ако се използва посадъчен материал собствено производство)
   Кт с/ка Разходи за заплати
   Кт с/ка Разходи за осигуровки

Ако се използва закупен посадъчен материал

Дт с/ка Разходи за материали
   Кт с/ка Материали

Преди да се въведат масивите в експлоатация, е възможно от тях да бъдат получени, макар и минимални, количества продукция

Дт с/ка Растениевъдсво
(анал. с/ка Прибиране на плодове от невъведени в експлоатация насаждения)
   Кт с/ка Разходи по икономически елементи – за извършените по прибирането разходи

Ако се използват възможностите на спомагателната дейност
Дт с/ка Растениевъдсво
(анал. с/ка Прибиране на плодове от невъведени в експлоатация насаждения)
   Кт с/ка Разходи за спомагателна дейност

За приключване на аналитичната сметка в края на отчетния период
Дт с/ка Други разходи
   Кт с/ка Растениевъдсво
(анал. с/ка Прибиране на плодове от невъведени в експлоатация насаждения)

Получената в тоя случай продукция се прибира, документира и оценява
Дт с/ка Продукция
   Кт с/ка Други приходи

В края на годината с/ки Други приходи и Други разходи се приключват със с/ка Печалби и загуби от текущата година

Ако до въвеждането в експлоатация част от масивите погинат – измръзнат, изсъхнат, нападнати са от болести или гризачи

Дт с/ка Други разходи
   Кт с/ка Разходи за придобиване на ДМА
В този случай е необходима документална обоснованост на събитието – от местната поземлена служба, от агроном или вещо лице , особено ако масивите са застраховани.

При достигане на плодоносна възраст заприхождаването на трайните насаждения

Дт с/ка Трайни насаждения
   Кт с/ка Разходи за придобиване на ДМА
1.   Първоначално признаване
Съгласно СС41-Селско стопанство, селскостопанската продукция при първоначално заприходяване се отчита по справедлива стойност, намалена с предварително начислени разходи при продажба.  Най-лесният начин за определяне на справедливата стойност са борсите в страната – Софийска, Пловдивска, Русенска.
Разликата между себестойността и справедливата стойност се отчита като текущ приход или текущ разход, т.е. -  в отчетния период. Този текущ приход или разход е данъчно признат, когато цялата продукция е продадена или вложена през текущата година  При налична продукция към 31.12. този разход или приход ще бъде данъчно непризнат само в частта за селскостопанска продукция, налична към 31.12.
 - В случай, че справедливата (пазарната) цена е по-висока от себестойността на придобитата продукция:
Дебит с/ка "Продукция А"
   Кредит с/ка Разходи за производство на "Продукция А"
   Кредит с/ка Други приходи
- В случай, че справедливата цена е по-ниска от себестойността на получената продукция:
Дебит с/ка "Продукция А"
Дебит с/ка Други разходи
   Кредит с/ка Разходи за производство на "Продукция А"

2.   Обезценка на продукцията
След първоначалното признаване и в края на отчетния период селскостопанската прозукция се оценява съгласно разпоредбите на СС 2 – Стоково-материални запаси.
това може да доведе до разлика в оценката на продукцията.
Когато тя е била заприходена по по-висока стойност и се обезценява :

Дт с/ка Разходи от последващи оценки на активи
   Кт д/ка Продукция А

Според доц.Г.Герганов това обезценяване не трябва да влияе върху себестойността на продукцията, затова той отнася обезценката към сетка „Ценови разлики от формиране и промяна справедливата стойност на земеделската продукция”, която в края на годината приключва със сметка „Други приходи от дейността”

Дт с/ка Ценови разлики от формиране и промяна справедливата стойност на земеделската продукция
   Кт с/ка Разходи от последващи оценки на активи

Дт с/ка Други приходи от дейността
   Кт с/ка Ценови разлики от формиране и промяна справедливата стойност на земеделската продукция

3_901/18.03.2010 г.

ЗДДФЛ, чл. 27
ЗДДС, чл. 94
ППЗДДС, § 1, ал. 3 от ДР
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2 и т. 4;
КСО, чл. 6, ал. 7 и ал. 9
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 2
Наредба № 5, чл.3, ал.2, т.3

Относно: ред за прехвърляне на активи и персонал от регистриран земеделски производител - физическо лице към предприятието на едноличния търговец на същото физическо лице и данъчно третиране по ЗДДС на ЕТ и земеделски производител
 
Според изложеното в запитването физическо лице е регистрирано като земеделски производител с БУЛСТАТ 123456789. Същевременно е регистрирано лице по ЗДДС  и има наети лица по трудово правоотношение. В баланса на земеделския производител има заведени дълготрайни и краткотрайни материални активи, закупени с право на данъчен кредит, незавършено производство, салда по сметки на доставчици и клиенти и други разчети. Лицето възнамерява през 2010 г. да се регистрира като едноличен търговец и в това си качество да се регистрира като земеделски производител. Във връзка с това са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се осчетоводят посочените активи в счетоводството на едноличния търговец?
2. Какво е данъчното третиране на тези активи от гледна точка на ЗДДС и ЗДДФЛ? Как ще се регистрира едноличният търговец по ЗДДС и следва ли да подава инвентаризационен опис?
3. Как следва да се продължи осигуряването на самоосигуряващото се лице в качеството на едноличен търговец? Следва ли същият да подава нови декларации за прекъсване/прекратяване и започване на дейността? 
4. Следва ли да се подадат уведомления по чл. 123 от КТ за прехвърляне на наетия персонал към предприятието на едноличния търговец?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр.95/2006г., посл. изм. ДВ, бр.16/2010г.), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр.63/2006г., посл. изм. ДВ, бр.95/2009г.), Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, издадена от МС (обн. ДВ, бр.21/2000 г., посл. изм. ДВ, бр.2/2010 г.) и Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ, издадена от МТСП (обн. ДВ, бр.1/2003г., посл. изм. ДЗ, бр.1/2009г.) изразяваме следното становище:
Едноличният търговец като субект на търговското право е физическо лице, което се регистрира под определено наименование, за да има право да извършва търговска дейност. Съгласно чл. 56 от Търговския закон (ТЗ) като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно местно физическо лице. С регистрацията на физическото лице като едноличен търговец не възниква нова правна личност, различна от самото физическо лице. Законодателят е отредил систематичното място на правната норма на чл. 56 ТЗ в част втора, дял първи, глава осма, озаглавена "Търговец - физическо лице", което означава, че не е придаден статут на юридическо лице на едноличния търговец, а той си остава физическо лице с разширена правосубектност, тъй като осъществява търговска дейност. В този смисъл едноличният търговец и физическото лице, което го представлява, не са различни данъчни субекти, тъй като те са с един и същ статут, но едноличният търговец с оглед естеството на дейността си и регистрацията по ТЗ е с по-разширена правосубектност.
Следва да се има предвид, че е невъзможно физическото лице да осъществява търговски сделки със себе си и да бъде едновременно и доставчик и получател по такива сделки. Аргументите за това се извличат, както от Търговския закон, така и от Закона за задълженията и договорите, който дефинира правната същност на договора (вкл. договора за покупко-продажба) като съглашение между две или повече лица. Поради тази причина, вещи, движими и недвижими, принадлежащи на физическото лице, не могат да се прехвърлят на предприятието на едноличния търговец с правна сделка (никой не може да договаря сам със себе си). В този смисъл в случая не може да се говори за прехвърляне на активи между физическото лице – земеделски производител и предприятието на същото физическо лице.
Данъчно третиране по ЗДДФЛ:
Във връзка с горепосоченото за данъчни цели в чл. 27 от ЗДДФЛ е предвиден специален ред за използване на лично имущество на физическото лице за дейност като ЕТ. На основание чл.27, ал.1 физическо лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, може да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които:
1. не са в режим на съсобственост, или
2. са част от съпружеска имуществена общност.
В тези случаи, на основание чл. 27, ал. 2 от ЗДДФЛ, вещите се завеждат в счетоводството на предприятието на ЕТ по документално доказаната им цена на придобиване (цената, посочена в документа, с който физическото лице е придобило вещта). В случаите по ал.1 физическото лице - собственик на едноличния търговец, съставя протокол, в който посочва вида на вещта и документално доказаната цена за придобиването й.
Съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗДДФЛ когато имуществото е съпружеска  имуществена  общност, другият съпруг декларира с нотариално заверена декларация съгласието си за включване на вещта в имуществото на едноличния търговец.
Следва да се има предвид разпоредбата на ал. 5 на чл. 27 от с.з., според която, ако впоследствие вещта по ал. 1, бъде изключена от имуществото на едноличния търговец и премине към физическото лице - собственик, за данъчни цели се смята, че физическото лице - собственик на едноличния търговец, извършва продажба на тази вещ по пазарна цена, независимо от обстоятелствата по чл. 13 от ЗДДФЛ.  В този случай, облагаемият доход се определя като разлика между:
1. пазарната цена и данъчната стойност - за данъчни амортизируеми активи по Закона за корпоративното подоходно облагане;
2. пазарната цена и документално доказаната цена на придобиване - за всички други вещи.
Предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от закона, при последваща продажба или  замяна на вещта от физическото лице - собственик, както и при последващо завеждане на имуществото в счетоводството на  едноличния  търговец, пазарната цена по ал. 5 се приема за цена на придобиване.
Във връзка с дефинирането на понятието „пазарна цена” законът препраща към Данъчно осигурителния процесуален кодекс (§ 1, т. 9 от  ДР на ЗДДФЛ).
По смисъла на т. 8 от § 1 на Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) „пазарна цена” е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
Както вече посочихме, едноличният търговец не представлява отделен и независим данъчен субект, различен от физическото лице. Предвид на това данъчно задължено лице за целите на ЗДДФЛ в случаите, когато физическо лице осъществява дейност като търговец е физическото лице и то е правният субект, носител на данъчно задължение.
В тази връзка при определяне на облагаемия доход от дейността като регистриран земеделски производител в качеството му на едноличен търговец, същият следва да приложи реда на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ - облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчна печалба.
Данъчно третиране по ЗДДС:
Видно от разпоредбата на чл. 94 от ЗДДС вписването на лицата в специалния регистър за целите на облагането с ДДС е особено регистрационно производство, извършвано от органите на НАП, във връзка с което регистрираните лица получават отделен идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "ВG". А на основание § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ППЗДДС идентификационен номер за целите на ДДС по чл.4, ал.2 от закона на регистрираните по закона лица е идентификационният номер по § 1, ал.1, т.1 от ДР на ППЗДДС, пред който е поставен знакът "ВG".
В този аспект трябва да се подчертае, че физическите лица, които подлежат на регистрация по реда на ЗДДС, следва да имат само един идентификационен номер за целите на ЗДДС, независимо от броя на наличните вписвания по реда на Закона за регистър БУЛСТАТ или вписването им в търговския регистър по реда на Закона за търговския регистър. От друга страна, регистрационното производство по реда на ЗДДС се извършва от органите на приходната администрация, за да бъде идентифициран еднозначно правният субект, който извършва облагаеми доставки и неговия статус във връзка с прилагането на данъчните режими за облагане на лицата с данък върху добавената стойност.
Ето защо в случаите, когато физическо лице подлежи на вписване в специалния регистър по реда на ЗДДС, независимо в какво юридическо качество то осъществява независима икономическа дейност - търговец, селскостопански производител, свободна професия, частен съдебен изпълнител и т.н., за целите на облагането с ДДС данъчно задължено лице е физическото лице и съответно физическото лице е правният субект, който подлежи на регистрация по ЗДДС. В този смисъл е и разпоредбата на § 1, ал. 2 от ДР на ППЗДДС, според която физическите лица са длъжни да се идентифицират за целите на закона с получения при регистрацията си идентификационен номер по ДДС за всички извършвани от тях доставки, представляващи независима икономическа дейност.
Съгласно текста на § 1, ал. 3 от ДР на ППЗДДС, когато физическо лице получи при регистрацията си идентификационен номер по ДДС в качество, различно от едноличен търговец и впоследствие се впише като едноличен търговец, лицето е длъжно да се пререгистрира, като за него идентификационен номер по ДДС е номерът по ал. 1, т. 1, буква "а", съответно буква "б", получен в качеството му на едноличен търговец, пред който е поставен знакът "ВG".
Предвид гореизложеното, за лицето възниква задължение за пререгистрация на основание придобитото от него качеството на ЕТ, поради което не следва да подава регистрационен опис по образец-приложение № 2 към чл. 61, ал. 1 от ППЗДДС.
В този смисъл, за основа на идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС на физическите лица - еднолични търговци, следва да бъде използван единният идентификационен код, посочен в § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ППЗДДС, издаден на физическите лица с оглед на тяхната търговска правосубектност (т.е. идентификационният код, издаден във връзка с регистрацията им като еднолични търговци), пред който следва да бъде поставен знакът "ВG".
Пререгистрацията по § 1, ал. 3 от ДР на ППЗДДС се извършва в 14 - дневен срок от вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър, чрез подаване на писмено уведомление до съответната териториална дирекция на НАП като за дата на пререгистрация се счита датата на вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър.
Когато физическо лице, регистрирано по ЗДДС, извършва повече от една независима икономическа дейност (независимо на какво основание), то следва да подава коректни справка-декларация по ЗДДС и дневници за покупките и за продажбите, в които да са отразени всички сделки на лицето, произтичащи от всички дейности. Респективно, след като физическото лице е данъчно задължено лице по ЗДДС, то следва да изпълнява задълженията си по материалния закон като начислява ДДС за всяка извършена облагаема доставка, независимо от това в резултат на коя независима икономическа дейност е тя. Изпълнението на това му задължение ще е предпоставка и за възникване за лицето на правото на приспадане на данъчен кредит, ако са налице всички изискуеми от закона предпоставки.
По осигурителното законодателство:
В § 1, точка 5 на ДР на КСО законодателят е дал определение на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 4. По силата на посочената норма "регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители” са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред".
За целите на КСО регистрирани земеделски производители са :
- физическите лица - земеделски производители;
- едноличните търговци - освен това си качество те могат да притежават и качеството на земеделски производители. Съгласно чл. 56 от Търговския закон ЕТ е физическо лице, вписано в търговския регистър. Ако това лице изпълнява изискванията на  § 1, т. 5 от ДР от КСО да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и е регистрирано по съответния ред, може да се възползва от  режима на социално осигуряване за земеделските производители и тютюнопроизводители.
Съгласно чл.1, ал.2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП  и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
От тази разпоредба е видно, че декларация се подава при настъпване на тези обстоятелства за всяка трудова дейност по чл. 4, ал. 3 от КСО, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице Следователно при прехвърляне дейността на земеделския производител (дейност по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО) в предприятието на едноличния търговец (дейност по чл.4, ал.3, т.2 от КСО) лицето следва да подаде декларация за прекъсване/прекратяване дейността на земеделския производител и съответно декларация за започване дейността на едноличния търговец в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Напомняме Ви, че при прекъсване и възобновяване на дейността на самоосигуряващото се лице в рамките на една и съща календарна година видът на осигуряването не може да се променя (чл. 1, ал. 3 и 4 от наредбата).
Следва да имате предвид, че от 01.01.2010 г. за регистрираните земеделски производители (в т.ч. и в качеството им на еднолични търговци) е определен минимален месечен осигурителен доход в размер на 240 лева, включително за лицата, които извършват само земеделска дейност. Същите, когато произвеждат непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл.6, ал.9 от КСО).
Освен това следва да се отбележи, че за регистриран земеделски производител, който едновременно със земеделската дейност извършва и друга дейност като самоосигуряващо се лице, в случая в качеството на едноличен търговец, на годишно изравняване по  чл.6, ал.8 от КСО подлежат всички доходи от дейностите като самоосигуряващо се лице, с изключение на доходите от непреработена растителна или животинска продукция ( чл.6, ал.9 от КСО).
Относно подаване на уведомления по реда на чл. 123 от КТ за наетия персонал Ви уведомяваме, че редът и сроковете за изпращане на уведомления по чл.62, ал.4 и чл.123 от Кодекса на труда  (КТ) са регламентирани в Наредба №5/29.12.2002 година за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.4 от Кодекса на труда .
В случаите, в които трудовото правоотношение със работниците не се прекратява при промяна на работодателя и осигуряването започва да се провежда чрез ЕИК по регистър БУЛСТАТ на новия работодател, се подава уведомление по чл.123 от КТ.
Същото следва да се подаде от работодателя, който приема служителите на работа, когато неговият ЕИК по регистър БУЛСТАТ е различен от този на предишния работодател в 10 дневен срок след фактическата промяна на работодателя, на основание чл.3, ал.2, т.3 от Наредба №5/2002 г.
На основание чл.5а от цитираната Наредба, уведомлението (приложение №5) съдържа:
- основание за промяната по чл.123, ал.1 от КТ или за промяна на правната форма;
- единен  идентификационен код по регистър БУЛСТАТ на предишния работодател;
- единен  идентификационен код по регистър БУЛСТАТ на новия работодател;
- дата на промяна на работодателя;
- данни за лицата, променили работодателя-трите имена и ЕГН /ЛНЧ/.
Следователно на основание горепосочените разпоредби лицето като едноличен търговец следва да подаде в ТД на НАП – В. Търново уведомления по чл. 123 от КТ за работниците, чиито договори се прехвърлят на новия работодател.


Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ” – … с вх. № …………../26.01.2011 г., Ви уведомяваме за следното:
                  Фактическа обстановка:
                  В запитването сте изложили следното: Имате регистрация като Земеделски производител, в същото време имате и доходи от трудови правоотношения.
                  Въпроси:
                  Върху какъв осигурителен доход трябва да се внасят авансово осигурителни вноски за дейността като земеделски производител през 2011 г. -  240 лв. или 420 лв. ?
           Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по поставените  въпроси:
                 На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. “Регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители” са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред (§ 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО).
                Земеделските производители дължат авансово и за своя сметка осигурителни вноски през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Срокът за внасяне на осигурителните вноски е до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят (чл. 7, ал. 4 от КСО). За 2011 г. е определен минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители - 240 лева. (чл. 8, ал. 1, т. 3 от ЗБДОО за 2011 г.). Максималният месечен осигурителен доход за всички осигурени лица през 2011 г. е в размер на 2000 лева. (чл. 8, ал. 1, т. 4 от ЗБДОО за 2011 г.).
                Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл. 6, ал. 9 от КСО).
                За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, в поредност, определена в чл. 6, ал. 10 от КСО:
   1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 (в т.ч. от трудови правоотношения);
   2.осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
   3. доходи за работа без трудово правоотношение.
               Във Вашия случай, при условие, че сте регистрирана като земеделски производител по установения ред, работите и по трудово правоотношение, за дейността Ви като земеделски производител през 2011 г. Вие следва да внасяте авансово осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход, не по-малък от 240 лева.
В писмено запитване изх………..., заведено с вх.№ …………………. по регистъра на Дирекция „ОУИ” - ………., е описана следната фактическа обстановка:
Физическото лице има регистриран ЕТ от 1994г. До 25.03.2010г. има регистрация като земеделски производител – физическо лице с БУЛСТАТ, равен на ЕГН и произвежда единствено непреработена селскостопанска продукция. Считано от 09.04.2010г. се регистрира като ЕТ-земеделски производител, а регистрацията като земеделски производител – физическо лице е прекратена. През 2010г. ЕТ произвежда непреработена селскостопанска продукция и няма друга дейност.   
Поставени са следните въпроси:
1.На 08.02.2010г. са получени субсидии във връзка със стопанската 2009г. Как следва да се декларира и обложи тази сума?
2.Платената рента по договорите за наем на земеделска земя, които са сключени през 2009г. за стопанската 2010г. и са от името на физическото лице с ЕГН, а не от името на ЕТ с БУЛСТАТ, ще се признаят ли за разход за дейността на ЕТ през 2010г.?
3.Ако физическото лице отново се регистрира и извършва дейност като земеделски производител – физическо лице и прекъсне работа като ЕТ, как следва да се декларира и обложи тази дейност, при положение, че регистрацията като ЕТ не е заличена в Търговския регистър?
4.През м.01.2011г. физическото лице е регистрирано по ЗДДС. Какви реквизити трябва да съдържат издаваните фактури, когато лицето работи като физическо лице, а не като ЕТ?
Съобразно действащата нормативна уредба изразяваме следното принципно становище:
Според информацията в запитването физическото лице е регистрирано като едноличен търговец от 1994г. За 2010г. физическото лице извършва дейността по производство на непреработена селскостопанска продукция като едноличен търговец, който също така е вписан като земеделски производител в регистъра по чл.7 от Наредба №3/29.01.1999г.
ЕТ е предприятие по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона за счетоводството /ЗСч./ и трябва да осъществява счетоводно записване на стопанските операции според правилата на закона и приложимите счетоводни стандарти. Формираният счетоводен финансов резултат, преобразуван по реда на ЗКПО, представлява данъчен финансов резултат по смисъла на чл.18 от ЗКПО.

В запитването не е уточнено какъв вид субсидии  получава лицето. Съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители изплащаните субсидии на лицата, занимаващи се със селскостопанска дейност са предназначени за подпомагането им при извършване на дейността. Когато получените субсидии са предназначени за дейността по производство на селскостопански продукти, те следва да се отразят в счетоводството на предприятието при спазване на  Счетоводен стандарт 20 – „Отчитане на правителствените дарения и оповестяване на правителствена помощ” и да участват при определяне на счетоводния финансов резултат за периода.
Ако физическото лице не влага, съответно не използва получената субсидия за извършване на стопанска дейност, а за лични нужди, същата ще се определи като доход от друг източник. В този случай физическото лице ще формира облагаем доход по реда на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, т.е. брутната сума на получената субсидия.
Един от счетоводните принципи, залегнал в чл.4, ал.1, т.5 от ЗСч., за предимството на съдържанието пред формата изисква сделките и събитията да се отразяват в счетоводството на предприятието според тяхното икономическо съдържание, същност и фактическа реалност, а не формално според правната им форма. Относно разходите по договори за аренда на земеделска земя за данъчни цели намира приложение чл.10 от ЗКПО, според който счетоводен разход се признава, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч. и отразява вярно стопанската операция.
Според информацията в запитването през 2010г. физическото лице извършва дейността си като едноличен търговец и следва да отчита всички приходи и разходи в счетоводството на предприятието си, като спазва ЗСч. и приложимите счетоводни стандарти. Годишната данъчна основа за 2010г. за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец /ЕТ/ следва да бъде определена съгласно чл.28 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на база облагаемия доход по чл.26, а именно данъчната печалба, формирана по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
Ако в следващи периоди физическото лице извършва дейност по производство на непреработени продукти от селското стопанство, като регистриран земеделски производител – физическо лице, облагаемият доход от тази дейност ще се формира като придобитият доход се намали с нормативно признатите разходи за дейността /чл.29, т.1 от ЗДДФЛ/, независимо от регистрацията като ЕТ по реда на Търговския закон.
   От м.01.2011г. физическото лице е регистрирано по ЗДДС и следва да издава фактури, съдържащи реквизитите по чл.114, ал.1 от ЗДДС, които отговарят на изискванията на чл.78 от Правилника за приложение на ЗДДС. Ако регистрираното лице извършва независима икономическа дейност извън дейността на ЕТ, в издаваните фактури не следва да се вписва идентификацията на едноличния търговец.


            Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция  “ОУИ”  гр…… с вх. № ………./06.04.2011 г., Ви уведомяваме за следното:

            Фактическа обстановка:
В писмото си, пишете че от 23.07.2009 г. сте регистрирана като земеделски производител, за което Ви е издадена и заверена регистрационна карта, съгласно изискванията на Наредба № 3/1999 г. В това си качество, от същата дата до 31.03.2011 г. се осигурявате за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Изпуснали сте срока и нямате заверка от съответната областна дирекция “Земеделие и гори” на регистрационната си карта за 2010 год. Там са Ви обяснили, че периода от 01.01.2010 г. до 31.03.2011 г. няма да Ви бъде зачетен за осигурителен стаж.
Подали сте декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. ОКД-5) в ТД на НАП, с която сте заявили, че продължавате осигуряването си като съдружник в “Д” ООД  от 01.04.2011 г., чрез което сте се самоосигурявали до регистрацията си като земеделски производител.

          Поставени са следните въпроси:
   Какво трябва да се направи, за да се признае за осигурителен стаж периодът, през който не притежавате заверена регистрационна карта на земеделски производител?
   Може ли да се довнесе разликата в осигурителните вноски, дължими за самоосигуряващо се лице – съдружник в търговско дружество и внесените такива за земеделски производител, като внесените по вид плащане за земеделски производител се прехвърлят по вид плащане за самоосигуряващи се лица – съдружници? 
   Подлежи ли на коригиране и/или заличаване подадената информация в персонален регистър за периода 01.01.2010 г. – 31.03.2011 г?

Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и нормативните актове по прилагането му, изразяваме следното становище по запитването:
   На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители” са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред (§ 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО).
            Редът за регистрация на земеделските производители е регламентиран в Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. Регистрираните земеделски производители или упълномощени от тях лица представят ежегодно до 25 март актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Въз основа на представената информация областна дирекция "Земеделие и гори" заверява регистрационната карта на земеделския производител за срок до 25 март на следващата година (чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3/1999 г.). При прекратяване на дейността си земеделският производител е длъжен в едномесечен срок да подаде заявление до директора на ОД “ЗГ” за отписване от регистъра и да върне регистрационната си карта и анкетните карти с анкетните формуляри или официалната разпечатка. Заявлението за отписване се подава в ОД “ЗГ” или чрез общинската служба по земеделие. При отписване от регистъра по предходната алинея земеделският производител може да се регистрира отново през следващата календарна година. Земеделският производител се отписва служебно от регистъра, ако в продължение на две последователни години не изпълни изискванията по чл. 5, ал. 3 (чл. 11, ал. 6-8 от Наредба № 3/1999 г.).
   От изложеното следва, че земеделският производител придобива качеството на „регистриран земеделски производител” от датата на вписването му в регистъра по чл. 4 от Наредба № 3/1999 г. и притежава това качество до деня на отписването му, при условие че ежегодно (до 25 март) заверява регистрационната си карта в ОД “ЗГ”. Лице, което не е потвърдило регистрацията си, в съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3/1999 г. независимо, че не е прекратило дейност на основание чл.1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) губи качеството си на „регистриран земеделски производител” и няма нормативно основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. 
   Във Вашия случай, след като не притежавате валидна регистрационна карта, заверена към 25 март 2010 г. в ОД “ЗГ”, от 26 март 2010 г. за Вас отпада основанието да се осигурявате съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Доколкото в писмото си посочвате, че сте превели осигурителни вноски до 31.03.2011 г., то сумите, отнасящи се за периода след 25 март 2010 г. са недължимо внесени на това основание.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица (чл. 4, ал. 4 от КСО).
            Съдружниците в търговски дружества са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО – те внасят дължимите осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Редът, по който се осигуряват самоосигуряващите се лица, включително съдружниците в търговски дружества, е регламентиран в НООСЛБГРЧМЛ.
             Задължението за осигуряване на посочените лица възниква от деня на започване или възобновяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ).
            Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Предвид изложеното, за периода след 25.03.2010 г. (когато е отпаднало основанието за осигуряване като регистриран земеделски производител) следва да се осигурявате на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО само ако сте упражнявали дейност в търговското дружество като съдружник.
   По отношение на внесените от Вас осигурителни вноски за периода след 25.03.2010 г., ако сте упражнявали дейност като съдружник, а сте внасяли на невалидно правно основание (като регистриран земеделски производител), следва да подадете молба до ТД на НАП, сумите по вид плащане като регистриран земеделски производител да бъдат прехвърлени по вида плащане за самоосигуряващи се лица – съдружници в търговски дружества. Следва да довнесете и разликата в размера на осигурителните вноски, дължими на различно основание, ведно с дължимата лихва. Когато задължителните осигурителни вноски не са внесени или са внесени след изтичане на законоустановения срок, същите стават изискуеми от деня, в който този срок е изтекъл. В съответствие с разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от КСО и чл. 107 от ЗЗО за невнесените или забавени осигурителни вноски се дължи лихва, която се изчислява върху сумата на невнесената или внесената със закъснение главница. За тези периоди следва да бъдат подадени и декларации (за заличаване на неправилно подадените декларации и такива с коректни данни), съгласно изискванията на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал. 5 (предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 1 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) от Наредбата, декларации образец № 1 не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите или Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности.
   
Декларацията - Приложение № 3  към Заповед №  245/19.03.09г. съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗСТЗ се подава всеки месец от юли до септември месец до 2-ро число на месеца, а след това - за третото тримесечие до 02.10, за четвъртото тримесечие - до 2/3.01., за първото тримесечие - до 02.04. и после пак - всеки месец
Подава се от всички зърнопроизводители - само за зърното, не се подава силаж, бали или какъвто и да било друг фураж. Интересуват ги ечемик, пшеница, царевица...
Цифрите се подават с натрупване.
Преди да се подаде декларацията, е нужна регистрация в НСЗФ, която става на място след попълване на заявление.
През месеците, когато няма налично зърно, задължението за подаване на информация остава, като се подават нулеви стойности.



Приложение № 3  към Заповед №  245/19.03.09г.
Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗСТЗ

подава се от всички зъртопроизводители
ТЕ все се менят, сменят си наименования, обединяват си се, добавят си се...аз си карам по старо му, новите да му мислят като ме четат и да влизат бързо в крак с  нещата какво е било преди време.  ;D

Марче, името се сменя, ама хората - не  :'(
И все претенции, претенции ....  :smile1:
Качвам табличка на Ексел, с чиято помощ лесно може да се превърне прословутото Сухо Вещество (СВ) в килограми храна
стана БАБХ - Българска Агенция по Безопасност на Храните, ако трябва да сме по-точни
И понеже доста често имам допир с тях, няма да казвам как им викам на галено  :innocent:
Проучила съм въпроса,Мамче,  - регистрация само в КТИ - и тракторите там са регистрирани, сега кандардисвам мъжО да отдели пари, ама с тая източена банкова сметка....май ще стане догодина, като преведат субсидиите....
Делфинче, привет и от мен  :smile1:
Не се регистрира в КАТ, а в КТИ - Контролно-техническа инспекция - тя е за СС машини. Но то няма да се регистрира, тъй като ще се движи само по черни пътища, в близки до фермата места.
Те че ще пишат ремарке, ще пишат - ама да не пишат "бракувано ремарке" - а може би това е по-добрият вариант? То така или иначе ще има разходи по него, за да се въведе в експлоатация...
Закупува се бракувано ремарке за 5 000 лв, което ще се използва за превозване на рол-он бали. Във фактурата по всяка вероятност ще бъде написано, че ремаркето е бракувано.
Следва ли това ремарке да бъде заприходено в сметка "Машини" и да бъде включено в ДАП и САП или пък да бъде водено задбалансово?
Система за самоконтрол в кравеферма
абе нещо взеха да ни натискат и нас, фермерите за такива HACCP системи и аз съм си направила едни за производство на сурово краве мляко, дали да ще представляват интерес ????
Норми за хранене на говеда в различните възрасти и размерът на фирите на някои фуражи
Доста мислих откъде да започна тази тема и реших да следвам въпросите, които са ми задавали различни счетоводители, когато започнат да се занимават със счетоводство на селското стопанство.

1. Как да заприходя животните?
първо, всяко животно е записано с ушна марка в Информационната система на НВМС (вече БАБХ). Тоест, трябва още в началото да внушите на Вашия клиент, че „изчезване” току-така не може да има. Води се строга отчетност на броя животни по видове. Кравите и биците въвеждам в група 274 с аналитичност, да речем, 1 и 2.
Останалите животни разпределям по възраст в група 314 – това е важно, защото според възрастта се изписва и храната.
Може да направите 3 групи -
1. Телета до 3 месеца
2. Телета от 3 до 18 месеца
3. Юници
При мен аналитичността е следната :
    314.1 – Телета до 3 месеца
           2. Телета от 3 до 6 месеца
           3. Телета от 6 до 18 месеца
           4. Юници
           5. Телета за угояване
Всъщност след като навършат 18 месеца, телетата се разпределят в групи 4 и 5 по пол – мъжките отиват в „Телета за угояване”, а женските – в „Юници”
И опираме до въпроса с каква стойност да се впишат.
В СС 41 са дадени методите за признаване и оценяване. Аз лично си намерих обяви по Интернет за различните животни към момента и ги заприходих по справедлива стойност – кг х цена – или другояче казано, използвах алтернативния метод, тъй като нямах фактури за закупуване на животните. Не забравяйте, че когато „биологичните активи се оценяват по цена на придобиване (себестойност) , се амортизират по реда на СС 16”.
Всяка година си правя следната табличка :

Ушна марка   Стойност към 01.01.2011   отелвания   мляко   Стойност към 31.12.2011
BG 75 698754                     878,00                      -10 %    - 20 %             614,60 лв

Или тази крава през годината не се е отелила, намалила е млякото и аз й отнемам 30 % от стойността и така спазвам СС41, който казва, че „Биологичните активи се оценяват при първоначално признаване и в края на всеки отчетен период по справедлива стойност, намалена с предварително начислените разходи за продажба”. Може да се прибавят и по 10 % в първата колонка и до 20 % във втората. Информацията може да получите от самия животновъд.

2.   Какво да правя телетата?
При отелване на кравата
Дт 314.1 – Телета до 3 месеца
            Кт 611.1 -  Разходи за отглеждане на основно краве стадо
Телетата при отелване тежат от 20 до 30-35 кг. Съставя се Акт за приплод.
При отелване на мъртъв плод пак си съставям Акт за приплод, но с нулеви стойности. Ако питате защо е нужно – ами да докажа, че кравата се е отелила през годината. Защото се брои и процент на отелените крави (евентуално при ревизия).
При прехъврляне на телетата от група в група са възможни два варианта :
І. Справедливата стойност на телетата в групата КЪМ която прехвърляте, е по – малка от справедливата стойност на групата, от която изписвате телето
Например :
   Прехвърляте две телета, навършили 3 месеца(314.1) , в групата на телетата от 3 до 6 месеца(314.2). Телетата от първата група са по 65 кг и стойността е 3,50 лв / кг, а отиват в група, където стойността е 2,50 кг :
Дт 314.2 Телета от 3 до 6 месеца                        325,00 лв
Дт 608 Разходи от последващи оценки на активи      260,00 лв
       Кт 314.1  Телета до 3 месеца                         585,00 лв

ІІ. Справедливата стойност на телетата в групата, КЪМ която прехвърляте, е по-висока от справедливата стойност на групата, от която изписвате телето
Например :
   Прехвърляте едно теле, навършило 6 месеца(314.2) , в групата на телетата от 6 до 18 месеца(314.3). Телето тежи 130 кг и стойността в групата е 2,50 лв / кг, а отива в група, където стойността е 3,50 кг :
Дт 314.3 Телета от 6 до 18 месеца                455,00 лв
    Кт 314.2 Телета до 3 месеца                            325,00 лв
        Кт 709 Други приходи от дейността                 130,00 лв.

3. Как става изписването на храната?
Омръзна ми да чувам, че когато се изписва ярма за кравите, тя трябва да е 0,300 кг/ за 1 литър издоено мляко.
Не съм съгласна с това. А люцерната, силажите, кашите, за които Вашите ЗП-та ще извадят фактури – тях как ще изписвате – на едно към гьотура ли?
Има цяла система за хранене на животните, която трябва да се спазва. В нашата ферма например пресушените крави не ядат ярма. Ярма започват да ядат две седмици преди датата за телене. И това е съветът на всички холандски и американски специалисти. Те измерват храната в енергия – говоря за всичката храна, не само за ярмата. До съществуването на ТКЗС-тата се е говорело за КЕ – кръмна единица. Сега се говори за СВ – сухо вещество. И КЕ, и СВ значат само едно – всяка храна съдържа определено количество КЕ или СВ, която трябва да се изчисли за съответната възраст или млечност на животното.
Например едно теле на 6 месеца има нужда от 3,25 КЕ на ден. Като се знае, че 1 кг пшеница е 1,20 КЕ, люцерната – 0,45 КЕ, 1 кг пшенични трици – 0,76 КЕ, лесно може да се изчисли какво може да се изпише за 1 теле за месеца.
Ако не Ви се занимава и с това изчисление (защото, честно казано, това НЕ Е работа на счетоводителя), разчитайте за информация на самия животновъд.

4. Има още един много проблемен въпрос, но по него ще отговарям само на лични - въпросът с нормите на смъртност при кравите и не/начисляването на ДДС при смърт на ДБА.

5. Осчетоводяване на разходите и заприхождаване на млякото
а) млякото се заприхождава
Дт 303....Продукция (При мен тя е разделена на животинска с аналитичност и растениевъдна с налатичност)
           Кт 611 Разходи за отглеждане на основно стадо
б)Продаденото мляко
Дт 701 Приходи от продажби на продукция
           Кт 303........Продукция
в)Изсуканото мляко от телетата
Дт 611 Разходи за отглеждане на телета до 3 месеца
           Кт 303........Продукция

За приключване на 611 сметка
Правя го всеки месец. За всяка група - и за телетата, и за кравите. Имам една табличка, създадена по учебника на Г.Герганов. Не я качвам сега, защото е малко специфична и има обяснения, които мога да дам само по телефона. Просто хора, които не са се занимавали с тази материя, малко трудно схващат табличката и трябва да обяснявам всяко едно число от примера откъде се е взело, какво означава и какво правим с него.
Но затова пък я пращам на всеки, който ми се обади и обяснявам надълго и нашироко, докато не ми стане ясно, че човекът отсреща е разбрал всичко.