Сам със себе си ДУК 

Както и да е да приемем че "някои много местити адвокати" са го направили
Значи лицето ще се осигурява по ДУК минимум на МОД по икономическа дейност, максимум 2000 лв.
Ако го нямаше договор тогава можеше да издира между СОЛ и ДУК

Декларация по чл. 49 от ЗМДТ за облагане с данък при придобиване на имущества

Необходими документи: 

Декларация по образец 

Договор за дарение

СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ №9 ПРЕДСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА С НЕСТОПАНСКА ДЕЙНОСТ

В сила от 01.01.2005 г.
Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октмври 2007г.

Трябва ли ЮЛНЦ да се регистрират в ДАНС?

ЮЛНЦ следва да се регистрират в ДАНС по силата на разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари. В тази връзка всяко ЮЛНЦ е длъжно не по¬късно от 4 месеца след датата на съдебната си регистрация да подаде молба¬заявление до председателя на ДАНС, към която следва да се приложат следните документи:

•Вътрешни правила за мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, приети от управителния орган на ЮЛНЦ (подписани и подпечатани);

Критерии за тях може да намерите тук: http://www.dans.bg/images/stories/fia-package/24.ulns.pdf
В прикрепеният файл има Примерни правила

•Копие от БУЛСТАТ картата на ЮЛНЦ;

•Копие от устав / устройствен правилник на ЮЛНЦ;

•Копие от съдебно решение за учредяване;

•Копие от актуално състояние.

Копията на всички документи следва да бъдат заверени „вярно с оригинала” от представляващия, подписани и подпечатани от него.

Документите за регистрация се придружават от молба - заявление, адресирана до Председателя на ДАНС. Самата регистрация означава, Председателя на ДАНС да одобри така представените Вътрешни правила, с което изпълнявате задълженията си по закон.

ЮЛНЦ, регистрирани в ДАНС не са длъжни да подават наново вътрешни правила за мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма Тази информация се потвърждава и от Интернет страницата на ДАНС.

ЮЛНЦ, които не са изпълнили до сега задълженията си по Закона за мерките срещу изпирането на пари, са длъжни да приемат и подадат вътрешни правила на общо основание и в общите срокове.


Санкциите за пропускане на срока за регистрация са описани в чл. 23 и сл. на закона и по-конкретно чл. 23 (3) и (4).

Макар и пропуснали срока, по-добре е да се извърши регистрацията, отколкото да се чака да бъде направена проверка.

ЗАКОН ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ

Регистрация като ЮЛНЦ в частна или обществена полза 

ДОКУМЕНТИ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ В ЦЕНТРАЛНИЯ РЕГИСТЪР КЪМ МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО


Изтегли от тук       http://www.mjeli.government.bg/ngo/Юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) са неправителствени организации (НПО) и представляват граждански сдружения, асоциации и фондации, в това число училищни настоятелства и др., като те могат да бъдат в частна или обществена полза. Регистрацията на ЮЛНЦ протича на 3 фази:
1. Съдебна регистрация,
2. Регистрация в регистър БУЛСТАТ,
3. Регистрация в Министерство на правосъдието (само за ЮЛНЦ регистрирани в обществена полза).
Необходими документи: В зависимост от типа ЮЛНЦ, се изискват различен набор от документи.

Ориентировъчно времетраене на цялата процедура: от 15 до 30 дни

По отношение на финансиране по проекти, зависи от изискванията за кандидатстване. Ограниченията за кандидатстване с оглед ползата, в която се е определила една организация са по-характерни за т. нар. частни донори (т. е. тези конкурси, които не се организират от държавни институции).

Има едно общо изключение за финансиране на проекти на организации в частна полза и това при кандидатстване за бюджетна субсидия - при нея допустими са единствено организации, регистрирани в обществена полза. Също така следва да имате предвид, че например ако желаете да се регистрирате като организация, подпомагаща културата по смисъла на Закона за меценатството, следва да бъдете в обществена полза.

Организациите в обществена полза също така могат да ползват данъчни преференции - техните дарители имат право на данъчни облекчения, а самите организации са освободени от заплащането на местен данък върху даренията и данък наследство за получени от тях дарения.

По отношение на услугите на счетоводител - те са Ви необходими за изготвянето на финансовия отчет, а такъв сте длъжни да правите, независимо дали се определяте в обществена или в частна полза, още повече, че и в двата случая той е един и същ.

По отношение на доклада, който следва да се представя ежегодно пред ЦР при МП, той се пише в свободна форма, разказвателно или в графи, както ви е по-удобно и за него не се изиксва адвокатска помощ, тъй като не съдържа някаква специфична юридическа информация. Като съдържание само ътрябва да обхваща предвидената в чл. 40 (20 от ЗЮЛНЦ.

Имайки предвид изложеното по-горе, ако Вие желаете да осъществявате дейност, за която се изисква обществена полза - определете се като такава организация от самото начало. Ако тези дейности, не са приоритетни и се притеснявате за разходите, които ще Ви струва допълнителното отчитане пред ЦР, регистрирайте се в началото в частна полза, и когато се наложи - се пререгистрирайте в обществена.

Имайте предвид, че веднъж ако се определите в обществена, не може след това да се регистрирате в частна. Юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) в обществена полза извършват дейност в полза на обществото като цяло, докато ЮЛНЦ в частна полза преследват нестопанските цели на членовете си (съответно учредителите си при Фондациите).

Учредителите на едно ЮЛНЦ следва да го определят като такова в частна или в обществена полза (ако организацията е първоначално определена в частна полза, впоследствие по решение на върховния си орган може да се преобразува в обществена полза). Държавата предоставя данъчни облекчения за организациите в обществена полза, но само ако са регистрирани в Централния регистър при Министерство на правосъдието.

Според Закона за местните данъци и такси тези ЮЛНЦ са освободени от данък дарение за получените и предоставените дарения. В общия случай размерът на данъка е 5 % от стойността на дареното имущество.

Съгласно Закона за данъка върху добавената стойност ЮЛНЦ, регистрирани в Централния регистър при МП са освободени от данък върху добавената стойност при внос на стоки, когато внасят безвъзмездни помощи, с изключение на акцизни стоки.

Законът за корпоративното подоходно облагане и Законът за облагане доходите на физическите лица стимулират данъчно задължени по този закон лица да предоставят дарения в полза на някои от субектите изброени в закона, сред които и ЮЛНЦ в обществена полза, регистрирани в Централния регистър на ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност.

По този начин тези лица могат да намалят с до 10 на сто финансовия си резултат, съответно облагаемия си доход. Освен това последните две години бе предвидена държавна субсидия за за проекти на ЮЛНЦ, регистрирани в Централния регистър.

ЮЛНЦ в обществена полза са обект на засилен контрол от страна на държавата и в този смисъл има някои утежнения свързани с тях:
- длъжни са да осигурят публичност и прозрачност на дейността си чрез вписване в Централния регистър при МП.
- длъжни са да представят до 31 май на всяка година информация за дейността си през предходната година пред Централния регистър.
- подлежат на независим одит при условията на Закона за счетоводството, ако превишават някое от условията в чл. 39, ал. 3 от ЗЮЛНЦ
- Министърът на правосъдието има право да изисква текуща информация за обстоятелствата, подлежащи на вписване.
- длъжни са да водят книги за протоколите от заседанията на колективните си органи и да спазват изискванията за разходване на имущество и за сключване на сделки с определени лица съгласно изискванията на закона.
 

Одит на годишния счетоводен отчет


В чл. 38 от Закона за счетоводството са регламентирани предприятията, които подлежат на задължителна проверка. Това са:
1. акционерни дружества и командитни дружества с акции;
2. предприятия, които са емитенти по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа;
3. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 29.12.2006 г.) кредитни институции, застрахователни и инвестиционни предприятия, дружества за допълнително социално осигуряване и управляваните от тях фондове;
4. предприятия, за които това изискване е установено със закон;
5. всички предприятия, непосочени в т. 1 - 4, с изключение на предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност и бюджетните предприятия.

(2) На независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и вписани в Централния регистър при Министерството на правосъдието, когато за текущата година превишават един от следните критерии:
1. балансова стойност на активите към 31 декември - 1 млн. лв.;
2. размер на приходите от стопанска и нестопанска дейност за текущата година - 2 млн. лв.;
3. обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди - 1 млн. лв.


(3) Консолидираните финансови отчети и индивидуалните финансови отчети, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит.

(4) Регистрираните одитори, които извършват независим финансов одит на финансови отчети, в одиторския доклад задължително изразяват и мнение относно съответствието между годишния доклад за дейността и годишния финансов отчет за същия отчетен период и/или относно съответствието между годишния консолидиран доклад за дейността и консолидирания финансов отчет за същия отчетен период.

(5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 05.08.2008 г.) Когато годишният финансов отчет подлежи на независим финансов одит, в приложението се оповестяват начислените за годината суми за услугите, предоставяни от регистрираните одитори на предприятието, поотделно за: независим финансов одит, данъчни консултации и други услуги, несвързани с одита. В приложението на консолидирания финансов отчет се оповестява по аналогичен начин информацията, посочена в изречение първо, по отношение на предприятията, включени в консолидацията.

Изхождайки от тези законови норми юридическите лица с нестопанска цел в България не попадат в обсега на организациите, подлежащи на задължителна проверка от дипломиран експерт-счетоводител. Много често обаче в практиката тези организации назначават външни одитори, които изразяват мнение за достоверността на финансовите отчети. Това в много случаи се явява изискване на дарителите или спонсорите, които посредством мнението на независими одитори получават информация дали предоставените средства са изразходвани по тяхното предназначение и дали се спазват изискванията на нормативната база в съответната страна.

Наред с това в много случаи ръководството, за да се увери, че се спазват всички нормативни изисквания за отчитане на дейността, назначава вътрешни одитори (за фондациите тази функция изпълняват членовете на Контролните съвети).

Годишни счетоводни отчети


С новия НСС 31 представяне на счетоводните отчети на юридическите лица с нестопанска цел се регламентира новата форма на годишния счетоводен отчет на организациите с нестопанска цел.

Годишният счетоводен отчет се състои от:
Счетоводен баланс. С въвеждането на НСС 31 юридическите лица с нестопанска цел прилагат формата на счетоводния баланс съгласно Приложение N1 към стандарта.
Счетоводният баланс се съставя за цялата организация, независимо дали осъществява само нестопанска дейност, или и двете.

Счетоводният баланс на юридическите лица с нестопанска цел се съставя само в двустранна форма.

Най-съществената разлика между този счетоводен баланс и баланса, който представят организациите, осъществяващи стопанска дейност, е, че собственият капитал на юридическите лица с нестопанска цел се състои от: Капитал в дълготрайни активи, и статията „Други резерви“, където юридическите лица с нестопанска цел трябва да посочат сумата на резултата от нестопанската дейност, отразена в раздел V на отчета за приходи и разходи, като по този начин се осъществява връзката между двата елемента на годишния счетоводен отчет.

Отчет за приходите и разходите. С въвеждането на НСС 31 юридическите лица с нестопанска цел прилагат формите на отчета за приходите и разходите съгласно Приложение ¹ 2 и 3 към стандарта.

Организациите съставят два отчета за приходите и разходите, ако осъществяват стопанска дейност. За стопанската си дейност те са длъжни да представят отчет за приходите и разходите в двустранна или едностранна форма съгласно Приложение ¹ 2 към НСС 1 представяне на счетоводните отчети.

За нестопанската дейност те са длъжни да представят отчет за приходите и разходите съгласно изискванията на новия НСС 31.

Двустранната форма на отчета за приходите и разходите на юридическите лица с нестопанска цел за нестопанската им дейност е представена в Приложение ¹ 2.
Отчет за паричния поток.

Юридическите лица с нестопанска цел са длъжни да представят съгласно изискванията на НСС 31 Отчет за паричния поток. Този отчет трябва да бъде съставен съгласно Приложение ¹ 4 и изискванията на НСС 7 отчитане на паричните потоци.

Отчет за собствения капитал.
Организациите с нестопанска цел са длъжни да представят съгласно изискванията на НСС 31 Отчет за собствения капитал съгласно Приложение N5.

Приложения.
Освен посочените елементи на годишния счетоводен отчет организациите с нестопанска цел изготвят приложения в съответствие с НСС 1 представяне на счетоводните отчети.

3.Признаване на разходите

Признаването на разходите на юридическите лица с нестопанска цел може да има няколко аспекта:
- признаване (отчитане) в рамките на отчетен период;
- документална обоснованост на разходите;
- последващ контрол върху разходите.

Признаването на разходите като отчетен процес се свързва с прилагането на счетоводните принципи за „текущо начисляване“ и за „независимост на отделните отчетни периоди“.
Смисълът на принципа на текущото начисляване е разходите да се отчитат при тяхното възникване, независимо от момента на заплащането им. Такова е и легалното определение на понятието „текущо начисляване“, дадено в § 4 „а“ от Закона за счетоводството. Но разходите трябва да се разграничават по отчетни периоди, за да се спази и принципът за независимост на отделните отчетни периоди. Затова разходи, които са извършени през един отчетен период, но се отнасят за друг отчетен период, се разсрочват чрез сметка 613 разходи за бъдещи периоди. Бюджетният характер на приходите и разходите от уставната дейност на неправителствените организации до голяма степен обезличава това правило, но за стопанската дейност то е задължително.

В случаите, когато са извършени разходи, а финансирането за тези разходи все още не е получено, се препоръчва договорираното финансиране да се начисли чрез сметка 498 други дебитори, като се състави следната счетоводна статия:
Дебит сметка 498 други дебитори
Кредит сметка 131 финансиране на текуща дейност

Документалната обоснованост на разходите е изискване на Закона за счетоводството, което е еднакво важно както за стопанската, така и за нестопанската дейност на юридическите организации с нестопанска цел. За стопанската дейност то е свързано с разпоредбите на данъчния закон (ЗКПО), а за нестопанската е въпрос на вътрешния контрол на организацията ¬ въпрос на доверие на членския състав на сдружението, респ. на общественото доверие при фондациите.

Особеност при фондациите е, че при безвъзмездното финансиране на трети лица моментът на превеждането на средствата по сключен договор би трябвало да се счита за момент за признаване на разхода, без да е необходимо да се изчаква получаването на отчета от финансираната организация за изразходването на предоставените средства.

Най-после разходите на организациите с нестопанска цел може да са предмет и на послеващ външен контрол, ако съответното законодателство предвижда това. Но дори и контролът да се упражнява само от контролен орган на организацията, той е в правото си да признае или не признае даден разход, като се ръководи от законови и уставни изисквания за законосъобразност и целесъобразност на разходите.

4.Приключване на сметките за отчитане на приходите и разходите


Приключването на сметките за отчитане на приходите и разходите на юридическите лица с нестопанска цел не може да се отличава от приключването на тези сметки в една стопанска организация. Това е така, защото приходите и разходите за дейността са намерили отражение по дебита и кредита на сметки от група 71 приходи на юридически лица с нестопанска цел, спазвайки принципа на съпоставимост на приходите и разходите, регламентиран в Закона за счетоводството.

Разходи по икономически елементи
Натрупаните разходи по сметки от група 60 разходи по икономически елементи се приключват в сметки от група 61 разходи за дейността. Съставя се следната счетоводна статия: Дебит сметки от група 61 разходи за дейността
Кредит сметка 601 разходи за материали
Кредит сметка 602 разходи за външни услуги
Кредит сметка 604 разходи за заплати
Кредит сметка 605 разходи за социални осигуровки и надбавки
Кредит сметка 609 други разходи

Поради факта, че в националния сметкоплан не е заделена отделна сметка за даренията, като основен елемент на разход за фондациите и част от другите организации с нестопанска цел, в рамките на сметка 609 други разходи, следва да се разгърне допълнителна класификация:
Разходи за дарения в полза на физически лица 6091
Разходи за дарения в полза на юридически лица 6092
Други разходи 6099

Разграничаването на разходите в полза на физически лица от тези на юридически лица дава възможност да бъдат разгънати по отделно аналитичната информация по получатели на дарения, като след номера на сметката следва идентификационен номер на лицето ¬ отделно за физически и отделно за юридически лица. Разпределянето на разходите дава и важна информация за дарителският профил на организацията.

Разходи по дейности
В рамките на група 61 разходи за дейността всяка организация с нестопанска цел следва да разгърне сметкоплан съобразно програмния профил на дейността си. Общото при всички е обособяването на разходите за административна дейност от тези за програмна дейност. В тази връзка в група 61 следва да се обособят отделни сметки, например:
611 разходи за основна/програмна дейност
разходи за спомагателна регламентирана дейност
разходи за организация и управление

В сметка 611 разходи за основна/програмна дейност се отнасят разходите за дейността, изпълняваща заложените в устава и в решения на управителното тяло цели на юридическото лице с нестопанска цел. В рамките на тази сметка се развива аналитична отчетност по дейности ¬ програми и проекти, съобразно профила и структурата на организацията.

Важен момент е в отделна сметка, например 6119 разходи за администриране на програми да бъдат обособени оперативните разходи за управление и контрол върху програмна дейност, нямащи характер на пряко изпълнение на целите. Тук следва да се включат разходи, свързани с експертни групи и служители, пряко управляващи и контролиращи програмната дейност, разходи за крайна оценка на проекти, обяви за организиране на конкурси и др.

В сметка 612 разходи за спомагателни регламентирана дейност следва да бъдат отнесени разходите по организиране набирането на средства от дарители: натрупване на информация, консултации, написване на проекти за кандидатстване, последващи контакти. При организиране на инициативи за набиране на средства, нямащи характер на стопанска дейност, аналитичната отчетност на 612 разходи за спомагателна регламентирана дейност следва да кореспондира с аналитичната отчетност по сметка 711 приходи от регламентирана дейност.

В сметка 614 разходи за организация и управление се отнасят разходите, свързани с цялостното управление на организацията като цяло, разходи, които логически не могат да бъдат обвързани с отделни програмни дейности, и разходи, свързани, с управителното тяло, счетоводство, разходи за поддържане на офис и др.

След като разходите са натрупани в сметките от група 61, те трябва да бъдат разпределени и приключени към съответната приходна сметка от група 71, за която се отнасят. Съставя се следната счетоводна статия:
Дебит сметки от група 71 приходи на юридически лица с нестопанска цел
Кредит сметки от група 61 разходи за дейността

Формираната разлика между дебитния и кредитния оборот на сметки от група 71 приходи на юридически лица с нестопанска цел се приключва в сметка 125 резултат от дейността на юридически лица с нестопанска цел. Когато разликата е положиелна, се съставя следната счетоводна статия:
Дебит сметки от група 71 приходи на юридически лица с нестопанска цел
Кредит сметка 125 резултат от дейността на юридически лица с нестопанска цел

Когато разликата е отрицателна се съставя следната счетоводна статия:
Дебит сметка 125 резултат от дейността на юридически лица с нестопанска цел Кредит сметки от група 71 приходи на юридически лица с нестопанска цел

Отчетените разходи за финансови операции от юридически лица с нестопанска цел се приключват в края на отчетния период със следната счетоводна статия:
Дебит сметка 125 резултат от дейността на юридически лица с нестопанска цел
Кредит сметки от група 62 финансови разходи

Трябва да се обърне специално внимание на поредността на приключване. Първо се приключват сметките, свързани с отчитане на резултатите от стопанска дейност.
След приключване на стопанския резултат в сметка 123 печалби и загуби от текущата година, след като бъдат начислени и дължимите данъци, крайният стопански резултат се приключва със следните операции:

Когато резултатът от стопанската дейност е загуба, се съставя следната счетоводна статия:
Дебит сметка 125 резултат от дейността на юридически лица с нестопанска цел
Кредит сметка 123 печалби и загуби от текущата година

При положителен финансов резултат, след като бъдат начислени дължимите данъци, се извършва приключване на сметка 123 със следната счетоводна операция:
Дебит сметка 123 печалби и загуби от текущата година
Кредитна сметка 125 резултат от дейността на юридически лица с нестопанска цел

В началото на следващата година се извършва и приключването на сметка 125 резултат от дейността на юридически лица с нестопанска цел. Когато салдото по нея е положително, се съставя следната счетоводна статия:
Дебит сметка 125 резултат от дейността на юридически лица с нестопанска цел
Кредит 117 допълнителни резерви

И когато е отрицателно, се съставя следната счетоводна статия:
Дебит 117 допълнителни резерви
Кредит сметка 125 резултат от дейността на юридически лица с нестопанска цел

Приходи на юридическите лица с нестопанска цел

Приходите на юридическите лица с нестопанска цел, предмет на отчета за приходите и разходите, се делят основно на:
- приходи от същинска, присъща (регламентирана) дейност;"
- приходи от стопанска дейност.

За двата вида дейност юридическите лица с нестопанска цел съставят отделни отчети за приходите и разходите: специфичен отчет ¬ Приложение ¹ 2 към НСС 31, който е и „официалният“ отчет на организацията, и познатият ни отчет, утвърден като Приложение към Закона за счетоводството ¬ за стопанската дейност. Отчетът за стопанската дейност има спомагателен характер ¬ финансовият резултат от него се включва в общия отчет за приходите и разходите с едно перо: печалбата в раздела за приходите и загубата в раздела за разходите. По този начин се получава общият резултат от цялостната дейност на организациите с нестопанска цел, който може да бъде: превишение на приходите над разходите или бюджетен дефицит. И двата отчета могат да бъдат съставени в двустранна и едностранна форма (по избор). За предпочитане е общият отчет за приходите и разходите да се изготви в двустранната му форма (Приложение ¹ 2 към стандарта), за да се обхванат в детайли приходите и разходите от същинската дейност на юридическите лица с нестопанска цел.

За стопанската дейност може да се използва по избор двустранната и едностранната форма на пълния отчет за приходите и разходите.

Присъща (регламентирана) дейност на юридическите лица с нестопанска цел. Източници на финансиране

Тези приходи са свързани с уставната дейност на юридическите лица с нестопанска цел и могат да имат разнообразен характер. Известно уточнение е дадено в раздела „Приходи от дейността“ на специфичния отчет за приходите и разходите ¬ Приложение ¹ 2 към НСС 31, както и в характеристиката към новата група сметки 71 приходи на юридически лица с нестопанска цел от Националния сметкоплан. Но то обхваща най-типичните приходи: от членски внос, дарения и субсидии, от регламентирана дейност и други приходи. Позицията „приходи от регламентирана дейност“ е до известна степен условна, защото и останалите приходи са обикновено регламентирани в устава на юридическите лица с нестопанска цел. Това се отнася особено за приходите от членски внос и от дарения и субсидии. Акцентът всъщност е върху дейност, свързана с постигане целите на организацията.За всяка от тези групи приходи в Националния сметкоплан са открити трицифрени сметки към група 71.

Сметка 711 приходи от регламентирана дейност.
Сметка 712 приходи от членски внос.
Сметка 713 приходи от дарения.
Сметка 714 приходи от субсидии.
Сметка 719 други приходи.

В тази сметка юридическите лица с нестопанска цел отчитат извънредните по характер приходи, ненамерили място в посочените по-горе сметки.

Разграничаването на приходите от дарения от приходите от субсидии предлагаме да бъде на основа на обвързаността на тези приходи с изпълнение на конкретни условия.

В случай че нестопанска организация получава дарения за допълване на цялостния бюджет за осъществяване на регламентираната £ по устав дейност, без поставени условия за развиване на конкретни дейности, предлагаме да бъде ползвана сметка 714 приходи от субсидии.

При регламентиране разходването на средства в по-конкретни рамки от цялостната дейност на нестопанската организация, поставящи условия за развиване на конкретни дейности, предлагаме признаването на приходите да бъде по сметка 713 приходи от дарения.

Набирането на средства от асоциации въз основа на членския внос на членуващите в нея юридически и физически лица, за покриване на разходите за регламентирана дейност, се осчетоводява по сметка 712 приходи от членски внос.

Приходите, произтичащи от регламентирана дейност, които имат извънреден характер, се отнасят в сметка 719 други приходи. Такива приходи могат да бъдат:
- отписани задължения с изтекла погасителна давност;
- излишъци на активи;
- положителна разлика от продажба на дълготрайни активи, ползвани за регламентирана дейност;
- приходи по неустойки, обезщетения за вреди.

По сметка 711 приходи от регламентирана дейност се отнасят всчки приходи от регламентирана дейност, които не са получени от трети лица под формата на дарения, субсидии или членски внос, и не попадат в сметка 719 други приходи. Такива приходи могат да бъдат:
- възстановени във фордация средства от предоставени от нея на трети лица дарения под условие;
- приходи от провеждане на отделни инициативи на юридически лица с нестопанска цел за остигане на нейните цели.
Организациите с нестопанска цел си служат и със сметките от група 72 финансови приходи за отчитане на приходите си от финансовите операции.

2.Отчитане на финансиранията
Финансирането на дейността от външни източници е много типично за неправителствените организации. Те могат да получават дарения и субсидии от трети лица за осъществяване на уставните си цели. Освен от гражданите организациите с нестопанска цел могат да бъдат подпомагани финансово и от различни местни и чуждестранни лица, вкл. и от предприятия. Търговските дружества и другите корпорации дори ползват данъчни облекчения по Закона за корпоративното подоходно облагане за даренията, направени в полза на организации с благотворителни, социални, природозащитни, здравни, научноизследователски, културни и спортни цели. Всичко това създава финансов ресурс, който обикновено е по-голям от членския внос или от капиталовия резерв, създаден при учредяването.
Даренията и субсидиите, получавани от юридическите лица с нестопанска цел, могат да бъдат отчитани по няколко начина:
- Директно ¬ като се отнасят по кредита на сметка 714 приходи от субсидии. Това е финансиране отвън, което не е свързано с изпълнението на конкретни програми.
- С използването на сметките от група 13 финансирания ¬ при финансиране на конкретни програми.

Директно отчитане на дарения и субсидии

Когато даренията не са свързани с изпълнението на конкретна програма и специални договорености, а са предназначени да балансират бюджета на организацията, приходите от такива дарения могат да се отчетат директно по кредита на сметка 714 приходи от субсидии. Дори дарението да е в по-голям размер от необходимостта за покриване на бюджетните разходи, не се налага да се използва сметка 132 финансиране на текуща дейност, защото евентуалният излишък ще се отрази в сметка 117 допълнителни резерви. От тази сметка през следващи отчетни периоди може да се финансира бюджетният дефицит.

При необходимост от управленска информация сметка 714 приходи от субсидии може да се води аналитично по дарители.

Счетоводните статии, които се съставят, са следните:

При постъпване на средствата
Дебит сметки от група 50 парични средства
Кредит сметка 714 приходи от субсидии

В края на годината при приключване
Дебит сметка 714 приходи от субсидии
Кредит сметка 125 резултат от дейността на юридически лица с нестопанска цел

Отчитане чрез сметките за финсиранията
За основната (уставната) дейност на неправителствени организации финансирането отвън на специални програми (проекти) следва да се отчита чрез сметките от група 13 финансирания, респ. по сметка 132 финансиране на текущата дейност. Ако изпълнението на програмата е свързано с придобиването на дълготрайни активи, частта от финансирането, предназначена за това, се отнася по кредита на сметка 131 финансиране на дълготрайни активи.

За получените парични средства за финансиране на текущите разходи по програмата се съставя следната счетоводна статия:

Дебит сметка от група 50 парични средства
Кредит сметка 132 финансиране на текуща дейност

Препоръчително е сметка 132 да се води аналитично по програми и проекти с оглед осигуряване на необходимата на по-късен етап информация за съпоставяне на приходите с извършените за тях разходи.

В размера на разходите, направени през отчетния период за изпълнение на програмата и отчетени по съответния ред, се дебитира сметка 132 финансиране на текуща дейност и се кредитира сметка 713 приходи от дарения. Остатъкът по сметка 132 финансиране на текуща дейност в края на годината ще показва неизползваните средства, които ще се употребяват през следващи периоди по същата програма или за други програми по договореност с дарителя. Ако няма такава договореност и дарителят няма претенции за остатъка, той се приключва със сметка 117 допълнителни резерви.

Важен момент при формулиране на счетоводната политика е определянето на момента и периодичността на признаване на приходите. Имайки предвид бюджетния характер на финансирането, най-добре е това да става веднъж годишно в края на годината.

При финансиране за придобиване на дълготрайни материали и нематериални активи най-напред се съставя счетоводната статия:
Дебит сметка от група 50 парични средства
Кредит сметка 131 финансиране на дълготрайни активи

При придобиването на актива паричните средства се трансформират в дълготраен материален или нематериален актив:
Дебит сметка от група 20 дълготрайни материални активи
Или сметка от група 21 дълготрайни нематериални активи
Кредит сметка от група 50 парични средства

Възможно е да се използва и сметка 207 разходи за придобиване на ДМА.
След придобиването на актива се съставя следната счетоводна статия:
Дебит сметка 131 финансиране на дълготрайни активи
Кредит сметка 105 капитал на юридически лица с нестопанска цел.

Евентуалният остатък по сметка 131 финансиране на дълготрайни активи се използва за набавяне на други дълготрайни активи или се връща н дарителя, ако има такава клауза в договора.

Както се вижда, счетоводната статия за закриване на финансирането на дълготрайните активи е специфична за организациите с нестопанска цел, защото те не начисляват амортизации на дълготрайните си активи, които обслужват основната (уставната) им дейност.

За остатъците по сметките за финансиранията (независимо коя дейност на организациите с нестопанска цел обослужват) в счетоводния баланс, утвърден с НСС 31, е предвиден в пасива раздел „Г“ Финансирания“ ¬ така, както е и в универсалната форма на баланса.
Що се отнася до приходи от дарения (при учредяването на юридически лица с нестопанска цел или последващи дарения), те се отчитат по кредита на сметка 105 капитал на юридически лица с нестопанска цел, доколкото се отнасят до дълготрайни активи. Съставя се следната счетоводна статия:
Дебит сметки от група 20 дълготрайни материални активи
Или сметки от група 21 дълготрайни нематериални активи
Или сметки от група 22 дългосрочни инвестиции и вземания
Кредит сметка 105 капитал на юридически лица с нестопанска цел

В случай че организация с нестопанска цел получи целево дарение в пари с условие то да не бъде разходвано през текущата година (например начално дарение за набиране на фонд, инвестиции в депозити, от които могат да бъдат ползвани единствено получаваните по тях лихви и т. н.), постъпилите парични средства се отнасят по кредита на сметка 117 допълнителни резерви.

Отчетените приходи от финансови операции от юридически лица с нестопанска цел се приключват в края на отчетния период със следната счетоводна статия:
Дебит сметки от група 72 финансови приходи
Кредит сметка 125 резултат от дейността на юридически лица с нестопанска цел

Особености при целеви дарения, съдържащи като условиекраен получател
В практиката съществуват случаи, при които дарител предоставя дарение на неправителствена организация под условие това дарение да бъде ползвано за финансиране на конкретен проект, и в отделни случаи се определят и крайните бенефициенти.
Практическият смисъл за включването на неправителствена организация като самостоятелно звено във веригата дарител ¬ краен бенефициент, е желанието на дарителя да включи органите на тази организация в управлението на проекта (от утвърждаване на окончателен вариант на проекта до приемане на отчет и оценка за ефикасността му). В подобни случаи за осчетоводяване на получаването на средствата се ползва сметка 132 финансиране на текуща дейност.

Друг е случаят, когато една организация се явява посредник между дарителя и крайния бенефициент при придвижването на парични средства във връзка с дарение. В този случай са налице разчетни операции между неправителствената организация и дарителя.

Критериите, по които могат да бъдат разграничени чисто разчетните операции от реално осъществяване на сделки на дарителство, са от програмен характер, като:
- до каква степен целите на крайното дарение, посочени от дарителя като условие за получаването им от организацията с нестопанска цел, отговарят на нейната мисия и стратегия;
- проектът, който трябва да бъде финансиран, отговаря ли на специфичните изисквания и критерии, при които организацията с нестопанска цел отпуска средства;
- спазени ли са приетите от организацията процедури за оценка и решение за финансиране на проекта;
- в каква степен организацията с нестопанска цел контролира осъществяването на проекта.

Отрицателният отговор на тези въпроси означава, че независимо от правната форма на сделката, се касае за сделка, при която поради някакви причини организация с нестопанска цел е посредник при превеждането на средства от дарителя към крайния получател, и не следва да се включва в обема на реализираните приходи и разходи.

Юридически лица с нестопанска цел
Обща характеристика

Юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или частна полза. Определянето се извършва с устава, учредителния акт или с изменение в тях.

Определянето за осъществяване на общественополезна дейност е неотменяемо след вписването на това обстоятелство в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в района на окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел.

Юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, след вписването си подлежат на вписване в нарочен Централен регистър при Министерството на правосъдието. Юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Предметът на стопанска дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел. Извършването от юридическите лица с нестопанска цел на стопанска дейност се подчинява на условията и по реда, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност. Юридическите лица с нестопанска цел не разпределят печалба.

Учредители на юридическо лице с нестопанска цел могат да бъдат български и чуждестранни юридически и дееспособни физически лица. Юридическото лице на организацията с нестопанска цел възниква с вписването му в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел в района на окръжния съд по седалището на юридическото лице.

Устройството на юридическите лица с нестопанска цел се определя от този закон и учредителния акт или устава.

Юридическото лице с нестопанска цел се прекратява:
1. с изтичане на срока, за който е учредено;
2. с решение на върховния си орган;
3. с решение на окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел, когато:
а) не е учредено по законния ред;
б) извършва дейност, която противоречи на закона или е противна на обществения ред или на добрите нрави;
в) е обявено в несъстоятелност.

При прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел се извършва ликвидация. Относно неплатежоспособността, съответно несъстоятелността, редът за ликвидация и правомощията на ликвидатора се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон. След разпределяне на имуществото ликвидаторът е длъжен да поиска заличаване вписването на юридическото лице с нестопанска цел от окръжния съд по седалището на лицето с нестопанска цел.

Сдружения

Сдруженията са корпоративни юридически лица. Съгласно чл.44, ал.1 КРБ гражданите могат свободно да се сдружават.
За образуване на сдружение е необходимо на учредително събрание да се приемат три решения: а) за образуване на сдружението; б) за приемане на устава му; в) за избор на управителен съвет. Сдружението се учредява от три или повече лица, които са обединяват за осъществяване на дейност с нестопанска цел. Сдружение, което е определено за извършване на общественополезна дейност, се учредява от най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица. Учредителите примат устав, който трябва стриктно да съблюдава изискванията на Чл.20 от ЗЮЛНЦ.

Върховен орган на сдружението е общото събрание. Общото събрание се състои от всички членове на сдружението, освен ако в устава е предвидено друго. Управителен орган на сдружението е управителният съвет, който се състои най-малко от три лица - членове на сдружението. Юридическите лица, които са членове на сдружението, могат да посочат за членове на управителния съвет и лица, които не са членове на сдружението. Членовете на управителния съвет се избират за срок до пет години.

Фондации

Фондацията е некорпоративно юридическо лице, което е създадено с имущество предоставено с акт на дарение или завещание за постигане на определена нестопанска цел. Следователно за фондацията като юридическо лице основно значение има нейното материално съдържание (субстрат). Фондация се образува по нормативната система.
Изключение правят фондациите с религиозна цел, за които се прилага разрешително-нормативната система. Фондацията се учредява приживе или по случай на смърт с едностранен учредителен акт, с който безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска цел. За учредяване на фондация приживе е необходимо актът да бъде с нотариално заверени подписи. Когато се прехвърлят вещни права върху недвижим имот, учредителният акт се вписва от съдията по вписванията при районния съд по местонахождението на имота. Имуществото, предоставено с учредителния акт, се счита за имущество на фондацията при нейното възникване от датата на извършване на учредителния акт приживе или на откриване на наследството по случай смърт.

Учредителят има право да отмени учредителния акт до възникване на фондацията, като това право не преминава върху наследниците. В учредителният акт се посочва: наименованието, седалището, целите, видът на дейност, предоставеното имущество, органите на фондацията, клоновете, правилата относно правомощията на органите, правилата относно начина на представляване, срокът, за който е учредена фондацията.

Фондацията има управителен орган, който може да бъде едноличен или колективен. Когато учредителният акт предвижда повече от един орган, правилата за общото събрание и управителния съвет на сдружението се прилагат съответно и за другите органи.

Нормативната уредба на юридическите лица с нестопанска цел за обществено-полезна дейност е в глава 3-та на ЗЮЛНЦ и в Правилника за устройството и дейността на Централния регистър при Министерството на правосъдието (ДВ бр.4/12.01.2001 г.).

Виж тук:http://www.kik-info.com/forum/index.php/topic,634.0.html

Нищо сложно

За стопанската дейнoст - ясно - като при нормална фирма

Приходите от дарения, чл. внос и др. приходи, които не са резултат от стоп. дейност се отнасят като приходи от финансирания - за тях не се дължат данъци.

Трябва да имате предвид че ако имате разходи, които се облагат с данък при източника също трябва да ги начислявате и плащате. Това са разходите определени в чл.204 и следващи от ЗКПО.

Декларация подавате само ако имате едно от двете задължения - задължения за корпоративен данък в следствие на извършенаа стоп. дейност, или задължение за внасяне на данък при източника. Ако нямата такива задължения - не подавате данъчна декларация.

Заплати, осигуровки граждански договори - всичко си е като при нормално предприятие.

И виж ЗМДТ данък върху даренията се  заплаща в двумесечен срок, подава се и декларация по месторегистрация на организацията.

А дано, но надали

nean, аз ще си позволя тук да кача и твоя ПРОЕКТ за правилата на ДАНС, като благодаря за труда, който положи
 

Проекта го подадох в ДАНС, все още нямам отговор дали е приет
Щом получа ще пиша какъв е резултата

Срокове свързани с отчетността на юридическите лица с нестопанска цел:

31 март 20.... г. - ЮЛНЦ, които са извършвали стопанска дейност през годината и/или са отдавали под наем имущество и/или са задължени за плащане на данък върху разходите са задължени да подадат годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), както и в същия срок (31 март 20....г.) да внесат дължимия данък. ЮЛНЦ, които не попадат в нито една от посочените по-горе категории следва да подадат декларация по образец 1010а в същия срок.



31 март 20..... г. – Всички ЮЛНЦ трябва да подготвят годишните си финансови отчети за финансовата година по образец на Националния статистически институт (НСИ). Ако ЮЛНЦ подава годишна данъна декларация пред НАП, заедно с нея подава и годишния си финансов отчет отново пред НАП. Ако ЮЛНЦ не подават данъчна декларация пред НАП, годишните финансови отчети следва да се подадат  пред териториалното статистическо бюро на НСИ. Формулярът може да изтеглите от интернет страницата на НСИ:

http://www.nsi.bg/pagebg.php?P=68&SP=420&SSPP=424

 

8 април 20........ г. - Кандидатстване от ЮЛНЦ, вписани в Централния регистър при Министерство на правосъдието, за финансиране на разработени от тях обществено значими проекти със средства от държавния бюджет;




31 май 20..... г. - Представяне на информация пред Централния регистър при Министерство на правосъдието за дейността през финансовата година на ЮЛНЦ, определени за осъществяване на общественополезна дейност и вписани в регистъра.

да де, те ще ни ги върнат няколко пъти, докато влезем в правата вяра

" Преклонена главичка, сабя не я сече", а ние вместо копи и пейс на примерните правила от сайта на ДАНС, не само че сме ги прочели , ами с цялото си нахалство ще ги променяме и несъгласие с текстовете дръзваме да изразяваме. Ето сега и семинар за "неправоверните" ще има та дано се вразумим