Счетоводни и данъчни ефекти от напускане на съдружник в ООД

По-долу ще разглеждаме двете хипотези, срещани в практиката, при напускане на съдружник в ООД
1.   Напускащият съдружник продава дяловете си на друг съществуващ съдружник или на нов съдружник
В тази хипотеза уговорената между продавача и купувача цена за дяловете се очаква да кореспондира на пазарната цена на дружеството за съответната част продадени дялове от капитала му. С други думи уговорената продажна цена няма пряка връзка със счетоводните стойности на активите и пасивите на дружеството.
Ако съдружникът е българско физическо лице, той дължи 10% личен данък по ЗДДФЛ за разликата между продажната цена на дяловете и цената им на придобиване. Ако съдружникът е българско юридическо лице, то печалбата от продажбата представлява облагаем приход, съответно евентуална загуба от продажбата представлява данъчно признат разход, за целите на облагането с 10% корпоративен данък.
Много често обаче в подобни сделки се уговаря цената на дяловете да бъде равна на стойността на капитала, внесен от напускащия съдружник (т.е. равна на съответната част от основния капитал). Подобен подход създава значителни данъчни рискове, особено предвид факта, че най-често се прилага от свързани лица, тъй като продажната цена на дяловете не само не взема под внимание другите компоненти на собствения капитал (напр. резерви, неразпределени печалби), отчитайки, че общата сума на собствения капитал е равна на разликата между активите и пасивите на дружеството, но и няма никаква връзка с реалната пазарна цена на дяловете. Данъчният риск е органите на НАП  да доначислят на напусналия съдружник при бъдеща ревизия личен данък по ЗДДФЛ или корпоративен данък по ЗКПО за превишението на пазарната цена над уговорената продажна цена за дяловете.
В хипотезата на продажба на дялове на друг съдружник (съществуващ или нов) в дружеството не се вземат никакви други счетоводни записвания освен промяната на аналитичността по сметката за основен капитал. Също така за дружеството няма никакви данъчни ефекти.
2.   Дружеството, продължавайки своето юридическо съществуване, изплаща ликвидационен дял на напускащия съдружник
На практика до тази хипотеза се достига най-често, когато напускащия съдружник не е могъл да продаде дяловете си на бившите си съдружници или на външно лице, или настоящите съдружници не са искали да допуснат нов съдружник.
Съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ имуществените отношения при напускането на съдружника се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието му. Т.е. законодателят взема за критерий при оценката на дела на напускащия съдружник сумата на активите и пасивите съобразно счетоводния баланс (тяхната балансова стойност). Тук законът не отправя изискване за определяне на пазарната стойност на дяловете.
Тук възниква въпросът какво се случва, ако дружеството разполага с активи, чиято пазарна стойност превишава балансовата им стойност (напр. земи и/или сгради, закупувани в по-стари години преди значителното развитие на сектора на недвижимите имоти в предкризисния период). Следва ли подобни активи да бъдат преоценени във връзка с изчисляването на дела на напускащия съдружник?
Според съдебната практика при спорове между съдружниците съдът взема предвид именно балансовата стойност на активите, такава каквато е според счетоводните данни. Може да се спори доколко този подход е справедлив за напускащия съдружник, но категорично може да се достигне до различен размер на претенцията в зависимост от прилаганите от дружеството счетоводни стандарти и счетоводни политики. Това е така, тъй като преоценката на дълготрайни материални и нематериални активи е възможна само по МСФО и то, ако е избрана като счетоводна политика (тъй като по МСФО е възможен и подходът на историческата цена). Съгласно НСФОМСП дълготрайните материални и нематериални активи се водят по тяхната цена на придобиване, намалена с отчетените амортизации и разходи за обезценка, т.е. в условията на растящ пазар балансовите стойности на дълготрайните активи най-често няма да отразяват текущите им пазарни цени.
В дружеството изплатеният ликвидационен дял на напускащия съдружник се осчетоводява срещу намаление на другите позиции от собствения капитал (резерви, неразпределени печалби), доколкото напускането на съдружника не води до намаление на основния капитал на дружеството.
Ако съдружникът е българско физическо лице, той дължи 5% окончателен данък по ЗДДФЛ, удържан от дружеството, за разликата между изплатения ликвидационен дял и цената на придобиване на дяловете. Ако съдружникът е българско юридическо лице, то разликата между изплатения ликвидационен дял и цената на придобиване на дяловете представлява облагаем приход (или разход) за целите на облагането с 10% корпоративен данък.

II. Издаване и заверяване на осигурителни книжки на работници или служители, наети по трудов договор от осигурители, които не са еднолични търговци или юридически лица
На основание отмяната на чл. 7 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, в сила от 01.07.2015 г. е отменено издаването на осигурителни книжки на работниците или служителите, наетите по трудов договор от осигурители, които не са еднолични търговци или юридически лица. Съгласно преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 45 от 05.03.2015 г. за изменение и допълнение на наредбата, работниците или служителите, наетите по трудов договор от осигурители, които не са еднолични търговци или юридически лица могат да поискат издаването и заверяването на осигурителни книжки, когато осигуряването е започнало преди 1 юли 2015 г.
Териториалните поделения на Националния осигурителен институт издават осигурителни книжки на работници или служители, наети по трудов договор от осигурители, които не са еднолични търговци или юридически лица преди 01.07.2015 г. В тях се вписват осигурителният стаж, осигурителният доход, размерите на осигурителните вноски, данни за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете или осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст. Осигурителните книжки, се заверяват за периоди до 31.12.2015 г. Няма пречка на лицата, на които осигуряването е започнало преди 1 юли 2015 г. да се издават осигурителни книжки и след тази дата.

________________________________________2017-02-24 15:56:05 - Силвия Донева
________________________ ________________
Здравейте, Адвокат на свободна практика, самоосигуряващо се лице, ще наеме по трудов договор адвокатски сътрудник. На сътрудника трябва ли да му се попълва трудова книжка?
________________________ ________________
2017-03-28 15:04:05 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
________________________ ________________
Съгласно чл. 347 КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Съгласно чл. 348 КТ, работникът или служителят при постъпване на работа е длъжен да представи на работодателя трудовата си книжка. Когато работникът или служителят постъпва за първи път на работа, работодателят е длъжен в срок от 5 дни да го снабди с трудова книжка. Постъпването за първи път на работа се удостоверява от работника или служителя с писмена декларация. Трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея.