ДЕРЕГИСТРАЦИЯ ПО ЗДДС ПО ИЗБОР НА РЕГИСТРИРАНОТО ЛИЦЕ


  ИВАЙЛО КОНДАРЕВ - данъчен консултант

1. Правно основание на процедурата
ДОПК - чл. 83, чл. 86
ЗДДС - чл. 106, чл. 108, чл. 109, чл. 111, чл. 134
ППЗДДС - чл. 77

2. Цел
Целта на процедурата е да бъде прекратена регистрацията по ЗДДС по инициатива на регистрираното лице, когато то има правото и желае да се дерегистрира.
Основание за дерегистрация по избор възниква:
- за лице, регистрирано по задължение поради облагаем оборот от 50 000 или повече лева (регистрация по чл. 96 от ЗДДС) - когато отпадне основанието за задължителната регистрация. Това означава, че при спадане на облагаемия оборот под 50 000 лв. регистрираното лице може (но не е длъжно) да прекрати своята регистрация по закона;
- за лице, регистрирано по свое желание на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС (поради извършване на облагаеми доставки, но под прага от 50 000 лв.) - ако са изминали повече от 24 месеца, считано от началото на календарната година, следваща тази на регистрацията по ЗДДС, и ако за лицето междувременно не са настъпили основания за задължителна регистрация;
- за чуждестранно лице, задължително регистрирано на основание чл. 97 от ЗДДС (то е доставило стоки с монтаж или инсталиране в България от или за негова сметка, с получател нерегистрирано по нашия ЗДДС лице) или чл. 98, ал. 3 от същия закон (дистанционни продажби на акцизни стоки за лична консумация на физическо лице, което не е ЕТ) - при отпадане на основанието за задължителна регистрация. Или след облагането на доставката на стоки с монтаж или инсталация на наша територия или на дистанционните продажби в България на акцизни стоки за лична консумация на физически лица, чуждестранният доставчик има правото да прекрати своята регистрация по ЗДДС (ако за него междувременно не са налице условия за задължителна регистрация);
- за чуждестранно лице, регистрирано на основание чл. 98, ал. 2 от ЗДДС (дистанционни продажби на стоки с място на изпълнение в България над 70 000 лв.) или чл. 100, ал. 3 от закона (доброволна регистрация за осъществявани у нас дистанционни продажби на стоки), дерегистрация по желание може да се осъществи, ако едновременно са изпълнени следните условия:
* за всяка от двете календарни години преди текущата година сумата на данъчните основи на извършените доставки при условията на дистанционна продажба на територията на страната (без доставките на акцизни стоки) не надвишава 70 000 лв.;
* към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация;
* изминали са повече от 24 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрацията по ЗДДС - ако лицето е регистрирано по чл. 100, ал. 3 от закона;
- за лице, регистрирано на основание чл. 99 или чл. 100, ал. 2 от ЗДДС (поради осъществявани вътреобщностни придобивания на стоки), прекратяване на регистрацията по негово желание се допуска, когато:
* за предходната календарна година сумата на данъчните основи на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на нови превозни средства и акцизни стоки, не надвишава 20 000 лв., и
* към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация по ЗДДС;
* изминали са повече от 24 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрацията по ЗДДС - ако лицето е регистрирано по чл. 100, ал. 2 от закона;
- за лице, регистрирано на основание чл. 132, ал. 1 от ЗДДС (придобило е стоки и услуги на основание чл. 10, ал. 1 от закона от регистрирано по ЗДДС лице) - когато са изминали 12 последователни месеца след този на регистрацията, при условие че лицето не подлежи на задължителна регистрация поради достигнат облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 от закона (чл. 77, ал. 6 от ППЗДДС).

3. Страни по процедурата
Това са органите по приходите към Националната агенция за приходите (НАП) и регистрираните лица (вкл. и чуждестранни), които имат правото и желаят да прекратят регистрацията си по ЗДДС.

4. Описание на процедурата
За да се осъществи прекратяване на регистрацията по ЗДДС по инициатива на данъчния субект, той трябва да подаде заявление за дерегистрация по образец (приложение № 8 към ППЗДДС). То се подава в компетентната териториална дирекция на НАП (тази по регистрацията на лицето), като лицето само избира кога да депозира заявлението. В него задължително се посочва основанието за дерегистрация.
Към заявлението за дерегистрация се прилагат следните документи:
- справка за облагаемия оборот по месеци, за последните 12 месеца преди текущия;
- справка за общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за предходната и текущата година, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на акцизни стоки;
- справка за общата сума на данъчните основи на доставките при условия на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на България (с изключение на доставките на акцизни стоки) за текущата година и за всяка една от двете календарни години преди текущата; макар в правилника да не е отбелязано изрично, такава справка би следвало да подават само чуждестранните лица с регистрация по нашия ЗДДС;
- удостоверението(ята) за регистрация по ЗДДС.
В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за дерегистрация. В 7-дневен срок от приключването й той издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрацията. За дата на дерегистрацията се приема датата на връчване на акта за дерегистрация. От тази дата лицето няма право да приспада данъчен кредит, нито е задължено да начислява ДДС, освен в случаите, когато законът предвижда друго.
Връченият акт, с който мотивирано се отказва дерегистрацията, може да бъде обжалван от лицето по реда за оспорване на ревизионни актове, предвиден в ДОПК (чл. 83, ал. 4 от кодекса). Същото се отнася и до непроизнасянето в срок за извършване на дерегистрацията. То се счита за отказ и подлежи на обжалване (по посочения ред) в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне от страна на органа по приходите.
Дерегистриращото се лице е длъжно да подаде и справка-декларация за ДДС (приложение № 13 към ППЗДДС) за последния данъчен период. Той обхваща времето от началото на данъчния период (1-во число на месеца) до датата на дерегистрацията включително (чл. 87, ал. 4 от ЗДДС). Справката-декларация се подава до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Така ако едно лице е дерегистрирано по ЗДДС на 20 юни, то неговият последен данъчен период обхваща периода от време 1-ви - 20-ти юни вкл., а справката-декларация за този период трябва да се подаде до 14 юли включително.
Заедно със справката-декларация за последния данъчен период лицето подава протокол-опис за начисляване на ДДС по чл. 111 от закона за наличните активи към датата на дерегистрация по образец (приложение № 9 към ППЗДДС). Той се включва в дневника за продажбите за последния данъчен период и в резултата за него, деклариран със справката-декларация за този период. Макар това да не е добре изяснен от нормативната уредба на ДДС въпрос, считаме че в протокол-описа могат да бъдат вписани и само тези от наличните активи, които подлежат на облагане с ДДС по чл. 111. А в случай че дерегистриращото се лице включи в описа всичките си активи, вкл. и неподлежащите на облагане с данък по чл. 111 от ЗДДС, срещу всеки описан такъв актив в колоната "Забележка" следва да се посочи правното основание, поради което за него не се начислява ДДС.
По силата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и /или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са активи по смисъла на Закона за счетоводството или на Закона за корпоративното подоходно облагане (за "наличен" следва да приемем всеки заведен в счетоводството на дерегистриращото се лице актив, който е негова собственост). Става въпрос за условна доставка на стоки и услуги, при която ще се дължи ДДС, независимо че липсва прехвърляне на право на собственост (или на други вещни права) върху наличните стоки, или пък извършване на услуги. За основа за начисляване на данък при прекратяване на регистрацията следва да се приеме пазарната цена на стоката или услугата (чл. 27, ал. 3, т. 2 от ЗДДС).
Случаи, в които наличните активи не подлежат на облагане с ДДС при доброволна дерегистрация по закона:
- за наличните активи - публична държавна или публична общинска собственост;
- за наличните стоки и услуги, за които не е ползван данъчен кредит нито в пълен, нито в частичен размер;
- наличните стоки и услуги, сделките с които са освободени от облагане с ДДС по силата на глава четвърта от ЗДДС (стари сгради, земеделски земи, ценни книжа, стоки и услуги, за които е приложим чл. 50 от закона).
Срокът за внасяне на ДДС по последната справка-декларация е същият като този за нейното подаване, който посочихме по-горе. Евентуалният данък за възстановяване се явява данък по чл. 92, ал. 1, 3 или 4 от ЗДДС, който органът по приходите трябва да прихване за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, или да възстанови на лицето с прекратена регистрация. Срокът за това е 30-дневен и започва да тече от датата на подаване на справката-декларация за последния данъчен период. Въпросният ДДС за възстановяване, заедно с евентуалния остатък от данъка за възстановяване от текуща процедура по приспадане по чл. 92, ал. 1 от ЗДДС (която се счита за приключила при прекратяване на регистрацията по закона), се посочва в клетка 80 на справката-декларация за ДДС за последния данъчен период (чл. 71 от ППЗДДС). В този случай е необходимо да се подаде и справка за извършеното приспадане на данък върху добавената стойност по образец (приложение № 6 към ППЗДДС) - чл. 68, ал. 4 от правилника.

5. Необходими документи:
- заявление за дерегистрация по образец (приложение № 8 към ППЗДДС);
- справка за облагаемия оборот по месеци, за последните 12 месеца преди текущия;
- справка за общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за предходната и текущата година, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на акцизни стоки;
- справка за общата сума на данъчните основи на доставките при условия на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на България (с изключение на доставките на акцизни стоки) за текущата година и за всяка една от двете календарни години преди текущата; има смисъл да подават такава справка само чуждестранните лица с регистрация по нашия ЗДДС;
- удостоверението(ята) за регистрация по ЗДДС;
- справка-декларация за ДДС за последния данъчен период (приложение № 13 към ППЗДДС);
- протокол-опис за начисляване на ДДС по чл. 111 от закона за наличните активи към датата на дерегистрация по образец (приложение № 9 към ППЗДДС) - подава се заедно със справката-декларация;
- справка за извършеното приспадане на данък върху добавената стойност по образец (приложение № 6 към ППЗДДС) - при наличие на ДДС за възстановяване след приключила процедура по приспадане по чл. 92, ал. 1 от ЗДДС.

Чл. 26. (1) Съставните части на годишния финансов отчет са: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал и приложение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Съставните части на консолидирания финансов отчет са: консолидиран счетоводен баланс, консолидиран отчет за приходите и разходите, консолидиран отчет за паричните потоци, консолидиран отчет за собствения капитал и приложение.
(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Формата, структурата и съдържанието на съставните части на финансовия отчет се определят съгласно приложимите счетоводни стандарти.
(4) (*) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност, които изготвят и представят годишния си финансов отчет на базата на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, могат да изготвят съкратен годишен финансов отчет. Формата, структурата и съдържанието му се определят с Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия.
(5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (*) Предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност, които изготвят и представят годишния си финансов отчет на базата на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, могат да не изготвят отчет за паричните потоци и отчет за собствения капитал.
(6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Възприетите от предприятието форма, структура и съдържание на съставните части на финансовия отчет се запазват непроменени през различните отчетни периоди, с изключение на случаите, посочени в приложимите счетоводни стандарти. В случаите, когато е извършена промяна в приложението към финансовия отчет, задължително се оповестява и мотивира извършената промяна.
(7) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Формата, структурата и съдържанието на годишните и междинните финансови отчети на бюджетните предприятия и на предприятията по чл. 5а, ал. 2 се определят от министъра на финансите съгласно чл. 166, ал. 2 от Закона за публичните финанси.

НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № Н-18 ОТ 2006 Г. ЗА РЕГИСТРИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ПРОДАЖБИ В ТЪРГОВСКИТЕ ОБЕКТИ ЧРЕЗ ФИСКАЛНИ УСТРОЙСТВА (ДВ, БР. 106 ОТ 2006 Г.)
В сила от 30.04.2013 г.
Издадена от Министерството на финансите
Обн. ДВ. бр.40 от 30 Април 2013г




§ 33. Създава се глава девета "а" с чл. 59а и 59б:
"Глава девета "а"
ПОДАВАНЕ НА ДАННИ В НАП ЗА ДОСТАВЕНИТЕ/ПОЛУЧЕНИТЕ КОЛИЧЕСТВА ТЕЧНИ ГОРИВА

Чл. 59а. (1) Лицата по чл. 118, ал. 7, 8, ал. 9, т. 1 и ал. 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) - приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) - приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени ръчно през ЕСФП, съдържат задължително номер на еАДД/ЕАД.
(2) Лице по ал. 1 - доставчик по доставка на течни горива, подава ЕДД съгласно приложение № 22 при продажба на гориво.
(3) Лице по ал. 1 - получател по доставка на течни горива:
1. подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП;
2. подава ЕДД за промяна на местоназначение спрямо посочено в еАДД/EАД или предходно ЕДД с изключение на случаите, когато горивото отива в обект с ЕСФП и няма смяна на собственост;
3. подава ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа;
4. подава ЕДД за промяна в превоза (превозвач, транспортно средство и/или водач), посочен в еАДД/ЕАД или предходен ЕДД.
(4) Данните по ал. 2 и 3 се подават за всяка настъпила промяна в декларираните в еАДД, ЕАД данни, като лицето:
1. при подаване на ЕДД за продажба може да подаде и данни за промяна на местоназначението и/или на превоза;
2. при подаване на ЕДД за промяна на местоназначението може да подаде и данни за промяна на превоза;
3. при подаване на ЕДД за промяна на превоза не може да подава други данни за промяна;
4. при подаване на ЕДД за престой на транспортното средство без разтоварване може да подаде и данни за промяна на превоза.
(5) Данни по ал. 2 и 3 не се подават в случаите по чл. 118, ал. 11 ЗДДС.

Чл. 59б.. (1) Електронният документ за доставка и електронният документ за получаване се подават по електронен път с квалифициран електронен подпис в WEB базирано приложение на интернет страницата на НАП на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата, при съблюдаване на инструкциите за подаване от законните представители или от специално упълномощени представители за подаване на данни по чл. 118, ал. 10 ЗДДС.
(2) Когато доставката е предназначена за повече от един обект, с изключение на случаите, когато горивото отива в обект с ЕСФП и няма смяна на собственост или се извършва с повече от едно транспортно средство, ЕДД се подават за всеки обект или транспортно средство.
(3) При подаване на данни се посочва само един УКН на еАДД/ЕАД. Кодът по КН на горивото в подаваните данни трябва да съответства на кода по КН на горивото, посочен в еАДД/ЕАД.
(4) Несъответствия в подадени ЕДД или ЕДП се отстраняват чрез подаване на нови ЕДД или ЕДП не по-късно от деня, следващ деня на първоначално подадените данни."


§ 34. В § 1 от допълнителните разпоредби:
1. Точка 5 се изменя така:
"5. "течни горива" са горивата и енергийните продукти, посочени в чл. 32, 33 и 33а от Закона за акцизите и данъчните складове, продавани чрез средства за измерване на разход;".
2. Точка 7 се изменя така:
"7. "лица, упражняващи свободна професия" са тези по смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица."

Доставна стойност на стоково-материалните запаси (историческа цена)
4. Доставната стойност представлява сумата от всички разходи по закупуването и преработката, както и от други разходи, направени във връзка с доставянето на стоково-материалните запаси до сегашното им местоположение и състояние (материали, продукция, стоки, незавършено производство и др.).

 

 
Разходи по закупуване
5.1. Разходите по закупуване включват покупната цена, вносните мита и такси, невъзстановимите данъци и акцизи, разходите по доставката и други разходи, които допринасят за привеждане на материалите и стоките в готов за тяхното използване вид. Търговската отстъпка, рабатът и други подобни компоненти се приспадат при определяне на разходите по закупуване.

 

5.2. Разходите по доставката могат да бъдат свързани със:
а) превози;

б) товарни и разтоварни операции;

в) монтаж и пробна експлоатация.

 

 
5.3. Не се включват в разходите по закупуване:
а) складовите разходи за съхраняване на материалните запаси;

б) административните разходи;

в) финансовите разходи;

г) извънредните разходи.

Тези разходи се отчитат като текущи разходи за периода, през който са извършени.

НАРЕДБА ЗА РАБОТНОТО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИТЕ И ОТПУСКИТЕ

Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато работник и служител с придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването той ползува платен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това предприятие.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато след ползуване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят нямат право да ползуват платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер.