Облагане при продажба на дружествени дялове

Отговаря Иван СИМОВ – регистриран одитор

Данъци


   Въпрос: Българско юридическо лице – ЕООД, със собственик на капитала българско физическо лице. Физическото лице продава дружествените дялове на американска фирма през 2015 г. Към датата на сделката размерът на основния капитал е 400 000 лв., размерът на собствения капитал е 670 000 лв. Цената на сделката е 1 500 000 лв., платими, както следва - към датата на сделката 700 000 лв., през 2016 г. 400 000 лв. и през 2017 г. останалите 400 000 лв. Кога и какви данъци дължи българското физическо лице за продажбата на дружествените дялове?

   Отговор: Принципно сделката по продажба на дружествени дялове на американската фирма е сделка извън българското юридическо лице, тя е между едноличния собственик на капитала на българското юридическо лице и купувача - американска фирма. При продажбата на дружествените си дялове българското физическо лице формира облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ като разлика между продажната цена на дяловете (1,5 млн. лв.) и документално доказаната им цена на придобиване (чл. 33 ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ). Мога да предполагам, че документално доказаната цена на придобиване на дяловете е 400 хил. лв., което е основния капитал (с изключение на случаите, когато дяловете са придобити от въпросното юридическо лице чрез покупко-продажба на цена, различна от основния капитал). Съгласно ЗДДФЛ данъчната основа в случая ще бъде 1 500 000 лв., намалена с 400 000 лв. = 1 100 000 лв. Печалбата от сделката по продажба на дялове е 1 100 000 лв. и дължимият данък е 1 100 000 х 10%= 110 000 лв. Независимо от това, че продажната цена по сделката се дължи на части (през 2015, 2016 и 2017 година), ЗДДФЛ (чл. 33 и 34) предвижда физическото лице - продавач, да декларира изцяло дължимия данък в годината на продажбата на дяловете. Това означава, че в конкретния случай физическото лице трябва да декларира дохода от продажбата на дяловете в ГДД за 2015 година и до края на април 2016 година да плати изцяло дължимия данък по ГДД. ЗДДФЛ не предвижда плащане на части на данъка в случаите на продажба на дялове или акции, когато продажната цена се изплаща на части.

Документи, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка на стоки


Чл. 45. За доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) документ за доставката:

а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката;

б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона - в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона;

в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона - когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона;

2. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка:

а) (доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г., доп. - ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество;

б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.